~ Exclusive player ~ [ SasuSaku / Shippuuden MY fic]

Go down

~ Exclusive player ~ [ SasuSaku / Shippuuden MY fic]

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 12:17

https://www.youtube.com/embed/B1yM-KaEWUA" frameborder="0" allowFullScreen>






1ва глава


Ново начало



Слънцето тъкмо се беше показало на хоризонта. Утрото беше свежо, предвещаващо един прекрасен и спокоен ден за жителите на красивото градче Коноха. Спокоен ?!
- Малко чудовище, мразя ви всичките! Само да те пипна! Не можеш и да си представиш какво те чака! – крещеше едно розово косо момиче, тичайки из двора на голяма къща, гонейки някаква улична котка. Розовокоската се беше ядосала с право, тъй като животинчето се беше добрало до коша с пране и бе съсипало любимия й пуловер.
- Сакура... Скъпа, разопакова ли си багажа?! Все още не си разгледала къщата, а след малко заминаваме с баща ти. Самолетът няма да ни чака! Погледни тази бъркотия! Не искам да те оставям така. – чу се мек глас от вътре.
- Идвам, мамо! Само да се оправя с натрапника. – провикна се розовокоската изнервено.
- Деца… – измърмори майка й и продължи. - Знаеш ли?! Този град не ми харесва! Прекалено е... тихо. И цялата тази тъмна гора около него... зловещо е. Сигурна ли си, че не искаш да дойсеш с нас в Европа?
Сакура отиде до прозореца и погледна тъжно майка си. Момичето влезе и я прегърна, казвайки. - Ще се оправя мамо. Това е един нов живот... ново предизвикателство. Вече съм на 17. Ти си тази, която ме научи, че в живота нищо не се поднася на готово. Искам приключение? Трябва сама да го намеря! Това е шанс да преоткрия себе си. Досега винаги съм бягала и съм се крила, страхувайки се, че ще разочаровам хората до себе си. Време е да спра, а и вече не съм малкото момиченце, намиращо утеха в майчиния скут. Искам промяна! А този град ми я предлага. Така че, искам когато се върнете да видите едно пораснало и зряло момиче, а не малката принцеса от Кйото!
Майка й я гледаше и с всяка дума разбираше колко много е пораснала дъщеря й. Това беше точно от онези моменти, в които родителят разбира, че трябва да пусне детето си, колкото и болка да му причини това.
- Порасналото ми момиченце. Ще ми липсваш! – каза майка й с насълзени очи и я прегърна, както майка прегръща детето си за последно.
- Хааайде, без сълзи моля! Сега ела да разгледаме къщата заедно. – каза Сакура и двете се качиха на втория етаж.
Родителите й наистина се бяха постарали да осигурят най-доброто за нея. Къщата беше великолепна. Не беше много голяма, състоеше се от общо 6 стаи. На първия етаж бяха кухнята, трапезарията и хола. Втория етаж беше зает от една голяма баня и две спални. А градината беше просто приказна - уханието на най-различни цветя можеше да те накара да се почувстваш като в друг свят. Беседката също бе нереално красива. Дългите стъбла на, влачещи се кървавочервени, рози по нея я превръщаха в място откъснато от света, където човек можеше да забрави за всичко и да се наслади на тихия шепот на листата и сладкия аромат на розите... беше толкова отпускащо. На няколко метра от нея се издигаше изящен мраморен фонтан, с формата на ангел с прекрасни крила, протегнал леко ръка към небето, придавайки още по-голяма внушителност на цялата прелест събрана в тази малка райска градина.
След като разгледаха къщата, Сакура и майка й излязоха навън и седнаха до фонтана за да се насладят на свежия въздух, наситен с приятния аромат на цветята от градината.
- Виждам, че си готова с разопаковането на багажа. – обади се някой зад тях.
- Татеее... вече си мислех, че си забравил адреса! Къде беше?! – попита Сакура, скачайки на врата му като малко момиченце.
- Уо-хоо... полека! Ще смачкаш изненадата! – каза баща й и разкопча ципа на якето си. От там любопитно подаде главичката си едно малко кученце. Сакура сложи ръка на устата си в знак на неописуемата радост завзела я от момента в който това сладко създание подаде главичката си и я погледна с големите си игриви, черни очички.
- Това... кученце... за мен ли е?! – попита Сакура плахо, знаейки отговора, но все пак искаща някой да го потвърди, за да се убеди, че не сънува. Това й беше детска мечта, но досега родителите й не й позволяваха, мислейки че не е достатъчно голяма и отговорна да се грижи за друго живо същество. Баща й кимна в знак на съгласие и подаде кученцето на дъщеря си. Сакура го взе внимателно и започна да го гушка и целува.
- Породата му е Бигъл. Женско е, на 3 месеца. От сега нататък ще сте само двете. Грижи се за нея. – каза мъжът, гледайки с тъжна усмивка озареното лице на дъщеря си.
- Благодаря, тате! Това означава много за мен... наистина! – извика Сакура щастливо, прегръщайки силно баща си, знаейки че това ще е последната им прегръдка. Майка им също се присъедини и тримата стояха така около половин минута. Преди да се качи в колата, майка й започна:
- Така... знаеш, че утре е първият ти ден в училище. Бъди мила с всички! Молбата за преместване съм я представила пред директора, класният ти ръководител ще ти разясни всичко, името му беше... беше Кусаши. Не, не... Капанасаши, ох не... Чакай, ей сега ще се сетя! – умуваше майка й със смешна физиономия докато дъщеря й я гледаше с повдигната вежда.
- КАКАШИ! Името му е Какаши, мамо! Закъснявате! – каза изнервено розовокоската, подтиквайки майка си да се качва в колата, защото самолетът им излиташе след 15 минути.
- Добре, добре! Ще се оправиш, нали ?! – попита загрижено майка й, качвайки се в колата.
- Естествено! Само гледайте какъв купон ще вдигна след като заминете. Алкохолът ще е задължителен, както и момчетата, че какво е купон без момчета?! С*кс, наркотици, рокендрол! Ох, знаете как сме тийнейджърите! – пошегува се Сакура, поглеждайки с лека усмивка към баща си, тъй като розовокоската знаеше че той няма да го приеме насериозно. Той от своя страна й подари една голяма усмивка, но положението при майка й беше различно.
- Ти... ти... ЧУ ЛИ ТОВА?! –паникьоса се жената, поглеждайки към съпруга си с пребледняло лице, после продължи. - КРАЙ! Край, това беше! Бързо я дръпни я в колата, взимаме я с нас!
- МАМО! СКЪПА! – казаха едновременно Сакура и баща й.
- Пошегувах се, мамо! –продължи розовокоската със смешна физиономия.
- Тя ще се оправи. Време е да тръгваме! – добави бащата. Сакура им помаха за последно и те тръгнаха.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите