Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:01

Пред очите на Ино се разкри шокираща гледка. Гледка, която не искаше, не - не можеше да вижда. Приятелката и и съперницата и от детство скачаше от покрив на покрив. Сякаш гонеше нещо .... или някой. "Него!!!!" си помисли блондинката. Шокът бе изписан на лицето и. "Нима си готова да стигнеш ТОЛКОВА далеч за него, Сакура?" се запита блондинката, но не получи отговор. Нямаше да каже на никой за това, което бе видяла, защото щяха да заловят и върнат обратно приятелката и. Така тя нямаше да може да реши проблемите си със Саске, а да не говорим за наказанието, което я очакваше, за дето е избягала. Затова, до някъде спокойна, блондинката се върна обратно на работното си място и се замисли за момент. "Не знам дали да и завиждам или да и се възхищавам! Тя получи сърцето му на сребърен поднос, но той си го взе. А сега ... ? Тя е събрала достатъчно смелост за да тръгне да го гони. НЕГО!!! Момчето, което беше изчезнало за 5 години и никой не знаеше къде се намира?!? Незнам! Това смелост ли е или глупост?!? Хммммм ... Сакура, ти наистина си се променила! " След това заключение, блондинката се върна към любимото си занимание от вчера - да мисли за г-н Ушахи но Блеро.
Данзо вече бе почукал доста пъти на вратата на апартамента на Сакура. Не беше получил никакъв отговор или знак, че вътре има някой. Въздъхна. Мразеше да прави това. С едно движение вратата беше изкъртена от пантите, а дори не се беше чул и най-малък звук. Старецът прекрачи прагът. Това му бе достатъчно, за да се увери, че няма никой в къщи. Без да си прави трудът да обиколи апартаментът, той се завъртя и си тръгна, като върна вратата на мястото и.
Саске бе събрал отборът си и сега пореха въздухът. Все още бяха в Коноха, но вече виждаха главната порта. Трябваше да са супер бързи, за да не ги видят или засекът. Макар, че на практика това бе невъзможно, но в речника на един Учиха думата "невъзможно" не фигурира. Той погледна съотборниците си. Преди сегунди бе ръзбил вратата на общежитието им и им беше казал да си събират нещата и да тръгват. Никой не беше попитал защо, или какво се е случило. Просто го следваха мълчаливо. Знаеха, че Саске е човек, с който не може да се излезе на глава. А и не е препоръчително да се прави. Така, че въобще не си направиха трудът да го питът какво се е случило или поне защо бързат толкова.
Сакура от своя страна се движеше бавно, защото кракът и се беше схванал. Всъщност тя едвам се движеше, но знаеше, че ако спре и изчака да и мине никога повече няма да го види. Затова стискаше зъби и се опитваше да не изостава, но и да не привлича вниманието на отборът пред нея. "Няма да ти позволя да си тръгнеш, Саске-кън! Не и след всичко, което ми причини!" . Кунойчито си пое дълбоко въздух и даде всичко от себе си за да игнорира болката в кракът си.

Минаха 2 дни от заминаването на отбора на Саске и Сакура. Никой не бе търсил розовокосото кунойчи, по простата причина, че те знаеха, че тя страда за Саске сега и не искаха да я притесняват. Само ако знаеха колко се лъжат ... Наруто беше решил, че два дни би трябвало да са достатъчни, за да може да се говори със Сакура. Той отиде до апартаментът и и позвъни. Нищо. Повика я по име и позвъни. Отново нищо. Тогава почука силно и ... вратата се откърти от пантите /-.-" е*ахти и "лекото" почукване е било /. Блондинът се уплаши и реши, че ей сега стана каквото стана и започна да си мисли извинение. Да, но никой не дойде да му се скара или нещо такова. Любопитството надделя над страхът и Наруто надникна в празният апартамент. След като не видя никой, реши да отиде до спалнята и и да види дали не е заспала. Отиде и тихичко отвори вратата. Надникна и гледката го шокира. Стаята бе пълен безпорядък. Скрина беше отворен и изпразнен. Гардеробът също. Да не говорим, че навсякъде имаше разпиляни дрехи, оръжия и какво ли още не. Тогава чак, Наруто забеляза белият лист хартия върху леглото на кунойчито. Приближи се и го взе. На него пишеше : "Заминавам след Саске-кън! Не смей да ме следваш, Наруто!!! Ще се върна жива и здрава! Сакура за Наруто!!" След като препрочете бележката още 3 пъти, Наруто даже не успя да направи каквото и да било движение, освен да се хване за главата. Беше изумен... Не! Шокиран направо. Не знаеше какво да направи. Започна да се паникьосва - да каже ли, или да не каже на Баа-чан за това?!?! Тогава той отново погледна бележката и прочете написаното отново. Обмисли го. Тогава се усмихна и каза, сякаш на някой друг:
- Ще я оставя да прави каквото иска! Знам, че ще се справи! Дано го хванеш, Сакура! - каза силно и вдъхновено той, сякаш тя сега бе донего и го чува. Усмихнат и весел, блондинът прибра бележката в джоба си и си тръгна, като преди това се ОПИТА да оправи вратата. Жалко, че си остана само с опитите .......

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:01

Сакура следваше Саске и отборът му неотлъчно. Но едно нещо я измъчваше. Дори и да ги настигне. Да обеди Саске да говори с нея, какво ще му каже? Какво ще направи, за да го накара да се върне? Тези въпроси измъчваха умът и денем и нощем, а отговори така и не бяха открити. Днес бе вече 3 ден от както отбор Хеби напусна Коноха. Те се движеха с нормална скорост, но оставаха на щрек. Саске знаеше, че ще пратят някой да го върне, а ако имаше късмет, този някой нямаше да бъде голяма заплаха. "Ами ако пратят Сакура?" ето това вече беше проблем. Той не знаеше какво ще направи или каже, за да я накара да се махне. Колкото и да мислеше не можеше да се отърве от този въпрос. Не искаше да я нарани, но и не искаше да не я вижда. А вземеше ли я с него - нараняването щеше да бъде сигурно!
Суйгетсу наблюдаваше Саске доста в последно време. Беше забелязъл някаква промяна. Промяна, която не можеше да си обясни или открие. Но знаеше, че тя е там. Знааеше, че времето, което чернокосият им водач бе прекарал в старият си дом го бе променило коренно. Сега вече той не беше ... ем, беше си същият по характер. Или поне се опитваше. /За разлика от опитването на Наруто, това на Саске е ефективно и то доста /.
Друг променен от отбора беше Карин. Тя като че ли беше разбрала, че няма да получи Саске и сега сваляше Суй. / Горкичкият .../. Той обаче не беше така груб или студен, както беше Саске към нея. Не казвам, че отвръщаше на чувствата и, но не искаше да я наранява. Нещо в него просто му казваше, че не е правилно. Затова той просто се правеше, че не забелязва, когато тя отметнеше косата си или се бутнеше в него, уж "случайно".
Джууго от своя страна беше забелязал неща, които никой друг от този отбор не беше забелязал. Тъй като той бе в добри отношения с горските животни - предимно с птиците, знаеше, че си имат компания. също така знаеше, че тя ги следва и целтя и е не да ги нападне и убие или залови, а просто да ги проследи. Другото, което беше забелязал бе, че тя се държи странно. /За неразбралите - тя е Сакура /. Под странно имам предвид - не се движи достатъчно бързо, но и не се влачи. Не иска да ги настигне, и ако те искат да избягат можеха да го направят без никакъв проблем. "Сигурно е ранена!" това бе предположението на Джууго. Той знаеше, че трябва да каже на Саске, но не му се бе отдал удобен случей до сега. Те бяха спряли за почивка. Суйгетсу беше отишъл за дърва. Карин за храна. Така, че той беше сам с лидера. Реши да се възползва от случеят, преди някой от отбора да се е върнал. С бързи и решителни крачки Джууго се приближи до Саске. Застана пред него и се изкашля хем за да прочисти гърлото си, хем за да привлече вниманието на другият мъж. Подейства! Саске вдигна поглед и черните му, мрачни като ноща очи срещнаха топлите и приветливи кафеви на Джууго.
- Какво има? - попита Саске, като не даваше признаци, че ще го слуша дълго.
- Исках просто да ти кажа нещо важно, което разбрах на скоро и може да те заинтригува.
- Хм.... Говори!
- Следи ни кунойчи от Коноха.
- Какво?
- Еми, от Коноха идва~
- Чух те! Имах предвид как така! Как Карин не я е усетила?
- Тя пази дистанция, така, че да не я усетим.
- А ти от къде знаеш?
- Птиците ми казаха.
- ... Птиците?
- Мхм.
- Добре. Аз ще се погрижа за нея, ти остани тук и когато се върнат онези двамата им кажи да не ме следват.
- Добре.
С тези последни думи Саске скочи на близкото дърво и изчезна сред многото дървесни клони. Той се движеше бързо и след няколко секунди усети чакрата на преследвачката. Веднага я позна. "Сакура!?!". Той бееш и учуден и объркан. Да не говорим, че бе и доста притеснен и ядосан. "След всичко което и наговорих, тя пак ме следва??? Това момиче не знае кога да се откаже, нали?? ... Явно найстина ме обича толкова, колкото казва!". Той въздъхна. Мразеше, когато трябваше да бъде груб с нея. Дори когато преди 3 дни беше студен към нея, пак не му бе приятно. Нищо, че го правеше за нея. А реакцията и направо го удари в земята. Сега трябваше да се опита да я накара да се махне. Веднъж за винаги да го остави намира и да намери щастието си с някой друг. По-достоен от него.
В Конаха нещата въобще не бяха така сложни. Напротив. Всеки вече знаеше, че Учиха Саске си е тръгнал и, че Харуно Сакура е тръгнала по собствена воля след него. Тсунаде нямаше как да защити ученичката си този път. Знаеше, че тя ще трябва да понесе последствията си за това, което е направила. Най-вероятно щеше или да бъде в изпитателен срок 1 година, или да и бъде забранено да се върне в селото. След като предният ден Наруто бе научил за наказанието, така се беше ядосал, че Тсунаде трябваше да му бие успокоително за да може да се отпусне. Селото не се притесняваше от това, че евентуално ще трябва да се откаже от една от най-силните медик нинджи в селото. Напротив - щом нямаше да имат вземане-даване със Саске Учиха, нещата бяха супер! /ЛИЦЕМЕРИ И ЕГОИСТИ ДА ЗНАЕТЕ- ще кажа на Сакура /.
В домът на Яманака нещата стояха друго яче. Ино щеше да си откъсне косите от притеснение и мислеше какви ли не извинения за да унеправдаят Сакура пред съда. Обаче нямаше никакъв напредък. Изведнъх, докато си мислеше на вратата се позвъни. Блондинката стана и отиде при вратата. Погледна през щпионката и бузите и веднага поруменяха. Това беше той. С един замах тя отвори вратата.
- Здравей, Блеро! Какво те води насам? - започна тя с тон тип "свалям те"
- Здравей, карсавице! Дойдох да те видя и ти донесох тези.
След което той подаде букет червени рози на Ино. Тя гу пое, а розовината по бузите и премина към червено.
- Благодаря! Наистина нямаше нужда. - тя погледна към цветята след това се сети какво трябваше да каже - О, моля те, влез! Ще повикам баща си той е~
- Не съм дошъл да говоря с баща ти, Ино. дойдох да те поканя да излезем и да пийнем нещо заедно, ако нямаш други планове, разбира се!
Очите му излъчваха такава добрина и искреност, че Ино веднага се поддаде на неговия флирт. Усмихна се още повече и кимна положително.
- Само да си облека нещо. А искаш ли нещо за пиене? Вода, сода , саке???
- Не, благодаря.
- Е, добре! Връщам се след малко.
С тези слова блондинката тръгна към вторият етаж на къщата, оставяйки младият красавец да седи сам на ъгловият диван, замислен за това, как да достигне до целта си.


________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:02

Сакура беше седнала на един клон и мълчаливо гледаше небето. Беше някъде към обяд и слънцето напичаше доста силно. Имаше, тук-таме по някое бяло, пухкаво облаче, което обаче, не се престрашаваше да закрие за секунди слънцето. Тя въздъхна. Мразеше подобни жеги, особено, когато беше на мисия. "Какво ли правят?" се запита тя, като погледна към мястото, където бяха стрели отбор Хеби. Естествено, тя не можеше да види през дърветата, затова само можеше да си представя. Е ... не си представи нищо смислено, затова разтръска глава, за да разкара ужасните мисли, които бяха започнали да я притесняват. Точно в тази секунда на почивка, от някъде полетя един кунай, насочен право към момичето. С едно пъргаво движение тя улови куная още във въздуха. Без да си дава вид на притеснена или загрижена, тя някак си лениво погледна към мястото от където беше долетял куная. Първоначално не видя никой, но го усети. Беше сам. Още по-добре. "Ако действам бързо и безшумно, Саске и другите няма да ме усетят!"
- Покажи се
Гласът и беше студен и заповеднически. Изражението и от безгрижно стана на сериозно. От храстите се показа нечия руса глава. За секунди Сакура замалко да изпищи. Пред нея стоеше мъж, на не повече от 30 години; висок и с мусколесто тяло; златисто руса коса и небесно сини очи. Можеше да се каже, че е нещо като копие на Наруто, но не беше. Лицето на този мъж не беше лъчезарно и щастливо, като на блондина в Коноха. Не, то беше мрачно. Забулено от злоба и ненавист. Обикновенно красивите небесни очи, на които се беше любувала толкова пъти Сакура, сега бяха грозни - потънали в тъмнина. нямаше го този пламък на живот, нямаше я бликащата радост - само мрак и злоба.
По тялото на кунойчито прени студена тръпка. "Това е като един от клонингите на Наруто - само че зъл!". Тази мисъл я накара да посегне към куная си. Мъжът забеляза това движение и проговори:
- На твое място не бих, бонбонче! Като те гледам - няма смисъл да го изваждаш. Пак ще те направя на пух и прах!
Като чу тези думи, вътрешната Сакура застина. Те бяха казани по такъв начин, че я оставиха безмълвна. Това продължи само няколко секунди. Колкото и злоба да беше доловена в гласът на този мъж, колкото и ненавист и чувство за величие - всичко стана безразлично. Сакура беше бясна. Напълно забравила за факта, че трябва да не я забележат или чуят, тя се изстреля към мъжа. Щеше да го наули на обноски по трудният начин.
Оказа се, че този мъж, въобще не бе слаб противник. Колкото и да се опитваше да намери някакво слабо място, Сакура остана разочаровна от крайния резултат - мъжът беше непобедим. Беше миналл около половин час от началото на битката и кунойчито нямаше вече почти никаква чакра. Да не говорим колко тежко беше ранена. /Кракът е виновен, да знаете от мен!!!! Ако не беше той .... Тъпакът щеше да похапне пръст!!! /. Битката беше към края си, изходът беше неизбежен, а победата на Сак - отдавна изчезнала.

В Коноха, Тсунаде беше седнала зад бюрото си и четеше някакъв доклад, когато на вратата и се почука. Без да сваля очи от четивото тя отговори спокойно:
- Влез!
Вратата се отвори бавно, като проскърца дразнещо. Чу се как влизат двама човека. По стъпките русокоската разбра, че са мъже. Свали доклада и ги погледна. И двамата бяха АНБУ. Единият държеше някаква папка в ръката си. Първоначално Хокагето не обърна внимание, но когато се загледа по-внимателно ахна. Изправи се рязко, като удари по бюрото и извика, сочейки с покажалец папката:
- Къде я намерихте?
АНБУ-то който я държеше се приближи и я подаде на Тсунаде, която буквално я изтръгна от ръцете на човека. Той отстъпи /Защитна реакция?!?! / и когато се намери до съотборника си проговори:
- Беше намерена от него - слет това посочи човека до себе си и продължи - в офиса на Данзо-сама в старата база на АНБУ. Не знаем дали е била оставена там нарочно, или Данзо-сама я взел, но решихме, че ще е най-благоразумно да докладваме първо на вас, Хокаге-сама.
След това настъпи тишина. "Значи старчето я е взело, и нарочно ми натика Учиха за виновен. Искал е да изгоня Саске, защото сигурно е бил някаква заплаха, докато е бил в селото. Значи така, а? Той ще си игра с мен? Не е познал човека!". Ръцете на русокосата жена вече бяха свити в юмруци. Беше толкова бясна, че не знаеше какво да направи от злоба. Да разчени Данзо, като го намери или да го намери и да го измъчи по начина, по който тя беше измъчила Саске, за да каже нещо, което незнаеше.
Тогава тя изведнъж се почувства виновна. Сакура е била права - Саске е бил невинен, а тя го беше измъчвала по ай-ужасният и забранен начин. А и състоянето до което беше довела ученичката си, за да спаси любимият си - направо и идваше да метне бюрото през прозореца, но това щеше да бъде 10 бюро за последните 4 месеца.
Бясна, Тсунаде каза на двамата мъже, че са свободни и заедно с тях напусна офиса. "Като го намеря - тежко му и горко!" с тази мисъл младата жена буквално отпраши надолу по коридора, като почти постоянно повтаряше : "Махни се от пътя!" или "Дръпни се, глупако!". Можеше да се каже, че замалко не прегази едно случайно изскочило на пътя и котенце. Добре че беше бързо и буквално мина под токчетата на разбеснялото се Хокаге...

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:03

Русокосият мъж имаше злобна усмивка на лицето си. Гледаше падналата на земята, ранена Сакура с насмешка. Той беше застанал пред нея, с ръце на хълбоците си и високо вирната глава. Приличаше на човек, който току-що е победил някое чудовище.
Сакура, от своя страна нямаше сили дори да се надигне от земята. Беше се оказало, че този мъж е по-силен от нея, и то с доста. В този момент младото кунойчи се дразнеше, че беше толкова лесно избухлива и беше нападнала първа. Обаче вече беше късно да се съжалява. Тя направи последен опит да се изправи на крака, но без успех - стовари се на земята отново. Незнаеща какво да прави тя се огледа с надеждата да и хрумне нещо за да избяга. Уви - нищо не и хрумна. Тогав чу зловещ смях. Смях, който накара цялото и тяло да се разтрепери. Вдигна глава и очите и се срещнаха с тези на нападателя и. Никога преди не беше виждала такива. Струваше и се, че са станала дори по-мрачни и отвращаващи от преди, ако това въобще беше възможно. Мъжът извади един кунай и с него посочи лежащата Сакура.
- Твоя край дойде, Харуно.
"Харуно? От къде знае коя съм? Нещо не е наред тук!" си помисли тя и с всичката и останала сила се изправи, като се облегна на стоящото зад нея дърво. Погледна мъжът със злобна и го попита:
- От къде знаеш коя съм?
Той я изгледа с насмешка /отново / и с все още сочещ я кунай каза:
- Ха! Да не мислиш, че срещата ни е случайна? Праща ме Данзо-сама.
Сакура се стъписа. "Данзо ли?". Не можеше да повярва на ушите си. Е да - с него се мразеха, но чак пък да наеме човек да я уби - къде е мъжката му смелост? /Там където е и мозъкът му, а това е много много много .... много далеч /.
- А ти кой си?
- Наричат се Амброуз. Но за теб съм господарю!
Последното изречение жегна Сакура. Никой, ама НИКОЙ нямаше право да и говори така. През зъби тя му изсъска насреща:
- Ти да не си полудял бе? Господарю? Бих предпочела да умра, пред това да ми станеш господар!
Думите на розовокоската само накараха Амброуз да се засмее. Това я вбеси още повече. "За кой се мисли това говедо? Ще го -" мислите и бяха прекъснати от ...

В клоните на едно дърво се беше скрил Саске и беше наблюдавал цялата битка. Не му беше приятно да види как пребиват любимата му. Знаеше, че не бива да се меси и че това си е нейна битка и трябва да се справи сама, но не беше сигурен дали си струва да я остави да умре или да пожертва гордостта и и да я спаси от този кретен. "Хм ... няма грам гордост - да се бие с жена, а и то с такава, като Сакура." си помисли той и въздъхна. Очевидно за него тя все още беше слаба. Е, не колкото преди, но все пак - слаба. Реши, че е време да се намеси, когато ...

Блондинът хвърли кунай по Сакура. Тя замръзна. Какво да направи. Нямаше да може да се дръпне на време. Затова най-добре да се премести, така, че кунай да оцели някое друго място, а не сърцето и. Успя на сантиметри да се дръпне. Куная се заби в лявото и рамо. На лицето на нападателя и се изписа голяма злобна усмивка.
- Няма ли да избягаш, а? Имаш достатъчно сили, а ако останеш ще те убия 100 на 100.
Това накара Сакура да се вбеси още повече. Имаше все още един, два скрити коза в ръкава си. Нямаше да си позволи този малоумен кретен да я победи. Не и когато е толкова близо до това да спаси Саске. /Миличка ... ако знаеше, че въобще не си близо до това да спасиш Саске а е обратното - той ще спасява теб! каква ирония .../.
- Аз никога не бягам от битка, дори това да ми коства живота! Така, че се приготви. Битката още не е приключила!
Кунойчито каза това с такава смелост, че даже сама си повярва //. Извади кунай от рамото си, като даже не извика от болка и го хвърли обратно по Амброуз. Естествено той блокира тази смешна атака, но Сакура точно на това се надяваше. Затича се към него и, когато вече беше достатъчно близо удари земята с юмрука си. Получи се, все едно е паднала ядрена бомба. Всичко беше унищожено в голям радиус. Дори и Саске замалко да го отнесе. Хитрецът скочи на време от дървото, което само няколко секунди по-късно изчезна.
Шинобито се огледа, за да види розовокосата си приятелка някъде. За секунда си помисли, че е загубил и нея. Но тогава, от облака пепел и прах, от средата на огромния кратер се показа фигура. Саске трябваше да активира Шарингана си, за да види какво се случва. Гледгата го изненада. Русият нападател лежеше безжизнен на земята, а кунойчито се беше изправило и гледаше с някаква странна ненавист в очите мъртвото тяло. "Но тя как?" тогава Саске забеляза нещо различно. По обикновенно бледото и лице сега се бе появило нещо като татуировка. Доста странна, ако питате Саске. Започваше от центъра на челото и обхващаше цялото и лице. На цвят самата татуировка сигурно беше черна, но сега тя светеше в тъмно лилав цвят.
Димът се вдигна и тогава Саске можеше да види черешовото цветче по-добре. Косата и беше пусната и се вееше свободно от вятъра. Ръцете и кървяха, но бяха свити в юмруци. Виждаше се, че я боли и едвам стои права, но щеше да се наслади на победата си, доколкото можеше. Дрехите и бяха скъсани на места, показвайки груди рани. Чак сега Саске забеляза, че очите и не бяха вече зелени - бяха черни, като неговите. Това го учуди допълнително.
Сакура гледаше безжизненото тяло на Амброуз и си мислеше "Най-сетне го победих. Но ... на каква цена!" . Тогава тя се огледа. Всичко беше унищожено около нея и дори Саске и отборът му да бяха глухи щяха да чуят експлозиите. "Вече няма как да го настигна! По дяволите!" след като си помисли това усети, че краката вече не я държат и падна на колене. Беше изгубила твърде много кръв. За последен път погледна мъртвото тяло и припадна.
Саске видя това и веднаго скочи при нея. Хвана я точно преди главата и да удари земята. Погледна я с някакво съжаление, но и с гордост. Тя не се беше предала и беше победила човек силен колкото блондинът. Саске беше горд с нея. И то много.

Ино и Блеро бяха седнали в някакво заведение и пиеха чай и ядяха сладко. Можеше да се каже, че блондинката беше на седмото небе от щастие и напълно беше забравила за изчезването на Сакура. Сега само се наслаждаваше на слещата си с красивият Блеро.
Това, което обаче малко я подразни бе, че той беше само телом тук - духът и мислите му бяха някъде другаде.
- Хей! Блерооооо! Хей!!!
Ино викаше и чак когато го разтърси той излезе от транса си и я погледна.
- Ммм....? Какво има цветче мое?
- Ами ... беше се замислил и...
блеро повдигна едната си вежда, очаквайки блондинката да довърши изречението си. това не се случи. За негова изненада тя стана, оставяики пари на масата и тихо промълви:
- Трябва да тръгвам! Чао!
И преди Блеро да успее Ино напусан заведението. "По дяволите! " си помисли той, след което стана, доплати и също напусна заведението, отново погълнат от мисли....
Тсунаде беше обиколила на всякъде и некъде не беше намерила онзи негодник. Беше питала всички. Нищо. Това я направи още по-бясна. Тогава и хрумна нещо. Наби спирачки, завъртя се и тръгна обратно към кулата на Хокагето. Беше се сетила къде е онази къртица!



________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:03

След като Саске взе на ръце младото кунойчи и се запъти спокойно към лагера, като не откъсваше очи от нея дори и за секунда. Татоировката на лицето и вече я нямаше - беше се прибрала обратно там, от където беше дошла. Сега тя спеше в ръцете на Саске необеспокоявана и спокойна. Или поне така си мислеше той. По лицето и се появи изражение, което притесни младия Учиха. Това изражение бе страх. За пръв път виждаше на нейното лице подобна форма на страх. Помисли си, че тя всеки момент ще се събуди с писъци със сълзи на очи. Това не се случи. Явно тя нямаше да се остави на страховете си да я надвият. Минути по-късно лицето на Сакура отново беше спокойно и даже имаше лека усмивка на устните и. Саске се чувстваше някак си странно да я гледа така. Беше свинал тя постоянно да го наблюдава или да се помъчи да подхване разговор с него на някоя приятна тема. А сега? Тя спеше спокойна, мълчалива и толкова невинна - като ангел. Би било грехота някой да я събуди и Саске реши за момента да не влиза в ролята на Сатаната и да буди спящият в ръцето му ангел. Щеше да се наслаждава на красотата и и да я гледа възможно най-дълго.
Няколко минути по-късно двамата вече бяха в лагера на отбор Хеби. Карин и Суй се бяха върнали - кой с вода, кой с риба и дърва. Погледите на всички веднага се спряха на момичето, което лидерът им носеше. Бяха я виждали преди, и няколко мига по-късно си спомниха коя беше.
- Какво търси Сакура-чан тук? Мислех, че няма да взимаме никой с нас?
Саске не отговори. Само погледна отново към Сакура и лека усмивка се появи на лицето му. Някак си, по някакъв странен начин той се радваше, че тя го бе последвала и че сега имаше извинение тя да дойде с него.
- Тя ще дойде с нас.
Последва двесекундно мълчание. Само толкова.
- КАКВОООООООООООООО???
Извика червенокоската, като накара стоящият точно до нея Суйгетсу да си скрие ушите.
- По-тихо, жено! Ще оглушея покрай теб!
- Ти така или иначе вече си си глух - повече от това няма на къде!
Заяде се Карин, като забрави за Сакура. За сега. Джууго само поглеждаше ту Сакура, ту Саске и с поглед го питаше защо всъщност тя беше тук. Не получи никакъв отговор или знак. Саске се праввеше на невидял. Без да каже нищо той отиде в палатката си и постави тялото на розовокоската на мекия спален човал. Тя щеше да спи при него тази вечер - за по-сигурно.
След като се увери, че тя спи и всичко е наред / Имам предвид с раните и. Той я беше съблякъл перверзник.... и превързал! Естествено после я облече отново / излезе от палатката, като дръпна ципа след себе си.

Тсунаде беше се върнала в сградата на Хокагето и вървеше към старото сборно място на АНБУ. Там, където беше открита папката. Тя знаеше, че най-вероятно той се криеше някъде, като плъх и нямаше да се покаже скоро, знаейки, че ако тя го хване нямаше да може да си седне на задника доста дълго време. / /. Беше вече почти стигнала, когато някой зад нея каза:
- Хокаге-сама? Какво търсите на място като това и-
Говорещият беше прекъснат от едно круше право в носа. Питате ме защо? Защото "говорещият" всъщност беше Данзо. /Е сега тежко му и горко -__-"/. Все още неразбиращ Данзо се опита да се защити от последвалото дясно круше, но не успя и се заби в стена на 10 метра от тях. /0.0 WOW!!/ Неуспявайки да стане той само вдигна поглед така, че неговият и този на Тсунаде да се засекът и попита :
- Какво, за Бога правиш, Тсунаде! Да не полудя?
Това бяха последните думи на Данзо. След това той не помнеше какво бе станало. Това, което ясно помнеше бе погледът на Хокагето, след като каза тези слова. Беше смесица от гняв и жажда са смърт. Имаше онази искра, която, бас ловя, че би накарала цял отряд АНБУ от най-силните да замръзне и да забрави как се казва. Всичко останало бе мъгляво. На места се виждаше освиребял поглед. Другаде летяши сенбони. Мятащи се наляво и надясно юмруци и ритници. Разбити стени. Абе меле, ама като никое друго!
Данзо се събуди в болницата на следващият ден с мозъчно сътресение, целият покрит с бинт, много болежки, счупена дясна ръка и ОГРОМНА цицина на главата си. Такъв бой не беше ял от 50 години. /Да не се чудите - дядката е на 68./
*По време на боя между Данзо и Тсунаде*
Наруто беше седнал на един от столовете в магазина за рамен. Купата с любимото му ядене стоеше пред него вече 5 минути и с всяка следваща парата, която се вдигаше намаляваше. Приятната миризма отдавна бе стигнала до носът на блондина, но щом я бе подушил се бе отказал да яде. За пръв път от както се помнеше той отказваше на рамен. "Може би е заради Сакура-чан?" си помисли той, като отново погледна купата пред себе си. Ако трябваше да бъде честен днес не бе сложил нито залък в устата си и беше страшно гладен, но зърнеше ли каквато и да било храна - минаваше му. Незнаеше какво да прави. Беше притеснен до такава степен за розовокосата си приятелка, че само тренираше и се пребираше, тренираше и се пребираше и отново и отново в продължение на вече няколко дни. Не се беше виждал с Хината през гореспоменатите няколко дни и това не му правеше особено впечатление в момента. Мислитему, чувствата му, сърцето му - всичко принадлежеше на Сакура. Той някога я бе харесвал, но тогава бяха още деца. Мислеше, че вече я е преодолял,но уви - грешеше. Сърцето, което някога бе било само за кунойчито на мечтите му и сега биеше за нея. Хината явно бе само начин да забрави детската любов и да продължи на пред, но това се оказа невъзможно. Неможеше да живее без Сакура или знаейки, че тя може да е някъде там и да бъде ранена или уби; да вика името му и да моли за помощ. Не! Той нямаше да остави онова безсърдечно копеле да я получи отново. Саске не заслужаваше Сакура. Беше я наранил твърде много и когато раната най-сетне бе заздравяла той се върна. Накара сърцето и да затупти по начин, който Наруто се бе опитвал да накара от години. А той - само с един поглед я бе размекнал. Тя, момичето, което заявяваше, че е преодоляла любовта си към шинобито-беглец сега бягаше и си навличаше неприятностти за него. "Няма да го позволя, дори тя да ме намрази и той да ме убие. Саске няма да я притежава и да си играе с нея. Аз я искам за себе си и ще се бия за това!" след тази вдъхновяваща мисъл, Наруто остави парите за рамена на масата и излезе от ресторанта. Затича се по улиците с всичка сила, без да го интересува, че беше започнало да вали приятен вечерен дъжд, който много скоро щеше да се превърне в унищожителна буря....



________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:04

Сакура се събуди от нечии викове. По инерция тя бръкна под възглавницата за да извади кунай, но там нямаше нищо. После тя разбра, че всъщност не беше в дома си или в болницата, или на някое позната за нея място - напротив! Беше в нечия палатка, един Господ знае къде. С едно бързо движение се отви и лазейки стигна до входа или в случея изхода на палатката. Хвана ципа и го дръпна надолу. Постепенно се отвори достатъчно голям процеп, за да може розовокоската да надникне и да види какъв е този шум.
Въздъхна от досада, когато видя, че виковете бяха причинени от вече познатата и червенокоса съперница. Както винаги тя се караше за нещо напълно безсмислено със Суйгетсу, който незнаино защо също държеше на своето. Тогава Сакура премести поглед на стоящата в гръб от нея фигура. "Бих познала това облекло и тази коса навсякъде! Ах, този Учиха..." помисли си тя. Вече до някъде и беше ясно какво се бе случило. Е, след това видя и Джууго, който седеше, с наведена глава - най-вероятно гледащ огъня. На практика всички бяха с гръб към Сакура. Само за секунда през умът и мина шантавата идея да използва момента и да избяга. Естествено, Инър имаше последната дума тук "Ако избягаш, аз лично ще ти слупя и двата крака докато спиш!!! ". След това изказване друга, по-приемлива идея дойде на розовокоската.
На пърсти тя излезе от палатката и се заприближава към Саске. Нещо дяволито в нея и беше казало, да му се хвърли на врата в гръб. Точно беше стигнала до него, когато Карин извика:
- Ха, хванах те!
За малко куноичито реши, че Карин говори на нея, но после видя, че тя се караше с някакво ... животно?!?! /айдееее тази я удариха лудите /.
- Хвана таратайки, жено!
Извика в отговор синьокосия - очевидно тя му беше извикала право в ухото и той сега си отмъщаваше. "От тях ще излезе перфектна двойка!" помисли си с ирония Сакура и зае позиция за скок.
Леко отскочи и ...

Наруто вече беше напуснал Коноха и тичаше с всички сили нанякъде. Незнаеше на къде да поеме, но не можеше да седи безучастно, докато любимата му търсеше съперника му. Просто неможеше да го приеме. За секунди образът на Сакура в главата му беше заменен от друг. Този на Хината. Младата наследница на Хюга плачеше, седнала до една река и викаше името на Наруто, като проклинаше живота си. Тази картинка натъжи младият мъж. Той знаеше, че бе разбил сърцето и, но едва ли щеше да им бъде добре да живеят в лъжа. Наруто нямаше как да обикне Хината, докато Сакура беше жива. А и дори и тя да умреше в сърцето му нямаше да има място за друга. Никога повече.
Поемайки си дълбоко въздух, блондинът започна да се движи още по-бързо. "Трябва да я намеря и да си я върна! ТРЯБВА!" с тази мисъл, той изчезна в нощта.

В Коноха вече всеки знаеше случилото се с Данзо и Тсунаде. И нищо чудно. Тя толкова го беше била, че цялото село беше чуло неините яростни викове и неговите - за помощ. Сега главната новина бе кой щеше да го замести. Като главен старейшина трябва да бъде назначен нов ... старейшина. За сега това бе най-важната и обсъждана тема в село. Единствената, която също беше споменавана с глява "важност" бе изчезването на Сакура и Наруто. Сигурно бе едно - блонди беше тръгнал след старата си съотборничка и нищо нямаше да го спре да я намери. Нищо ...

В домът на Хюга се разиграваше една и съща семейна, вечерна сцена - как Хиоши ръкомахаше с клечки в ръце, като диригент и обясняваше на дъщеря си, че АКО Наруто се върне жив, лично той ще ... /не ме карайте да го пиша пак знаете каква беше заканата на Хиаши към Наруто!!!/ Неджи подкрепяше чучо си в всяка дума и даже допълваше от време на време - звучаха като зли учени, които щяха да убиват убиец. /Сърце-убиеца Наруто /. Хината само гледаше в чинията си и от време на време казваше по някое "Той не е виновен." и отново млъкваше. Колкото до майка и - Рина, тя просто си хапваше и кимаше, ту че е съгласна с мъжа и племенника си, ту че е на страната на Хината.


________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:05

Лек ветрец задуха, карайки да се разхвърчат черешови цветчета навсякъде. Само за секунда всички замръзнаха на местата си. Сакура, в "летяща" позиция към гърба на Саске, Карин - оитваща се да хване ... ъм .. животното и Суи, които направо си се напикаваше от смях. И отново, за такава секунда Сакура беше на вратът на Саске. Той, по инстинкт за самозащита посегна към катаната си, но веднага усети мириса на черешови цветчета. Останалите трима шиноби направо подскочиха от уплаха.
- Хммм, какво правиш, Сакура?
Саске произнесе с накъв тон името и, че момичето направо замръзна за секунда. После се опомни и му се усмихна приветливо.
- Нищо-о..
Напук тя провлачи о-то за да звучи някак си по-безгрижно. Той я погледна с крайчето на окото си, като не показа никаква "приветлива" физиономия. Това накара сърцето на Сак да се свие от болка. "НЕ! Няма да се откажа да разтопя това ледено сърце! НЯМА!". Усмихна му се.
Истината бе, че тя просто не искаше да приеме факта, че има възможност той просто да я е използвал онази вечер и всичко, което беше казал да е било лъжа.
- Трябва да поговорим.
Спокойният и тих глас на Саске я извади от унеса и. Без да разбере тя беше кимнала в знак на съгласие. И двамата тръгнаха навътре в гората - по-далеч от лагера. Когато чернокоското се увери, че са достатъчно далеч и никой няма да ги чуе се обърна към стоящата зад него Сакура и започна да я разпитва:
- Какво, за бога, си мислеше, Сакура? Защо тръгна след мен?
- Как, какво съм си мислела? Че, ще те върна обратно, разбира се!
Поредната фалшива усмивка се появи на бледото и лице. Това накара Саске да се ядоса още повече.
- Толкова си безрасъдна и глупава! Ами ако беше умряла? Как щеше да ме "върнеш" тогава, а?
- ...
Настъпи мълчание. Беше станало напечено. Момчето беше направило грешка, че я бе нарекло глупава. Сакура Харуно можеше да бъде всичко в онзи момент, но не и глупава или безрасъднва!
- Аз-
Тя беше прекъсната от още едни порой от думи, казващи и колко е глупава и безрасъдна. "Не плачи или това ще значи, че си съгласна с него и, че си слаба!" Инър се опитваше да надъха реалната Сак, но без никакъв успех. Сърцето и започна да препуска. Усещаше, че цялата кипи, че бе напът да направи глупост. Ушите и пищяха. Несъзнателно бе стиснала ръцете си в юмруци. На теория тя трябваше да му забие такъв юмрук, че той да го помни още доста време. Но само на теория. На практика беше друго.
С един замах тя заби юмрука си в най-близкото дърво. Естествено, на негово място се появи облак от пушек и пръст. Саске дори и не трепна. Сякаш тя не беше направила абсолютно нищо. просто си стоеше там и я гледаше. Злобата в очите му беше заменена с насмешка и съжаление. След като видя тези очи ... туптенето на сърцето и спря. Тя вече не знаеше какво прави. Не можеше да контролира тялото си, но ... трябваше. Не можеше да удари любимия си. Просто ... неможеше. С очи пълни със сълзи тя го погледна и едвам каза:
- Беше прав! Направих грешка, че дойдох да те търся. Това беше най-голямата ми грешка, и, о, уверявам те - няма да се повтори никога повече. Забрави за мен, Саске Учиха, така, както аз забравих за ТЕБ!
с тези си думи тя изчезна в сенките на ноща и остави след себе си само едно празно и наранено от думите и сърце.

Тсунаде вървеше нервно из офиса си и се чудеше какво, по дяволите ставаше!?! "Първо Саске, последва го Сакура, а пък нея я последва онзи кретен - Наруто!! Господи, може ли да стане по-зле??" /Трябва ли да отговарям?!? /. Въздъхна. това и идваше в повече. седна на стола си зад бюрото и затвори очи, като облегна глава на кожената седалка. В кабинета беше тихо, а и не само там - в цялото село беше гробна тишина. Нямаше пианици по улиците, палави хлапета или побъркани психопати ... нямаше никой. Само луната наблюдаваше и осветяваше селото. Щурците и вятъра бяха единствените, които издаваха какъвто и да било звук. "Нещо не е наред!" с едно бързо движение, Хокагето се озова до прозореца. Погледна към него. Първо селото. То беше неистина пусто, и ако през деня не беше фрашкано с народ, тя би си помислила, че е изоставено. След това погледа и се спря на гората - нямаше прехвърчане на събудени и изплашени птици - знак, че никой не се опитваше да се промъкне в Коноха. Тогава, сякаш по-спокойна тя погледна към небето. Спокойствието веднага се изпари. Небето беше черно, мрачно. Луната вече не светеше приятно, а хвърляше зловеща светлина.
- Ще има буря, и то голяма ...
.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:12

Не беше изминала и три метра, когато Сакура усети нещо да капва на лицето и. Заваля. Еда капка, последвана от друга, трета, пета... Само за няколко секунди заваля доста силно. Беше и трудно да вижда. Капките бяха големи и сякаш тежаха по 10 килограма всяка. Удареха ли се някъде в тялото и, сякаш и отнемаха от енергията. Вече подгизнала до кости, трепереща сакура продължаваше да тича по посока на Коноха. Макар и да не знаеше на къде точно се движи в момента тя не спираше да бяга. Не искаше никой да я вижда така смазана, разрушена, разбита. Затова тя продължи да бяга, незабелязвайки това, че не е сама...
Наруто тичаше, докато не усети капките дъжд. Спря се на един клон и се загледа към небето. "Бурята ще бъде ужасна! Трябва да намеря послон по-скоро.". Така той продължи да тича, докато не видя една порутена малка къща. след като слезе от близкото дърво се затича към нея. Надяваше се да няма никой, а ако има да е гостоприемлив. Тъкмо застана на прага, когато вратата се отвори бавно и призрачно. За секунда той се подвуоми дали да не влезе или да си плюе на петите. Тъкмо щеше да се завърти и да си тръгне, когато чу глас. Женски глас :
- Здравей, младежо! Какво те води в скромният ми дом по това време на ноща?
Наруто не можа дори да отговори. Можеше да се закълне, че не е виждал по-хубава жена в живота си. Дългата и катранено черна коса се спускаше свободно по гърба, като един розов кичур беше сплетен и небрежно поставен на дясното и рамо; очите и бяха по-черни от небето тази нощ и излъчваха приветливост; устните бяха бледи, но не бяха напукани. Жената имаше пищна фигура, очертана идеално от черната и вечерна рокля. "Очевидно излиза. Няма да и-" мислите му бяха прекъснати от следващият въпрос на домакинята:
- Е? Ще влезеш ли или ще останеш на прага на дома ми?
Без да го осъзнава, шинобите прекрачи прага на къщата и затвори вратата след себе си. Пред очите му се разкри пищно декориран хол. Имаше два дивана и три фотьола, а в средата - стъклена масичка с кана с чай и две чаши. Наруто не можа да повярва на очите си. Отвън къщата изглеждаше изоставена, а от вътре - чисто нова.
- Харесва ли ти домът ми?
- Да...
Жената седна на един от диваните, като направи знак на госта си да седне. Камината беше заредена и огънят в нея излъчваше приятна топлина. След няколко секунди на Наруто вече не му беше студено. Тогава си спомни, че даже не се беше и представил.
- Извинете! Така и не ви казах името си! Наруто Узумаки от Селото скрито в листата.
Жената само му се усмихна и нежният и глас изпълни стаята:
- Приятно ми е Наруто. Аз съм Ева от Селото скрито в слънцето.
- Селото скрито в слънцето? За пръв път чувам за него. Къде се намира?
- Близо до селото скрито в звездите.
- О! Бил съм там.
- Така ли?
И така между двамата се савърза разговор. След няколко часа и постепенно приближаване и някоя и дуга ласка Ева вече седеше в скута на Наруто и го целуваше страстно. Без дори да разбере какво прави, Наруто започна да съблича дрехите на чернокосата жена. Напълно забравил за мисията си, за дъжда, за Сакура , Наруто се отдадена на тази непозната жена, без да подозира, че с това ще си навлече гнева на ревнивият и съпруг, който точно тази вечер се връщаше от мисията си. ( Е сега вече стана, каквото стана!)
Саске се беше върнал и веднага си беше легнал. Чувстваше се ужасно, че беше наранил чувствата на Сакура ... отново. "Тя е толкова глупава, безрасъна, сексапилна, забавна и- ХЕЙ! какви си ги мисля? Господи, какво ми става!?". Чернокосият не намери покой до края на ноща. Дъждът му пречеше. Или поне така си казваше той, като не искаше да си признае, че всъщност го притеснява Сакура и дали си е намерила подслон.


________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:12

Дъждът вече беше направил Сакура вир-вода, но това не и пречеше. Не и беше и студено. Само я болеше. Болеше я, че тя бе захвърлила всичко за Саске - беше зарязала стария си живот, беше изоставила приятелители за него, а той отново разби сърцето й. Разби го по такъв ужасен начин. Тя не можеше да го понесе отново - да бъде убита по такъв мизерен начин. "Това беше!" си помисли тя, като стисна ръцете си в юмруци. Чашата преля! Саске беше загубил последния мислещ на него човек. Тя вече го мразеше...
Наруто гледаше белия таван на стаята, в която се беше събудил. Не помнеше много от вечерта - само че беше спал с най-красивата жена на света! И сега се чувстваше страхотно с нея в прегръдките си. Тя лежеше наполовина върху него и спеше спокойно. Черната и коса се беше разпиляла навсякъде, прикривайки голото и тяло, карайки я да изглежда като спящ ангел. "Аххххх... каква жена!" Наруто се чувстваше горд със себе си. Все пак къде ще види така жена пак? В този момент ушите му доловиха спътки. Тезки, най-вероятно мъжки спътки, идваха насам с бърза скорост. Блондина скочи, като ужилен, карайки жената, спяща върху него да се събуди.
- О, не! Подранил е!
- Омъжена си?
Попита Наруто до толкова шокиран и разочарован, че забрави за идващия насам гост.
- Аз-
Тя не успя да довърши. Наруто вече се беше облякъл и се канеше да скочи през прозореца, когато вратата се отвори с трясък, откърти се от пантите и се стовари на земята. Наруто замръзна на място. Пред него стоеше най-грамадния мъж-шиноби, който беше виждал през живота си!
- Ей сега я втасах!
Сакура вече бе на предела на силите си. Беше се изгубила много отдавна. Луната не можеше да освети пътя и. Дъжда не и позволяваше да продължи да върви по пътищата. Оставаше и само да се скрие някъде. Огледа се от клона, на който се беше спряла. Не виждаше пещера наблизо. Нямаше и някое подходящо, в чиито корони да се скрие. Нищо. Тогава пред очите и се разкри малка къща. На външен вид изглеждаше на поне 100 години, забравена от всички. Но кунойчито усети силни чакри в тази къща. Една и се стори позната. "Невъзможно!"
Тсунаде все още беше будна и крачеше нервно из стаята си. Сънят не и се струваше примамлив, както преди. Можеше да се каже, че бе като парцал, но сърцето, биещо в нея не и позволяваше да се отпусне на възглавницата и спокойно да поспи. Затова тя реши да измисли някакъв начин да спаси ученичката си. Това момиче, което и беше като дъщеря, което я бе променило по такъв плашещ начин, тя, която най-малко би се предала, която би жертвала всичко, дори и живота си за да спаси приятелите си, Коноха! Този Божи служител и бе отнет. Хокагето знаеше, че напрактика тя бе тръгнала доброволно, но имаше причина. "Сърцето и бе изтръгнато и най-нагло откраднато то мъжа, закойто тя се промени така, този на който тя милиони пъти беше давала сърцето и, той го разби на милярди парчета, като така уби и нея!" От очите на русата жена се стекоха няколко големи сълци, като намокриха напуканите и от студа бузи.
- Ще те върна, Сакура! Ако тово означава да го убия, тогава така да бъде!
И в този момент една светкавища освети тъмного небе, а гръмотевицата разцети нощната тишина и тъмнина, разкривайки огньовете в очите на Тсунаде. Клетвата беше дадена! Целта - поставена! Войнът - готов за битка! Врагът - набелязан! Време е за война!!!!


________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:13

Сакура веднага хукна към старата къща. Беше сигурна чия е чакрата, но искаше да се овери напълно! Тъкмо бе на едва 2 метра от къщата, когато от прозореца на една от стаите на втория етаж излетя някой. Кунойчито се закова на място. Не можеше да повярва на очите си! Това беше Наруто! Тъкмо щеше да се втурне към него, когато от дупката, оставена на мястото на прозореца, изскочи някакъв мъж. Беше висок, с широки рамене, с типичното за джоунин облекло и със странен вид сабя в дясната си ръка. От километри си личеше, че е бесен! "Този бака! В какво се е въвлякал пак?" попита се с раздразнение Сакура, знаейки, че ТЯ ще трябва да спасява НЕГО.... ОТНОВО .
Наруто лежеше по гръб на земята и незнаеше на кой свят се намира. Последното, което понеше бе, че тъкмо си обуваше панталоните, когато някой събори вратата и с един шут го изпрати през прозореца. Не бе успял дори да види лицето на нападателя си. "Какво беше това, за Бога?" Наруто потърка натъртения си гръб, докато ставаше от земята. Погледна нагоре към мястото от което беше изхвърчал преди няколко секунди и остана шокиран, виждайки огромна непозната мъжка фигура, държаща нещо остро и от метал в едната си ръка, а другата бе свил в заплашителен юмрук. Лунната светлина не успяваше да огрее лицето на разярения съпруг, така че Наруто просто зачака. Не мислеше да предприема нищо, когато чу нечий познат глас да го вика:
- Нарутоооооооооооооооооо!!
Блондина се обърна по посока на гласа и не можа да повярва на очите си. Към него тичаше Сакура в цялата си прелест. Луната огряваше бледото и лице и мокрите и коси, които приличаха повече на сребристи отколкото на розови в момента. И макар от няколко метра разстояние той видя мъката и същевременната радост изписана по лицено и.
- Сакура-чан! Не мога да повярвам на очите си!
Каза Наруто, като притисна в силна прегръдка мократа си съотборница. Зарови лице в косите и и осети аромата на череши, който тя винаги имаше. Почувства внезапна топлина в корема си, съпроводена от милиони пърхащи пеперудки. Камък му беше паднал от сърцето! Любимата му беше в обятията му и всичко беше наред! Почти...
- Не дей да бягаш, гадинооо!!!
Чу се зверски вик от към къщата. И двамата леко наплашени погледнаха натам. Около мъжът вече се въртеше, като вихрушка синята му чакра. Сакура потръпна. Не бе виждала нормален джоунин с такова количество чакра. Такова имаха само супер-силните или .... Джинджурикитата!!!
- О, Господи!
Казаха три гласа едновременно - на Сакура, на Наруто и на Ева. Очевидно всички бяха в шок от случващото се, но само Ева реагира. Тя се спусна към подивелия си и освирепяс съпруг и го зграбчи за ръката. Черните и коси се развяха от лекия нощен вятър, очите и- пълни със сълзи добиха от изплашен - яростен вид; нежното и лице изведнъж придоби мъжки и твърди черти. Като лъвица в месо, тя се бе вкопчила в ръката на мъжа си и се опитваше да го разубеди и да го успокои. Но гигантът не се даваше лесно. На няколко пъти я запрати по най-близката стена, но тя с нови сили ставаше и се вкопчваше в него, непозволявайки му да нападне нинджите от Коноха. Наруто и Сакура, от своя страна, гледаха в изумление сцената, разкриваща се пред тях.
- МАХАЙТЕ СЕ ОТ ТУК!!!!
Отчаян вик ги извади от унеса им. Сакура трепна и веднага, без дори да осмисли аккво прави, хвана Наруто за ръката и го затегли към гората.
- Какво правиш? Трябва да и помогнем! Той ще я убие!
Наруто се съпротивляваше. Опитваше се отчаяно да се измъкне от желязната хватка на розовокосата, не осъзнавайки, че тя му прави най-голямата услуга в живота му - спасяваго от собствената му съвест. Сакура знаеше какво бе станало. Осъзнаваше какво ставаше и в момента. И беше наясно какво ще последва, ако не се махнат веднага.
Наруто направи поредния опит да се измъкне и някак си успя! Видял възможността, блондина хукна обратно за да помогне на Ева. Но стигайки до мястото на "битката" той замръзна на място. Чернокосата красавица Ева лежеше мъртва в огромен кратер в земята. Около нея имаше локва алено-червена кръв. Красивите и черни очи бяха затворени во веки. Мъртвешки студените и усти никога повече нямаше да изговорят което и да било име. Ръцете и повече нямаше да го погалят и да го накарат да се почувства странно. Тази красива жена бе загинала заради НЕГО!
Наруто се строполи на земята по колене. Трепереше целия. Очите ми бяха до такава степен разширени, че всеки момент можеше очните му ябълки да изскокнат и да паднат на мръсната, попита с кръв земя. Неусетно по лицето му се стекоха сълзи и всяка от тях беше за нея. Сега той плачеше за напълно непозната, без да осъзнава, че все още живия и съпруг бе на път да му пръсне черепа.
Всичко друго стана за секунди. Мъжът метна огромния камък по Наруто. Сакура забеляза този негов ход и със скоростта на светлината стигна до съотборника си и с един удар направи скалата на прах. Тя използва тази възможност и хвана ръката на блондина. Издърпа го да стане и двамата хукнаха към гората, оставяйки освирепялото Джинджурики да вилнее около покойната си съпруга.
По пътя към Коноха никой от двамата не обели и дума. Никой не знаеше какво да каже на другия. Тишината започваше да става неловка, когато Сакура каза с равнодушен и монотонен глас:
- Бременна съм!
Наруто се блъсна челно в едно дърво, щом чу и осмисли казаното от съотборничката му.
- М-моля?
- Чу ме!
Каза малко разсеяно тя. Знаеше, че Наруто все още има чувства към нея, и се надяваше с тови си признание да потуши и последната искра на надежда в сърцето му, че тя ще се влюби в него. Последва отново тишина. Чак до Коноха никой не каза и дума, не издаде и звук. Всеки беше се замислил за случилото се до този момент и какво ли ще се случи за напред!
В офиса на Тсунаде беше все още тихо. Неусетно хокагето бе заспала на бюрото си, мислейки си какво да направи, та да спаси ученичката си. Слъдкия и сън, който не я бе посещавал от доста дълго време насам бе прекъснат от трикратно почукване. Първоначално тя не обърна внимание, но после се почука по-силно и, иска - неиска, бе принудена да се събуди.
- Влез!
Каза провлачено и съсено тя, оправяйки си косата и търкайки лениво очи. Вратата се отвори рязко и изскърца дразнещо. В стята влязоха Наруто и Сакура. Тсунаде замръзна за момент, но после скочи като ужилена и се втурна към Сакура. Прегърна я силно, като бе заровила лице във все още мокрите и коси. Сакура, от своя страна също я бе прегърнала силно, притискайки се максимално към жената, която и бе като майка!
- О, Сакура, така се радвам да те видя жива и здрава!
Каза с весел тон Тсунаде. И от нейното сърце падна камък....
В базата на Саске вече всички бяха будни и всеки се чудеше как да игнорира липсата на розовокоската. Суй се опитваше да се съсредоточи върху четенето на вестинка от миналата судмица, Джууго - да си "играе" с птичките, накацали по рамото му, Карин - как да сготви нещо, което ще може да се яде, а Саске - как да не мисли за Сакура и всичките глупости и обиди, които и беше наговорил предната вечер.
- Оооо, стига толкова!
Каза ядосано Суй!
- Просто си кажи, че ти е гадно и съжаляваш, и че я искаш обратно и ще я върна! Само ми кажи, Саскееее!
Молбата на Суй прозвуча като жалък опит да повдигне духа на всички. За жалост се получи противоположния на очаквания ефект. Саске стана рязко и напусна с бързи крачки стаята, блъскайки вратата след себе си.
- Горгичкият...
Казаха тримата в един глас и въздъхнаха ....



________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите