^sasusaku^

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:30

БЕЛЕЖКА: Фикът не е мой!

Глава 1

Тя можеше да чуе сърцето си да тупти в ушите и и кръвта и бясно да бушува.Единственото,за което можеше да мисли бе колко близо бяха до това да го намерят и заловят.Тя погледна надолу към нинджа-кучето пред нея , игнорирайки потта,която се бе образувала на челото и.

"Той е наблизо."

"Но другите ще стигнат ли тук навреме?"

"Компанията ми са едни от най-бързите.Веднага щом той намери някой от тях,те ще започнат да идват насам и той ще ги събере всичките.Ако намери първо Наруто,това ще бъде перфектно,защото той има най-висок глас от всички нас."

Изведнъж се чу силен шум и след един момент тя се подсмихна "Това трябва да е той,нали?"

"Да,би трябвало.Те ще са тук скоро.Насам."

Нинджа-кучето пред нея направи рязък завой,бягайки все така бързо.Ако тя не беше нинджа,сигурно щеше да се спъне.

--------------------------------------

Малко по-надалече по пътя,група от четирима шиноби,всичките носещи черни наметала,вървяха мълчаливо.Единствената жена спря и се обърна назад да погледне към пътеката.Другите спряха и се загледаха в нея.Един мъж с гарванено черна коса проговори.

"Карин,какво има?"

"Някой наближава насам с много бърза скорост.Ще се покажат от към този ъгъл всеки момент."

Сасуке знаеше,че вероятно трябваше да скочи към дърветата и да се скрие заедно с екипа си,но любопитството надделя над него , а пък и още от сутринта той имаше странно усещане в стомаха си и искаше да обърне внимание на тази атмосфера.След кратък момент ,проблясване от розово и бяло се показа иззад ъгъла и продължи да се движи напред,докато не спря на около 10 крачки от четиримата шиноби.

Сакура спря,дишайки тежко,както и нинджа-кучето пред нея.Тя се изправи,кръстосвайки очи с тези на Учиха.Тя беше толкова концентрирана върху младия мъж пред нея,че не забеляза компанията му.Сакура се опитваше умствено да се подготви за това,което щеше да последва.

"Виж,виж какво имаме тук? Ти си красиво нещо,а?"

Тя прекрати погледа си към двете очи,за да погледне към мъж с коса до раменете и остри зъби.Устната и се повдигна нагоре-знак на отвращение на лицето и,раздразнена от коментара му.Сасуке просто погледна отзад към Сюигетсу,но изглежда никой не забеляза.Сюигетсу тъкмо щеше да проговори отново,когато Сасуке го изпревари.

"Сакура."

Вниманието и бе обърнато отново към Сасуке,който си обърна главата настрани със строго изражение.Другите трима погледнаха към него,после към розовокосото кунойчи,стоящо пред тях,изненадани от това,че той изглежда я познаваше.

"Сасуке-кън,ние дойдохме да те върнем обратно."

Карин погледна към момичето,стоящо пред тях,ядосана от факта,че тя го нарече "Сасуке-КЪН". Джюиго и Сюигетсу зяпнаха Сасуке,който изглежда не се интересуваше от това,че всички го гледаха.Той и се подсмихна.

"Така ли? И къде са останалите от това 'ние' ?"

Тя направи крачка пред нинджа-кучето,което стоеше тихо. "Не се притеснявай,те идват." Тя спря за момент. - "Няма да се измъкнеш този път,Сасуке-кън."

"Какво те прави толкова сигурна в това,Сакура?"

Тя забеляза начина,по който той каза името и.Това я накара да затрепери с малко доза страх.Опитвайки се да закрие емоциите си,тя също му се подсмихна,правейки още една крачка напред. "Защото този път дойдохме подготвени."

"Сасуке има други,които идват насам и то бързо.Трябва да тръгваме." - каза Карин.

"Колко?"

"Поне 7,може би и повече."

Имаше дълга тиха пауза , през която всички гледаха от розовокосото кунойчи от Коноха към Сасуке.

"Тцъък."

Сакура знаеше каква е неговата бързина и се опитваше да бъде готова,но той се движеше твърде бързо,за да може тя дори да реагира.Той притисна тялото и към дърво и хвана с ръка гърлото и.Нинджа-кучето изсъска срещу него и скочи,но бе хванато от Сюигетсу,докато още беше във въздуха.То захапа силно ръката му,но изглежда това нямаше никакъв ефект.

"Хехе,това не действа върху мен,малко кученце." Той стегна хватката си,така че кучето да не може да се измъкне.Сасуке погледна надолу към Сакура със строга физиономия.Той беше преместил ръката си на врата и,но все още не я махаше.Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.Сакура се опитваше да мисли какво да направи и искаше да пренебрегне мисълта,че са толкова близо един до друг,което Сасуке изглежда не забелязваше.

"САКУРА-ЧАН!"

"Сакура!"

"Сакура-сан!"

Наруто беше току-що изскочил от ъгъла с Хината и Ямато зад себе си.Той погледна към сцената пред него,като дишаше тежко.Нинджа-кучето,което беше на рамото му,излая колкото се може по-силно.Екипите на Наруто и Сасуке всички си покриха ушите и нинджа-кучето,което държеше Сюигетсу се изплъзна от ръцете му и побягна да помогне на Сакура,но Сасуке го ритна обратно.То се завъртя по мръсната земя и после застана пак на краката си.

"САСУКЕ!"

Той обърна вниманието си към Наруто "Наруто.Мислих,че ще бъдеш щастлив да ме видиш."

Сасуке стегна хватката си около гърлото на Сакура и изведнъж я повдигна от земята само с една ръка.Сакура издаде заглушен писък.Джюиго,Карин и Сюигетсу продължиха да наблюдават,без желание да се намесват в тази сцена,преди да бъдат накарани,знаейки,че ще се наложи да напуснат и то по най-бързия начин.

"САСУКЕ! Пусни я !"

"Наруто,ако се приближиш още малко,ще я убия !"

Той се намръщи на най-добрия си приятел и съотборник и погледна към Сакура,която се бореше за въздух. "Ти няма да убиеш Сакура-чан,не можеш да го направиш!"

Сасуке не каза нищо,но стегна още повече хватката си около врата и и я накара да изкрещи с малкото въздух,който и бе останал.Наруто сви юмруците си,чувствайки яд,преливащ от тялото му.

Зрението на Сакура започваше да се замъглява и тя можеше да усети артерията на шията си да тупти в здравата хватка на Сасуке. 'Трябва да направя нещо.Сасуке-кън наистина ли би ме убил?' Преодолявайки сълзите си тя започна да събира чакра в дясната си ръка.Наруто забеляза това,но го изненада факта,че чакрата и беше синя,а не зелена. 'Сасуке-кън,съжалявам.' Сасуке се обърна , за да погледне защо изражението на Наруто се промени,но вече беше късно.Тя заби ръката си в рамото му и размаза всичките му мускули , използвайки чакрата си.Сасуке веднага я пусна и дръпна ръката си назад, чувствайки остра болка да го пронизва.Сакура тежко падна на земята,борейки се за въздух.Тя можеше да почувства,че врата и беше контузен.

Веднага щом тя падна,Наруто тръгна към Сасуке,правейки своя расенган.Сасуке погледна към него и в следващия момент той грабна Сакура със здравата си ръка и изчезна.Наруто спря и се заоглежда наоколо,търсейки го.Сюигетсу държеше Сакура за косата,а Сасуке придържаше със здравата си ръка катаната му към врата на Сакура.Другата му ръка стоеше безжизнена.Сакура си спомни , че такова нещо и се бе случвало и преди.Тя преглътна все още борейки се за въздух и се опита да не заплаче. 'Сасуке-кън,наистина ли си се променил толкова много,че си способен да ме убиеш?'

"Наруто,нямам време да се занимавам с глупости.Ако тръгнеш след нас,ще я убия."

"Сасуке,не ти вярвам!"

Сасуке помръдна леко ръката си и преряза врата и.По бялата и кожа започна да се стича кръв.Сакура опита да си поеме въздух,чувствайки тежкия,студен метал да пронизва кожата и.Наруто стисна зъби и направи крачка назад.Той беше заклещен в мисловен спор със Сасуке,който също го гледаше.

"Теме! Ако я нараниш-"

"Какво?! Говоря сериозно,Наруто! Не идвай след мен,иначе ще я убия!"

След малко ги нямаше.Наруто все още стоеше,загледан в точката,в която стояха преди един момент.

"Наруто!"

Какаши пристигна , последван от Сай,Шино,Киба и Акамару и всички нинджа-кучета.

"Какво стана?Къде е Сасуке?" - попита Какаши,оглеждайки ареата с Пакън на рамото си.

"Къде е Сакура?" - попита Сай,след като хвърли по един поглед на всички.Наруто беше твърде объркан,за да отговори.Той все още мислеше за начин,по който да убие най-добрия си приятел.

"Сасуке я взе с него."

"Какво?!" - извикаха Сай и Киба.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:33

"Т-той каза,че а-ако тръгнем след него,със сигурност ще у-убие Сакура-сан." - обясни Хината. Какаши погледна към Наруто.Той можеше да се закълне,че видя лека червена светлина да минава през очите му.

"Наруто.Мислиш ли,че Сасуке ще изпълни заплахата си?"

Той бавно вдигна главата си,за да срещне лицето на Какаши.Помисли за момент и сви ръцете си в юмруци.

"Не знам."

Всички бяха изненадани да чуят това,освен Хината и Ямато,които бяха свидетели на сцената.Какаши не можеше да се пребори с мисълта,че Сасуке е способен да се промени толкова много,че да убие бивш съотборник,макар че човек не можеше да познае това от лицето му,понеже той винаги беше с едно и също изражение.Наруто продължи: "Този път не знам какво ще направи той." След това продължи да гледа към земята,оставайки се на гнева да го обземе. 'Теме,ако нараниш Сакура-чан,никога няма да ти простя!'

-----------------------------------------

Сакура беше хваната под ръката на Сюигетсу.Тя гледаше надолу към земята,докато те скачаха от дърво на дърво.Опитваше се вътрешно да се пребори с факта,че Сасуке за малко не я уби и то на два пъти.Но все пак тя не можеше да си позволи да заплаче.Опита се да види на къде отиват,но единственото,което видя бе гърба на Сасуке,а в ляво-тъмночервенокосото кунойчи.Сакура знаеше,че другият шиноби беше в дясно на мъжа,който я държеше,понеже чуваше шума,който издаваше като скачаше по дърветата.Тя можеше да се пребори срещу него,но се страхуваше от това какво би и сторил Сасуке,ако се опита да избяга. (какво ли? xDDDDD)

Сакура продължи да гледа гърба на Сасуке,вглеждайки се в черната му коса,която се вееше от вятъра. 'Той е пораснал и изглежда се е променил доста.' Погледът и се премести към ръката му,която както видя тя,все още стоеше безжизнена. 'Предполагам,че трябва да му оправя ръката по-късно.Сигурно го боли.'

Сюигетсу погледна надолу към момичето под ръката си и видя,че тя гледа към Сасуке.Той я хвърли нависоко,опитвайки се да я хване по-добре преди тя да падне и успя,което изглежда я раздразни.

Той се подсмихна,гледайки надолу към нея "Доста си тежка за момиче."

Тя го погледна стискайки юмруците си.Мисъл дойде на главата и и тя също му се подсмихна.Сасуке чу гласа и и се обърна , за да чуе какво ще каже тя.

"Еми... ти си доста красив в сравнение с кайманова костенурка (snapping turtle xD ) ."

"Ах ти малка-"

"Става тъмно.Спираме тук за нощта." - прекъсна Сасуке,опитвайки се да преодолее усмивката си,която почувства при коментара на Сакура.Всички кацнаха на земята в малка пролъка от дървета.Сюигетсу захвърли Сакура на земята,което му костваше лош поглед от към страна на Сасуке.

"Сюигетсу."

"Какво?!" - сопна му се той обратно.Със строго изражение той отговори: "Отиди и намери храна."

Сюигетсу направи физиономия на Сасуке,преди да се обърне и да потегли,мърморейки.Сакура,която лежеше по корем, се изправи и седна,облягайки се на дървото.Тя забеляза , че най-високият мъж,който още не беше проговорил,го нямаше.Бяха останали само тя,другото кунойчи и Сасуке.Те и двамата стояха на няколко крачки от нея.Изведнъж се почувства странно,стоейки там.Погледна към кунойчито и забеляза,че тя гледаше към Сакура.

"Не виждам нищо специално в теб." - изтърси Карин към нея.Изглежда Сасуке изобщо не я чу.Той беше повече фокусиран върху Сакура.

Тя тъкмо щеше да се изрепчи на кунойчито с огън от солидни думи,когато изведнъж Сасуке се изправи.Той тръгна и коленичи пред Сакура.Тя почувства ръката си да трепери,но веднага се спря.Той доближи лицето си по-близо до нейното,гледайки в очите и.Сакура почувства бузите си да горят.Изглеждаше и така все едно Сасуке я изучава.Тя си помисли,че чу леко изпъшкване от страна на другото момиче,но не му обърна внимание.

"Какво направи на ръката ми,Сакура?"

Високият мъж пристигна,слагайки купчина от клони зад Сасуке,след което седна до Карин,все още непроговорил.Сакура преглътна,спомняйки си какво се бе случило по-рано и розовото от бузите и пребледня.Сега,тя му беше ядосана за това,че се опита да я убие.

"Защо трябва да ти казвам,Сасуке-кън?"

Тя забеляза веждите му леко да се повдигат,което си беше може би най-голямата емоция,която Сасуке беше показал до сега.

"Можеш ли да го оправиш?"

"Може би."

В този момент пристигна Сюигетсу все още мърморещ и ядосан.Той носеше със себе си 5 риби и седна до другата страна на Карин,проследявайки погледа и,който беше сходен на този на Джюиго и после видя сцената,която се играеше пред тях.

"Оправи го,Сакура."

"Защо да го правя?!" Тя започна да повишава глас,срещайки ядосания си поглед с неговия.Виждайки я да се ядосва,Сасуке промени изражението си от строго към раздразнено.Тя се радваше на факта,че ако не друго,поне можеше да види какво изпитва той.

"Ако не го направиш-"

"Какво,САСУКЕ-КЪН?! Ще ме убиеш? Преди всичко ти се нуждаеш от мен,за да ти кажа какво и е на ръката ти и второ-нуждаеш се от мен,за да ти я оправя.Мисля,че да се пребориш с Итачи би било малко трудно с ръката ти в това състояние."

Сасуке се вгледа в нея без да отговаря.После се обърна към клоните,които бяха оставени на купчина.Правейки серия от знаци с ръце,той проговори "Katon: Goukakyuu No Jutsu."

Сасуке седна срещу дървото,на което стоеше Сакура и загледа как рибата започна да се пържи.Другите трима никога не бяха виждали нещо толкова невероятно.Тя му се бе изкрещяла,а той дори и не реагира по никакъв начин.Нито беше я наранил,нито и беше казал нещо.Карин започваше да намразва Сакура все повече и повече.Тя се опитваше да я оцени. 'Тя е точно моя противоположност.Розова коса,зелени очи,светли дрехи.' Тя хвърли поглед към Сасуке,който гледаше към огъня без да казва нищо и изглеждаше замислен.

"Значи се казваш Сакура,а?"

Сакура погледна през огъня към този,който я държеше преди малко.Тя не направи усилие да отговори,но на лицето и се появи гримаса.

"Аз съм Сюигетсу.Един от седемте саблени мъже на Мъглата (Оne of the seven swords men of the mist)." Той грабна сабята си и я размаха да пъти над огъня и после отново си я прибра зад гърба.Сакура забеляза нещо странно.

"Интересна сабя,Сюигетсу.От къде я взе?"

Той се подсмихна и се наведе настрани,вдигайки ръката си във въздуха и затваряйки очите си. "Сега след като моя учител почина,тя си е по право моя.Отне ми няколко години докато най-после дойда и я взема."

"Твоя учител? Имаш предвид Забуза?"

"О,ти си чувала за великия демон от мъглата! Да,той беше моя учител.Той ме научи на много неща преди време."

"И къде намери сабята му?"

"На гроба му,разбира се."

"И просто си знаел къде е погребан?"

"Не разбира се! Сасуке ми показа къде е било.Всъщност ти така и не ми каза от къде познаваш този Сасуке."

Сакура погледна към него.Toй я гледаше внимателно.Сакура почувства бузите си да пламват и погледна настрани от него,благодарейки се,че е тъмно.

"Аз се казвам Карин и наистина не те харесвам."

Сакура повдигна вежда , анализирайки я за момент.Една мисъл мина през главата и и тя се усмихна "Е,със спокойствие мога да кажа,че не ме интересува дали ме харесваш или не." 'Но е твърде очевидно КОЙ харесваш.'

Джюиго все още гледаше към огъня,когато Сюигетсу захвърли камък покрай него,отвличайки вниманието му. "Хей,Джюиго,няма ли да и кажеш името си?"

"Казвам се Джюиго,приятно ми е."

Сакура беше шокирана от представянето му толкова много,че забрави да се представи самата тя. 'Той всъщност беше мил'

Беше дълга и тиха нощ за Сакура.Всички започнаха да оправят собствените си палатки,след като се наядоха.Никой не бе проговорил през цялата вечер,докато Сасуке стана и тръгна към палатката.

"Сакура,влизай вътре."

"К-какво?"

"Казах влизай в палатката."

Карин,която току-що бе влезнала в нейната палатка,издеда странен звук отвътре.Сакура беше изненадана и не знаеше какво да каже или направи.

"С-Сасуке-кън,аз мога да спя отвън-"

"Не ти вярвам и не мога да те наглеждам,ако си навън,така че влизай вътре."

Сакура се изправи,преглъщайки.Тя спря пред него,гледайки в очите му. 'Сасуке-кън,станал си даже по-висок и красив от преди.' Върха на главата и стигаше до устните му.Тя влезе в палатката и го чу да вдига ципа отвънка.Тя погледна назад,слушайки шума от вдигането на ципа. 'Колко съм глупава! За момент помислих,че ще спим заедно един до друг.' Сакура усети,че бузите и започнаха да горят и разтърси видението,което имаше в главата си.

'Лека нощ,Сасуке-кън.'

Сакура трудно можеше да заспи тази нощ,понеже спомените от през деня не преставаха да прииждат в главата и.Тя тихо плачеше,знаейки,че той едва не я уби и това даже не изглеждаше да го интересува.После избърса сълзите си и се завъртя,въздъхвайки. 'Колко дълго ли ще съм с него и с екипа му?' Тя се замисли за всеки от тях и за това каква ли е тяхната история и как ли са се озовали със Сасуке.Най-накрая заспя,мислейки за Наруто,Какаши,Сай,другите и Коноха. 'Какво ли ще направи Тсунаде-сама като и кажат,че Сасуке-кън ме е отвлякъл?' Сакура се замисли над това,преди да разтърси главата си и опитвайки се да заспи още веднъж.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:34

Глава 2

На следващата сутрин всички се събудиха и бързо сгънаха палатките си.Сакура излезе няколко минути по-късно от другите и се загледа наоколо.Суйгетсу проговори пръв,като сгъваше палатката си.

"Добро утро,Черешово цветче,хубав белег."

Сакура съвсем беше забравила за раната и белега на врата си,които Сасуке беше нанесъл предишния ден.Сасуке погледна към нея и забеляза големите рани по цялото и гърло.Те бяха доста огромни и зачервени.Той не искаше да признае,че се чувства виновен,когато видя щетата,която и бе нанесъл.Вместо това,той подтисна чувствата си и започна да сгъва палатката си.Всички спряха каквото правеха,когато чуха странен бавно-пулсиращ шум,който идваше откъм Сакура.Те с изненада загледаха как тя с наведена главата настрани ,лекува раната си с ръка,от която излиза зелена светлина.

След момент тя приключи и погледна към четиримата,които я зяпаха.

"Значи си медик-нинджа?" - попита Карин с глас пълен с раздразнение.

Сакура кимна и се обърна към Сасуке и за нейна изненада той я гледаше.След малък момент,в който и двамата стояха и се гледаха в очите,Сакура излезе от унеса.

"Ано..Сасуке-кън,ще си подадеш ли ръката моля?"

Той повдигна ръката си към нея.Сакура нежно повдигна белия му ръкав към лакътя му,откривайки кожата му и протектора за ръка,който носеше отдолу.Леко тя си сложи ръката на рамото му,а с другата започна да го лекува.Сасуке можеше да усети странно гъделичкащо усещане в ръката си.Сакура гледаше надолу към ръката му,концентрирана върху лекуването.Той усещаше нейната чакра в себе си.Това накара стомаха му да се преобърне.Сасуке продължи да я гледа как тя го лекуваше.Сърцето на Сакура силно биеше в ушите и.Тя игнорира чувството,от това,че го докосваше толкова нежно и продължи да се концентрира.

След няколко минути тя свърши,поставяйки мускулите по местата им в ръката му , и престъпи назад от него.Тя се бе чувствала виновна,че го остави в тази болка цяла нощ и го погледна със съжаляващ поглед.

"Сега трябва да е по-добре , Сасуке-кън."

Сасуке започна да си мърда ръката,благодарен,че вече не боли и е оправена.Той и кимна и се обърна,за да продължи да сгъва палатката си,без да се притеснява да и благодари.Другите бяха тихи,докато ги гледаха,с чувството,че се натрапват в нещо лично.Карин беше започнала да придобива желание да убие Сакура. 'Ще ми платиш за това,ти малка кучка!Сасуке ще е мой!'

Дните бяха дълги,защото те вървяха почти през цялото време без да спират.Сасуке стоеше до Сакура през цялото време,през което тя беше с тях.Той каза на себе си,че има нужда да стои до нея,за да бъде сигурен,че тя няма да избяга,но всъщност знаеше,че имаше нещо повече от това.Той искаше да бъде до нея.Опита се да игнорира това чувство,но то не се махна.Сакура нямаше нищо против това,понеже Сасуке беше единственият,който тя познаваше и така и беше удобно,а пък и освен това тя си имаше и други причини.Все пак все още го обичаше.

"Нека да поспрем.Имам нужда от почивка." - спря Суйгетсу и седна на един дънер като награби шишето си с вода.Джууго,Сасуке и Сакура седнаха до него.

"Толкова си мързелив,Суйгетсу! И всичко това е заради тъпата ти сабя! " - застана Карин пред дънера,раздразнена и с кръстосани ръце.

"Е да,тежка е , но имам полза от нея,така че спри да спориш,Карин и си почини поне за момент."

"Защо да-"

"Вие двамата! Спрете да спорите. " - прекъсна я Сасуке.

"Хмпх."

Карин погледна на другата страна и седна на ръба на дънера до Суйгетсу.

"Чудя се колко още ще ни отнеме да го намерим." - каза Суйгетсу.

"Еми понеже си НЯМАМЕ и идеа за това къде се намира той или къде е базата на Акатсуки,то ще ни отнеме доста време." - подхвърли Карин.

"Няма значение.Ще продължим да търсим,докато не го намерим." - каза Сасуке,гледайки някъде в пространството.Той забеляза,че Сакура се размърда до него.Той не мислеше за нищо,докато мисълта сама не изкочи в главата му .. 'Чакай малко... ами ако тя знае нещо за него..?' Сасуке погледна към нея и впери погледа си в нейния.Тя преглътна и бързо погледна настрани,намирайки част от клонче , в което да се загледа все едно е доста забавно.

"Сакура."

Всички погледнаха към тях двамата,чудейки се какво ще и каже Сасуке.Тя не му отговори и продължи да гледа в клончето.

"Знаеш ли нещо за Итачи?"

Тя въздъхна и погледна към Сасуке,чудейки се какво трябва да му каже. "Може би знам."

"Какво знаеш?"

Всички бяха интригувани,може би защото тя-кунойчи,която бе твърде нежна , за да бъде нинджа,някак си знаеше информация за един от най-търсените престъпни шинобита в света.

"Еми преди всичко ако искаше да го намериш,трябваше просто да останеш с Наруто."

"Кой по дяволите е този?" - попита Суйгетсу.

"Русокосото хлапе,което се появи вчера." - отговори Карин,раздразнена от неинформираността на Суйгесу към детайлите.

Сакура беше твърде концентрирана да отговаря на въпроса и изражението на Сасуке,така че не обърна внимание на никого от тях.

"Защо казваш това?"

"Еми може и да ти кажа." Тя си пое дълбоко въздух и започна да обяснява. - "Ти явно знаеш,че Итачи е член на Акатсуки.Еми Акатсуки се опитват да съберат всички Джинчуурики или Бижуу,поради неизвестна причина."

"Какво е Бижуу?" - попита Джууго.

Сакура бе изненадана,че той проговори,но нямаше нищо против да отговори на въпроса му. "Бижуу е човекът,в който се съдържа всяко едно Джинчуурики.Всички те са девет Джинчуурики,всеки с различен брой опашки и с наименованието на броя си."

"Чакай.Не бяха ли Джинчуурики тези демонични животни,които имат огромно количество чакра...по-точно необикновена чакра?" - попита Карин.

"Да.Наруто е един от Бижуута-та както и Гаара от Пустинята."

"Кой?" - попита Суйгетсу.Сакура не обърна внимание на въпроса,защото знаеше,че той така или иначе не ги знае.

"На всеки член на Акатсуки е дадено да залови определено Джинчуурики и се е случило така че на Итачи му се е паднало Кюуби или с други думи Наруто."

"Сакура,виждала ли си Итачи наскоро?"

Тя погледна в очите му. "Сасуке-кън,виждала съм го няколко пъти през последните няколко месеца,но не мога да ти кажа точно къде,защото винаги е на различно място.Той просто се появява и ние сме принудени да се бием с него,макар че е много силен."

"Щом си го срещала,то тогава можеш да ни кажеш нещо полезно,с което да улесниш битката ни с него." - каза Суйгетсу.

Сакура го погледна. "Защо да ви казвам каквото и да е било?"

"Защото това ще ми помогне да го убия по-лесно." - каза Сасуке.

Тя го погледна с мили очи. 'Сасуке-кън,не искам да се биеш с него,докато не си сигурен,че можеш да го победиш... иначе...'

"Всяка информация,която ни кажеш,би била добра помощ." - каза Джууго.

Тя въздъхна,чупейки парчето клонче,с което си игареше до преди малко. "Учиха Итачи е шиноби,който използва генджитсу,а също така и дойджитсу,наречено Мангекьо Шаринган."

"Какво пък е това?" - попита Карин.

"Мангекьо Шаринган е допълнителната форма на Шарингана и може да бъде активирана само при извършване на определена задача."

"Каква задача? Мога ли и аз да я направя?" - попита Суйгетсу.

Сакура изглеждаше раздразнена от глупостта му. "Не,не можеш.Само Учиха,който е активирал Шарингана е способен да се добера до това,макар че може и да няма необходимия... как да кажа... потенциал."

Сасуке беше леко смутен от това колко знаеше тя за клана му изведнъж.Но все пак продължи да слуша,уверявайки се тя да не изпусне твърде много информация.

"Добре тогава,каква е задачата?" - попита Карин.

"Това не е толкова важно.Важното е какво става,когато Итачи използва Тсукийомито си върху някой човек."

"Какво е Тсукийоми?" - попита Джууго.

Тя погледна към Сасуке и си спомни времето,когато той беше в болницата за доста дълго време заради Тсукийоми. "Това е мощна техника,използвана срещу опонента, за да счупи духа му.Когато Тсукийоми се направи върху човек,той отива в различен свят или измерение,където не може да контролира себе си или околните.Изтезаван е 72 часа в изправено състояние.Обаче проблема при Тсукийоми е ,че тялото и умът на човека не могат да разберат,че това не са реални 72 часа.В реалния свят това са просто секунди.Така че след секунда,прекарана под Тсукийоми,всичко около теб е наред,но ти си осакатен.Както можете да си представите би било трудно,даже невъзможно, да се биеш след това."

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:35

Боже мили! (Не ми се превеждаше "Holly crap" .. разбирате,че няма да звучи наред .. xDDDD) Този тип може да направи това?! - попита Суйгетсу.

Сакура кимна. "Обаче има страхотни рискове за този,който използва Мангекьо Шаринган."

Сасуке изглежда се заинтересова,защото преди всичко той не бе чувал никога за някакви странични ефекти или опасности.

"Като какви?" - попита той.

"За да направиш Мангекьо Шаринган,ти трябва доста чакра,така че ако човек използва чакрата си за твърде дълго време,това може да му изчерпе цялата чакра бързо или да му причини щети.И понеже това е дойджитсу се влага много напрежение в ъгъла на окото.... и ... "

"Какво Сакура?" - попита Сасуке.

Тя спря за момент. "Сасуке-кън,Итачи бавно ослепява."

Той беше изненадан от това късче информация.Погледна я за момент,осмисляйки това,което тя току-що му бе казала.После си обърна погледа отново към земята,замислен.

"Страхотно! Това означава,че сега той ще е по-лесен за побеждаване!" - каза Суйгетсу.

Джууго и Карин и двамата стояха замислени като Сасуке.Карин хвърли поглед към розовокосото кунойчи на другия край на дънера. 'Тя е доста умна,а?'

"Трябва да продължаваме да вървим.Хайде!" - каза Сасуке,ставайки изведнъж.

Всички кимнаха и скочиха след един момент,оставяйки Сасуке и Сакура по-назад.

"Сакура."

"Да,Сасуке-кън?"

Той се обърна към нея,гледайки в зелените и очи. "Аригато."

Когато го чу да казва това,тя се изправи.Извенъж дойде гласът му от онова време,когато бяха по-малки и заехтя в главата и.Сакура преглътна и кимна веднъж. "Моля,Сасуке-кън."

След момент те поеха отново,Сасуке след Сакура, и продължиха да вървят до вечерта.После отново всеки седна край огъня,чакайки рибата да се сготви.На небето имаше голям черен облак,който се поддаваше над главите им.

"Изглежда ще вали.Това е лошо,защото имаме само едно покривало,което е достатъчно да покрие единствено палатките." - каза Суйгетсу,гледайки към небето.След момент Джууго се изправи и тръгна към палатките и тихо започна да поставя покривалото.

Сакура погледна нагоре и видя светкавица да проблясва в небето. 'Тази нощ ще е студено.Температурата вече се понижи с няколко градуса.' Сасуке я погледна и видя как тя тихо притисна коленете към тялото си,притискайки ги.

"Да се надяваме,че ще имате супер завивка , защото ще бъде студено тази нощ." - каза Карин на неопределен човек и грабна сготвената си риба.

"Сасуке,наистина ли ще пренощуваш вънка отново?Ще замръзнеш." - заяви Карин.

Чак тогава Сакура осъзна. 'О,не! Или Сасуке или аз ще спим навънка,но...ако той спи навън,ще настине.И ако аз спя навън...също...но...' Тя погледна към него и видя,че той ядеше рибата си и не отговори. 'По-скоро бих могла аз да спя навън,за да не хване той настинка.'

Джууго беше свършил с покривалото и седна,грабвайки рибата си. "Сасуке,ако спиш навън,ще настинеш."

"Няма значение.Не може ли Сакура просто да го излекува? (ооо може може xDDD)" - попита Суйгетсу.Сакура го погледна със странно изражение.Беше първият път,в който някой от тях използва името и.Тя поклати глава. "Не.За нещастие медицинската нинджа не може да лекува вируси.Те са по-различни от отворените рани,отровите,кървенето и белезите.Вирусите могат да се излекуват само с време,почивка и лекарства."

Сасуке не отговори на никой,а продължи да яде.Беше започнало да вали,когато всички тръгнаха да си лягат.Карин беше първа след като предложи да подели палатката си със Сасуке.Той я погледна с отвратено изражение и игнорирайки реакцията му,тя отиде да си легне.Суйгетсу и Джууго си легнаха веднага след нея. "Да се надяваме да не хванеш настинка,Сасуке."-каза Суйгетсу преди да дръпне ципа на палатката си.Сасуке отиде до своята палатка и също дръпна ципа,чакайки Сакура точно като предишната нощ.Сакура бавно стана и тръгна,гледайки към земята. 'Може би мога...'

"Сасуке-кън,ако искаш мога да спя и навън.Ако срещнем Итачи и ти си настинал,това няма да е добре за теб,така че нямам нищо про-"

"Не,Сакура.Сега влизай." Тя наведе главата си , гледайки в краката му,които стояха на крачка от нейните.След момент тя почувства капки от дъжд на главата си и вдигна глава,за да го погледне. "Поне искаш ли завивка?"

Той спря за момент,за да я погледне.Почувства дъжда на носа си и после каза "Добре съм,Сакура,сега върви да спиш." Победена тя кимна и влезе в палатката,чувайки след себе си звука от ципа.Сакура въздъхна и влезе под завивките,след като си събу обувките.Тя забеляза,че сега за разлика от миналата нощ,имаше още една завивка. 'Сасуке-кън,ти ли сложи това тук?' Тя се почувства виновна,че му отнема леглото и завивките. 'Ако ми се беше доверил,то можеше да е на топло тази нощ.' Изведнъж се чу силен гърмеж и след това шумът от дъжда стана по-силен.Покривалото,което покриваше палатките я пазеше суха,но така или иначе тя не можа да заспи. 'Сасуке-кън,дано да си добре.'

По едно време посреднощ,Сакура се събуди от силен гръм.Тя се изправи,стискайки завивката в ръцете си. 'Кога съм успяла да заспя?' Сакура чуваше силния шум от дъжда. 'Сигурно навънка вали доста силно.' Тя потръпна от студения въздух. 'Сасуке-кън,дали си добре?' Умът и препускаше и тя искаше да знае дали той е добре. 'Чакай! Еми ако е отишъл в палатката на Карин и просто не е искал другите и аз да знаем за това?!' Тя почувства удар от ревност в стомаха си,мислейки за тази вероятност.Помисли още малко и разтресе главата си. 'Няма начин това,което си мисля да е истина! Сасуке-кън никога не би се заинтересовал от момиче като нея!' Чу се нов силен гръм и тя легна,завивайки се и с двете завивки,за да и е топло. 'Или може би греша?' Тя въздъхна мислейки,когато изведнъж до ушите и стигна звукът от ципа на палатката.Тя бързо се изправи и видя как Сасуке пристъпи в палатката,събу сандалите си и бързо дръпна ципа след себе си.

Той се обърна към нея и вода се стичаше от цялото му тяло.Сакура беше изненадана да го види,но вида му беше още по-изненадващ. "Сасуке-кън,ти си вир вода!"

Косата му беше изравнена и капеше върху кожата му.Дрехите му изглеждаха тежки от водата и той леко потръпваше.Сакура дори не мислеше какво прави и просто се протегна към чантата си,взе кърпа и отиде по-близо до него.

"Сасуке-кън,трябва да съблечеш тези дрехи или ще замръзнеш!"

Той кимна,все още треперещ и без желание да спори с нея.Сакура беше толкова заета в опита си да го стопли,че не осъзна,че вътрешния и глас крещеше от радост поради факта,че Сасуке не беше в палатката на Карин,а при нея.Сасуке издърпа ризата си през раменете си и я пусна долу.Сакура се спря за момент зашеметена да го гледа как си сваля ризата.После осъзна,че го зяпа и обърна лицето си на другата страна,цялата зачервена,за да му даде малко пространство,колкото и малко да бе то.Сакура усети как бузите и започнаха да горят,а после риза дойде пред очите и.Тя грабна ризата от ръцете му и отиде до входа , за да я изтиска.След като измъкна колкото се може повече вода,тя сложи легенчето настрани,за да не се спречква на пътя.

Обръщайки се към него,тя взе кърпата и я уви около раменете му.Тя се държеше с него като с пациент,който се нуждае от лекар,уверявайки се да го изсуши възможно най-добре.Единственият проблем беше,че тя не можеше да се сдържи при вида на добре-строеното му тяло и перфектната му структура.Той беше жилав и силен и бузите и продължиха да горят докато му помагаше.Тя взе кърпата след като избърса водата от цялото му тяло с нея.После започна да масажира главата му (еййй какво си мислитееее! Мръсници !!!! xDDDDDD) , за да изсуши мократа му коса.Сасуке погледна към нея надолу само на няколко сантиметри от него и изведнъж един спомен дойде в главата му.

СПОМЕН

"Мамо?" Малкият Сасуке бягаше из къщата,завършил банята си и държащ кърпа в ръцете си.Той търсеше майка си,а косата му все още беше мокра.

"Мамо?"

"Насам,Сасуке-кън."

Сасуке тръгна към хола и видя майка си да стои до огъня и да чете книга в тази студена вечер.Баща му и Итачи и двамата бяха на мисия и сега Сасуке си я имаше само за себе си.

"Ето те,мамо! Търсех те."

Той отиде до майка си,усмихвайки и се.Тя грабна кърпата от ръцете му и я уви около него,масажирайки главата му,за да я изсуши.Той се изчерви като я погледна с най-сладкото раздразнено изражение.

"Мамо,добре съм."

"Не,не си,Сасуке-кън.Трябва да изсушиш главата си много добре,иначе ще хванеш настинка."

"Аз съм си вътре.Как може да настина?"

"Понеже главата ти е студена,тя понижава температурата на тялото ти , а пък и тази вечер е студено,така че не трябва да рискуваш!" Тя премести кърпата след момент и се усмихна на изчервения си син.

"Така е по-добре,Сасуке-кън,сега можеш да поседиш с мен ако искаш."

"Ън!"

КРАЙ НА СПОМЕНА

Той погледна внимателно надолу към двете зелени очи на сантиметри от него.След малко тя дръпна кърпата от главата му и я уви около него.

"Така е по-добре,Сасуке-кън."

Едва сега тя забеляза колко близо е до него и веднага бузите и започнаха да горят.Тя го погледна,изчервявайки се. "Ано...Сасуке-кън,ти все още трепериш.Може би трябва да влезеш под завивките."

Той кимна и легна повдигайки двете завивки и настанявайки се под тях.Сакура видя,че той продължаваше да трепери. 'Сасуке-кън,сега поне ще се стоплиш.' Тя го последва и влезе под завивките ,уверявайки се да запази възможно най-голяма дистанция от него.Тя се огледа из палатката и забеляза,че вътре наистина имаше стая само за един човек,което сякаш сближи нейното тяло с неговото.Тя все още го усещаше да трепери зад нея.Тя въздъхна и понече да му каже нещо,когато почувства ръка да се увива около кръстта и и да я издърпва по-близо до другата страна.

Сакура замръзна.Обикновено ако някой посмееше да и направи нещо такова,тя би го ударила и би му изкрещяла да изчезва,но това беше различно.Беше Сасуке,този който бе посмял да го направи.Тя можеше да усети дъха му,зад врата си,което я накара да потръпне.

"Студено?"

"Ъмм.. н-не точно."

"Тогава защо трепериш?"

Тя преглътна тежко. "Н-няма причина." (И аз така си помислих 8-| xDDDD )

Имаше дълга пауза на тишина.Сакура се почувства странно,но можеше да усети как треперенето му утихваше.Усещането от оголеното му тяло зад нея за малко да я накара да си изгуби ума.Тя се опита да се измъкне от мислите си,но изгуби битката,когато Вътрешната Сакура се намеси "Ано.. Сасуке-кън?"

"Хн."

"Стопли ли се вече?"

Тя го усети да кима зад нея. "Аа."

Тя въздъхна и отпусна тялото си,очакваща той да я пусне.Дълъг момент мина и той все още я държеше близо до себе си.Сакура отвори очите си,чудейки се дали изобщо ще я пусне.Тя понече да го попита,но се спря,когато чу равното му дишане зад себе си. 'Заспал ли е вече?' Тя се усмихна,хващайки ръката му,която беше на кръстта и. 'Сасуке-кън,лека нощ....Обичам те.'

Тя затвори очите си щастлива от мисълта,че той предпочете да продължи да я държи.Сакура заспа,усмихната и на топло повече от всякога.

---------------------------------

Сакура бавно отвори очите си,поглеждайки вътрешността на палатката.Тя вдигна ръката си,за да разтрие очите си,когато си спомни какво се бе случило миналата нощ.Погледна надолу,надявайки се да види ръката на Сасуке покрай кръстта си,но беше тъжно да види,че я нямаше.Тя се обърна , поглеждайки зад себе си,но видя само празно място.Протегна ръката си,за да пипне мястото и осъзна,че все още е топло. 'Може би той току-що е станал.' Тя се изправи,разтривайки очите си и после се протегна.После чу звука от горящ огън навън и реши да стане.

Сасуке тъкмо беше завършил изсушаването на ризата си около огъня и си я сложи,когато чу звука от ципа на палатката.Той погледна и видя розова глава да се подава от палатката му,след което продължи да гледа как тя излиза.Сакура се изправи.Очите им се срещнаха.Тя почувства бузите и да се затоплят като си спомни миналата нощ. 'Беше ми толкова добре с ръцете му около мен.'

Сакура направи крачка напред и забеляза,че той носеше ризата си и сега тя беше суха.Тя пречисти гърлото си "Сасуке-кън."

"Хн."

Сега тя бе пред него с лице по-зачервено от одеве.Обърна главата си,за да го погледне в очите.

"Ано..за миналата нощ.. аз-"

Тя изведнъж се спря,когато чу звука от друг цип и те и двамата погледнаха да видят кой е.

"Е,изглежда вие двамата вече сте станали." - каза Суйгетсу и излезна от палатката си,след което започна да я сгъва.Сакура преглътна и погледна отново към Сасуке с мили очи.И двамата изглежда разбраха,че моментът не беше сега и тя кимна все едно се съгласяваше за нещо в безмълвен разговор с него.После тя тръгна към палатката и започна да я сгъва.Сасуке я последва.

След няколко минутки Карин и Джууго също изплуваха от палатките си и започнаха да ги сгъват.След това потеглиха отново,прикривайки следите си,така че никой да не ги последва.

-------------------------------

"КАК ТАКА Е КАЗАЛ,ЧЕ ЩЕ Я УБИЕ?!" - извика Тсунаде,изправена и забивайки ръцете си тежко върху бюрото.Ядът и достигаше до кипяща точка.Наруто и Какаши стояха от другата страна на бюрото,давайки и детайлите от мисията.Какаши най-после бе стигнал до частта,в която Сасуке заплаши да убие Сакура,ако го последват отново.

"НАРУТО!"

"Да."

"Ти познаваш Учиха най-добре.Мислиш ли,че той наистина би го направил?"

Наруто погледна към земята,спомняйки си празното изражение на Сасуке,когато притискаше врата на Сакура между пръстите си. "Честно казано този път не знам Тсунаде-но-баа-чан." Той каза това тихо.Откакто Сакура беше заловена от Сасуке,Наруто не беше на себе си.Сега той беше тих и търпелив през цялото време.Дори не беше казал нищо за Рамен,от както се бяха върнали.Какаши беше разтревожен за него,но знаеше защо е такъв,макар да не знаеше какво да му каже.

Тсунаде пушеше (в смисъл от яд) от другата страна на бюрото.Тя обичаше Сакура като своя дъщеря и мисълта тя да бъде убита от бивш нинджа от Коноха,който тя знаеше,че Сакура все още обича,още повече повдигаше яда и.Тя хвана силно края на бюрото си и изведнъж почувства как дървото се пропукваше под хватката и.Какаши и Наруто гледаха към ръцете и,виждайки как масата се сцепва под тях.И двамата направиха крачка назад.

Тсунаде трябваше да си върне ученичката.Тя не можеше да я остави навън с този Учиха и екипа му от хулигани.Беше твърде опасно,имаше твърде много неконтролируеми фактори,а най-вече тя знаеше след кого е Сасуке-Учиха Итачи.Тя знаеше,че Сакура го е срещала няколко пъти преди,но когато беше с Какаши и Наруто-нямаше от какво да се притеснява.Проблемът беше ,че Тсунаде не можеше да вярва на Учиха и най-вече при положение,че той бе заявил,че ще я убие.Дори и Наруто-човекът , който го познаваше най-добре,не знаеше дали той блъфира или наистина би го направил.

"ДОБРЕ! Ето какво ще направим!"

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:36

глава 3

Целият ден Сакура се опитвала да мисли какво ще каже на Сасуке-кун когато най-накрая им се отдаде шанс да бъдат сами. ‘Какво да му кажа? Не мога просто да загърбя това, което стана снощи....Сасуке-кун, чудя се за какво ли мислиш?’
Истината била че Сасуке бивал разсейван от случилото се предишната нощ и се опитвал да не мисли много по върпоса, зашото имал задача за вършене. Но видението, как тя е пред него и му суши косата го обсебвало. Той погледал към нея само за да види че и тя го гледала от ъгълчетата на очите си. Той забелязъл че бузите и се изчервили и как нежно прехапала долната си устна.

‘Знаеш че искаш да целунеш тези устни’

Неговия вътрешен Аз започвал да го дразни.Откакто минавал през пубертета Сасуке винаги имал този него друг Аз в него, който винаги му казвал неговите истински желания и му се карал когато не ги следва. (...абе ‘карал му се’ не е точния изразм ма карай XD)

‘Разкарай се, трябва да се концентрирам за да намеря Итачи’

‘Значи не го отричаш?’

Сасуке се замислил над това, което негововто вътрешно Аз казал. Осъзнал че той не отрекъл че иска да я целуне, а просто сменил темата. Това го настроило още повече да се замисли за Сакура и снощната вечер.

‘Тя определено доста ме разсейва. Може би беше грешка че я взех с мен...Но...’

Той отново отравил поглед към нея.

“Знаеш че ще си изкривш врата ако продължаваш да гледаш назад така нали?’ казала раздразнено Карин, понеже забелязала случващото се между Сасуке и Сакура. Той я погледнал за момент, после си извъртял главата на другата страна, като игнорирал коментара й.

“Хн”

Отново започнало да вали по рано същия ден, което още повече развалило настроението на карин, тъй като било мокро и студено. Суйгетсу по-трудно се оправял с нрава й от обикновено, но понеже и на него му било студено не бил в настроение да се занимава с нея.

“Хей , Карин.” Казал Суйгетсу
.
Тя го погледнала, “Какво!”

“Не е ли изтощително?”

Тя събрала вежди, “Кое? Кое да е изтощително?” попитала нетърпеливо и досадно.

“Да ревнуваш през целия ден и цялото време. Искам да кажа, ако аз бях на твое място със сигурност щях да съм изтощен.”

“МЪРТЪВ СИ СУЙГЕТСУ!”

Тя скочила да го удари, докато Сасуке се обърнал да им каже да спрат. Суйгетсу я бутнал докато тя била във въздуха (лол XD) и паднала в 1 голяма кална локва.

Всички спрели и гледали към локвата в която паднала, игнорирайки смеха на Суйгетсу.

“СУЙГЕТСУ!” Казала Карин докато се опитвала да се изправи. Цялата била покрита в кал. Преди да можела да отрони още 1 дума Сасуке проговорил:

“Суйгетсу! Карин! Спрете да се държите като деца! Тук че нощуваме, така че Суйгетсу, отиди и намери сухи дърва, с които ще можем да запалим огън, Карин ти намери река, в която ще можеш да се измиеш, а Джууго, Сакура и аз ще направим лагера. Сега се махайте преди да съжалявате, че сте останали.”

Никой от двамата не посмял да спори с него, за разлика от Суйгетсу, на който била даден най-тежката задача да намери сухи дърва,но изглеждал в по-добро настроение.
Карин, която все още била ядосана, подгизнала и мръсна, тръгнала да търси езеро или река. Сасуке въздъхнал и скочил на земята, последван от Джууго и Сакура.

Тримата започнали като първо поставили навеса за палатките, а после започнали и да ги разпъват. Веднага щом Джууго свършил, той се обърнал и тръгнал на някъде. Сакура щяла да го попита къде отива, но Сасуке я спрял.

“Отива да намери храна, така че не се тревожи.”
Сакура се изненадала,че той отговорил на въпроса й, който дори не задала.

Сасуке и Сакура стояли под опънатия брезент, опитвайки се да се стоплят. Те стояли един до друг, без да говорят. Тя прегърнала коленете си, като се опитвала да не трепери толкова много; започвало да и става много студено. Сасуке я погледнал, “Студено ли ти е?”

Погледнала го за секунда и светкавично си извъртяла главата, “Не, добре съм.”

Момент по късно оново започнала да трепери и Сасуке се обърнал: “Лъжкиня.”

Сакура въздишала като леко се изсмяла, “Добре де, малко ми е студено.”

Сасуке се придвижил по-близо до нея, като се доближил така че да се докоснат ‘страните им’ (на тва точен превод малко кофти идва ама~), което накарало Сакура да се изерви. И двамата продължили да гледат падащия дъжд, като никой от тях незнаел какво да каже. “Кога си започнала да лъжеш толкова много?”

Тя го погледнала объркано, “Сасуке-кун, саммо се шегувах.”

“Но не го каза”
Тя го погледнала и срещнала погледа му. Опитвала се да се сети за какво си мислел, като я пита тези въпроси. “ Сасуке-кун ако обещая че ще казвам истината, ще се почувстваш ли по-добре?”

“Това малко или много вече не го ли обеща?” казал той, гледайкки в далечината, после към нея.Сакура усетила, че сърцебиенето й се ускорява, когато един спомен просветнал в ума й:

ФЛАШБАК

“Имам семейство, и приятели, но, ако теб те няма за мен ще бъде същото, като да бъда съвсем сама.”

“От сега нататък, всеки от нас ще има собствен път по който да поеме”

“Аз...Обичам те повече от всичко на света! Ако останеш с мен, ще те уверя че няма да съжаляваш! Всеки ден ще е радост! Определено ще бъдем щастливи! Няма да има нищо, което няма да сторя за теб! Така че МОЛЯ ТЕ остани! Дори ще ти помогна да си отмъстиш! Ще сторя нещо,просто УМОЛЯВАМ ТЕ остани тук...с мен...А ако е невъзможно...тогава ме вземи с теб!”

“След всичкото това време...си си все така досадна.”

“НЕ СИ ТРЪГВАЙ! Ако продължиш, ще изкрещя и-”

“Сакура........Благодаря ти.”

‘Сасуке-кун’

КРАЙ НА ФЛАШБАК

Сакура кимнала, като гледала към земята с натъжени очи. След момент прошепнала “Да...”. Тя обърнала лицето си на другата страна, за да не го види. Споменът бил все още свеж в ума й. Мислила за това всеки ден, като си го повтаряла отново и отново в ума си, чудейки се дали все пак неможела да направи нещо, за да го спре.Сасуке забеязал че тя скрила погледа си и щял да каже нещо когато Карин се върнала. Все така прогизнала, трепереща НО чиста.

“Къде е Суйгетсу! Ще го-” спряла тя, като видяла гледката пред себе си. Сасуке и сакура буквално седяли един до друг, а Сасуке не изглеждал ядосан. “Какво по дяволите става тук?”

“Хайде пак започна да ревнува.” Казал Суйгетсу като излезнал от близкия храст, носейки няколко дървета под наметалото си. Сасуке го погледнал раздразнено.

“Ударих джакпот от сухи дървета под 1 голям дънер не-далеч от тук, но проблемът е, че където и да го сложим, навсякъде е мокро.”

“СУЙГЕТСУ!”

Той погледнал Карин, подхилквайки се, “Да?”

“АААРРРГХХХ!” побягнала тя към него със огън в очите.

“КАРИН! Ако ти или Суйгетсу издадете още един звук ще ви убия лично аз.”
Тя се обърнала, гледайки към Сасуке, който вече бил прав. “Суйгетсу, сложи дървата там”

Без да разбира защо Сасуке иска да слага дървеатат на мократа земя, той кимнал и ги разтоварил. “Katon! Gokayuu No Jutsu.” Огромна огнена топка излезнала от устата на Сасуке, запалвайки дърветата.

Остатъка от вечерта бил тих. Карин и Суйгетсу спрели да спорят, а малко по късно се завърнал и Джууго с малко риба. Най накрая, когато огънят започнал да загасва, всички се запътили към палатките си. Сасуке отново стоял на входа на своята палатка, чакайки Сакура да влезе. Цяла вечер тя отбягва погледа му, след това което й казал. След като влезнала в палатката, тя чула закопчаващ звук и се обърнала стресната.

“Сасуке-кун, какво правиш?”

“Мислех че не искаш да настина?” отвърнал той с безразлично изражение. Тя незнаела какво да каже. Искала да бъде сама, и надеждата, че най-накрая е дошъл този момент, вече бил една далечна надежда. Кимнала и се пъхнала под завивките, като си махнала сандалите. Сасуке направил същото и легнал до нея. Тя се опитвала да не го гледа, въпреки че била с отворени очи.

“Сакура.”

“Да?”

“Нищо повече не можеше да сториш.”

Тя затворила очи, като скрила лицето си във възглавницата, като много добре знаела за какво говори. “Знам....аз просто...” тя млъкнала когато усетила как сърцето и се стегнало.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:37

Просто какво?”

Тя поела дълго и дълбоко въздух, “Просто ми се искаше тогава да го знаех.”

Сасуке не очаквал да чуе точно това и не знаел какво да каже. За негово щастие Сакура продължила.

“Но не съжалявам нищо от това, което ти казах”

Той почувствал как ъгълчетата на устата му се извиват леко нагоре и кимнал. ‘Вярно е, дори да не помогна, аз все пак можах да призная чувствата си към него и да го видя един последен път преди да си тръгне. Сасуке-кун, радвам се че можах да ти кажа всичко което чувствах.’ Сакура усетила как леко се усмихнала и затворила очи.

“Лека нощ, Сасуке-кун”

“Аа”


На сутринта Сасуке се събудил със ръката му овите около кръста й, а телата им били близо и на топло. Той се подсмихнал, сядайки и махайки ръката си. Липсата на топлина събудила Сакура. “Сасуке-кун?”

“Трябва да ставаме, време е за тръгване.” Казал той, насочвайки се към изхода на палатката.

“Добро утро, Сасуке-кун”

Тъкмо щял да поема крачка навън, когато спрял и се обърнал към нея, осъзнавайки че отдавна никой не му го беше казвал.

“Аа” Казал подхилквайки се.

Сакура се усмухнала и седнала след като той напуснал палатката, псоедвайки го минута по-късно. След няколко минути другите трима излезнали от своите палатки, като ги събирали тях и брезента. Скоро след като се събудили те вече пътували през гората, благодарни че този път не вали. Те спряли за малка почивка, когато Сакура забелязала че нито Карин, която все оше била в лошо настроение, нито Суйгетсу били продумали дума цял ден. Изглеждало сякаш всички се наслаждавали на тишината.
Не след дълго, те отново пътували през гората.

“Сасуке, почувствах 2 наистина огромни чакри движещи се бързо насам!” Казала Карин.

“След колко време ще ни настигнат и можеш ли да ги разпознаеш?”

След няколко секунди мълчание тя отвърнала, “Не ги разпознавам и бих казала няколко минути.”

Това били добри новини за Сасуке. Карин никога не била срещала Итачи, така че това, че не разпознавала чакрата било добре. “Последвайте ме.”

Сасуке изведнъж се пъхнал в храстите, плътно следван от Сакура. Карин, Суйгетсу и Джууго слезнали секунда по-късно (ми КЪ XD) “Трябва всички да прикриете чакрите си.” Заповядъл Сасуке.

Всички кимнали и се опитали да замаскриат чакрата си възможно най-много. За Сакура това било лесно, тъй като тя винаги имала перктен контрол над чакрата си. Сасуке забелязал че именно нейната чакра изчезнала най-бързо. Той я погледнал впечатлено.

“Какво?”

“Нищо” подсмихнал се той.

Джууго бил единствения, който имал проблем с маскирането на чакрата си, тъй като той бил източника на Прокълнатия Знак (ебати превода ‘разби’ш ли XD) и чакрата му понякога излизала извън контрол и на моменти му е било трудно да я скрива напълно.Сакура забелязала че бил силно концентриран.

“Ще бъдат тук всеки момент.” Казала Карин, сочейки дърветата.

Сакура гледала, чудейки се дали наистина ще бъдат Итачи и Кисаме. В същия момент се появили две тъмни фигури облечени в тъмни роби с червени облаци. Единият от тях спрял внезапно а другият секунда след него.

“Какво има, Итачи-сан?” попитал мъжът със сина кожа, носещ огромен меч на гърба си.

“Стори ми се че усетих чакра току-що”

Сакура била смаяна от факта, че наистина виждали Итачи и Кисаме да стоят на дърветата. Тя веднага погледнала към Сасуке и забелязала, че изражението му се променяло, показвайки гняв, но не толкова много колкото си мислела.
‘Той наистина се е научил как да прикрива емоциите си’

“Тогава може би ще е по добре да проверим.” Приготвил се Кисаме, като хванал меча си. Итачи продължил да сканира околността със шарингана си. Сакура погледнала към него, после отново към Сасуке. ‘Те наистина си приличат.’

Итачи най накрая спря и се загледал в храстите, в които се били скрили. “По добре излезте от там, силно се нуждаете от оттрениране на уменията ви.”

Преди да изкочи от храстите, Сасуке се обърнал към Сакура, “Стой тук.”
Щяла да се възпротиви, но вече било късно, тъй като тях вече ги нямало.
‘Защо подяволите трябва да стоя тук? Това е гадно! Чакай.....ами ако си мисле че все още съм слаба и трябва да стоя назад?’

Започнала да се ядосва и след няколко секунди осъзнала, че вече не държала чакрата си под контрол. Тя погледнала към дърветата отново.

“Суйгетсу?” Кисаме изглеждал изненадан и зарадван.

“Да, Кисаме-сан, как си?”

Кисаме облизал устните си и се усмихнал злокобно, “Това ще е забавно.” Той поел 1 крачка напред чакайки да скочи към Суйгетсу.

‘Не е ли интересно? Как си Сасуке?” казал Итачи, гледайки към брат си с безлично изражение.

“Итачи, ти ще умреш, убит от мен!”

Итачи се разсеял от неще в този момент и игнорирал малкия си брат. “Кисаме, отиди и виж какво друго има там долу.” Изръмжавайки леко, заради това ,че прекъснал шансът му за битка със Суйгетсу, Кисаме кимнал и се отправил към храста с нечовешка скорост.

“Трябва да се научиш да пътуваш в група от четирима души или по-малко братко, ако са повече ще е проблем.”

Сасуке гледал притеснено как синьокожият мъж изчезнал за миг. Наблюдавайки всичко, Сакура събрала чакра в юмруците си. Всички на дърветата били заинтересувани от случващото се долу, и не обръщали никакво внимание на Сауске или Итачи. Дори Сасуке, който искал повече от всичко да убие Итачи, бил загрижен за Сакура. След секунда Кисаме я видял и застанал пред нея. “Итачи-сан определено ще иска да знае за това.” Казал той през смях.

Сасуке бил разсеян от това че нямало нито шум нито движение от храста, което можело да се засече от извън храста. ‘Какво става...Какво се случва...Защо-‘

“Какво има малко братче, струваш ми се разсеян.”
Сасуке стиснал зъби. ‘Сакура...’ Тъкмо щял да скочи срещу Итачи със шаринган на очите си когато се опитал да спре за да не се блъсне в тялото, което прелетяло. Всички погледнали щокирани как синьокожият мъж прелятял пред тях.

“Какво по дяволите?” казала Карин гледайки към храста след като Кисаме се блъснал в дънера на близкото дърво, падайки на по-долния клон.

“Леле мале Сасуке, не си казвал че тя има свръх-човешка сила.” Казал Суйгетсу, гледайки към храста. Итачи бил смаян от факта, че видял съотбоника си да прелетява през въздуха. Вече силно бил заинтересован от това кой е в храстите. ‘Чакай...той ТЯ ли каза.?...’ Момент по-късно от храста се показало розовокосото момиче с бяло наметало. Итачи се подсмихнал изпод наметалото си и внезапно изчезнал.

Сакура, която изглеждала ядосана, била свила юмруците си, готова за бой. Но тя не очквала да види това което се случило. Тя погледнала да види дали типът, който бил пратен да я вземе се бил възтановил от удара й, когато лицето на Итачи блокирал гледката й към каквото и да било друго. Тя затаила дъх и направила крачка назад, докато той се движил напред.

“Сакура-сан, не трябва ли да си с Наруто-кун?”

Тя свъсила вежди, раздразнена да чуе, че пита за Наруто, беззначение че го нарекъл Наруто-КУН. “Това не те засяга!” Бирзият й отговор го накарал да се усмихне самодоволно.

“ИТАЧИ!”

Сасуке се засилил към него, раздразнен от факта, че го игнорирал и ядосан от това, че бил при Сакура.

Сакура се приготвила да го удари, но осъзнала че била във въздуха секунда по-късно, с чифт силно увити около нея ръце. ‘Движи се толкова бързо, че дори немога да реагирам на движенията му!’ Тя се мъчила да се освободи от захвата му, а той стискал по-здраво и по-здраво. Сакура започнала да събира чакра в ръката си и синя светлина засветила от нея. Тя извъртяла ръцете си така че най сетне го ударила, но той бил твърде бърз за нея и едниственото което ударила било Кагебуншин. Раздразнена че пак била хваната, но този път от отрпед. Тя го погледнала, избягвайки погледа му, “ПУСНИ МЕ!” Той игнорирал думите и, като се опитвал да я накара да го погледне. Тя искала да го удари със чакрата, която била събрана в ръцете й но това било по-трудно от очакваното. Той най-накрая хванал китката й, като я извъртял зад гърба й.

“Кисаме, да тръгваме.”

Кисаме се изсмял, профучавайки близо до него ‘Чудя се какво ли ще прави с нея?’

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:37

“ИТАЧИ!” Скочил към тях Сасуке, преливайки от гняв. “Няма да ми се измъкнеш!”

“Съжалявам Сасуке но трябва първо да свърша нещо.”

“ПУСНИ МЕ!” изкрещяла отново тя, като се опитвала да се освободи от силния му захват. Когато най-накрая хванал и другата и ръка, той я завъртял и прикрепил към другата , така че Сакура да не използва унищожителната си техника или ще нарани и себе си.

Тя продължила да отбягва погледа му, “Пусни ме ИДИОТ такъв!” Опитвала се да измисли какво да направи за да се освободи от желязната му захватка. Итачи започнал да се дразни, че не го поглеждала в очите. ‘Какво досадно момиче...’ Той се наклонил леко напред като събрал устните си с нейните, със отворени очи. Сакура замръзнала и светкавично си отворила очите в шок. Той използвал тази възможност и я оставил в безсъзнание. Очите й започнали да се затварят и тялото й се отпуснало момент по-късно. ‘Най-накрая.’ Помислил си Итачи, отдръпвайки се и гледайки към нея.

Сасуке, който в същото време нападал, видял всичко. Сакура, мъчейки се да се освободи, използвайки техниките си срещу Итачи, той, възпирайки всяко нейно движение. Нищо от това не го обезпокоило, но когато го видял да я целува, нещо се отприщило в него и той освободил Прокълнатия си знак.

Итачи хвърлил Сакура на Кисаме, който я метннал грубо през рамо. Тогава Итачи забелязал мутиралия си брат, който летял към него с две огромни криле във формата на ръце на гърба си. Той направил няколко печата с ръцете си, следейки зорко Сасуке. Секунда по-късно гигантска глинена стена се издигнала между тях и Сасуке трябвало да спре за да не връхлети в нея. “ИТАЧИ!” Той трябвало да полети нагоре за да избегне дебелата стена пред него за да стигне до него преди да изчезнат.

Умът му бил замъглен, той трябвало да върне Сакура обратно и да убие брат си бързо! Когато най накрая стигнал върхът на стената и полетял надолу той започнал обезумяло да търси някой от тримата, и най вече розовокосата кунойчи. Изведнъж той спрял на клон, който едвам не се счупил от силата с която се приземил. Той отскочил в посоката в която ги видял да се насочват и да търси всякакви признаци на чакра, тъй като вече не били в погледа му. “Сакура...не....’ “ИТАЧИ!” извикал той разгневен и разтроен. Той започнал да скача от клон на клон, без да го интересува дали някой от отбора му го следва. Единственото което го интересувало било да я намери и да го убие.

“Сасуке!”

Той се обърнал като чул името си и разбрал че тази, която извикала била Карин. Тя била придружавана от Суйгетсу и Джууго. Накрая, без дъх, той кацнал на клон и изкрещял, отдръпвайки прокълнатия си печат. Той продължил да претърсва околността със затъен дъх.

“Карин! Можеш ли да ги усетиш?!”

Изненадана от тона му тя започнала да претърсва околността. ‘Дали той иска да тръгне след тях заради Итачи...или задради НЕЯ?’

“МОЖЕШ ЛИ ДА ГИ УСЕТИШ!” извикал той заварвайки я неподготвена. Суйгетсу и Джууго кацнали момент по-късно, изненадани да видят Сасуке толкова разтроян и без дъх. Карин свъсила вежди. ‘Усещам ги но...’

“Съжалявам Сасуке...излезнали са извън обсега ми.’ Излъгала тя.

Сасуке ударил дънера на дървото на което стоял гледайки в гъстата гора, ‘Сакура...’
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
“Наруто, опитвай се да не бързаш толкова.” Казал Какаши.

Наруто отскачал от клон на клон отдалечавайки се все повече.

“Немога! Сакура-чан е там някъде, трябва да я върнем!”

“Щени отнеме поне два дни за да стигнем мястото където запоследно бяхме с нея, и тъй като минаха три дни откакто пътуват с нея, няма смисъл да бързаме толкова тъй като ще отнеме много време.” Обяснил Какаши.

“Знам...просто се тревожа за нея.”

Хината и Сай тихо ги следвали. Хината си повтаряла зададената мисия отново и отново в главата си.

ФЛАШБАК

“Наруто, Какаши, Хината, Сай! Вие четиримата ще отидете на тази ‘възвръщаща’ мисия. Тъй като Учиха Сасуке е взел Сакура и я заплашил да я убие, неможем да си позволим да ги преследваме по начинът по който до сега го правихме. Каквото ще направите е следното: ще намерите екипът на Учиха и ще ги наблюдавате. Ако сметнете че е безопасно да върнете Сакура, без да излагате живота й на опастност, така и ще направите.”

“Значи ако помислим че ще я убие не искате ние да се включваме?” попитал Сай.

“Точно така и ако такъв е случая тогава ще продължите да ги следвате и ще съберете колкото се може повече информация за момента и ще я върнете. Ясно?” *не =|*

КРАЙ НА ФЛАШБАК

Хината съжалявала Наруто, като го гледала да скача от клон на клон, ‘Горкият Наруто-кун. Първо изгубва Сасуке-сан а сега и Сакура-сан. Ще се опитам да ти помогна Наруто-кун.’
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сакура почувствала че се свестява. Тя отворила очи и се опитала да се фокусира. Това което видяла било Учиха Итачи.

“Най-накрая се събуди.” Казал той, без да гледа към нея.

Тогава тя си спомнила какво станало по-рано и най-лошото от всичко, тя си спомнила че я целунал. Тя инстинктивно докоснала устните си с пръстите на ръката си, ‘Това беше първата ми целувка...Исках първата ми целувка да е с-’

“Все още ли мислиш за това?”

Тя незабвано дръпнала ръката си и погледнала нагоре към него, спомняйки си, че все още е в ръцете му. Тя за секунда се вгледала в тъмните му очи, когато осъзнала че и той я гледа. Извъртйки леко глава, тя си спомнила, че това не е Сасуке а Итачи. Тя го погледнала ядосано, “Защо ме взе, от каквка полза съм ти?”

Той се подсмихнал, гледайки отново напред, “Ще разбереш в последствие.”

Тя била ядосана. Той я отнел от Сасуке И й отнел първата целувка и сега я води на някое място, нито понятно къде нито защо. Тя отново започнала да се мъчи да се освободи.

“Отново ли искаш да бъдеш в безсъзнание?”

Тя спряла, като го погледнала, “Единственото което трябва да правя е да не те поглеждам в очите!”

“Е има и други начини да те оставя в безсъзнание, като например да те ударя зад врата, освен ако не искаш отново да те целуна.” Казал той, гледайки я в очакване на реакцията й. Тя сряла и отвърнала поглед, стискайки юмруците си. Тя била ядосана и разтроена, но дълбоко в себе си искала да заплаче. Тя била разочерована от това, че първата й целувка не била със Сасуке, но с именно този, който той иска да убие. Тя неможела да си позволи да го гледа или да се разплаче, за това тя се ядосала.

Имало силен шум от гръмотевица, който я накарал да се стресне и инстинктивно стиснала наметалото му. Той я погледнал като усетил придърпване на наметалото му. След като осъзнала какво направила тя веднага го пуснала, отбягвайки погледа му.

“Кисаме, онази пещера там би била добър подслон в който да прекараме нощта.”

“Добре Итачи-сан.”

Сакура напулно била забравила за акулоподобният мъж който ударила по-рано. След секунда те спрели в пещерата.

“Итачи-сан, ще отида да намеря дървета за огън преди да е започнало да вали.” Казал Кисаме и изчезнал след секунда, оставяйки Итачи и Сакура сами в пещерата. Той погледнал надолу към нея, докато тя поглеждала към него.

“Свали ме долу!”

Тий се подсихнал, оставяйки я нежно на крака. Тя пола крачка назад. “Защо ме отвлече!?”

“Отвличане? Това не е ли същото както Сасуке те взе от Наруто-кун?”

Тя изглеждала объркана и раздразнена. ‘Защо този тип знае всичко, толкова е дразнещо!’

“Никога не съм казвала, че Сасуке-кун ме е отвлякъл!”

“Нямаше и нужда.”

Той седнал на пода, облягайки се на стената като я следял внимателно. Сакура била ядосана. Тя отишла до края на пещерата мислейки си за Сасуке и за шансовете си да зибяга.

“Не бих се опитвал да избягам ако бях на твое място”

“Кой каза че съм си мислила за това?”

Тя погледнала към планините, докато започвало да вали и облаците да се сгъстяват повече и повече. Те били тъмни и злокобни. Итачи я гледал внимателно. Обикновено той никога не се интересувал от жени, но по някаква странна причина, тя му влияела, а това го дразнило. ‘Дали е защото я целунах?’

Сакура въздъхнала, ‘Сасуке-кун, Наруто. И двамата ми липсвате. Сасуке-кун...надявам се че тази вечер няма да ти е студено. Тя кръстосала ръце изпод наметалото си, потрквайки кожата си . Тя се сетила за нощта в която Сасуке взлезнал в палатката й, полу-гол и толкова близо до нея. Това било нещо, за което тя винаги си е мечтаела. Тя знаела, че неможе да се измъкне от Итачи и Кисаме дори и да опитвала. Не искала да си го признае, но знаела че било истина. Тя въздъхнала отново и се обърнала, но внезапно спряла като осъзнала, че Итачи е точно пред нея. Бузите й все още били леко розови, от когато си мислела за Сасуке, но Итачи си мислел че е заради друга причина.

Тя поела стъпка назад, “Какво искаш?” попитала уплашено и стреснато тя.

Той се вгледал в ядосното й лице за момент, “Искам да те тренирам.”


“Е няма начин госпо- чакай..какво?”

“Ти си генджутсу ти кунойчи, с перфектен чакра контрол, медицинска нинджа и си интелигентна. От теб би излезнал чудесен помощник.”

Сакура била изненадана от всичките комплименти. Тя никога не била получавала толкова много на веднъж, което я накралао малко да се изчерви, но все още била объркана.

“Защо бих искала да ме тренираш, ти си убиец.”

“Това може и да е вярно, но ще мога да те науча на много ценни ниндутсу и генджутсу техники. И тъй като явно си добра и в тайджутсу стила еднственото върху което ще трябва да поработиш е скоростта си.

Сакура отново пристъпила крачка назад. Тя усетила как дъжда навън се усилвал. ‘Осъзнавам ли наистина какво ми предлага? Той уби семейството на Сасуке-кун! Преследва Наруто заради Кююби.’

Той направил крачка напред заставайки близо до нея. Тя почувствала дъха му близо до бузата й. Опитала се да направи още 1 крачка назад, но неможила заради стената зад нея. ‘Трябва да се движа, той е твърде близо до мен...’

“Ще се учиш ли от мен или не?”

Сакура го погледнала в очите, благодарна че не били шаринган. ‘Той и Сасуке-кун имат почти същите очи...’ Внезапно тя забелязала че той се придвижвал все по-близо и по-близо. ‘ Ако приема, тогава ще има повече шансове да върна Сасуке-кун обратно в къщи.’

Те били на няколко сантиметра разстояние, когато тя най-накрая проговорила, “Ще го направя.”

“Така ли?”

“Да. Ще ти позволя да ме тренираш.”

Той се подсмихнал и се отдръпнал задоволен от отговора й, сядайки на мястото където бил седнал по-рано. “Ще започнем в други ден.”

Тя тъкмо щяла да го попита защо не утре, когато Кисаме се върнал, носейки купчина дървета в ръцете си.

“Итачи-сан, ще запалиш ли огъня?”

“Аа.”

Сакура ги наблюдавала внимателно. “Той и Сасуке-кун много си приличат, като изключим факта, че този нещастник е убил цялото си семейство. Но чудя се...какви ли отношения са имали преди всичко това?’

След като запалил огъня и тримата се настанили близо до него за да се стоплят. Изведнъж силен звук от гръмотевица накарал Сакура леко да подскочи.

“Страхуваш се от гръмотевици,а, черешово цветче?” попитал Кисаме подигравателно.
Сакура се вгледала в него и забелязала, че мястото на лицето му, където го ударила по-рано започнало да добива леко лилав цвят, “Как е синината ти? Боли ли?”

Той тихо изръмжал. Итачи, който седял до Сакура се опитал да задържи смеха си. ‘Тя ме накара да се разсмея..?’ Той я погледнал от ъгъла на окото си. Ставал все по любопитен за нея колкото повече време прекарвал с нея.

Скоро след като запалили огъня те си легнали, освен Сакура.

“Сакура-сан, ела тук ако обичаш.”

Сакура погледнала Итачи, много ясно разбирайки какво иска обмисляйки дали ще може да го пребие, преди да отиде до него.

“Какво?”

“Седни за момент.”

“Итачи-сан не прави нищо, което аз не бих направил.” Казал Кисаме, преди да се завърти на другата страна за да ги игнорира. Сакура го погледнала и й се искало да го удари, когато почувствала как ръката й бива теглина надолу. Тя била издърпана толкова ниско че трябвало да легне. “Какво правиш?” попитала раздразнено тя.

“Неможе да ти позволим да избягаш, за това ще спиш до мен.”

“КАКВО!”

Изведнъж почувствала ръка да се увива около кръста й като я издърпал близо до него. Тя изписукала (O_o’) леко, което го накарало да се подсмихне. “Не съм се съгласявала!”

“Е ако искаш можеш да легнеш до Кисаме. Доста е буен и кожата му не е толкова мека колкото моята (Maybe he’s born with it, Maybe its MAYBALENE XD)…но ти си решаваш.”

“Така е..но не бих отказал малко женска компания” казал Кисаме, повдигайки вежда и облизвайки устните си.

“Няма начин Шарки!” казала отвратено Сакура.

Тя започнала да се върти, мъчейки се да се освободи от захвата на Итачи. “ПУСНИ МЕ!”

“Престани или ще те сложа при Кисаме.”

“Това ли е? Нямам друг избор? Като например да спя сама може би!”

“Не, сега спри да се въртиш, легни долу и заспивай.”

Тя продължила да се противи на това, че трябва да е близо до него. Накрая започнало да му писва, хванал ръцете й и се извъртял така че бил над нея. “Ще се спреш ли?”

“НЕ! Неискам да спя до теб ИЛИ Кисаме. Защо просто не ме оставите НАМИРА!”

“Имаш само тези възможности, така че заспивай или аз ще те накарам да заспиш.”

“Това трябва да се види.” Казал Кисаме като се обърнал отново към тях, облягайки се на лакетът си. Сакура си спомнила чувството от устните му притиснати към нейните. Това я накарало да спре, “ДОБРЕ!”

Итачи, задоволен от отговора, слязъл от нея и зел предишната си позиция, като отново увил ръката си около нея. Тя усетила как той отпуска ръката си, докато тя гледала към огъня. Емоционално тя се чувствала разбита, но неможела да стори нищо. ‘Сасуке-кун, иска ми се да беше тук с мен...’

Екипът на Сасуке се установили за нощта в палатките си, след като прекарали остатъка от деня в търсене на Итачи, Кисаме и Сакура. Сасуке лежал в палатката си, гледайки тавана, чувствайки се ядосан и разтревожен. Всеки от екипа му бил забелязъл че е в лошо настроение след като връхлетяли на Итачи. Карин от друга страна изглеждала по-щастлива от всякога. Всеки знаел че е защото Сакура я нямало, но това само наливало оше масло в огъня. Сасуке се ядосвал, докато мислил за случилото се по-рано същия ден.

‘Итачи, следващия път като те видя, ще те убия, нещастнико!’ Завъртял се той на едната страна. Той погледнал към възглавницата си си и спрял за момент, вдигайки няколко косъма розова коса, които били на нея. ‘Сакура...’ Той се чудел къде ли може да е, когато изведнъж пред очите му се появила сцената, когато Итачи целувал Сакура. Той стиснал зъби и юмруци, ‘Този нещстни ще си плати за това!’

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:38

Глава 4

Сакура се събуди на следващата сутрин и видя,че Итачи все още е зад нея.Тя се изправи възможно най-леко и внимателно.

"Отиваш някъде ли Сакура-сан?"

Тя погледна надолу да види Итачи,който я гледаше с безизразна физиономия. "Не,просто се изправях." - отговори тя раздразнена. Сакура си потърка очите и стана като направи една крачка далеч от него.Итачи също стана и тръгна към Кисаме. "Кисаме,ставай! Време е да потегляме."

Кисаме изведнъж стана като също си търкаше очите. "Време ли е вече да тръгваме? Исках да поспя още малко."

"Трябва да тръгнем рано,за да се върнем по-скоро."

Кисаме се изправи като нагласи голямата сабя на гърба си. "Добре,добре.Взимаме Черешовото цветче (Сакура) с нас нали?

"Аа."

Сакура видя как Итачи я приближава.Той протегна ръка към нея , гледайки така все едно ще награби нейната. "Няма да избягам.Мога просто да вървя до теб,окей?" Запротестира тя , издърпвайки ръката към брадичката си,така че той да не може да я хване.

"Не се протегнах , за да те хвана за ръката.Щях да ти дам това."

Тя погледна надолу и в ръката му видя хабче (soldier pill - такова , дето нинджите взимат вместо храна,когато са на мисии.) "Оо." Сакура го грабна и след като го огледа за един кратък момент,бързо си го мушна в устата.

"Кисаме,ти можеш да водиш.Аз ще пътувам до Сакура-сан."

"Добре.Тогава хайде да тръгваме."

След момент пещерата беше празна.

"Дали можем да узнаем къде са изчезнали?" - попита Суйгетсу докато групата от шетирима шиноби подскачаше от клон на клон.Настроението на Сасуке все още не беше подобрено.

"Карин,усещаш ли някаква позната чакра наоколо?" - попита Сасуке.

Имаше дълга пауза преди тя да поклати главата си "За съжаление не,мисля че са извън моя обсег."

"Тогава ускоряваме крачка."

Сасуке увеличи скоростта си като се движеше по-бързо от преди. 'Итачи,ще те намеря.'

Никой не искаше да ускорява , защото те вече се движеха достатъчно бързо,но от друга страна никой не искаше да му противоречи.Най-вече сега,когато беше в лошо настроение.Така,че в крайна сметка те тихо го прокълнаха и ускориха.

Започваше да става тъмно , а Сакура беше изморена от това да се движи толкова бързо през целия ден и ро без да си почине.Както си мислеше,че има нужда от почивка,изведнъж Кисаме спря пред тях на едно дърво.

"Итачи-сан,мисля,че това е достатъчно за нейните очи."

Сакура не беше сигурна какво точно има предвид Кисаме,но имаше лошо предчувствие.Итачи се протегна към джоба си и извади дълга тъмно-синя лента.Той се обърна към нея,като беше хванал лентата с двете си ръце.

"Какво правиш?" - попита Сакура , правейки крачка назад.

"Завързвам ти очите.Ще се върнем към базата на Акатсуки,така че не можем да ти позволим да видиш местообитанието и."

"Но защо трябва да съм завързана?" - попита тя,дръпвайки ръката си за защита понеже Итачи направи крачка към нея с лентата.

"Или искаш да си в безсъзнание?" - попита я той.

'Защо изборът ми винаги куца с този тип?'

"Добре де.Ще съм завързана."

Итачи завърза лентата около очите и и я стегна здраво зад главата и. "Как ще пътувам та-аааааа!"

Итачи я беше хванал като младоженка. "Ще те нося до там."

Тя дори нямаше време да запротестира,когато го усети,че тръгва.Сакура почувства,че се движат по-бързо,от колкото до одеве. 'Дали са се движили бавно заради мен? Кой се движи толкова бързо за толкова дълго време?! '

Тя не знаеше колко дълго са пътували,но усети как започва да се изморява и главата и започваше да пада. 'Колко още ще пътуваме?' Сакура беше започнала да задремва.Тя почувства , че главата и се облегна на гърдите на Итачи,но веднага щом осъзна,че заспива,тя се повдигна.Итачи забеляза,че тя задрямва,но не каза нищо,понеже знаеше,че вече почти бяха пристигнали.Сакура чу Кисаме да казва нещо,което тя не разбра,понеже беше толкова уморена.Това беше последното нещо,което запомни онази вечер,преди да сложи главата си на гърдите на Итачи и да заспи.

Сакура се събуди на следващата сутрин и осъзна,че се намира в стая,която никога не е виждала преди.Стените бяха бели и голи,като изключим часовника на стената.Горе,надясно от леглото имаше прозорец,който разкриваше гледката към поляна ,която изглеждаше като място за тренировки.Сакура се изправи бавно,като се оглеждаше из стаята.Вътре имаше малък гардероб,който стоеше срещуположно на леглото.В ъгъла имаше дървен стол,а в самата стая имаше две врати.Едната врата беше направо пред нея,а другата зад нея в ляво.Леглото , в което бе спала до сега беше с ясно бели завивки.Тя забеляза,че точно до леглото и имаше малка масичка,където стоеше червения и протектор.Чак сега,Сакура забеляза мантията на Акатсуки,която беше пометната върху стола в ъгъла.

"Къде съм?"

"В моята стая в базата на Акатсуки."

Тя обърна вниманието си към внезапния глас в стаята.Итачи влезе през вратата срещу нея и пристъпи към леглото.

Сакура преглътна.Тя никога до сега не бе виждала Итачи без мантията на Акатсуки.Той носеше черна тениска и черни панталони.Сакура забеляза пръстена на дясната му ръка и верижката около врата му.Тя също така забеляза,че той имаше добре-построено тяло и беше висок , толкова колкото Сасуке.А може би малко по-висок от него. 'Всички Учиха ли са толкова привлекателни?' - замисли се тя като задържа Сасуке в ума си.

"Тренировките ти започват днес."

"Добре." - кимна тя.

"Ще оставаш в тази стая,когато не съм при теб и не трябва при никакъв случай да излизаш,ясно?"

Тя кимна и се зачуди дали това е за нейно добро или за да може той да я скрие от Акатсуки.

"Когато съм тук,ще идвам рано сутринта,за да те взема и да те закарам първо да закусваш и после да тренираш."

Тя отново кимна.

"Ще се нуждаеш от допълнителни дрехи докато си тук,но за това ще се разберем по-късно.Сега,готова ли си?"

"Ано.. къде е банята?"

Итачи посочи вратата зад нея в ляво "Вътре има всичко нужно за баня и душ."

Сакура кимна и захвърли завивките настрани,като люшна краката си от леглото на земята.

"И какво ще правя сама в тази стая,когато теб те няма? Не знам , но ако си забелязал тук няма нищо,дори и една книга."

"Щом искаш книги,ще те дам някои."

Тя застана пред него и погледна. 'Той е малко по-висок от Сасуке-кън.'

"Колко време имаш намерение да ме задържаш тук?'

Той се захили "Колкото трябва."

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:39

Тя повдигна вежда "Какво трябва да значи това?"

"Може би ще узнаеш.Готова ли си да тръгваме?"

Тя въздъхна,раздразнена от ситуацията "Казвай накъде." Тонът и беше полу-подигравателен.

Игнорирайки това,Итачи кимна и тръгна към вратата.Сакура го последва.Докато вървеше след него,тя оглеждаше салона. 'Това е като нормална къща...?' И наистина от това,което видя тя къщата беше голяма с много стаи и различни коридори.Имаше няколко прозореца и всичко изглеждаше чисто.Тя го последва надолу по стълбите и след това продължи още по-надолу по нов коридор.Той зави наляво и тръгна към друг коридор,който водеше до кухнята.

Сакура беше изненадана да види чиста кухня с хладилник,печка,мивка и дори четка за зъби.Тя погледна надясно и видя голяма маса,достатъчно широка,за да се поберат на нея поне 10 човека.Изведнъж Итачи се обърна. "Седни моля,Сакура-сан." Без намерение да му се противи,тя тръгна към масата и седна на най-близкия край до нея.През следващите 15 минути,Сакура гледаше в изумление как Итачи и готви закуска с яйца,бекон и няколко препечени филийки.След като се нахраниха,те станаха и тръгнаха обратно по коридора,от който дойдоха.Накрая Итачи спря пред Сакура,която не разбра причината,преди да чуе друг глас.

"Итачи-сан,не мислиш ли,че си станал малко по-рано днес,ъм? Русокос мъж беше спрял пред него.Той изглеждаше уморен и се прозяваше.

"Дейдара,ти също си буден.Защо си станал толкова рано?"

"Миризмата от топла закуска ме накара да се събудя.Не остави нищо за мен,нали?"

Итачи повдигна вежда. "Не мисля,така че да."

Сакура не можеше да види мъжа пред Итачи,понеж беше зад него.Тя изви врат през него и видя висок мъж само с една ръка и разрошена руса коса.Тя забеляза и протектора му от Скритото Каменно село , както и линията през него.

"Ъ?Итачи-сан? Кой криеш?"

Итачи помръдна настрана,като разкри Сакура и погледна към нея.

"Тя е красиво момиче,ъм?" Имаше малка пауза , през която Дейдара я загледа от глава до пети.Сакура забеляза захилването му и бузите и порозовеняха. - "Какво ще правиш с нея,ъм?" (HARD HENTAI DOUJIN xDDDDDD)

"Ще я тренирам."

"Как...? Да.. определено не е това,което аз бих направил с нея." Той и се захили с мазна усмивка.Сакура само помисли какво може да означава този коментар и в следващия момент си обърна главата настрана полу-засрамена полу-ядосана. - "Е,гладен съм,така че ще отида да похапна нещо."

Итачи отново пое напред като мина през Дейдара,който хвърли на Сакура друг поглед,преди да тръгне към кухнята. 'Друг член на Акатсуки.Чудя се дали знаят,че аз бях тази,която уби Сасори?' Изведнъж тя усети студ,докато минаваха през една врата,която беше в доста лошо състояние.Беше надраскана и изглеждаше стара и отблъскваща.Прииска и се да попита Итачи за тази врата,но си каза,че той няма да и отговори,дори и ако тя му падне на колене и го замоли.Той се плъзна през стъклена врата и пристъпи навън като преди това си обу сандалите.Тя също си събу пантофите и чак сега осъзна,че сандалите и вече бяха донесени до вратата.Сакура го последва към мястото за трениране,което бе видяла по-рано през прозореца на неговата стая.

"Ще тренираш тук всеки ден най-често с мен,но ще има случаи, в които ще си сама."

Сакура кимна.

Итачи я погледна с безизразна физиономия. "Първо ще поработим над бързината ти."

---------------------------------------

"Наруто,спри тук!." -каза Какаши кацвайки след момент на клона до него.

"Какво има Какаши-сенсей?" - попита Наруто.

"Нека първо слезем на земята."

Хината,Сай и Наруто последваха джуунина,който скочи на земята.

"Това беше мястото,на което последно видяхте Сасуке,нали?"

Наруто огледа околността за момент "Ум,да мисля,че беше тук."

"Добре.Хината, не, че очаквам да ги откриеш сега,но би ли все пак проверила наоколо?"

"Добре." Тя събра ръцете си заедно и направи няколко знака с ръце "Бякуган!" Имаше дълга пауза,през която всички гледаха към нея.Тя затвори очите си след момент,поклащайки главата си,докато вените от лицето и изчезваха. - "Не виждам никой наоколо."

"Добре,понеже знаем,че те се движат през последните няколко дена,то ще бъде трудно да намерим Сасуке и групата му,а и Сакура.Все пак напоследък валя доста и за това ще намерим моите нинджа-кучета , за да ни помогнат."

Какаши коленичи на земята , слагайки палеца си на част от жилетката си "Кчиюсе но джутсу."

От облак от пушек се появвиха група нинджа-кучета. "Йо!" - каза Пакун , като вдигна лапата си,за да поздрави.

"Нуждая се от вас,за да потърсим околността за миризмите на Учиха Сасуке и Харуно Сакура и да открием по кой път са поели. (по грешнияяяя xDDD ша горат Ф АДА ! xDDD) -"Тръгвайте!" След момент групата от кучета изчезнаха във всички посоки.

"Да имаш нинджа-кучета наистина е полезно." - каза Сай.

"Да,наистина."

Наруто едва стоеше на краката си.Той беше твърде разтревожен за това да започне да търси по-скоро Сакура и Сасуке. 'Ще те намеря Сакура-чан,обещавам!' (Dattebayo! xDD)

Лаещ шум беше чут и след малко четиримата шиноби,които стояха там,вече ги нямаше.

---------------------------------------

Сасуке и екипа му спряха,когато пристигнаха близо до една пещера,която изглежда беше използвана.

"Тези следи са нови.Може би са от преди един ден." - каза Джууго,като се наведе , за да изследва земята.

"Да,но къде са отишли?" - каза Суйгетсу,изритвайки едно камъче извън пещерата.

"Предполагам,че трябва да започнем отначало." - каза Карин,облягайки се на стената,където стоеше Сакура предната вечер.

"Ще продължим да ги търсим." - каза Сасуке пристъпвайки към входа.

"ТЯХ?! Мислих,че търсим Итачи.Или имаш предвид онова розовокосо кунойчи?" - попита Карин раздразнена.

Той се обърна с безизразна физиономия. "От нея имахме полза и ще е добре да си я върнем обратно."

Суйгетсу вдигна рамене,минавайки край него и хващайки дръжката на сабята си. "Не ме интересува нищо,докато дойде време за боя ми с това копеле Кисаме."

"И каква полза от нея имаме,за която не сме информирани?" - попита Карин , а от думите и бликаше ревност.

"Не те засяга." - каза спокойно Сасуке.Този коментар я ядоса още повече. "КАКВО! РАЗБИРА СЕ,че ни засяга.Все пак всички ние сме от този екип,помниш ли?!"

"Млъкни,Карин.Ти просто ревнуваш.Щом Сасуке казва,че има цел,тогава защо да не се опита да я върне.Все пак тя е медик-нинджа." - каза Суйгетсу.

"АЗ НЕ РЕВНУВАМ! А И ОСВЕН ТОВА! Защо да ревнувам като тя е просто-"

"Наистина привлекателно момиче,която явно е интелигентна , а и е медик-нинджа?" - каза Суйгетсу с подхилкване.Той се забавляваше от това да я кара да се чувства неудобно и отбранително.

"Ще те убия!"

"Спрете и двамата." - каза Сасуке отново спокойно. - "Тръгваме.Хайде."

Четиримата шиноби излезнаха от пещерата и отново тръгнаха към гората.

---------------------------------------

Сакура се събуди на следващата сутрин и се почувства ранена и схваната навсякъде. 'Боли ме тялото... Итачи е безжалостен с тази тренировка.' Тя се завъртя в леглото и поиска да поспи още малко,но изведнъж чу отварянето на вратата , последвано от приближаващи стъпки. 'Той дори и не почука!'

"Сакура-сан,време е да ставаш."

Итачи я чу да мърмори и повдигна вежда. "Сакура-сан , така или иначе ще трябва да станеш,така че те съветвам да го направиш сега."

Тя се завъртя , за да види тъмнокосия мъж,стоящ пред нея. "ДОБРЕ ДЕ!"

Бавно тя стана , разтягайки схванатото си тяло.Люшвайки краката си от леглото на земята,Сакура тръгна по стълбите,следвайки Итачи.

През следващите три месеца,това се случваше всеки ден.Итачи идваше всяка сутин в 6 без да чука на вратата,независимо какво е било предишния ден и после тръгваха към стълбите.Той и правеше закуска и после тренираха.Имаше случаи,в които Итачи изпращаше друг член на Акатсуки,за да го замества в нейната тренировка.Сакура прекара няколко дена с Кисаме и Дейдара,което си беше достатъчно интересно.Всеки ден тя минаваше през старата,надраскана врата,от която усещаще студ.Любопиството започваше да я обзема.

С времето Сакура осъзна,че Итачи е човек с много стриктен начин на живот.Той не обичаше нещата да бъдат извън правилата или да не се движат така,както той би искал.Не само,че външно не показваше никакви емоции, а и тонът и маниерите му също показваха това.Сакура наистина много искаше да разбере какво имаше зад тази врата,но всяка вечер в 8,Итачи я придружаваше обратно в стаята и и я оставяше като заключваше вратата след себе си.За щастие поне и бе донесъл няколко книги за четене, с които тя се занимаваше,за да и минава времето по-бързо.Веднъж тя реши да се надникне навън,не толкова за да потърси нещо определено,а просто защото се бе уморила да чете и се дразнеше от факта,че я държат като затворничка.Освен това,любопитството и за онази врата продължаваше да расте.Членовте винаги бяха много внимателни около нея да не се изпуснат за нещо и най-вече всичко за организацията им,Бижуу и следващите им жертви.Щом Итачи се появеше с нея зад себе си всички разговори замлъкваха и темата се сменяше на нещо обикновено,от което Сакура не се интересуваше.

Докато обикаляше из стаята на Итачи,тя отиде до гардероба му и за съжаление намери само дрехи.Тя си помисли,че е странно да намери цял шкаф само с мантии на Акатсуки. 'Какво са ги сложили тук,за украса ли?' - въздъхна тя и отново отиде да чете книгата.

Най-накрая една вечер Сакура си лежеше на леглото,гледайки към тавана и мислейки отново за онази врата,когато чу стъпки до вратата си.Тя погледна към часовника. '12:37,какво още правят?' След момент тя чу два гласа навън да си говорят.Тя не можеше да разпознае гласовете,но чу нещо от сорта на 'страхотно изкуство' и 'добро момче'.Сакура бавно стана от леглото и се запъти към вратата,като маскира чакрата си и притисна ухото си към дървото.

"Тръгваме утре,нали?"

"Да,Тоби,но сега отивай да спиш,ън."

'Това трябва да са Дейдара и този странен Тоби.' Сакура притисна ухото си по-близо до вратата,опитвайки се да чуе къде ще ходят или какво ще правят.

"Всички вече спят и ако някой от тях се събуди,най-вече Итачи,то няма да е много щастлив,разбираш ли?"

"Да,Тоби е добро момче.Тоби отива да спи."

След секунда Сакура чу отдалечаващите се стъпки.Тя се захили,когато чу въздишка.Представи си как Дейдара стои пред вратата и търка уморено очите си. 'Щом всички са отишли да спят,то може би...'

Сакура се обърна , за да погледне стаята.Тя знаеше,че вратата е заключена,но все пак опита да я отвори.Също така знаеше,че ако я счупи,определено ще я чуят.Погледна към прозореца и се усмихна като тръгна натам.Тя леко сложи ръцете си на стъклото и го натисна.За найна изненада,прозореца беше отключен. 'ДА!' Сакура отвори широко прозореца и скочи през него.Огледа се наляво и надясно.Имаше прозорци навсякъде от двете страни на сградата.Тя погледна към земята. 'Малко е високо,но сега или никога.' Тихо тя се отлепи и скочи на тревата.Погледна отново към прозореца си и после към другите. 'Безопасно.' Бързо почна да бяга по треватаи отвори стъклената врата,през която влизаше всеки ден,внимавайки да не шуми много.Тя се усмихна като се увери,че няма никой наоколо и после се разтърси за някакви знаци от чакра.Сакура престъпи в къщата,затваряйки вратата след себе си.Тихо се наклони към вратата,към която беше толкова любопитна.Можеше да усети силното тупкане на сърцето си. 'Толкова лесно беше.. защо до сега не го опитах?'

Тя погледна иззад ъгъла,като се увери,че няма никой.Когато видя вратата,усети как сърцето и започна да препуска силно.Захапвайки устната си,Сакура тръгна към вратата и сложи ръка на дръжката. 'Наистина е студено.' Чувствайки стомаха си да се свива,тя внимателно дръпна дръжката и отвори вратата.Леко изкърца и тя замръзна на място,като потърси знаци от някаква чакра или някакъв шум.Веднъж щом се увери,че никой не идва,тя се провря през отвора на вратата и я затвори след себе си като я остави малко открехната.

Сакура се обърна и погледна към каменните вити стълби,които водеха надолу по каменната стена.Нямаше никаква светлина и беше тъмно като в рог.Сакура преглътна преди да започне да слиза надолу по стълбите.Колкото по-надолу слизаше,толкова повече очите и свикваха на тъмнината,но все пак още си беше трудно да вижда добре.Тогава тя осъзна,че всъщност това е спираловидна стълба,по която се движи от доста време.Сакура гледаше към земята,така че да не се спъне или да падне. 'Това нещо има ли край?' Както си мислеше,изведнъж забеляза,че стълбите свършват малко по-нататък,където започваше някаква мръсна пътека.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:40

Промяната в пода я направи още по-развълнувана.Когато краката и докоснаха мръсния под,тя се огледа наоколо.Тя беше в гигантска пещера,а пътя , на който стоеше бе тесен и дълъг.Сакура забеляза,че пътеката беше достатъчна , за да се движи по нея само един единствен човек.Тя последва пътя с очи и забеляза , че беше прикрепен към стената.Също така забеляза,че напред пътя се отклоняваше в нова тъмна пресечка.Сакура започна да върви бавно,когато изведнъж чу звука от вода.Тя погледна към периферията на скалата.Лицето и замръзна,когато видя какво имаше на върха.Тя беше около 5 етажа над водата,над която имаше остри скали,готови да убият всеки,който падне.Сакура преглътна и погледна към пътеката. 'Добре,просто ми трябва малко време.'

Тя бавно започна да върви по пътя,слушайки долу как водата се разбива в скалите. 'О,по дяволите! Ти си шиноби! Стегни се!' Сакура се захили на изведнъж появилата се Вътрешна Сакура.

'Не си това, от което се нуждая точно сега.'

'Ти винаги се нуждаеш от мен,сега използвай чакрата си , за да прилепнеш към пода и не ни убивай!'

'E,имаш право.'

Сакура затвори очите си и концентрира чакрата в стъпалата си,като започна да ходи малко по-бързо.Отне и доста време , за да се домъкне до другата страна.Тя продължи да диша равномерно,концентрирана върху целта.Изведнъж Сакура чу нещо и замръзна на място.Опита се да различи от къде идва шума. 'Какво е това?' Почувства сърцето си да бие по-силно.Погледна назад,нагоре,надолу.Ставаше все по-шумно.Все едно земята се наточваше срещу нещо.Накрая се обърна към пътеката,от която дойде и видя нещо черно и остро да излиза от земята.Изглежда имаше ципа за отваряне,но беше затворено.Сакура направи крачка назад,когато нещото спря , но не помръдна.Тя продължи да го гледа внимателно. 'Какво по дяволите е това нещо?' Изведнъж то се отвори и се появи лице,което беше полу-бяло,полу-черно.

"Момиче,изглеждаш доста вкусно за ядене.'

Сакура извика и побягна назад с всичка скорост,използвайки чакрата си за да не падне. 'Какво по дяволите е това и защо иска да ме изяде?' Тя продължаваше да бяга като внимаваше да не падне от скалата.Когато стигна началото,тя погледна назад и осъзна,че нещото беше по петите и.Странното беше,че то не тичаше.А вместо това сякаш се движеше вътре в земята.Сакура изпищя отново и тръгна по стълбите,прескачайки няколко стъпала наведнъж.

"Не можеш да избягаш от мен,момиче.Не съм ял от близо седмица и съм доста гладен."

Сакура побягна още по-бързо по стълбите и погледна назад , за да види,че нещото се приближаваше все повече към нея.Тя дори не забеляза потта си и ускореното си дишане.Единствената и мисъл беше да се махне от това ужасно нещо.По някаква причина тя повярва,че то ще я изяде ако стигне до нея и тази мисъл я ужаси още повече.Сакура продължаваше да тича по стълбите 'И одеве ли тези стълби бяха толкова много?!' Сакура започна да се замайва от тичането в кръг и усети как краката и забавиха крачка 'Не! Трябва да тичам по-бързо! Той се приближава!'

"Да,виждам,че отслабваш."

Сакура разклати главата си силно,насилвайки се да използва повече чакра,за да е по-бърза. 'Няма да ме хванеш,копеле такова!'

Тя побягна по-бързо прескачайки няколко стъпала наведнъж. 'Изхода трябва да е тук някъде!' Най-накрая тя зави иззад ъгъла и видя вратата,от която влезе.Можеше да види светлината от пролъката.Сакура усети цялата си вяра из тялото си,когато се отлепна от стълбите и използвайки чакрата си полетя във въздуха (Yeah..right! Superman! xDDD) Тя прехвърча към вратата и я бутна с ръцете си,преди да се блъсне в нещо меко.Осъзна,че някой я е хванал.Звука от нещото,което я преследваше беше точно зад нея и тя погледна към вратата,вкопчвайки се в ризата на спасителя си,без да знае кой е той.

След момент вратата се отвори широко и нещото,което я преследваше спря.Сакура беше заровила лицето си в ризата на спасителя си и чакаше нещото да я хване.Но когато чу ,че то спря,тя се почувства объркано и внимателно отвори очи.

"Итачи,какво правиш? Разваляш вечерята ми."

"Затсу,тя не е за ядене."

Сакура чак тогава разбра кой бе спасителят и и погледна в очите му.Тя веднага пусна ризата му и се отдръпна назад с зачервени бузи.Итачи я погледна за момент и се захили,след отново обърна вниманието си към Затсу.Сакура се беше почувствала малко по-добре като узна,че нещото,което я преследваше не беше безумно чудовище. 'Благодарение на Ками-сама,няма да бъда изядена!' (Предполагам,че "ками-сама" е писателката на фик-а xD) Тя погледна към Зетсу,който гледаше към Итачи.Изглежда те водеха безмълвен разговор.

"Трябва да се грижиш по-добре за домашните си любимци,Итачи." - каза Затсу,сочейки Сакура.После се обърна и тръгна обратно по стълбите.Сърцебиенето на Сакура понамаля и тя въздъхна,без да се усети.Итачи я гледаше как зяпа към земята без да говори.След момент тя погледна в очите му без да знае какво да каже.Не знаеше дали да се извини,че е обикаляла наоколо,или за това,че го е събудила или пък да му благодари,че я е 'спасил'.

Тя го погледна , отваряйки устата си,за да каже нещо,но нищо не излезна.Реши,че да гледа към земята е по-добре. Итачи се изправи "Ще те закарам обратно в стаята ти."

Сакура стана и тръгна след него.Той не проговори,което я изненада,защото тя очакваше да и се навика и да я смъмри за това,че е излезнала от стаята си.Щом стигнаха до стаята,той се протегна към джоба си и извади доста ключове,с един от които отключи вратата.След като я отвори,Итачи зачака на прага,тя да мине.Сакура мина край него,все още гледаща към земята и избягваща очите му.Тя тръгна към леглото,когато чу затварянето на вратата и след като се обърна,видя че той стоеше в стаята.Итачи тръгна напред и спря пред нея.Сакура го погледна с объркани и разтревожени очи.Той продължи да я гледа с безизразна физиономия и все още безмълвен.Тя тъкмо щеше да каже нещо,когато той изведнъж проговори.

"Влизай в леглото."

"К-какво?!"

"Казах,влизай в леглото."

Тя се обърна колебливо и после кимвайки,влезе под завивките.Щом спря да мърда,Итачи отиде до леглото и заключи отворения прозорец над нея.

"Утре ще бъдат сложени решетки,за да не избягаш."

Тя кимна , очаквайки нещо такова.Това , което наистина не очакваше се случи после.Итачи повдигна завивките на леглото и легна до нея.Тя се повдигна стресната на лакти. "Какво правиш?!"

"Ще спя тук тази вечер,за да се уверя,че няма да се опиташ да избягаш отново."

"Но аз не се опитах да избягам,аз просто-" Сакура се спря изведнъж като задържа дъха си. 'Чакай.. чак сега осъзнах...не се опитах да избягам.Можеш,но не го направих?Вместо това просто се измъкнах , за да видя какво има зад онази врата...защо...защо не се опитах да избягам-?'

Итачи се забавляваше докато я гледаше как се обърква и се ядосва,осъзнала това което е направила.Или по-точно това,което не е направила.Сакура отвори устата си да каже нещо,но после веднага си я затвори,незнаейки какво да каже.Правейки му оттегчена физиономия,тя се обърна на другата страна с гръб към него.Итачи се захили като легна по гръб с ръце зад главата си,гледайки към тавана.Той остана буден,докато не се убеди,че тя спи.След това той затвори очите си и също заспа.

На следващия ден Сакура се събуди в 6 сутринта от Итачи,който викаше името и отново.Тя стана много трудно тази сутрин,понеже беше толкова изморена от събитията от предишната вечер.Щом тръгнаха по стълбите,Сакура се изненада,че Итачи не я закара към кухнята,а вместо това направо към стъклената врата към мястото за тренировка.Объркана Сакура го погледва,като събу пантофите си.

Щом бяха навън,Сакура усети как стомаха и заръмжа и тя погледна Итачи с oчи пълни с надежда "Ано,Итачи-"

Той я прекъна. "Шиноби трябва да е подготвен за всякакви ситуации.Понякога се случва така,че не можеш да ядеш цял ден,или два или повече..Тази тренировка ще ти помогне да узнаеш какви са твоите възможности ако не си яла."

Сакура почувства как сърцето и се сви. 'Или с други думи съм наказана за това,че се измъкнах.' Тя се ядоса на себе си отвътре.После видя през прозореца как Дейдара и Тоби атакуват пържолите си.Тя отново се ядоса на себе си. 'По дяволите..' После обърна внимание на Итачи,като се опиваше да игнорира молбата на стомаха си.

-----------------------------------

Така минаха следващите 3 месеца.През това време Сакура беше научила доста.Бързината и се беше подобрила.Тя не беше толкова бърза колкото Итачи,но той беше спрял да разботи върху бързината и от както тя достигна една определена скорост.Сакура прие това като знак,че той е доволен от тази нейна бързина.Освен това тя научи много нови джутсу-та , а и генджутсу-та.През това време Сакура забеляза,че Итачи и другите напускаха за няколко дена,винаги от както сложиха решетките на прозореца и.Единствения , който оставаше да я наблюдава беше този,който наричаха Тоби.Той винаги говореше,че е добро момче,което още повече я объркваше. 'Не трябва ли Акатсуки да .. не е добър?' Тя реши да остави това настрана.
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:40

Сакура забеляза и още нещо,което я притесняваше.Итачи се държеше към нея различно от началото,когато беше пристигнала.Той беше много по-мил , от колкото би трябвало да е,или поне твърде мило като за Итачи.Сакура не можеше да се сети за никаква определена причина,поради която инструктурът и да се промени така,но явно не беше единствената,която не разбираше.Когато той се държеше с нея мило,Кисаме го гледаше с насмешка.Макар че Итачи винаги внимаваше какво прави , когато наоколо има и други.Ако някой освен Кисаме беше наоколо,Итачи се връщаше обратно към студеното държание учител-ученик,не както Какаши беше,а по-студено и много по-дистанцирано.Сакура не искаше да се задълбочава в това,защото в главата и имаше нещо друго.

През цялото време,в което беше там,тя не спираше да си припомня,че е там,за да стане по-силна и да успее да върне Сасуке обратно в Коноха.Тя погледна през прозореца,мислейки за Сасуке-нещо,което правеше често.Тя въздъхна,чудейки се къде ли е той и кога ли тя ще може да го види отново.Тя се завъртя в леглото,знаейки,че никога няма да успее да заспи ако продължава да мисли за него,така че отново се замисли за нещо друго.Беше тренирала цял ден и сега беше изтощена.Последно Итачи я беше научил на Fireball Technique (т.е. Katon!Goukakyuu No Justu ама няма да го превеждам,щот ще звучи кат БОЗА xD) , което Сасуке обичаше да използва толкова много.Сакура най-накрая беше успяла да го направи в този ден.

Тя започна да мисли за всичко,което беше научила от както бе пристигнала.Въпросът какво още прави там постоянно беше в главата и.Зачуди се дали Наруто и Какаши я търсят,а и Сасуке също.Най-накрая се замисли какво ли ще прави с нея Итачи.Знаеше,че никога няма да намери отговорите на тези въпроси,докато не избяга или някой не дойде за нея.Затвори очите си,опитвайки се да заспи и отново се замечта за Сасуке.Както много пъти преди тя се зачуди какво ли ще е чувсвтвото от това да го целуне.Изведнъж умът и беше атакуван от два спомена,за които не искаше да се сеща.

СПОМЕН

Бяха минали 3 месеца,от както беше доведена в базата на Акатсуки и първият път,когато Итачи и другите бяха напуснали.След седмица отсъствие,те най-после се завърнаха.Сакура забеляза,че всички изглеждаха така все едно са използвали цялата си чакра.Не разбра защо,но на следващата сутрин,когато Итачи дойде да я събуди,тя реши да го попита.

"Време е да ставаш,Сакура-сан."

"Итачи,искам да знам къде ти и другите отивате през последните няколко седмици."

Той повдигна вежда,явно раздразнен от въпроса и. "Казах ти още когато пристигна тук,че ще има случаи,в които ще бъдеш сама."

"Не ме интересува това! Искам да знам защо вие всички изчезвате за цяла седмица,освен този странен тип Тоби."

"Това не е твоя работа,Сакура-сан.Сега нека да тръгваме."

Тя беше ядосана.Той пренебрегна въпроса и.Разбира се тя не искаше да каже точно това,което искаше.А всъщност искаше да знае дали са навън,за да търсят Наруто или са попаднали на Сасуке.Тя стана от леглото и грабна ръката му.Той се обърна бавно,гледайки ръката и.После погледна към лицето и с безизразната си физиономия.

"Итачи,отговори ми."

Той махна ръката и от себе си и я проучи за момент,все едно се чудеше какво да направи или какво да и каже.Направи крачка напред,което я накара да седне обратно на леглото,понеже тя направи крачка назад,за да запази дистанцията помежду им.Той продължи да напредва към нея,докато гърбът и не се прилепна към стената и той се надвесе над нея с лице на сантиметри от нейното.Сакура се разтревожи,че е минала границата и е притиснала твърде много търпението му.Итачи проучи за момент изражението и преди да каже нещо.

"Сакура-сан."

Тя задържа дъха си.Итачи гледайки я , се захили.Той се протегна напред и прошепна в ухото и "Наруто-кън все още е жив,ако това е ,което те интересува."

Той се отдръпна,за да види изражението и.Тя го погледна ядосана. "Значи си бил навън,за да преследваш него?!"

"Да,но всъщност не попаднах на него."

Сакура събра юмруците си,усещайки как гнева и стига кипяща точка.Итачи погледна към ръцете и и после обратно към очите и. "Може би ще е добре днес да си починеш."

"Мога да тренирам.Добре съм."

"Не.Ядосана си.А знаеш,че не трябва да влагаш емоции в битка."

Тя се опита да го отблъсне от себе си,но без резултат. "Махни се от мен!"

"Не." Това,което се случи после беше неочаквано.Итачи затвори дистанцията помежду им и сложи устните си върху нейните,притискайки се силно върху нея.Сакура беше в толкова голям шок,че не знаеше какво да направи.Тя отвори очите си в изненада,което беше последното нещо,което запомни преди да изпадне в безсъзнание.

КРАЙ НА СПОМЕНА

'Това беше вторият път,в който това копеле ме целуна!' Тя отново се завъртя в леглото си и му се ядоса,че се е възползвал от нея.Имаше и още един момент,в който той я бе целунал.Беше станало предишния ден и сега препускаше в главата и.

СПОМЕН

Сакура толкова беше свикнала да бъде събуждана всеки ден по едно и също време от Итачи,че с времето започна да се събужда от самосебе си преди той да е дошъл.Понякога беше само 15 минути преди той да влезе,друг път половин час.Онази сутрин Сакура се бе събудила 30 минути по-рано , преди Итачи да пристигне и не можеше да заспи. 'Ще си взема душ докато чакам.' Тя стана и отиде до банята.Променяйки решението си,след 5 минути тя реши да се изкъпе.Тя се изми и напълни ваната с гореща вода.Влезна във ваната и въздъхна от успокоение.Това беше най-успокояващото нещо,което усети,от както беше там.След няколко минути тя започна да задрямва.След 20 минути се събуди вече в леко-топлата вода.Тя стана и се уви с кърпа,след което тръгна към стаята,където имаше часовник,от който да разбере колко време има.

Пристъпи в стаята,след като се увери,че няма никой.Погледна към часовника '5:59'

'ПО ДЯВОЛИТЕ!' Тя се протегна към мястото където бяха дрехите и,но не успя да ги вземе , понеже вратата се отвори.Сакура замръзна.Почувства как сърцето и започна да бие по-силно.Итачи беше шокиран да я види стояща в средата на стаята,носеща само кърпа и вир вода мокра.Той я загледа бавно от глава до пети.Сакура също го гледаше в шок.

"И-итачи."

"Сакура-сан,не знаех,че си будна вече."

Тя усети как лицето и почервеня,когато той я огледа преди секунда.Тя не искаше да бъде виждана в такова провокативно облекло пред него и по-скоро липсата на облекло.Тя се раздразни,че той поне не се обърна , за да и даде някакво лично пространство.Сакура се протегна към дръжката на банята,но неговата ръка спря нейната от това да отвори вратата.Тя направи крачка назад,когато осъзна,че той беше толкова близо до нея.

"Трябва да се преоблека,Итачи,би ли излезнал моля?" - каза Сакура с твърд глас.

"Не точно сега.Първо има нещо,което искам от теб."

Сакура преглътна продължавайки да прави крачки назад,понеже той продължаваше да прави крачки към нея.Тя се опитваше да разбере какво имаше впредвид той под този коментар,но реши да не задържа това в ума си.След секунда Сакура изчезна от полезрението му и се озова зад него с кунай опрян до врата му. "По-добре напусни сега,преди да си се наранил."

Изведнъж тя усети издърпване зад себе си и тогава осъзна какво се бе случило. 'Тъпа нечовешка бързина!' Тя погледна зад себе си и видя Итачи да стои зад нея с опрян кунай до главата и.Тогава заби куная в гърлото на мъжа пред себе си и той изчезна в облак от пушек.

"Все още съм по-бърз от теб,Сакура-сан."

Тя се обърна и тръгна към него все още с кунай в ръката.Итачи блокира атаката и тръгна напред към нея.Тя скочи назад,като използваше другата си ръка,за да държи кърпата си.Той дойде към нея и тя блокира куная му,но понеже той не отсъпи,тя вече нямаше полза от нито една от ръцете си.Използвайки свободната си ръка,Итачи погали лицето и с палеца си.Сакура не можеше да помръдне понеже се беше опряла на стената.

"Подобрила си се,от както дойде тук."

"Надявам се понеже тренирам всеки ден от както съм тук."

Той се захили и мръдна леко напред. "Освен едно нещо." Сакура почувства,че мускулите на ръката и се стегнаха.Итачи притисна тялото си върху нейното,като смачка устните и със своите.Сакура задържа очите си затворени този път,защото не искаше пак да изпадне в безсъзнание.Тя очакваше той да се отдръпне както последните два пъти,но после осъзна,че всъщност не знае дали той е направил така последните два пъти,при положение,че е изпаднала в безсъзнание няколко секунди след това.След момент Итачи облиза устната и,което беше знак,че иска пространство.Сакура отказа да отвори устата си за него,но понеже не го направи,той захапа силно долната и устна,карайки я да му отговори.

Тя започваше все повече да се ядосва с всяка изминала секунда,в която Итачи я целуваше.Той пусна езика си в устата и и притисна тялото си още по-силно към нейното.Сакура искаше той да я пусне. 'Може би ако отворя очи...' Тя го направи,но всъщност видя,че неговите бяха затворени. 'НЕ! Той наистина е искал това!' Изведнъж тя се почувства мръсна,ознавайки че Итачи иска да я целува.

'Сасуке-кън...' Прииска и се да заплаче,знаейки че някой друг освен Сасуке я целува толкова страстно.Почувства се виновна,че този който я целуваше беше човека,който Сасуке мразеше най-много в целия свят.Тя затвори очите си отново,надявайки се целувката скоро да спре.Най-после Итачи извади езика си от устата и и я целуна за последно силно и страстно,преди да се отдръпне.Преди да напусне стаята,той се протегна напред и проговори в ухото и "Ще те чакам пред вратата,Сакура-сан." Той хвана с уста ухото и и леко го захапа,след което го изсмука и я остави долепена до стената. (WTF?! o.O) Сакура го погледна как излиза от стаята,захилен и затвори след него вратата.

Тя падна на колене.Искаше и се да повърне и да махне този вкус от устата си,който той и бе оставил.Погледна към вратата и ядни сълзи се стекоха от очите и. 'Ще избягам от това място,ако ще това да бъде последното нещо,което ще направя!'

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура отново се завъртя в леглото си и този път се почувства по-малко виновна за случилото се. 'Нямам причина да се чувствам виновна,понеже не съм направила нищо лошо.Той ме целуна,а аз НЕ МУ ОТВЪРНАХ!' Тя въздъхна мислейки за Наруто и Сасуке и чудейки се къде ли са те. 'Чудя се дали ме търсят? ... Сасуке-кън.... къде си?'
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:44

5 месеца по-рано…… някъде между страните Земя и Трева (XD)….
“Най-накрая ги настигнахме”, каза Сай, гледайки през един гъст храст.
„Хината, можеш ли да погледнеш дотам и да ни кажеш какво виждаш?”- попита я Какаши.
Тя кимна, слагайки ръцете пред себе си и изпълнявайки серия от знаци , „Бякуган.”
Имаше пауза за момент, „Виждам техния лагер, явно са се настанили за вечерта.” Всички я изчакаха търпеливо да продължи.
„Виждам Саске, седи до огъня заедно с трима други шиноби, единия е червенокосо куноичи с очила, другия е едър мъж с светла щръкнала коса и третия е мъж с остри зъби и голям меч. Никъде не виждам Сакура-сан.”
„Какво?!” – каза шокиран Сай.
„КАКВО?!?!” – извика шокиран и ядосан Наруто.
„Шшш по-тихо, Наруто” – рече Какаши.
„Ако Сакура не е с него, тогава къде може да е отишла?” – каза Сай по-скоро на себе си.
„Може би им е избягала?” – преположи Хината.
„Ако беше, щеше да се е върнала в Коноха и щяха да са ни съобщили по някакъв начин.” Всеки се опитваше да измисли нещо когато Какаши се обърна към Наруто, „Наруто, какво-КАКВО ПО..?!” – рече Какаши, шокиран да разбере, че него изведнъж го нямаше. На Хината нямаше нужда да й се казва, тя вече гледаше към лагера.
„О, не, Наруто-кън отива натам!”
„Трябва да го последваме”- каза Сай, изправяйки се от клона.
”Чакайте! Спрете.”
Хината и Сай спряха, гледайки объркано към Какаши.
„Това може да се окаже хубаво нещо. Хината искам да продължиш да наблюдаваш и да ни кажеш ако нещо се обърка.”
Тя кимна, концентрирайки се върху Наруто. ‘Наруто-кън, надявам се, че знаеш какво правиш.’
Наруто кацна на един клон встрани от групата. Изглежда Карин беше първата, която го забеляза да идва.
„Изглежда имаме компания.” – каза тя, сочейки клона, на който стоеше Наруто.
Всички погледнаха към него на дървото.Той погледна надолу към тях, отново провярявайки дали Сакура не е наблизо преди да направи каквото и да е било.Наруто скочи долу, приземявайки се от другата страна на огъня, взирайки се в Саске.
„Я, явно някой има предсмъртно желание!” Суйгетсу хвана дръжката на меча си и се изправи.
„Седни Суйгетсу.” Саске нареди, гледайки най-добрия си приятел с строго изражение.
„Саске, този път не съм дошъл да се бием или да те връщам обратно.” Изражението на Наруто беше гневно. Саске се подсмихна и наклони главата си настрани, „Разбра, че е безсмислено, нали?”
Той пренебрегна забележката на Саске и продължи, „Къде е Сакура-чан?!”
Саске разбра, когато видя Наруто, че той ще попита за Сакура, така че не се изненада, но все още не знаеше какво да му каже. Той изучаваше Наруто за момент преди да отговори, „Очевидно не е тук.”
„ТЕМЕЕЕ! Какво стана със Сакура-чан! Дано наистина не си я убил!”
Саске го погледна раздразнено и, обиден от този коментар, тъкмо се канеше да отвърне, когато беше прекъснат.
„Имаш предвид грозотията с розовата коса ли?” – Карин вметна саркастично. Наруто впери поглед в нея, докато другите също я погледнаха. Саске тъкмо щеше да й каже да млъкне, когато тя проговори преди той да успее да го направи.
„Отвлече я Учиха Итачи.”
Саске мислено си отбеляза да убие Карин когато всичко приключеше. Той погледна Наруто и се закле, че видя червен проблясък в очите му.
„ТЕМЕЕЕЕ!!! ОСТАВИЛ СИ Я ДА БЪДЕ ЗАЛОВЕНА ОТ БРАТ ТИ!!!!”
Тъкмо щеше да го нападне, когато две ръце го спряха изотзад, хващайки го през раменете в здрава хватка.Сай го държеше неподвижен, „ПУСНИ МЕ!! ЩЕ ГО УБИЯ!!
„Наруто, получихме това, за което дойдохме, сега да вървим.” – каза Сай спокойно.
Останалите наблюдаваха сцената да се разиграва когато двете шинобита се сбиха, по-скоро докато Наруто се биеше със Сай. „ПУСНИ МЕ САЙ!”
„Не, колкото по-бързо намерим Сакура, толкова по-добре.”
Изглежда думите на Сай не стигаха до него, „Наруто, тя може да е в опастност, а ти си губиш времето тук!”
Той най-накрая спря да се съпротивлява, осъзнавайки, че Сай беше прав. ‘Не можем да се доверваме на Итачи. Трябва да намерим Сакура-чан!’
„Да вървим, Наруто.”
Сай скочи в дърветата, чакайки Наруто да го последва. Той и Саске бяха вкопчени в мълчалив разговор. Вбесен, Наруто се обърна да скочи в дърветата, „Наруто.”
„Какво, Темее?” – попита той, ядосан и разочарован от Саске, затова, че беше позволил Сакура да бъде заловена.
Саске си спомни думите, който Сакура му каза и които той сега обмисляше. ‘...ако искаше да го срещнеш, трябваше просто да останеш с Наруто.’
„Нищо, няма значение.”
Наруто искаше да остане и да го попита какво иска, но знаеше, че трябва да тръгва и да намери Сакура възможно най-скоро. Той скочи в дърветата, оставяйки отново най-добрия си приятел.

Бяха изминали 5 месеца оттогава и екипа на Какаши започваше да се изморява. Бяха се връщали вкъщи 3 пъти, за да се преекипират и да си починат, за да можеше отново да тръгнат да я търсят. Въпросът все още терзаеше умовете на всички „Защо изобщо Итачи ще иска Сакура” (защо ли ХD)
Наруто обмисляше няколко идеи в главата си още откакто беше разбрал, че тя беше с него и все още имаше проблеми с това. Единствената причина, която изобщо успяха да измислят беше, че той би искал да я използва някакси, за да се докопа до Наруто, но вече бяха минали 6 месеца отакакто Саске я отвлече и все още не я бяха виждали.
Итачи и Кисаме тичаха из горите толкова бързо, колкото можеха. Всеки от Акатски беше изпращан на всеки няколко месеца след своя Джинчуурики, ако вече не го беше заловил. Итачи и Кисаме отново бяха по следите на Наруто.
„Итачи-сан?” – попита Кисаме.
„Хн?”
„Вече тренираш това момиче от близо 6 месеца, не трябваше ли да я използваш, за да заловиш твоя Джинчуурики?”
„Накъде биеш?”
„Откакто тя е с нас, за втори път отиваме да търсим Наруто и просто се чудя какво чакаш?
„....”
Кисаме въздъхна. Безпокоеше се, че Итачи ще развие някакви чувства към куноичито. Сега вече беше почти сигурен в това.
„Итачи-сан, в определен момент тя ще иска да се прибере у дома, затова защо изобщо я тренираш?”
„Кисаме, притеснява ли те това, че я тренирам в свободното си време?”
„Не, но се питам за намеренията ти?”
„Моите намерения нямат значение, не се занимавай с нея. Ако това ще те направи по-спокоен – имам планове за нея.”
„Добре, Итачи-сан, вярвам ти.”
Итачи беше мислил, за това, че Сакура ще иска да си тръгне или за това какво би станало, ако той всъщност хванеше Наруто извлечеше неговото Биджуу, за това как щеше да реагира тя.
Той знаеше, че никога нямаше да я има за себе си, но нещо в него искаше да се бори срещу това.

В базата на Акатски........
Сакура лежеше будна в леглото си, втренчена във врата в другия край на стаята,нащрек за всичко случващо се. Ослушваше се какъвто и да е било шум и търсеше чакра. Още не беше локализирала чакрата на Тоби, но знаеше, че трябва да опита да избяга. Всичко беше тихо вече повече от час. Усещайки сърцето й да се блъска в гърдите, тя много тихо се измъкна от леглото и отиде, вече напълно облечена, до шкафа на Итачи. Издърпа чекмеджето, за което тя знаеше, че беше пълно с плащове на Акатски и сграбчи най-близкия. Уви черното наметало около тялото си, закопчавайки го отпред. Погледна с копнеж към прозореца, мечтаейки си решетките да не бяха там. Тя знаеше, че не би имала проблем да ги счупи, но проблемът беше, че трябваше да бъде тиха. Сакура въздъхна, преди да отиде до вратата. Тъкмо когато щеше да я отвори, чу как някой хъркаше и се опули. ‘Той да не спи пред вратата?!?!’
Тя бързо направи един Каге Буншин. Сакура кимна на клонинга си и се скри зад вратата, докато той отвори вратата и стъпи отвъд прага.
„Къде си мислиш, че отиваш?”
Тя погледна натам, откъдето идваше гласа. Toби седеше на пода отляво до вратата и сега гледаше нагоре към нея.
„Бях гладна и отивах до кухнята да си взема нещо за ядене.”
„Не ти вярвам.”
Той внезапно се изправи, взирайки се в нея. Истинската Сакура, която беше зад вратата, се молеше всичко да върви по план и слушаше внимателно.
„Моля те, Тоби-семпай, казвам истината, бях гладна и ми трябваше нещо да ям.”
„Не се опитваше да избягаш?” – попита той учуден.
Тя покалти глава „Не, дори и да опитах да избягам, ти или някой друг щяхте да ме хванете.”
Той като че ли я изучаваше за момент, после кимна. „Е добре. Обаче ще те придружа до кухнята.”
Сакура кимна и го последва надолу по стълбите. Истинската Сакура продължи да слуша и изчака докато не се увери, че бяха вече в кухнята преди да излезе от стаята и да изтича тихо надолу по стълбите. Когато стигна края им, тя се шмугна до плъзгащата се врата. Дишането й беше учестено и тя се увери, че не вдига никакъв шум преди да тръгне. ‘Сега само трябва да мина през двора без той да ме види през прозореца.’
Сакура беше маскирала чакрата си през цялото време, за да не може той да я усети. Навеждайки се, тя пролази през калта до стената. Беше достатъчно ниско, че да не я видят през който и да е било прозорец. Без да се занимава да погледне през някой прозорец, тя чу собствения си приглушен глас през прозореца над нея. Почуди се за какво си говорят, но продължи бързо покрая стената. След като стигна до края на постройката, тя скочи в гъсталака, оставяйки чакрата й да я води. Подсмихна се, гледайки назад към голямата къща, която ставаше все по-малка и по-малка в далечината. ‘Най-накрая. Сега само трябва да стигна до вкъщи и то бързо.’
Итачи и Кисаме тичаха през гората близо до базата на Акатски, търсейки още Наруто.
”По дяволите! От известно време не можем да намерим Кююби. Сигурно търси Сакура.”
‘’...”
Изведнъж Итачи спря на един клон, сканирайки околността. Кисаме спря след него на един близък клон.
„Итачи-сан?”
„Мисля, че усетих чакра преди малко.”
Сакура беше зад едно дърво, маскирайки чакрата си.
‘Мамка му. Май се усетих твърде късно.’ Тя чу шумоленето на плащ зад нея и очите й се разшириха. ‘Трябва да премахна клонинга си...’ Сакура събра ръцете си, ‘Кай!’
Итачи вървеше по земята, претърсвайки околността за чакра, Кисаме наблюдаваше за движение.
Сакура седеше колкото бе възможно по-неподвижно. Сърцето й туптеше в ушите й. ‘Трябва да им се измъкна. Защо трябваше да попадна точно на тези двамата. Ако Итачи ме намери-‘
Тя го усети да се движи зад нея. Вървеше наоколо и оглеждаше.
„Итачи-сан, може ли вече да се връщаме или Лидера ще ни се ядоса.”
Той продължи да оглежда околността внимателно още веднъж, преди да кимне и да скочи на едно от дърветата. Миг по-късно си бяха отишли. Сакура издиша. ‘Трябва да се махна оттук бързо, ще разберат, че ме няма, веднага щом говорят с Тоби.’
Тя потегли колкото можеше по-бързо през дърветата. ‘Трябва бързо да стигна до Коноха!’
Саске се събуди на следващата сутрин, чувайки силен пукот извън палатката. Той скочи и изтича навън, за да види една катерица, оплетена в някакви клонки и паднала на земята. Веднага щом осъзна присъствието на Саске, тя се шмугна в храстите.
‘Мамка му! Вече станаха 6 месеца откакто за последно видях Итачи и Сакура. Къде по дяволите я е отвел?!’
Чу се звук от разтварянето на цип зад него и Карин излезна от палатката си. Забелязвайки Саске, тя се доближи зад него и се изчерви, осъзнавайки факта, че бяха сами.
„Добро утро, Саске. Надявам се, че спа добре.” Когато той се обърна да я погледне, погледът му изразяваше отегчение.
„Карин, събуди останалите, тръгваме възможно най-скоро.”
На нея й беше писнало той да я отхвърля и никога да не я забелязва. Оставяйки яда й да надделее, тя скочи върху него, притискайки го до земята. След моментно боричкане и съпротивляване в тревата, тя усети как той я прикова. Тя погледна в черните му очи. Беше долепил кунай към гърлото й и стискаше косата й в ръка, възсядайки я отгоре и сбръчквайки вежди.
„Какво означава това, Карин?”
„Защо винаги ме отхвърляш?! Аз просто искам да те утеша и да ти покажа, че държа на теб!”
„Карин, мислех, че си разбрала, че не съм заинтересован от теб. Ние сме едва съотборници, някой, с който просто пътувам, нищо повече.”
Тя беше наранена от неговите думи и й се искаше да заплаче, но тя не беше от този тип хора. Вместо това, тя още повече му се ядоса, „Значи не знача нищо за теб? Аз съм само някой, до който се биеш, така ли?
„Да.”
Тя се напрегна леко. Лицето му и гласът му показваха, че казва истината, нямаше никакви скрити чувства зад това, което й казваше, което само я разстрои още повече. Тя винаги мислеше, че неговата безчувственост не й пречеше, но точно сега много я нарани. Тя искаше да го види да омеква, да покаже частица емоция към нея, така че да можеше да разбере какво изпитва към нея и да го използва срещу него.
„ Защо тогава да оставам с теб!?”
„Дали да пътуваш с нас или не си е изцяло твой избор. Помолих те да дойдеш само заради твоята способност, не заради нещо друго.”
„Тогава за кой изобщо ти пука, Саске?” каза тя с очевиден сарказъм в гласа си.
„...”
„За онова момиче Сакура, нали.”
Тя видя как веждите му леко трепнаха. Беше болезнено да мисли, че той проявява емоция само когато става въпрос за нея или когато беше около нея. Тя беше забелязала, че той беше по-мил с Сакура отколкото някога е бил с нея или с някоя друга. Кръвта й кипеше само докато беше около Сакура, знаейки, че Сакура познава Саске отпреди доста дълго време и, че имаха някаква история, за която тя не знаеше нищо. Сега Карин разбра, че не може да се съревновава с Сакура, прекалено много неща имаше между нея и Саске. Тя стисна юмруци и кокалчетата й побеляха.
Чу се още един звук от отваряне на цип и Суйгетсу излезна от палатката, спирайки, когато видя гледката пред себе си.
„Ой, Саске, някой изобщо казвал ли ти е, че не се убива преди обяд?”
Той се подсмихна леко и се изправи, връщайки куная на мястото му. Карин също се изправи, все още ядосана. Саске започна да прибира палатката си, държейки се все едно нищо не се беше случило. Карин го гледаше отзад, ‘Ще спипам тая Сакура, ако ще това да е последното нещо, което ще направя!”

Сакура вече виждаше портите на Коноха. Тази нощ беше забавила малко темпото си. Краката й горяха, на някои места бяха безчувствени. Беше задъхана и покрита с пот. ‘Още съвсем малко...’
Тя стигна до поляната пред портите, почти припадайки на земята. Опитвайки се да възстанови дишането си, тя се изправи и тръгна колко можеше по-бързо към портата, ‘Трябва просто да влезна вътре и ще съм на сигурно място.’ Тя беше тичала цяла нощ и през повечето време предишния ден колкото можеше по-бързо, в случай, че Тоби или някой от Акатски я преследваше.
„Някой идва! Носи плащ на Акатски!!!” Тя чу, как мъжки глас да вика, и изобщо не погледна кой беше, едвам имаше сили да ходи. ‘Ох, забравих да сваля това тъпо нещо...’
Тя го беше сложила, в случай, че срещнеше някъде по пътя шиноби, надявайки се, че плаща ще ги изплаши още преди да се опитат да нападнат. Слава богу, това не й се случи, но беше забравила да го свали преди да стигне до портите.
„Чакайте, СПРЕТЕ!” Мъжете върху стената, които бяга готови да я нападнат спряха.
„Х-Харуно-сан?”
Тя чу името си, благодарна, че разбраха, че не беше от Акатски и кимна, продължавайки да върви прегърбена и без дъх.
„Харуно-сан се върна! Отидете и доведете Хокаге-то! Бързо!!!!”
Сакура наблюдаваше земята под себе си когато мина през една огромна сянка, която тя знаеше, че беше сянката на портите. След няколко стъпки чу някой да тича и хора да крещят името й.
‘Най-после съм у дома.’
Беше изтощена и преживяла достатъчно. Падна на земята усмихвайки се, знаейки, че най-после се беше прибрала.
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:45

Глава 6

Сакура се събуди от познатите гласове наоколо.

“Беше уморена, но всъщност й нямаше нищо. Даже е в по-добро състояние от преди. Обаче се притеснявам, че носеше униформа на Акатсуки.”

‘Шизуне?’

“Ще я разпитаме когато си отпочине, сега просто се радвам че се върна. А изпрати ли една от птиците ни за да върне отбора на Какаши?”

‘Тсунаде-сама…чакай Какаши? Наруто!’

Тя отвори очите си, виждайки Тсунаде и Шизуне да стоят до леглото й и да си говорят.

“Сакура-сан! Ти се събуди!” Каза Шизуне разтревожено.

“Сакура!”

Тсунаде се втурна към леглото й, “Как се чувстваш, Сакура?”

Тя преглътна, тялото й се беше схванало а и я болеше , “След като поспах, се чувствам много по-добре …А колко е часа?” Попита тя докато разтъркваше очите си.

“Около шест сутринта.Беше изтощена за това не искахме да те събуждаме.”

‘Чудя се дали ще продължа да се събуждам в шест сутринта… grrr.’
Промърмори тя. “Има ли нещо?” Попита Шизуне със загрижен глас.
Тя поклати глава, “Не, вече съм добре.”

“Какаши и Наруто ни казаха, че Саске те хванал, а после и Акатсуки. Какво се случи? Нямаше те с месеци.”

Беше любопитна как Какаши и Наруто са разбрали че е била отвлечена от Акатсуки, но реши да попита по-късно, “Тсунаде-сама, аз …” Тя си пое въздух. Да чува думите в главата си и да ги казва найстина бяха две корено ралични неща.Най-накрая тя проговори: “Итачи ме тренираше.”

Мина известно време докато изражението на Тсунаде стана от спокойно на раздразнено, “Кажи ми всичко!”

След дългото обяснение на Сакура за това как била отвлечена 2 пъти (това момиче май си няма друга работа xD) и всичко което се случи, естествено пропускайки факта, че Итачи я целуна, тя отново легна на леглото и се замисли. Тсунаде беше изненадана като чу, че Итачи я е тренирал и поиска да види какво е научила. Тсунаде я изписа от болницата малко след като разговорa им привърши.

“Oh чакайте, Тсунаде-сама?!”

Тя се обърна усмихната, “Да Сакура.”

“Ами Наруто и Какаши?”

“Какаши, Наруто, Сай и Хината би трябвало да се върнат в следващите няколко дни. През това време очаквам да се възстановиш и да си починеш, разбрано?”

Тя кимна усмихвайки се, “Благодаря, Тсунаде-сама.”

Сакура помаха за довиждане и се запъти се към апартамента си, спокойна че вече си е у дома.

----------------------------------------
1 седмица по-късно….

Итачи и останалите от Акатсуки се бяха запътили обратно към базата като всеки един от тях беше изтощен, защото чакрата им беше на привършване. Беше залес слънце когато пристигнаха. Всеки един от тях отиде да прави нещо, но повечето отидоха да поспят. Итачи отиде до стаята си за да види ‘цветчето си’. Отвори вратата и беше изненадан и подразнен като видя Тоби да лежи на леглото му.

“ИТАЧИ-САН!!!!” Тоби скочи от леглото и се затича към него. Той продължи да подскача нагоре-надоло неспособен да седи мирен.

“Тоби, къде е Сакура-сан?” Беше раздразнен и притеснен, че тя не беше в стаята си, от където почти не излизаше, но въпреки това вие не бихте разбрали това от изражението на лицето му.

“Ano…. Разбираш ли …” Тоби започна неспокоен.

“Изплюй камъчето, Тоби!”

“Сакура-сан …ами тя ….тя …. и-избяга.”

“КАКВО!!”

----------------------------------------

“САКУРА-ЧАН! ТИ СИ ДОБРЕ!” Крещеше Наруто докато тичаше към нея. Сакура можа само да се обърне преди Наруто да я прегърне силно.

“Н-Наруто.. *кашлюк* ( xD трябва да се изкашля нали разбирате)…..Не мога да дишам ….” Каза Сакура докато се бореше за глътка въздох. Той я постави на земята нежно, “Oh Сакура-чан, съжалявам, добре ли си?”

“Добре съм, Наруто, наистина.”

“ Ох много се радвам че се прибра и си в безобастност! Какво ти се случи? Къде отиде? Какво ти стори Итачи? Нарани ли те? Ще му сритам засника!”

“ Чакай малко, Наруто, тя после ще ти отговори.” Каза Какаши ходейки към тях.Беше изненадващо защото не четеше книгата си, но за сметка на това ръцете му бяха в джобовете. Сакура беше объркана, откъде Наруто знаеше, че Итачи я е отвел, но реши да попита по-късно.

“Какаши-сенсей!”

“Здравей Сакура, надявам се че си добре.”

“Сега когато съм вкъщи- да.”

“Сакура-сан.” Каза Хината, а Сай я следваше.

“Oh, здрасти Хината-чан, чух че и ти си била на мисията.. Радвам се че се върна.”

Сай я погледна без да казва нищо. Сакура му се усмихна мило, “Здравей Сай, радвам се че се върна.” /не разбрах защо тя го казва О.о/

“Сакура…”

Това което се случи по-късно беше неочаквано. Той тръгна към нея бавно и я обгърна с ръцете си. Тя се изчерви, защото не очакваше от него да бъде толкова нежен към нея. “Радвам се че се върна.” Каза той мило.

“М-Мерси Сай.”

Той я пусна и се отдръпна. Сакура преглътна, бузите й бяха още розови, тя се почувства облекчена когато той се отдръпна, “Посетихте ли Тсунаде-сама?” Тя попита един от тях сериозно.

“Не, бяхме трънали натам, но Наруто реши първо да дойде тук.” Отговори Какаши.

“Трябва да идем в офиса й, сигурна съм че ще иска да знае че сте се върнали.”

Сакура и другите тръгнаха към Хокагето заедно. Наруто бълваше какви ли не въпроси. Тя само се надяваше, че ще свърши по-скоро. Всъщност Наруто разбра, че не е разбрал нищо ново и реши да не я пита нищо дакато не стигнат до сградата на Хокагето. Той скръсти ръце и се намуси.

*Чук, чук.*

“Влизай.”

Гласа на Тсунаде се чу от другата страна на офиса. Какаше влезе, последван от другите.

“Какаши, радвам се че се върнахте.”

“ТСУНАДЕ-НО-БАА-ЧАН! ИСКАМ ОТГОВОРИ!”

Тсунаде въздъхна, ‘Очаквах нещо подобно.’ Тя погледна към розовокосата си ученичка, “Не си му отговорила, нали?” попита тя.
Сакура поклати глава, “Съжелявам, изчаках да дойдем тук.”

Тя отново въздъхна, сложи лакътя си на масата и подпря главата си с ръце.

“Добре Наруто, питай.”

“Искам да знам какво се случи със Сакура-чан, къде беше и защо й отне толкова време да се върне!”

Сакура отново започна да обяснява какво й се случи при отбора на Саске, как се срещнаха с Итачи и Кисаме, за второто й отвличане, престоя й в базата на Акатсуки и тренировките с Итачи, и най-накрая как избягала.

“Значи Итачи те е тренирал?” Какаши попита малко стреснато.

Тя кимна. “Би било интересно да видим на какво те е научил.” Каза той.

“Но това не обяснява каква е главната причина, за да те отвлече?” Каза Сай и сбръчка вежди.

Всъщност и Сакура това се питаше, но тя никога не узна отговора. Нямаше смисъл да я тренира ако не я използва за някаква цел.

“Както и да е, Наруто имаш ли още въпроси?” Попита Тсунаде малко раздразнена.

“Всъщност аз имам въпрос.” Каза Сакура.

Всички я погледнаха любопитно, “Откъде разбрахте, че Акатсуки са ме отвлекли?”

Всички погледнаха малко неудобно и се обърнаха към Наруто, който се беше загледал в пода с тъжно изражение. Наруто не искаше да й казва как се е сдобил с информацията, но сега знаеше че няма как да го скрие от нея. Той си пое въздох и отговори тихо, “Попитах Саске.”
Нещо й заседна. ‘Какво?Попитал е Саске-кун? Тогава… това означава че-‘

“Би ли се с него? Какво стана? Той по свое желание ли ти отговори?”

Сега Сакура задаваше въпросите. “ Всъщност не се бих с него.”

“Н-ние следвахме Саске-сан и групата м-му за известно време, но малко преди да ги на-настигнем разбрахме, че т-ти не беше с тях.” Каза Хината.

“Значи не си се бил с него?” Каза Сакура като не можеше да повярва.

Той кимна, “Aa. Но всъщност не беше точно от него. Беше кунойчито което беше с тях. Тя каза че си била отвлечена от Итачи.

“Карин?” Сакура сбръчка веждите си.

“Така ли се казва? Е както и да е, да тя беше тази която ни каза.” Отговори Наруто.

‘Тя защо-‘

“Сакура научи ли нещо полезно за Акатсуки докато беше там?” Попита Какаши.

Тя поклати глава и след като Какаши прекъсна мислите й с въпроса си, тя каза “Държаха ме в неведение за всичко. Аз бях тяхна затворничка все пак.”

“Хммммм..” Сложи ръка на брадичката си, загледа се в тавана и се замисли.

“Единственото нещо което забелязах е че когато всички тръгват, се връщат след най-малко 3 дена (обикновенно за по-дълго време) и когато се върнат са изтощени, а чакрата им е почти на привършване.

“И колко пъти се е случи това докато беше там?” Попита Тсунаде.

“3 пъти.”

“Хмммм….” Каза Тсунаде и се загледа в нещо.

“Е това е достатъчно, имам докладите от мисията ви. Сега вървете.” Каза Тсунаде загледана в един документ.

Всички се прибраха по домовете си тъй като вече се стъмваше. Наруто се отби за един Рамен преди да се прибере и покани Сакура да иде с него. Тя отказа понеже била уморена и затова той отиде сам. /да беше поканил Хината егати >
----------------------------------------

Саске и отбора му си опънаха палатките за вечерта. Всеки един от тях беше уморен от дългото преследване на по-възрастния Учиха.

“Трябва да спрем на следващото село на което попаднем и да разпитаме за Акатсуки.” Каза Суйгетсу раздразнен.

“Съгласна съм, та това е нелепо!” Карин каза гневна, защото бе съгласна със Суйгетсу, а и от продължаващата гонка.

Суйгетсу беше объркан тъй като Карин за пръв път бе съгласна с него. Всички погледнаха към Саске.

“Добре ще спрем на следващото село, за да потърсим информация.” Саске също искаше да спрат търсенето колкото се може по-бързо.

“До следващото село би трябвало да стигнем след един-два дена.” Каза Джууго спокоен.

“Е един-два дена не са много. Не ми пука стига да попаднем на някаква информация.” Каза Суйгетсу като хвърли една клонка в огъня.

Саске мислеше за това което Сакура му беше казала.

‘…Ако искаше да се срещнеш с него, трябваше просто да останеш с Наруто.’ Саске се загледа в огъня и си спомни когато Наруто дойде да търси Сакура. ‘Може би трябва да посетя Коноха за малко…?’ Той знаше че това щеше да бъде най-бързия начин да намери Итачи, но не искаше да го прави по много причини. Но да изпълни мечтата на живота си веднъж за винаги беше по-важно от която и да е причина за която можеше да се сети. Саске продължаваше да се взира в огъня размишлявайки.

----------------------------------------

На следващата сутрин Сакура, Наруто и Сай бяха в кабинета на Тсунаде тъй като тя ги беше извикала. Сакура и Наруто закъсняха понеже тя трябваше да мине и да го събуди. Когато пристигнаха забелязаха че Ямато и Сай също бяха там и ги чакаха.

“Ah, време беше да дойдете, влизайте.” Каза Тсунаде, която седеше на бюрото си.

Наруто се прозя и си разтягаше ръцете, “ Какво има,

Тсунаде-но-баа-чан?”

“Не е ли очевидно?” Каза Сай без никакво изражение.

“Наруто, какво обикновенно се случва когато те извикат в офиса на Хокагето?” Попита Ямато.

“Еми обикновенно ми викат и ме заплашват.” /omg /

Сакура и другите завъртяха очи с изключение на Тсунаде, която мислеше различни начини за на да направи живота му отвратителен.

“Какво ДРУГО се случва когато дойдеш тук, Наруто?” Попита Сакура която започваше да става нетърпелива.

“Ъъъъ????”

“Може би ти дават мисий?” Каза Ямато като се усети нотка на сърказъм в гласа му.

“Да, но ние се прибрахме току-що! Не може да тръгваме на следваща!”

“О напротив, Наруто, имам мисия която пристигна тази сутрин и мисля, че ще е полезна за отбора ви.” Каза Тсунаде като вадеше някакви документи.

“ТСУНАДЕ-НО-БАА-ЧАН! Та ние току-що се върнахме! И…и Сакура-чан има нужда от още почивка!”

“Наруто! Сакура се върна преди една седмица и си е отпочинала достатъчно, ти имаше една нощ да си починеш с съм сигурна, че не си уморен.”

“МОЖЕ БИ СЪМ!”
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:49

“О , така ли?” Тя го погледна и повдигна вежда.

Наруто щеше да експлодира. Сай забеляза това и реши да го прекъсне. “Но Хокаге-сама, щом Акатсуки разберат, че Сакура е избягала не мислите ли, че ще я потърсят?”

“Сай, не мисля че има причина да се тревожиш, че Акатсуки ще дойдат за Сакура.Не мисля че Итачи е човек, който ще се опита да върне си заложник, който вече е избягал.” Каза Тсунаде.

“Сай е прав! Ами ако дойдат да я търсят! Итачи изглежда не е такъв човек, но не знаем какво е намислил, така че може би все още има нужда от нея!” Наруто започна да протестира.

“Наруто, щом Итачи разбере, че я няма ще разбере къде е отишла. За него да дойде в селото е голям риск. Има толкова нинджи, че дори и да дойде няма да се опита да вземе нито теб, нито Сакура. Ще разбере че пълна загуба на време.”

“Ами ако ни намери извън селото?!”

Тя започна да губи търпение, “Наруто! Никога не съм подозирала че ще избегнеш среща с Акатсуки, още повече да откажеш мисия заради такова нещо?”

Той замълча преди да й отговори, “Притеснен съм за Сакура-чан!”

“Наруто няма нужда да се тревожиш за мен, аз мога да се грижа за себе си. Няма да остана тук и да бездействам ако можем ще отидем на мисия, ще трупаме повече опит, ще станем по-силни и ще изпълним задължението си към Коноха.”

“Но Сакура-чан!”

“Достатъчно Наруто!” Развика му се Тсунаде.

Той я посочи и се развика, “ ВИЖДАТЕ ЛИ ВСЕКИ ПЪТ КАТО ДОЙДА И МИ КРЕЩИ!!”

“ОТИВАШ ДА МИСИЯТА И ТОЧКА ПО ВЪПРОСА!” Тя му извика в отговор.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Един час по късно отбора прескачаше през дърветата отдалечавайки се от Коноха. Още от сутринта Наруто имаше лошо предчувствие. Това също беше причината заради която вдигна толкова шум около напускането на селото. ‘Странно е че Сакура-чан е толкова спокойна, че непуска селото толкова скоро след завръщането си. Защо е толкова сигурна, че Итачи няма да я отвлече пак? Дали е защото я е тренирал и сега се бие по-добре? Или се е случило още нещо?’ Чувството на Наруто не изчезна, но беше тих и се опитваше да разбере какво става.

“Изглежда няма да се върнем до 2 седмици.” Ямато отговаряше на въпросите на Сай, на които Наруто дори не обръщаше внимание.

“Разбирам.” Каза Сай и кимна.

Сакура не проговори откакто напуснаха селото. Тя се опитваше да разбере защо Итачи я бе отвлекъл. Също така се чудеше какво би направил ако се срещнат.‘Отново ли ще се опита да ме отвлече? Може би ме отведе от Саске-кун само за да го дразни? Но как би го раздразнил с някаква луда фенка която все още му досажда. А пък и какъв смисъл има да го дразни…?’

Тя въздъхна, знаеше че може да мисли за Саске цял ден и реши да се концентрира, ‘Усвен ако не иска да ме използва, за да стигне до Наруто по-лесно или нещо подобно… но ако искаше това, защо не го направи за времето през което бях там?’ Тя поклати глава. ‘Защо не ми остави някаква следа?’

Изведнъж на Сакура й изникна картината когато Иначи я целуна докато носеше кърпа. Юмруците й се свиха, ‘Защо го направи?! Нима се опитва да ме измъчва по този начин? И този път не искаше да се бие с мен понеже очите му бяха затворени…той не може- не, не е възможно…Итачи не ме харесва нали? Прекалено студен и съсредоточен е върху собствените си цели за нещо такова…’ Тя силно разтръска глава като се опитваше да се отърве от тези мисли.
Дори само като си помислеше, че той можеше да я харесва се чувстваше мръсна, искаше да си вземе горещ душ. ‘Не ми пука колко красив чевек е, той е убиец! Той съсипа живота на Саске-кун и ТОЙ наранява Наруто! Мразя го и предпочитам да умра вместо да го оставя да ме целуне отново!’ Тя отново стисна юмруците си като си спомни че той открадна първата й целувка от Саске. ‘Исках първата ми целувка да е със Саске-кун…а не да той гледа как брат му ме целува! SHANNARO! Ще го УБИЯ!’

----------------------------------------

Итачи и Кисаме прескачаха през дърветата, отдалечавайки се от последното село в което бяха. Кисаме имаше кръв по униформата си.

“Итачи-сан, ако може да спрем на някоя река, трябва да измия тази кръв преди да е засъхнала.”

Той не отговори понеже се беше замислил.

“Итачи-сан? Ядосан ли си за бъркотията която направих? Знам че му бяха само слуги и че трябваше да убием само мъжа, но-“

“Не, всичко е наред.”

“Срещна ли се с шпионина?”

“Aa. Казах му всичко което трябва да знае.”

“Е предполагам че ще се приберем по-рано понеже това не отне толкова време. “ Той се усмихна като си спомни за кланицата която бе направил.

“Не, ще трябва да се отбием в следващия град.”

“Хмммм? Ще убиваме ли още хора?” Усмивката му стана още по-голяма.

“….”

“Хехе, ще приема мълчанието ти за да!”

Те продължаваха да скачат през дърветата все така бързо и безшумно.

----------------------------------------

Два дни по-късно, следобяд…

“Добре, ще отида и ще видя дали ще мога да разбера нещо. Ще се върна скоро.” Суйгетсу тръгна към портата на селото до която току що бяха пристигнали.

“Аз също ще видя дали няма разбера нещо.” Каза Карин като следваше Суйгетсу.

Саске и Джууго решиха да ги изчакат докато се върнат.

----------------------------------------

Суйгетсу се обърна към Карин и посочи към една стара сграда, “Аз ще потърся вътре.”

Тя посочи мястото което той сочеше, “Там? Какво очакваш да намериш там?”

“Не съди книгата по корицата, Карин.”

Тя си пое въздох, “Добре тогава, аз ще отида да проверя онази кръчма.”

“Добре.”

Суйгетсу отиде до сградата и удари по вратата три пъти. Висок, едър мъж с къса, черна коса и дълга черна брада отговори. Той погледна Суйгетсу и гневно попита, “ Какво искаш?” Гласът му беше плътен и дрезгав. Суйгетсу се потръпна само при мисълта да бъде на мястото на мъжа.

“Би ли ме пуснал да вляза?”

“Не, а сега се махай, за да не те махна аз.” Той започна да затваря вратата когато голям меч попречи да се помести и с един сантиметър. Той се обърна още по-ядосан, готов да се нахвърли на Суйгетсу.

“Просиш си го, хлапе!”
Суйгетсу се усмихна злобно, “Време беше.”

----------------------------------------

Той тръгна през коридорите на огромната сграда, качи се по стълбите без дори да поглежда назад. Спря когато чу някакви гласове. ‘Откъде идват?’ Тръгна през друг коридор като забеляза че двама мъже стояха в дъното му охранявайки някаква врата.

‘А изглежда пристигнах.’

“Хей ти, кой те пусна?” Каза мъжа от ляво, който беше в черно.

“Кой, аз? Самопоканих се. Предполагам че ще трябва да се разкарате от пътя.” Той взе меча си и със светкавична бързина го насочи към врата на този който проговори. “ Или ще съжаляваш.”

----------------------------------------

Суйгетсу отвори вратата, която двамата пазачи пазеха, поклати глава и се усмихнаха самодоволно, “ Никога няма да разберат.”

“Кой си ти?!” Попита един глас.

Суйгетсу се огледа и видя трима мъже да седят от другата страна на стаята, като си говореха и пушиха.

“Не е важно как се казвам, важното е...” Той пристъпи напред и хвърли няколко ширукена около главите им, които се забиха в стената. “... да ми дадете това за което съм дошъл.”

Той изглеждаше доволен, вглеждаше се в очите на тримата мъже които трепереха. “Ще пощадя живота на тези които ми сътрудничат, но тези които няма-ще се срещнат със смърта, а сега кой иска да си поиграем?”

----------------------------------------

Сасуке гледаше както обикновенно, като чувстваше познато присъствие. Без дори да поглежда той попита, “Намери ли нещо?”
Тя ритна един камък към близкото дърво, изражението й беше раздразнено, “НЕ! Тези пумияри незнаят нищо! Единственото което разбрах беше, че ако умешаш водка със сок от портокали ще получиш screw driver.” /тука нещо ми се губят нещата Т.Т май е някакъв коктейл, но може и да е пиян шофьор xD/

Саске и Джууго я погледнаха странно, “Не питайте.”

“Ahahaha..”

Те се обърнаха. Суйгетсу тръгна към съотборниците си с широка усмивка.

“Намери ли нещо, Суйгетсу?” Карин попита раздразнена със скръстени ръце.

Той игнорира тона й, “Да, намерих. Казах ти да не съдиш книгата по корицата, Карин.”

“Hmph.” Тя седна недоволна до Саске, с все още скръстени ръце и навирен нос.

“Какво намери?” Попита Саске.

“Очевидно Итачи и Кисаме са около селото и убиват.”

“Къде?” Попита нетърпелива Карин.

“Ами от информацията която получих, са тръгнали след като са свършили с обийствата.”

“Тогава ЗАЩО ни казваш това!” Карин стана и се заглада в лицето му. Той се усмихна доволно и погледна към Саске.

“Защото интересното беше, че сега не са само след Кюби, но и след розовокосо кунойчи чийто произход никой незнае.”

Карин повдигна веждите си в очудване, ‘Тази кучка е избягала? Как?! Този Наруто ли е бил? Той ли я е спасил? Няма начин да е толкова силна, за да избяха…?’

Саске почувства нещо в гърдите си. Каквото и да беше, не беше нещо което той чувстваше често. “Сигурно му е направило голямо впечатление, че е избягала невредима и сега да я търси.” Каза Суйгетсу като се усмихваше и гледаше към Саске.

‘Поне е избягала невредима, но-‘ Саске събра юмруците си, ‘Сега Итачи е заинтересован не само от Наруто, но и от Сакура.’ Той беше ядосан. Искаше брат му да го признае и да го е страх от него, но вместо това той нараняваше двамата си стари съотборници, които изостави преди две години. Той стана “ Да тръгваме.”

Той не почака да чуе какво ще кажат другите или да попитат накъде ще отиват. Той не искаше и да им отговаря, просто искаше да се наслади на раздразнението и яда на брат си. Те го последваха като разбраха че е в лошо настроение. Карин размишляваше докато гледа гърба му, ‘Всеки път когато я споменем, настроението му се промя и започва да показва повече емоций от обикновенно.’ Тя стисна юмруците си, ‘ Ще ти кажа аз не тебе, момиченцe! Саске ще бъде мой!’ /не забелязвате ли сравнителна прилика м/у Карин и Сакура xD/

Саске скачаше от клон на клон като се концентрираше: Искаше да убие брат си и да го намери веднъж за винаги. Най-накрая разбра какво да прави, въпреки че не се чувстваше по начина по който си мислеше че ще се чувства. Вместо това му беше безразлично, като че ли искаше да отиде, но в същото време не искаше. Помисли си за безразличието което чувстваше, въпреки яда му към Итачи и реши да си подреди мислите като се концентрира на това което трябваше да направи. Трябваше да се върне в Коноха.

----------------------------------------

След седмица и половина отбора на Саске почна да се ядосва понеже Учиха не им беше казал къде отиват. Беше денят в който видяха портите на Коноха, бяха шокирани с изключение на самият Саске.

“Саске това не е ли Коноха? Скритото село на великата страна на Огъня?” Попита Джууго гледайки огромните порти.

“Aa.”

“КАКВО? Завел си ни в Коноха- старият ти дом?? Какво по дяволите правим тук?” Изкрещя Карин.

“Искам да видя някой.”

“Розовокосото ти гадже, нали?” Попита Суйгетсу с мазна усмивка.

“Всеки един от вас ще ме последва. Не казвайте нищо просто ме последвайте.” Той игнорира коментара на Суйгетсу и се призими последван от другите трима. Саске тръгна към портите. Изпитваше някаква носталгия. Опитваше се да не мисли за семейството си и за отбор 7. Карин не можеше да направи нищо, но тя забеяза коментара на Суйгетсу преди малко. Тя го хвана бясна, приближи го към себе си докато Саске ходеше към портите.

“Хей! Какво си мислиш че-“

Саске погледна нагоре и не осъзнаваше колко близо бяха до портата понеже се беше замислил. Забеляза няколко шиноби, които го зяпаха с очудване.

“У-Учиха Саске?”

“Aa.”

Двамата Чуунина се спогледаха като незнаеха какво да направят. Погледнаха и тримата шиноби, които изглежда му бяха съотборници. Единият Чуунин сложи пръсти в устата си и подсвирна.

Изведнъж четири шиноби се приземиха на земята пред тях, като всеки един от тях носеше бяла маска. Погледнаха групата пред себе си като забелязаха загубения Учиха пред тях.

“Заведете ги при офиса на Хогагето.” Каза един от Чуунините и погледна капитана на ANBU отряда. Той не каза нищо докато гледаше шинобите пред него, а само ги посичи с пръст. В следващия момент те бяха обградени от четри ANBU. Суйгетсу, Карин и Джууго бяха изненадани колко бързо се движеха. Капитанът отиде да Саске и се вгледа в него. Саске не направи нищо. ANBU си повдигна маската оставяйки една синя и едно око.

“Интересна група имаш… Саске.”

Саске се усмихна бавно като гледаше стария си учител пред него,
“Aa.”

Карин, Джууго и Суйгетсу се чудеха дали се познаваха, но знаеха че няма да разберат дори да попитат. Какаши се обърна и си сложи маската обратно. Те тръгнаха към сградата на Хокагето. Под маската той се усмихна на себе си дори и да се чувстваше малко несигурен заради ситуацията, но той се радваше че ученика му най сетне се е прибрал. ‘Интересно време си избрал да се се върнеш…Саске.’ Саске и останалите го последваха тихо игнорирайки факта, че другите от селото ги зяпаха. Саске чу името си от много хора, които гледаха, но продължи без да им обръща внимание. Той не познаваше никой от тях, не че ги заглеждаше много. По скоро той се опитваше да разбере какво ще му направи Тсунаде като разбере че се е върнал.
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:50

Глава 7

„Не,м-моля ви не ме убивайте!”Мъж носещ червено-златна дреха беше паднал на колене.Сълзи се стичаха надолу по лицето му,а ръката му беше ранена.Той погледна мъжа,който стоеше пред него,молейки се да види искрица надежда от стойката му.

„Кажи на слугите си да изпратят писмо за помощ от Коноха и ще си помисля дали да пощадя живота ти.”

Мъжът дори не се замисли.Треперейки,той стана.”Хотору,Хотору!Ела тук!”Викаше той с отчаян глас.

Момент по-късно момче с къса черна коса влезе в стаята и се загледа в гледката пред себе си.Мъж облечен в черен плащ с изрисувани червени облаци стоеше по средата на стаята,държейки нож до гърлото на господаря му.

„Г-господарю? Той кога той-? К-кой е той?”

„Хотору!Изпрати една от нашите птици до Коноха за помощ!Избери най-бързата!Сега върви и ПОБЪРЗАЙ!”

„Н-но,какво ще кажете за-„

„НАПРАВИ ГО СЕГА!”

Той се обърна и избяга от стаята,страха препускаше през вените му.Итачи се обърна и погледна Лорда.Той се подсмихна когато чу пазачите да приближават стаята.Лорда погледа Итачи с безпомощен поглед „Сега моля,ще ме пощадите ли?”

„Итачи-сан,трябва да тръгваме,чувам няколко пазача да идват насам.”Друг мъж внезапно се появи от прозореца.Той имаше синя кожа,дрържеше голям меч и носеще същия плащ като този на Акатсуки.

Итачи кимна гледайки надолу към мъжа преди него,”Ти изпълни това,което трябваше.”

Чу се шумен вик след което вратата беше разбита.”ЛОРД КАТАКИ!”Пазачите,които стояха пред вратата бяха замръзнали в шок.На пода в локва кръв беше мъртвото тяло на господаря им.

„К-кой може да го е направил?”



Чук.Чук.Чук.

„ВЛЕЗ!”Гласът на Тсунаде викна през вратата...

Всички бяха изненадани да чуят вик идващ от другата страна на вратата.Какаши,другият АНБУ и Сасуке осъзнаха,че тя беше в лошо настроение.”Перфектното време....”Помисли си Сасуке саркастично.

Какаши отвори вратата внимателно и се засмя неудобно.”А хаха ха ха,Хокаге-сама?”

„КАЗАХ ВЛЕЗ КАКАШИ!”Тя изкрещя хвърляйки му ядни погледи.Той въздъхна виждайки Джирая доста разчорлян седейки на прозореца.”Той трябва да е причината тя да е в такова лошо настроение.”

Най-накрая той отвори напълно вратата и влезе следван от всички останали.Цунаде и Джирая бяха изненадани да видят какво точно влезе през вратата,но не можеше да се познае по израженията им.И двамата гледаха групата строго и замислено.

„Хокаге-сама,Учиха Сасуке се върна.”Внимателно каза Какаши.

Тя се загледа твърдо в младото протеже,което стоеше в офиса й.”Той е пораснал...”Тя седна подпирайки лактите си на бюрото и отпускайки главата на ръце си(маалко завъртяноо стана ама се има превид обичайната й стойка xD) вглеждайки се в него и компанията му.

Джирая също го гледаше чудейки се същото нещо.”Наруто ще бъде изненадан като се върне.”


Те разговаряха близо 10 минути,но никой не беше напускал или влизал в стаята.Внезапно познати гласове се отвън.

„Сакура-чан,побързай!”

„МЛЪКВАЙ,НАРУТО!” (Сакура)

„Млъквай,Наруто!” (Сай)

„Бъди по-тих,Наруто!” (Ямато)

Очите на Цунаде се разшириха за незначителен момент,когато тя чу гласовете на своя бъдещ наследник и чиновничката си.Джирая въздъхна очаквайки врата да се отвори знаейки перфектно какво ще последва.Сасуке се подсмихна чувайки старите си съотборници да спорят какво обикновенно.”Нищо не се е променило,нали?”

Вратата внезапно се отвори разкривайки рус шиноби носещ оранжево-черен костюм „Цунаде-но-ба-„Наруто спря на място задържайки дъха си.

„А!Наруто защо спря напълно-„Сакура спря зад него.Тя беше вдигнала поглед и осъзна в какво се беше вторачил той.Тя почувства как сърцето й започна да тупти все по-силно.”Сасуке-кън...се върна?”Тя преглътна.Тя почувства как Сай се удари в нея момент по-късно.Той я хвана за талията така че да не може да падне.”О,съжалявам Сакура.”Той вдигна поглед да види какво гледаха всички.Незабавно той забеляза Сасуке да стои в средата на стаята.

Сай ненавиждаше Сасуке за това че беше изоставил селото преди години,въпреки че Сакура и Наруто го защитаваха през цялото време,той все още държеше на мнението си.Той също така имаше ясна представа за чувствата,които Сакура изпитваше към Сасуке,което го обезпокои макар и той да не искаше да си го признае.’Искам да проверя нещо.’ Той продължи да държи ръцете си на талията на Сакура наблюдавайки дали изражението на Сасуке ще се промени.

Сакура почувства,че ръцете му нямаха намерение да я пуснат,но не обърна внимание.Тя беше прекалено обзета от страх да види Сасуке стоящ в средата на стаята с отбора си,обкръжени от членове на АНБУ.Сасуке ги гледаше и забеляза ръцете на Сай върху талията й.Очите му се дръпнаха когато той видя ръцете на чернокосото момче да стоят там където паднаха.За съжаление,Сай забеляза това,’Интересно Учиха...’

Игнорирайки Сай,Сасуке заключи очи със сини за момент,после се промениха на зелени.Той видя обърканите чувства през очите й и тя се обърна с гръб към него.Сасуке не можеше да помогне,но продължи да я гледа.Най-накрая Наруто пристъпи напред,бавно вървейки към бюрото на Цунаде,Сакура го следваше.Тя най-накрая разкара ръцете на Сай от талията си,когато се опита да върви но не можа.Тя се обърна,за да го погледне,”Какво по-?Сай!Не ме докосвай толкова лично!” Изкрещя му тя..Той се намръщи и пое крачка назад.

„Наруто,Сакура.”Цунаде ги повика.

„Хай Цунаде-сама.”Каза Сакура.

„Елате тук за момент.”

„Ън”(как се превежда Un ? xD)Каза Наруто твърдо.Той забеляза Джирая,които седеше на прозореца.Той кимна веднъж на учителя си,забелязвайки че той е там.

„Както можете да видите Учиха Сасуке се върна,но от това,което каза той-само временно.”Тя обръщаше речта си към Наруто и Сакура.И двамата се опитваха да не гледат Сасуке.Сакура почувства,че сърцето и се смачка и болка я прониза когато Цунаде го каза,но тя не показа това външно.Сасуке ги гледаше внимателно,за да види реакциите им.

„Какво имате предвид под временно?”Каза Сай вървейки зад Сакура все по-плътно.

„Е,той все още търси брат си и мисли че най-добрия начин да го намери е да пътува с вас.”Каза тя на Наруто и Сакура.

Наруто сви ръцете си в юмруци.Той се обърна с лице към Сасуке.

„Теме!Ти се върна,защото искаш да използваш мен и Сакура-чан,за да намериш глупавия си брат!”Наруто беше на път да се спусне към Сасуке.Сакура го предвиди и го хвана за раменете,ограничавайки движенията му.

„Наруто,спри!”Каза Сакура докато се опитваше да го удържи.

„Пусни ме Сакура-чан!Ще го пребия (kick his ass ) ,за това че те остави да попаднеш в ръцете на това копеле Итачи.”

Сай просто се усмихна.Какаши и Джирая въздъхнаха.”Наруто спри!Не беше негова вина,че това се случи!И аз бях тази,която се съгласи да пътува с него,за да намери брат си!”

Наруто престана да се бори.Той почувства как стомаха му се стегна и започна да се обръща.Той можеше да почувства,че ръцете й започнаха да се отпускат откакто той престана да се бори.Той се обърна бързо и се изправи с лице към нея.Сай придоби обезпокоено изражение на лицето си.

„Сакура-чан,как можа да го направиш!”

„Имах своите причини,Наруто.”

Изведнъж Наруто се почувства така сякаш отново целия свят беше срещу него.Сакура го използваше,за да види Сасуке...Сасуке го изполваше за да хване брат си,а Итачи го преследваше за да вземе неговото Джинчурики,общо взето Наруто беше наранен и разстроен.Това беше новина за всички освен за четиримата от звука.Цунаде погледна асистентката си.

„Сакура,защо му каза това?”

„Защото Цунаде-сама,Сасуке-кън се опитва да намери брат си,за да го убие.А Итачи се опитва да залови Наруто.Все едно да убиеш два заека с един куршум.”

Наруто я погледна и се замисли над това,което каза тя.Решавайки да остави мисленето за по-късно той се обърна към Цунаде.

„Цунаде-но-баа-чан!Не можеш да позволиш това да се случи!”

Тя продължаваше да мисли,неуверена какво да прави.”Какаши,бих искала да говоря с теб за малко,Наруто и Сакура вие също можете да останете.Сай,Ямато вие сте свободни,ще взема рапорта за мисията от Наруто и Сакура.” Тя посочи нинджите от звука, „Заведете ги в кулата и ги дръжте под охрана.Ще се занимавам с тях по-скоро.А ти Сасуке,ти ще изчакаш отвън с Джирая.”

Всички кимнаха.Музикалните нинджи завиждащо последваха тримата АНБУ,мислейки си че вероятно кулата не е много удобно място.Сай,Ямато,Сасуке и Джирая излязоха от стаята оставяйки там единствено Цунаде,Сакура,Наруто и Какаши.

„Не мога да повярвам,че той наистина взе съвета ми?”Каза Сакура гледайки към вече затворената врата.

„Не мога да повярвам Сакура-чан!”Защо-”

„Наруто!Остави я намира,всъщност така е много по-лесно да го държим тук.”Спокойно каза Цунаде.

„КАКВО?”Изкрещя Наруто.

„Мислех,че искаш Сасуке-кън да се върне вкъщи?” Запита Сакура.

„РАЗБИРА се че искам!Просто не искам да се връща само,за да ни използва за завършването на целта си.Исках да се върне,защото сам е пожелал,и да бъде с нас отново!” Запротестира Наруто.

„Виж,точно сега Сасуке е липсваща нинджа и предател на Коноха.Ако той се върне обратно без да се съпротивлява независимо от причина,тогава заловяването му би било много по-лесно.Също така това го прави по-малка заплаха.” Отвърна Цунаде.

„Но всичко,което той иска да направи е да намери брат си и да го у-„

„Да го убие,знам,но може би това не е толкова лошо нещо все пак.Ако той е достатъчно силен да убие брат си,това решава два проблема на Коноха.Няма да споменавам,че той вече уби Орочимару и това технически са три заплахи по-малко.Веднъж след като той постигне целта си,най-вероятно ще се завърне,но дори и това да е вярно,все още не знам дали има някаква скрита замисъл?” Каза Цунаде разсъждавайки на висок глас.

„Сасуке винаги е бил гений,но не мисля че планира да унищожи Коноха или нещо подобно.Това беше амбицията на Орочимару,а той го уби.” Отвърна Какаши.

„Съгласна съм с Какаши-сенсей,не изглежда сякаш той иска да унищожи каквото и да е,мисля че иска просто да убие брат си.За да направи това,той дойде тук търсейки Наруто,за да направи проследяването на Итачи по-лесно.” Намеси се Сакура.

„Може би не искам да бъда слядан от него,само защото някой който той иска да убие,ме следи.” Отново запротестира Наруто.


Сасуке и Джирая стояха отвън облегнали се на стената без дори да говорят или да се движат.

„ЦУНАДЕ-НО-БАА-ЧАН!”

И двамата се стреснаха чувайки силния вик на Наруто.Сасуке се усмихна и погледна надолу.
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:51

„Интересен избор на време да се върнеш в Коноха,Сасуке.” Каза Джирая с кръстосани ръце.

„И какво е толкова интересно?”

„Е...Итачи търси Наруто,а Сакура тъкмо се върна от базата на Акатсуки след като избяга.”

Сасуке се дръпна леко.’ Тъкмо се е върнала от базата на Акатсуки?Това значи,че тя е била с него...почти 5 месеца?’Сасуке си направи умствена бележка да я попита за това по-късно.

„И какво го прави толкова интересно?”

„Ти,изглежда си единственият,от който Итачи не се интересува от вас тримата,единствено след завръщането на Сакура,ти се появяваш.”

Сасуке се опитваше да сложи парченцата на местата им и започваше да не му харесва накъде отиваха нещата, „Да не би да предполагате,че искам да правя нещо със задържаното завръщане на Сакура? „

„Възможно е нали?Ти беше този,който я отвлече и заплаши да я убие.”

Той почувства носов говор(WTF?! o.O ) в стомаха си, „Аз просто блъфирах,че ще я убия,за да избягам.След това Итачи ми я взе и не знаем къде са отишли после.”Каза той честно.

„Но ти и не я потърси.”

“…”

„Сасуке , възможността да бъдеш забъркан е вероятна , но не много.Ще разгледаме всяка гледна точка,която може да е свързана с теб.”

Сасуке приключи разговора си със санина.Той не искаше да чува нищо друго,той трябваше да каже, ‘Аз я търсих.Аз гледах почти през цялото време,докато не чух,че се е върнала.’

Джирая го анализираше, ‘Итачи я взе от теб?Странен подбор на думи за някой толкова студен.’

Вратата внезапно се отвори и розова глава изхвръкна от нея.”Джирая-сама,Сасуке-кън вече можете да влезете.”

Оставяйки вратата отворена за тях,тя влезе обратно в стаята.Сасуке и Джирая влязаха затваряйки вратата след себе си.Сасуке се приближи към бюрото на Цунаде запълвайки пространството между Сакура и Наруто.Тогава той осъзна колко бяха пораснали старите му съотборници.И двамата,и Наруто и Сасуке бяха станали по-високи.Сега Сакура беше най-ниската,и Сасуке продължаваше да бъде най-високият,но Наруто беше едва един или два инча по-нисък.Всички те погледнаха Цунаде.

„Учиха Сасуке,ще позволя на теб и отбора ти да идете с Наруто и Сакура на следващата им мисия.Обаче твоят отбор е и твоя отговорност и ще се отрази само и единствено върху теб,разбираш ли?”

„Аа.”

„Следващата мисия вероятно ще дойде след няколко дена,така че можеш да останеш с който и да е,Сакура или Наруто.Където и да ходиш задължително трябва да си с някой от тях,никога сам,или ще има последици,ясно?”

„Хн.”

„Твоите съотборници не са надеждни затова ще останат не в затвора,но в стая охранявани през цялото време,в което са тук.Те може би няма да могат да напускат стаята си,беше достатъчен риск да им покажем местонахождението на Коноха.”

Той просто кимна този път.Цунаде въздъхна и го погледна почти свирепо, „Ще бъда извънредно внимателна с теб Учиха,ако объркаш нещо дори веднъж,ще премахна цялата ти чакра и ще те затворя в някоя от килиите,разбираш ли?”

„Аа.”

„Последното нещо,което ще ти кажа преди да ви пусна.Не можеш да се приближаваш или да говориш със съотборниците си докато си тук.АНБУ ще ми кажат ако си направил нещо такова.Сега всички сте свободни да си вървите,когато пристигне мисия ще ви призова.”



Какаши,Наруто,Сакура и Сасуке излязоха от сградата.Те всички спряха за момент,и четиримата бяха преследвани от спомените за стария отбор 7.”Е, деца трябва да свърша нещо,бих искал да се видя с теб Сасуке,но изглежда в момента нямам време.До скоро.”

Преди някои да успее да каже нещо,за да го спре,той изчезна в облак от пушек.Наруто все още беше обезпокоен и не беше проговорил откакто напуснаха кулата.Той погледна Сакура за момент преди да се обърне и да си замине.

„Наруто,къде оти-”

„Ще ида да хапна рамен с Ирука-сенсей,ще се видим по-късно Сакура-чан...Сасуке.”

„Аа,Нару-„ Облак от дим замести мястото,на което седеше Наруто.Сакура се загледа в облака, ‘Наруто сърдит ли ми е?Той дори не покани мен или Сасуке-кън да идем с него за рамен?’Това беше момента,в който Сакура осъзна че беше сама със Сасуке-кън и бузите и поруменяха.Тя въздъхна осъзнавайки,че не знае какво да каже на младия Учиха.Тя пое стъпка напред гледайки земята.Сасуке я гледаше съсредоточено,забелязвайки по изражението на лицето й,че умът и беше смутен.Той,вътре в него имаше нещо,което го ядеше,той искаше да попита(каквоо лии xD Itachi baby ) Секунда по-късно тя се обърна усмихвайки се.

„Сасуке-кън,радвам се че Цунаде-сама беше така мека с теб.”

„Хн.”

Изведнъж тя почувства празно усещане в стомаха си и си помисли.’ Аз всъщност нямам нищо за ядене в апартамента си....’

„Ано,Сасуке-кън?Гладен ли си?”

„Да.”

„Чудесно,тогава само трява да намерим място,където ще можем да хапнем нещо.Тя пое още една крачка напред чувствайки,че неговото присъствие започваше да се движи зад нея.Той направи своя път да ходи до нея.Тя го погледна.Тя искаше да знае дали той се е тревожел за нея,но тя знаеше че не може просто да попита. ‘Почакай...ако отидем в ресторант заедно...тогава всеки около нас ще си мисли,че е среща...не,че възразявам,но не искам той да си мисли че съм същото момиче като преди.Същото момиче,което го канеше на срещи постоянно.Може би ще е по-добре ако отидем до супермаркета и купим нещо.’

„Всъщност,може би трябва да идем до супермаркета,и без това трябва да купя някои неща.”

„Аа.”

Те вървяха в тишина,и двамата си мислеха за нещата,които искаха да питат другия,но никой не проговори.Сакура се опитваше да игнорира всичкото мръщене и мърморене от страна на селяните които подминаваха.Сасуке беше така потънал в мисли,че дори не забеляза.Да отидеш със Сасуке до супермаркета беше много по-интересно отколкото Сакура си представяше.Той беше наистина добър в това да избира свежи зеленчуци и хубаво месо.Когато пристигнаха на щанда за домати,той напълни цяла торба и я постави в кошницата. „Сасуке-кън?Не мислиш ли,че това са прекалено много домати?”

„Не.”


„Оо.”Сакура гледаше към кошницата.Сасуке изглежда забеляза промяната на становището й.”Обичам домати.Те са вкусни.”

Тя се изчерви и му се усмихна. ‘Научих нещо за него,а дори не трябваше да надзърна в него.’Сасуке гледаше усмихнатото й лице.Той почувства,че нещо се преобърна в стомаха му.Игнорирайки това чувство,той продължи с покупките.

През времето,в което те стигнаха до апартамента на Сакура,навън беше ранен следобед.Тя започна да приготвя вечерята незабавно щом Сасуке остави покупките.Той се загледа в колекцията й от книги.Сакура забеляза,че той грабна няколко,прегледа ги и ги върна обратно на лавицата.

„Получих повечето то тези от Цунаде-сама.”

„Хн.”

Сакура се вгледа в него. ‘Всичко,което той прави е толкова методично и успокояващо.’ Най-накрая тя погледна надолу осъзнавайки,че пилето беше почти изгоряло.Тя се прокълна умствено за това,че беше така обсебена от него,дори и сега когато беше по-голяма.

„Сасуке-кън,вечерята е готова.”

Тя постави чиниите на масата,седна на стола си и взе пръчките си за хранене.Сасуке седна до нея и направи същото.Те похарчиха повечето от времето в тишина.Сакура беше потънала в размисли,за това какво се беше случило по-рано същият ден и кога ли ще е новата им мисия.Тя бе така завладяна от мислите си,че не забеляза че той й говореше.

„Сакура?”

„Ъ?О..съжалявам Сасуке-кън,бях се замислила за нещо.”

Тя се изчерви и постави пръчките на масата.”Имаш ли нужда от нещо?”

„Къде е банята?”

„О,съжалявам,само секунда и ще ти покажа.”

Тя взе чиниите и ги постави в мивката, и се отправи по коридора,докато Сасуке я следваше.Тя спря до първата стая вляво.”Можеш да спиш в тази стая тази нощ.Би трябвало да има всичко,от което се нуждаеш,но може би ще трябва да ти намеря някакви дрехи.”

Той кимна и тя продължи да върви по коридора и спря пред следващата врата от ляво.”Това е банята.Стаята ми е долу по коридора,ако имаш нужда от нещо.”

„Сакура,къде са родителите ти?”

Сакура не очакваше той да я попита за тях,но не беше и изненадана.”Те ходят на много ваканции и имат много работа,така че на практика живея сама,но в къщата на родителите си.”

„Хн.”

Тя му се усмихна и тръгна надолу по коридора,очаквайки той да влезе в банята.Но когато отвори вратата си тя осъзна,че той беше все още зад нея.

„Ано..Сасуке-кън-”

„Ти каза,че ще ми дадеш някакви дрехи?Искаш да изляза от душа гол ли?”

Очите и се разшириха и тя се вцепени.Умът и внезапно се покри с картинки изобразяващи него под душа,покрит с вода и пара навсякъде.Тя отблъсна очите му и приземи погледа си на гърдите му.Осъзнавайки,че това не беше най-умното място към което можеше да погледне в момента,още повече картини изникнаха в ума й.Тя погледна надолу и спря на разклона( хАхаАХа xD за какво ли става въпрос ?! xD xD xD ) Тя затвори очите си и разклати глава надявайки се той да не стоеше пред нея.Лицето и беше червено като домат.Тя прочисти гърло и каза твърдо, „Д-да,аз ще..аз ще ида да ти взема някакви дрехи...връщам се след малко.”Гласът и се пропука,когато проговори.

Тя го подмина и побягна нагоре по стълбите.Сасуке остана там,където тя го остави усмихнат.Той повтори това,което се случи в ума му. ’Добра реакция,Сакура...’

Малко по-късно тя се върна,лицето й все още беше червено и картините в ума й все още бяха там.Тя му подаде чифт черни панталони и бяла тениска. „З-заповядай,Сасуке-кън.”

Каза тя държейки дрехите пред него,без да го поглежда в очите.Той се подсмихна отново и взе дрехите от нея.Те вървяха заедно по коридора,Сасуке към банята,а Сакура към стаята си,той усмихнат,а тя червена(доообре ).

Сакура затвори вратата на стаята си и падна на пода бавно. ‘ОМГ!Това беше НАЙ-ЛОШАТА реакция!НЕ можах ли да БЪДА по-очевидноо засрамена!Сега той вероятно си мисли,че съм по някакъв начин перверзна.’

Тя чу звука от вода и мислите и картинките отново се появиха в главата й,и тя отново си го представи под душа.Изключвайки този път,тя беше с него.Тя прехапа устната си отивайки все по-нататък с фантазията си.Когато осъзна какво прави тя разклати глава още веднъж.Тя се хвана за косата,разстроена. ‘А!Аз съм перверзница ( xD ) ... но той наистина има хубаво-НЕ!Добре,той да бъде насаме с мен-това не върви на добре.Как ще продължи останалата част от нощта?? ’

Останалата част от нощта беше наистина кротка и за двамата,за облекчение на Сакура.Веднага след като Сасуке излезе изпод душа,той отиде в стаята,в която Сакура му каза че може да спи,и не излезе.След като си взе душ,тя почука на вратата му да провери дали има нужда от нещо.Той каза,че ще си легне след малко.Сакура му пожела лека нощ и отиде в стаята си да поспи.
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:51

Сакура легна на леглото си и се взря във тавана . Беше й трудно да заспи . 'Боже ! Защо не мога да заспя ! Толкова е обезсърчаващо !' Обърна се на другата страна и започна да разглежда роклите си . Въпреки , че лампите бяха изгасени ,тя виждаше в мрака и очите й се спряха в старата снимка на отбор 7 . Въздъхна , когато забеляза генинът със гарваново черна коса , от лявата страна на снимката . Умът и беше по-затормозен с мисли за Саске от обикновено .
В повечето случай , тя харесваше да мисли за любовта на живота си , но точно сега искаше само да заспи . Раздразнена тя махна завивките от себе си , и отиде за чаша вода , с надеждата , че това ще и помогне на безсънието й .

Тръгна внимателно , опитвайки се да не издава звук . Тя добре знаеше , че да събудиш шиноби не е трудно . Всички шинобита освен Наруто . Той можеше да спи докато торнадо минаваше през къщата му . Докато ходеше през тъмния коридор , тя не можеше да спре да гледа в далечната дясна врата . Знаеше , че там Саске спи спокойно . Въпреки желанието си да не го събуди , тя искаше да погледне спящото му лице .

СКРЪЦ

'По дяволите ! Надявам се , че не съм събудила Саске-кун!' Бавно пристъпваща на долу по коридора тя спря мигновено пред неговата стая за да поогледа . Тя се обезсърчи , когато видя , че вратата е затворена . Това я вбеси и тя продължи към кухнята . Сакура взе една чаша и я напълни с вода . Завъртя си и тръгна да излиза от стаята , но се загледа през прозореца . ' Чудя се дали Наруто още ми се сърди ? ' Мисълта , че Наруто й се сърди , по някаква причина , караше сърцето й да я боли . Тя винаги го смяташе за брат , и винаги се забавляваше , когато е с него . Откакто се беше завърнал от пътешествието си с Джерая , беше съзрял доста . Никога не беше се замисляла за времето прекарано с него , до сега .

'Сега , като помисля , Ние с Наруто винаги сме заедно .' Тя не можеше да спре да се усмихва , като мислеше за него . Остави празната си чаша , отиде до прозореца и погледна към апартамента му . 'Наруто , моляте не , ми се сърди.'
Протегна ръка към небето и си помисли . ' Добре , време за спане.' Още веднъж тръгна по коридора , като очите й гледаха към вратата отпред .'Искам само да видя лицето му ... ще се събуди ли , ако отворя вратата?'Отново спря тихо пред вратата му . Много внимателно тя постави ръката си на дръжката .

Пое дълбоко въздух , 'Добре , на 3. 1....2....3!'Тя отвори и се чу скръцване . Погледна с надеждата , да го види да лежи на леглото си . За нейна изненада , нямаше никой на кревата , или тя невиждаше .'Какво по ? Може би , просто трябва да се приближа повече , щом като не мога да видя от толкова далеч . Тихо , тихо.... 'Отвори вратата повече , направи още една стъпка и промуши главата си във отвореното място , за да види по-добре.

"Сакура ."

"КИАААААААААААААААААААААААААААААААААА!"

Тя се обърна на пета , и размаха юмрука си във въздуха , несигурна къде точно се намира целта й . Преди да разбере кого атакува , .
Въпреки ,че не можеше да каже , от кой бяха тези бързи движения , които тя не забави . Уплахата й причини адреналинова криза ( нямаше как да го преведа :S )

" Сакура-а ! Престани ! "

" Перверзник ! Изнасилвач ! Изчезвай от къщата ми ! Как Смееш - "

" Сакура , казах спри ! Аз съм !

" Крадец ! Престъпник ! Ще те накарам , да съжаляваш , че - ау! "

Внезапно , тя се озова по гръб , някой седеше отгоре й , държащ я .
"Ауч ! Това заболя перверзнико ! Ще съжаляваш за- . "

Тя отвори очите си , и се опита да ги фокусира , за да види кой е сложил ръка на устата й . Очите й се разшириха , когато разбра , че това е Саске;и той изглеждаше доста раздразнен . Може би от това , че беше наречен перверзник , изнасилвач , крадец , престъпник , а след това пак перверзник . Сакура преглътна тежко , опитваща се да направи мили очички . Саске махна ръката си , но не стана от Сакура .След това тя разбра техните позиции. Саске бе разпложил краката си от двете й страни ,с лице към нея , и държеше китката й под главата й . Лицата им бяха на сантиметри разстояние . Сакура почувства , че лицето й порозовява .


"Саске-кун , съжалявам ! Не разбрах , че си ти . Помислих си , че си престъпник или - "

"Перверзник , изнасилвач или крадец ?" Тонът му беше слабо раздразнен .

"Амммм , да !"

"Трябва да си нащрек повече . Можеше да съм те убил , а ти нямаше и да разбереш кой е , или какво се е случило ."

Коментара му я раздразни , както когато я отхвърли като бяха генини , и й каза , че е слаба . Внезапно тя се почувства много ранена и разочарована от него .

"Казах ,че съжалявам ! Не трябва да палиш толкова !"

"За а какво се ядосваш толкова ? Не бях аз този , който не беше нащрек. "

"Какво сега ? Един път да не съм нащрек , и ти трябва да ми четеш конско ! Стига Саске , аз просто - "

"Можеше да бъдеш убита , заради този един път !"


Щрак

Без да мисли , Сакура внезапно измести бедрата си , така че той застана на корема й . Тя дръпна китката си надолу , с цялата си сила и повдигна бедрата си , като така го хвърли от себе си . Саске се завъртя във въздуха , и се приземи по гръб . Следващото нещо , което усети беше , че Сакура е върху него и държи кунай на гърлото му . Тя го погледна със гневен поглед , нейната ръка държеше една от китките му , над главата му , и го бе възседнала .

"Не съм толкова лесна за убиване !"

За нейна изненада , той се усмихна . Сакура щеше да гу наругае , когато той я прекъсна .

"Впечатлен съм Сакура ! "

Тя задържа дъха си , и забрави всички противени работи , които щеше да му наговори . 'Саске-кун ..... той каза .... че е ..

Сакура не можа да се сдържи и се усмихна "Благодаря , Саске-кун."

Тя пусна куная си на земята и се вгледа в него . Техните лица бяха на сантиметри разстояние . Тя можеше да устети , как сърцето й бие лудо . Тя остана върху него и гледаше в очите му .'Ако се отпусна и го целуна? Какъв ли ще е на вкус ? ' За нейна изненада , Саске не беше помръднал или не беше оплакал да се махне от него. Вместо това и тои я гледаше в очите , и чакаше нещо . Сакура преглътна , навлажни устните си , отпусна се надолу и притисна нейните устни към неговите .

Саске не помръдна , нито възрази . Той не беше изненадан , че тя го целуна . Сакура помисли , че сякаш той очакаше това от нея. Освен това той не отвърна на целувката й . Разочарована и със разбито сърце тя се отдръпна .

"И-извинявай , Саске-кун !Аз-"

Внезапно той я дръпна близо до себе си , и притисна свойте устни към нейните , силно , стиснал я в прегръдка . Сакура беше шокирана , но затвори очи и отвърна на целувката . С езика си той бутна долната й устна ; тя изпълни на искането му , и отвори устата си . Със задълбочаването на целувката , тоя я приближаваше повече и търсеше надмощие . Сакура погали езика му с нейния , отначало нежно , а след това движението стана по-бързо .След миг , те се разделиха и задишаха тежко .
Сакура почувства ,че бузите и горят , когато двамата започнаха да се гледат един друг.

Сакура не знаеше какво да каже или да направи . Една от най-големите й фантазии , туко що се беше сбъднала . За нейна изненада , Саске отново плени нейните устни с неговите . Сакура затвори очи в момент на пълно щастие и отвърна на целувката му . Те останаха на пода на коридора за известно време , благодарни , че няма кой да ги прекъсва . Няма ги Какаши , Наруто или Сай , само те в празната къща . Изведнъж Саске направи маневра , така че , неговото тяло застана над нейното . Единия му крак застана между нейните . Сакура почувства , че се изчервявя и те се разделиха .

"Саске-кун " Тя опита да поеме дъх .

"Хн?"

Тя прехапа устна и още гледаше в очите му , тя не искаше това да свърши , но позата , в която той туко що ги бе наместил , моментът беше подходящ да спрат ( много здраво съм разочарован)

"Би трябвало да лягаме да спим . Ако получим мисия утре , ще се нуждаем от достатъчно почивка."

Той кимна , а след това отнова я целуна . Саске не предполагаше , че да усеща чужди устни залепени за неговите , толкова ще му харесва , толкова че чак не искаше да спре , но той знаеше , че тя е права . Той се отдръпна от нея , изправи се , и й подаде ръка за да помогне и тя да го направи .

Тя му се усмихна сърдечно и хвана ръката му . Все пак се изненада сред като той непусна ръката й , а я заведе в неговата стая . Сакура почувства лудия туптеж на сърцето си 'О ,Боже!О ,Боже !О , Боже !Какво прави той ?Нали не очаква да-' Тя преглътна , преди да довърши това изречение . Не че тя не искаше да го направи с него , просто не го очакваше , и не беше подготвена . Той се обърна за да я погледне в лицето . Сакура помисли , че е забеляза розово на бузите му .

"Искаш ли да останеш тук , или ще се върнеш н стаята си ? " Гласът му беше спокоен , и уверен. Той беше съвършено спокоен , или поне така изглеждаже на Сакура

'Той иска да остана с него ?' Сакура кимна , чувсвайки как бузите и пламват " Ще остана тук , ако си съгласен ."

Той кимна , пусна ръката й и легна в леглото си . Тя го последва , легна от другата страна и се зави .' Сега , като се замисля , Саске-кун никога не изразява чувствата си . Може би този въпрос беше замаскирано , 'Аз искам да останеш с мен .'
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:52

Да или беше беше мил , и вместо да те отреже директно , той ти даде няколко опций . '
'Може би , но и в двата случая , никога няма да разберa .'

Тя го погледна , и с изненада видя , че и той я гледа . Той се приближи до нея , и още веднъж я целуна , този път леко . Сакура почувства щастието , което дойде със тази нежна целувка . Момент по-късно се разделиха , а тя му се усмихна и се зави .

"Лека нощ , Саске-кун."

"Лека ."

Сакура се намести , за да й е по-удобно . Изведнъж усети силна ръка да я обвива , и да я дърпа към средата на кревата . Тя се усмихна , и почувства как порозовява . 'Саске-кун , обичам те толкова много '( сърцето ме боли докато го пиша ) . Най-накрая тя заспа , и то без никъкъв проблем .

На следващата сутрин , Сакура се събуди щастлива и ободрена. Тя пое дълбоко дъх . Усмихна се като чу , че някой зад нея изпъшква. Усмихва се още повече , когато усети , че любовта на живота й се раздвожва , отдясно зад нея . Тя се обърна за да го погледне , а той изпъшка още веднъж .

"Добро утро , Саске-кун ."

Той сбръчка вежди , отвори очи , а зрението му бавно се фокусира. Погледна към смарагдовите очи , които също го гледаха със усмивка . (от превода ми излиза ,че очите се усмихват...)

"Сакура ?"

"Да ? "

"Колко е часа ? "

"A ? Еммм...Не знам , но е сутрин и трябва да ставаме ! Ще направя закуска , ако побързаш ."

Тя се изправи на лакътя си , протегна се и го целуна , стана и отиде в стаята си да се преоблече , а след това отиде в кухнята и започна да прави закуска . Саске се завъртя изпъшквайки ' От кога , тя става толкова рано ?'Той се изправи и почна да се преоблича , когато миризмата на домати се разнесе из стаята му . Той се подсмихна и тръгна към кухнята , вече напълно облечен . Когато влезе , забеляза че Сакура изглежда както обикновено , с изключение на косата й , която беше малко по-рошава от повечето пъти .

"Добро утро , Саске-кун . Направих ти закуска , ако искаш седни . "

Той седна на същото място , на което седеше и вчера , а пред него се появи тост с домати . Неговата уста почна да отделя слюнка .

"Надавям се да обичаш препечени филии ? Знам , че обичаш домати , и затова помислих да направя нещо с тях . "

Той започна да яде почти веднага , а през това време тя бе така тиха , че той почти не я чуваше .

"Добро утро , Сакура-чан ! Може ли да вляза ? "

Саске и Сакура се спогледаха и помислиха едно и също нещо , 'Да го пуснем ли ?'Сакура въздиша , когато чу още едно силно почукване .

"Сакура-чан , знам че си станала , погледнах през прозореца и видях че те няма в стаята ти .

Сакура почувства , че бузите й почервеняват , а очите се срещнаха с тези на Саске . Той и се усмихна , като отхапа от сандвича си , а Сакура отвори вратата . "Наруто ! Перверзнико ! От кога надничаш в ста-...Какаши-сенсей ? Сай ?

"йоо" - казаха Какаши , усмихвайки се под маската си .

"Добро утро Сакура ." Каза Сай с усмивка .

"Какво? Какво правите тук "

Наруто забеляза Саске , който седеше на масата и му каза "Глупак ! По-добре да не си направил нещо на Сакура-чан ! Иначе ще те убия !!"

Саске се подсмихна , стана от маса , вече приключил със закуската . " Не можеш да ме убиеш , дори и да искаш "


"Глупак"

Бузите на Сакура се изчервиха , но никой не забеляза , защото тя държеше Наруто от това да се хвърли върху Саске . "Пусни ме !!"

"Наруто спри ! Спри да предизвикваш врява ! "

Тя го бутна раздарнена . Саске отиде до Сакура , все още усмихнат . "Какво правите тук ? Особено ти Какаши , ти винаги закъсняваш за всичко . Доста е странно , че пристигна по едно и също време с тях ??" Каза Сакура .

"Аз бях довлечен до тук . " Каза Сай с вдигната , все едно е в училище и иска да попита нещо .

Какаши се почеса , и започна да се смее неловко . "Ние просто искахме да видим. "

"Да видите какво ? " попита Сакура объркана .

"Да видим новите ти способности " Каза Наруто , раздразнен от Саске .

Сакура сега се досети да какво става дума , и почувства , че сърцето й се свива . " О , не .... Още не съм казала на Саске-кун заа-'

"Какви нови способности ? " попита и той , също така объркан .

"Тя не ти е казала ? " Наруто попита наочил се към Сакура . Тя се напрегна .

"Какво да ми каже? "

Какаши и Наруто се спогледаха , и мислеха едно и също нещо ,`Нека Сакура му каже , преди те да са го направили .` Те погледнаха към Сакура , която изглежда не искаше да бъде тук , точно в този момент . Тя щеше да проговори , но Сай я изпревари .

"Новите умения , които научи от Учиха Итачи " Сай го каза със злобна усмивка .(къв й го нанесе )

"КАКВО" Саске се разкрещя изведнъж

"САЙ" Викнаха Какаши , Наруто и Сакура

Всички очи бяха насочени към Сакура . Тя преглътна и се обърна към Саске . Тя го погледна за да срещне ядосаните му очи . " Саске -кун ....И-Итачи малко ме тренира , докато бях заловена от Акатсуки ."

"Малко ? Ти каза , че всеки ден е тренирал с теб ." Сай го каза и се почувства някак оправдан (няам представа защо )

Саске почувства , че кръвта му почва да кипи . Искаше да й се разкрещи , и да я попита , защо не му е казала по-рано. Никой не очакваше , това което той направи . Хвана за ръката Сакура и дръпна , като затвори вратата , пред лицата на Наруто , Какаши и Сай . Те чух шумно щракване , а от това разбраха , че той заклю .

Сакура се отдръпна от него и погледна към разярените му очи .

Бам . Бам . Бам " Саске , глупако , отвори вратата !"

"Сакура , защо не ми каза вчера за това ? " Опитвайки да се сдържи .

"Защото знаех , че ще побеснееш . "

"Какво друго се случи , докато беше там ?"

"Не ме лъжи !"

"Как ще разбереш дали те лъжа или не ?"извика тя , като почувства , че неговия поглед я кара да се чувства неудобно . Накрая тя спря , след като почувства , че се е опряла на стената , която не й позволяваше да продължи. Саске направи още една крачка и се наведе към нея , ще гледащ в очите й .

"защо това , може би е най-личното и интимното нещо , което Итачи някога е правил за някого. " Каза Саске през зъби.

Да види как Саске се надвесва към нея и напомни за Итачи . Сакура погледна встрани от Саске , и съжаляваше , че първата й целувка не беше с него , и също така , че не беше достатъчно силна да отблъсне Итачи .

Бам .Бам . Бам . Глупако ! Отвори вратата , или ще влезем със сила .
" Тогава защо това да означава , че се е случило нещо друго ?" Гласът й беше по-тих от преди малко . Той внезапно почувства спазъм от ревност във стомаха си . Чувство , което той мразеше и рядко изпитваше , както и да е той , изпитваше това чувство , когато ставаше дума за Сакура .

СПОМЕН
Момче , година по-голямо от Саске , мина покрай него и се насочи към Сакура . Той носеше зелено облекло , имаше черна овална подстрижка и големи гъсти вежди. Саске гледаше към него , след като беше се раздразнен от друг генин момент по-рано .

"Моето име е Рок Лий , ти си Сакура-сан . Хайде да излезем , аз ще те защитавам докато умра .

Банг .
"В никакъв случай . Каза Сакура ужасена .

Рок Лий погледна към нея с разбито сърце . Саске почувства облекчение .

" Ти не си ми по вкуса "

`Предполагам няма за ... чакай ... защо се притеснявам изобщо .



Месеци по-късно ....



Тримата седяха на маса , те бяха тръгнали към Страната на Чая , когато млад мъж с тъмно кафява коса сложена на конска опашка се приближи .

"Сладка си , как се казваш ? " Момчето се наведе към Сакура .

"Аз? "

"АА! Ти флиртуваш със Сакура-чан!"

"Аа, Сакура-чан , хубаво име !"

Сакура почувства , че се изчервява . Саске следеше разгора внимателно , и гледаше реакцията Сакура.

"Хайде да отидем някаде и да обсъдим , съвместното ни бъдеще . "

Саске усети как кракът му изтръпна , и се появи странно чувство във стомаха му . ` За кой се мисли този ? `

"Ха това беше шега . Мразя нинджите , мисля че трябва да си седите в селото си .

Саске почувства как кракът му се отпусна , но чувството в стомаха му не изчезва .

"Аа! Къде изчезна този ? "

Край НА СПОМЕНА

Саске сложи ръка на брадичката й , и повдигна лицето , така че тя да гледа в очите му . Сакура почувства , че сърцето затуптя по-бързо . Тя не неможеше да погледне в очите му точно сега . Щеше да се пречупи пред тези очи. Тя опита да погледа на другата страна , но той й каза " Погледни ме ! "

"Сякаш знае , че не мога да го излъжа , каго го погледна в очите .

"Сакура , ти криеш нещо ! "

"Саске-кун...Аз" Сакура погледна в очите му ... `Какво ли ще направи , когато , че Итачи ме целуна ... `

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 13:53

Глава 9

"РАСЕНГАН!"

ТРЯС!

Сасуке и Сакура и двамата погледнаха към мястото,където се намираше вратата (едно време xD) и видяха само трески и летящи дървени частици.Наруто,Какаши и Сай погледнаха към Сасуке и Сакура.Те забелязаха,че Сасуке се беше наклонил над Сакура и придържаше лицето и нагоре.

"ПУСНИ Я,ТЕМЕЕ!" - извика Наруто.

"ПУСНИ Я!" - извика и Сай.

Сасуке се изправи и се обърна към тях с раздразнено изражение.

"НАРУТО! Погледни какво си сторил на ВРАТАТА МИ!!!" - извика Сакура

"Ще я поправя!" - отвърна той съвсем незаинтересован и дори не погледна към нея.Цялото му внимание беше върху Учиха - "Какво си мислиш,че правиш на моята Сакура-чан?!"

Какаши само гледаше полу-замаян от сцената,която се разиграваше пред него.Сакура стисна юмруците си "АЗ НЕ СЪМ ТВОЯ,НАРУТО!" - тя можеше да усети как гнева и набираше сила.

"Точно така.Тя е моя!" - каза Сай самоуверено с подхилкване на лицето си.Всички повдигнаха вежди към него объркани.За Сакура чашата преля.

"МАХАЙТЕ СЕ! ВСИЧКИ!"

"Но,Сакура-чан!"

"НЕ,Наруто! Не искам да чувам нищо! Просто изчезвайте от къщата ми!"

"Хайде,Наруто.Вече и счупи вратата.Нека да тръгваме." - каза Какаши като се опитваше да успокои атмосферата.Раздразнен Наруто се обърна и тръгна към Какаши.Той спря , когато беше извън къщата и тропна крака си по земята.Чакаше Сасуке,Сай и Какаши да го последват.

"Сай! Това включва и теб! Махай се!"

"Какво съм направил?"

"Еми,като за начало .. АЗ НЕ СЪМ ТВОЯ!" Тя посочи към мястото в къщата,където трябваше да е вратата.

Сай излезна,заставайки до Наруто,който го зяпна.Сасуке погледна към Сакура,за да разбере дали тя има в предвид и него.От своя страна тя беше толкова ядосана,че не забеляза,че той я погледна.Наруто се обърна "ТЕМЕ! Тя каза всички ние!"

"Не,Наруто! Имах предвид всички ВИЕ!"

"КАКВО? А ЗАЩО ТОЙ НЕ?!" - извика Наруто пак с раздразнено изражение.

"Защото той не счупи вратата ми!"

Някой от хората в селото започваха да надничат в къщата,което направи Сакура още по-раздразнена.Наруто се обърна с глава високо вдигната и ядосано настроение.Той тръгна да си ходи,последван от Сай.Какаши се обърна към Сакура и Сасуке "Съжалявам за вратата,Сакура.Опитах се да го спра,но...знаеш какъв е Наруто."

"Добре благодаря,Какаши-сенсей."

"Е,ние ще сме в обикновеното място за трениране,така че ако решите може да се присъедините към нас...Сасуке,Наруто в момента е малко впрегнат поради обстоятелствата, заради които ти се върна.Но знай,че той наистина се радва,че си тук."

"Аа."

"Е,Ja Ne!"

Облак от пушек замести мястото,където Джуунина стоеше.В яростта си Сакура се обърна и тръгна нагоре по стълбите без да казва нищо на Сасуке.Той чу врата да се отваря и затваря.Стоейки там , където тя го остави,Сасуке се чудеше дали тя се опитва да го накара да я последва,когато отново чу звук от отваряне и затваряне на врата.Той погледна към стълбите и я видя да се задава с завивка в ръцете си.

Без да казва нищо,тя отиде до вратата,опитвайки се временно да я покрие с чаршафа.Сасуке почти се подхилкна,когато забеляза,че тя не можа да стигне.Мърморейки,Сакура се обърна,за да вземе стол,но се спря,когато видя,че Сасуке започна да и помага. "О,благодаря,Сасуке-кън."

Той кимна и после приключи с поставянето на чаршафа.Не беше кой знае каква поправка,но поне ги закриваше.Ядът на Сакура започваше да се успокоява.Взимайки дълбока въздишка,тя реши да си седне на кушетката.Сасуке седна до нея,давайки и твърдо изражение.Тя го погледна.

"Ще довършиш ли това , което щеше да кажеш?" - попита той.

"Сасуке-кън,не искам да ти казвам." - каза тя с притихнал глас.

"Значи все пак нещо се е случило?" - попита той и вътре в него нещо се стегна.

Сакура погледна настрана от него. "Не защото съм го искала." (Oh! It's getin` interesting xD)

Ето пак.Сасуке почувства още един яростен удар в стомаха си,не срещу нея,а срещу брат си.На времето той си бе мислил,че не е възможно да намрази брат си още повече,но сега разбра,че е грешал.

"Сакура,какво ти направи той?!" Сасуке искаше да знае.Нуждаеше се от това да знае.Различни възможности препускаха през главата му и това го правеше луд.Колкото повече задържаше отговора си Сакура,толкова по-лоши мисли и видения прииждаха във въображението му.Яростта му ставаше неконтрелируема-нещо,което не беше му се случвало от доста време.Сасуке грабна лицето и отново и го дръпна към себе си.Той забеляза,че очите и се бяха навлажнили и затова отхлаби малко силната си хватка.

"Т-той...."

"Той КАКВО!" - каза Сасуке по-силно,от колкото възнамеряваше."

Сакура погледна в очите му.Тя можеше да види в тях решителността и неспокойствието,което излъчваха.Поради някаква причина тя се почувства виновна,все едно му е изневерила.Сакура преглътна и се опита да не мига,за да не паднат сълзите от очите и.

"Той.. ме ц-целуна... пак... два пъти."

Сакура си помисли,че в този момент видя огнена светлина да минава през очите му (Kyuubi,is this you?! o.O xDDD) Огън,който гореше единствено от яд и омраза.

Сасуке се задави на думите,докато ги изговаряше "два пъти...!"

"И... те бяха различни от първия път..." Сакура се опита да отблъсне очите му,но той дръпна главата и още веднъж,за да я накара да продължи да го гледа.

"Имаш предвид различно от тогава,когато те накара да изпаднеш в безсъзнание?" - каза той през стисната зъби,опитвайки се да остане спокоен.
Сакура кимна и задържа сълзите си,като и се прииска сега да не гледаше в очите му.

"Това ли беше всичко,което се случи?" - попита Сасуке,панирайки се отвътре.Тя кимна.Вълна от облекчение го обля,благодарен,че не се е случило нещо повече.Но все пак яростта му от спомена,в който Итачи я целуна за пръв път още гореше в съзнанието му и той не можеше да забрави онзи ден.Откривайки,че той я е целунал още два пъти,още повече подпали яда му.

"Как така бяха различни,Сакура?"

"Е-еми първия път беше също като преди.Направи го просто, за да ме накара да изпадна в безсъзнание.Но... в-втория път..." Тя преглътна.Споменът за тялото му притиснато върху нейното,мисълта за езика му в устата и-това измъчваше всяка клетка от главата и.Прииска и се да изплюе и да повърне,все едно се беше случило сега.

"Втория път,когато ме целуна,той... ме притисна срещу една стена и ... не се опитваше да ме накара да изпадна в безсъзнание." Сакура не издържаше да продължава да гледа в очите му.Както му обясняваше,тя можеше да види какво му се случва през това време.Яростта му нарастваше все повече и повече.Сакура погледна настрани от страх,че ще започне да плаче,но той отново нежно издърпа главата и към себе си.Тя погледна в очите му и две сълзи паднаха от очите и,оставяйки следи по бузите и.

"Той се насили върху мен... не се опитваше да ме накара да припадна! Той искаше да ме целуне." Гласът и беше станал още по-нестабилен.Най-накрая тя дръпна лицето си от ръката му.Погледна надолу към кушетката като се опитваше да не заплаче.Сакура стисна юмруците си и още повече сълзи започнаха да падат.Този път Сасуке не се опита да я спре да се отдръпне от него.Беше започнало да го боли да гледа в плачещите и очи.Сасуке не очакваше това,което се случи после,но и не се пребори срещу него.Той грабна Сакура в силна прегръдка и я стисна близо до себе си.

Сакура взе ризата му в ръцете си,стискайки я с юмруците си и тихо заплака в ръцете му. (Dramatic scene.. ;( .. SILENCE! I'LL KILL YOU!!! xDDD)

"Сакура,всичко е наред."

Тя кимна като се опита да спре сълзите си. "Ядосан ли си?" - попита тя допряна до гърдите му и чуствайки тежест в сърцето си.Сасуке кимна "Да,но не на теб." Сасуке усещаше как яростта бликаше в него.В момента толкова много му се искаше да излезе да тренира,за да може да освободи поне малко от яда,който чувстваше.Той погледна надолу към розовокосото кунойчи в ръцете си 'Итачи,ще те убия заради всичко,което направи!'

Сасуке можеше да усети как Сакура започва да се успокоява. "Благодаря ти,Сасуке-кън." - каза тя с тих глас.Сега се чувстваше щастлива и облекчена , че му каза и че той не беше ядосан на нея. Тя си пое дълбоко въздух , дишайки в гърдите му. (Ей лелче,ще го издишаш и изсмучиш! Остай малко и на нас ! xDDDD) 'Обичам мириса му.Толкова е успокояващ и облекчаващ.' Тя се усмихна на себе си,стискайки го по-силно. (Край! Не остави за нас... -_- )

"Сасуке-кън?"

"Хн?"

"Искаш ли все пак да видиш какво научих?" (Йее! Креватно джудоо! xDD)

След малка пауза,той кимна.Сакура се усмихна,избърсвайки мокрото,което бяха оставили сълзите на лицето и. "Можем ли да тръгваме тогава?"

Сасуке погледна надолу към червените и бузи и очи.Той се протегна напред и целуна леко челото и.Сакура почувства как бузите и започнаха да стават розови (нале бяха червени одеве уе о.О) Чувството на болка и съжаление,което усещаше до одеве,сега се бе стопило от щастието.Те се разделиха и тя му се усмихна.Той погледна към усмихнатото и лице,виждайки тази усмивка,която тя винаги пазеше само за него.Сасуке се захили.

"Сега можем да тръгваме." (Ано.. а креватното джудо? о.О xDDD)

----------------------------------

След 15 минути те пристигнаха на мястото за трениране.Да върви по улиците на Коноха изглежда беше много по-неприятно,от колкото Сакура си представяше.Двамата тя и Сасуке се опитваха да не обръщат внимание на шушукането и погледите,които получаваха от хората.Сакура можеше да се закълне даже,че чу нещо от сорта на 'сладка двойка' и това я накара да се изчерви.Иначе най-много хората говореха за Сасуке,Орочимару и селото на Звука.Най-накрая те пристигнаха и видяха Сай и Наруто да тренират един срещу друг.Какаши беше наблизо под едно дърво и четеше книгата си. (Icha Icha Paradise Rulzz xDDD)

"Сакура е тук." - каза Сай и спря наполовината на пътя както се беше засилил към Наруто.

"Сакура-чан! Теме!"

"Е,вие двамата май сте в по-добро настроение." - каза Сакура като се доближи.Дори Какаши махна книгата си и тръгна към тях.

"Това е защото ядох Рамен и сритах задника на Сай!" - каза Наруто усмихнат.

"Не си ми сритал задника." - каза спокойно Сай.

"Напротив!Сритах ти го!"

"Не,не си!"

"СЪМ!"

"Не,не си!"

"Добре,вие двамата,достатъчно." каза Какаши като сложи ръце на устите им,заставайки между тях.Наруто се откъсна от ръката на Какаши "Както и да е.Съжалявам,че ти счупих вратата,Сакура-чан.Ще я поправя днес."

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:08

--------------------------------------------------------------------------------

"Благодаря,Наруто." - усмихна му се тя.

"А колкото до теб!" - каза Наруто,сочейки Сасуке,който повдигна вежда в интерес.

"Съжалявам,че ти се нахвърлих."

"Ъ?!" - възкликнаха Сай и Сакура в едно и също време.Какаши се усмихна на русокосия шиноби,а Сасуке само го зяпна.

"Искаш да кажеш,че ти току-що ми се извини?!" - попита Сасуке в недоумение.

"Да,но никога повече няма да чуеш това.Ясно?" - прокламира Наруто.

Сасуке кимна. "Ясно." Те двамата се погледнаха и изглежда водеха безмълвен разговор отново. (Егаси екстрасенсите xD)

"E,Сакура,ще ни покажеш ли някои от новите си техники?" - попита Какаши.

"Ън!" (демек 'да' xD) Тя тръгна напред и остави другите да стоят и наблюдават.Сакура си пое въздух и затвори очите си.После започна да си поема по-дълбоко въздух,за да може да се успокои и да образува по-лесно чакрата си.Всички гледаха,чудейки се какво щеше да стане.Тя събра ръцете си заедно "Kage-Bunshin no Justsu!"

Пред нея се появиха още две кунойчита (т.е. два буншина ама нямаше как да напиша Сакура в мн.ч. xD).И двете гледаха сериозно и бяха готови за битка.Сакура им даде кунаи.

"Научил я е на kage-bunshin!" - каза Наруто.

"Така изглежда." - рече и Какаши захилен.

Изведнъж един от буншините тръгна към нея и запрати кунай на другия буншин,който беше отзад и хвана куная с лекота.Куная , който беше захвърлен отвлече вниманието на Сакура за момент и я разсея от идващия към нея крак.Идвайки на себе си тя избегна крака с лекота.Тя разменяше серия от ритници и удари с буншина и ги премахваше със светкавична скорост.Другия буншин изведнъж тръгна към нея,държаща кунаи и в двете си ръце.

"Много по-бърза е от преди." - каза Сай,впечатлен от скоростта и.

Сакура скочи назад ,когато изведнъж и двата буншина тръгнаха към нея.Тя запрати към тях единствен кунай.После започна да блокира удари и от двата буншина.Сакура се люшваше и блокираше удари с куная си.След това направи серия от допълнителни тай-джутсу техники и изведнъж в облак от пушек двата буншина изчезнаха.

"Уау! Тя направо е удвоила скоростта си!" - удиви се Сай.

Сакура грабна няколко куная и скочи във въздуха,захвърляйки ги във всяка мишена и оцелвайки перфектно точно в десятката.Все още във въздуха тя започна да оформя серия от знаци,много бързо,за да бъдат видяни от другите.После сложи ръка на устата си.

"Какво?!" Сасуке за малко да излезе извън кожата си,разпознавайки това,което правеше тя.

"Katton: Goukakyuu no Jutsu." След момент пламтящо огнено кълбо излезе от устата и и запали дърветата и част от ареата.

"Сасуке,това не е ли-"

"Аа!" Той зяпаше розовокосото кунойчи,което се рееше из въздуха и сега се снижаваше все повече и повече към земята.Сасуке не можеше да спре да я гледа.Фактът,че Итачи я е научил на това движение, беше достатъчен за него,за да поговори с нея. 'Тя трябва да знае...Трябва да говоря с нея.' Той продължи да гледа способностите и.

Сакура направи друга серия от знаци "Doton: Doro Dutoukai no Jutsu" Локва от кал изскочи от устата и върху горящите дървета и моментално ги изгаси.Тя кацна на земята и се обърна захилена към съотборниците си.

"Е,мисля,че това е достатъчно за сега.Какво мислите?"

Имаше пауза , в която всичко стояха тихи в шок. "Сакура-чан!... Това беше страхотно!" - каза Наруто греещ.

"Определено си подобрила способностите си,Сакура." - каза Какаши,усмихвайки се под маската си.

"Беше страхотно,Сакура.Много по-бърза си от преди." - каза Сай усмихнат.

Сакура погледна към Сасуке,който беше тих.Изглежда той мислеше за нещо. "Е,тогава предполагам,че двата ти елемента са огъня и земята,а?"

"Да."

"Интересно."

Всички погледнаха към Сасуке объркани. "Какво толкова интересно има в това?" - попита Наруто.

Сасуке игнорира въпроса му.Той също беше впечатлен от способностите и,но все още беше изненадан от факта,че Итачи я беше научил на 'fire ball Jutsu'.Това не беше нещо,което Учиха може да предаде на някой друг просто така.Сасуке беше откъснат от мислите си,когато чу нейния глас да го вика.

"Сасуке-кън? Има ли нещо?" - попита Сакура,която беше пред него и изглеждаше малко разтревожена.

"Не,добре съм."

"Е,аз умирам от глад! Хайде всички да отидем да ядем Рамен!" - възкликна Наруто.

Какаши погледна към учениците си. "Съжалявам,аз ще пропусна.Трябва да съм на едно място." Той погледна към Сакура "Впечатлен съм,Сакура.Ставаш все по-красиво и силно кунойчи.Ja ne!" Пушек и него вече го нямаше.

"Сакура-чан,Сасуке,Сай,идвате ли или не?"

"Току-що ядох рамен с теб,така че сега ще пропусна." - каза Сай.

"Ауууу! Сакура-чан? Сасуке-теме? А вие?"

"Съжалявам,Наруто,но днес трябва да отида до болницата за малко." - каза Сакура.

"Сасуке-теме? Рамен?"

"Може би трябва да си харчиш парите за по-важни неща,като например за нова врата на Сакура."

"Ще направя това след като ям! Е,идваш или не?"

"Не,ще пропусна."

"Аууу! ДОБРЕ ТОГАВА! Ще отида сам.Ще се видим Сакура-чан.И това наистина беше страхотно.Мисля,че твоето огнено кълбо беше по-голямо от това на Сасуке-теме."

Всички загледаха как Наруто побягна обратно към селото.Сай се обърна към Сакура и Сасуке. "За какво говори той? И ти ли знаеш как да правиш това джутсу?" - попита Сай любопитен.

"Аа.Произхожда от Учиха клана."

"Разбирам.Е,трябва да тръгвам.Чао,Сакура." - каза той и и се усмихна,игнорирайки Сасуке и после изчезна в облак от прах.

"Е,Сасуке-кън,трябва да отида до болницата.Идваш ли?"

"Аа."

През останалата част от деня Сасуке беше тих,докато следеше Сакура и тя изпълняваше поръчки.Той видя по-добре медицинските и способности,когато бяха в болницата.Когато бяха там,той озъзна,че тя е достатъчно добра за да бъде лекар,вече далеч от нивото на учаща се.Най-накрая след като ядоха в тишина,стана време за лягане.За щастие,когато се прибраха в нейната къща,там имаше вече нова врата с бележка на нея.Сакура се усмихна и я зачете.

Сакура-чан,

Ето новата ти врата.Съжалявам,че счупих миналата.О,и надявам се,че нямаш нищо против,че изядох малко онигири от хладилника ти.Ще се видим утре.С теб също,Теме!

Наруто

Сакура се бе чудила защо Сасуке беше толкова тих,от както видя способностите и тази сутрин.Най-накрая стана време за лягане и тя беше на път към стаята си,когато спря при повика на името си.

"Сакура?"

"Да,Сасуке-кън?"

"Колко време ти отне да научиш 'fireball jutsu'?"

"Ъмм,може би ден или два. Защо питаш?"

"Няма причина.Просто се чудех."

Имаше пауза от тишина,в която Сакура го изучавеше и след това въздъхна. "Сасуке-кън,има ли нещо,което те притеснява? От както бяхме на мястото за трениране тази сутрин,ти не си казал почти нищо."

Тя направи крачка към него и забеляза колко замислен изглеждаше той.

"Сакура,знаеш ли какво означава символа на Учиха?"

"Какво имаш предвид?" - попита тя объркана.

"Баща ми ми каза,когато бях малък.Символът на Учиха представлява разгърнато ветрило,което управлява огъня."

Изненадана,че той говори за семейството си,Сакура се замисли за момент над това,за което говореше той,припомняйки си как изглеждаше символа на Учиха. "Да.Наистина,това има смисъл.Повечето Учиха са съвместими с чакра на елемента огън,нали?"

"Да,но аз съм разтревожен поради факта,че Итачи те е научил на това специално джутсу."

"Сасуке-кън,какво искаш да кажеш? Когато изтеглих листчето,то ми показа,че елемента ми е огън и за това Итачи ме научи на някои огнени техники."

"Сакура,ти не разбираш."

Тя беше объркана и искаше отговори. "Какво не разбирам? Не схващам какво се опитваш да ми кажеш?"

Сасуке я проучи за момент и после кимна. "Сакура единствените хора,които знаят тази техника,са обучени от Учиха.Да научиш някой на това специално джутсу значи...." Той се спря и погледна към пода като се опитваше да подбере думите си.

"Значи какво,Сасуке-кън?" Тя се почувства леко разтревожена,когато погледна лицето му.

"Нека да го кажем така...ако аз те бях научил на тази техника,то аз нямаше да мога да ти я разкрия преди да се оженим."

Сакура задържа дъха си.Очите и щяха да изхвърчат от орбитите си,а устата и беше широко отворена в шок.Умът и работеше на бързи обороти.Тя се опита да проговори,но никаква дума не излезе от устата и.Сасуке я изучаваше внимателно.

"Но...Тогава...К-какво значи това? Искаш да кажеш,че Итачи... той..." Лицето и стана червено,когато се замисли по-дълбоко над това,което току-що бе казал Сасуке. "Това не е възможно! Не може ли да ме е научил на тази техника просто защото е огнена техника?!" - попита Сакура,отчаяно опитвайки се да намери друга причина.

Сасуке поклати главата си "Не."

Дишането и ставаше все по-неспокойно и отчаяно.Сакура беше уплашена до смърт. "Не..не може да е истина... Няма да приема това!"

"Сакура-"

"НЕ! АЗ ГО МРАЗЯ! НЕ ИСКАМ ТОВА! Не искам Итачи. Не искам той да чувства нищо към мен... най-вече..."

"любов?"

Тя силно поклати главата си при звука на тази дума и скочи към Сасуке.Уви ръцете си около него,все едно искаше да се отърве от нещо,което може да я зарази.

"Аз го мразя,Сасуке-кън! Мразя го толкова много! Просто искам той да умре! (wtf?! о__O)

"Знам,аз също искам това."

Сакура се почувства уязвима и мръсна,все едно имаше нужда да си вземе нов душ,просто за да измие мислите за Итачи от главата си.Тя започна да събира всичко парче по парче.Всичко,което бе направил Итачи,започваше да става ясно.Защо я бе тренирал и никога не и направи нищо в оправданието да я използва за някаква цел.Защо я бе целунал онзи път по този начин.Сакура почувства,че ще повърне.

Тя погледна към Сасуке "Искам да съм там,когато го убиваш." (WTF?! O_O)

Той погледна надолу като я изучи за момент "Очаквам да си там така или иначе."

Тя кимна леко,загубвайки се в очите му.Имаше дълга пауза,в която и двамата се гледаха (и после се нахвърлиха един върху друг xDDD Dreams... xD),разменяйки значителни погледи.Най-накрая Сакура въздъхна "Е,предполагам,че трябва да си лягаме вече."

"Аа." Той продължаваше да я гледа без да мърда.

"Ано...Сасуке-кън?" Лицето и започна да става розово и за това тя погледна настрана от него.Изчервявайки се тя хвана кичур от косата си и започна да го увива около пръста си.

"Хн?"

"Мо-може ли да п-пракарам нощта с т-теб о-отново?" - попита тя и почувства как бузите и започнаха да горят.Той се захили леко,гледайки надолу към розовото и лице.Бузите и бяха придобили същия цвят като косата и.Сасуке грабна ръката и и я заведе в неговата стая,затваряйки вратата след себе си.

И двамата влезнаха в леглото,лягайки един срещу друг.Сасуке можеше да види светлината от прозореца да удря смарагдовите и очи,правейки ги в лек светъл отенък на зелено.Сакура му се усмихна и се прозря като покри устата си с ръка.Той и се захили и затвори очите си в опит да заспи.Сакура го погледна,мислейки колко мирно изглеждаше лицето му.Тя се усмихна отново и се протегна напред,за да притисне устните си нежно към челото му. "Лека нощ,Сасуке-кън." - прошепна тя,лягайки назад.

"Хн."

Тя захапа долната си устна. 'Сасуке-кън,толкова си перфектен.... Обичам всичко в теб.' Сакура бавно се унесе в сън усмихната.
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:10

10 глава

На следващата сутрин се събуди радостна и се освежи.Тя разтърка сънливите си очи,
момчето с черна коса дойде на фокус (xD ако ме разбрахте де).Тя се усмихна и
погледна заспалата му фигура пред нея.

“Саске-кун? Събоди се, Саске-кун.”- тя шепнеше.

Трябваше ли да се пери като нинджа, да стане и то от най-малкият шум?

Никой от тях,както и да е Саске не събуди съзнанието си защото шепнеше. Саске бавно
отвори очите си прозявайки се и покри устата си.

"Сутрин Саске-кун"- каза тя тихо.

"Сакура,защо в тази стая няма часовник?"

"Това ли е твоя начин да ме попиташ колко е часа без да ме попиташ"

Той се усмихна самодоволно,"Умно момиче."

"Вероятно е около 6 сутринта."-весело каза тя.

Той отвори очите си погледна към нея силно "И след това кога стана сутринта?"

Тя се усмихна нежно,гледайки на него с влюбени очи," Откатко аз започнах да се
събуждам до теб"

Саске не можеше да спре ъглите на неговата уста да се обрънат нагоре.

Тя се наклони,и го целуна по челото. "Аз мога да ти направя закуска отново ако ти
искаш?Какво искаш Сасуке-кун?"

Той си затвори очите и потъна в топлината с която тя го обръщаше, сега тя го правеше.

"Домати."

Тя издаде слаб смях,"И аз това си мислих.Ставай заспала ми главичке! (xD )

Тя получи след като отново го целуна по челото.След като стана от леглото тя напусна
отворената за него врата. Сасуке обърна очите си за да види другата страна на стаята.

Прозявайки и разтягайки се той стана и започна да се облича.След като отиде до банята
той влезе в кухнята и видя как Сакура реже малко домати.Той погледна часовника на
стената.Показваше 6:10 сутринта.

"Сакура,знаеше ли,че е 6 сутинта ?"

"Ох,ум добре,това е просто времето,по което аз обикновено ставам,това е всичко."

Той седна върху кухненската маса за да гледа как тя му прави закуската.Саске
самодоволно гледаше как Сакура тичаше в кухнята, суетнеше за храната,нейната коса...

”Саске-кун, закуската ти е готова."

Тя донесе в една чиния свежи зеленчуци и плодове,покрай две чаши ориз. В чинията на

Саске имаше най-малкият цял резен домат.Той се ухили и започна да яде.

"Аз ще ходя до мястото където се тренира след това, идваш ли ? "

“Aа.”

'Обичам това че Саске-кун се върна.Чуствам се толкова удобно около него.'

Внезапно вратата се отвори и жена и мъж на средна възраст вървяха,носейки два
големи торби с багаж.

"Сакура скъпа,отново рано"Жена с червена коса и зелени очи попита.

"Касан! Отуосан! Добре дошли."

"Кой е този млад мъж,който седи на нашата маса за закуска толкова рано сутринта?Той
остана ли миналата вечер?" Нейния баща попита сурово.

Това беше първия път,когато Сасуке вижда родителите на Сакура. Баща и беше висок
мъж със руса коса и сини очи. Майка и беше висока колкото Сакура, косата й беше
червена и тя имаше зелени очи. Сасуке стана и се поклони леко.

"Приятно ми е да се запознаем.Моето име е Учиха Саске и вашата дъщеря беше много
гостоприемна."

Сакура беше изненадана колко учтив беше Саске. ‘Аз мисля,че той е от уважаващ клан’

"Учиха Сасуке? Не е ли това името на момчето,което се изпозваше да бъде част от седмия отбор и сега липсва?” Нейния баща попита ококорен твърдо нa него.

Сасуке кимна,"Аз разбира се , се казвам човек, но аз се върнах и Хокаге-сама беше милостив към мен толкова далече.

"Е мина много време докато той се върне и не е в опастност или заплаха в Коноха.Защо
не простиш на момчето?Сакура мила, той разбира се е красив млад мъж."

'Торур!"(Бащата на Сакура)

"Кассан!" (Сакура)

"Е той е .Учтив, висок, красив,силен и е произхожда от почтен клан, нашата дъщеря
разбира се изглежда има добър вкус." Каза тя погледна, към съпруга си, който чустваше
болка в себе си заради единствената му дъщеря.

"КАССАН!!!" Сакура осещаше как нейното лице започна да се изчервява и се
изчервяваше за секунди когато тръгна.

"Ох,Сакура-чан мила всичко е наред,сигорна съм че той не мисли.Той е
толкова.Всъшност аз съм сигорна че ти ще накараш хора да ти се възхищават през
цялото време,да?"

Сасуке се опитваше да мисли какво да каже,но нищо не му идваше на ум. Той беше
толкова шокиран от нейното поведение.

"Добре няма значение.Ох Сакура скъпа Аз ти съобщих, че ще закусваме заедно. Може
ли да се присъединим към вас? Аз съм гладен.”

"Всъщност Касан ние тъкмо си тръгваме,нали така Сасуке-кун?"

Тя го погледна нейното лице червено и сурово. Сасуке мислеше ако неиното изражение
казваше нещо,то щеше да е," Съгласи се или ще те убия!"

"Аа."

"Но Сакура скъпа,ние тъкмо пристигнахме.Иска ми се да те видя преди да напуснеш за
друга мисия,която вероятно ще бъде по някое време утре." Каза нейната майка
гледайки с нейните кучешки очи.

"Аз трябва да тъгвам с влака тази сутрин,а след това аз ще се върна и ще се видим...

Окау?”


Тя каза хвашайки Сасуке за ръката и бавно проправяща си път към вратата. "Добре,но

Аз искам да доведеш твоя приятел обратно когато ти си дойдеш съгласна скъпа."

"Кассан! Не-"

"Сакура тази врата е нова какво стана с предишната?"

Нейния баща ги прекъсна и те просто спряха пред вратата.

Сакура беше толкова червена тя се закле тя можеше да почуства изпаренията идващи
от нейните уши. "Ще ви видя и двамата по-късно! Чао."

Тя хвана Сасуке и побягна надолу по улицата бягайки толкова бързо колкото е
бъзможно по-бързо.



Карин седна на леглото си разтегна се до близкият таван и си каза ‘Заклевам се това

Хокаге искаше да ни затвори в кулата без никакъв достъп до нещо или някой...'Карин
се огледала стаята.От ляво беше Суйгетсу, който още спеше,а от ляво Джуго.Всеки
имаше своето собствено, самостоятелно легло и там зад вратата пазеха АНБУ през
цялото време. Тя въздъхна и стана и се насочи към прозореца.'Това място е прекалено
спокойно през цялото време...трябва да направя нещо за да има някакви проблеми.'

Тя се опря назад ръцете си и въздъхна на подпрозоречна дъска.'Саске защо да ни
разделят теб...Липсваш ми.

Нейното мислене беше прекъснато от някакво движение, което забеля с ъгълчето на
окото си. Тя погледна през прозореца,надолу по улицата. 'Това да не е...'Тя се опъна
върху подпрозоречна дъска,простря се и погледна с кой върви надолу по улицата.

Двойката по-нататък и по-нататък далеч от погледа и.Тя стисна зъби.'Тази кучка.!Тя е с
него отново!Не го ли разбра?!ТОЙ ТЕ ОСТАВИ КУЧКО!!!Той не те иска!Той ме
попита дали иска да съм в неговият отбор,НЕ ТЕБ!'

Тя се отдръпна от подпрозоречна дъска и гледаш двамата долу, хареса и да гледа като
ястреб своята плячка. Докато ги гледа измисли идея и се усмихна самодоволно.Тя се
отдръпна и започна да се смее,'Саске ще е мой,кучко,ще видиш.'Самодоволна ,тя се
отдръпна от прозореца,когато те вече изчезнаха от полезрението и.



Саске беше самодоволен и я дръпна по все още пустата улица рано сутрин. Той я спаси
от няколко шиноби,които в повечето случаи са там. На края спряха когато бяха на най-
малко 5 от голям къс и тя спря от неговата ръка.Нейното лице беше все още
зачервено.Тя погледна към него и известието за него беше самодоволна усмивка.

"Просто заради какво се усмихваш самодоволно?"Тя сложи ръката си върху бедрото си.

"Твоите родите изглеждат мили."

Тя се усмихна и кимна,"Те са,аз просто желая те не искат да ми се пречкат , за да не се
случи нещо лошо с мен.

"Хн."

Те тръгнаха към най-близкото място за тренировка заедно.Сакура започна да завладява
своя собствен свят.Тя започна да мисли за Саске и се чустваше радостна през
няколкото дни заедно.Тя тогава го остави когато беше малък и сега се върна, защото
искаше да убие брат си.

Мислите на Сакура започнаха да вървят чудесено докато те вървяха в мълчание.'Той
каза че се връща, за да убие брат си и той носеше останалите три звукови шиноби с
него си,макар че това беше риск за Коноха.Мислиш ли,че Орачимару е умрял и звукът е
унищожен,така че няма никаква заплаха от атаките им или да нахлуят.Аз се радвам,че

Саске-кун се върна но, какъв е плана му за да убие след това брат си ?Започнал ли
неговият друг ход?'Тя почуства как нейното лице отново започва да се зачервенява на
външен вид при мисълта за Саске и той избяга от съзнанието и.

Тя клатеше нейната глава и се върна обратно към нейните мисли.'Добре,но когато
неговият ход настъпи къде мисли да го прави в Коноха?Или някъде другаде?...Чакай
малко той никога не е споменавал нещо за седене в Коноха?'

Спомен

"Ти можеш да видиш че Учиха Саске се е върнал, каза че е временно..."

Край на спомена

'Аз се тревожех когато Тсунаде-сама каза това, но тогава се сетих нещо което тя ми
беше казала ми вдъхна увереност.’

Спомен

"Какво имаше предвид под временно?"Каза Сай вървейки зад Сакура по-скоро стоеше.

"Е той още иска да намери брат си и мисли че най-добрият начин е да го намерите
заедно с вас двамата."

Край на спомена

'Истина е това което тя каза и това е каквото аз внушавах на него,но...но никой не
попита защо той се е върнал в Коноха след като е убил брат си ?'

Тя спря да върви точно пред мястото за трениране.Тя застана с широко отворени очи, а
лицето и стана сериозно.

"Саске-кун."

"Хн."Той се обърна към нея.

"Аз знам, че ти се върна за да убиеш брат си, но... нямаш ли план да останеш?"

Той усети неговото око отдръпна в изненадата."Сакура-."

"Защото знам че ти реши да останеш,защото искаш да убиеш брат си, но не каза нищо
за оставане след това...Аз просто се чудих."

Тя погледна към него и видя неговите силни разтревожени очи и изчака за отговор."Не
се тревожи, Сакура."И се обърна върху своята пета, така че да се насочи към мястото за
тренировки отново.

Тя почуства как гневът се издига в нея, но тя се опита да го избегне, тя можеше да
усети въздуха в гърлото си.Нейното тяло започна да се клати."Какво?Попитах те за
план за оставане тук, а ти ми казваш да не се тревожа?Саске-кун,твоят план е да
напуснеш отново,нали?! "

"..."Той спря отново и погледна земята,той отново я погледна.

Тя стисна юмруците си заедно, чустваше, че ще си изпусне нервите, и започна да става.

"Защо аз не разбирам!Какво може да е по-добре от това тук?Тук имаш дом и хора на,
които им пука за тебе.Кой има волята да живее за теб, да направи всичко за теб!Какво
може да искаш повече?Какво!?"

"..."
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:11

ЗАЩО НЕ МИ КАЖЕШ ВСИЧКО?!През цялото това време ти все още ми нямаш
доверие?"

Той се обърна към нея и видя нейната загриженост, но не каза нищо.

Тя направи стъпка към него и затвори дупката."Саске-кун,аз искам да останеш!Аз
искам да си тук, така няма да е нужно да се гоним повече! И може би ще сме щастливи
ти няма да си позволиш да потъваш в самота повече!"

"Сакура мина много време в което Итачи живее, аз не мога все още да се върна тук."

"Но плана ти е да убиеш нали?!Веднъж да умре и ще можеш да се върнеш вкъщи!"

"Аз все още не знам Сакура."

"ЗАЩО НЕ?!Не разбирам!Не искаш ли да се върнеш вкъщи?Не искаш ли да си с твоите
най-добри приятели?Твоят стар сенсей?Не искаш ли да бъдеш с мен?"

"..."

Тихи тъжни сълзи се стичаха надолу по лицето и и те започваха от една
друга Саске почуства нещо да го стяга отвътре,когато видя плачещото и лице
отново.Тя се кусаше от мъка заради неговото въздействие върху нея,макар че не
изглеждаше така.всеки път като плачеше,нещо в него ставаше,оттогава когато го
караше да се държи така стегнат той я оставяше .Разбира се той го направи само
веднъж,то това не означаваше че той не е искал през другото време.

"Саске-кун,аз не мисля че ще издържа да ме напуснеш още веднъж.Но ако го направиш
поне ще знам че това ще е денят в който аз ще умра."Тя се обърна и тръгна
нанякъде,ядосана и тъжна,не искаше той да я вижда отново плачеща.Тя избърса с ръка
сълзите си ,но те не спряха.

"Сакура.Защо си тръгваш към вкъщи в толкова лошо настроение?"Попита той.

Тя спря и въздъхна,обърна се към него,"Ти знаеш защо Саске-кун.Аз ти казах този ден
спомняш ли си ?Аз те обичам повече от всичко и ще направя всичко за теб и това да
означава, че ще те дърпам до вкъщи,ако даже ми счупиш всяка една кост в мен,ако
трябва цялото тяло ,ще го направя щом трябва."

Тя се обърна и тръгна обратно към къщата си.Той гледаше кака тя се отдалечава и
отдалечава,объркан той не можеше да каже нищо.,Тя все още ме обича?Как това е
възможно?И защо?След като направих толкова много неща с нея?Защо?Още изпитва
нещо.Тя още не ме мрази!Защо ме обича?!'Саске почуства как неговите очи се
отдръпнаха и той въздъхна.Той искаже да тренира,но и искаше да махне това
разстроено настроение,но нещо изкочи в неговата глва и той се обърна към мястото за
трениране.

Спомен

"Следваща мисия ще дойде вероятно след няколко дни,така че ти трябва да отседнеш
при Сакура или Наруто и в никакъв случай не трябва да излизаш сам,трябва да си с някого,но не сам или ще има последствия,разбра ли ?"

Край на спомена

Саске се обърна и беше за момент,след това той се насочи към града.Той пристигна за
няколко минути върху зеленият покрив.Скочи долу върху платформата и спря пред
вратата която беше на негов приятел също.Той погледна към слънцето и знаеше,че

Наруто няма да е станал,но все пак почука.От другата страна нямаше отговор.Саске
просто въздъхна и почука отново,но този път беше по шумен.Все още без
отговор."КРЕТЕН!Стани аз съм!"

Саске чу някакъв шум от вътре.Това беше пъшкане и след това звук на нещо, което се
чупеше.Саске разклати глава и погледна през прозореца,който беше отворен.Той го
отвори и влезе вътре,погледна към леглото другата страна на стаята.Наруто все още спеше, а будилника му беше счупен на парчета на пода.

Той слезна от подпрозоречна дъска и тръгна към леглото изкочи зад главата му и той се обърна към мястото за тренировки.

"Ставай!"

Наруто премигна два пъти и се опита да се фокусира.Той осъзна, че това не е работа, разтърка спящите си очи."Саске?"

"Аа."

"Какво правиш тук?Аз мислех че си с Сакура-чан?Имаме ли мисия?"

"Ставай, ще ходим да тренираме."

"Колко е часът?"Попита Наруто и погледна към будилника си."Теме!Какво си направил с будилника ми?!"

"Не съм направил нищо. Ти беше."

"Не си спомням да съм направил това!"Той взе будилника си и погледна Саске
раздразнен.

"Ти го направи преди няколко минути когато почуках на врата."

'Не ти вярвам.Сега ми дължиш нов будилник."Той мърмореше нещо и отново легна да спи.Саске започна да се изнервя повече и повече.

"Добре каквото и да е! Просто ставай!"

"Няма да стана освен ако нямаме нова мисия или Сакура-чан има проблеми."

Саске сви очи."Имаме мисия, сега ставай!"

"Верно?"

"Да,сега да тръгваме!"

Саске не чака дълго само 5 минути и Наруто излезна.Малко след къщата му Наруто осъзна, че е бил излъган, когато стигнаха до мястото за тренировки със Саске.

"ИДИОТ!Ти ме излъга!"

"Да, е и?"

"Е И ?Аз бях заспал!Защо ме събуди в толкова не подходящ час за тренировка?Аз имах

няколко хубави сънища!Защо просто не попита Сакра-чан или някого?"
'Защото незнам, сега се бий с мен." Саске искаше да отбегне да каже на Наруто за станалото с Сакура преди 20 минути.

"Гррррр!!"

Следваща му мисъл всъщност беше да види шише от портокали с черно,смесено с бяло и черно ,не виждащо с просто око.



Сакура се върна вкъщи и погледна как цялата беше в сълзи.Тя отвори вратата и осъзна че родителите и спят.Тя намери бележка на кухненска маса.
Сакура мила,

Аз и баща ти ще поспим,защото ни чака дълго пътуване, а и сме много изморени
разбира се. Ако искате ти и Саске-кун да прекарате малко време заедно, можете да
го направите, затова моля ви бъдете тихи.

Благодаря ти мила.

С обич,

Мама и татко

П.С. Извинявай за неудобстовото, но баща ти ще се оправи с това по-късно.

Сакура остави бележката на масата, си помисли безчусвено.'Касан,Отоусан,вие сте
страхотни.Аз искам ако можех както трябва да бъда с Саске-кун,но...'

Тя се почуства, че се разкъсва все повече и повече.'Саске-кун аз искам да си с мен,
искам да те направя щастлив.'Нейните мисли отново се върнаха за Итачи.Мислеше защо Саске не беше щастлив и защо не беше толкова много време.'Аз го мразя!(xD говоря за Итачи)Искам да го убия!'Тя искаше да отбягва да мисли за него и за това че той има чуства към нея, но това за пореден път не е пример.'АГРХ!Как можа?Как можа той-...Аз мислех, че той безчуствено чудовище без да чусвта нещо и без чуства.И

ЗАЩО МЕН?Защо Наруто ме харесва, Лее ме харесва и дори Итачи ме харесва, но не и този човек който аз обичам!ЗАЩО?Грешният Учиха ме обича!'

Тя обърна лицето си към стената.'Имали някой там, който да ме мрази?Какво трябва да направя за да съм достойна за това?!'Ако къщата беше празна то всичко щеше да е счупено, но вместо това стискаше нейните пръсти заедно.'Кълна се в моя живот аз ще те върна вкъщи и ще те държа тук,Саске-кун!ЗАГЛЕВАМ СЕ! ЧУЛИ МЕ!'

С нейното разтревожено и счупено лице (xD абе нещо такова е ама ше го схванете)тя излезна и тресна вратата на стаята.Тя се обърна,дръпна дръжката на вратата за да я затвори ,когато почти я затвори нещо спря бравата.

"КАКВО!?"каза тя когато осъзна, че има някой.

"Ох,съжелявам Сай,Аз просто...Ъмм...няма значение,какво е това?" Попита тя нейния глас още намекваше раздразнение.

Той я погледна с вдигната бежда, "Ние имаме мисия,Хокаге-сама ни призова ни извика.

"Благодаря ти Сай,скоро ще бъда там/ще съм там."

"Знаеш ли къде са Сасуке и Наруто?"

"Не.Натуро трябва да спи в апартамента си,а относно Сасуке,не знам,не ми пука интересува."

Това даде на Сай не малко сигурност .Той не очакваще Сакура да каже това.Мисълта прекоси ума му и той се усмихна."О дали тойправи нещо за теб?"

"Това не е твоя работа Сай/Това не ти влиза в работата(ама е по-добре 1-вото май).Ще
се видим по-късно."Тя каза затваряйки вратата си/Тя каза,като започна да затваря
вратата си.

"Почакай Сакура"Тя спря и отвори вратата отново,по-раздразнена.

"КАКВО?"

"Съжелявам,ако съм те раздразнил,това е просто,защото съм загрижен/разтревожен за
теб.Сигурна ли си,че си добре?"Попита той опитвайки се да изглежда колкото се може
по-състрадателен.

Сакура въздъхна поглеждайки към пода за момент.’Може би бях леко жестока с
него...’

"Съжелявам Сай,в момента аз просто съм леко разочарована, но те уверявам,че ще съм
добре.

"Сигурна ли си?"Той я попита правейки крачка по-близо до нея.

Тя кимна,"Сугурна съм."Тя му се усмихна и той кимна като в отговор и той кимна
усмихвайки и се в отговор. Сакура затвори вратата чак когато той се обърна на пета.

“Сай наистна може да бъде мил когато поиска иска да бъде...''Само ако Сасуке-кун
приличаше по-често...или просто ако искаше да остане в Коноха...'Тя се изправи от
навеждането на вратата.Сакура се подпряна вратата чуствайки се тъжна.'Сай наистна
може да бъде мил когато когато иска да бъде...'Тя се изправи от вратата. " Така
предполагам,че съм готова да тръгна." Тя се отправи към стаята си за да вземе това от
което имаше нужда заедно. Тя е в глава с нейната стая,за да получи,това което и е
необходимо.



Сай търсеше Наруто навсякъде около обикновенните места. Той искаше да го намери в
апартамента да спи, но не беше там и той много се изненада. Той го потърси в офиса на
Хокагето,в болницата и дори при ресторанта за Рамен.Нарая го намери при
тренировачният пункт.Първо забеляза Наруто, след това видя и Саске.

"Хей вие двамата,трябва да тръгваме."каза Сай тихо.

Най-накрая те хо чуха,защото бяха завладяни от битката.

"Хей имаме нова мисия, така че спрете да се биете."

Те продължиха да се бият и след време Сай започна да се нерви.Той си пое дълбоко
въздух,застана комфортно на пула, поговори си нехсто и взе парченце от някакъв
пергамент да го тегли и да го четка.(xDем туй се получи).Внезапно един двуглав
великан Лъв се приближи към Саске и Наруто и ги зграпчи.

"АхаАхА....Сай?"каза Наруто и се опита да си размърда ходилата,след като Саске вече
го бе направил,само и само да спре гиганският Лъв.

Саске се огледа и видя източника на баланс на гиганта.

"Имаме мисия, така че да тръгваме.Каза той все още раздразнен.

Те все още вървяха с Сай до тогава когато ги остави на земята.

"Тсунаде-на-баа-чан, кажете ни наистина ли имаме мисия?Наруто попита

“Да,аз го казах преди 22 минути."

Наруто се замисли, защо тя просто не бе казала 20 минути."Е,тогава трябва да кажем на

Сакура-чан."

"Аз и казах,тя беше на път към кулата на Хокагето."

"Ох....Значи си е у тях?"попита Наруто.

Сега Сай попита объркан."Къде може да бъде?"

"Ам можеше да е някаде навън,нали? попита той.

"Разбира се, че беше."отговори Сай,притесн исе Сай защо попита този глупав

въпрос.

Саске седееше и слошаше разговора,опита се да каже нещо, но не беше
подходящият момент.Наруто изведъж се обърна към Саске."Защо не си
ходил с Саскура-чан щом тя е била готова,Теме?"

"..."

"Защо не-?"

"Нямаме време за това, трябва да тръгваме.Каза Сай.Двамата
погледнаха Сай.Саске от части се успокой, защото не трябваше да
отговаря на въпроса на Наруто.Наруто седеше на подпрозоречна дъска
,раздразнен.Наруто първо си измрънка нещо, после скочи и
извика."ДОБРЕ!Но това не е края ,ТЕМЕ!"

"Аз знам какво е станало между теб и Сакура."

Саске се почуства, че неговият поглед тънко се збръчка.'Сакура не
би му казала какво е станало, не би го направила...'

'И?"

"Ои!Сай ти си по-добър побързай!"

Самодоволната усмивка на Сай се завъртя и се насочи на друга страна."

Тогава ти си по-добър, но се пази,Учиха.Аз немога да търпя да се
нараняваш повече от колкото можеш."

Сай скочи след Наруто момент по късно.Саске се спря преди
датръгне.'Закакво предполага, че ще сам в заплаха?'

Нямаше време да мисли за това, защото трябваше да ходят при
кулата на Хокаге след това.


Най-накрая те се събраха в офиса на Тсунаде вкучително и звуковите нинджи.

"Саске!" Изпищя Карин щом го видя и веднага се изчерви.Той погледна към нея с досадно изражение и и се подигра.Той погледна на ляво от стаятаи за беляза

Сакура.Тя игнорираше останалите трима и беше започнала да се подпира на буирота на Тсунаде.'Надява мсе тя все оше да не е побесняла...'

Саске отскочи от страна на Сай, защото стоеше точно до него и оше излгеждаше саямодоволен.'Няма начин Сакура да му е казала какво е станало.'

"Наруто, време е вие момчета трявда ли да се заседявате толкова дълго?"попита Тсунаде

"Извинявай Баа-чан,Теме и аз се зборичкахме на мястото за тренировки."

"Добре, затварай вратата след себе си и тръгвай." Наруто не отгвори на въпроса ,а говореше за петното пред Сай който беше взел и петното пред Сакура.Саске забеляза, че всъшност се говореше за петното пред Суйгетсу. (xDпетно много мислех др кво може да е ама е петно..)

"След време трябва да напуснем."Суйгетсу каза извън разположението му към тавана.Момент по-късно той получи език завързан от Тсунаде и не каза нищо повече за времето,което трябва да останат там/за оставащото им време там.

"Наруто,Сакура,Сай,Какаши,тъй като ще бъдете придружени от цял друг отдел,аз избрах мисия,която ще бъде подходяща за този отделен случай това лично положение.Това е в страната от Лайтенинг.Някой е убил тяхния феодален лорд и те смятат,че това е член на Акутсуки,който го е направил.Аз искам да проуча този въпрос, а също така да получа помощ извън селото.Ако вие бягате към члена на Акатсуки,или членовете,то трябва да ги спрете като използвате всички необходими средства.Разбрахте ли?”

Всички кимнаха.

"Баа-чан,това не ми изглежда много трудно?!"

"Наруто.Зашо не съм изненадан?Аз избрах тази мисия защото има мълва,че членът Акасуки които уби феодалния лорд е Учиха Итачи.Аз не смятам,че те биха се задържали наоколо след завършването на (xDполитическото) убийство,така че аз искам вие да ги проследите колкото се може по-добре,и точно за това Какаши ще дойде с вас на тази мисия,а не Ямато.Освен това,Ямато е вече на мисия с групата АНБУ."

"Добре,но това все още не изглежда толкова добре."Каза Наруто пресичащ неговите ръце.
"Сега аз искам това да бъде абсолютно ясно.Учиха Сасуке,Суигетсу,Карин и Джуго.Не искам да забърквам никой от вас,другите разумни последствия ще бъдат сурови.Аз знам,че вие не сте част от Коноха,но аз знам,че вие не сте част от Коноха,но селото звука беше разрушено,и всички вие ще пропусните.

Ще бъде уморен от този факт ако не помислите за показването на тази страна или това е shinobi."

Тя гледаше всички,спирайки се за момент върху Сакура,представяйки се в лошо настроение изглежда в лошо настроение."Сакура."

Всички гледаха на нея."Хай Тсунаде-сама?"

"Способна ли си да отидеш на тази мисия?"

Сакура и Тсунаде обмениха значими възгледи докато всички останали,освен Сасуке и Сай,изглежда не разбраха защо тя беше питала това.На Тсунаде и се стуваше,че тя е в лошо настроение.За момент Сакура си помисли за това,сериозно обмисляща дали тя е длъжна да остане след това време този момент.Тя пое дълга и бавна въздишка,след това кимна."Хай,Аз съм."

"Добре тогава,всички вие трябва да напуснете колкото се може по-скоро.Уволнени сте."



________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:12

Глава 11

Сакура въздъхна докато скачаше през дърветата. Бяха пътували цял ден, умът й беше изморен от премисляне на всичко случило се дотук. С ъгъла на очите си тя погледна човека до нея. Проверявайки, че не правеше шмекерии. Какаши беше предложил всеки от тях да пътува по двойки с друг човек, за да държат под око нинджите от Звука. Наруто беше с Джууго, Саске с Какаши, Сай с Суйгетсу и Сакура с Карин. Това бяха най-лошите възможни комбинации. Тихия Джууго побъркваше Наруто, дразнещата личност на Суйгетсу караше Сай да бъде по-емоционален от обикновено, Карин мразеше Сакура, както и обратното. Единствените, които бяха добре бяха Саске и Какаши.

Всеки път, когато Наруто се изморяваше от опити да заговори Суйгетсу, той се обръщаше към Сакура, но всеки път тя му се сопваше. С надеждата този път реакцията й да е различна, той пак опита.

„Сакура-чан?”

„Какво Наруто?!”

Той понечи да й каже нещо, но се спря и й отвърна, „Какво ти става?! В лошо настроение си откакто тръгнахме!”

„Няма значение.”

„Сакура-чан!”

„Наруто, не съм длъжна да ти казвам, а дори и да бях, нямаше да ти кажа пред толкова много народ наоколо!”

Наруто веднагически се обърна към Саске, „ТЕМЕЕ! Какво й направи?!”

Саске се обърна към Наруто и се втренчи в него, оставяйки въпроса му без отговор. Наруто замълча за момент, осъзнавайки, че този път може би ще се окаже прав.

„Ей, Саске, не осъзнавах, че тя е твоята жена?” констатира Суйгетсу.

Наруто презрително се обади „Не е, тя е моя..”

„НАРУТО!!! ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ ТИ КАЗВАМ, НЕ СЪМ ТИ ЖЕНА!!!!”

Саске игнорира коментара на Суйгетсу, докато Сакура се изчерви. Карин забеляза розовината по бузите на Сакура, което накара гневът й да експлодира. През последните няколко дни, Карин беше бясна от факта, че не можеше да види Саске и че той не можеше да я види. Тя знаеше, че Сакура и Наруто бяха с него, което само наливаше масло в огъня. Тревожеше се, че през това време между Саске и Сакура са прехвръкнали искри (и то какви ХD), и сега вече беше почти сигурна, че така и е станало. ‘Саске те напусна, после ме срещна и ме избра да бъде от неговия екип, каза, че съм му нужна, тогава защо...’ тя скръцна със зъби.

„Няма начин Саске да се хване със слабачка като теб, кучко.”, кресна изведнъж Карин, думите й попити с омраза. Цялата група спря и се обърна към нея, изненадани от внезапната изцепка. Сакура и Карин застанаха лице в лице, погледите им мятаха светкавици.

„Значи мислиш, че не съм достатъчно добра за Саске-кън?”

„Точно така, кучко! Никога няма да хареса момиче като теб! Прекалено си слаба!! Затова той помоли мен да съм от неговия отбор, а не теб!” Тя се подсмихна, опитвайки се да прецени Сакура.

„Спрете и двете.” Каза Саске, намеквайки повече на Карин да престане. Издразни се още повече, когато и двете не го послушаха. Сакура го чу, но отказа да отстъпи пред тази ненормална фенгърла (как приятно звучи само).

„Йееее, женски бой!!” рече Суйгетсу, окуражавайки двете ядосани момичета.

„Той е прав, бий се с мен, кучко, да видим коя ще победи.” каза Карин.

Сакура сбърчи вежди, „Карин, спри.”, рече Саске, пристъпвайки напред.

„Не, не съм длъжна да те слушам.”, отвърна тя, сочейки към него, после се обърна към Сакура.

„Значи казваш, че искаш да се биеш с мен, за да спечеиш симпатиите на Саске?” Сакура вече пушеше отвътре. ‘Тъпа патка (не се сдържах соуи ХD) Саске-кън е личност, а не предмет, който може да бъде спечелен! По дяволите мразя момичета като нея, които смятат Саске-кън за някакъв предмет!’

„Точно това казвам! Божке, кога ще схванеш намека?!?! Саске те напусна и никога не се върна за теб! Защо, ще попиташ ти? Защото НЕ ТЕ ХАРЕСВА!” Карин беше доволна от себе си. Виждаше, че думите й ядосваха Сакура, след като лицето й беше изпълнено с гняв, сбръчквайки носа й и свивайки очите й. Всички, които слушаха, бяха шокирани. Никой не беше очаквал, че тя ще изрече нещо толкова грубо за Сакура. Саске погледна към Сакура, чудейки се какво ще каже или направи. „Сакура-чан...” промълви Наруто, гледайки я притеснено.

Нещо в Сакура се пречупи, тя усети как всичките й мускули се напрягат. Без друга мисъл, тя се изстреля от клона по бързо отколкото някой би очаквал. Следващото нещо, което видяха беше как Саске държи Сакура и как тя се бореше срещу него, опитвайки се да се докопа до изненаданата Карин, ‘Бърза е...’

„Тъпа кучка! Нищо не разбираш, нали! Той не напусна Коноха заради мен, ПАТКА такава! И Саске-кън е човек! Не ПРЕДМЕТ!!! Той не е нещо което може да бъде СПЕЧЕЛЕНО като трофей! Ще те УБИЯ!”

„Сакура.” Рече той, опитвайки се да я удържи и да й привлече вниманието.

„Ще ти избода очите!!”, тя продължаваше да се опитва да одере Карин, борейки се с Саске (жалко, че не в леглото :/). Карин отстъпи крачка назад.

„Сакура!” каза той по-рязко. Беше по-силна отколкото очакваше и тя го оттласкваше назад.

„Ти си просто поредната тъпа фенгърла!”(о йес ХD)

„САКУРА!” Саске най-накрая й прикова вниманието.

„КАКВО?!” тя престана да се съпротивлява и погледна настрани, в черните му очи, осъзнавайки, че той току-що й беше извикал.

„Достатъчно.” Каза той спокойно и леко поласкано от нейните думи. Въпреки, че това не можеше да се разбере от изражението му, след като той изглеждаше спокоен както винаги.

Тя продължи да се взира в очите му, изгубвайки се в тях. Всички гледаха с удивление как гневът й се стопяваше.

Почесвайки се по тила Какаши проговори, „Е добре, тази вечер ще почиваме тук. Утре ще сменим двойките.” След като привърши скочи на земята, последван от всички с изключение на Саске и Сакура, който продължаваха да се гледат един друг.

Карин седна на един пън (Джууго??). Облегна се на дървото зад нея и все още се ядосваше.

Суйгетсу последва примера й, сядайки до нея.

„Това беше лееееко необмислено, не мислиш ли?” подшушна й той.

„Опитвах се да докажа нещо.”

„И какво ше да е това нещо?” полюбопитства той.

Тя се подсмихна, „Ами той ме защити когато тя ме нападна. Това трябва да значи, че го е грижа за мен повече отколкото за нея.”

Суйгетсу се позамисли за момент. „Хм? Аз не го видях по този начин.”

„Какво ще рече не си го видял по тоя начин?” издразни се тя.

„Ами просто ако се опитваше да те препази, щеше да отиде при теб, а не при нея, и имайки предвид, че той все още я държи, бих предположил, че го е грижа за нея.”

Карин рязко се обърна и погледна към дърветата. Тя се опули пред гледката пред нея. Свивайки юмруци, тя зяпаше. ‘Ще убия тая кучка каквото и да става.Ако ще да е последното нещо, което ще сторя!'

Изведнъж Суйгетсу чу ръмжене. Той погледна към Карин, усещайки убийственото намерение, което излъчваше и се мръдна леко в страни, за да избяга от тъмната й аура.

„Сакура-чан, Саске, хайде!” викна Наруто отдолу към приятелите си. Не видя Карин да ги зяпа убийствено.

„Сакура.”

„Знам, ядосан си ми нали?” рече тя раздразнено. Саске пренебрегна горчивия й тон.

„Защо се остави да те предизвика?”

„Защо ме спря??” сопна му се тя.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:15

Нейните умения за от позла за намирането на Итачи и докато не го намеря и убия, имам нужда от нея.”

Сакура не знаеше какво да каже. Вместо това тя погледна надолу, думите на Карин още звучаха в главата й. Тя се обърна готова да скочи на земята.

„Сакура.”

Тя го погледна с ъгълчето на окото си.

„Благодаря ти.”

Миг по-късно той скочи на земята, оставяйки я сама на клона. Тя продължи да стои там, шокирана. ‘Саске-кън, аз..ти...’ Тя не можа да каже нищо. Най-накрая изражението й поомекна и се усмихна мило, гледайки го отгоре, ‘Пак заповядай, Саске-кън.’ След няколко секудни тя се присъедини към тях, сядайки до Наруто и не обърна внимание на Карин, която явно още бе ядосана.
-----------------------------------------------------

Някъде из страната Светкавица (знам ужасно глупаво звучи О.о)

Двама мъже седяха в една стая един срещу друг в тъмното. Едниния започваше да става неспокоен, докато другия тихомълком събираше чакра.

„Итачи-сан, започва да ми писва.” Кисаме го гледаше от другия край на стаята.

„...”

„Какво изобщо правим още тука?”

„Казах ти, Кисаме, чакаме.”

Той врътна очи, „ЗНАМ какво правим тук, въпроса е защо сме в тая стая. Защо не сме в някой бар, наливайки се с саке, с жени и най-накрая не утрепем още някой?”

„Защото вече убихме феодалния лорд.”

„Да,ама те не знаят кой го уби.”
„...”
Кисаме се смръщи. „Итачи-сан, не знаят, че ти го уби нали? Имам предвид, че ти можеш да убиеш човек без да те забележат, следователно няма начин те да знаят.”

„...”

Кисаме се наведе напред и с много по-сериозен тон каза „По дяволите! Защо го направи? Сега ще се наложи да наемат- ‘’ Той се ококори, прозирайки плана на Итачи. „Чакай...мисля, че сега разбирам.” Той се облегна, поглеждайки към Итачи с сериозна физиономия.

„За да видиш отново Черешовото цветче ли го направи? Или за да се докопаш до своя Джинчуурики?”

„Направих каквото трябваше.” Той се подсмихна леко, но Кисаме не го видя тъй като наметалото му закриваше половината лице.

Кисаме въдъхна и се настани по-удобно на стола си, размишлявайки. ‘Ще съм изненадан, ако не е заради момичето...’

„Откъде знаеш, че ще се свържат точно с Коноха, или че ще дойде точно тима на Какаши?” попита той.

„Точно тях ще изпратят.”

„Ами ако са на мисия и не могат да дойдат, а?”

„Ще дойдат.”

„Дори и така да е, да не искаш да кажеш, че не мога да напусна тая стая, иначе селото ще се опита да ме убие?” попита той раздразнен.

Итачи кимна, затвори очи и продължи да събира чакра, „Да.”

„Мамка му!! Скучно ми е!!!”

-------------------------------------
Вече бяха минали 5 дена откакто бяха напуснали Коноха. Заради онзи ден Какаши беше сменил двойките. Наруто все още беше с Джууго, може би защото Какаши знаеше, че ако Наруто беше с някой от другите, сигурно щеше да се заяде и сбие с тях. Сай все още беше със Суйгетсу, но Какаши беше с Карин, а Сакура със Саске. Никой не повдигна темата за инцидента от оня ден. Беше ясно, че атмосферата между Сакура и Карин беше нажежена и никой не се опита да подобри положението.
Те пристигнаха в покрайнините на Светкавица късно на шестата вечер.

„Ще лагеруваме тук тази нощ, а утре ще отида и ще говоря с властите докато вие седмината ме чакате тук. Трябва да говоря с тях насаме преди да влезнем в града, ясно ли е?”

Всички кимнаха, Какаши чу няколко „Да”-та и всички започнаха да разпъват палатките си и да палят огъня. Бяха бързи и тихи. Какаши наблюдаваше групата насъбрани шинобита и се подсмихна преди да разпъне собствената си палатка.

По-късно тази вечер, след като всички вече си бяха легнали, Сакура лежеше будна, гледайки покрива на палатката си. Тя въздъхна и се обърна на една страна. ‘ Трябва да поспя. Възможно е да срещнем някой член на Акатски утре.’ Тя се опитваше да заспи в продължение на 10 минути, но след многобройно въртене и мятане, за да се настани по-удобно, се отказа. Раздразнена, тя стана и излезна от палатката, за да подиша малко свеж въздух, надявайки се, че това ще излекува безсънието й. Тя се огледа, забелязвайки колко близо бяха до града. Решавайки, че иска да седне на поляната отвъд гората, тя се запъти през дърветата нататък. Докато наближаваше града, тя забеляза, че видимостта се увеличаваше заради светлините на града пред нея. След като излезна от дърветата, тя продължи да върви през тревата търсейки удобно място да наблюдава звездите, когато забеляза, че не беше сама.

„Саске-кън?” попита тя, гледайки фигурата, която седеше на тревата и наблюдаваше града. Той се обърна да я погледне.
„Хн.”
Тя отиде и седна до него. „Не можеш да спиш, Саске-кън?” тя погледна съм града пред тях, също като него.

„Нещо такова.”

Тя го погледна с ъгълчето на окото си. Лицето му беше безизразително и той седеше неподвижно. Той обърна главата си да я погледне, забелязвайки, че тя го гледаше. Тя се изчерви и насочи вниманието си другаде.

„Сакура, трябва да отидеш да спиш, почивката ще ти е нужна.”

„Щях ако можех, но и аз не мога да заспя.” Тя се опитваше да разкара розовината по бузите си.

„Защо? За какво си мислеше?”

Тя не очакваше да й зададе този въпрос, обикновено Саске не задълбаваше. Тя погледна към краката си тъжно. „Нищо, което да има значение.”

„Явно има значение, щом те държи будна.”

„Е, може би просто не искам да ти кажа какво е.”

Той се подсмихна леко, „Приемливо.” Извърна глава и се загледа в града. Тя изненадана се обърна към него.

„Това ли е? Само толкова ли ще опиташ?”

„Няма да те насилвам (еееееееее ) да кажеш, ако не искаш да говориш.”

„Саске-кън мислих си за теб.”

Той пак я погледна, този път погледите им се срещнаха. „И какво е това нещо за мен, дето те кара да стоиш будна?” (ухааа мога да съставя списък)

Toй виждаше, как бузите й се изчервяват. „Мислех си за...аз... .” Тя отново извърна погледа си, засрамена да каже каквото искаше. Той сложи палеца и показалеца си под брадичката й, обръщайки лицето й към себе си.

„Какво, Сакура?” попита той нежно.

„С-Саске-кън...Аз..” Тя пое дълбоко дъх и продължи, „Не искам да заминаваш. Искам да съм с теб и искам да се върнеш вкъщи.” Тя сложи ръка на ризата му, сграбчвайки я, не искайки да го пусне.

Саске гледаше към нея с сериозно изражение на лицето. Мислеше за това, което току-що му беше казала. След момент се наведе напред и притисна нежно устните си към нейните. Беше нежна целувка, която накара стомаха и да стане на топка. Сакура не очакваше той да я целуне, въпреки това нямаше нищо против. Те се отдръпнаха след няколко секунди, взирайки се в очите на другия.

„Сакура, кажи ми същото нещо след като Итачи е мъртъв.”

Тя го зяпаше, опитвайки се да мисли какво би й отговорил след като Итачи умре; дали искаше да каже, че ще отговори различно или ще направи нещо различно. Тя му се усмихна и кимна
„Благодаря ти Саске-кън.”

Той пусна брадичката й, обръщайки се още веднъж към града. Тя се изправи усмихната, „Саске-кън, ти също трябва да спиш, силите ще ти трябват.”

Той гледаше града за известно време, преди да се изправи „Да вървим.”

Те се запътиха към палатките си. Вървяха заедно тихо, но не в неудобна тишина, а в спокойствие. Като пристигнаха, Сакура се обърна и хвана Саске за ръката. Той също се обърна и в замяна хвана нейната. Гледайки го, тя се усмихна с една от онези усмивки, които пазеше специално за него, „Лека нощ, Саске-кън.” Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата.

„Лека нощ.”
Стискайки леко ръката му, те се обърна и влезна в палатката с чувството ,че сега ще може да заспи спокойно.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:16

„Итачи-сан, колко още ще висим на това място?!”

„Още малко, бъди търпелив, Кисаме.”

„Толкова време чакаме и Джинчуурикито не се появи, ще избеснея.”

Итачи въздъхна тихо, отегчен от приятеля си.

„Ще дойдат утре.”

„Откъде знаеш? И ако наистина са пуснали тима на Какаши, какво ще правиш с момичето и Джинчуурикито? Кой ще избереш?”

„Кисаме, Наруто-кън е целта ни. Ако искаме да изпълним мисията си, трябва да го закараме в Акатски.”

„Искаш да кажеш, че няма да правиш нищо с момичето?”

„...”

Кисаме въздъхна. Знаеше, че не иска да притиска Итачи повече, тъй като той беше по-силен и лесно стигаше до разправа. Той седна на един стол по средата на стаята, ръмжейки, „Добре тогава! Но по-добре наистина да дойдат утре, иначе ще избеснея.”

------------------------------------------
Всички се събудиха горе долу по едно и също време и прибраха палатките един след друг. Малко след това Какаши потегли за града, оставяйки всички по-назад. Наруто и Джууго бяха отишли да намерят закуска, връщайки се малко по-късно с риба. Всички седнаха около огъня, който Саске помогна да запалят и гледаха как рибата се пече. Сакура премисляше нещата, които се бяха случили снощи и се усмихваше.

„Ой Сакура-чан, за какво се усмихваш така?” попита Наруто, който беше седнал до Джууго. Вече май се погаждаха доста по-добре. Сакура веднага изтри усмивката от лицето си и се изчерви, „Каква усмивка? Не се усмихвам.”

„Преди секунда се усмихваше, а сега се изчервяваш.” закачи я Наруто.

„Не се изчервявам!” Тя се опита да накара червенината да се разсее, но не успя. Всички наоколо се подсмихваха, с изключение на Карин, която се беше настанила между Суйгетсу и Саске и се взираше злобно в Сакура.

„Наруто е прав, изчервяваш се.” рече Сай до нея.

„НЕ СЕ! Просто млъкни. Наред съм си.”

„Сакура се изчервяяяявааа!” викна Наруто сочейки я.

„Наруто, ако не престанеш, ще ти сритам задника!”

„За какво се червиш така?” попита Сай усмихнат.

„НЕ СЪМ ЧЕРВЕНА!” възкликна тя.

„ХАХА! Толкова си червена Сакура-чан! Да не би нещо отново да е станало с Саске?” попита Наруто.

„Не съм казвала, че нещо ИЗОБЩО е ставало!” отвърна тя.

„Не, ама си беше очевидно.” намеси се Суйгетсу подхилквайки се.
„Тъпак.” каза Саске.

„А-ХАА!” Наруто скочи и засочи Саске с пръст.

„Ето, виждате ли доказателството!!! Темеее, какво й направи?!”

Карин се ядосваше все повече и повече с всяка изминала секунда.

„Наруто, сядай.” Сакура вече се ядосваше.

„НЕ! Искам отговори.”

„Тъпак, просто седни.”

„Знаете ли, наистина се вижда, че сте били съотборници преди.” Рече Суйгетсу, излежавайки се мързеливо на тревата. Тримата спряха спора и го погледнаха изненадано. „Ами, просто вие тримата си имате история и тя се вижда по начина, по който се отнасяте един с друг...забавно е.”

„Повдига ми се.” сопна се Карин.

Всички я погледнаха. „Няма значение, Карин, ти просто ревнуваш.” Продължи Суйгетсу, забавлявайки се все повече.

„НЕ РЕВНУВАМ!!!Няма от какво да ревнувам!”

„Напротив, има и се опитваш да го скриеш, ама не се справяш. Всички тука знаем, че харесваш Саске.”

Тя веднага запрати кунай в лицето му, но за нейно съжаление той го улови без да си дава много зор. „Самообладание, самообладание, Карин.” Той размята куная наляво надясно, все едно строго й клатеше пръст.

„Млъкни, Суйгетсу, не знаеш какво говориш.”

„О напротив. Ако греша, моля те, сподели защо едва не взриви гората оня ден като тръгнахме? Беше бясна на Сакура, защото мислеше, че тя, как да се изразя, краде Саске от теб.”

„Суйгетсу, Карин, престанете и двамата.” Каза Саске, опитвайки се да ги задържи спокойни.

„Защо да те слушам?!” Кресна му тя.

Той извърна глава към нея, със студено изражение на лицето. „Защото така казах.”

„Е може би, вече не искам да съм част от „Хеби”(а.к.а. тим „змия”) повече!”

Наруто, Сай и Сакура си размениха объркани погледи, не знаейки за какво говореше тя.

„Никога не съм те задържал, ако искаш да си ходиш - прав ти път.”

Тя изглеждаше наранена. Това не бяха думите, които искаше да чуе. Тъкмо щеше да отговори, когато всички се обърнаха към гласа, който изведнъж прекъсна всичко.

„Добре, ставайте всички, отиваме в града.” каза Какаши, приближавайки. Той се спря и се огледа. „Какво има?” попита той, взирайки се в ядосаните, посмихващите се, безразлични и объркани лица.

„Нищо, да тръгваме.” стана Саске.

„Какаше-сенсей, какво стана?” попита Сакура.

„Отидох при властите, които временно заместват феодалния лорд. Учудващо, градът е наред, убийците не са разрушили нищо, но хората имат причина да мислят, че те все още са в града. Искат да ги намерим и да ги обезвредим възможно най-бързо.”

„Не е ли странно, че са останали?” попита Сакура.

„ Да, но ако наистина е Итачи, то тогава има логика. Той е тръгнал след Наруто и е останал, за да види кой тим са изпратили, така ще му е по-лесно да намери Наруто.”

„Чакай, искаш да кажеш ,че той е убил феодалния лорд, само за да се докопа до Наруто?” Сакура навърза нещата.

„Така изглежда, но няма да разберем със сигурност, освен ако не проверим дали наистина това е той.”

„Добре да тръгваме тогава.” рече Наруто и потегли. Нетърпението да се срещне лице в лице с Итачи се натрупваше в него. Той едновременно мразеше и харесваше да се бие с него, тъй като беше силен и достоен съперник. В същото време, искаше да му причина огромна болка за това, което е сторил на Саске и за това, което се опитваше да стори на него самия.

„Не бързай толкова Наруто.” Каза Какаши спирайки го.

„Защо? Да не сме пропуснали нещо? Вече събрахме лагера.”

„Не, не е това, просто ще ни трябва малко помощ.” Какаши поряза пръста си и клекна. „Кучиосе но джутсу.” (това нещо не може да се напише и толкоз О.О)

Пуф. След като пушека се разсея, купчина нинджа кучета се показа. „Yo Какаши....ооо Саске, радвам се да те видя обратно.”

„Аа.”

„Трябва да претърсим ей онзи град за убийците на феодалния лорд. Градската управа има причини да мисли, че са все още в града и трябва да ги намерим час по-скоро. Също трябва да знаете, че се смята това да са членовете на Акатски Учиха Итачи и Хошигаки Кисаме. Вийте, ако намерите следата. Тръвайте.”

Секунда по-късно мястото, което заемаха беше празно.

„Сигурен съм, че са доста полезни.”отбеляза Суйгетсу.

„Мисля, че ще ги намерим по-бързо. Просто трябваше да попиташ.” каза отегчено Карин и скръсти ръце.

„Мислех, че вече не искаш?” каза Суйгетсу. Тимът на Какаши отново я погледна недоумяващо.

„Е, единствената причина Саске да ме иска в отбора, беше заради способността ми, нали? Затова няма да е лошо да я използвам, нали?” каза тя иронично.

Всички я гледаха любопитно и объркано. „Помислих си, че си приготвила нещо неприятно.” рече Суйгетсу.

„Защо?”

„Може би защото до преди момент хич не беше в добро и отзивчиво настроение.” предположи Наруто.

„Кхъ, мина ми.” изпуфтя тя.

„Тогава ще видиш ли какво можеш да направиш по въпроса?” попита Саске.

„Добре.”

Имаше моментно мълчание, през което всички я наблюдаваха. Тя гледаше завеяно в далечината.

„Усещам две големи познати чакри в този град.”

„Едната на Итачи ли е?” попита Саске.

Тя кимна и го погледна. Той усети нетърпението в себе си.

„Интересна способност.” каза Какаши, изучавайки я.

Той щеше да я попита още нещо, ако не беше го прекъснал ниския вой, който се разнесе наоколо.

„Да тръгваме, и се придържайте към другия.”

Момент по-късно мястото, на което се намираха беше празнo и осемте шинобита сега бързаха през улиците, почти без да ги забележат.

„Какаши, открихме миризмата, оттук.” каза Пакун, тичайки до Какаши.

„Карин?” Саске потърси потвърждение.

„Това е правилната посока. Те са в стария замък ето там.” Тя посочи голяма полу-срутена сграда в края на улицата. Тимът на Какаши все още беше леко объркан от нейните способности, но беше твърде съсредоточен върху това, което предстоеше да се случи, за да й обърнат внимание.

Сега знаеха, че това са Итачи и Кисаме. Сакура усети как сърцети и започва да тупти бързо. Тя не искаше да вижда Итачи, особено след като разбра, че той има чувства към нея. Искаше да го убие и да го види как страда заради това, което беше причинил на Саске и това, което искаше да стори на Наруто. Тя сви юмруци поглеждайки към Саске, ‘Изглежда спокоен, но би трябвало да е нетърпелив.’ Групата продължи бързо и тихо напред.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите