Трудният избор на Сакура

Go down

Трудният избор на Сакура

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:21

БЕЛЕЖКА:
Фикът не е мой


Глава 1: Така започна....

„Защо се разхождаш тук по средата на нощта?”

„Знаех, че ще минеш оттук.... ако ще си тръгваш... затова просто чаках тук...”

„Махай се оттук, отивай да поспиш”- с това той я отмина. С ръце в джобовете, без никакво изражение. Лентата му я нямаше. Сега си тръгваше от селото, скрито в листата.

„Защо никога не ми казваш нищо?”- сълзите потекоха по лицето й и тя се обърна към него- „Защо постоянно си толкова тих? Никога не искаш да ми кажеш дори думичка...”

„Казах ти: нямам нужда от помощта ти. Не се опитвай да се грижиш за мен...”

„Знам всичко за миналото ти, Саске. Дори да си отмъстиш, това няма да донесе на никого щастие. Нито на теб, нито на мен...”

„Вече знам, че съм различен от всички вас. Не мога да вървя по същия път. Досега правихме всичко заедно като група, но сега има нещо друго, което трябва да направя. Дълбоко в сърцето си, вече реших да си отмъстя. Само заради това живея... Никога няма да съм като теб или Наруто...”

„Настина ли искаш отново да си сам? Преди ми каза колко болезнено е да си самотен. Точно сега познавам болката ти!”- сълзите на момичето се стичаха неспирно- „Имам си приятели и семейство, но... ако ти си тръгнеш... за мен... за мен ще е същото като да съм сама...”- тя се чувстваше безсилна. Не знаеше какво да направи, за да го спре.

„От сега нататък... ще тръгнем по нови пътища...”

„Аз... Обичам те с цялото си сърце”- изпищя тя, чудейки се как да го накара да се замисли и да се върне в селото- „Ако останеш с мен, няма да съжаляваш... защото всеки ден ще правим нещо весело, ще бъдем щастливи... Заклевам се!!! Ще направя всичко за теб!!! Затова моля те, просто остани с мен”- той не се обръщаше. Не даваше никакъв знак, че я чува- „Дори ще ти помогна с отмъщението, не знам какво ще мога да направя, но ще се постарая... Затова моля те, остани с мен... или ме вземи с теб, ако не можеш да останеш”- Саске се обърна с усмивка след последните й думи:

„Ти наистина си досадна”- след което се обърна и закрачи бавно към портите

„Не си тръгвай!!! Ако продължиш, ще викам!”- с едно движение, любимият беше зад нея. За един миг се беше преместил, тя едва го видя. Спря хълцането си, опита се да спре и дишането си. Като че ли усещаше, че за последен път го вижда.

„Сакура... благодаря ти...”

Сакура се събуди с писък. Този сън я измъчваше от деня, в който Саске си тръгна. А това беше преди 3 години. Нямаше нощ, в която да не сънува толкова мечтаното от нея лице. Тези нежни ръце, които толкова желаеше до себе си. Очите му- дълбоки и черни като нощта, винаги сериозни, които така я привличаха. ‘Саске- кън.... къде ли си сега...’- помисли си тя след няколко минути, гледайки през прозореца точно срещу леглото й.

Звездите ярко светеха, нощта бе ясна. Навън беше тихо и като че ли само ускореният ритъм на нейното сърце разбиваше тази тишина. Сърцето й биеше все по- бързо при спомена за Саске. Образът на лицето му се появаше все по- често и мисълта за очите му я влудяваше. Как искаше само той да я обича.... единственото й желание си бе същото в последните 3 години....
-----------------------------
Сакура бавно ходеше към тренировъчната площадка. Имаха среща с Наруто и Сай... и с Какаши, но те щяха да потренират и преди неговото появяване, все пак, той винаги закъсняваше. Днес тя беше по- тъжна от обикновено. Сънят, с който мислеше, че е свикнала, я преследваше където и да е и измъчваше съзнанието й. ‘Саске- кън...’- неговото име се въртеше в мислите й непрестанно. Скоро стигна и до уговореното място и силния вик на Наруто прекъсна тъжната серия от помрачаващи съзнанието спомени и надежди.

„Сакура- чааан!”- викаше той и й махаше упорито. За да го накара да престане, Сакура мудно вдигна ръката си и помаха леко. Искаше просто да се остави на морето от мисли да я отнесе при любимия.- „Хей, какво има?”- ухили й се той насреща- „Приличаш на Шикамару”- след това започна да се смее безспирно. На Сакура не й беше смешно. Шегите му бяха изтощителни. Така или иначе не се беше наспала. През по- голямата част от нощта кошмарите я изтощаваха, а през останалата част не можеше да заспи.

Сай дойде след няколко минути и тримата започнаха да тренират поотделно. Всичко беше тихо, чуваха се само тихите задъхвания на изморените шиноби. След час се появи и учителят им, който им каза, че ще имат проста мисия- ранк С.
-------------------
„Днес явно не ви е ден”- съобщи съвсем тържествено Какаши след поредния час в тишина. Не получи никакъв отговор, дори се съмняваше, че са го чули. Някак изглеждаха изтощени, не само физически... по- точно главно психически.

Мисията беше проста- трябваше да помогнат на група пътуващи музиканти да стигнат до съседното село невредими. Всички си мислеха, че няма нищо опасно и просто ходеха спокойно. След още няколко часа, Наруто се приближи към Сакура тихо. Слънцето вече залязваше. Преливащите цветове описваха различни форми из белите облаци. Имаше лек вятър, който слабо полюшкваше зелените листа по дърветата. Времето беше меко. Животните не се притесняваха от минаващите хора и спокойно минаваха близо до тях. Сакура дори успя да погали едно от многото зайчета, които се навъртаха наоколо.

„Сакура- чан!”- тя се обърна към него. На лицето й като че ли беше изписано цялото изтощение на света.- „Сакура- чан... добре ли си?”- тя сведе глава замислена. Кимна неуверено, повече за да успокои себе си. Това отчаяние вече я съсипваше. Желанието й за живот изчезваше...- „Сакура- чан, ще го върнем”- ухили се той и сложи приятелски ръката си на рамото й.
-------------
Устроиха си лагер за вечерта. Сакура рано и тихо си легна. Затвори ципа на палатката си и се опита да заспи. Без успех. Просто лежеше и се взираше в тъмнината. Скоро всичко наоколо утихна. Всички си бяха легнали и сигурно нямаха нейните проблеми със съня. Тя се изправи и излезе. Не беше облечена с нищо особено- червена фланелка с къс ръкав и недълга червена пола. Излезе и седна на полянката до лагера. Вятърът нежно галеше лицето и си играеше със свободно пуснатата й коса. Всичко беше тихо. Отпусна се назад и спокойствието лъхащо от това място и й донесе желания спокоен сън.

Отново сънува Саске, но този път не беше кошмар. Този път не виждаше как той си тръгва, а напълно обратното- как той след 3 години ще се върне в селото на листата. Колко весели моменти го очакваха... ако просто я обичаше...

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Трудният избор на Сакура

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:22

Глава 2: Безразличие

Сакура се събуди от нечия чужда ръка на лицето си. Беше топла и нежна, усещането беше приятно. Силно стисна очите си в опит да си представи, че това е Саске.

„Сакура- чан...”- чу се тихото пошепване на Наруто. Звучеше нежно и изпълнено с любов. Той й се усмихна и погали разрошената й коса. Вдигна я на ръце и я занесе до палатката й- „Какво правиш навън? Ще настинеш!”- този укор прозвуча повече като забележка, с която да развали мълчанието. Сакура не искаше да отваря очите си. Знаеше че ще види Наруто, чуваше гласа му. А как искаше да е Саске...

Когато вече я беше завил, Наруто се обърна и тръгна да излиза. Погледна я за последен път и й пожела лека нощ. Понечи да я погали още един път, но усети здравия й хват. Едва доловимо, тя промълви:

„Остани тук!”- Наруто се учуди от внезапната молба ‘Какво й става напоследък. Като че ли е загубила същността си. Иска аз да остана при нея? Може би още сънува... или ме мисли за Саске...’- той сведе поглед-‘Да, сигурно е точно това- мисли ме за Саске’- той внимателно махна ръката й от неговата и я остави на земята- „Сакура... трябва... да се наспиш”- той каза това насила, не искаше да я оставя, всъщност искаше толкова много да остане при нея. А тя му го предлагаше. Да усеща уханието й, да докосва кожата й, да чувства топлината на тялото й близо до неговото. Едва доловимо присви очи, за да укори себе си- та това не беше силната Сакура, която познаваше.

„Наруто.... моля те”- една сълза се търкулна по лицето й, а тя отново сграбчи ръката му. Някакво странно чувство на слабост бе превзело съзнанието й и сега не искаше в никакъв случай да остава сама с тъмнината в себе си. Мислите за Саске отново щяха да я завладеят и тя отново нямаше да се наспи.... да спи изобщо. Щеше отново да прекара нощта, взирайки се в тъмното небе. Единствената й надежда беше Наруто, в който винаги намираше подкрепата, която й беше нужна. Едва успя да добави, през напиращите сълзи- „Само за тази нощ... обещавам.... просто не ме оставяй сама...”.

Русокосият й съотборник я погледна объркан- ‘Значи е знаела... през цялото време... че съм аз, не Саске.... искала е да остана при нея... тя.... тя плаче.... но защо.... наистина ли е толкова важно да остана... за нея....’- той се наведе и избърса сълзите й- „Ще остана.”

Тя му се усмихна бегло и затвори очите си без да пуска ръката му. Все още я стискаше силно и нямаше намерение да я пуска- така поне щеше да е сигурна, че не е сама.

Наруто седна, а след това се опита и да легне, за да поспи, но установи, че нямаше друг начин, освена ръката му да е върху нея в своебразна прегръдка, а тялото му да се допира до нейното. Беше неестествено. Изглежда на нея не й правеше впечатление, но Наруто леко се изчерви при допира на тялото й. Косата й опираше в ъгълчетата на носа му, гъделичкайки го, тя го караше да се усмихва неспирно. Ръката й не отпускаше хвата си дори след като розовокосото момиче се унесе в един от малкото сънища, в които Саске не играеше главна роля. Наруто прокара ръката си през меката й коса и нежно погали главата й- ‘Сакура.... обичам те’- помисли си той при вида на това изкусително красиво момиче, което искаше той да остане. Да, дори една нощ прекарана с нея, щеше да донесе щастие на Наруто за много време. Дори ако само усещаше допира на кожата й, това щеше да му е достатъчно. Да вижда спокойното й изражение, да чува лекото й дишане. Това го влудяваше. Искаше да я целуне толкова много... но сега тя не беше на себе си... И въпреки това, желанието му се увеличаваше. Усещаше как сърцето му бие все по- бързо и по- бързо. Той изблъска тези мисли от главата си и легна до нея, все още в тази странна прегръдка.

-----------------------
След няколко секунди, Сакура се раздвижи и се обърна към Наруто, пускайки ръката му. Още спеше, но сега лицето й изглеждаше дори още по- спокойно. Русокосия шиноби с интерес изучаваше всяка черта на лицето й. Разглеждаше затворените й очи, от които лъхаше само спокойствие и добрина. Леко порозовялите й бузи, които нежно допълваха свободно спускащите се кичури от меката й коса. И ето- Наруто стигна и до устните й- изглеждаха по- меки и нежни от всичко на света. Прииска му се да ги докосне и още преди да е успял да разбере какво става, показалеца му докосваше тъй желаните устни. Сакура отвори очи и видя опиянения поглед на Наруто, пръста му върху устата й, и се почувства странно. В сърцето й сякаш се водеше упорита война. Тя затвори очи, почти насила, и се остави в ръцете на Наруто. Той явно осъзна, че тя няма нищо против близостта им и се наведе напред, съвсем леко допирайки устните си с нейните. Това беше невероятно усещане, което предизвика в него желание за още. Опря ръката си от другата страна на Сакура и започна да я целува по- настойчиво. Тя отвори очите си и погледна към новопоявилата се изкряща усмивка на Наруто.

Отвори устата си, оставяйки на Наруто повече пространство. Той беше повече от щастлив. Фактът, че тя му позволяваше да го целува беше като сбъдната мечта. Обгърна я с ръцете си и я притисна по- близо до себе си. Ръцете му бавно кръжаха по гърба й, носейки й само приятни усещания. Тя се усмихна заради неговите ласки. Това беше и нейната първа целувка... пазеше я за Саске, но сега, в този момент на отчаяние и духовна празнота, тя напълно беше забравила надеждите и мечтите си. Наруто я притискаше все по- силно и по- силно. Желанията му явно се сбъдваха днес. Чудеше си какво още да поиска ‘Хм.... искам.... тя....’- той въздъхна и спря целувката. Погледна я, сякаш я изпиваше, от погледа му можеше да се разбере и колко е щастлив. Тези сини очи като ясното небе, сега се впиваха жадно в нея, безмълвно молейки я за още ‘Искам тя да ме иска, така както аз нея’- а след това отново се наведе, нежно целувкайки този път не само устните й, но и поруменелите й бузи, челото, брадичката й... Обсипа цялото й лице с милиони целувки- една от друга по- нежни. Стигна и до врата й, който му се струваше по- сладък и от шоколад. Пусна я на земята и сложи ръцете си на кръста й. Сега беше точно над нея и виждаше усмивката, която отдалеч сияеше като лятно слънце. Доставяше му огромно удоволствие само да я гледа, а допира на устните й беше повече отколкото дори си беше мечтал. Тя протегна ръцете си към него и бавно започна да разкопчава горното на пижамата му.

На нея в никакъв случай не й доставяше толкова удоволствие, колкото на него, но като че ли се примиряваше. От време на време си мислеше за онзи студен поглед на любимия, който толкова време чакаше безуспешно. Тази негова безразличност я беше съсипвала през тези 3 години и сега тя имаше нужда от ласки и любов. Точно сега. За да не попадне в депресията, от която така се боеше, сега беше в обятията на Наруто и с усмивка, зад която беше скрита цялата й болка, тя събличаше човека, който приемаше за свой брат. Сърцето я болеше при тази мисъл, но имаше чувството, че вече е прекалено късно, за да спре. Докато всички тези мисли препускаха през главата й, вече и двамата бяха почти голи. Наруто страстно целуваше всяка част от тялото й. Не го интересуваше нищо друго сега. Просто се наслаждаваше на момента. Ръцете му галеха нежно ръцете на Сакура. След това корема й, а после спокойно се спускаха по краката й. Отпусна се в миг на върховна наслада, когато вече напълно се бе потопил в нея. Погледна към лицето й. Очите й бяха изгубили своя блясък и тя гледаше някъде настрани:

„Сакура- чан... аз....”- тя го погледна въпросително- „ако искаш, ще спра.... ти.... не ти ли харесва?”- попита той с малко тъжно изражение. Тя го погледна и отново усмивката й се появи:

„Наруто, ако не исках, щях да те спра!”- каза с лек укор, а след това леко надигна глава и целуна русокосия шиноби. Той й се усмихна и продължи внимателно.

Силното удоволствие гонеше лошите спомени и чувства на Сакура. Това безразличие и студенина на Саске, те вече я напускаха бързо, оставяйки след себе си само удоволствието от новооткритото усещане- усещането да си истински обичан.
---------------
Тихи стъпки се чуваха из спокойната нощ. Приближаваха монотонно лагера на нинджите от селото на листата и пътуващите музиканти. През тези черни очи всичко беше ясно, непознатия бе свикнал с тъмнината и бавно се разхождаше наоколо. Всичко изглеждаше спокойно. Минавайки покрай палатките, той чуваше само тихото дишане на изморените от дългия път хора.

Покрай една от крайните палатки, той забеляза нещо необичайно. Чуваха се задъхвания. Но след като се заслуша разбра, че не бяха само от един, а от двама човека. И изглежда гласовете му подсказаха, че те прикриват истинските си гласове с тихи въздишки и колебания, спиране на въздуха и леки трептежи с тънки нотки на удоволствие. Всъщност, Наруто и Сакура вече привършваха и удоволствието им се увеличаваше. Русокосия младеж се наслаждаваше на всяка секунда и нежно докосваше всяка част от крехкото й тяло. Целувките му нямаха граници, обсибваха тялото й и прогаряха душата й. Спомена за Саске отново се беше събудил в нея и сега вина пронизваше като острие сърцето й. Гледаше замаяна към покрива на палатката, но в един момент й дойде в повече. Тя просто отблъсна Наруто от нея разплакана и едва му промълви, че не може. Грабна дрехите си и излезе от палатката с мисълта за онази полянка, на коята стоеше по- рано.

Наруто стоеше объркан. ‘Явно тя.... всъщност не ме е искала....’- а след това с огромно отчаяние погледна земята- ‘Предполагам, че винаги ще обича Саске...’

На излизане, Сакура се блъсна в непознатия, който беше станал свидетел на по- ранната сцена. Сега, тя изплашна гледаше в очите на този призрак. Помисли си, че това е още някоя от игрите на съзнанието й и затвори очите си. Поклати глава, за да прочисти мислите си и страхливо погледна нагоре. Там все още стояха тези черни, дълбоки очи, които тя бе сънувала години наред. Няколко сълзи се спуснаха по лицето й, докато гледаше с огромна молба в очите му:

„С- Саске- кън...”- едва успя да каже тя, стискайки дрехите по- силно към голото си тяло. Той погледна свирепо към палатката, където Наруто стоеше още неподозиращ за случващото се на няколко крачки от него.
------------
Саске разучаваше района, когато се натъкна на лагера. Тогава не знаеше кой ще намери, а още по- малко- да стане свидетел на подобна сцена. Беше видял само част от цялата картина, но това му беше достатъчно, за да е напълно разгневен. Двамата му бивши съотборници... какво правеха те.... какво правеше Наруто?

Обърна погледа си към разплаканата Сакура. Тя здраво стискаше дрехите си и гледаше уплашено към него. ‘Това е Сакура... Тя изглежда различно... някак променена... и пораснала... защо плаче.... дали Наруто.... не, той не би сторил подобно нещо.... нали така?’- мислите му препускаха неспирно, докато изучаваше розовокосото момиче. Не знаеше какво да каже или как да реагира. За последно я видя преди една година, отново в гората близо до Коноха. Тогава тя изглеждаше по- различно, изпълнена с живот, а сега блясъкът на очите й беше само отзвук от предишното й състояние. Саске се обърка. Точно сега не знаеше какво да направи. Отборът му сигурно спеше сега... една мисъл постоянно минаваше през ума на Саске: ‘Защо да не я взема с мен.... защо да не я взема с мен.... там ще е на сигурно...’- черните му очи се затвориха и той се опита да се концентрира. Когато отвори очи, в погледа му се четеше решимостта, която му беше нужна преди. Приближи се още малко към Сакура и съвсем тихо я попита:

„Сакура, ще дойдеш ли с мен?”- Сакура отвори очи повече при внезапния въпрос. Ами Какаши и Наруто? Не можеше просто да ги остави. А и трябваше да се извини на русокосия младеж за глупавото си държание. Но от друга страна, пред нея стоеше любимия, за който тя винаги е мечтала, и я викаше. Почувства се слаба. Главата започна да я боли от многото различни варианти и възможности. Преди да усети, вече падаше кък земята в несвяст. Усети силните ръце на Саске около тялото си, а после и лек вятър, причинен от рязко движение. Сега се беше оставила изцяло на неговите грижи.



________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Трудният избор на Сакура

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:22

Глава 3:

Сакура остана в ръцете на Саске немощна, може би от по- ранните случки, или от внезапната молба. Дрехите останаха здраво стиснати в ръцете на младото кунойчи, докато скачаха от дърво на дърво. Усещаше топлината на Саске толкова близо до себе си. Сгуши се към него и стисна със свободната си ръка бялата му отпусната риза.

Саске малко се стресна от това, но не обърна голямо внимание, защото сега мислите му бяха ангажирани с нещо по- важно- защо всъщност я взе? Каква полза имаше от нея? И защо сега му се струваше по- променена: ‘Може би е заради сълзите... очите й са подпухнали и червени.... защо ли плачеше?’- той продължи тихо да я съзерцава, усещайки как въпросите му се увеличаваха с всяка секунда. Трябваше сам да си отговори на повечето, а за останалите щеше да я пита, когато се свести.
---------------------------------------------------------------------------------------------
Наруто излезе от палатката след като се облече и се огледа наколо. Тъмнината на нощта като че ли поглъщаше околностите и не се виждаше нищо на повече от 3-4 крачки. Той присви очи в опит да намери Сакура, но следа от нея нямаше. Той предположи, че просто е отишла на разходка, за да проясни мислите си, а после ще се върне за малко сън. Влезе в палатката си, опитвайки се да не буди никой и легна там. Гледаше в тъмнината, неспособен да разбере всичко, станало по- рано. Струваше му се като някоя игра на съзнанието, която приличаше ужасно на реалността, от която се беше опасявал дълго. Сакура първо беше приела ласките му, беше му позволила всичко това, беше го целувала и събличала, и показвала удоволствието си. А после като че ли нещо в нея прищракна и тя се разплака. ‘Може би аз направих нещо... или пък....’- но какво беше значението? Сега я нямаше и тя го беше отблъснала. Беше ужасно. Сърцето му се беше свило както и тялото му. Беше хванал колената си и гледаше безмълвно в мрака. Досега не беше изпитвал подобна болка.
--------------------------------------------------------------------------------------------
Слънцето се подаваше зад далечните хълмове. Нощта бързо бе изгонена от новия ден, който щеше да донесе най- различни емоции. Малките птички се навъртаха любопитно около лагера на нинджите и подскачаха от клон на клон, пеейки непозната песен.

Чу се лекото отваряне на цип, този който го правеше, се стараеше да не събуди околните. Сребриста щръкнала коса се появи в началото и постепенно излезе и снажното тяло на джуунина. Какаши се протегна сънено и се заогледа. Беше красива сутрин, слаб вятър подухваше и носеше най- различни ухания. Оправи набързо нещата си и запали огън. Но нещо в тази сутрин му се струваше различно. След няколко минути размисъл над тази тема, той не намери отговор и вдигна раменете си. Отново насочи погледа си към огъня, за който се грижеше.

Мина малко време и стана и Сай, който изглеждаше добре както винаги. Сигурно се беше наспал, защото по лицето му не се четеше умора. Или по- точно, на лицето му не се четеше нищо. Седна до Какаши след като поздрави и безмълвно загледа огъня. Наруто се събуди след още половин час. Той изглеждаше наистина недоспал. Както и беше. По- голямата част от времето след случките със Сакура, той гледаше в тъмнината неспособен да заспи, а малко преди изгрев се предаде на изтощението и заспа. Сега тримата стояха в очакване. Сакура обикновено ставаше по- рано и беше нетипично за нея да се оспива. Сай погледна подозрително към палатката й и бавно стана:

„Ще я събудя, започвам да се притеснявам”- това стресна много другите нинджи, които погледнаха с ококорени очи към Сай. Може би за първи път казваше подобни думи, изразяващи загриженост и дори близост. Чернокосия шиноби първо леко подвикна, за да не буди и клиентите, а след това отвори ципа бавно. За негова голяма изненада, вътре нямаше никой. Той се обърна назад: „Няма я!”. Какаши и Наруто се изправиха рязко. Наруто беше по- шокирания от двамата. Скочи в другата посока, към полянката, на която беше срещнал Сакура през нощта. Там нямаше никой. Върна се обезпокоен:

„Трябва да я намерим!”- Какаши го погледна учудено за момент, все пак, можеше просто да е излязла на разходка, или да вземе вода, тя беше силна и не би се дала без бой. А и при тази нечовешка сила малко хора имаха шанс срещу нея. Той се изправи срещу ученика си и сложи ръка на рамото му:

„Може би прибързваш...”

„Не... не и след вчера.... може да ми е сърдита.... или.... боже, може да си е тръгнала... заради мен”- тези пресечени изрази, Наруто казваше толкова тихо, че Какаши едва го чуваше. Не разбираше смисълът на всичките нахвърляни думи в безпорядък и погледна Наруто объркан. Сай, въпреки че стоеше по- настрана, беше разбрал по- голямата част от това което Наруто каза и няколко думи започнаха да се въртят в съзнанието му ‘след вчера... сърдита.... тръгнала... заради мен’. Той успя да сдържи непознатите емоции, които напираха на лицето му, приближи се към Наруто и сграбчи оранжево- черната му връхна дреха:

„Започвай да говориш!”- изръмжа той, без да го пуска.
------------------------------------------------------------------------------------------------
Наруто се намери в странна ситуация. Сай и Какаши бяха застанали срещу него. Учителят му просто гледаше любопитно по- отстрани, за разлика от освирепелия Сай, който изглежда щеше да разкъса русокосото момче, ако не получи отговори.

„Аз... по- точно ние... със Сакура.... ами ние снощи”- той погледна към земята, пренебрегвайки бялата ръка на съотборника си- „Сакура беше променена... тя... ами...”- осъзна, че няма как да каже подобно нещо на тях двамата. Просто млъкна, усещайки неспособността си да продължи. Сай стисна по- силно якето му, придърпвайки го към себе си в смъртен захват:

„Изплюй камъчето, НАРУТО!”- извика той, вече силно раздразнен. Не можеше да разбере какво е направила Сакура... или Наруто

„Добре де... тя, тоест аз... целунах я... и тя ми позволи да продължа и...”- по лицата им бяха изпасани учудване, недоумяване и притеснение- „Ами... ние... сещате се”- Сай вече беше напълно ядосан. Пусна Наруто и със същата си ръка, свита в юмрук го удари силно в корема. Не можеше да си представи, че Сакура, която от толкова време така настойчиво отказваше на русокосия си другар, сега го е целунала... или дори повече. Стисна очите си и тихо се обърна към Наруто:

„Заради лошия ти дъх ли е избягала”- подхвърли той саркастично. Наруто се раздразни, искаше му се да разкаже на Сай всичко с най- дребните детайлчета. За всяка реплика на Сакура. За всеки знак на удоволствие, който тя е проявявала и да натрие в носа му, че Сакура е предпочела него, но му беше по- любопитно да разбере какво е станало с нея. Той обърна главата си на другата страна и съвсем тихо допълни:

„Мисля, че си спомни за Саске....”- съвсем леко весело чувство се появи в Сай- значи не харесва онзи глупак. Това беше добре, но все пак... какво беше станало с нея. Този въпрос още не беше намерил достатъчно достоверен отговор. Какаши, който досега само обследваше израженията и изразите на момчетата, сега съживи дискусията:

„А какво стана после?”

„Взе си дрехите и разплакана излезе. Каза ми, че не може”- каза тихо Наруто, обвинявайки себе си.- „Не трябваше да го правя... знаех, че не ме обича, но просто...”- той затвори очите си, припомняйки си вкуса на розовите й устни. Вече едва доловимо, повече за свое успокоение, Наруто прошепна- „Кой може да й устои?”
---------------------- ------------------------------------------------------------------------------
След още 4 часа чакане в лагера, съотборниците на Сакура нервно тъпчеха насам- натам, чакайки желаната заповед от Какаши. Той също беше притеснен, но изражението му беше скрито зад тази негова черна маска. Накрая той стана нервно, осъзнавайки че няма смисъл да чакат Сакура и взе нещата си:

„Трябва да довършим мисията... след това ще се върнем в Коноха, за да докладваме на Цунаде.... после ще я търсим”

„Но, но... КАКАШИ- СЕНСЕЙ!!!! Не можем да направим такова нещо!!! Вие... не можем да оставим Сакура! Ако й се е случило нещо, аз ще съм виновен, а-”- викаше неспирно Наруто, докато ръката на Какаши не се озова на устата му.

„Наруто, знаеш че трябва... и аз съм загрижен за нея, но нямаме особен избор”- казвайки това, той погледна към музикантите, които явно вече губеха търпение от продължителния престой. Наруто сведе глава и леко кимна. В никакъв случай не искаше да оставя Сакура и не се беше примирил, но сега като че ли нямаше друг избор.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
След 4 дни, в Коноха

„ТЯ Е КАКВО?!?!”- извика Тсунаде, стоварвайки силната си ръка на бюрото. Този силен звук се чу из цялата сграда, кънтяйки из коридори и стаи, осведомявайки всички, че Хокаге не е в добро настроение. След съкратения разказ на Наруто, в очите на легендарната лечителка се четяха толкова различни емоции, че човек трудно би ги разграничил.- „НАРУТО! КАК СИ МОГЪЛ ДА НАПРАВИШ ТАКОВА НЕЩО?!?!”- Наруто сведе глава след поредния вик и трясък върху беззащитното бюро. Тсунаде успя да увладее емоциите си навреме и успя само да махне с ръка многозначително на Шизуне. Помощничката й явно разбра тази команда и нареди на Какаши, да сформира отбора си, без Сакура, и утре рано сутрин да тръгнат. Да не се връщат без нея- в това се състоеше тази мисия. Всички кимнаха и затръгваха в различни посоки.

Сай беше решил да потренира още малко, а Какаши изчезна без да обяснява нищо. Сигурно пак щеше да чете любимата си книга. А Наруто... той се насочи към Ичираку, за да похапне малко рамен и да събере мислите си.
--------------------------------------------------------------------------------------------
Наруто вървеше спокойно по улицата, когато без да иска, едва не събори Шикамару:

„О, Наруто, върнали сте се...”- каза той отегчено и отново прибра ръце в джобовете си- „Как мина мисията? Наслушахте ли се на музика”- добави той с леко подигравателен тон. Наруто се замисли, но реши да не отговаря:

„А ти? Накъде?”- Шикамару сведе глава и се почеса зад врата:

„Ами... аз... боже, колко е досадно... трябва да отида до селото на пясъка”- Наруто го изгледа с явно въпросиелно изражение:

„Защо?”

„Няма да ме разбереш и да ти кажа... какъв е смисълът...”- Наруто се ухили и намигна многозначително:

„При Темари, нали?”- Шикамару сведе глава. Отмина Наруто с бавни крачки и така и не го удостои с отговор...

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Трудният избор на Сакура

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:23

--------------------------------------------------------------------------------

Глава 4: Труден избор

На границата между пълна тъмнина и ярка светлина. Единият й крак в черното, а другият- в бялото. Огледа се плахо... какво ставаше около нея? Мина време без да помръдне. Не знаеше какво и как да прави, но я беше страх да предприеме някакво действие... Стана й скучно. Линията, на която стоеше й се струваше безкрайна. Реши да тръгне. Но... накъде? Това беше главният въпрос. А какво стана със Саске? Преди секунда той беше пред нея...

Направи крачка напред, без да променя посоката си. Все още стоеше на границата: ‘А ако трябва да избера.... накъде да тръгна....’
----------------------------
Слънцето изгряваше зад далечните планини, когато отбор Какаши се подготвяше за дълъг път. Ярките лъчи караха нинджите да присвиват очи, за да могат да виждат около себе си. Бяха напрегнати и притеснени. Всички се питаха само какво е станало с нея... какво е станало със Сакура...

Тсунаде беше на входа на селото и ги изпращаше. Пожела им успех и се върна обратно в офиса, където щеше и да прекара остатъка от деня в притеснения, грижи и много работа....
--------------------------
Поколеба се. Бяло или черно? Какво всъщност изобразяваха? Краката я боляха от продължителното стоене. Седна, без да нарушава баланса. Още на линията. На границата... чия граница.... какво беше всичко това....

След немалко време, тя се изтощи от скуката, завладяла това място. Не чуваше нищо друго, освен сърцето си и тихото дишане. Нито звук. Стана й самотно и студено. Изправи се с надеждата да види някой... който и да е. Но нямаше никой. Започна бавно да върви по линията. Изглеждаше все едно тя няма да стигне до края й... ако имаше такъв.

Времето минаваше, а тя не спираше. Колкото и изморена да беше, тя нямаше да спре; нямаше да се предава. В бялата и в черната част започваха да се виждат някакви очертания. И колкото повече вървеше, толкова по- ясни ставаха те. Сакура се спря като видя изчистените образи на Наруто и Сай в бялата част и на Саске- в черната. Сигурно трябваше да избере с кой да бъде...
------------------------
Наруто скачаше из дърветата, дори без да знае накъде. Беше толкова притеснен, че не чуваше виковете на Какаши и Сай, които не можеха да тичат с неговата бързина. ‘Какво е станало? Къде е сега? Как да я намеря? Защо все на нея?’- потока от мисли беше прекъснат, когато Какаши го спря задъхан:

„Наруто, почивка!”- каза само той, преди да стъпи на земята при Сай. Наруто се намръщи, но слезе при тях... с мисълта да ги накара да тръгват вече. Умората сега не беше нещо, заради което той би се отказал. Винаги можеха да си почиват, но ако Сакура беше отвлечена, нямаха време.

„Хайде, хайде, да тръгваме, нямаме време...”- измрънка той и скръсти ръце.

„Няма да сме достатъчно бързи, ако тръгнем сега, използвай главата си!”- каза спокойно Сай, сядайки на един дънер. Наруто го погледна накриво и отново се обърна към учителя си:

„Какаши- сенсей, нямаме време... Сакура- чан.... не знаем къде е.... може да е ранена.... или... просто трябва да я намерим по- бързо!”

„Разбирам притеснението ти, Наруто, но Сай е прав, няма да сме достатъчно бързи и ще забавим темпото, ако продължим сега. Ще починем и след това с възвърнати сили ще намерим Сакура”- усмихна се под маската си и последва примера на Сай, сядайки на земята.
------------------------------
Сакура не се предаваше. Въпреки че образите на Саске, Наруто и Сай вече бяха напълно ясни, тя продължаваше упорито да ходи по тази странна линия. Докато вървеше, нови очертания се появяваха. Но което е по- странно, появяваха се само в бялата половина. Появиха се образите на всички нейни приятели и познати от Коноха, на Цунаде, Ино, Рок Лий... и продължаваха да се увеличават с всяка нейна крачка. А черната страна си оставаше с единствения си обитател- Саске.

Вече беше изтощена. Предаде се на умората и падна на земята. От двете страни й подадоха ръце, за да се изправи. Но бяха далеч една от друга. И сега трябваше да избере. Чия помощ да приеме, при кой да отиде, с кой да остане. Погледна към бялата страна, където слънчевият Наруто се усмихваше и беше протегнал широко отворената си ръка. Там беше и Сай, който просто стоеше до него, Тсунаде и Ино бяха на близо, а на устните на Рок Лий се виждаше обикновената му усмивка. От черната страна, Саске, със своя студен поглед стоеше и слабо беше протегнал ръката си към нея. Само той проговори:

„Ела с мен, Сакура!”- тя се поколеба. Като че ли това беше решението, което ще реши живота й оттук натам. Какво й предлагаха неговите студени очи? Любов? От тях не бликаше нещо подобно, само студенина и безразличието, което се криеше в тях и преди. Обърна се към бялата половина, където видя изкрящите очи на Наруто. Той винаги я е обичал и го е показвал. Когато беше с него, тя се почувства добре, тя се бе отворила за него- приемаше го за свой брат и най- добър приятел. Сай.... никакво изражение.... както обикновено. Какво се криеше зад неговата студена маска? Колко приличаше на Саске само....

И как можеше да избере? Може би най- трудния избор в живота й... Изправи се сама и няколко сълзи се спуснаха по лицето й. Хиляди, дори милиони мисли и въпроси се въртяха в главата й. Едва успя да каже пред сълзи:

„Съжелявам, Наруто”- а след това хвана ръката на Саске....
--------------------
Сакура се събуди в ръцете на Саске и се загледа в тъмните му очи. Сега в тях имаше нещо друго... Освен това безразличие имаше и загриженост.... към нея...

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Трудният избор на Сакура

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:24

Глава 5: Обичаш ли ме?

Наруто лежеше в палатката си, неспособен да заспи. И днес не успяха да намерят Сакура. Въртеше се нервно и се ядосваше на учителя си, който ги накара да спрат за нощта по залез. ‘Как може да спираме толкова рано?!? Можехме да намерим нещо. Ако бяхме останали още един час...’- разгневените викове на Наруто бяха само в мислите му. Нямаше смисъл да вика, защото нито Какаши, нито Сай щяха да се съгласят с него. Сега беше отчаян, Единствената му надежда беше, че ще намерят следа утре. Мислите му притихната и той започна да се унася в дълбокия сън, който щеше да възвърне силите му. Очите му бавно се затваряха, когато чу шум. Изправи се и грабна един кунай.

Навън беше топла вечер. Нямаше вятър и всичко беше тихо. Наруто беше по бяла фланелка и оранжеви шорти. Не си направи труда да се облича. И за какво? Все пак, ако беше нападател, нямаше значение как е облечен.

Бавно и безшумно отвори ципа на палатката си и се огледа. Явно Какаши и Сай не бяха чули онзи шум. Можеше да е само животинче, но все пак реши да огледа наоколо. Бавно ходеше насам- натам. Един храст леко помръдна и той скочи там. Из цялата гора се чу ужасяващ писък. Писъкът на ужасената Хината. Тя затвори очи и започна да вика, така че се чуваше из цялата околност. Животните се изплашиха и избягаха, а тя беше на път да припадне:

„Крадец! Перверзник! Идиот! Убиец! Наруто!?!?!?”- каза тя след като отвори очи. Той държеше ръцете й, които допреди секунда нанасяха болезнени удари по гърдите му.

„Хината? Ти? Какво правиш тук? И... сама ли си?”- не получи отговор и я огледа по- обстойно. Беше облечена с необичайната за нея рокля. Небесно синя и дълга до колената й. Ръкавите й бяха накъдрени и широки, покриващи китките и пръстите й. По цялото протежение на рокличката имаше изящни перлени копчета.- „Хината.... това ти ли си?”- каза той без да откъсва поглед от нея. Роклята подчертаваше нежните й черти, не беше впита в нея, но добре подсказваше за прелестните й извивки. Досега не беше показвала тези свои женствени черти, а зад връхната дреха, която рядко сваляше пред хора, не се и подозираше за подобни дадености.

Хината се изчерви при вида на тези жадни очи, които не се отделяха от тялото й. Изтръгна ръцете си от тези на Наруто и се дръпна настрана:

„Наруто- кън!”- каза тя, едвам доловимо, когато явно засрамения от постъпката си рус нинджа се обърна на другата страна. На лицето му грееше невъзможна за скриване усмивка. Той съвсем леко извъртя главата си към нея и затвори очи, почесвайки тила си:

„Съжалявам, Хината- сама! Но ти... какво търсиш тук по средата на нощта?”- Хината се изчерви и погледна към реката. Наруто не я беше забелязал досега. Реката беше чиста и тихо се спускаше нанякъде. Не изглеждаше много дълбока, но може би беше точно заради чистите искрящи води.

„Ами... аз се къпах...”- прошепна Хината след малката пауза

„Сама ли си?”- каза Наруто объркан. Знаеше, че тя е силна и може да се грижи сама за себе си, но все пак сама, а и толкова навътре в горите. Далеч от селото.-„Какво правиш тук?”

„Дойдох за да се порадвам на водата...”- каза Хината и се опита да си тръгне. Но тази топла ръка, от която преди малко избяга, отново беше я спряла.

„Хината... не си тръгвай”- прошепна Наруто и я погледна в очите. След няколко секунди забеляза руменината на бузите й, и се сети как е прозвучало това- „Аз... всмисъл... тъмно е, а ти си сама... и.. е опасно.. за теб.... ами... ъъ...”- той погледна земята- „Палатката е голяма и... ако искаш можеш да останеш... аз... нямам нищо против...”- Очите на Хината се разшириха рязко при последните думи на момчето срещу нея. Тя го беше обичала от толкова време... а сега... дали щеше да издържи да спи до него.... ако можеше да заспи изобщо.- „Моля те, Хината- сама, остани”- Хината се престраши и кимна.

Влезе приблизително спокойно след Наруто, който така и не пусна ръката й. Всъщност, палатката не беше голяма. Един човек спокойно можеше да спи, но ако бяха двама, то това значеше по- близък контакт. Тъмно зеления плат, от който беше направена, спираше и малкото лунна светлина. Наруто беше вече легнал, но тя се поколеба. Той дръпна ръкава й надолу, усмихвайки се, защото видя как тя се разубеждава. След секунда, двамата бяха лице в лице, на сантиметри един от друг, а ръката на Хината- до главата на Наруто. Той се понадигна и затвори очи. Опита се да я целуне, но тя се отдръпваше бавно. В очите й се четеше ужас и тя се опитваше просто да избяга. Дръпна се рязко, но се спъна и падна назад, издавайки лек стон.

„Хината- сама! Добре ли си?”- каза Наруто, навеждайки се над нея. Сега можеше без повече пречки, да довърши. Затвори очи отново и долепи устните си до нейните. Тя се опита да го избута, но ръцете й бяха хванати в тези на Наруто. Хватката беше здрава и все пак нежна и внимателна. Наруто отвори очи и пусна сега ярко червената Хината. Усмихна й се и я погали по бузата:

„Сърдиш ли ми се?”- каза тихо той, заравяйки лицето си в косата й

„Н-н-но Н-н-н-наруто- к-к-кън... аз.... не м-м-мислех, ч-ч-че.... ти.... ме х-х-харесваш...”

Наруто й отговори с още една нежна и кратка целувка. Целуна устните й, после обсипа лицето й с кратки целувки. А после бавно започна да разкопчава перлениете копчета на синята й рокля. Тя продължаваше да става все по- топла и по- червена. След секунда отвори очи и се дръпна назад:

„Та, Наруто- кън... ние сме само на 15.... а и... Наруто- кън, ти... обичаш ли ме?”- каза тя съвсем плахо. Беше я страх, че след това той ще я остави, че не я обича наистина... Погледна го с умоляващи очи, които като че ли викаха за неговата любов.

„Хината... аз... не знам дали те обичам... но сега разбирам много неща”- той бавно се отдръпваше от нея, докато накрая седна назад- „Не искам да те наранявам, но наистина сега се чувствам различно.. към теб... Хината... аз наистина, съжалявам, ако съм те обидил... аз не искам да-”- той замлъкна, когато нежните устни на Хината се впиха нежно в неговите в една нежна и дълга целувка, която като че ли продължи с минути. След като Хината се дръпна, тя се усмихна и едва доловимо му прошепна:

„Обичам те, Наруто- кън, но просто не съм готова”- той кимна. И двамата бяха изморени от днешния ден. Заспаха прегърнати и усмихнати в палатката.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сакура гледаше уплашена в дълбоките очи на своя любим. Той я държеше близо до себе си. ‘Колко е променен...’- помисли си тя, вглеждайки се по- усилено в него- ‘Толкова е.... сладък’- продължи тя, оглеждайки цялото му тяло- ‘Изглежда толкова по- голям от мен....’

„Сакура”- каза студено той. В гласа му не можеше да се прочете никаква емоция, а погледа му не изразяваше загриженост. Може би само малко притеснение. Тя се откъсна от мислите си, поглеждайки отново в тези бездънни очи, които беше сънувала с години:

„Да, Саске- кън?”- каза тя тихо и уплашено .

„Ранена ли си?”

„Не... само леко замаяна...”- каза тя и отправи погледа си към земята близо до тях .

„Ще останеш тук... с мен...”- каза той и я остави внимателно на земята .

„Докога?”- той се замисли. Изправи се и погледна настрани:

„Не знам...”- каза той след кратка пауза, а след това тръгна назад.- „Идвам след секунда...”- и след това влезе в палатката.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Трудният избор на Сакура

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:24

Глава 6: Смърт на близък

Събуди се рано, още слънцето не се беше показало. За разлика от другите, той не изглеждаше притеснен. Външно, не се притесняваше за нея, очите му не трепваха, когато другите говореха за нея. Но вътрешно бушуваше и се ядосваше, че не е бил там, за да я предпази по някакъв начин. И този Наруто... какво й беше причинил, за да избяга така безследно тя? Обърна се на другата страна, когато чу името си. Първите лъчи на слънцето го заслепяваха, явно беше стоял така известно време...

„Хей, Сай! Какво правиш там? Ще тръгваме!”- извика Наруто, гледайки замисления си другар

„Идвам...”- каза той и погледна отегчено. Изчисти силните емоции от съзнанието си и възвърна безизразното си изражение.
________________________________________________________________________________


Саске отвори очи и усети топлината на нечие друго тяло до своето. Погледна надолу и видя сгушената до него Сакура. Тя беше го обгърнала с ръцете си и изглеждаше спокойна. Главата й беше върху гърдите му, а косите й се бяха разпръснали наоколо. Той се усмихна леко и я погали по главата. Всъщност, не знаеше защо тя е при него, не помнеше нищо от предишната вечер. Но нещо му подсказваше, че не е станало нещо, което не му е харесало... а и си правеше някои изводи, гледайки почти голото й тяло. Беше само с бяло, почти прозрачно потниче и особено къси панталонки.


При нежното му докосване, Сакура започна да се разбужда и се размърда леко. Открехна очите си и видя черните очи на Саске, които отново бяха добили обикновения си студен вид. Не... може би не точно, виждаше се и още нещо в тях. Ако се вгледаш по- надълбоко можеше да видиш и нещо друго...


Тя се усмихна и погали голите му гърди. Отново легна и затвори очи. Каза нещо, но беше прекалено тихо, за да я чуе Саске... Един спомен излезе пред очите й, след като пое дълбоко въздух:


СПОМЕН

<Саске влезе в палатката, а след минута или две излезе. Погледна я въпросително, а после посочи палатката с глава:

„Хайде, влизай...”- каза той след кратката пауза, разбирайки, че тя няма да влезе сама

„Но... Саске- кън.... ъм... а ти?”- попита тя страхливо, поглеждайки към дрехите в ръцете си, още не се беше облякла...

„Аз... ще съм при теб. Има ли нещо?”- той вдигна вежда въпросително

„Не..”- и тръгна тихо към палатката.
**************

След като се облече с фланелката и поличката, които беше взела на излизане от палатката на Наруто, тя се обърна, за да отвори палатката и да каже на Саске, че може да влиза. Но той вече беше вътре.(само аз ли за с*кс мисля :)). Тя се изплаши ужасно много и щеше да изпищи, ако не беше тази негова ръка на устата й.

„Чаках да се облечеш...”- последва една кратка целувка по врата й- „Може би, за да те съблека отново...”

Целуна я още няколко пъти, продължавайки да държи устата й- „Ще ми разрешиш ли”- той я погледна в очите и махна ръката си, за да чуе отговора. Тя само стоеше и гледаше с недоразбиране в него. Той не чака още много, просто продължи да я целува. Когато стигна и до устните й спря и я погледна

- „Казват, че мълчанието е знак на съгласие...”- последва дълга и страстна целувка от страна на Саске. Обгърна с ръце талията на Сакура и я придърпа дори по- близо до себе си...>

Тя заспа след този спомен. Чувстваше се наистина изтощена и не можеше да държи очите си отворени повече.
_________________________________________________________________________________


Сай вървеше след Наруто и след малко видя Какаши... и още някой. Момиче. Беше му познато отнякъде... Сигурно я беше виждал в селото. Но този протектор като че ли не отваше на нежната й синя рокля и необичайната червенина на лицето й. Възможно ли беше това да е нинджа? Той не каза нищо, само кимна и продължи. Каза, че ще отиде да потърси Сакура сам за малко и скочи нагоре към клоните на едно от близките дървета. Започна да претърсва наоколо и се натъкна на няколко палатки. Извади един празен свитък и за по- малко от минута нарисува няколко мишки, които да разучат- кой е и колко е силен.

Мишките слязоха и започнаха да се разхождат около палатките. Саске вдигна рязко глава и сложи Сакура на земята:

„Тук има някой”- каза той и се изправи. Обу набързо панталона си и взе меча си. Излезе и му трябваха еднва няколко секунди, за да види многобройните рисувани мишки. Извади катаната си и разсече няколко.(ТУка Дани мн се кефи )

Но те бяха прекалено много, за да се справя една по една с тях. И което беше по- странно- те не атакуваха
‘Разузнавачи’- помисли си той и погледна нагоре към дърветата. Там видя младо момче, може би колкото него. Скочи нагоре и се изправи срещу нинджата. В негово лице разпозна новия съотборник на Сакура и Наруто. Застана срещу него, с катаната, която отразяваше слънцето, и изсъска злобно:

„Какво търсиш тук?”- Сай го погледна изпитателно и премахна джутсуто, за да спести чакра:

„Сакура... при теб ли е?”

„Какво те интересува?”

„Търся я”

„Може би тя не иска да е намерена...”

„При теб ли е?”

„Какво, ако е при мен?”

„Пусни я”

„Според теб дали я държа насила?”

„Да...”

„Ха... Тогава се бий с мен... Нека видим дали си достатъчно силен, за да се опълчваш точно срещу мен... Не познаваш истинска сила...”- казвайки това, Саске насочи катаната си към врата на Сай- „Е, приемаш ли?”

„Хм”- Сай се изправи и взе един кунай. Двамата се впуснаха в битка. Не използваха никакви техники още, сражаваха се единствено с оръжията си. Саске изглеждаш непоклатим, и изглежда не се уморяваше, за разлика от Сай, чиято чакра вече беше на свършване. Задъхан, той се опита да нарисува нещо. Извади един от празните си свитъци. Преди да успее да направи нещо, свитъкът вече беше разкъсан от меча на Саске, който вече опрян в гърлото му:

„Предаваш ли се вече?”- каза Саске с явно злорадство- „Готов ли си да умреш?”- добави той след кратка пауза. Отдолу се чу силен вик:

„Саске- кън!!! Недей, не го..-”- преди да успее да завърши, кръвта на Сай вече беше рукнала. Една сълза неволно падна по бузата й, а тя скочи нагоре. Вече беше преоблечена с обичайните си дрехи. Наведе се над Сай и понечи да започне да го лекува, но ръката на Саске я спря:

„Тръгваме си”- след това я дръпна надолу. От съседните палатки бяха излезнали 3 нови лица- 2 мъжки и 1 женско, които гледаха неразбиращо. Саске слезе долу, последван от разплаканата Сакура, която беше неспособна да се опълчи или да каже нещо:

„Джууго, Суйгетсу, Карин, тръгваме!”- каза Саске рязко и скочи към отсрещното дърво.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Трудният избор на Сакура

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:25

Глава 7: Как мечтите си отиват


Петте нинджи се затичаха по дърветата. Сакура лежеше все още в шок в ръцете на Саске. Още не можеше да проумее, че Сай вече е мъртъв. И тя нямаше как да му помогне. Спомни си първия път, когато го видя- заместителя на Саске в отбор 7.

Постоянно срещу него, обявяващ го за предател. Тогава го мразеше от цялото си сърце, не веднъж го беше и удряла, заради тези обиди към любимия й, към мечтата и към цялото й съществуване.

Тя погледна плахо към Саске, чието изражение още не можеше да определи какво става в сърцето му. Тя се сгуши в него и заплака.

-Защо го направи Саске?- каза тя след няколко минути на тихи ридания.

-Защото трябваше...
---------------------------------------

-Къде, по дяволите, се бави Сай?- Наруто крачеше напред- назад и нервничеше, защото вече трябваше другарят му да се е върнал.

- Какаши- сенсей...- това беше съкратената молба към учителя му. Получи в отговор кимване. Какаши събра ръцете си в няколко бързи знака и пред тях се появиха група кучета:
-Йо, Какаши!- Паккун вдигна лапа и погледна въпросително.

-Намерете Сай, може да се е забъркал в някоя каша...- кучетата се разпръснаха и след няколко секунди се чу вой.

Какаши и Наруто тръгнаха в тази посока и след около минута вече бяха стигнали до тялото на Сай. Той лежеше студен и облян в кръв, а в близост имаше изоставен лагер.

-Сай...-Наруто се приближи страхливо, провери за пулс и падна на колене.
---------------------------------------

Наруто и Какаши погребаха Сай, но притеснението им за Сакура растеше. Кучетата сега я следяха, но отнемаше прекалено много време.

Пътят беше тъмен, нощта се бе спуснала преди няколко часа. Сакура продължаваше да лежи безпомощно в ръцете на любимия си. Не можеше, не искаше да стои повече така, не искаше да знае, че дори я е страх да се изправи и да погледне в очите Саске. Не искаше да е такава, но нямаше как да се промени... вече беше късно... Затвори очи, за да продължи да плаче- друго сега не можеше да стори.
Около секунда беше напълно тихо, след това се чу лай... и отчаяния вик на един от екипа на Саске. Спряха, но страхът й пречеше да направи каквото и да е... Сега само се надяваше всичко да се нареди...
-------------------------------------


Битка. Тя беше продължителна и жестока- приятели се бият без видима причина. Битка, която явно нямаше да има победител. И двамата- и Саске и Наруто се биеха за близък човек... за съжаление, тя беше една, а те- двама, които не биха се сдобрили за нищо на света... не и сега...


-----------------------------------
След 2 месеца
-----------------------------------


Нейните сълзи бавно капеха по черната земя. Цялата беше в черно, тя съжаляваше, че е оцеляла в една ужасна битка.

С три червени рози, които символизираха вечната й любов към тримата й бивши съотборници.

Постави ги върху гробовете и седна на една близка пейка.

Сакура бе коренно променена. Тя осъзна, че сама е виновна за самотата си.

Откакто Какаши я бе върнал в селото, тя не бе проговорила на никой, освен на Ино, от която взимаше всяка сутрин цветя.

От рано сутрин до късно вечер тя бдеше над гробовете на най- близките си... тя беше един нов човек- затворена, вечно тъжна и готова да си отиде от този свят... просто не й достигаше смелост, за да го отнеме сама...

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Трудният избор на Сакура

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:26

Глава8:Последният избор

Сакура стоеше на гроба на съотборниците си.Сълзите и капеха по земята. Проклинаше избора си.Нейна беше вината че сега всички те са мъртви.Ако не беше избрала да остане със Саске сега щеше да е с Наруто и Сай.Сай щеше да я обиди някак си и тя щеше да тръгне да го набие.Наруто щеше да пробва да я спре и накрая и двамата щяха да понесат по 1 удар от нея и след това щяха да се смеят.А може би Саске щеше да се върне и всичко щеше да е наред.Само ако не беше направила онзи тъп избор.Тя сви юмрук и падна на колене пред гробовете им.над всяка една от плочите и се появи образ на лицата им.Сияещата усмивка на Наруто,Сай със своята усмивка и безчувственото лице на Саске.Чувстваше се зле че само тя беше жива от отбора.Мислеше че им дължи да се самоубие и да отиде там където са.Да са заедно поне в отвъдното.Проклинаше се че не може да събере смелостта да го направи.От небето заваля дъжд.Сакура вдигна главата си нагоре и капките паднаха по лицето и се смесиха със сълзите и.Погледна в земята и и се стори че вижда 3 ръце подадени към нея както когато Саске и Наруто бяха подали свойте когато беше направила избора си. Усети че те я канят да дойде при тях.Това и даде куража който и липсваше.Тя понечи да извади кунай,но държача и го нямаше.Не беше хващала оръжие откакто онази битка свърши и Какаши я беше върнал.Тя стана и тръгна към дома си където имаше още няколко куная останали.Радваше се че родителите и са извън Коноха да не видят това което ще стане.Преди да напусне гробището се обърна и за 1ви път с усмивка на лицето каза
Сакура:Ще дойда при вас.
Сакура се обърна и почна да тича с все сила към дома си.Сълзите и бяха изчезнали.Вече си представяше как ще са заедно.Щяха да са щасрливи.И само трябваше да усети секундна болка,за да получи щастието което и избягваше досега.За 1ви път откакто се върна усещаше че е щастлива.Беше забравила чувството.Почти беше стигнала и тогава се блъсна в някого.Падна на земята в седнало положение.Човека в който се блъсна и подаде ръка да стане.Тя погледна и видя под кчулката че е Какаши.Беше и се усмихнал.
Какаши:Сакура.Не сме се виждали от доста време.
Сакура беше избягвала Какаши.Стария и учител щеше твърде много да и напомни за мъртвите и съотборници.Тя хвана ръката му и се изправи.
Какаши:Пак си била на гробищата нали.Този дъжд едва ли е облекчил болката.
Сакура:Хай Какаши сенсей.
Какаши погледна в очите и.Отдалече я беше наблюдавал за да вижда как е.Знаеше добре че не иска да нищо общо снинджа работи след онази битка.Видя че погледа и е променен.Преди в погледа и имаше някакво колебание,но сега го нямаше.
Сакура:Какаши сенсей.Исакм да се прибирам.Благодаря ти за всичко.
Последното го каза докато го подминаваше.Тези думи затвърдиха подозрението му.Беше решила да вземе живота си.
Какаши:Сакура.Мислиш ли че биха го искали?
Сакура:Какво?
Какаши:Биха искали да си живееш живота и да си щастлива.И 3мата те обичаха. Както и тука ще липсваш на много.Не бих искал да загубя всичките си ученици.Вее бяхте първите и след вас няма да обуча никой друг.Моля те.Не искам загубя всичките си приятели отново.
С тези думи Какаши изчезна в дим.Можеше само да се надява че думите са променили мнението и.Не можеше да я пази от самата нея.Само при мисълта че ще си вземе живота и пак ще е сам сълзи почнаха да капят от очите му.Сакура бавно влезе в дома си и затвори вратата.Стоеше на едно място без да мръдне и мускул.След малко прошепна така че само тя можеше да се чуе.
Сакура:Какаши сенсей.Аригато,но вече съм решила.Ще отида при тях.
Сълза падна от окото и когато си предтсави какаши.След отбора му Наруто,Саске,нея и дори Сай бяха единствените с които той се сприятели. Знаеше че щеше да страда пак да е сам,но трябваше да отиде при тях.Там и беше мястото.Сакура започна да се качва по стълбите към нейната стая.Влезе вътре и отвори шкафа.Там видя 1 кунай.Спомни си че това беше самия кунай с който беше отрязала косата си когато звуковите куноичи я беше хванала за косата.Тя вхана с две ръце куная и допря остието до сърцето си.Затвори очите си.Точно преди острието да се забие в нея усети че нещо е хванало ръката и. Отвори очи и видя мило усмихнато лице на старец.Беше подпрян на дървена тояга и носеше кафяв плащ.Беше учудена че има силата да я спре с една ръка. Беше достатъчно стар да и е дядо.
Сакура:Кой си ти?
Стареца:Приятел.Изглежда вмомента имаш нужда от такъв.Дай ми тоова.
Стареца пусна ръката и и сложи дланта си така че да му даде куная.Сакура незнаеше защо,но му го даде.Той внимателно го върна в шкафа.
Сакура:Защо....
Стареца:Защо те спрях?Мислех че първо ще попиташ как съм влязъл или поне за името ми.
Сакура стоеше безмълвена.Хиляди въпроси минаха през ума и и не знаеше с кой да почне.Стареца погледна снимката на отбор 7 която си бяха направили преди толкова време.До нея имаше нова на новия отбор Какаши със Сай на нея.
Старец:Липсват ти нали?Искала си да отидеш при тях.Да бъдете заедно и да се смеете,както може би щеше да стане ако не беше избрала Саске.
Сакура беше изумена.Не го беше виждала преди а позна до най-малка точност какво си беше мислила.Кой беше този старец.
Старец:Ако го беше направила нямаше да сте на 1но място.Щяхте да се разделите завинаги.
Сакура го слушаше безмълвно.Не можеше да се мръдне.Тои кил старец имаше някаква сила над нея.Едвам промълви.
Сакура:Кой си ти?
Старец:Може да кажеш че съм твоята светлина.Мога да ти помогна да ги върнеш. Но трябва да го желаеш повече от всичко.
Сакура го погледна изумена.В очите и се появи надежда.
Сакура:Не искам нищо друго.Просто искам да се върнат.
Старец:Добре.Сега хвани ръката ми и мисли за тях.
Той и подаде ръка и тя я хвана.Изведнъж стаята се освети от ослепителна светлина.По някаква причина не и пречеше.Там се чувстваше спокойна. Светлината започна да се свива около тях и вече беше като сфера.Можеше по "стените"да види странни знаци на непознат език.Около сферата беше мрак.
Старец:Мисли за тях.Спомени,мечти каквото и да е.Мсилите ти трябва да са свързани с тях.
Сакура започна да си спомня всички моменти когато бяха заедно.И добрите и лошита.Как се радваше отдалече на Саске в академията.Как се радваше когато станаха един отбор.Как удряше наруто когато правеше глупост.Как удряше Сай когато я обидеше.Спомни си всеки път когато се смееха заедно.Спомни си щастието което беше загубила.Сълза падна от окото и и когато падна на пода пред нея от мрака се появиха Наруто Сай и Саске.
Старец:Бързо хвани ги и ги издърпай.Така ще се съживят.
Те и подадоха ръце.Ръцете на Наруто и Сай бяха една до друга и тя можеше да ги хване наведнъж с дясната си ръка.С лявата хвана ръката на Саске и почна да ги издърпва към светлината.Когато се докоснаха до нея с отблъснаха назад. Сакура замалко не ги изпусна.
Сакура:Какво стана?
Старец:Твърде са различни.Двамата са добри,докато 1ния е лош.Не може да се съживят наведнъж и ще може да се направи само веднъж.Ще трябва да избереш кои да съживиш.
Сакура замръзна.Пак след всичко пред нея беше избор.Съдбите на тези които обичаше най-много бяха в ръцете и и трябваше да избере кой да съживи. Смелостта която беше събрала изчезна.Не можеше да направи избора кой да съживи и кой да остави мъртъв.Проклинаше съдбата си.Защо все тя трябваше да прави тези тежки избори.Сълзите и пак почнаха да падат.И 3мата я гледаха,но нищо неможеха да кажат.Сакура погледна в погледите им.Саске си стоеше с безчувствен поглед.После погледна Наруто и Сай.Наруто я гледаше с обичайния си нежен поглед с който винаги я гледаше.Когато видя Сай в неговите очи също видя поглед изпълнен с обич към нея.Обич каквато брат изпитва към сестра.не мсилеше че ще види такъв поглед от него.Тя пак се замисли за миналото им.
Старец:Трябва да побързаш.Няма да останеме тука дълго.
Сакура си спомни всички приятни моменти с 3мата.Тогава осъзна че почти всички са докато беше с Наруто и Сай.Саске винаги я е презирал.Дори когато беше тръгнала с него я беше взел от съжаление.Не обич.Спомни си момента в палатката с Наруто.Тогава за 1ви път се беше почувствала наистина обичана. Сълзите почнаха да капят по-силно.
Сакура:Съжалявам.............Саске кун
Сакура пусна ръката на Саске и той изчезна в мрака.После с все сили хвна с двете си ръце ръцете на Наруто и Сай и ги дръпна.Тя влязоха в светлината и зиведнъж тя изчезна и те бяха ан земята.Чувстваха се източени от цялата им чакра.Нямаше и следа от стареца.Наруто и Сай се изправиха.Сакура беше напълно източена от чакра.Това да ги върне я беше изцедило.Наруто и Сай имаха съвсем малко.Наруто не разбираше защо збра него и Сай.Сай се питаше същото.Наруто вдигна Сакура и я сложи на леглото и.Сакура леко продума. Наруто не можеше да я чуе и затова се приближи.
Сакура:Накрая осъзнах че обичам тебе.
Тя го целуна по бузата и припадна от умора.Когато се бяха върнали Какаши беше усетил странно чувство в сърцето си.Първо се замисли дали Сакура не се е самоубила,но след малко разбра че чувството е различно.Сякаш някой негов близък се е върнал.Веднага с все сили се затича към къщата на Сакура.Не почука а направо слезе.Сакура не беше заключила.Качи се горе и като видя Наруто и Сай първата му реакция беше да и прегърне с все сила.Сълзи падаха от очите му.ДОри и от онова което беше с шаринган.От високо стареца гледаше Коноха.Изведнъж светлина го покри и когато се разсея на мястото му стоеше строен мъж на около 30 години.Беше в бяла роба с дълга бяла коса и държеше жезъл от който излизаше светлина.Той продума
Мисля че направи правилния избор Сакура.Дано нищо не попречи на щастието ти.Заслужила си го.
С тези думи той изчезна в бяла светлина.

~КРАЙ~

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Трудният избор на Сакура

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите