Преродена любов (Vampire Knight)

Go down

Преродена любов (Vampire Knight)

Писане  Leeteuk~ on Пон 17 Яну 2011, 15:13

1-ва глава

Чернокоската бавно слезе от колата. Пое си дълбоко въздух и отвори очи, унесена от приятната миризма на есен. Тя бавно закрачи по алеята натрупана с изпадали листа. Момичето се спря пред огомната порта на Академия Кросс. Огледа добре мястото, което щеше да й е дом и училище от сега нататък. Чернокоската пъхна ръце в дългото черно яке и продъжи напред. Пред входната врата я чакаха момиче и момче.
-Ти сигорно си Карлин Аберон- новата ученичка?-попита с широлка усмивка момичето.-Казвам се Юки Кросс, а това до мен е...-преди Юки да е довършила Карлин продължи:
-Кирию Зеро.-гласът на момичето прозвуча съвсем безчувствено и студено. Тя погледна Кирию в очите , както и той беше направил. Юки имаше чувството, че Кралин всеки момент ще убие Зеро. Изведнъж чернокоската се хвърли на врата на момчето, но в прегръдка. Той я вдигна и я завъртя:
-Отдавна се сме се виждали, Лин.-каза Кирию , пускайки момичето. Юки беше приятно изненадана- не очакваше подобно нещо. Още повече се учуди когато видя Зеро да се усмихва, а той не винаги се усмихваше. ''От къде ли се познават?'' запита се Кросс.
-Да, мина доста време.-отговори Карлин и се усмихна също, но и на двамата усмивките не им се задържаха дълго, което доста учуди Юки. Разбираше за Зеро , той винаги се мръщеше, но тя? Тя защо също се мръщеше? ''Да не би да я боли някъде?'' запита се момичето неразбиращо промяната в настроението на Карлин, докато вървяха към класната стая. Учителката , която пишеше нещо на дъската се обърна към двата перфекта и новото момиче.
-Деца , това е новата ни ученичка Карлин Аберон.- Лин кимна и изчака да й посочат място, където ще седи.-Ще седнеш до Кирию Зеро.-каза учителкта и продължи да преподава. Карлин вървеше след зеро и до ушите й стигаха коментарите на новите й съученици- ''Доста е красива'' , ''Прилича на Нощната смяна'' и още много, който Карлин не можеше да разбере. Аберон седна до Зеро и се помъчи да слуша учителката. Тя усещаше погледите върху себе си, което я дразнеше изключително много.
Денят беше минал бързо и следващата спирка за Аберон бе кабинета на Директора. Тя почука и след като получи позволение влезе.
След дълъг разговор за правилата Карлин беше доста учудена. Правилата не бяха нещото, което я бе учудило, а самия директор. Тя къде, къде по-различен си представяше най-добрия ловец на вампири. Тя още от малка му се възхищаваше, докато слушаше историите за него от майка си. Тъй като Карлин произлизаше от семейство на ловци познаваше Зеро, така и се познаваха баща й Кайен.
-Ето и списъка от Асоцияцията за вампирите , който трябва да убиеш.- Директора подаде списък на чернокоската.- Радвам се , че дойде.-завърши Кайен и Карлин излезе.
Чернокоската бавно вървеше по тъмния коридор. Небето беше чисто без дори звезда- имаше новолуние. Карлин много се безпокоеше, защото наближаваше пълнолуние-нейният кошмар. Тя носеше тази съдба, тази ужасна съба, направила живота й кошмар. Кошмар от който не можеше да се събуди , колкото и да искаше. Мразеше вампирите- те бяха чудовища в човешки вид. Мразеше се! Тази съдба я правеше чудовище- тя бе едно чудовище. Карлин беше полу-човек, полу-вампир. Когато се изнервяше и загубваше контрол над емоциите си тя ставаше вампир-това вече не беше проблем за нея. Доста добре знаеше да контролира чувствата си и никога не излизаше извън релси. Но кошмара й още не свършваше- имаше ли пълнолуние тя цяла нощ оставаше вампир. Докато се се скрие луната и отново възцати слънцето-това бе наказанието й. Малката й тайна, която криеше от целия свят. Не й стигаше това, но се оказа , че е някаква жена, която се прераждала. Когато чу това Карлин първо не повярва, но когато виденията й за миналите й животи започнаха да начестяват тя повярва . Но тя не беше обиновен вампир- не се хранеше с хора или вампири, а с чистокръвни вамопири. Добре , че имаше специални таблетки , който бяха дадени от Асоциацията на ловците, за да не излиза извън контрол. Едновременно кръвта й бе много силна, тъй като се хранеше само с кръвта на чистокръвен вампир Карлин имаше различни способности и доста сладка за другите вамири кръв.
Карлин леко разтърси глава , за да се оттърве от мислите си и продължи напред към стаята си. Добре , че беше сама-така щеше да й е по-лесно да пази тайната си.
Карлин отвори вратата- помещението бе голямо и хладно. Имаше един прозорец, легло до него , до леглото шкафче с малка нощна лампа. От дясната страна имаше голям гардероб и кръгла маса с два стола. Тя седна на леглото - изглежда утре трябваше да излезе на пазар, за да направи стая от това чуду. Тя въздъхна и бръкна в джоба си. От там изкара списъка, който й го бе дал Кайен . Там бяха написани вампири изпааднали в ниво Е, който тя трябваше да убие.

-Карлин!-викаше Юки и чукаше по вратата.-Карлин! Ставай!-извика момичето и затропа още по-силно. Карлин бавно отвори очи и мързеливо стана за да отвори вратата.-Най накрая се събуди!-каа с усмивка Юки.-Вчера забравих да ти кажа, че тази вечер ще има бал. Трябва да си купиш рокля. Сега побързай, че ще закъснееш за първият час!-извика отново Крос , като се затича към стаята.
След десет минуто Карлин бе готова и тръгна към класната стая. Часовете минаха скучно за нея- тя знаеше уроците, изглежда в миналото й училище бяха малко по-напред. След училище Юки я накра да отидат до селото за да й вземат рокля. Ако оставаше за Карлин ,тя би предпочела да си седи в стаята отколкото да танцува. А да си слове рокля и виски токчета- ужас! Никой не можеше да я изкара от кецовете! Изведнъж пре дочите на Аберон дойде картинката как Зеро я е хванал за кръста и юки се мъчи да й ложи обувки с точета. Момичето леко се подсмихна на глупавите мисли , който минаваха през главата й ипродължи напред. След дълги размушления и двуумявания от страната на Юки те най-накрая избраха рокля. Карлин бързо щеше да свърши с избирането на рокля, като си купеше първата видяна. Не беше много по нейн стил да се разхожда от магазин на , на магазин. След като купиха роклпта те бързо се върнаха в академията и отидоха да се обличат.
Карлин облече кърваво червената рокля без презрамки . Роклята беше дълга и долната част леко беше бухнала. Обу си черни обувки с токчета / колкото й да не искаше/ , който й обещаваха , че ще има доста пришки. Тя се погледна в огледалото- кожата й бе бяла , устните алени, а очите сиви. Сложи си молив , спирала , малко сиви сенки , който размаза с пръст , за да не е като вещица и пак къраво червено червило. Върху червилото си сложи гланц, за да има блясък и се напръска със своя парфюм.
Карлин погледна през прозореца- имаше тъмни и черни облаци, затова неможа да види луната.''Пък и не мисля, че ще има пълнолуние'' каза си наум и излезе. Балат отдавна бе започнал.


-Защо си сама?-попита Акатски, когато видя Рука да стои сама на терасата. Тя се обърна и от очите й Акатски разбра отговора. Чакаше Канаме- нейната любов. Той леко наведе глава, Акатски искаше Рука да чака него, а не Канаме. Той я обичаше, но само едностранно. Какво ли не би дал тя да е с него, но Рука никога нямаше да забрави Куран.
Той застана до нея и се загледа в облачното небе.
-Защо, Акатски? Защо не отвръща на чувствата ми?-рижавокоското беше учуден от думите й. Две горещи сълзи паднага от червениково-кафевите й очи.-По красива съм от Май и от Юки, защо не обръща и на мен внимание?-тя прегърна Акатски, който беше потресан. От къде знаеше как изглежда Май? Канаме беше забранил да се споменава името й , камоли да се влиза в стаята й. Изглежда рука не е мигла да здържи любопитството си и е влязла. Май Итсуми - единствената жена, която разтапяше сърцето на Куран, единствената жена проникнала толкова дълбоко в него. Канаме обичаше много Май и искаше да прекара вечния си живот с нея, но неможа да го направи. Той не искаше да я превръща в чудовище, не искаше като кученце тя да изпалнява заповедите му. Годините за тях минаваха бързо- Канаме имаше вечен живот, но не й Май- тя остаряваше и криеше болеста си от Канаме. тя всеки ден се бореше срещу бързо напредващата болест, но един ден болеста наделя и я победи. Този ден й бе последен. От тогава Канаме намрази света, забрани споменаването на името й и влизането в стаята й. Днес бяха минали седемнадесет години от смърта й , както и днес беше рожденият ден на Карлин, но тъй като се беше родила полунощ тя го празнуваше на другия ден.

Единствено Куран Канаме не беше на бала. Той седеше пред огромната картина на Май итсуми и се взираше в красивите й сиви очи. Днес навършваха седемнадесет години от смъртта й. Само веднъж в годината влизаше в тази стая - не можеше да издържи на мъката. Цяла година събираше сила, за да се загуб в мъката. Не можеше да се загуби и да остави Юки. Когато името на малката му сестичка мина през ума му той, се сети че тя го чака на бала. Канаме бързо тръгна към стаята си , но се досети , че има трябва да отиде до съвета. Имаше малко работа, но щеше да се върне бързо.

Карлин бавно слезе по стълбите на балната зала. Чуваха се викове от забист, някой се възхищава на красотата й други на роклята. Тя бързо отиде до Зеро, който я беше зяпнал. Всъщност всички в залата я гледаха. Това доста дразнеше Карлин.
-Къде е Юки?-попита бързо Лин.
-Незнам.-отговори Кирию, който се бе облегнал на стената.
-Карлин!-задъхано извика Юки на новата си приятелка.-Ела с мен...-Крос задърпа приятелката си без дори да й казва къде отиват. Не й стигаше , че върви като гейша с тези ткчета , ами и трябваше да бяга. Лин имаше чувството, че всеки момент ще падне, но за щастие не стана.
-Какво стана?-попоита най-накрая Аберон.
-Канаме го няма, искам да го потърсим.-каза Юки като отвори голямата порта. Нямаше никой, защото всички вампии бяха на бала.-Ти тръгни от лява, а аз ще мина отдясно.-бързичко нареди бриюнетката и се затича. Карлин кимна и тръгна.
Докато се луташе из коридероте тя видя отворена врата в края на коридора. Бавно тръгна натам. Влезе в някаква стая. Имаше тъмночервеи пердета, красиво легло и мебели. Огромната картина , закрита с черно одеало дръпна вниманието на Карлин. Тя мина покрай масата и без да иска се допря с пръст. Остана отпечатък от пръстите й, защото по масата имаше покривка от прах.Това веднага я накара да си помисли, че отдавна някой не е стъпвал тук , но пук вратата беш отворена. Тя любопитно дръпна черното одеало и очите й се разшириха от учудване. На тази картина имаше жена- досущ същата като нея. Сякаш бе нейната близначка, но малко по стара. Същата катранено черна коса, същите дълбоки и красиви сиви очи, същата бяла кожа, същите алени и плътни устни.
-Май...?-чу се мелодичен глас с нотка на учудване и в същото време любов. Карлин се обърна и на десет крачки зад нея седеше мъж. Той беше много красив, чак момичето учудено леко разтвори уста. Лицето му бе като изваяно- бледо и без едно петанце. Имаше кафява коса и червениково-кафеви очи. Канаме бе потресан, нима Май се беше върнала или му се превиждаше? Това бе тя - никога неможеше да обърка тези красиви сиви очи.
-Съжелявам просто вратата беше отворена и аз ...-започна Карлин, но спря когато мъжът продължи да я гледа така учудено.-Добре ли сте?-попита тя, като се доближи. Той я наблюдаваше с интерес. Не искаше дори да мигне- страхуваше, се , че ако затвори очи тя ще изчезне. Страхуваше се, че ако я докосне ще се изпепели.
Канаме най-накрая кимна и продължи да гледа Лин.
-Казвам се Карлин Аберон , не исках да ви безпокоя, но с моята приятелка Юки търисхме някого и когато видях, че вратата е отворена влязох. Не можах да здържа любопитството си и погледнах картинката. Извинявам се.-каза момичето , като леко се изчерви на глупоста си. Тя седна до Канаме на канепето.-Сироген ли сте , че сте добре?-попита момичето и посегна за да види дали има температура. При допира й Канаме настръхна. Това беше тя, нямаше съмнение- винаги би познал допира й. Само Май можеше да го накара да изтръпне когато го докосне, никой друг, само Май. Карлин беше учудена- вместо да е горещ той беше студен. -Ще ви донеса вода.-каза Аберон и стана.
-Не, благодаря.-отговори Кнаме. -Ще ви помоля само да дойдете до стаята ми, за да изчакаме Юки там, защото замъка е голям и едва ли ще ни намери ако се разхождаме.-отговори спокойнно Куран, въпреки, че в него всичко боуваше.
Карлин седна на червения диван и се отпусна- тъпипте й точета бяха изтормозили краката й. Тя затвори очи и чу песен.Изглежда Канаме я бе пуснал , за да не й е скучно.Тя се заслуша в песента -никойа не бе чувала тази песен и доста и харесваше.
-Hi Miss Allice, anata gara su no ...-без да усети се запя тя. След секунда усъзна какво прави и очудено отвори очи. Когато Куран чу Калрин да пее вече беше потресан. Това бе любимата песен на Май, а тя я знаеше.
-Знаете песента?-попита учуден той.
-Не , всъщност я чувам за първи път...-замислено каза момичето. Беше доста объркна -какво по дяболите ставаше?
-Един танц?-канаме подаде ръка. Лин вдигна учудено глава.
-Ъм..-притеснено започна момичето. Не я биваше много в танците, но дори преди да е довършила Куран я дръпна и започна да танжува. Бузите на Лин пламнаха от гняв и срам. Дори не беше изчакал отговора й. След дълъг танц той я наведе точно пред прозореца. Черните облаци започваха да се ахат и добре закръглената луна се показа. ''Пълнолуние?!'' страснато си каза Карлин. Пълната луна се отрази в сивите й очи. Тя затвори очи. Косата й стана по-дълга и още по-черна. Лицето й още по бяло, а очите черни. Тя бавно и уплашено отвори очи. Канаме не разбираше какво става-сега тя бе станала още по-красива. От червените плътни устни на момичето се показаха два вампирски зъба.
-Не!-простена момичето. Една сълзи изпълниха очите й , но тя не ги пусна. -Пусни ме!-извика тя и се отскубна от прегръдките му. От ужас с ръка покри устата си и с другата тъка вдигна роклята си, и побегна.


2-ра глава

Карлин с всичка сила бягаше. ''Не, не, не!'' повтаряше наум момичето и продължаваше напред към гората.
Зеро се беше облегнал на стената. Той отвори очи и погледна през прозореца. Очите му веднага засякоха Карлин, която бягаше към гората. Той объркано изкара къце от джобовете си и тръгна след чернокоската.
-Карлин!-извика Зерно, но чернокоската не чуваше нищо. Тя бягаше напред и сълзите падаха от очите й.Чувстваше се ужасно- той беше научил тайната й. Всъщност кой беше той? Карлин даже и не познаваше мъжът, а вече той знаеше , че тя е вампир. Какво щеше да стане сега? Главата на Аберон щеше да се пръсне. Изведнъж тя се спъна на един клон, но точно преди да падне Зеро я хвана.
-Карлин!- Кирию разтресе моичето, за да се усъзнае, но в следващия момент усзъна, че тя плаче. Тя го прегърна и продължи да плачи. Зеро леко се плъзна по дървото, на което се беше облегнал и седна на земята. Карлин беше седнала в скута му, здраво сграпчила ризата му и тихо захлипа. Зеро беше заровил пръсти в катранено черната й коса и здаво я стискаше в прегръдката си.

Канаме беше останал така , както тя го бе оставила. Още не можеше да преживее това. дали сънуваше- Май се беше върнала, или спо-скоро преродила. Не, беше се върнала по-красива от всякога. И не само това , Куран доре бе видял кърваво-червено светещите й очи /кат крушка/. Нямаше грешка- тя беше вампир. Беше се върнала да живее вечния си живот с него. Сърцето на Канаме заби лудо от толкова години - запърви път. Чувстваше че нещо я желаеше , копнееше за нея, да я усети жива, дищаща близо до него.без да усти дишането му се учести и се почувства някак щастлив. Той тръгна след нея. Последвайки миризмата й той навлезе в гората. Видя Карлин в скута на Зеро, което го накара да се изпути. Усети, че нещо бошува в него и иска да убие Зеро. Искаше да го разкъса тук и сега, че я докосва, че я прегръща. Червеникаво-кафевите очи на Канаме бяха кръвожадни и червени, ярко червени. Карлин беше заспала в ръцете на Зеро от преумора. Кирию вдигна глава и се срешна с очите на Куран. Леко сви вежди- мразеше този човек. От дънотот на душата си го мразеше. Той вдигна Аберон на ръце, като бука, внимавайки да не се събуди . Лекичко отвори вратата и с гърба си я бутна и влезе. Положи чернокоската на леглото и се загледа в снежно бялото й лице. Бяха минали години от както я беше видял последно като вампир. Помилва лицето й и стигна до врата. Изведнъж очите му придобиха кърваво-червения си вид и той усети жаждата си за кръв, за нейната кръв. Искаше да впие зъби в крехкото и вратле и да усети кръвтай и по устните си. Той пое дълбоко въдух , за да се съвземе, но това още повече влоши положението. Зеро почувсва аромата й и още повече поиска да отнеме живота й , изпивайки кръвта на Карлин до последната капка.
-Зеро?-объркано попита Юки.-Какво стана?-продължи Крос.
-Преоблеи я , за да спи спокойно.-каза зеро без да отговрая на въпроса й и излезе. Юки беше спасителката на Аберон днес Ако не беше блязла Крос... даже и неискаше да си помисля какво можеше да й наорави.

Поемайки дълбоко дъх Карлин се надигна от леглото. Това бе поредната нощ, която съноваше кошмар. Дишаше дълбоко и тежко с широко отворени очи. Тя погледна напред и на канепето и се стори, че вижда някой.С едната с ръка си разтри очите, мислейки че санова, но съвсем не. Куран Канаме цяла нощ я наблюдаваше. Погледна отново и нямаше никой. Тя се огледа и забеляза, че това не е нейната стая, ала багажа й беше тук. Тя стана от леглото и отиде до прозореца. Бямаше и облак и пълнолуниет беше завършило. Слъцето бавно започваше да се показва, но все още беше тъмно. Карлин се разходи из стаята и видя голямото огледало. Беше станала отново човек и очите й отново си станаха сиви. Без да усети тя се загледа много по-дълго в огледалото.
-Значи най-накрая го видя?-попита Май. Колкото и да избягваше да поглежда продължително огледалото, ето че беше погледнала. Май отново излезе пре очите й. Когато се взираше продължително статите й аз излзаха и й говореха, а сега Итсуми беше тази, която щеше да я подлуди.- Видя го , нали? И мен видя, но на картина?-продължи жената.-Станал е по-красив и мъжествен от преди...-изведнъж Аберон зацепи за какво ставаше въпрос.
-Кой е той?-най-нракрая заинтругувана попита тя.
-Куран Канаме.-отговори жената.-Много е красив , нали?-запиа тя развалнувано.
-Беже, не мога да повярвам, че това съм аз.-изсумтя Карлин и седна на канепето. Май Итсуми продължаваше да говори , кодато не се отвори темата Хаяте Куран. Тя отново запона да говори, че я използва и накрая ще изпие кръвта й, но това още повече вбеси Аберон.
-Млъквай вече!-заповяда Карлин , сякаш на кучето си, но Май не я послуша и продължи .-Казах млъкни!-извика чернокоската и хвърли вазата в огледалото. То стана на парчета и Карлин погледна встрани, за да не се срешне отново със старото си аз. Не понасяше да говорят лоши неща за Хаяте. Тя го познаваше и знаеше какъв е.
Карлин бързо навлече униформата си и излезе от стаята.Тя изкара книгата си ''Наръчник за убиеца на вампири'' и се зачете. Книжката беше доста дебела и я дърпаше много. Докато вървеше съсредоточена върху книгата чу гласа на Юки.
-Карлин!-викаше тя зад нея.
-Хн?-обърна се чернокоската.
-Директора те вика в кабинета си.- Карлин кимна и потегли към стаята на директор Кросс. Почука и след като получи разрешение влезе. Доста беше очудена когато видя Куран Канаме вътре.
-Добро утро, Карлин.-поздрави засмяно Кайен и я подкани да седне. Момичето седна на един от кожените столове и зачака .
-Относно вчера...-започна директора.
-Ти си вампир?-попита нетърпеливо Куран и зачака реакцията на момичето. Карлин се засмя лъжливо.
-Нима вярвате в нещо като вампири? Това са легенди, мисля , че сте гледали много филми.-бързо замаза чернокоската.
-Но очите ти...-Канаме отново беше прекъснат ор Аберон.
-От червената рокля ми се отразиха и ви заприличаха на червени. Пъ и няма вампири и да имаше , това щяха да са чудовища в човешки вид, но пак казвам, че това са митове. Може би вчера сте прекалил с алко...-преди Карлин да е продължила беше прекъсната от директора.
-Няма нужда да се преструваш Карлин, той е чистокръвен вампир.-спокойно отбеляза Кайен. Когато чу това Аберон погледна с омраза Канаме, той съвсем не очакваше подобна реакция.-Вече ще си в нощната смяна- при всички други вампири.-продължи.
-Всички други?-изненадано попита чернокоската.

Карлин прибра целия си багаж и с помоща на Зеро го носеха към новият и дом. Кирию остави двата куфара, казвайки, че има работа.
-Ще се видим по късно.-усмихна се карлин и отнори голямата порта. Пред нея се бяха наредили всички вампири от нощана смяна. Огледа всичките от глава до пети- и бяха найстина красиви. Единия беше с руса коса и туркоазено сини очи. Другия с рижава коса и кафеви очи. Момче с червена коса и сини очи и до него момиче с рижава коса. Тя огледа всички и остана с извода, че са найстина много красиви. Лицата им - сякаш изваяни, бели и неповторими.
-Карлин Аберон!-чу се глас. Ченокоската веднага пона гласът на Рука.
-Рука!-исъска в отговор Аберон. Айдо изненадано отвори очи ''От къде се позванат?'' запита се наум.-Все още не си изпаднала в ниво Е?-заядливо попита чернокоската.
-Иска ти се!-исъска кафявокоската.
-Всъщност ми се иска. С нетърпение очаквам да прочета името ти на листа.-отговори Карлин, като още повече ядоса Рука. Кафевокоската се засили към Аберон и тя изкара пистолета си на мига. В седващия момент Рука беше на метър от нея, забила окри в ръката й, която държеше здраво пистолета опрян на челото й.
-По слаба си , дори и от преди!-изсъска Карлин.
-Все още си ми ядосана заради Хаяте?-подразни се Рука. Познаваше я, знаеше слабото й място, а то именно бе Хаяте Куран. Карлин скърцаше със зъби от нерви . Искаше да разкъса тазми малка лигла, която смееше да говори за Хаяте.
-Не смей да споменаваш името му!-исъска право в лицето й Аберон.
-Гадно ти е, че аз спечелих Куран Хаяте, а ти остана малката му сестричка, която защитава?-продължи Рука, без да усеща , че върви по ръба. Канаме заинтригувано гледаше сеира пред него, но още повече беше заинтригуващо името на братоовчед му Хаяте- нима го позванаха? Карлин без да усеща вампирските й зъби излязоха. Очите й станаха маслинено черни , а косата дълга и още по-буйна. Рука беше очудена, тя не знаеше, че Карлин е вампир. Рука усещаше напрежението и блъсна ръката на Аберон в страни и я нападна. Карлин отскочи и на момента три куршума фърчаха към кафявокоската. Те улучиха рамото й и в следващип момент аберн бе върхо нея. С два замаха одра лицето й оставяйки алената кръв да тече. Рука блъсна Карлин, но тя се съвзе и още преди да е паднала изкара пистолеа с намерение да я довърши , но бе прекъсната. Някой й хвана за кръста взимайки пистолета от ръцете й. Канаме здраво стискаше Карлин и не й даваше дори да си поеме дъх. След няколко секунди я пусна и тя се успокой. Очите й отново станахасиви и вампирските зъби ги нямаше.
-Значи на му викаш спечелване- той те използва само за една нощ! По скоро за забавление!-изивка Карлин. С помоща на Акатски , кафявокоската се надигна и погледна Аберон. Това беше самата истина и тя я беше удратила като с шамар в лицето.-Ти винаги ще си използвана, дори и сега.-Карлин погледна към Канаме и прибра пистолета си.
-Как смееш да ми влизаш в подсъзнанието?!-извика Рука.
-Със силата от кръвта на чустокръвен вампир.-отговори подригтавателно момичето и се качи в стаята си.





3-та глава
Карлин бавно закрачи в новата стая. Сложи куфара си върху леглото и се заогледа. Стаята беше съвсем празна- имаше единствено легло и скрин.
-Ще излезем на пазар за стаята ти.-предложи учтиво Канаме. Карлин без да откъсва очи от стаята заговори спокойно.
-Да ще трябва да ОТИДА.-каза чернокоската натъртвайки на ''отида'', за да отбележи, че не го иска с нея.
-Както пожелаеш.-отговори Куран без да показва раздразнението си, че тя не го иска. Момичето най-накрая откъсна очи от грозно обелените стени и мелодичния и нежен глас закънтя в празната стая:
-Сега може ли ''Rapid Death'' /така се казва пистолета й на превод от анг. Бърза смърт /?- чистокръвния кръвопиец чак сега забеляза, че ородължава да държи уръжието в ръцете си. Той го повдигна и огледа добре пистолета. Беше лъснат и опазен без дори драскорина- изглежда Карлин го ценеше и пазеше. Раздразнението на Лин веднага си пролича на лицето и горделиво вирна глава- какво мо имаше толкова, да не би да го мислеше за момичешки. Това беше подарък на Хаяте и си беше доста силно уръжие. Канаме най после подаде пистолета на чернокоската която гневно го зграпчи и закачи на дясното си бедро.
-От къде познаваш Куран Хаяте?-попита сериозни и директно кръвопипеца. Раздразнението на Карлин се увеличи още повече при въпроса.
-Не ти влиза в работата!-изсъска тя. Та кой беше той, че да му дава отчет? Даже и не можеше все още да му запомни името, а щеше да му дава информация за Хаяте Куран. Той бе много скъп за нея. Беше я спасил и отървал от студените ръце на смътта.
Карлин Аберон- единственото момиче от рода си полу-вампир полу-човек. Тя още от малка беше влязла в академията на убйци. Асоциацията беше наредила да не се знае, че тя е вампир , но всичко се промени когато стана на десет. До тогава Лин никога не бе пила кръв- хранеше се с храна както дугите обикнвени смъртни, но тя усети жажда. Неутолима жажда за кръв и така узна какво е всъщност. Не само от хората се пазеше тайната , че е вампир, ами и от самата нея. Един ден беше решено, че е достатъчно добра и беше пратена да убие един вампир изпаднал в ниво Е. Карлин се биеше със саи тогава. Момичето влезе в пустата зграда, където й казаха, че е целта й. Закачва се по стъбите , като не намери никой в първия етаж. Тя изморено вече стигна до покрива и се заогледа дълбоко дищаща. Тези стъби я бяха иморили доста.Изведнъж чу арогантен смях зад нея.Лин изплашено извърна глава, а гледката пред нея я накара да настръхне . Жената държеше мъртво тяло на момиче горе-долу на възрастта на Карлин и нагло си облизваше пръстите покрити с кръвта на невиното детенце.
-Значи ти ще си за обяд?-попита с мотиралия си глас вампирът. Тя скочи върхо изплашената Карлин. Чернокоската с вик удари жената и тя фръкна и се блъсна в стената. -Малка пикла!-извика вампират в ниво Е и се засили към Лин. Взе саите и ги захвърли през прозореца. Хвана Карлин за гърлото и я блъсна в стената, а чернокоската ивика от болка. Тя зпочна да рита и да дере ръката на вампира. Жената хвана малката нежна ръчичка на Лин и облиза пръсчето и.
-Не!-простена чернокоската с последната си глътка кислород и стисна здраво очи. Вампират изпаднал в ниво Е захапа нежното и пръсче и болезнено засмука кръвта. Изведнъж се чу удряне и Лин се струполи на пода бореща се за малко кислород. След секунди тя отвори очи и видя жената вече на прах. Пред нея седеше красив кафявокос мъж с червеникаво-кафеви очи. Той приклекна и облиза мястото , където беше ухапала жената. В следващия момент Лин погледна пръстчето си, а там нямаше дори и следа от рана. Тя учудено вдигна глава към стройният мъж и се усмихна в знак на благодарност.
От тогава те бяха нераделни. Хаяте даваше на Карлин от кръвта си, за да може да живее. На единадесетият и рожден ден той й подри пистолета, казвайки, че на нея точно това и трябва. От благодарност към Хаяте Куран, Лин тренираше усилено- цели нощи оставаше на тренировки и стреляше от различна далечина. Трябваше да е достойна за кръвта на Хаяте, не трябваше да го разочарова. От както ридтелите й бяха убити никой не й бе обръщал толкова внимание. Той-Хаяте Куран можеше само с един поглед да стопли сърцето й и да я накра да се усмихне.
Карлин бързо растеше, но не искаше да зависи от Хаяте, затова се бореше да е силна и той винаги да не и спасява задника. Един ден Карлин отново имаше мисия- да убие нов вампир на име Рука, който е изпаднал в ниво Е. Тя внимателно вървеше в парка- според информажията й вампират се криел тук . Чрнокоската чу шум в храстите и взе ''Rapid Death'' моментално в ръце. Предпазливо махна клона и видя кафявокосо момиче на нейната възраст да седи свито на земята . Така наречената Рука трепешере, Лин веднага забеляза, че тя все още не е ниво Е и се бори, за да не се превърне в чудовище.
-Махай се от тук преди да съм те убила!-предупреди кафявокоската, но Карлин дори не помръдна. Лек летен ветрец подухна и миризмата на чернокоската стигна до Рука. Очите на вампирът придобиха кърваво червен вид. Тя скочи върху Лин.
-Не искаш да го направиш, нали?-чу се тих мелодичен глас. Хаяте Куран беше хванал Рука за раменете, карайки я да се усъзнае. Тогава те помогнаха на момичето, взимайки я вкъщи. Карлин и Рука бяха най-добри приятелки , даже понякога се наричаха сестри. Но годините бързо минаваха и двете започнаха да се борят , коя ще се хареса повече на Хаяте, а когато дойде момента Куран избра Рука.
Карлин беше съкрушена, но неможа да го покаже на Хаяте. Щом той бе избрал кафявокосата й приятелка, значи, че тя има нещо което Лин няма. Значи , че тя е по-добра в нещо. Но Аберон не показваше само на Куран разочарованието си- когато се видяха с Рука те се збиха. Беше жестока битка , но Хаяте ги раздели, казвайки на Рука , да си тръгне и че е била само за една нощ, добавяйки, че Карлин е по-ценна за него. Това тотално съсипа кафявокоската и тя си тръгна, заклевайки Карлин , че ще направи всичко , за да й превърне живота в Ад.
След тази случка Аберон пожела да е в друго училище, но въпреки това се виждаха с Хаяте.
Сега тя отново беше сменила училището си, където беше срешнала старата си приятелка и враг - Рука. Въпреки, че Май Итсуми винаги и пофтаряше, че Хаяте е лош човек и я използва тя си знаеше едно, но това съвсем не бе вярно. Хаяте още от момента , в който я бе видял беше наредил шах-матните си пешки и решил съдбата й. Той добре знаеше, че ще попитат и другите Куран за кръвта им, за уцеляването на Лин, което щеше да я дари с много нови сили, а изпие ли кръвта й той щеше да се сдоби с тези сили.

Канаме знаеше какъв е бартовчед му Хаяте и искаше да предпази Карлин.
–Ние чистокръвните вампири сме егоисти и до колкото познавам братовчед си ще иска да те използва, изпивайки кръвта ти.-започна спокойно кръвопиеца, вавеждайки глава.
-Не смей да споменаваш името му!-предупре ди го Карлин.
-Веднъж се помъчи да изпие кръвта ми.-продължи Канаме.
-Жалко, че не е успял!-исъска чернокоската и напусна стаята.




________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преродена любов (Vampire Knight)

Писане  Leeteuk~ on Пон 17 Яну 2011, 15:13



4-та глава
Карлин замислено гледаше папката в ръката си и внимателно четеше съдържанието. Внезапно вдигна глава .
-Не те усетих.-тя се обърна и погледна към Зеро, който се беше облегнал на едно дърво.-Готов ли си да се по забавляваме?-попита подигравателно Лин.
-Винаги.-със самодоволна усмивка заеви .
-Време е да избием зъбчовците!-извикаха и тръгнаха към дадените в списъка места. Имаха точно по девет вампира изпаднали в ниво Е за убиване и както винаги се състезаваха. След часове се срешнаха на уговореното място.
-Е , колко можа да убиеш?-попита Зеро, като искаше да разбере колко тя е убила и да каже , че е убил повече, за да я подразни.
-Осем- единия ми се изпъзна.-утговори леко смутено момичето, защото знаеше , че той е убил всички.
-Е, иглежда отново те победих- десет! Хванах този , дето си го изпуснала.-подсмихна се светлокоската, въпреки, че лъжеше- даже беше убил само шест. Днес не му вървеше, по-скоро бше замислен.
-Лъжец!-извика Карлин усзънала .-Хванал си само шест- за това аз победих!- тя чак сега беше усъзнала, че е влязла в главата му и е прочела мислите му. Кирию беднага се досети какво става, но не показа чувства, но страшно много се подразни, че тя влиза в главата му. Та кой не би се раздразнил? (трябва още описания - ама не се досещам)
-Аз ще се връщам в академията.-каза Зеро и зачака.
-Мисля малко да се разходя, за това тръгвай.-усмихна се Лин и се загледа след отдалечаващия се Кирию. Тя мушна ръце в джобовете на дългото черно яке и закрачи замислено без дори да гледа на къде. Изглежда доста беше вървяла, защото забеляза , че е излязла от града. Карлин седна на една пейка и се загледа в небето, което бавно придобиваше тъмно синия си цвят. Без дори да усети, как времето минава Лин се наслаждаваше на песните на щурците и топлият вятър, който игриво подухваше косата й. Тя така и не усети , дебнещата я беда. Вампирът в ниво Е , който й се беше отскубнал я преследваше, този път той за да я убие,а сега беше точния момент. Карлин бе далеч от града нощем, когато нямаше често хора . Чудовището облиза устни и скочи върху Лин. Чернокоската го усети, но миг по-късно, за това вампирът ограска гърба й. Тя бързо скочи, не само , като попарена от болката ами и стресната. След секунги погледа й се спря, на нахалния нарушител на спокойствие. Мъжът беше с черна коса и червени ужасни очи. Мотиралия му смях закънтя в тишината. Мъжът отново скочи към Карлин, но тя веднага хвана ''Rapid Death'' и няколко куршума фърчаха към чудовището. Те олучиха рамото му и той падна, но вампирът не се предаде, той определено си беше наумил да я убие тази вечер. Засили се срещу чернокоската и хвана ръката й удряйки я в едно дърво, така че пистолетът да падне. С другата си ръка я хвана за шията , но Карлин с крак го блъсна назад. Помъчи се да взе ме пистолета, но чудовището отново скочи върху нея. То я закова за земята, счуупвайки десния и крак. ''Така ли ще умра?!'' запита се с ирония чернокоската ''Това ли ще е краят ми?!'' беше следващия въпрос. ''' Я се стегни, малката!''' извика Май дълбоко в нея - ''Нима с ще се предадеш на такъв ируд?'' продължи жената , като укуражи Карлин.
-Няма да умра! Мамка ти!-извика момичето и зграпчи пистолета, а в следващия момент мъжът беше на прах. Тя беше използвала всички куршуми, за да спре вампирът. Успокоена леко се усмихна, но след миг пак профуча: - Сега пък ще си умра тук!-засмя се на себе си, но в следващия момент леко извика от напиращата болка. Погледът и взе да се размазва и я бавно , но гарантирано заспиваше.

Карлин поемайки дълбоко въздух се надигна о леглото. Тя започна да дира дълбоко и една капка пот се търкулна от челото й.
-По дяволите, пак шибания кошмар!-узсумтя момичето и понечи да стане, но забеляза , че щом се помъчи да застане върху краката си страшна болка пронизва тялото й. Тя изстена от болката и захапа долната си устна, за да не събуди всички с вика си. Канаме веднага застана над нея и се помъчи да й помогне. Карлин вероятно би отказала помоща му хвърляйки му един отвратен поглед, но сега беше в безизходица и трябваше да приема предложението за помощ. Куран бавно вдигна момичето и нежно , внимавайки с крака й я сложи на глеглото . Надигна глава и очите им се срешнаха. Най различни чувства преляха тялото на чустокръвния вампир. Тези очи, тези толкова красиви и нежни очи, който могат да бъдат така мили и изпълнине с любов и така страшно и изпълнини с омраза и гняв.Толкова дъбоки и сиви, сякаш загледаше ли се повече щеше да е пленен завинаги. Дишането му учестя и се сети как тезо очи го гледаха с любов и загриженост. Сърцето на Канаме забърза ритама си и поиска да се докосне до момичето, да я усети. Искаше я само за него и никой друг. Да я има и да чува името си от плътните й устни, отново. Да усеща тези така парещи устни по кожата си , ръцето по тялото си . Куран искаше чернокоската повече от преди, не , той я желаеше.
Карлин се взираше дълбоко в червеникаво-кафевито очи на мъжът срещу нея и всички мисли сякаш се губеха в главата й. Изведнъж гореща тръпка обля цялото тяло на Карлин и тя почивства нужда да впие зъби във врата му и да изпие кръвта му до последната капка. Очите й започнаха да променят цевта си от сиво в червено и жаждата за ръв нараставаше, и скоро щеше да надделее над разума на Лин.
-Благодаря за помоща.Сега моля, остави ме сама, за да си почина.-замаза бързо чернокоската очаквайки да не е видял червения цвят в очите й, но Канаме веднага беше забелязал това. Той много добре усети , че аурата околко момичето се променя. Карлин изчака чисто кръвният да излезе и се протегна към шкафчето си за една таблетка. Ръцете й започнаха да треперят като на наркоман, който с нетърпение очаква днешната си доза от никотин. Докъто нетърпеливо ровеше из шкафчето вампирските й зъби се показаха и очите й станаха червеникаво-чени. Косата й стана по-дълга и още по-черна . Момичето изкара курийката и стана малко по-внимателно, за да стигне до кухнята за вода. Когато стъпа върху крака си усъзна, че болката съвсем бе изчезнала, може би, затова, че бе вампир. Тя бързо отвори вратата и се втурна към кухнята. Въпреки, че не знаеше къде е продължаваше да върви по коридора, който я закара към желаното място. Карлин бързо напълни чаша с вода и пусна таблетката вътре. Такава жажда не беше изпитвала никога. Толкова силно желаеше кръвта, че можеше да направи всичко. Това се беше получили, защото беше загубила много кръв при битката си с мъжът в ниво Е. Карлин забеляза, че хапченцето се е разтворило напълно и понечи да вдигне чашата , но ръцете й трпереха токова силно, че тя изпусна стъклената чаша на земята. Чу се силно тряскане и кръвта беше по пода. Момичето не обърна внимани и отвори кутийката, но забеляза, че хапчетата са свършили. Внезапно я обве паника, че няма кръв, но побърза към стаята , за да потърси друга кутийка със специални таблетки. Докато тичаше към стаята си Канаме беше на коридора.
-Чу се шум- има ли нещо?-попита заинтерисовано чистокръвният. Той знаеше , какво става, но просто искаше да чуе от нея, да я види как се мъчи да скрие животинските си инстинкти. Карлин дори не направи някакъв знак, а мина покрай него, но това даже още повече сипа масло в огърня. Беше се получил вятър и миризмата на топлата кръв отиде до носа на Лин. Тя с две ръце покри устата си и се разрови из куфари, но резултат нямаше.
-По Дяволте!-извика чернокоската и взе телефона си . Обади се на Асоцияциата и й беше казано, че чак сед няколко дена може да получи таблетки. Канаме почука на вратата, въпреки, че до сега подслушваше разговора.
-Добре ли си , Карлин?-попита мъжът.
-Да, да , можеш да си тръгваш. Лека нош.-подметна го момичето и дълбоко дищаша се помъчи да здържи жаждата си. Канаме беше подредил всичко в главата си- много добре знаеше, че тя ще дойде при него- така й стана. След няколко минути Лин почука на вратата на Куран.
-Влез.-даде разрешение чистокръвият.
-Трябваше да се видя спешно с директора, но се сетих, че мога да ви помоя и Вас. Моля, да ме заключите в една от кулите за няколко дена или поне докато ми дойдат таблетките.-тя беше свела глава от огромният срам стоварен върхи раменете й. Канаме беше седнал върху ланепете си разположени посредата на стаята и внимателно наблюдаваше всяко едно движение на чернокоската. Беше с черна риза, на която първите копчета примамливо бяха отворени, което затрудно още повече работата на Карлин.
-Можеш да пиеш от кръвта ми.-директно каза Куран и се срешна с учудените очи на Лин. Карлин бавно се приближи и седна на скута му. Допря ръце на гърдите му и се надигна към врата му. Тя облиза мястото и бавно и нежно впи зъби, което още повече подлиди Канаме. Тялото на кръвопиеца пламптеше от възбуда, че чернокоската е толкова близо до него. Как искаше да я има тук и сега, но не беше точно моментът, защото ако го направеше щеше да я загуби. Карлин спусна ръцете си нагоре и вплете пръсти в косата му, като леко дръпна от удоволствието обляло тялото й. Това не само подлуди Канаме , аго накара да я пожела още повече и той беше готов да излезе от контрол. Куран прегърна Лин придърпвайки я още повече към тялото си така, че да усети лудо биещото й сърце.
Аберон най накрая откъсна зъби от врата на чистокръвния и задиша дълбоко.







5-та глава
Тъмнината цареше заедно с тишината в ноща. Леко игриво пламъче озаряваше цялата стая.
-Съжелявам, ако е заболяло... Благодаря...-тихо промълви Карлин и напусна стаята на чистокръвния Куран. Сърцето на Канаме продължаваше да бие лудо и тялото още да си спомня за допита , устните и толия й дъх по врата му.

-Ано... Лин-сан , на теб кой ти харесва от нощаната смяна?-попита заинтерисована Юори.-Не ми изглеждаш влюбена , както другите.-продължи.-Аз лично много харесвам много Айдо.-усмихна се тя леко зачервена, докато раглеждаше списанието.
-Оууу, Канаме-сама е най-красивия!-Юки се усмихна и сложи кутията с бонбони на масата. Карлин съсредоточено лъскаше пистолета си, като беше се разположила на канепето по много стренен за дугите две момичета начин. Граката й бяха на облегалката, а тя легнала по гръб . Катранено черната й коса допираше земята.
-Шики ми допада...-съвсем безразлично каза тя и си взе една бонбонка. Колкото и да и беше пофтаряла, Крос неможа да накара Аберон да си сложи униформата. Канаме влезе в стаята и Юки веднага се изчерви и двете момичета станаха за да се поклонят.
-Май и аз трябва да стана...-мързелино каза карлин и се вдигна, оставяйки пистолета внимателно на леглото. Не си направи труда да се покланя, ами просто застана. Чистокръвния я огледа и забеляза, че не носи бялата униформа , а черни къси панталонки и зелена блузка. Косата беше леко разрошена, а устните алени, както обикновенно. Като ги погледна, така му се приска да ги целуне, че чак щеше да го направи.Куран премигна няколко пъти, за да премахне желанието.
-Юки, Юри не мислите ли, че Луното общежитие е опасно.-скара им се Канаме. Двете момичета наведени напуснаха стаята без да усещат, че той не ги отпраща заради това, а само и само, за да остане на саме с Аберон. Можи би другите момичета не разбраха, но Карлин веднага забеляза това. Тя сечумери и седна отново на канепето и продължи нахално да яде. Куран гледаше всяко нейно движение и гневно дъфчене на бонбони.
-Е? -нетърпеливо започна Карлин- защо стоеше и я гледаше, поне да беше казал нещо.-На гости ли ми дойде?-продължи раздразнено Аберон. Тя се нервеше даже от присъствието му, не искаше да го вижда след случилото се вчера. Карлин не можеше да си прости, за това, че беше пила от кръвта му. Но тя тогава беше излязла извън контрол, за пръв път беше усетила толкова силна жажда за кръв. Канаме нахално седна на едното кресло до канепето, където до преди секунди седеше Юки и продължи внимателно да гледа Лин. Миналата вечер беше незабравима и оределено никой от двамата нямаше да я изтрие от главата си, не можеше. Карлин си спомни за мириса на кръвта му, за мириса на кожата попила елегантен и мъжествен парфюм, а най-вече , как беше впила зъби във врата му. Тя даже и не усещаше, че го е зяляпнала и не виждаше, как Куран се усмихва самодоволно, но исмивката му стана още по голяма, огато видя, че очите й придобиват червения си цвят. При толкова спомени, Карлин отново го беше пожелала, въпреки, че не искаше да си признае тя се нуждаеше от него. Момичето премигна и погледна другаде, надявайки се Канаме да не е видял жадните й очи.
-Значи ти допада Шики?-попита Куран. Този въпрос беше неочакван и Карлин объркано вдигна глава, но в следващия момент погледна другаде. След секунда тя събра цялата си смелост ''Кой е пък той'' изнерви се на нахалноста на Канаме момичето.
-Да, някакъв проблем?-попита раздразнено Аберон, като заинтригувано зачака отговор.
-Не.-отоговори ясно,кратко и точно Канаме, като стана съвсем сериозен. Въпреки, че запази спокойствието си отвътре Куран кипеше и трудно се здържаше за да не убие червонокоското момче. Огромна доза ревност го заля и поиска да я има тук и сега, за да й покажа, че е само негова.
-Коя е жената на онази картина?-любопитството на Карлин я разяждаше отвътре, че чак можеше да направи свичко за да разбере. Тя имаше още въпроси, но не мислеше да си насилва къмета , затова започна с най-важния.
-Май Итсуми.-безизразното мързеливо изражение на Карлин се промени при тези две думи. Лицето й стана сериозно и се чу едно ''Цъ''. Канаме чак сега усъзна, че тя още не разбрала , че в миналия си живот е била Май и именно тази жена но картината. Аберон раздразнено погледна настрани и очите й се срешнаха с отражението си в огледалото, и не само с отражението, а й със самата Май.
-Пак ли ти?! Махай се вече!-извика Карлин и грабна вазата, като в следващия момент я засили към огледалото. Куран неразбиращо и объркано гледаше сучващото се.Вазата се сблъска с огледалото и то се пръсна на хиляди парченца. Канаме бързо се изправи от мястото си и загрижено запита. Вазата се сблъска с огледалото и то се пръсна на хиляди парченца. Канаме бързо се изправи от мястото си и загрижено запита.
- Добре ли си Карлин?- Лин се опомни и го погледна в очите. Нещо в тях беше различно... Там имаше страх и объркване... Веднага се усмихна леко и каза.
- Разбира се... Мисля да си взема душ, затова може ли да си тръгнеш?- чистокръвния вампир кимна с глава смирено и излезе от стаята, оставяйки момичето само. Карлин се струполи на пода и тихо захлипа.
По дявилте! Тази жена нямаше ли да я остави вече. Навсякъде беше тя! Карлин иксаше да се отърве от нея, но човек най-често когато бяга от миналото си се среща с него. Тя бръкна в чантата си и изкара успокоителните хапчета. Изведнъж нидя , че има едно неприето повикване на телефона.''Хаяте-сепай'' усмихнато продума и го натисна щастливо в гърдите си за прегръдка. Карлин взе и телефона и слезе долу , и седна на един фотюил, като четеше книжката си.
-Хн?Карлин-сан!-извика щастливо Шики. Лин раздразнено надигна глава- мразеше някой да я прекъсва докато чете . Интересното за нея беше, че и той я гледаше почти раздразнено, но с повече мързел. Тя леко се подсмихна- найстина това момче беше готино. Червенокоското се настани до нея, като започна да чете заглавието на книгата изписано на корицата:
-''Наръчник за убиеца на вампири?'' - учудено възкликна.
-Да.-каза спокойно момичето. Изведнъж телефона й звъна и тя щастливо вдигна- все пак точно това чакаше. Не искаше тя да се обажда на Хаяте, защото може би щеше да е зает и да го прекъсне. След бърз разговор Карлин разбра , че Хаяте ще дойде за да я види, за няколко дена. Момичето беше толкова щастливо че прегърна Шики. Канаме сви вежди, като гледаше отгоре ''Май найстина го харесва'' попита се сам и заачи към стаяат. Аберон се затича по стълбите нагоре и влезе в стаята си. Нямаше много време Куран щеше да дойде след няколко часа. Навлече бялата си униформа и си среса хубаво косата, сложи си гланц, като алените й плътни устни станаха още по-вкусни. Сложи си малко спирала и молив и се напръска с пафюм. Бързо обу обувките си и се затича отново надолу по стъпалата. Канаме веднага усети парфюма, ойто не можеше да забрави, даже и да йска и тръгна след нея. Той отиде в кухнята и я видя с Шики- отново, но този път имаше промяна. Тя изглеждаше чудесно- с униформа и хубав грим.''Дали е за него?'' попита още повече повярвал , че тя харесва, даже и се влюбва в Шики.
Лин беше помолила червенокоскто да й прави компания и докато тя приготвяше тортата, той оглеждаше наръчника й. След час шоколадовата торта беше готова - Шоко-лукс със двоен шоколад. Карлин сладко облиза пръсти и се огледа- не беше се оцапала много. Погледна към Шики, който задълбочено четеше книгата. Момичето се усмихна, като го видя толкова намръщен, или по-скоро заинтересован от написаното. Аберон беше чела тази книжка сигорно десет пъти, но пак не й писваше. Всички освен Шики и Карлин се бяха събрали и чакаха пристигането на Куран Хаяте. Изведнъж нежет вертец подухна и миризмата на Хаяте стигна до Лин. Тя се затича и когато го видя очите й светнаха от радост и сърцето й заби силно. Тя се втърна към него и го прегърна, Хаяте я завъртя , след което Лин му закачи една невина целувка на ъгълчето на долната устна. Чак сега Карлин забелязваше колко много си приличат Канаме и Хаяте- почти бяха същи, но Хаяте изглеждаше по-млад и мек, но всичко друго- косата, очите дори и височината им бе еднаква. А като заговорихме за Канаме, ооо, той просто отвътре бошуваше. Огромна доза ревност поведена с омраза и презрение го заля.
-Къде ще остана?-След като се поздрави с всички вампири поиска да си остави багажа.
-Къде? В моята стая.-утговори усмихната Лин.-А , сега ще ти покажа изненадата!-продължи тя.Хвана го за ръката и го задърпа .- Затвори очи.-Лин бавно отвори вратата на кухнята.-Ей! Не надничай.-нацупено извика тя, след което последва мелодичният и приятен смях на Куран.
-Не надничам.-отговори, за да я увери.
-Отвори очи.-в гласа на Лин се долавяха много чувства- очакване, нетърпение, щастие и любов. Хаяте бавно отвори очи и пред него се разкри тортата.
-Направих я голяма, за да има за всички.
Карлин наряза на всеки по пърче торта, като си скри едно в хладилника за после.Въпреки, че най-добре се хранеха с кръв, вампирите също можеха да ядат човешка храна, но не им доставяше такова удоволствие , както кръвта.
-Въпреки, че не си падам много по човешката храна - това найстина е вкусно.-тбеляза Айдо и налапа огромно парче от тората...

I'll show you a sweet dream...
next night....




6-та глава

-Ще те победя!-усмихна се Хаяте и продължи да играе.
-Мечтай си!-също се усмихна Карлин. Те играеха игра, където се състезаваха с коли. Точно до финиша Лин преобърна колата на Хаяте и той агуби.
-Хах!Спечелих!-извика момичето и се хвърли на гърна му.-Май не обичаш да губиш?-усмихна се лин.
-Не исграеше по правилата!-отбеляза Куран.
-А, има ли такива.-заяде се тя, като в следващия момент Хаяте започна да я гъделичка, а момичето крещеше сякаш някой я коли.
Седнаха пред огромното пияно и започнаха да свирят. Чистокръвният още от малка учеше Лин да свири на пияно и сега се състезаваха.
-Изглежда тук победих аз.-самодоволно се закачи мъжът. Чернокоската се намуци сладко и предложи друга игра. Двамата си вързаха очите и си даваха от последното пърче торта. Бяха се изцапали страшно- като малки деца, но на кого му пукаше- стигаше им това, че са заедно и че са щастливи. Най накрая махнаха лентите от очите си и прихнаха да се смеят на вида си. Лин се надигна и се приближи до Хаяте. С едната си ръка докосна бузата му и облиза шоколада по устните му. Чернокоската бавно и нежно целуваше Хаяте, като тръгна по врата. Тя целуваше копринената му кожа и изведнъж очите й светнаха в кърваво червено, но тя се удържа и го прегърна.
-Липсваше ми...-продума момичето, вкопчило пръсти в косата му.
-И ти..-отговори Хаяте и я прегърна. Канаме гледаше от прозореца, защото не вярваше на Хаяте- той знаеше, за какво е тук братовчед му. Но сега сякаш не затова идваше, а сякаш да хване жена си в изневяра- искаше да го види,всъщност не искаше. Канаме беше като попарен, коаго видя устните на Карлин по кожата на Хаяте.
-Направи го!-заповяда тихо Хаяте, като беше усетил жаждата й за кръв. Лин се учуди от внезапнара заповед, но реши да я изпулни. Тя приближи устни до врата му и целуна мястото, след което нежно го облиза и много внимателно фпи зъби в копринено меката кожа на чистокръвният. Карлин затвори очи и продължи за пие. Канеме побесняваше след сяка изминала секунда. Изведнъж прозорците започнаха да се тресат и се счупиха. Лин отлепи устни от врата на Хаяте, но той я събори на леглото .
-Продължи... не ти ли харесва?-попита той, като беше усъзнал, че това е Канаме, но и също, че е заради Карлин. Този въпрос накара Аберон да се замисли- найстина нещо не беше наред. Откакто беше пила от кръвра на Канаме, не и харесваше толкова вкусът на каквато и да е друга кръв, но за да не убиди и нарани Хаяте продължи. Здраво се вкопчи в ризата му и косата, а той я прегърна силно. Въпреки, че Канаме се беше сккрил той пак наблюдаваше и още повече се разяряваше. Тръгна по гората и сневно удари едно дърво и то стана на малки парчета трески.

След счупването на прозорците Карлин и Хаяте си взеха одела и излязоха на терасата. Направиха си малко легло и седнаха , за да наблюдават звездите. Карлин бе себе облегнала на гърдите на чистокръвният и мило сзгушила глава във врата му.
-Съжелявам, че не бях тук на рожденият ти ден...-шушукаше мъжът.
-Няма проблем , и без това не го празнувах.-отвърна момичето стиснала едната му ръка, а Хаяте с другата си ръка играеше с кичур от косата й. Така тъмната и черна коса, мека като коприна, и буйна като самата нея.
-Нека го празнуваме утре.

Денят мина много бързо и изтощително за Карлин- трябваше да раздаде покани, нямаше да вика много хора, но все пак трябваше. Потърси си готвач и няколко севитюора . Хаяте беше и дал няколко кутии и тя най-накрая се оправше. Момичето отвори най-голямата кутия и учудена докосна мекия плат. Мек и бял както кожата му, помисли си момичето и вдигна роклята за да я види. Бяла рокля с корсет дълга с чернен бродир. Роклята беше елегантна, скромна, но в същото време и предизвикателна. Аберон отвори втората кутия от която илязоха красиви токчета в черно-бял цвят . Е , изглежда пак щеше да върви като гейша с тези видоки и тънки токчета. В следващата кутия имаше колие от диаманти в черно и бяло. Тя седна пред тоалетката и започна да се гримирва. Гримът не беше нощен, а лек, като беше си сложила черни сенки, който беше размазала с пръстче, за да не е като зомби, червеникаво-розов гланц, молив и спирала, правеща миглите й още по-гъсти и красиви. Косата си беше вързала на кок, като беше оставила два кичура , който леко накъдрени падаха по голите й рамене. След като се изкъпа с парфюма си най-накрая излезе, за да види какво става в кухнята и дали има някакви проблеми. Карлин бавно закрачи по стълбите, като с едната си ръка държеше роклята и внимаваше като върви. Раздразнено ръмжене се чу от страната на Рука, която със завсит наблюдаваше чернокоската.Тя също се беше постарала да е расива, даже си мислеше, че този път ще стане. Този пъ тя ще е желаната, а не отхвърляната, но съдбата пак беше с гръб към нея.
-Карлин-сан?-неможа да я познае Юки.-Ти направо... изглеждаш чудесно.-продължи момичето, като огледа Лин. Зеро също беше приятно учуден и й се усмихна. Аберон забърза към кухнята и провери всички.
-Карлин-сан!-чу отново името си. Тя се обърна и олътно зад нея седеше Айдоу, като сега бяха на сантиметри разтояние.-Изглеждаш...-той се загледа в тъмните очи на момичето, който бяха като бездънна бездна и загледаше ли се още малко, щеше да се загуби.
-Да.-подкани го момичето вече загубла търпение.
-Забравих си мисълта..-леко зачервено отговори Айдоу, като измести погледн.-Но изглеждаш превъзходно! Честит рожден ден!-продължи той с огромна усмивка.- На колко ставаш двеста?Познах ли?
-Ами всъщност на осемнадесет.-Ханабуса се почувства отвратително, но се помъчи да не го показва.
Нощта минаваше бързо, а чернокоската се занимаваше с гостите, като изпълняваше всяка тяяхна молба. Повечето гости си бяха заминали и Лин пожела лично да изпрати Юки, за да е сигурна, че ще е в безопасност. След което бързочко се върна и продължи да се занимава с гостите. Момичето имаше куп подаръци и няколко фена, което доста я учуди. Чак сега Карлин забеляза, че не е виждала Хаяте наоколо. Тя мрънкайки, без дори да вижда къде стъпва и къде върви изкачваше стапалата, за да прибере подаръците си.
-Агх..-изстена момичето, като падна. Всичките подаръцеи, който носеше паднаха и тя върхунещо. Карлин бавно овори здраво стиснатите си очи и забеляза, че лежи върху Канаме.-Ъъъ.. съжелявам.-леко зачервено и малко притесноне се извини Лин. Аберон стана и започна бързо да събира падналите подаръци, а Куран вече го нямаше. Точно преди да слезе тя забеляза още един подарък в вишнево червен цвят с черна панделка. Карлин нетърпеливо разкъса хартийката и от вътре излезе черна кутийка, от която се показа нежен пръстен с тъмночервен камък. Лин с усмивка погледна от кого е ''Честит Рожден Ден Канаме " . Аберон се намуци и изхвърли пръстена в кошчето за боклук. Тя реши да отиде до саята на ангела си. Почука на вратата и влезе. Хаяте беше седнал на канепето и четеше един документ, но веднага отдели очи от листа хартия и се усмихна. Стана и прегърна момичето, което се усмихна топло.
-Съжелявам, че не можах да сляза долу.-проушна в ухото й.
-Няма проблем и без това беше много скучно.-каза тя и нежно целуна мъжът. Куран пусна чернокоската и със сериозен глас и изражение изкара нещо от джоба си.
-Ще се омъжиш ли за мен...


I'll show you a sweet dream...
next night....



7-ма глава
Карлин седеше и гледаше мъжът срещу нея, като попарена. Не очакваше такова нещо и не знаеше как да реагира, какво да каже или да направи. Беше забравила всички думи в речника си, беше забравила, дори да диша. Това ли беше момента, който очакваше от години насам, нейната мечта, да, това беше, но защо имаш някакво странно чувство. Нещо в нея , много, много дълбоко й казваше, че не го иска, а нещо, или по-скоро някой и повтаряше, че е грешно. Аберон даже и не забелзяваше този глас, това чувство, че да го игнорира. Очите й шареха по красивия тъмносин камък, който така примамващо и омайващо блестеше, чак момичето забрави ума и дума. Сърцето й заби лудо в нея, че чак Аберон си помисли, че то ще се пръсне. Чак сега момичето отдели очи от синия камък, като морето и по-добре огледа мъжът срещу нея. Хаяте беше с черен костюм,който го правеше още по-мъжествен и красив. Чак сега усещаше толкова силно прафюма му, който винаги желаеше да усеща по кожата си, от близоста му. Чак сега забелязваше тези красиви и непокорни очи, не, тя преди също е виждала красотата им, но сега сякаш отново се влюбваше в тях.
Хаяте гледаше момичето и изучаваше всяко нейно движение и постъпка, всеки нерв по лицето и свиващ се мускул по тялото. Не, той не я гледаше в очакване, а търпеливо. Не я гледаше така, защото знаеше отговора й, даже вече беше започнал да действа палана му. Куран лека-полека започваше на живо да разработва стратегията си на шах-матната дъска. Не й беше в очаване, защото знаеше, беше предвидил всичко, беше помислил за всеки детайл и подробност, но дали. Дали не беше пропуснал нещо?
Аберон не можа да мръдне, да отговори на въпроса, неможа нищичо да направи. Тя насочи погледа си в очите на Хаяте и той се усмихна, едва едва. Карлин можеше да каже толкова много с поглед и той знаеше това. Изкара красивия пръстен с тъмно син камък и взе ръката на Лин, кояте сякаш беше в приказа- гледаше бездвижно случващото се. Нежно пъхна пръстена с общо пет камъчета в пръсчето й и то пасна точно. Ръката на момичето стана още по-нежна и красива с пръстена, който беше с пет камъка, като най-големия беше посредата, а другите бяха по-малки, от двете страни. След като сложи пръстена той издърпа чернокоската към себсе си, който все още беше като в магия. Карлин бавно се отпускаше в прегръдките му. Бавно се надигна и целуна Хаяте, който само това чакаше и веднага сля устните си с нейните.
-Дойде времето...-каза Хаяте убивайки тишината.-...нека опитам от кръвта ти.
Той надигна момичето , като булка и я сложи на леглото, след което легна върху нея. Пусна косата й, обичаше да гледа красивата катранено черна коса, мека като коприна и бурна като самата нея. Сега щеше да я види запоследно. Щеше да убие Карлин, като изпие всичката нейна кръв, до последната капчица. Кръвта на Куран Канаме течеше в нея, а той трябваше да я има. Тази мощ му принадлжеше, както кръвта на чернокоската. Хаяте легна върху момичето и нежцно я прегърна, както направи и Лин. Нежно, бавно и влудяващо запи вампирските си зъби в меката й кожа и страстно засмука кръвтта й. Аберон очакваше този момент от дълго време, за пръв път мъжът на мечтите й щеше да пие кръв от нея, а пръв път, но може би и още щеше да пойска, размисляваше тя, като бавно се изморяваше и иначе бялото й светло лице, пребледняваше още-повече. Карлин мислеше толкова невинно, толкова беше добра, толкова вярваше на Хаяте , затова и не видя истинската му цел. Бавно и полека тя усъзнаваше, че Хаяте я убива, нежно , страстно и жадно. Изпиваше животта й, изпиваше мечтите й взимаше всичко, което имаше.
-..Ха..я..те-са..ма..-едвампромълви Лин. Нежните ръчъчки, който допредималко здраво бяха се вкопчили в гърба му, бавно загубваха силата си и намаляваха силата на захвата. МОмичето бавно спусна ръката си и тя безжизнено падна върху завивките.
Изведнъж вратата се пръсна и малки парченца трески покриха килима. Карлин вече не можеше да асимилира какво става, тя единствено гледаше тавана и разбитото й сърце бавно загубваше топлината си и бързината и честотата на ударите. Хаяте се надигна и изтри кръвта от устните си. Тя лежеше като кукла и гледаше единствено тавана, но след секунда клепачите й натежаха и зрението се размаза. Карлин бавно затвори очи и потъна в бездната на тъмнотата , без надежда, че повече ще отвори очи. Тя и не искаше, на такъв лъжовен свят, с такива къжи, не искаше да идва повече, не искаше да се връща, но щеше. Щеше да е прероди и пак да преживее, пак да вярва и бъде лъгана.
-Още от началото разбрах защо всъщност си тук...-безразличния спокоен и,затова страшно заплашителен глас на Канаме уби тишината .
-Тя е марионетка, просто пешка.-започна Хаяте, като целше да ядоса братовчед си и по лесно да го убие.-Забавнление в скучния дълъг живот и малко храна..-продължи той, но Канаме неможа да издържи и заби ръка право в сърцето му. Хаяте не очакваше това. Той падна на колене и се превърна впрах. След като се увери, че братовчед му е мъртъв , КУран отиде до помъртвото момиче. Леко отряза китката си и капна няколко капки на разтвориените й плътни устни. Приближи ръката си и чернокоската бавно впи зъби във вените на чеистокръвният вампир. Карлин бавно възвърна жизненоста си, като изморена се отпусна на леглото и потъна в дълбок сън.
Абероз замислено гледаше листа пред себе си без да вижда написаното. Беше минала седмица след смъртта на Хаяте и тя получаваше цялото внимание на Канаме, даже й да не искаше. Незнайно защо държанието на Рука към нея се беше променило- тя беше по мека, не се заяждаше или заплашваше.Карлин мислеше, че не сее оправил защото понякога кашлялаше. Може би Канаме я е помолил, помисли си тя и продължи да гледа листа без да го вижда. Както винаги пистолета седеше до нея на брото, като чирак. Тя с красива писалка гледаше документите на бюрото и пишеше нещо. Някой почука на вратата и без да изчаква разрешението й влезе.
-Как си днес, Карлин-сан?-попита Куран почти заинтерисован.
-Ти?-отговори на въпосас въпрос момичето и продължи да драска на листите.
-Хн...-изсумтя мъжът и приближи чернокоскта.
-Измамническо сърце, прелива доброта... колко познато?-каза безразлично момичето и гневно се надигна от стола и излезе, но котаго отвори вратата пред нея беше старата й приятелка Рука.
-Донесох ти нещо за хапване. Как си днес?- Карлин без отговаря взе нещата и замина. Канаме подмина кафявокоската и се закючи в стаята си. МОмичето гневно стисна очи ''Как смее да се държи с Канаме-сама така?'' запита се гневно тя.''Още малко, само още малко и ще съм свършила с теб'' усмихна се злобно тя и затвори вратата.
За да не убиди Рука , Лин похапна малко от храната- като по чудо тя се държеше добре с нея, нека го ценеше. Една част от чернокоската се чудеше, защо ли тя се държи така и тази част мислеше, че има нещо гнило, но друга си казваше ''какво пък, може да иска да се здобрим'', все пак бяха толкова дълго приятелки. Все още спомена на Хаяте не се мааше от очите й, мъжествения мирис на кожата му, красивия поглед , с който я гледаше.Тя все още го обичаше и не можеше да го забрави, никога нямаше да го изтрие от мислите си, а отрежеше ли го душата й щеше да остане само една дупка, защото го обичаше със цялото си сърце. Карлин разсеяно измести поглед -иксаше да се отърве от мислите си. Момичето се свести и стана от клона, на който беше седнала.

Рука бавно влезе и докато крачеше към легналия Куран настъпа лист. Наведе си и го вдигна , като събра другите опадали хартийки по пода. Остави ги на масата й се наведе върху Канаме, който беше сложил ръка на челото си. Кафявокоската се наведе и с ноката си направи раничка на врата. Една алена капка кръв падна на бузата на чистокръвния вампир.
-Кръвта ми, дори ако малка част от нея може да ти послужи, като храна...-загрижено каза и се загледа в очите му.
-Достатъчно, Рука...-отговори чистокръвния вампир и изтри капчицата от бузата си.-Също така не се притеснявай за мен. Добре съм.
-Да.- кафявокоската излезе смирено от стаята.
Кралин иронично се изхили, видяла цялата драма на Рука. Имитирайки я се наведе върху Канаме и повтори думите й:
-Кръвта ми, дори ако малка част от нея може да ти послужи, като ...-момиочето неможа да продължи, защотото внезапно се закашля и неможа да си поеме въздух. Закри устните си с ръка, докато кашляше и забеляза кръв по дланта си. Контролираше добре емоциите и скри изражението си под безраличната маска. Без да показва кръвта по дланта си тя я стисна в юмрук и седна на фотьойла . Точно преди да заговори момичето отново се закашля , но този път побърза да излезе, защото усещаше , че нещо напира. Тя излезе и побегна към стаята си, като с две ръце закривааше устата си-влезе в банята и повърна право на пода. Чернокоската продължи да кашля и повръща, като бялата униформа беше станала червена. Изведнъж видя силует пред себе си.
-Най-накрая...-усмихна се момичето, но зрението на Аберон се влошаваше и виждаше размазано.-Едва дочаках този момент. Не можеш да си представиш как те мразя Карлин, как още от момента в който те видях те мразех и даже да ти се усмихвах си казвах, че ти си най-отвратителния човек който познавам. Държанието ти към Канаме-сама и , затова че ме изложи пред всички.... Ето , че дойде момента! Сега ще умреш! Какво си мислеше, че просто съм омекнала и затова се държа мило. Аз те тровех през цялото време. Утровата беше много силна и всеи ден ти слагах повече-тя разяждаше и даже вампирския ти организъм не можеше да се спарави, а когато усилих максимум отровата започна да те разяжда отвътре.-чернокоската часк сега позна, че това е Рука. Кафявокоската довлна от сбе си напусна стаята. Лин продължаваше да се дави в своята кръв и бавно затваряше очи, но усети, че някой я вика. Бавно отвори очи и видя чистокръвния Куран.


Снимка на пръстена: http://silverogoldini.eu/uploads/products/fabcf3be5150576b197f6bc53fe166ac.jpg



8-ма глава
Страх беше облял чистокръвния вамприд. Държеше любимата си, а я губеше. Беше объркан- не знаеше какво става, но тя бавно си заминаваше. Карлин кашляше и повръщаше кръв- тя бавно умираше. Канеме беше вплел пръсти в негните и здраво държеше ръката й, която стискаше силно неговата. Нямаше какво да му мисли повече. Куран се наведе и захапа китката си. Алени капки кръв потекоха , докато смучеше кръвта си. Той бързо долепи сутните си до на лин и й даде от неговата кръв. Тя бавно се ориентира и слезе надолу към врата му и този път с всичка сила впи зъбите си, дълбоко и болезнено. Кафявокосия кръвопиец силно стисна Лин в прегръдките си, страхуващ се да не я изгуби, отново... Нзнаеше, че този път няма за го понесе , няма да оцелее без нея.
Карлин бавно възвърна жизненоста си, ударите на сърцето й се нормализираха , както и дишането. Канаме хвана двете й ръце и я погледна в очите.
-Кой, кой ти причини това?-изведнъж самото момиче се запита същото. Спомените бавно се подредиха в главата й и всичко й беше ясно.
-Рука...-едва промълви момичето. Чистокръвният вампир я надигна и я премести в леглото, за да си почине. Куран бошуваше отвътре, как смееше, как тя смееше да прави това. Ооо, щеше скъпо да си плати, нямаше да й се размине току-така. С гневни и решителни крачи той тръгна към стаята на Рука. С трясък отвори вратата , а момичето го гледаше право в очите сякаш знаеше, че ще дойде, сякаш го чакаше. Да, тя знаеше, че ще дойде , но поне беше убила тази бездарница веднъж завинаги, а едва ли би се показа

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите