^sasusaku^

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:16

Глава 12

Кисаме и Итачи седяха на столовете си както преди. Този път и двамата събираха чакрата си. Изведнъж Кисаме отвори очите си и се усмихна. “Итачи-сан, усещам няколко приближаващи се чакри.”

“Знам.” Каза Итачи и се усмихна.

“Да ги посрешнем ли подобаващо?”

Итачи свали ръцете си, отвори очите си откривайки шарингана си, “Всъщност съм намислил нещо друго.”

----------------------------------

“Наруто, по-добре не бързай.” Каза Какаши като се опита да го настигне.

“Aa.” Каза той докато се опитваше да се концентрира.

Всички спряха пред входа на една сграда и се вгледаха във вратата. “Добре тъй като ще влезем по двойки трябва да уведомите всички в случай че попаднете на Итачи или на Кисаме, разбрахте ли?” Попита Какаши.

Всички кимнаха след което Какаши отвори вратата внимателно и с кунай в ръка влезе предпазливо. Всички те бяха изненадани колко голяма беше сградата отвътре, забелязаха и коридори, които водеха нанякъде.

Какаши тръгна направо докато обмисляше ситуацията преди да каже каквото и да е било. Всички те бяха несигурни, защото се намираха в стара, скърцаща сграда с много паяжина и прах. “Ще се разделим на групи. Саске и Сакура, вие двамата ще тръгнете натам заедно със Суйгетсу и Сай.” Каза Какаши, сочейки в ляво. “Наруто и Джууго, вие ще дойдете с мен и Карин. Ще тръгнем натам .” Каза той като посочи в дясно

“Ако нещо се случи се върнете тук, на входа, разбрахте ли.” Всички кимнаха, разделиха се и предпазливо се насочиха към местата, които Какаши посочи.

----------------------------------

Какаши и другите вървяха бавно по коридорите. Нямаше електричество в цялата сграда и затова тя беше много тъмна. “Това място е страшно.” Каза Наруто докато се оглеждаше.

“Мисля че то трябва да ни плаши.” Каза Джууго, който вървеше зад Наруто.

“А може би просто искат да ни разделят.” Каза Карин, която вървеше до Какаши.

“Карин, каква е способността ти?” Попита Какаши.

“Аз мога да … усещам чакрата и да определям къде се намира.”

“Интересно, това техника на клан ли е?”

“Не знам, никога не съм узнала кои са родителите ми или историята ми, всичко което знам е че мога да го правя откакто съм малка.”

“Е можеш ли да кажеш къде са сега?” Попита Наруто.

Тя помисли за момент, “Разделили са се, странното е че единият е на горният етаж от тази страна на къщата, а другият е… на долният етаж от другата страна.”

“Можеш ли да кажеш кой къде е?” Попита Какаши прескачайки една дупка в пода.

“Да, от нашата страна е Хошигаки Кисаме.”

“Това означава, че Итачи е от страната на Саске…. Чакай Какаши-сенсей, нали не мислиш че Итачи се опитва да отвлече Сакура-чан отново?”

Той погледна Наруто от ъгала на окото си, “Незнам, Наруто. Възможно е тъй като вече я отвлече веднъж.” Кимайки Наруто погледна към Карин и забеляза че тя се усмихваше.

“Ти пък за какво се смееш?!” Попита той и нещо в него започна да кипи.

“Хммм. Не е тайна че тя и аз не се разбираме. Ако я отвлечат отново аз ще празнувам.”

Наруто събра юмруците си отново, “Ах ти куч -“

“Наруто!”

“КАКВО!”

Той се обърна към учителя си с почервеняло от яд лице. “Оправяйте се после, но сега трябва да се концентрираме върху боя с Кисаме.”

“Yeah, ти малък- УAAAAA!”

Карин изведнъж се озова зад стената. Изглежда тя е можела да се обръща, откривайки врата-капан. /-.-‘/ “Карин!” Каза Джууго като се проближаваше към вратата.

“Това как се отвори?” Попита Какаши като преглеждасе стената търсейки някаква ръчка. Наруто седеше зад Джууго и Какаши и се подхилкваше
.
“Карин? Карин?! Чуваш ли ме?” Викаше Джууго към стената. Уви нямаше отговор. “Какво ли може да й се е случило?” Попита той повече себе си отколкото другите.

Какаши започна да проучва и пода, чудейки се дали въпросната ръчка не е там. ‘Трябва да има нещо с което да го отворим. /Сезам отвори се xD/ ’ Той се изправи объркан. “Не виждам какво от какво би могло да стане това?”

“На кой му пука, трябва да намерим тоя глупак Кисаме, нали? Е аз съм сигурен, че Карин ще е добре все пак тя е шиноби.” Каза Наруто като се тръгна нанякъде.

“Наруто.”

“Какво? Както каза трябва да се концентрираме върху търсенето на Кисаме. Карин отиде от другата страна на стената и както ти ни каза, ако нещо се случи да идем на входа. Не можем да си губим времето за да я търсим.”

Какаши се почеса по тила. Знаеше че Наруто е прав, но да остави някой не беше в негов стил. Джууго, който още се опитваше да намери ръчка се изправи, “И аз не мога да намеря нищо. Сигурно някой от другата страна е направил нещо.”

“Наруто, защо не използваш Ресенган, за да разбиеш стената?”

Устните му се повдигнаха леко, “Предпочитам да умра …” Прошепна той.

“Чух те.” Каза Какаши с повдигната вежда.

Недоволен, Наруто събра ръцете си, “Kage Bushin no Jutsu.” Когато започна да заформя Ресенгана си се появиха две стени от нищото като блокираха двете страни на коридора.

“Какво? Какво е това?” Попита Наруто като гледаше двата края на коридора, които сега бяха блокирани. Джууго се приближи до една от стените, които се появиха когато една вратичка от тавана се появи и вода започна да пълни малкото пространсто с невероятна скорост.

“Наруто, удари с Ресенгана си сега!”

Наруто кимна и се затича към стената когато струя вода го заля, и го отнесе до другите две. “Не мога да стигна!”

Стаята се пълнеше с все повече и все повече вода за отрицателно време. Водата вече стигаше до кръста, а Наруто все още се опитваше да стигне до стената. “Наруто!”

Водата която се стичаше от тавана му пречеше да върви. Той трябваше да стигне или щяха да се одавят. “Какаши-сенсей защо не направиш Чидори?”

“Използвай мозъка си Наруто! Електричество-Вода? Ще умрем много по-бързо.”

Наруто изпъшка когато водата стигна до врата му и водата започна да пръска лицето и очите му. Наруто бавно се приближаваше все повече и все повече. Като газеше през водата той доказа, че е много трудно особенно когато тя продължаваше да се излива от тавана без никакъв знак да спре или поне да намали. В следващия момент главата на Наруто вече беше под водата, той отскочи от земята и започна да плува като едната му ръка търсеше стената. ‘Почти стигнах…’

Главите на Какаши и Джууго все още бяха над водата, но не за дълго. Наруто се усмихна когато видя че почти стигна стената. ‘Почти.’ Изведнъж нещо привлече погледа му. Не знаеше какво беше, но потъваше. Докато се приближаваше той погълна малко вода. Опитваше се да доплува на повърхноста колкото се може по-бързо за да каже на Джууго и Какаши, но спря до тавана и разбра че няма място дори за да си поемат въздох. Той се огледа и разбра че Какаши и Джууго също бяха под водата. Опита се да привлече вниманието им към потъващия предмет. Когато другите двама разбраха се опитаха да го достигнат. Наруто беше на лимита си, усети как гръдният кош започва да го боли и как сърцето му започна да бие по-бързо. Преди да достигнат стената, зад тях имаше експлозия, която разби половината под и направи огромна дупка. Нямаха избор и водата ги понесе през дупката в пода, “ААААААA!!!”

----------------------------------

“AААААААААА!! Уууф.” Тя спря да вика когато се приземи. Беше благодарна че падна на нещо меко. Огледа стаята като се опита да разбере къде се намира. Изглеждаше като съвсем нормална спалня само дето беше стара и прашна, малко изпочупена, но все пак нормална. Тя се приземи на леглото, “Какво по....? Къде съм?”

“Ти си в една от стайте на сутерена.”

Тя удари главата си когато видя високият синекож мъж, който седеше на старата счупена тоалетка която се намираше в ляво. Карин се изправи, готова за бой. Тя се ядоса още повече когато го видя да се смее.

“Какво е толкова смешно?”

“Освен факта че си мислиш че си заплаха за мен, нищо.”

“Тогава се бий с мен и ще разбереш!” Подкани го тя.

“Не, искам да се биеш, но не с мен.”

“Какви ги приказваш? Нищо няма да правя за теб!” Тя хвърли кунай по него. След секунда го нямаше. Тя задържа дъха си, ‘Той кога…’

“Тук съм.”

Тя се обърна и пристъпи назад. Той беше точно зад нея. “Харесвам те, смела си.”

Тя взе друг кунай, не се чувстваше така уверена както преди един момент, намръщи се и го попита, “Какво искаш?”

“Мразиш тази Сакура, нали?”

“И защо си мислиш така?”

“Искаш ли да се биеш с нея?”

Тя се опитваше да разбере какво точно се опитваше да направи, “Защо?” Попита тя предпазливо, без да сваля поглед от него.

“Защото ако ти се биеш с нея ще направиш живота ми по-лесен.”

“И как ще го направи по-лесен?” Попита тя.

“Това на те засяга, най-важното е да получим това което и двамата и искаме без никой да разбере.”

“Саске няма да бъде намесен, нали?”

“Саске? Искаш да кажеш Учиха Саске? Той е тук?”

“…”

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:18

“Интересно.” Кисаме изглежда беше потънал дълбоко в мислите си като не обръщаше внимание на Карин докато тя не хвърли кунай по него. За жалост той го улови с лекота.

“Леле мале, колко грубо от твоя страна.” Той пристъпи към нея като държеше куная й в ръката си. Карин отстъпи назад.

“Защо просто не се биеш с нея щом това ще направи живота ти по-лесен?”

“Защото ако аз се бия с нея ще бъде неразумно. Ще го направиш ли? Или…” Той беше пред нея, а в следващия момент упря куная във врата й. “Или да те накарам, което също не ми приляга.”

Тя преглътна, ‘Как може да има толкова много свободно място?’ “Защо да ти се доверявам?”

“Защо не? Давам ти възможноста да се биеш и да убиеш съперничката си.”

Карин не можа да издържи на искушението. Дори само мисълта, че най-накрая ще може да убие Сакура и да я накара да страда я правеше щастлива, но това което Кисаме можеше да направи я притесни. Тя се усмихна на себе си и хвана ръката му.

“Добре, ще го направя.”

----------------------------------

Саске, Сакура, Сай и Суйгетсу се качиха на втория етаж, но все още не намираха и не усещаха никаква чакра.

“Всички коридори са еднакви!” Изхленчи Суйгетсу.

Изведнъж се чу силен дрънчащ шум зад тях. Всички се обърнаха, за да видят какво става. “Какво беше това?” Попита Сай проверявайки коридора, но не намери нищо.

“Мисля че дойде от стената.” Каза Сакура като присръпи към нея.

“Става по силен!” Каза Суйгетсу като се обърна отново за да види дали няма някой зад него.

Сакура почувства как сърцето й започна да бие по-бързо. Всички стояха, готови да нападнат всичко което им се изпречи. Изведнъж звука спря. Всички се огледаха. Сакура направи още една крачка до стената, като се услушваше.

“Изглежда спря.” Каза Сай като огледа наоколо и пристъпи към противоположната стена.

“Какво по дяволите беше това?” Попита Суйгетсу.

“Да продължим.” Каза Саске като тръгна напред. След като огледаха, те тръгнаха след Саске по коридора. Не минаха и няколко минути когато стигнаха до разклонение по коридора. Саске спря и проучи и двата пътя. И двата изглеждаха напълно еднакви.

“Чудесно, а сега на къде?” Попита Суйгетсу с ръка на кръста.

“Може би трябва да се разделим.” Предположи Сай.

Сакура погледана коридорите. Не почувства никаква чакра. “Незнам Сай, може би ще бъде по добре ако -“

“Не, може да е добра идея.” Каза Саске като прекъсна Сакура.

“Саске-кун?”

Той я игнориря посочи с пръст към коридора в дясно, “ Суйгетсу и Сай, вие двамата тръгнете натам. Сакура и аз ще тръгнем насам.”

Всички кимнаха и тръгнаха с изключение на Сакура. Тя седеше пред разклонението като погледа й мина от дясно на ляво. “Но Саске-кун аз-“

“Сакура хайде или ще изостанеш.”

Тя се затича към него, като гледаше назад към Сай и Суйгетсу, който се отдалечаваха все повече и все повече. “Мислиш ли че това е добра идея, Саске-кун.”

“Нямаме друг избор.”

Тя прехапа устната си, ‘Не съм сигурна за това…’

----------------------------------

Суйгетсу и Сай тръгнаха накъдето им беше казано. Намираха стаи по всеки коридор по който минеха, а и с прозорците се виждаше по-лесно. Сай забеляза че вече беше следобяд. ‘Изглежда не е минало много време откакто сме тук?’ Те провериха всяка стая покрай която минеха, но не намериха нищо.

“Човече това е ужасно.” Каза Суйгетсу като затваряше вратата на поредната стая.

Сай го игнорира, защото забелза друга врата, която изглеждаше по-различно от другите. “Какво е това?”

Суйгетсу погледна към посоката в която гледаше Сай, “Изглежда като врата към балкон.”

“Спомняш ли си да е имало тераса когато бяхме отвън?” Попита Сай.

“Не, но може да е покрива на къщата.”

Докато размишляваха стигнаха до вратата, на нея имаше прозорче. Сай не можа да види нищо през него понеже беше покрит с прах както от вътрешната, така и от външната страна. В следващия момент отвориха вратата предпазливо и се огледаха. Те осъзнаха че са сами и пристъпиха на открито.

Беше стар балкон с лозя, които минаваха по парапета и слизаха надоло, по стената. Не беше много голям и беше с нещо като формата на корона, но от другата му страна имаше врата, която свързваше двете части на сградата.

“Колко голямо е това място?” Каза Суйгетсу като се беше запътил към ръба, за да види колко високо е.

Сай пък погледна покнатината в пода. ‘От сабя е.’ Той се изправи.

“Трябва да продължим.” Каза Сай и погледна Суйгетсу.

“А защо да не се насладим на чистия въздох за малко?” Седна на земята скръсти краката си и подпря ръката на едното си коляно.

“ Суйгетсу ама т- ААААААА!”

Суйгетсу стана, “Сай?” Той се втурна към мястото където беше Сай. Мястото на пода където той седеше беше отворен, а сега бързо се затваряше. Колкото и да бързаше не успя на време. “Какво по дяволите?”

Огледа се набързо за ръчка когато изведнъж усети присъствие на чакра. Изправи се бавно, ‘Мога да я разпозная.’ Хвана дръжката на сабята си и пристъпи назад.

“Изглеждаш уплашен Суйгетсу, не мога да разбера защо?”

Суйгетсу погледна към човека, който очакваше. Той се усмихна, беше на покрива и гледаше към него надоло. Суйгетсу също се усмихна и извади сабята от гърба си. “Всъщност съм доста развалнуван.”

Усмихнат Кисаме скочи до Суйгетсу, сабите им се сблъскаха.

“Изглежда си станал малко по-силен, Суйгетсу.”

Той го отблъсна. “Но не достатъчно.”

В следващия момент Суйгетсу се усмихна отново, “Ще я видим тая работа, Кисаме-семпай.”

----------------------------------

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:19

Сай продължи да пада викайки, “ААААА!” докато не се приземи на нещо меко и мокро. “Ох.” Изпъшка той докато разтриваше гърба си.

“Ох, дори да изглежда меко, всъщност изобщо не е.”

Сай обърна внимание на гласовете, които чу. “Наруто? Какаши? Джууго? Какво правите тук?”

Сай слезе от стария подгизнал дюшек и целият във вода отиде до другия край на стаята.

“Паднахме точно като теб.” Отговори Наруто.

“Добре, ама защо сте подгизнали?”

“Почти не се удавихме след като се бяхме хванали в капан.” Отвърна Какаши.

“Чакайте, не бяхте ли заедно с Карин?”

“Тя изчезна зад една стена.” Обади се Джууго.

“Ами ти? Не беше ли със Саске и Сакура-чан?” Попита Наруто като напълно забрави за Суйгетсу.

“Разделихме се когато стигнахме втория етаж.”

Какаши замълча ‘Ама тия деца никога не ме слушат.’

“И защо по дяволите го направихте?!” Запротестира Наруто.

“Нямахме друг избор, както и да е, защо не сте съборили тази стайчка все още?” Попита той докато се оглеждаше. Беше тъмна стая, със стени от камък с по една факла на всяка стена. Нямаше нито прозорци нито врати.

“Тази стая изсмуква чаката и незнам дали още не си забелязал, но и ти губиш чакрата си бавно.” Отговори Какаши.

Сай се огледа още веднъж и забеляза че тялото му започна да отслабва. “А да сте срещали някой -“

“Не, ти си първия който срещаме за сега, ами ти?” Попита Наруто.

Сай поклати глава, “Не.”

Сай седна и се облегна на стената размишлявайки. “Чакай малко… Наруто, Итачи не търсеше ли теб?”

Всички го погледнаха, “Мда, защо?” Попита Наруто като незнаеше какво точно искаше да каже Сай.

“Ами те (Кисаме или Итачи) са заложили този капан за да изсмучат чакрата ти, а Итачи още не е дошъл за теб?”

Какаши погледна Сай. Той вече беше помислил за това, но не го беше споменал за да не ядоса Наруто. Знаеше че той ще се опита да събори една от стените и тогава цялата му чакра щеше да изчезне, а той не искаше да го остави неспособен да помръдне тялото си което щеше да го боли ужасно много. Какаши изпревари Наруто и каза.

“Няма да сме сигурни докато Итачи не направи следващия си ход. Може просто да чака чакрата на Наруто почти да изчезне и тогава да го залови.”

“Но Какаши-сенсей, ако е след Сакура-чан?”

“Сакура със Саске ли е?” Какаши попита Сай. Той кимна.

“Е Наруто, мисля че Сакура ще е в безопастност щом е със Саске.”

Наруто се започна да се изправя, ‘Този глупак... ще е по-добре за него ако не е след Сакура-чан! Или ще го убия със сигурност!’

----------------------------------

Саске и Сакура походиха известно време. Те минаха покрай няколко стаи като провериха всяка една от тях, но намериха само стари изпочупени и прашни мебели. След известно време те стигнаха до още едно стълбище. Провериха за каквато и да е било следа от чакра. След като се изкачиха те се оказаха в нещо като зала, която имаше само две врати. Те бяха направени от тъмно дърво със златни нишки около вдлъбнатините им. Дръжките им бяха направени от слонова кост и златна гравюра. По средата и на двете врати имаше сложна фигура на тигър. Очите на двата тигъра всъщност бяха червени рубини, които придаваха вид на врата на бална зала. Саске и Сакура се погледнаха и проведоха мълчалив разговор. Той кимна веднъж, сигнализира й че беше готов. Те отвориха по една врата едновременно. И двамата държаха по един кунай докато влизаха във стаите.

Те се огледаха и забелязаха колко голяма беше стаята. Тя беше висока колкото десет високи мъже. Имаше големи стълбове направени от сив и мръсно бял мрамор със златни мраморни нишки, пода беше направен от красив сив, черен и тъмно зелен мрамор. Имаше цветни прозорци в цялата стая, които пропускаха светлина както и свещник. Сакура се усмихна мило. “Мисля че това е било бална зала.”

Саске прибра куная си и кимна. Не почувства никаква чакра в стаята, но за всеки случай продължи да се оглежда за нещо нередно.

“Хайде Сакура.”

Той тръгна през залата към големите врати в другия й край, Сакура вървеше плътно зад него. Изведнъж пода се разтресе от което и двамата загубиха баланс. Саске зграбчи ръката на Сакура и тогава пода спря да се движи. И двамата се огледаха. “Какво беше това?” Попита Сакура като преглеждаше стаята.

Той кимна като също се оглеждаше, но още държеше ръката й. “Незнам, но трябва да тръгваме.” Тя кимна.

Изведнъж пода започна да се тресе още по-силно като дори събориха Сакура на земята. Саске се приближи с няколко крачки към вратата. /браво бе >< вместо да падне върху нея ‘без да иска’ >
Изведнъж отново спря. Сакура започна да се изправя, когато пода започна запoчна да се тресе още по-силно. Един кунай изсвистя във въздуха. Сакура извади кунай и спря другия. Тя все още се опитваше да запази равновесие. И Саске и Сакура усетиха чакра наблизо, но и двамата знаеха, че тази не е на Итачи понеже беше доста по-малка от неговата. Сакура почувства как пода спря да се тресе, и за пореден път се опита да се изправи. Саске се втурна към нея, когато изведнъж пода край нея започна да се отваря. Сакура се хвана за пода благодарение на бързата й реакция. Тя се държеше с една ръка и чакаше Саске да дойде и да й помогне. Изведнъж тя усети познатата болка на забит в крака й кунай. Не учакваше това и заради болката тя се пусна. Погледна нагоре и викаше докато падаше. Саске стигна до дупката, но изпусна ръката й.

“САКУРА!”

“САСКЕ-КУН! ААААААА!”

Саске щеше да скочи след нея когато пода се затвори така внезапно както когато се отвори. Без колебание той извади катаната си и я заби в пода. За жалост нямаше ефект, дори малка вдлабнатинка. Разочарован Саске изпълни катаната си с електричество и я заби отново в пода. Все още нямаше никакъв ефект.

‘От какво по дяволите е направен тоя под?’ Саске прибра катаната си, премина през вратите, тичаше и се надяваше че ще намери друг път надоло.

----------------------------------

Сакура тупна на дупето си. Веднага погледна към крака си и видя забития кунай в крака си. Когато го извади тя потрепна и започна да го лекува.

“Няма да проработи.”

Сакура погледна нагоре, подскочи колкото се може по-бързо, като пропусна ширукена който профуча край главата й. “Карин?” Сакура попита фигурата която седеше в сенките.

“Точно така, кучко. Сега ще видим коя е по-достойна за Саске.”

Тя се усмихна и грабна друг кунай и я нападна. Сакура се движеше трудно заради крака си. Кунаите им се сблъскаха.

“Саске-кун не може да бъде спечелен, Карин.”

Тя се усмихна отново и се отдръпна от Сакура с няколко инча. “Няма да има шанс да избира, не можеш да избереш мъртвец.”

Сакура я бутна и отскочи назад. “Значи смяташ да ме убиеш?” Попита тя раздразнена.

Карин кимна, “Разбира се, тогава Саске ще бъде мой, а ти ще си просто забравен спомен.”

Сакура и Карин отново се сблъскаха по средата на стаята. “Ще я видим тая работа.”

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:19

Глава 13

"Сюитон: Баку Сюишоуха."

Суйгетсу скочи от платформата към стената,залепвайки се с чакрата си.Той избягваше гигантските вълни от вода,които сега се блъскаха навсякъде по платформата и по парапета.Той скочи от перилото веднага щом водата придойде и посрещна Кисаме на върха на водата,като кръстоса сабя с него.

Суйгетсу беше заключен с Кисаме и сега и двамата бяха неспособни да си поемат въздух. "Впечатлен съм,Суйгетсу.Изглежда си се подобрил малко."

"Малко? Подобрих се доста! Дори накарах теб да се бориш за въздух." - захили се той.

Кисаме се усмихна дяволито. "Ха!Ама и ти и аз знаем,че ти не можеш да спечелиш тази битка срещу мен.Аз имам много повече чакра."

"Само заради глупавата ти сабя! Веднага щом те победя,ще пробвам моята върху твоята."

"Знаеш,че никога няма да ме победиш.Аз съм по-силен,от колкото беше Забуза,така че не се надувай и не мисли,че можеш да завладееш моята Самехара (аз мислих,че е "Самехада" ) толкова лесно." Кисаме насочи сабята си срещу него,чупейки мъртвата ключалка.Забивайки сабята си в камената земя под водата,той направи няколко знаци с ръце.

"Сюитон: Суйкудан но джутсу."

Грамаден воден дракон избликна от водата,насочвайки се срещу Суйгетсу.Драконът се закопчи в Суйгетсу с устата си,тръшвайки тялото му срещу близката скала.

Кисаме се захили,скачайки от платформата към мястото,където беше Суйгетсу.

"Достатъчно ли ти е вече?" - попита Кисаме,гледайки към полупобедения Суйгетсу,който лежеше на скалата.Без никаква милост,той направи нови знаци с ръце.

"Суйтон: Теппудама."

Два горящи куршума се насочиха срещу Суйгетсу и той бързо се отдръпна от пътя.Озова се лице в лице с Кисаме,който го наблюдаваше внимателно. 'Това е трудна битка срещу него.'

-------------------------------------

Сакура се изправи като дишаше тежко.Тя се опря на стената и погледна към другия край на стаята.Карин имаше драскотина на лицето си и накуцваше.Сакура имаше рани от сенбон (оръжие) , лепнати по ръцете и краката и.Освен това кракът и все още беше ранен от първата атака.

"Кучко,веднъж щом умреш и Сасуке види,че аз съм по-силна от теб,той ще избере мен!"

Сакура се захили и поклати главата си "Ако си мислиш,че ти си всичко,от което се нуждае Сасуке-кън,то тогава си побъркана мечтателка."

Карин се загледа в розовокосото момиче в края на стаята "Ще си платиш за това!" Правейки серия от знаци с ръце,тя извика "Канашибари но джутсу"

Сакура задържа дъха си,когато почувства,че тялото и се втвърдява и че не може да направи никакво движение.Тя опита да помръдне главата си,за да погледне надолу към краката си,но осъзна,че не може да се движи. 'Не мода да мърдам тялото си... чакай,усещала съм тази техника и преди....?'

Сакура чу звука от метал , прерязващ въздуха и вдигна очите си нагоре.Тя видя седем шурикена да летят към нея.Отново се опита да мръдне,но нямаше резултат.

'Движи се по дяволите! ДВИЖИ СЕ!'

След секунда тя почувства остра болка.Един се беше заковал на едната и страна,друг-в ръката и,трети-в крака и.Изглежда,че Карин просто искаше да я измъчва,понеже другите четери шурикена само издраскаха повърхността на кожата и,карайки я да кърви.

Карин се усмихна "Хората няма да мислят,че си толкова красива,когато свърша с теб."

Карин се протегна към джоба си и извади няколко сенбона.Тя ги захвърли към Сакура.Някои я удариха и я накараха да кърви още повече,а други се заковаха в нея.Сакура се опитваше да се концентрира,за да мръдне,но концентрацията и се разбиваше всеки път щом нов сенбон се забиваше в тялото и.Тя се опитваше да успокои дишането си 'Успокой се,Сакура,това е АУ! - По дяволите... Можеш да го направиш,просто се концентрирай-АУ!...' Сакура хвърли поглед към Карин.Тя забеляза голямото захилване на лицето и. "Хмпх.Не си толкова силна в момента,нали Черешово цветче?" Карин извади нов сенбон,който захвърли към лицето на Сакура.Надраска бузата и.

Сакура изведнъж усети ръцете си да потреперват и погледна надолу 'Май започва да изчезва...'

Тя погледна надолу към ръката си,концентрирайки се да мръдне един пръст. 'Мръдни,мръдни,мръдни,мръдни... МРЪДНИ ПО ДЯВОЛИТЕ!' Изведнъж пръста и потрепна и тя се усмихна.Карин продължи да захвърля сенбони по нея , без да забелязва какво правеше Сакура.

Сакура погледна напред и видя още идващи шурикени.Тя започна да оформя чакра в юмрука си,гледайки как шурикените идват все по-близо и по-близо.Още веднъж те се забиха в кожата и,два във вече ранения и крак и един в рамото и.Сакура игнорира ужасната болка и продължи да събира чакра в ръката си,докато не започна да боли.Тя почувства още сенбони по кожата си,но остави болката някъде надълбоко в съзнанието си. 'Садистична кучка!' (yeahhh xDDD).Най-накрая Сакура вече не можеше да одържи количеството чакра в ръката си и засили юмрука си надолу,удряйки ръката си в пода. "АРГХХХХХХ!!"

Карин видя как пода под тях за момент се пукна.Скали и прах летяха навсякъде.Подът под тях се разпръсна,ставайки все по-неустойчив.Най-накрая се разби изцяло и двете момичета (оо едното е животно,не момиче xDDD) паднаха заедно със скалите надолу в тъмна яма.Сакура и Карин продължаваха да падат,без да могат да видят накъде отиват.Мина доста време , преди да усетят края на падането.Изведнъж до ушите на Сакура стигна звукът от скала под тях ,която се разби върху нещо твърдо.Тя почувства как очите и щяха да излезнат от орбитите си. 'Ох,по дяволите!' Тя веднага сви коленете към гърдите си,опитвайки се да се предпази,когато се удари в пода.Секунда по-късно двете Сакура и Карин се разбиха в каменната повърхност.Сакура почувства сблъсъка в коленете си и се завъртя настрана , за да предотврати удара,но все пак щетите бяха сериозни.

Карин беше направила същото нещо и сега се опитваше да избегне големите скали,които падаха върху нея.Сакура се беше докопала до място,над което имаше таван,така че сега беше в безопастност.Веднъж щом скалите престанаха да се разбиват долу (Камъните падааат! Падат от небетето! Дак дай! Ооопа! xDDD) , двете момичета се спогледаха една друга през прахта.В стаята беше тъмно и влажно,което правеше трудно виждането.Сакура можеше да чуе тежкото дишане и мърморенето на Карин.Тя започна да захвърля сенбони и шурикени към нея,опитвайки се да уцели,но не успяваше.

Карин погледна и видя сянката на момичето,което искаше да убие,в другия край на стаята. "К-как... Как направи това!"

Сакура продължи да запраща сенбони и шурикени,като говореше "Имах два начина да се измъкна от малкото ти генджутсу.Единият беше да спра чакрата си изцяло и после пак да я събера,но този начин не беше възможен,защото използвах чакрата си,за да потуша болката.Така,че единственият изход,който ми оставаше беше да надмогна чакрата ти с моята собствена.Ти не разбра,че аз можех да се движа съвсем леко и това ми помогна.Така,че събрах цялата чакра,която можех да задържа в ръката си и разбих генджутсуто ти."

Карин не знаеше какво да каже и стисна зъби.Сакура продължи "По принцип нещо такова е доста трудно за шиноби,особено ако той има проблем с контролирането на чакрата си... както и да е.За някой,който има перфектен чакра контрол-това е съвсем лесно."

Това беше достатъчно за Карин и тя изгуби контрол,като се развика "Ще те накарам да съжаляваш,че някога си направила това!"

Сакура погледна към лудата фенка с червени очи и коса.Беше дразнеща.Розовокосото кунойчи вече губеше търпението си с това слабо момиче,с което се биеше.Тя извади нов сенбон и ги запрати към мястото в стаята,където беше Карин.Тя се захили,докато сенбона се завъртя тихо из стаята. 'Това ще помогне,за да прикова точното и място.' След момент тя чу Карин да изпъшква (свършила е xDDDDD).Сакура се захили в триумф.

"Трябваше да ме убиеш,когато имаше шанс." Сакура се отпусна на крака си и забеляза,че не може да стои права добре.Тя не знаеше къде е уцелила Карин с иглата,но знаеше , че все пак го е направила и това и беше достатъчно.Сакура събра ръцете си "Каге Буншин но джутсу." След момент още три розовокоси кунойчита се появиха и се разпръснаха из стаята.Истинската Сакура не можеше да се движи много,за това си остана на същото място,докато клонингите и се разстилаха из стаята.Карин сканира околността,виждайки извенъж още трима човека.Тя събра ръцете си,правейки знаци.Сакура видя бързото и движение и направи като нея.

"Katon:Goukakyuu no Jutsu"

"Senbon Suishou."

Гигантско огнено кълбо изкочи от устата на Сакура към Карин.Сакура видя три облака от пушек на мястото,на което бяха буншините и.Тя беше изгубила следа от Карин,от както тя бе изчезнала зад гигантското огнено кълбо в центъра на стаята.Веднъж щом огънят угасна,Сакура се огледа да види къде е изчезнала Карин. 'На ляво...не ,на дясно...не, нагоре...не, ОТЗАД!'

Сакура се обърна назад,спирайки куная,който беше на път да се забие в нея.Тя погледна отблизо към Карин и забеляза (че е грозна xDDD) ,че имаше рани от изгоряло навсякъде по тялото и.Сакура отблъсна Карин от себе си,ритвайки я в стомаха.Карин полетя назад и се разби в стената.

Наруто,Какаши,Сай и Джууго стояха в тишина,усещайки как чакрата им бавно се изсмукваше от тях.Изведнъж те чуха силна експлозия,която ги накара да подскочат в изненада.После чуха гласа на момиче,което крещеше,последвано от разбиване на скали.Наруто се изправи и погледна из стаята.Изведнъж отново стана съвсем тихо.Той се обърна към Какаши и Сай,търсейки яснота за това кой според тях се биеше навън.Сай се изправи оформяйки с уста ,но без звук думата 'Сакура'.И двамата Наруто и Сай се затичаха към западната стена,притискайки ушите си към студения камък.След няколко минути в тишина,те чуха заглушен женски глас,но беше трудно да се разбере на кого бяха тези гласове.

След като се ослуша още малко,Наруто се обърна към Какаши "Какаши-сенсей,Сакура-чан е в онази стая!"

Той кимна "Вие момчета,по-добре се отдръпнете от тази стена." И двамата се обърнаха и погледнаха Какаши с объркани изражения. "Защо? Искаме да знаем какво става там." - отговори Наруто.

Оставайки с безизразна физиономия,сенсея отговори "Ще узнаете по-скоро от колкото си мислите."

Сай се обърна към Наруто и двамата си размениха погледи.След като работеше с Какаши от доста време,Сай беше забелязал,че той често бе прав за такива неща,така че реши да се отдръпне и да се облегне на южната стена на няколко крачки от Джууго.Наруто отново притисна ухото си към стената,но после бързо се отдръпна щом чу силния удар върху каменната стена,точно от другата страна.Лицето му изглеждаше изумено и той се махна възможно най-бързо,заставайки до Сай.След момент Какаши се изправи и се присъедини към тях.Всички бяха залепили гърбовете си на южната стена,зяпайки към западната.Имаше още един силен удар и изведнъж на стената се появи пукнатина.

Всички гледаха разтревожени в пълна тишина,чакайки стената да се срути.Изведнъж камъка експлодира,разбивайки се на парчета и през стената изхвърча тяло и навлезе в стаята с такава сила,че се разби в далечната източна стена отпуснат и безжизнен.Четеримата шиноби погледнаха към тялото,опитвайки се да разберат кой беше.Напъвайки се да види кой е ,Наруто забеляза глава с червена коса и наклони главата си през грамадната дупка в стената.Докато прахта бавно се изчистваше,той забеляза очертанията на Сакура,които започваха да придобиват форма.Тя беше мръсна,куцаше и кървеше по цялото тяло с много драскотини и рани.

"Сакура-чан!"

Сакура беше толкова концентрирана върху Карин,че не бе забелязала четиримата шиноби в стаята.Тя обърна вниманието си към внезапния глас.Осъзнавайки,че това бяха приятелите и,тя падна на колене,чувствайки се слаба и дишайки тежко.

"САКУРА-ЧАН!"

Наруто и Сай се затичаха към нея,за да видят дали е добре.Какаши първо погледна към Карин,преди да тръгне към Сакура.Той я проучи внимателно,забелязвайки куная,който беше забит в стомаха и,без да се споменават белезите от изгоряло,покриващи цялото и тяло. (Готово!Карин е мъртва!Някой ще ми донесе ли чаша кафе? xDDD) 'Няма грешка,мъртва е.' Какаши тръгна към Сакура да види дали тя е добре.

Джууго погледна към съотборничката си,която се плъзгаше безжизнена по пода.Той тръгна към нея,поглеждайки внимателно пребитото и тяло (Некрофил -_- xDDDD).Тя имаше изгаряния от трета степен навсякъде,на врата и беше забит сенбон,а от стомаха и зееше куная.Той се протегна напред и сложи два пръста на врата и,проверявайки пулса и.Не беше изненадан,че нямаше такъв.Джууго погледна в очите и,които все още бяха отворени.Протягайки ръка,той затвори клепачите и и се изправи.Не беше ядосан,но не беше и щастлив.Джууго продължи да гледа тялото на Карин,опитвайки се да разбере какво е това чувсвто,което усещаше или по-точно какво трябваше да усеща в този момент.

"Сакура-чан,кървиш от всякъде!" - възкликна Наруто

Не беше изцяло вярно.Повечето от одрасканата и кожа се беше сплъстила.По-скоро бяха останали страните,които все още кървяха и няколко рани на краката и ръцете и.Борейки се за въздух и щастлива,че е намерила съотборниците си,тя погледна към Карин.На другия край на тъмната стая,Сакура видя фигурата на мъртвото момиче,което лежеше на земята.Тя видя,че Джууго стоеше пред безжизненото тяло,гледайки надолу към съотборничката си. 'Дали той ще ми се ядоса?'

"Благодаря,че счупи стената , Сакура-чан."

Тя погледна към Наруто и повдигна вежди.Тъкмо щеше да го попита защо е щастлив за това,когато Сай отговори на незададения и въпрос. "Беше чакра-изсмукваща стена и понеже ти я разби,тя вече не изсмуква чакрата ни."

"Е,предполагам,че заради това не ви усетих от другата стая." Сакура се изправи,уравновесявайки се и сложи на крака си ръка,от която изникна зелена светлина.Всички отстъпиха от нея,гледайки я как се лекува.Сакура погледна из стаята и забеляза,че вътре няма никакви прозорци или врати. "Но кой би..."

Изведнъж тя усети лек студ зад гърба си и по инстинкт знаеше кой е това без да се налага да се обръща.Единственото,което можеше да види бе реакцията на съотборниците си пред нея,когато две силни ръце я сграбчиха за стомаха и без друга дума,нея вече я нямаше.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:20

Суйгетсу скочи във въздуха,отягвайки последната от акулите на Кисаме.Люшвайки сабята си,той уби и последната.Суйгетсу кацна върху водата и веднага се обърна да види опонента си.Кисаме имаше три драскотини по тялото си,нищо повече и освен това не изглеждаше толкова уморен.Суйгетсу погледна себе си.Той дишаше тежко и имаше рани,драскотини и белези навсякъде.

"Мисля,че си поиграх с теб достатъчно дълго,Суйгетсу.Ще призная,че си станал по-силен,но за твое съжаление,ти не си достатъчно силен,за да ме победиш."

"Още не съм свършил,сенпай."

Трима прилични на Суйгетсу се засилиха към Кисаме.Единия се протегна към ръката му,която държеше сабята,опитвайки се да я измъкне от хватката му или поне да задържи ръката.Другите двама образуваха комбинация от настъпващи тайджутсу атаки.Кисаме се справяше трудно и с тримата.Той се опита да отскочи надалеч,но вместо това беше ритнат в стомаха и запратен във въздуха.Суйгетсу грабна пет куная и даде на всеки от буншините си,като задържа един за себе си. (3+1=5 WTF?! O__o) Всеки кунай имаше експлозивно литче на себе си.Четиримата клонинга се засилиха натам,където беше паднал Кисаме.Всички захвърлиха последователно кунаите към него.Четери шумни експлозии се чуха,един след друг,всеки на определена дистанция от предния.Клонингите се огледаха,чакайки го да се появи на повърхността.Кисаме погледна от под водата като определяше точното време за появата си.Накрая той скочи от водата,като си го върна на клонингите с помощта на сабята си.

Истинския Суйгетсу тръгна напред покрай водата,захвърляйки шурикени от всяка възможна точка.Кисаме,който кървеше от доста различни места поради експлозиите,скочи назад избягвайки всичките шурикени.Той погледна напред и видя,че Суйгетсу отново се запътва към него.Вдигайки сабята си,той блокира идващия удар и сега и двамата бяха заключени в схватка.

И двамата се опитваха да избутат другия назад,но никой от тях не можеше да мръдне освен няколко сантиметра.Изведнъж тялото на Суйгетсу се промени.Той имаше повече мускули,по-широко тяло и беше много по-силен.Той започна да избутва Кисаме назад към каменната стена.Мъркайки Кисаме се опита да избута Суйгетсу,но усилията му не бяха достатъчни.

"Трудно ти е ,а Кисаме?" - попита той подигравателно.

"Хех."

Суйгетсу се захили щом стигна до каменната стена.Той скочи назад,оставяйки Кисаме да се хване в капана на стената,която изведнъж експлодира.Кисаме почувства , че кожата му гори и изгаря от скалите,които го претрупваха,докато огънят обгради ареата около него.Имаше прах и пушек навсякъде,което затрудняваше зрението на Кисаме.Водата започна да се излива в замъка през дупката от стената.Кисаме се изправи,оглеждайки тялото си.Сега той имаше рани на много места и кървеше отвсякъде.Раздразнен той погледна към Суйгетсу.

"Изглежда,че си ме подценил,сенпай."

Дори и да казваше това,Суйгетсу знаеше,че чакрата му е на свършване.Също така той беше изморен още преди да направи тези атаки.Той кацна на водата,която беше останала,поглеждайки отново към Кисаме.

"Суйгетсу,това ще бъде последната ти битка."

Суйгетсу не очакваше Кисаме да изчезне след като проговори.Синекожият мъж се движеше толкова бързо,че той изгуби следа от него.Внимателно,Суйгетсу пристъпи назад.Той грабна сабята си като я вдигна пред себе си и се разтърси за чакрата на Кисаме.Докато стоеше и оглеждаше ареата, във въздуха започна да се оформя мъгла.Суйгетсу знаеше това джутсу много добре,понеже беше част от седемте саблени мъже от Мъглата (xDDD Знам . че звучи зле xD).Бяха го изпозвали за убийството на много нинджи, тихо и леко.Всеки,с който се бяха спречкали,беше умрял без дори да узнае какво става.

Той почувства как тялото му се втвърдява докато мъглата ставаше все по-гъста и по-гъста,докато накрая зрението му едва стигаше до крачка пред него.Той се обърна бързо,проверявайки зад себе си паникьосано.Сложи ръката си на лицето си,като започна да завява мъглата напред и назад. 'Не е толкова гъста,че да не мога да видя ръката си,но пък не мога да видя нещо дру....'

"АРГГГГГГГГХХХХХХХХ!" - извика Суйгетсу.Той погледна надолу и видя воден камшик,който беше завързан около тялото му и притискаше ръцете му силно към него.Сабята му започваше да се изплъзва от ръката му.Той извика отново,когато усети шок от електричество да минава през камшика към тялото му и карайки вътрешностите му да горят.Бавно сабята падна от ръката му във водата.

"НЕ!" - Суйгетсу имаше нужда да извика като видя как сабята му падаше все по-надолу във дълбочината на водата.Той усети още един електричен шок по тялото си и падна на колене.Борейки се за въздух,той се опита да се концентрира върху нещо друго освен ужасната болка,която чувстваше.Кисаме се появи пред него,държейки другия край на камшика в ръцете си.

"Това е краят,Суйгетсу ! Някакви последни думи?"

Суйгетсу помисли за момент,чувствайки болка навсякъде по тялото си.Той кимна "Бъди кратък."

Кисаме кимна и вдигна сабята си със свободната си ръка.Докато я люшваше надолу,той почувства раздираще болка в лявото си бедро.Той продължи да люшва сабатя надолу към врата на Суйгетсу,без да се занимава с това да провери кой е източникът на тази болка.Тялото пред него падна безжизнено и започна да потъва във водата.Кисаме погледна към лявото си бедро.В крака му беше забит кунай и някаква пурпурна течност се изливаше от раната му.Очите му щяха да изскочат от орбитите си,когато разбра какво бе направил Суйгетсу.

Toй го бе намушкал с кунай,но това,което беше по-притиснително за Кисаме бе,че куная беше тежко напоен с отрова.Кисаме усети как сърцето му започна да бие по-силно и зрението му започна да се замъглява.Той тръгна към мястото на парапета,където мъглата бе започнала да изчезва.Кисаме седна на каменния парапет,мислейки какво да направи.

--------------------------------------

След секунда,Сакура вече беше в светла стая с дървен под,два големи прозореца,стар счупен гардероб и грамадно и меко изглеждащо легло.Тя потрепна,когато двете ръце държащи я за кръста,пуснаха бързо кървящата и страна.Тя тъкмо щеше да каже нещо,когато същите ръце я взеха и я отнесоха на леглото.Сакура погледна към похитителя си и не се изненада да види двете очи,които също гледаха към нея.Тя потръпна отново,докато той я постави да легне на леглото.

"Какво искаш,Итачи?!" - попита тя отсечено.

Той погледна към тялото и,забелязвайки,че тя явно е била в битка. "Излекувай се."

"Какво по дяволите.."

"Излекувай се и аз ще отговоря на въпроса ти." - каза той с безизразна физиономия.

Тя погледна към него с повдигнати вежди и стисна юмруците си.Ядосана и невиждаща друго решение,Сакура сложи ръката на стомаха си и започна да лекува раните си.Няколко минути минаха и Сакура вече беше почти готова с лекуването си.През цялото време Итачи не беше мръднал.Вместо това той я зяпаше,следейки всяко нейно движение.Погледът му я дразнеше и тя започна да се чувства неудобно.Тя мръдна малко настрани от него.Най-накрая Сакура свърши с лекуването на крака си и се обърна към него.

"Сега какво искаш от мен?"

Щом завърши изречението си,Итачи се протегна напред бавно и смачка устните и със своите,увивайки ръцете си около тънката и фигура.Сакура веднага се опита да го отблъсне,но нямаше резултат.Той дръпна тялото и към себе си и тя беше притисната от всякъде.Сакура усети как очите и се навлажниха,но въпреки това тя се опита да се сдържи.След момент Итачи се отдръпна,но не я пусна.

"ЗАЩО? Защо продължаваш да правиш това?!" - извика тя ядосана и бясна.

Той можеше да види,че очите и бяха влажни и,че тя се опитваше да задържи сълзите си.Итачи се захили и притисна тялото и назад,докато накрая се озова върху нея.Сакура продължи да се бори срещу него (xDDDD),но заради раните си движенията и бяха много болезнени.Итачи разтвори на сила краката и,настанявайки се между тях.Сакура почувства,че сърцето и започна да бие по-силно и тялото и стана ръбесто (wtf?! o.O).Изведнъж той извади кунай и го насочи към нея.Тя задържа дъха си,притеснена от това какво щеше да прави Итачи.Сега сълзите свободно падаха от очите и.

"Не се безпокой,Сакура.Няма да те нараня." - каза той тихо.

Той отново я целуна на сила,опитвайки се да навлезе в устата и.Щом усети,че тя няма да отвори устата си за него,той мръдна ръката си надоу и започна да раздира блузата и отгоре надолу с куная.Сакура погледна надолу към блузата си и забрави за битката,която водеше за пространството в устата и.Тя искаше да види дали той правеше това,което тя почувства,но беше разсеяна , когато почувства езика му в устата си.Итачи я чу да изпъшква под него,все още бореща се да се освободи.Той се отдръпна , за да я погледне.

"Спри! Итачи! СПРИ!"

Той игнорира молбата и и разкъса останалото от блузата и,махайки я от нея и захвърляйки я на пода.Сега тялото и бе окрито.Единственото нещо,което я покриваше от алчните му очи,беше сутиенът и.Той хвана ухото и с устата си,целувайки я по линия надолу към врата и и последно обратно към устата и.Сакура пъшкаше под него,все още опитвайки се да се освободи от хватката му.Тя го буташе,за да се махне от нея ,но нямаше никаква полза.

Итачи плъзна ръката си бавно към корема и,галейки бледия и пищял и Сакура усети как тялото и се втеърдява отново,докато ръката му се доближаваше все повече и повече към гърдите и. 'Не,спри....Не ме докосвай,НЕ! Моля те,спри! СПРИ!'

Итачи грабна гърдите и с ръката си,опипвайки я силно.Изведнъж той спря и мръдна ръката си към дъното на сутиена и.Той плъзна ръката си вътре,грабвайки голите и гърди. (цицоман -_-) Сакура усети още сълзи да се спускат по лицето и. 'С-сасуке-кън....'

Итачи отново грабна куная си.Отдръпвайки се от нея,той разкъса сутиена и по средата само с едно леко движение.Тя се покри с ръцете си,опитвайки се да се отдръпне от зрението му. "НЕ! СПРИ! СПРИ!" Тя извика затваряйки очите си и обръщайки главата си на другата страна. 'НЕ! Защо съм толкова слаба? Само ако бях тренирала повече,сега нямаше да съм в тази ситуация....'

Итачи се опита насила да махне ръцете и,но тя се бе хванала здраво.Той отново се опита да издърпа ръцете и и тогава тя му се развика "СПРИ! Не виждаш ли,че не го искам!" Игнорирайки я , Итачи използва чакрата си и раздели ръцете и,вдигайки ги над главата и , а китките и хвана силно с ръцете си.Той се загледа в женствената и фигура и после се наведе напред,облизвайки розовото и зърно.(ДОБРЕ! ВСИЧКИ ПОД 16 ДА СИ ЛЯГАТ ВЕЧЕ !!! xDD СЕРИОЗНА СЪМ!!!).Сакура задържа дъха си .Тя не можеше да задържи дълбокото стенание,което идваше от гърлото и.Изведнъж той грабна цялата и гърда с устата си и изсмука силно.

Сакура клатеше главата си "....моля те....моля те...спри...." Тя молеше едва шепнешком докато сълзи се стичаха по лицето и.Сакура ужасена погледна надолу към него и видя как той изсмукваше девствените и гърди.Тя преглътна. 'Защо това трябва да се случва,защо не мога да бъда по-силна.Защо....ЗАЩО?!' Тя усети как потръпва отново,докато Итачи размени гърдите. 'Сасуке-кън! ... САСУКЕ-КЪН!' Тя викаше на себе си в главата си.Тя не искаше отново да разчита на някой друг и да бъде пречка,но знаеше,че този път нямаше избор.

Итачи продължи да целува гърдите и,врата и и после отново устата и.Сакура успяваше да диша много трудно,защото носът и беше запушен от сълзите и сега той прекъсваше главния източник на дишането и.Тя се бореше за въздух между целувките когато можеше.Сакура почувства как ръката му започна да се спуска надолу към стомаха и.Очите и се отвориха широко и тялото и започна да трепери. 'Не! Недей! СПРИ! КАЗАХ НЕ!'

Тя почувства как ръката му навлезе под полата и под шортите и.Той се насочваше все по-надолу и по-надолу.Сакура усещаше студените му пръсти да пропълзяват към слабините и.Тя инстинктивно поклати главата си.Той се мръдна до ухото и и отново го изсмука.Итачи все още държеше с едната си ръка китките над главата и.Сакура се опита да измъкне ръцете си от хватката му,борейки се под него.Той целуна нежно врата и.Цялото тяло на Сакура се тресеше от страх .Тя не искаше той да я докосва и единствените думи в главата и бяха "Не,Недей!" и името на Сасуке.Итачи повдигна главата си,за да я погледне.Тя поклати главата си,гледайки в студените му очи. "Спри... Итачи... моля те,недей..."

Още веднъж той игнорира молбата и,докато гледаше в смарагдовите и очи.След момент тя почувства два студени пръста да се спускат малко по-надолу.Той не беше стигнал до слабините и,но Сакура не можа да задържи вика,който толкова много искаше да изкара от дълбочините на сърцето си. "С-Сасуке..... САСУКЕ-КЪН!!!!"

Изведнъж вратата се отвори (Супермен е тук!!! xDDDD) , откривайки висока тъмна фигура.Итачи погледна надясно,раздразнен от това пристигане.Сакура също обърна главата си надясно , за да види кой стоеше на вратата.Единственият шум,който се чуваше бе хлипането на Сакура.

Мъжът ,който стоеше на прага направи крачка в стаята,откривайки се.Сакура усети вълна от облекчение и щастие да я облива,щом видя очите,в които се влюби преди толкова много години. "С-Сасуке-кун."

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:21

Глава14
Сасуке определяше мястото пред него. Той видя Сакура,върху която лежеше Итачи,пъхнал ръка в панталоните й.Сасуке забеляза че лицето й беше зачервено и подухнало,все едно туку-що е плакала.Освен това той забеляза,че блузата и беше на земята и изглежда беше издърпана насила.Веднага щом Итачи стана от Сакура,тя издърпа тялото си надалеч от погледите и на двамата и се покри.Тя се нави на кълбо и започна да плаче в ръцете си,без да се интересува от това кой я гледаше и колко силен бе плачът и.





“РАСЕНГАН!”


ТРЯС!


Трите шинобита,койито стояха зад Наруто,прикриваха лицата си от летящите скали.
“ДА ТРЪГВАМЕ!”Извика той, бягайки през новата дупка в стената. Какаши, Сай и Джууго го следваха. Те бяха изненадани да открият че бягат през каменен коридор.
“Това място е доста странно. Преди момент ,този тунел водеше нанякъде а сега не води наникаде “Каза Сай ,докато гледаше назад.
“Това няма значение. Трябва да намерин Сакура-чан бързо,преди този кучи син да се опита данаправи нещо. “ Каза Наруто , объръщайки се ъглово. Другите рязко спряха , като гледаха друга каменна стена. Наруто не се поколеба , а направи друг клонинг. Виждайки чакрата в ръцете му другите се одръпнаха назад.


“Расенган! “

ТРЯС!


“Хайде! “Извика Наруто без да се интересува дали другите го следват. Когато мина през прага той се хлъзна за да не падне и се огледа наоколо. Останалите трима бяха на пети зад него. “Какво по дяволите е това? Казах ти че това място е сранно. “ Каза Сай като се оглеждаше наоколо и вдишвайки чистият въздух.
Какаши се огледа наоколо. “ Изглежда най-накрая излязохме . сага можем да намерим пътя си лесно. “
“Стъмва се. “Каза Джууго,като гледаше към потъмнялото небе. Те все още бяха огрявани от слънцето което залязваше и придаваше на планините и небето червеникаво-златист цвят. Наруто направи две стъпки напред за да огледа наоколо.” , Това трябва да е задният двор.
Какаши, Сай и Джууго се оглеждаха. Какаши вървеше наляво.Докато огледаждаше наоколо,той видя място от което се стичаше вода към земята .Той следеше водата с очите си за да види от къде идва. Когато се приближи до замъка, той погледна нагоре ,защото много вода капеше отгоре. Какаши скочи нагоре,захващайки се за стената с помощта на чакрата си. Задържайки крака си долу,той прескочи стената (знам че е малко неясно но така излиза като го преведа)и застана на балкона.
“Какаши-сенсей? “ Попита Наруто и скочи след него. Когато той не отговори и останалите го последваха. Джууго,Сай и Наруто копираха движенията му,качвайки на парапета до него.Те огледаха отворената тераса. Имаше вода навсякъде:голямата дупка в стената и най-важното там имаше тяло,което лежеше насредата на пода. Джууго беше първият,който скочи от парапета,за да види кой лежеше там. Останалите го последваха.

Какаши сложи ръката си на връа на Суигетсу, за да провери пулса му. Той поклати главата си и им каза че е мъртъв.
“Какво мислите че се е случило Какаши- сенсей? “ Попита Наруто.
“Най- веорятно е влязъл в битка с някого. “ Каза Сай тихо.
“Знам това идиот такъв! Имам предвид с кого мислите че се е бил? Итачи и Кисаме са тук, така че просто се чудих с кого от двамата се е бил. “
“ Как може някой от нас да знае? “


“ ПОДЯВОЛИТЕ САЙ!Аз просто-“


“И двамата млъкнете! “ Каза Какаши опитвайки се да задържи вниманието им. Щом чуха тонът му и двамата млъкнаха. Те бяха изненадани да чуят гласът му толкова заплашителен.
Обикновенно той имаше бодър тон. Какаши въздъхна “Нямаме време за спорове. Незнем къде са Итачи и Кисаме и освен това загубихме връзка със Сасуке и Сакура. Така че трябва да положим много усилия ,за да ги намерим.”


И двамата кимнаха,като знаеха че той е прав.

Джууго гледаше със спокойно изражение своят другар. Той почуства малко скръб. Протягайки се към Суигетсу,Джууго затвори мъртвите му очи. Той въздъхна и се огледа наоколо. Всички го гледаха несигурни каква ще бъде реакцията му.

“Джууго, добре ли си? “ Попита внимателно Наруто.

Той се обърна към Наруто. “ Заради начина по който порастнах ,мисля че ми беше трудно да се сприателя но се чуствам малко тъжен от това че Суигетсу е мъртъв. Може би съм способен да чуствам малко повече емоции, като тази , че се бих дълго на тяхна страна и се сближих с тях. “

Всички го гледаха изненадани да го чуят да говори за щедрост. Беше първият път в който те найстина разговаряха, но те бяха по изненадани да открият че той изпитва нещо. Наруто се усмихна след като излезе от шока. “ Мисля че ти можеш Джууго. “

Джууго погледна към Наруто, който стоеше пред него. Той неможеше да помогне но се усмихна незначително и кимна показвайки че е съгласен.

“Добре да намерим Сакура-чан и Сасуке!“

Наруто, Какаши ,Сай и Джууго бягаха през гигантската дупка в стената, връщайки се обратно на мисия.




Той падна на земята , чуствайки болката преминаваща през тялото му. Щом изпъшка заради болката той се усмихна. ‘О,добре сега е моят шанс да избягам. ‘ Синекожият се изправи,като едва се държеше . отровата завладяваше цялото му тяло. Той имаше трмпература. неможеше да ходи както трябва,заради крака си и освен това имаше проблем с поддържането на чакрата си. , Краката му започнаха да го болят,докато отровата все още се разпространяваше из тялото му. ‘Само още малко чакра и ще бъда там. Навеждайки се към замята той събра ръцете си и започна да се съсредоточава. След две минути се появи облак от пушек,който замести шинобито,което стоеше на пода и скоро стаята беше празна.




“Трябва да го направиш по-добре от това Сасуке“ Каза самохвално и високомерно Итачи,който лежеше на пода насред стаята.

Сасуке се засмя. “ Само пробвам колко си бърз. Не ме подценявай Итачи! “

Движейки възможно най- бързо той го следеше с очите си,Сасуке се взря в Итачи и мечът му профуча.Итачи избягваше атаките на брат си с куная си. Шаринган се бие срещу Шаринган. “Изглежда си станал бърз като мен Ототу(и на идея си нямам какво е това),явно сме еднако бързи. “

Неказвайки нищо,но опитвайки да накара Итачи да продължи да се защитава,той събра чакра в ръцете си,готов да я наддигне в тялото си.



‘Подяволите,знам че няма да проработи. ‘Сасуке стисна зъбите си,скачайки във въздуха и гледайки движвнията на брат си.

“Katton: Goykagu no Jutsu”
“Katton: Goykagu no Jutsu”
Две огромни огнени кълб изпълниха стаята,сблъсквайки се едно в друго. Удърът и горещината счупиха всичките прозорци.

Сакура, която лежше на леглото,реши да спре да плаче. Импровизирайки тя отряза няколко дупки в долната част на кълъвката на възглавницата и си направи нова блуза. Тя започна да гледа с изумление как двамата братя се биеха. Когато огънят погълна стаята, очите й се разшириха и тя стана от леглото,и намери убежище под него.

‘ Тези двамата...те...какво?

Когато огънят утихна, те забелязаха че част от стаята беше изгоряла. Сакура гледаше от подлеглото,неспособна да разпознае новият човек. Имаше мълчание през времето в което тя гледаше от скривалището си.


“ Къде е тя? “

Сакура чу нейзвестният глас. ‘ Чакай, това трябва да е-‘


“Какво е станало с теб Кисаме? “

Сакура видя високият човек и внезапно падна на едно коляно. Тя можеше да види лицето му и неговите странни черти. От веждите и шията му се стичаха капки пот. Изглеждаше той се опитваше да подтисне дълбоките си пъшкания. Игнорирайки въпроса на Итачи,той стисна юмруците си "КЪДЕ Е ТЯ!"

Тонът му беше яростен и дързъг.Сакура инстинктивно оттеди слюнката , която беше в остата й. В следващеят момент тя се почуства сякаш той можеше да усети присъствието й, защото той внезапно промуши главата си под леглото, гледайки смарагдовите й очи.

Стискайки зъби той удари с юмрука си земята и сви очи заради болката.

”Черешово чветче аз...имам...нужда-”

Сакура се отдръпна настрана от него. Беше й ясно какво се е случило. Дългото порязване на крака му,с червеникаво около него,състоянието на тялото му, въздъшките заради болката:той беше отровен. Той стана и се отправи към леглото,накуцвайки и после се наведе.Сакура се отдръпна още един инч настрани от неговите ръце. Още веднъж неговата ръка посегна към подлеглото, тя осъзна че няма повече накъде да се движи. Бързо тя се изправи от другата страна на леглото отдръпвайки се още малко , въпреки болящото и умореното й тяло.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:22

Кисаме се изправи доста по-трудно , ясно изпъшка и се доближи до нея. “ Отрова. “ Каза той изкашляйки се пред нея. Сакура беше забравила за болящото си тяло ,той се доближаваше по - близко и по - близко. Приготви се да избяга ,понечи да скочи във въздуха,но гигантски меч профуча покрай талията й и се заби в стената,като нарани бедрото й. Като трепереше тя сложи ръката си върху новата рана на нараненото й тяло, и погледна нагоре за да види че той едва ли не беше над нея.

“ Излекувй ме! “

Тя неможеше да каже нищо докато се вглеждше във високият мъж пред нея. Итачи и Сасуке бяха спряли битката си, за да видят какво щеше да стане и какво не беше нарет с него.
Кисаме протегна ръката си ,като хвана врата й със студената си ръка. “ ИЛЕКУВАЙ МЕ! “

Сакура знаеше,че нямаше нужните съставки,с които да му помогне.Освен това тя знаеше,че той бе загубен вече и в тази ситуация не можеше да направи нищо,освен да каже на отчаяния член на Акатсуки,че той не е в първата десятка от листата и за изпълняване на задачи.
Лицето на Кисаме се изпълни с ядосаност и той стисна малката й шия със силната си ръка. “КУЧКА! НАПРАВИ КАКВОТО ТИ КАЗВАМ! “Сакура затвори очите си ,като усети силна болка да разтърсва тялото й. Тя се опита да премести ръката му от наранената си шия.

Кисаме беше твърде зает с това да накара Сакура да го излекува,че не забеляза че двамата Учиха се нахвърлиха на него отзад с ослепителна ярост .

Следващото нещо,което Сакура разбра беше че падна на земята ,като най после си пое въздух. Когато отвори очите си тя видя локва от кръв пред нея,която ставаше все по голяма и по голяма. Още веднъж тя чу звук от сблъскващи се метали и погледна нагоре в паника, като се опитваше да разбере какво се беше случило.

Очите й се разширяваха докато гледаше как кръвта бликаше от мъртвото тяло на Кисаме, което стоеше на пода пред нея. Устата й беше зяпнала,докато гледаше в бежизнените му очи, който не се бяха затворили преди да умре. Усещайки топла течност да докосва крака й тя се стресна и подскочи,и осъзна че че това беше кръвта , която оформи басейн на земята. Тя гледаше тялото му,като го оглеждаше за наранявания. Имаше дупка на гърдите му и кунай стърчеше от лявата страна на шията му, точно където минаваше артерията му. Кръвта се стичаше от двете му рани,без никакъв намек да спре скоро.

Сакура погледна нагоре стресната като чу ехото от гласа на Сасуке,което се разнесе в стаята.

“Raiton: Chidori Nagashi”
Синя светлина обгърна стаята,като неудържимо се чу шум от чуруликането на птици. Сакура видя че Итачи бе закачил крака си в атаката на Сасуке,докато се опитваше да скочи. Кацвайки наречно на Сасуке, той игнорира болката,която идваше от сега нараненият му крак и се изправи,като събра ръцете си заедно. Преди Сасуке да успее да реагира,той се узова в друг свят,който беше целият в червено и черно. Той се огледа наоколо спокойно,като разглеждаше пейзажа.


Той стоеше на черна платформа и накъдето и да погледнеше всичко беше червено. Сасуке се обърна за да види какво имаше зад него. След като видя още червено се обърна отново напред. Черно-бяла фигура започна да взима форма и после придоби се появи пред него.Той не се изненада, когато Итачи стана по ясен. Те се взираха един в друг в мълчание. Мангекю Шаринган срещу шаринган.


“Виждам че Tsukuyomi няма вече ефект върху теб”


“Аа”

Сасуке хвана дръжката на меча си и насочи острието му срещо него. Итачи скочи във въздуха,като събра ръцете си заедно. Като разпозна това Сасуке веднага се шмугна близко до него за да копира движенията му. Итачи трябваше да блокира летящата към него атака,затова влезе в тайджутсу битка със Сасуке. Всеки път Сасуке риташе Итачи,който всеки път риташе Сасуке. Итачи се опитваше да се отдалечи достатъчно от Сасуке за да събера чакра,но Сасуке продължаваше да се движи към него,без да му остава и една секунда. ‘защо това прилича ... ‘
Накрая те се разделиха,и двамата опитвайки се да задържат дъха си,като леко се задъхваха(това изречение не ми харесва така ама...)


“Ти как-“



“Сакура ми каза”

Сасуке се усмихна на брат си като отново извади меча си. Той си спомняше точно какво му каза тя в онзи ден.

СПОМЕН

Сакура кимна.”Както и да е има голям риска за използващият Мангекю Шаринган”
Сасуке беше заинтересуван повече от всякога.Не беше чувал никога за слабости или опасности за използващия Шаринган Мангекю.

“Като каква?” Попита той

“Ами за да използваш Мангекю Шаринган отнема много чакра,така че може да доведе до бързо изчерпване на на чакрата. Както знаете това е доуджутсу което доста напряга ъгъла на очите...”

КРАЙ НА СПОМЕНА

Итачи се почувства ядосан и раздразнен.Брат му знаеше за единствената му слабост на Мангкю Шаринган и сега използваше това за свое предимство.Сасуке не искаше да губи повече време и изкара напред своя Кусанаги (мечът му).Итачи скочи във въздуха,правейки серия от знаци с ръце.Сасуке ги разпозна,но понеже едната му ръка беше заета,той нямаше достатъчно време да ги копира.Вместо това той скочи от пода във въздуха,отбягвайки пламъка ,в който имаше шурикени , отправени към него.
Сасуке отново тръгна към брат си,уверявайки се в това ,че Итачи няма да има достатъчно време да образува чакрата си за Тсукийоми.Големият Учиха отново беше принуден на тайджутсу-тип битка с брат си.Точно като преди и двамата бяха еднакви в скоростта. 'По дяволите,трябва да го накарам да използва повече чакра.Само да можех да знам какъв е другият му елемент на чакра....'


--------------------------------------------------------------------------------

“ По дяволите ! Изглежда сме тичали в кръг!” Каза Наруто ,гледайк надолу,докато другите все още се оглеждаха.

“Може би ще успеем да се върнем там”Спомена Сай.

“Не няма да се се катерим нагоре”Каза Какаши като гледаше надолу към дупките,опитвайки се да намери път по който да тръгнат.”Да вървим” Какаши побягна надолу през друг коридор,като другите трима го следваха.


“Какаши-сенсей това е-“Наруто и всички други спряха мигновенно когато внезапно усетиха голяма чакра,която се приближаваше. Те се обърнаха на пети,за да видят какво има зад тях.

“Кой е това?”Попита Сай сериозно



“Какаши-сенсей разпознах тази чакра.”


Какаши кимна”Аа.Да тръгваме.”Потегляйки през дупката през която дойдоха,те завиха на дясно към друг коридор. Този коридор изглеждаше имаше много стай. Те не спряха да усещат силната чакра,която идваше от някъде по-напред. Обръщайки се към друг ъгъл те прелетяха през стълбището ,колкото се може по-бързо. Всеки един от тях спря пред двойка врати. Те можеха да усетят чакрата,която идваше от вътре. Наруто направи крачка напред,като сложи ръка на една от дръжките ,за да я отвори. Веднъж щом вратата се отвори четерима от тях държаха в ръцете си кунай .





"Е изглежда че намерихме Джинчурикито ,йеах" "Но семпай мислих че търсим Итачи-сан и Кисаме-сан?" "Да но това е по добре,йеах" Четирите шинобита погледнаха към двамата мъже,който говориха един на друг,който стояха на хартиена птица и гледаха към тях. "Дейдра!"Наруто стисна зъбите си ,като гледаше мъжът с една ръка който беше накрая на дългата стая . "Хмм?" "Какво правиш тук?!" Наруто можеше да усети как чакра която не беше негова започна да се наддига..Той никига не беше преминавал през това което мина Гаара. Въпреки че той беше жив,той все още мразеше човека който залови Гаара.Какаши,който стоеше зад Наруто, можеше да усети чакрата на деветоопашатата да започва да излиза.Той сложи ръка на рамото на Наруто. "Наруто,успокой се." "КАК МОГА ДА СЕ УСПОКОЯ !Първо Сасуке и Сакура изчезнаха и сега се появи и този! "Охх изглежда Джинчурикито е в лошо настроение днес,хмм Тоби!?" " НЕ СЕ ЕБАВАЙ С МЕН!" Следващото нещо което знаеха беше че Наруто търчеше през въздуха право към Дейдра и Тоби,по бързо от колкото някой го беше виждал да се движи.Дейдра неможеше да избегне да бъде наранен от огромното кълбо чакра .Тоби не беше достатъчно бърз да се движи. "ОДАМА РАСЕНГАН!" Глинената птица се взриви,като направи по силна от обикновенно експлозия.Наруто усети че кожата му се нарани и започна да зараства заради огънят.Всичко което той знаеше беше че не беше убил този който искаше но сега се разкайваше за другият член който сега лежеше мъръв .Наруто продължи да пада.‘Къде по дяволите е дъното?’Наруто можеше да чуе звука от разпукването и срутването на дългата сграда зад него.



“КАКАШИ-СЕНСЕЙ!САКУРА-ЧАН!САСУКЕ!”

Още малки скали и камъчета фучаха край него. Наруто се молеше да зърне отбора си ,но беше тъмно и гъстият прах определено не му помагаше да види нещо,освен падащите скали. Скоро имаше проблясък от розово и бяло,който привлече вниманието му. Наруто задтржа дъха си. Кулата,която беше разбита на парчета,падаше на земята,като караше земята да се тресе и да вдига още прах. Наруто не се поколеба , побягна право към мястото където се виждя розовото и бялото петно. Сърцето му биеше силно в гърдите му докато той се приближаваше.


Наруто беше в края на праха, но все още му беше трудно да види нещо. Изведнъж той спря ,като се задъхваше и се оглеждаше наоколо. ‘Кълна се видях нещо тук...но не виждам нищ.. ’ Сърцето му биеше страшно силно,когато видя дълга скала на неголямо разтояние от прахта и натрошените камъни. Скачайки във въздуха той тичаше към скалата, като се молеше това да е този който той се надяваше.


Наруто тичаше направо след това заби крака си в земята за да може да спре.Вълна от облекчение го заля,когато разбра че подозрението му беше вярно. Там крити зад защитата на скалите,бяха Сасуке,който държеше Саскура близо до себе си. Защитавайки я от всичко което можеше да дойде на пътя им. Сакура зграбчи ризата му,когато разпозна Наруто.

“Наруто!”



“Саскура-чан!Сасуке!Слава богу добре сте!”



Сасуке погледна своя най-добър приятел като се засъхваше. Сасуке отпусна малко хватката си от Саскура.







“Сакура-чан,какво се е случило на блузата ти?”
Спомена за Итачи върху нея се появи в съзнанието й неочаквано, и тя усети как сърцето й се сви. Преди тя да успее да се осъзнае и да даде отговор и да успее да обърне Наруто в Кюуби Сасуке отговори.

“Няма значение Добе.”

Наруто беше изненадан от внезапната защита на Сасуке. Сакура също беше изненадана , но сега бузите й започнаха да горят.

“Теме! Какво по дяволите?Отгога започна вместо Сакура-чан!?”

“Казах че няма значение! Сега го изсипи!” Гласът му беше по- заплашителен от преди.



“Направи ли й нещо?! Затова ли се държиш като някъкъв вид защиник , заради това ли се опитваш да скриеш нещо!?”



“Наруто тук не му е мястото-“ пледираше Сакура. Сасуке беше на път да отговори на русият, но спряха когато чуха още скали да се разбиват и да падат на земята.





Трите шинобита разпознаха чакрата веднага и спряха да спорят. Въпреки това те не успяха да видят човека на когото предналежеше.



Итачи не се тревожеше че чакрата му не е прекрита. Той беше раздразнен и му бе останала по-малко чакра от колкото той искаше. След като си проправи път през отломките и скалите,той се обърна за да види какво става. Той беше изненадан да види че почти цялата друга страна на замъка беше се разпаднала на парчета ,и заради това останалата част от сградата започна да се разпада от самосебе си. Стоварвайки погледа си върху пода на кулата той се усмихна.


СПОМЕН:

Ръката на Сасуке беше одраскана и кървеше. Итачи имаше няколко шурикена забодени в бедрото му. Той погледна нагоре към по малкият си брат ,който се взираше в него отново. Нещо не беше наред. Итачи и Сасуке спряха. Обграждащо ги червено бе изтрито. Започна да прилича на леко вълнение на водата и нито единият нито другият Учиха се мърдаха. Изведнъж Итачи усети силна силна болка в стомаха, и започна да се връща от червеният си свят в реалността. Веднага щом Итачи осъзна,че се е върнал в реалността,той забеляза,че летеше във въздуха назад и всичко покрай него се чупеше и падаше на земята,все едно цялата сграда щеше да пропадне само за една секунда.


Тялото му се удари в стената в другия край на стаята.Плъзгайки се надолу той бавно отвори очите си.През замъгленото си зрение той можеше различи фигурата на Сакура,която зграбчи съзнателно Сасуке.Той неможеше да чуе какво си говорят заради целият шум,но можеше да види че лицето й изглеждаше заинтригувано. Сградата започна бързо да се накланя и разпада.


Итачи събра ръцете си
Той погледна нагоре,като видя пейзажа навън да се променя бързо.Той гледаше как Сасуке хвана за Сакура и скочи през вече един от счупените прозорци.Итачи издигна щит от чакра точно навреме да се удари в земята и започна да се разпада на по-малки парченца.

КРАЙ НА СПОМЕНА
‘сега единственото от което се нуждая е да намеря Отоуто‘
---------------------------------------------------------

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:24

Глава 15

Какаши се изправи, разтърквайки нараненото си рамо. Веднага се огледа и видя, че на другите им нямаше нищо. Бяха разпръснати наоколо, но бяха в съзнание и не бяха наранени, само с няколко натъртвания, Сай и Джууго бяха добре. Обаче не можа да зърне Наруто. ‘По дяволите Наруто…’ Не стига че едвам се измъкнаха живи, а сега и Наруто липсваше и трябваше да го намерят. Но това което най-много притесняваше Какаши бе това че не можеше да намери Дейдара. Знаеше че беше оцелял от експозията предназначена за него, но вместо него уби другият Акатски, Тоби. ‘Наруто, не се отдалечавай прекалено много, дори на Гаара му беше трудно.’ Зад себе си чу другите двама да пъшкат /xD/ и се обърна.

“Добре ли сте?”

“Аз съм добре, но когато видя оня дето дори няма п***а, ще го удоша.” Каза Сай докато се изправяше и стенеше от болките по цялото му тяло.

“И аз съм добре.” Спокойно отговори Джууго докато се изправяше и се почистваше от прахта.

“Добре, трябва да намерим Наруто и да разберем къде се намира Дейдара. Някой от вас поне видя ли на къде поеха?”

Джууго поклати глава, “Съжалявам не видях, пазех се от експлозията.”

“Така си и помислих. Е мисля че другият член от Акатски е мъртав.”

“Aa, мъртъв е. Малко съм притеснен за Саске и Сакура. Където и да са, не очакваха взрива. Да тръгнем и да търсим всички като ще се оглеждаме и за Дейдара или Итачи. Готови ли сте?” Попита Какаши.

“Yeah.”

БУМ.

Какаши се обърна на пета и тръгна по посока на взрива. Имаше облак от дим който се издигаше от другата страна на рухващия се замък.

“Да тръгваме.” Каза Какаши и отскочи от зематя и се насочи към пушека.

Изненадващо, не им отне много време за да стигнат до там, но беше трудно. Трябваше да отбягват всички остри камани и трески, а и се ходеше трудно заради неравната повърхност. Когато се приближиха чуха нещо като разговор между двама мъже, но по скоро си викаха, като че ли се намираха далече един от друг. Изглежда Какаши стана неспокоен и се разбърза. Сай и Джууго го последваха без да се оплакват или възразяват. Най-накрая се залепиха с чакрата си за една голяма скала и прескочиха върха й. Докато се спускаха видяха какво имаше от другата страна.

Както си преправяха път през каманяците, изведнъж всички спряха когато стъпиха на трева. Какаши изучи околността и сякаш камък му падна от сърцето когато видя Саске, Сакура и Наруто заедно. Той също така забелязя че имаше дупка в земята, недалеч от тях. От там излизаше дима. Изглеждаше като разбита на малки парчета скала. Докато гледаше към учениците си, той забеляза че те се бяха загледали в двамата мъже които си говореха. Какаши се обърна към тях. Дейдара летеше на глинена птица и викаше/говореше (така е в текста) на Итачи, които беше на земята и очевидно беше раздразнен.

“Лидера поиска да се върнеш, Итачи-сан. Той каза че си позволил Кисаме да умре. А и сякаш преди никога не си се връщал след като изпълниш задачата си. Разочарован е.”

“Няма да се върна докато не взема това за което съм дошъл.”

“ Джинчурикито ли?”

“…”

Дейдара сбъчка вежди поглеждайки към шинобите. Никога не бе срещал човека с униформата на Звука, но от думите на Итачи можеше да се досети кой е. Разпозна Наруто, но и розовокосото Кунойчи му хвана окото. Той си спомни когато Кисаме и Итачи я доведоха в базата им. Също така си спомни че след няколко месеца тя избягя, след което Итачи започна да става странен. Той забеляза и в какво състояние бе блузката й и всичко започна да се подрежда. След няколко момента той стигна до заключение и събра юмруците си от раздразнение.

“Дойде тук за нея, нали?” Каза той със спокоен, но раздразнен глас.

“Това не те засяга.” Отвърна Итачи като пристъпи към шинобите. Той бе обвързан с всеки един от тях по някакъв начин. Брат му, целта му и жената която желаеше.

“ ЗА КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ ПРИКАЗВАШ?! Отвлече момичето и я доведе в Акатски под предтекст че чрез нея си щял да стигнеш до Джинчурикито. Но когато зопочна да я тренираш изведнъж спря да говориш за това и всеки път отбягваше темата. ТОГАВА тя избяга и ти отчаяно започна да молиш лидера за мисия, каквато и да е било мисия. И когато я получи ти не спазваш заповедите? КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?!”

Дейдара задържа дъха си. Не очакваше гигантското огнено кълбо, което се движеше към него с невероятна скорост. Той прелетя в страни за да отбягне огъня, който трябваше да го убие и да унищожи глинената птица.

“Млъквай Дейдара, с теб ще се разправям по-късно.” Чу се раздразнения, но все още спокоен глас на Итачи.

На Дейдара му писна от самонадеяния Учиха. Той прелетя на такава височина, че Итачи да не може да го достигне така лесно и изкрещя.

“И всичко това само за да я направиш твоя?!”

Итачи моментално обърна главата си към Дейдара, готов да се нахвърли вурху другия Акатски.

“Това е причината! ХА! Ще кажа на лидера какво направи. /ще ви изкажа на госпожата! xD / Няма да ти помогна да се измъкнеш. Очаквам малкото ти братче да те убие, а колкото до момичето. НЕ РАЗБРА ЛИ ОЩЕ КАТО ИЗБЯГА! ТЯ НЕ ТЕ ЖЕЛАЕ!”

В следващия момент Дейдара го нямаше. Бе излетял колкото се може по бързо, за да избегне възмущението и гнева на вече раздразнения Учиха. Дейдара знаеше че бе изпратен за да върне Итачи и ако е възможно да залови Джинчурикито. Но това можеше да почака. И без това трябваше да го заловят, а и Наруто бе последният останал.

Всички чуха това което Дейдара каза. Несъзнателно Сакура пръстъпи към Саске и сграбчи ръкава му. Това което чу не й хареса. Само мисълта че Итачи прави всичко това само, за да я отвлече отново и да прави бог знае какво с нея /и аз знам ;Р/ беше нещо което не искаше и да си помисля. Сасуке погледна брат си свирепо, който пък погледна към 3-те шиноби, все още беше ядосан. Саске пристъпи напред като нежно отдръпна ръката на Сакура.

“Итачи.” Гласът му бе заплашителен и страшен.

“Ти изби целия ни клан и остави само мен жив само за да видиш колко си силен.”

Наруто погледна Сакура, челото му беше набръчкано. Тя отвърна на погледа му със смутена физиономия, като не можеше са отговори на все още незададения му въпрос.

“Мразех те и те проклинах, станах по-силен само за да успея да те убия. Днес ще дойде края на живота ти. Ще си платиш за това което стори на клана и за това което стори на Сакура!”

Саске свали ризата си като я остави да падне около кръста му. Сакура и Наруто го наблюдаваха когато тялото му започна да се покрива с черни белези. Когато го покриха цялото, кожата му започна да си променя цвета в тъмно лилаво. Косата му стана сребриста, а и стана по-дълга с няколко педи. Огромни криле с формата на ръце изникнаха от гърба му и очите му станаха черни. Итачи забеляза как чакрата му започна да се променя и да нараства. Никога не бе виждал такава трансформация и бе изненадан от промяната.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:25

“Проклятието на Орочимару, нали?” Попита Итачи.

“Ще умреш заради това коeто стори на тези на които държа!” Саске позволяваше на яда да се показва малко, по малко.

Саске подскочи и сграбчи Кусанаги във въздоха. Итачи отскочи от мястото където беше, за да избегне катаната изпълнена с чакра.

Наруто сграбчи съката на Сакура, “Хайде Сакура-чан, трябва да се разкараме от тук или може да пострадаме.”

Тя кимна и те се запътиха към мястото където бяха Какаши, Джууго и Сай. Когато стигнаха Сай халоса Наруто по главата.

“Ауч! САЙ!”

“Това беше за дето взриви сградата и почти не ни уби, no dick!” /а кажете как да го напиша граматически правилно О.О/

“Ще те убия!”

“СПРЕТЕ!”

И двете момчета се обърнаха към Сакура, изненадани от вика й. До тогава никой от тях не бе забелязал колко отчаяна беше тя. Тя трепереше от гняв и страх. Сълзи пълнеха очите й.

“И ДВАМАТА ПРЕСТАНЕТЕ! В момента Саске-кун се бие с брат си. Замислихте ли се изобщо колко сериозно може да бъде ранен или по–лошо – убит?”

И двете момчета бяха изненадани от тона й и не знаеха какво да кажат.

“НАРУТО! Дейдара току що отиде да съобщи на Акатсуки какво става тук. Изобщо сети ли се че те може би ще изпратят и други за да те отвлекат?!”

Наруто я погледа със страхопочитание и поклати глава преди да забие виновният си поглед в земята.

“САЙ! А ти замисли ли се че с твоите способности би било по-добре ако видиш дали селяните са добре и дали имат нужда от помощ? Защото би го направил лесно с една от твоите рисунки!”

Той също поклати глава два пъти. Вина, чувство което не познаваше, сега почувства в стомаха си.

“И ДВАМАТА СПРЕДЕ ДА СЕ КАРАТЕ ВЕДНАГА! РАЗБРАХТЕ ЛИ!”

И двамата кимаха. Наруто погледна към нея.

“Съжалявам Сакура-чан.”

Сакура погледна тъжното и виновно лице да Наруто. Сълза падна по бузата й. “Наруто, ти си шиноби и като такъв трябва да използваш мозъка си по-често. Притеснявам се за теб и не искам Акатсуки да те заловят, нали?”

Той кимна веднъж, “Не исках да те карам да се притесняваш, Сакура-чан.”

“Всичко е наред Наруто. Сега да видим какво ще се случи.”

Тя се обърна за да наблюдава мача между мъжа който винаги е обичала, и този който презираше, битка на живот и смърт. Какаши се усмихна самодоволно, наблюдавайки Сай и Наруто. Тя определено ги постави на местата им. Сай седеше на земята и рисуваше нещо което да изпрати при селяните и да види дали са добре, а Наруто тихо наблюдаваше битката на Саске. Нито един от тях не говореше, дори не се поглеждаха. ‘Сакура, наистина ги подреди този път. Поне си тук за да им помогнеш да разберат.’ Какаши насочи вниманието си към битката. Джууго беше зад Наруто и също наблюдаваше битката. Той също бе изненадан от тона на Кунойчито, но в същото време и впечатлен. Самият факт че двама шиноби я послушаха означаваше, че я уважават и че се притесняват за нея. Нещо което той не изпитваше много често.

Саске се отдалечи от Итачи. Имаше няколко порязвания по тялото си, а Итачи имаше голяма рана на рамото си, която все още кървеше. И на двамата чакрата беше на привършване, но на Итачи беше повече. Саске знаеше че трябва да привърши с битката колкото се може по-бързо преди да дойдат още членове на Акатсуки. Знаеше че след като убие брат си няма да може да се справи с още един толкова силен шиноби.

Саске събра ръцете си заедно и започна да прави поредица от знаци, същото направи и Итачи.

“Katton: Goykagu no Jutsu!”

“Katton: Goykagu no Jutsu”

Две огромни огнени топки излетяха от устата им, и двете фучаха към другия, и имаха еднаква големина. Саске извади катаната си и протегна ръката си. Прониза рамото на Итачи като направо мина от другата страна. Саске точно щеше да прати Чакра по острието, но тогава почуства силна болка в стомаха си. Погледна надоло и видя кунай, пронизал корема му.

“Око за око, Otouto.”

Стискайки зъби, Саске прати чакра по своя Кусанаги.

“Чидори Нагаши!”

Итачи усети как тялото му започна да изгаря от болка. Тя беше толкова голяма че той даже падна на едно коляно. След като светкавицата спря, Итачи погледна нагоре. Саске извади катаната си от рамуто му. Итачи се наведе напред и изтена сякаш бяха отрязали част от плътта му. Претърси набързо торбичката която беше на кръста му и опъна на земята свитака който извади. Той сложи ръцете си в кръга по средата и събра чакра. От дима който се беше получил Итачи извади самурайската сабя която призова. Погледна раната на гърдите си, той знаеше че ще бъде трудно да използва сабя в това си състояние, но нямаше друг избор. Тази сабя бе специална и щеше да му помогне в тази ситуация.

Саске наблюдавше брат си как призовава сабята докато изваждаше куная от корема си и бавно го остави на земята. ‘По дяволите, ще е трудно с тази рана.’ Погледна към нея за види как е. Беше по – дълбока от колко си мислеше и не изглеждаше че щеше да спре да кърви скоро. Притискайки свободната си ръка към раната, той стана и се изправи лице в лице с брат си.

И двамата имаха само по една свободна ръка. Итачи не можеше да ползва ръката си заради раната си, а Саске не можеше, защото трябваше да придържа раната си иначе щеше да го убие. Саске се опита да измисли някакъв план, но чрез шарингана си разбра че Итачи ще се опита да го намушка. Той блокира сабята на Итачи със своята. Лице в лице с брат си той се намръщи и го отблъсна. Итачи се призими и отново зае позиция. Саске блокира атаките му с катаната си като внимаваше да не пострада. Итачи скочи във въздуха, прескочи Саске и се призими зад него. Саске се обърна за да спре сабята, но тя успя да пореже рамуто му.

Саске се изправи и се взираше в брат си когато изведнъж се почуства странно. Почуства се сякаш изсмукваха чакрата му. Погледна Итачи и видя че раната на рамото му започна да заздравява бавно, но спря след няколко секунди. Саске отново погледна брат си. “Мечат ти-“


“С всяка драскотина изсмуква чакрата на жертвата и с нея лекува раните на ползващия го. Колкото по-голяма е раната, толкова повече чакра отнема. Това не е уръжие което ползвам често, но ти ме принуди.”

Саске отново отблъсна брат си и отскочи назад. ‘Не мога да допусна отново да ме нарани с тази сабя, иначе ще загубя цялата си чакра, а Итачи ще бъде излекуван.’ Той блокира поредната атака на Итачи и се пита да го намушка. Чакрата на Саске намаляваше и той знаеше че трябва да издържи за да направи последния си ход. Той знаеше че за да го направи трябваше да се жертва, а точно жертвопринушението не беше това което желаеше, но все пак бе подготвен да го направи. Докато братята повтараха същите си движения Саске погледна към Сакура. ‘Сакура…Съжалявам…Моля те, прости ми.’ Отново погледна Итачи и го отблъсна, отново отскачайки назад. Итачи не губеше време и веднаха се насочи към брат си отново.

Пое си въздух сякаш всичко се забавя, Саске повдигна меча си над главата, като изглеждаше сякаш щеше да разреже брат си. Итачи и другите бяха изненадани от това което направи след това. Вместо да нарани брат си той пусна своя Кусанаги и го подхвърли към Итачи сякаш той така му е наредил, той събра ръцете си и откри раната на стомаха си.

Итачи лесно избегна катаната, но не разбираше какво правеше малкия му брат. Точно когато стигна до Саске, той усети как сабята му намушква тялото на Саске, но усети и нещо друго, нещо пробождаше гръдта му. Кръвта на двамата Учиха рукна. Очите на Итачи се разшириха като видяха тези срещу него, изпълнени с ярост. Захватката му се отпусна и той пусна сабята си и усети как лявата му ръка падна надоло. Тогава той разбра какво стана докато звука на хилядите птици замъгляваше всичко което той можеше да чуе.

Той погледна надоло с последни сили и видя, че ръката на Саске бе направила нова рана в гърдите му. Саске извади ръката си от кървящата рана. И спря чидорито което беше направил на брат си.

“Убих те Итачи. Най-накрая успях.” Каза Саске опитвайки се да остане в съзнание за по-дълго. Итачи почуства как колената му омекват и как пада надоло приближавайки се все повече и повече до земята. Вдишванията му ставаха все по плитки, усещаше как живота го напуска. Всичко потъмня и затвори очите си, оставяйки смъртта да превземе тялото му.

Саске падна на колене и гледаше брат си на земята. Почуства удоволетворение от това че най-накрая изпълни целта си. Беше неясно, но чу как някой вика името му. ‘Сакура?’ Опита се да погледне нагоре, но дори нямаше достатъчно сила , дори за да държи. ‘Съжелявам… Трябваше да дам живота си, за да убия Итачи.’ Той чу как някой вика името му отново и отново и разбра че се приближава. Изведнъж усети земята под себе си, но още не беше разбрал че е паднал на една страна. Сабята все още бе намушкана в него. Той нямаше достатъчно сила и време, за да я извади.

Изведнъж чу името си от много близо и разпозна хлипащия глас на Сакура. Той почуства нещо топло около раната в стомаха си.

“Саске-кун, няма да уставя да умреш!” Той отново чу решителния глас на Сакура да кънти в ушите му. Това беше последното нещо което помнеше преди да припадне и да се усмихне. ‘Винаги си така решителна…Сакура.’

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:25

Глава 16

Около него, на заден план се чуваха гласове, но наистина много слабо. Не можеше да разбере какво говореха. ‘Къде съм? Какво стана? Мислех, че съм мъртъв...’Изведнъж усети нещо топло отгоре му, но не можеше да определи къде точно беше. Гласовете все още бяха там, но бавно ставаха все по-силни и по-силни. Саске сбърчи вежди, призовавайки съзнанието си.

„Той се възстановява бързо, имайки предвид състоянието, в което дойде.”

‘ Кой е това?’

„Сакура-семпай е невероятна, да успее да го спаси в това му състояние.”

‘Отново ли съм в Коноха?’Саске напъна паметта си, опитвайки се поне да разпознае гласовете, също така и да отвори очите си.

„Така е, но тя използва почти всичката си чакра, както и малко от тази на Наруто.”

„Деветоопашатото момче?”

„Моля те, не го наричай така. Той е силен шиноби на Коноха и би се бил, за да спаси това село, дори и да му струва живота.”

„Съжалявам, Шизуне-семпай.”

Саске усети как ръката му потръпна леко. ‘Шизуне...тя не беше ли ученичката на Хокагето...значи съм в Коноха..’
„Май ще е добре да отидем да видим Сакура. Тя използва толкова много чакра, че припадна. Тя и това момче бяха донесени обратно тук от съотборниците им.”

‘Сакура е припаднала от изтощение? Тогава това значи...’

Топлината, която Саске усещаше изведнъж изчезна, а гласовете заглъхваха все повече и повече.

‘Чакайте...спрете....искам да разбера какво е станало със Сакура! Тя добре ли е?’Звукът от отварянето и затварянето на вратата отекна в стаята. Саске все още беше неспособен да се движи или говори, но сега, след като бе чул какво беше станало, не можеше да заспи. Вместо това мислите му го държаха буден.

‘Значи Сакура все пак ме е спасила...тя наистина е упорито момиче, точно като Наруто.’ Саске можеше да чуе хората да се движат отвън в коридора.

‘Поне Сакура е здрава и невредима, но какво стана след като убих Итачи...’ Ако Саске можеше да се усмихне в този момент, вероятно щеше да го направи.

‘Итачи най-сетне е мъртъв. Целта, която си поставих, е постигната. Сега имам само още едно нещо да направя, но....мога ли наистина да остана и да го направя?’

Саске остави съзнанието си на почине, усещайки дълбокото изтощение да обхваща тялото му. Предавайки се на умореното си тяло и ум, той прочисти мисълта си и заспа.
---------------------------------------------------------------------------

„Искам да я видя! ПУСНЕТЕ МЕ!” Наруто думкаше на вратата на болничната стая, която беше обозначена с числото 203 отпред.

„Наруто, ако предължаваш да думкаш така, ще ти се скарат.” Каза Сай спокойно, облягайки се на стената до вратата

„МЛЪКНИ, САЙ! Не ме пуснаха да видя Саске- темее и си тръгнах тихо и кротко, но отказвам да си тръгна докато не видя Сакура-чан.”

„Тихо и кротко друг път!! Разбесня се и събуди почти целия етаж.”

Игнорирайки коментара на Сай, Наруто удари по вратата още 3 пъти. „ШИЗУНА-ЧАН ПУСНИ МЕ!!”

„НАРУТО!”

Наруто се врътна на пети, чувайки до болка познатия глас да крещи заплшително името му.

„Ако допреш ръката си до онази врата още един път, ще те прокудя от Коноха завинаги!”

„ ТСУНАДЕ-НО-БАА-ЧАН!”

Саннинът направи няколко стъпки напред „Наруто, знам, че си притеснен за приятелите си, но моля те, успокой се и изчакай Шизуне да излезне.”
„Но Тсунаде-но-баа-чан..”

„Не искам да слушам, Наруто. Сядай на пейката и чакай ТИХО!”

Скръствайки ръце, Наруто отиде до пейката до отсрещната стена и седна. Сай тихо го последва. За огромна изненада на Наруто, Тсунаде се присъедини до тях на пейката.

„Тсунаде-но-баа-чан?”

„Не искам да прекъсвам медицинските прегледи или работата на докторите, освен ако не се налага. В този случай смятам, че Сакура ще се събуди скоро, аз също искам да я видя.

Наруто погледна Хокагето, седящо до него и се усмихна. ‘Тя също се тревожи за Сакура-чан....предполагам, че няма избор, все пак Сакура-чан е нейна ученичка.’

Като изминаха две минути, Наруто започна да нервничи с крак по пода, изпълвайки коридора с постоянен тупкащ звук.

„Наруто, това е изнервящо.” рече Сай.

„Не ми пука! Защо се бавят толкова?!”

„Наруто, изминали са само 2 минути.” Каза Тсунаде, също изнервена от звука.

„Само толкова?!” Наруто въздъха нетърпеливо и се облегна още по-назад, продължавайки да тупа с крак.”

Сай се обърна да погледне към Наруто, раздразнен, „Наруто!”

„Какво?!” кресна той.

„Продължава да е изнервящо.”

„ГРРРРРРРРР!” Наруто всеки момент щеше да избухне, когато вратата пред тях се отвори от усмихнатата Шизуне.

„Тя е будна, сега може да влезнете.”

Трите шинобита на пейката изтичаха в стаята и се наредиха до леглото на Сакура, нетърпеливи да говорят с нея.

„САКУРА-ЧАН, ДОБРЕ ЛИ СИ?”

„Наруто, добре съм..”

„Сигурна ли си?” попита Сай от другия край на леглото.

„Наистина, добре съм.”

Дълбока въздишка на облекчение се чу от тримата, стоящи до нейното легло. „Видяхте ли Саске-кън? Той добре ли е? Какво стана след като припаднах? Дойдоха ли още Акатски? Как-„

„Ей, забави малко темпото, Сакура, ще отговорим на въпросите един по един.” Рече Тсунаде.

„Поне ми кажете за Саске, той добре ли е, оцеля ли?” Лицето и гласът й бяха умоляващи и крехки. Отговорът можеше или да я изпълни с радост или да я съкруши.

„Той е добре. Един етаж по-нагоре, възстановява се бързо.”

Тя седна назад в леглото, издишвайки въздуха, който несъзнателно беше затаила. „Благодаря на небесата, че е добре.”

„Добре се справи, Сакура-чан.” рече Наруто усмихвайки се към своята приятелка и сестра. Сакура погледна в големите сини очи на Наруто. „Благодаря ти Наруто.” ‘За това, че винаги си до мен, когато имам нужда от теб.....без ти да ми услужиш с твоята чакра, не съм сигурна, че Саске-кън щеше да оцелее...’ Тя усети как очите й се насълзиха. Премигвайки, за да задържи сълзите, тя се усмихна на приятелите си. След секунда пак се изправи, „Акатси появиха ли се отново?”

„Не, успяхме да си тръгнем преди да се появят. И всичките селяни са добре между другото.” каза Сай, като й се усмихна с усмивка, която приличаше на поредната негова изкуствена.

„Тсунаде-сама, кога ще може да видим Саске-кън?”

Изведнъж изражението й стана сериозно. „За съжаление, той още не се е възстановил достатъчно, че да може да го посещават. Това, което му е нужно сега е почивка. И преди да попитате, щом се възстанови, не съм сигурна, че изобщо ще може да го видите.”
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:26

„КАКВО?!” кресна Наруто.
„ЗАЩО?!” извика Сакура.

Тя пое дълбоко дъх. „Надявах се да ви кажа след като излезнеш от болницата, но явно нямам избор. Саске все още се води за изчезнала нинджа, и въпреки, че уби Итачи и Орочимару, той предаде селото си и старейшините искат да го подложат на съд, на който ще се реши съдбата му.”

Настъпи тишина в стаята докато Сакура и Наруто осмисляха чутото.

"Н-но Тсунаде-сама не мислиш ли, че това, което е направил, убивайки Орочимару и Итачи, прави каквото и да е било наказание незаслужено. Имам предвид, изпитания, да изпълнява само D и С мисии – да, но не мислите, че те ще....ще...” Ужасът от мисълта се отразяваше в гласа и лицето й. Сакура беше уплашена само от мисълта какво можеха да направят старейшините с него.

„Това няма да стане, Сакура-чан.”

Всички погледнаха изненадано към Наруто, „Саске-темее наистина предаде селото преди много време, това не го отричам, но докато го нямаше, той никога не нападна Коноха или нейните нинджи. Той всъщност на всяка цена отбягваше Листото и неговите шинобита, не е убил никого от нашите докато го нямаше. Да не споменаваме, че уби Орочимару – най голямата заплаха за Коноха и Учиха Итачи, изчезнала нинджа и член на Акатски, който изби целия Учиха клан.”
„Наруто...” Сакура не можеше да не усети как бузите й се затоплят. Наруто можеше да бъде толкова наивен понякога, но иначе направо излъчваше топлина и любов.

„Във всеки случай казах повече, отколкото възнамерявах. Когато системата ти свърши, може да си ходиш вкъщи, Сакура.”

„Благодаря, Тсунаде-сама.”

Тя се усмихна на своята ученичка, врътна се на пети и вдигна ръка във въздуха да помаха за чао, „Е имам да попълня малко документация, така че ще се видим когато излезнеш от болницата, до скоро.
„А, ама Тсунаде-сама..”

„Не се тревожи за Саске, Сакура. Засега ще трябва да я караш по-полека.”

Сакура щеше да я повика още един път, но тя напусна преди Сакура да може да каже каквото и да е било.

„Не се притеснявай, Сакура-чан, Саске ще е добре. Сигурен съм, че Тсунаде-сама ще вкара малко акъл в главите на тия старейшини.”

„Или ще умре като предател.”

И Наруто и Сакура врътнаха глави към Сай, който се беше облегнал на рамката на леглото, скръстил ръце.

„КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЧИ ТОВА?!” викна Наруто.

Сакура беше прекалено ядосана, за да каже нещо. Несъзнателно започна да излъчва убийствена аура.
„Е, той е предател, защо да не умре от предателска смърт?” каза той така между другото.

Преди Наруто да може да реагира, една светкавица в розово прелетя покрай него. Следващото нещо което видя бе Сакура, която бе залепила тялото на Сай за стената, образувайки голяма влъбнатина. Ръката й държеше гърлото му в смъртоносна хватка. Наруто, както и Сай, беше шокиран от убийственото намерение, което тя излъчваше, но това, което беше още по-шокиращо беше заплашителният и тъмен тон на гласа й, когато тя проговори.
(ала Дарт Вейдър ХD) „Сай.Aко кажеш още веднъж нещо такова, обещавам ти, ще те убия с голи ръце и ще се наслаждавам на всеки момент от количеството болка, което ти причинявам. Сега изчезвай и не искам да те видя повече."

Тя го одра докато отдръпваше ръката си от врата му. Сега вече, когато ръката й не притискаше трахеята му, Сай си пое дълбоко дъх. Взирайки се в тъмното изражение на момичето пред него, той не каза нищо повече и излезе от стаята без да се обръща.

Сакура се обърна да погледне към Наруто. Той също я погледна, изненадан и несигурен какво да каже. „Сакура-чан, ти....”

„Съжалявам, Наруто. Просто не можах да понеса как той отново нападна Саске-кън и след това коментара за предателската смърт.... Просто ми прищрака.”
„Всичко е наред, Сакура-чан. Щях да направя горе-долу същото нещо, ти просто ме изпревари. Разбира се, никога не бих си помислил, че можеш да излъчваш такова огромно желание да убиеш някого.”

„А? Аз не възнамерявах наистина да...”

Наруто погледна приятелката си невярващо, „Сигурна ли си, че не възнамеряваше...?

„Сигурна съм Наруто.” Сакура го подмина и отново легна в леглото си . Гледайки към системата от лявата й страна, тя осъзна, че беше издърпала иглата без дори да го осъзнае. Мърморейки нещо под нос, тя взе и започна да натиква обратно в кожата си.
Наруто наблюдаваше как тя си слага обратно иглата. ‘Явно наистина много го обича, щом наистина е нямала намерение да го направи, но да извърши такова нещо, само защото някой е казал, че Саске трябва да умре... Сакура-чан, дали Саске осъзнава какъв късметлия е, че има някой като теб до него?’

„Наруто.”

Прекъсвайки мисълта си, той седна на стола до леглото, „Да?”

„Откога съм тук?”

„Ние се върнахме късно онази вечер, а сега е късен следобед, значи беше в безсъзнание поне 4 дена, или 86 часа.”

Тя не очакваше да е било толкова дълго, но все пак, беше използвала цялата своя чакра, после малко от тази на Наруто след като се беше била с Карин, Итачи и Кисаме, затова не беше напълно изненадана. „Виждал ли си Саске-кън?”

Той поклати глава. „За съжаление не. Опитах да го видя, но първо когато дойде тук, веднага го откараха в спешното, само за да са сигурни, че всичко е наред. След като заключиха, че вече няма опасност за живота му, излекуваха малките му наранявания и го настаниха в болнична стая да си почива.”

Тя кимна веднъж, „Наруто.”

„Хм?”

„Ти си добър приятел. Благодаря ти, че винаги си тук.” Тя го погледна, очите й се навлажниха, изглеждаше така, все едно всеки момент щеше да заплаче. Наруто се изправи.

„А! Не плачи, Сакура-чан! Аз всъщност не направих нищо, затова няма за какво....”

„Грешиш!”

Наруто просто гледаше момичето пред себе си. Тя се обърна с лице към него.

„Наруто, винаги си бил до мен, когато съм имала нужда. Изглежда, всеки път, когато съм в опастност, ти си там, за да ме спасиш. Дори когато само пречех, ти все съумяваше да ме спасиш, излагайки своя живот на опастност. Този път, беше там, когато животът на Саске-кън беше в опастност.” Сълзи пълзяха надолу по бузите й.

„Сакура-чан, аз наистина не-„

„Наруто.....благодаря ти.”

Той усети как бузите му започнаха да горят, докато гледаше розовокосото куноичи пред него.
„С-Сакура-чан..” Той се усмихна и моментално свлече поглед към пода.

Имаше дълга пауза на тишина, докато Наруто зяпаше усмихнат пода, а Сакура гледаше русокоското пред себе си. Изправяйки се, той скръсти ръце зад главата си, „Не направих нищо специално. Просто ти дадох малко чакра. Ти си тази, която го излекува. Мисля, че ти, Сакура-чан си страхотна,за да можеш да правиш тези работи...”

Тя усети главата й да се помръдва докато го слушаше. Той я погледна, дарявайки я със същата глуповата и любвеовилна усмивка, с коята винаги се усмихваше.

„Сега всичко, което трябва да направиш Сакура-чан е да излезе от болницата, за да може заедно да пребием Сай.

Тя не можеше да спре усмивката, която се появи на устните й. Доволен, че я развесели, Наруто се врътна на пети, „Е, мисля, да отида и да хапна малко Рамен, след като отдавна не съм ял. Карай го по-полека Сакура-чан. Ще се видим по-късно.”

Сакура гледаше как той затвори вратата след себе си, след като помаха за довиждане. ‘ Наруто, ти наистина си невероятен.’ Усмихвайки се на себе си, тя се облегна назад в леглото си и погледна към системата. Скоро щеше да бъде празна. Тя пресметна, че й остава още около час, докато свърши. Заглеждайки се навън през прозореца, Сакура забеляза, че слънцето беше почти залязло. ‘Трябва да е около 9 или 9 и 30. Дневната смяна скоро ще свърши...’ Затваряйки очи, Сакура реши да си почине малко преди да се запъти към дома.
----------------------------------------------------------------

Два дена бяха изминали, а все още не можеха да видят Саске. Сакура започваше да става нетърпелива. Знаеше, че нараняванията му бяха дълбоки и опасни, но той почиваше вече трети ден и всичко беше излекувано. Тя искаше да го види независимо от всичко, което й казваха. Тя вървеше нагоре-надолу из стаята, ядосана от създалата се ситуацията. Несъзнателно беше измислила план, когато тренираше със Сай и Наруто. Толкова се беше потопила в мисълта за Саске и това колко иска да го види, че не осъзна голямата каша, която беше направила. Звукът от крясъците на клонингите на Наруто, опитващи се да избягат от земетресението, я изкара от нейния транс. След като се извини, тя си тръгна, за да избистри ума си, но това само я доведе до нервничене нагоре-надолу из стаята й, а в главата й мислите й още повече се заплитаха.

„Мамка му!!”

Лягайки на леглото си, тя се зазяпа в тавана. ‘Няма да е толкова трудно да го направя. Просто ще се чувствам така, все едно съм предала доверието на Тсунаде-сама...чакай...’ тя седна в леглото с лека усмивка на лицето. ‘Тсунаде-сама каза, че не тя, а старейшините искат да подложат Саске на съд. Значи технически няма да изпитвам доверието на Тсунаде-сама, а тяхното...чакай.’Тя въздъхна. ‘Това е е ли и технически по-лошо? Имам предвид, те са старейшините, моята съдба може да е в техните ръце...какви ги говоря? Какво ще направят на медицинска сестра, ученичка на Тсунаде-сама, нахлула в болницата...освен това, хич не ми и пука какво ще кажат.’

„Хайде!”

Сакура стана и отиде до гардероба си да вземе облеклото на медицинска сестра, което Тсунаде й беше дала. Тя не обичаше да го носи, изглеждаше леко....е, да кажем, че изглеждаше като нещо, което Ино обича да носи. Тя въздъхна като извади червено бялата рокля и я метна на леглото. Тя така и не я облече, през цялото време отказваше да я носи. След като никой не се занимаваше да търси сметка на ученичката на Хокагето, на Сакура й се размина. Само Тсунаде я беше накарала да я облече.
Сакура поклати глава, гледайки дрехата на леглото. Припомни си момента, когато й я дадоха.

СПОМЕН

„Сакура, Ино, от днес и двете започвате да работите в болницата.”
Двете момичета пред нея кимнаха. „Не ни достига персонала тези дни и след като и двете все още развивате уменията си, сега имате възможността да научите много докато работите тук.”

„Ще дам най-доброто от себе си, Тсунаде-сама.” Каза Сакура като се поклони леко.
„Няма да изостана от Сакура, Хокаге-сама.” Рече Ино, също с лек поклон.

Двете момичета се обърнаха да излязат от кабинета.

„Чакайте”
Обърнаха се да я погледнат. И двете бяха шокирани от това, което видяха в ръцете й, но и двете бяха шокирани по различни причини.

„О БОЖЕ МОЙ! ЯЯЯЯЯЯ! Какво е това?” Ино изтича до бюрото, гледайки червено белия тоалет в едната от ръцете на Тсунаде.

„Това е за теб, Ино, а това е за Сакура.”

Ино сграбчи роклята и я стисна все едно беше плюшено мече, „Нямам търпение да я пробвам!”

Може да ползваш малката баня вдясно, ако искаш.”

Ино кимна и се изстреля в банята, тряскайки без да иска вратата след себе си. Сакура се приближи до бюрото, за да разгледа роклята по-отблизо. Беше къса бяла рокля, с къси широки ръкави и, очевидно, дълбоко V-образно деколкте. Имаше червен колан, който обхождаше талията. Малки червни копчета се издигаха нагоре от колана до деколтето, където имаше 2 малки джоба от двете страни на торса. Сакура направи физиономия, гледайки малката рокля пред себе си.

„Тсунаде-сама...”

„Не искам и да чувам, Сакура. Всички медицински сестри трябва да носят тази рокля.”

„НИКОГА НЕ СЪМ ВИ ВИЖДАЛА ДА Я НОСИТЕ!” каза тя, сочейки към учителката си.
_________________

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:27

„Това е защото аз съм Хокаге и мога да си нося каквото поискам...”

„Тсунаде-сама!”

„Сакура, не спори с мен, а отивай да се преоблечеш!”

В този момент Ино изхвърча с розови бузи от банята и направи поза. Сакура и Тсунаде се почувстваха глупаво. Беше къса пола и прилепнала рокля, която очертаваше добре фигурата на Ино. Освен това изглеждаше така, все едно „случайно” е пропуснала да закопчае най-горното копче, така че се получи по-голямо деколкте, отколкото трябваше.

„Всички момчета ще изпопадат като ме видят в това! Щом Саске-кън се върне и ме види, отново ще се влюби в мен.”

„Той и преди това не те обичаше, Прасино!”

„Ти просто ревнуваш, Голямо чело такова!” каза тя, все още кълчейки се.

Ръмжейки, Сакура грабна дрехата от ръцете на Тсунаде и изчезна в банята да се преоблече. След няколко минути тя излезна със същия тоалет, който обаче й седеше малко по-различно. Роклята на Сакура, поради някаква причина, беше доста по-тясна и прилепваше точно на всичките й извивки, очератвайки фигурата и изваяните й крака. Червеното по роклята се съчетаваше с протектора й за глава и подчертаваше косата й. Ино пронизваше с поглед най-добрата си приятелка, която боязливо се подаде от банята. Лицето й беше почервеняло едновременно от гняв и срам.

„ТСУНАДЕ-САМА...” Ино довърши вместо нея „ЗАЩО НЕЙНАТА РОКЛЯ Е ПО-ТЯСНА?!?!”
„Амиии...бяха останали само 2 номера и, съжалявам Ино, но тази рокля просто нямаше да можеш да вдигнеш над бедрата, затова трябваше да я дам на Сакура.”

Ино беше ужасена. Лицето й изведнъж изглеждаше изпито и старо. Тя залитна назад, слагайки ръка над сърцето си, все едно е получила инфаркт. Сакура се подсмихна и отиде до своята приятелка като гледаше да поклаща бедра малко повече от обичайното.

„Как ти се струва, Прасино?”

„НЕ СИ ПО-СЛАБА ОТ МЕН, ГОЛЯМО ЧЕЛО ТАКОВА!!!!”

В сляпа ярост, Ино се врътна на пети и изхвръкна от стаята колкото се може по-бързо, тряскайки вратата след себе си.

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура се подсмихна. Въпреки, че мразеше тази рокля и никога не я облече повторно, онзи път абсолютно си заслужаваше, за да издразни Ино. Тя погледна навън и забеляза, че вече се беше стъмнило. Хвърли поглед на часовника на нощното шкафче, който показваше 11:02. Поемайки дълбоко дъх, тя започна да се преоблича в омразната дреха. Когато свърши, излезна през прозореца и започна да скача от покрив на покрив, за да стигне до болницата. За по-сигурно маскира чакрата си. Искаше на всяка цена да избегне някой да я види, особено хора, които познаваше, като Наруто или Рок Лий. Най-накрая стигна до последния покрив и събра ръце, за да се трансформира.

Като скочи долу, имаше дълга черна коса, леко по-тъмна кожа, тъмни очи, беше по-ниска и по-слаба. Сега вече роклята й ставаше по мярка, беше по-широка в гърдите и бедрата. ‘Боже, това практически е детска униформа...’Тя с уверен поглед се качи по стълбите и се запъти към главното гише.

„Добър вечер, с какво мога да ви – оо, Юки?” рече момичето зад гишето.
„Здравей, тук съм да помогна с нощната смяна” отвърна Юки/Сакура.
„Шизуне-семпай очаква ли те?”
„Да, каза да намина към 11 и 30.” Тя се усмихна сладко.
„Е, малко си подранила, но съм сигурна, че не е проблем. Мисля, че Шизуне-семпай е на 4-ия етаж, може да отидеш.”

Сакура се поклони и се запъти към стълбите, ‘Леле, генините наистина се заблуждават лесно...’ Тя продължи да маскира чакрата си докато минаваше по коридорите. Нощно време нямаше почти никакви хора, което правеше промъкването доста по-лесно. Най-накрая стигна до третия етаж и все още никой не я беше забелязал. ‘Сега само трябва да намеря стаята на Саске-кън.’ Събирайки ръцете ти заедно, тя започна да търси следи от чакра от стая в стая. Първите три стаи бяха празни, в следващите две имаше хора, чиито чакри тя не разпозна. Най-после, в края на коридора, от дясната страна, тя откри неговата чакра. Без повече да се бави тя изтича по коридора спирайки пред врата на която пишеше 311. Тя се огледа за да провери дали има някой наоколо, после сложи ръка на дръжката и се опита да отвори. За нейно разочарование имаше малка преграда около нея. ‘По дяволите, хайде, не искам да използвам чакрата си..’Стискайки здраво дръжката, Сакура затвори очи,за да съсредоточи чакра в ръката си. Сложи другата ръка с показалеца и средния пръст събрани заедно пред лицето си. „Кай”

Леко щракване подсказа, че вратата е вече отключена. Бързо, тя отново замаскира чакрата си и влезе в стаята, затваряйки веднага вратата след себе си. Стаята беше тъмна, всички лампи бяха изгасени. Единствения източник на светлина беше прозорецът над леглото. Дъхът на Сакура секна като видя спокойното лице на Саске, осветено от лунната светлина, идваща от прозореца. Тя събра ръцете си, освобождавайки се от трансформацията. Бавно се приближи до леглото и седна до него. Сакура просто не можеше да се сдържи да не се загледа тихо в лицето му. Внезапно очите му се отвориха, стряскайки я. Дъхът и заседна в гърлото, тя сграбчи гърдите си в шок.(ОМG ХD)

„Сакура.”

„Саске-кън, изкара ми ангелите.”

„Защо се промъкна тук?”

„Н-не се промъквах...” излъга тя

Той я погледна с поглед тип ‘Знам кога лъжеш’ и тя отклони поглед на страни, изчервявайки се.
„Добре де, промъкнах се.”

„Защо?”

„Защото исках да те видя.” ‘Саске-кън, имах нужда да те видя....да видя дали си добре.’Той седна в леглото, за да може да я вижда по-добре.

„Защо се промъкна да ме видиш, Сакура?”

„О...ъм....амиии....” Сакура не искаше да му разкрие факта, че старейшините искаха да го съдят и затова никой не можеше да го посещава дотогава. Тя преглътна и погледна настрани, опитвайки се да измисли правдоподобен отговор.

„Не ме лъжи, Сакура.”

Тя се обърна да го погледне с умоляващи очи. „Саске-кън, никога не бих те излъгала.” Тя пое дълбоко дъх и го погледна право в очите, „Саске-кън, аз и Наруто искахме и се опитвахме да дойдем да те видим, но....на никой не му е позволено да те вижда.”

Той усети как едното му око премигна леко, „Защо не?” попита той предпазливо.

Сакура се поколеба, тъкмо беше казала, че не би го излъгала, и току-що й се прииска да не го беше казвала. Саске нежно хвана брадичката й, още веднъж придърпвайки я близо до лицето си. Сакура усети как бузите й стават розови.

„С-Саске-кън...” Гласът и беше приглушен. Лицето на Саске все повече и повече се приближаваше към нейното. Сърцето й прескочи един удар когато усети топлите му устни притиснати до своите. Тя не очакваше той да я целуне, но сега не се оплакваше. Инстинктивно, тя обви ръка около гърба му и се вкопчи в блузата му. Той облиза доллната й устна, искайки разрешение да проникне. Сакура почти се подсмихна, усещайки езикът му да се притиска към устните й. Тя отвори устата си, изпълнявайки желанието му. Изведнъж, усети силна ръка да се увива около кръста й. Единственото нещо, което чуваше беше звукът от биенето на сърцето й в ушите си. Не знаеше колко време се целуваха, но измина доста, докато се разделят за да си поемат въздух.

Саске се подсмихна като видя червенината по бузите й. Учудващо той се още можеше да я види дори в тъмното.

„Благодаря ти, че ме спаси, Сакура.”

„А?О..а...п-пак заповядай.” Каза тя, все още възстановявайки се от целувката.
Саске не можеше да не забележи внезапната промяна в държанието й, нещо подобно на това на Хината около Наруто. Тя изведнъж изглеждаше тиха и срамежлива, което явно забавляваше Саске.
„Чух, че си изразходвала всичката си чакра, както и малко от тази на Наруто.”

„Д-Да, н-нямах избор, иначе можеше и да не оживееш.” Каза тя тихо.

Саске забеляза, че изражението й беше болезнено. Той хвана лицето й и я накара да го погледне в очите, „Сега съм добре, Сакура, няма защо да се тревожиш.”

Тя леко му се усмихна и кимна.

„Сега, кажи ми защо се налагаше да се промъкваш, за да ме видиш.”

Тя напълно беше забравила за разговора. ‘Тази целувка определено изхвърли всички мисли от главата ми.’ Сакура отново усети как се изчервява.

„Сакура.”
„С-Саске-кън, аааз не-‘’
„Просто ми кажи, Сакура.” Гласът му постепенно ставаше по-малко нежен и по-изострен. Тя го погледна, молейки се той да не направи нещо, което тя не искаше.
„Саске-кън...старейшините искат да те съдят веднага щом се възстановиш напълно.”

Той продължи да я гледа за момент, но по никакъв начин не показа, че беше изненадан или шокиран. Той просто седеше в леглото, зяпайки тавана. Сакура очакваше по-различна реакция от Учиха-та срещу нея, но беше изненадана , когато той изобщо не реагира.

„Саске-кън, не изглеждаш много изненадан от тази информация.”

„Малко или много очаквах нещо такова.”

„К-какво?” Много въпроси, които тя искаше да зададе, изникнаха в главата й и тъкмо тя щеше да проговори, той я прекъсна.

„Кога е датата на делото?” попита той с каменно лице.

„Всъщност не знам. Сигурно ще разбера, ако попитам Тсунаде-сама. Мисля, че ще е някъде другата седмица, имайки предвид, че вече си почти излекуван.”
Тя го гледаше легнал там на леглото. Той се взираше в тавана без да помръдва, по лицето му не можеше да се прочете нищо. По някаква причина това нараняваше Сакура, да го гледа толкова празен.

„Саске-кън...откъде-‘’

„Може би е по-добре да си тръгваш вече, още съм доста изморен и трябва да си почина.” прекъсна я той.

Тя се почувства така, все едно някой я беше наръгал в стомаха. „Д-добре тогава.”

Бавно, тя стана, гледайки го през цялото време. „Лека нощ, Саске-кън.”

„Аа.”

Свивайки юмруци, тя се обърна и се запъти към вратата. Преди да хване дръжката, тя се спря да го погледне. „Ще разбера кога е датата за делото и ще дойда пак да те видя, става ли?”

„Аа.”

Прехапвайки устни, тя се обърна и излезе от стаята тихо, слагайки отново бариерата след себе си. Саске остана да лежи, потънал в мисли. ‘Знаех, че ще искат да ме подложат на съд....просто не предполагах, че ще е толкова скоро.’

Той обърна глава към прозореца. ‘Все пак наистина предадох Коноха, затова старейшините очевидно искат да ме накажат по някакъв начин...но...повечето избягали нинджи ги екзекутират или ги пращат в затвора най-малко за няколко години, преди отново да са свободни. И веднага щом излязат, са под строго наблюдение и им е разрешено да изпълняват D и C мисии. След това, не им е позволено да излизат от селото, докато старейшините не решат, че може да им се има доверие. Щом това стане, на тях им е позволено да изпълняват B мисии, но нищо на по-високо ниво, докато старейшините не кажат друго.’

Саске пое дълбоко дъх и погледна към светещите звезди и лунната светлина в нощното небе.

‘Не знам дали ще мога да остана за това дело.’

‘Но ти уби Орочимари и Итачи. Ще го вземат предвид.’

‘Ооо, не пак ти! Това, че ги убих не заличава факта, че предадох това село и старейшините ще заявят същото.’

‘Това ще ти помогна да се измъкнеш най-малко от екзекуцията. Майната му, дори може да прескочиш и затвора.’

‘Не знам, не мисля, че е имало избягали нинджи, които да са се отървавали досега от затвора.’

‘Дори и да отидеш в затвора, ще е само за малко. Знаехме, че това все някога щеше да стане, след като винаги искахме да се върнем тук.’

‘Какво е това „ние” сега? Исках да се върна, но така и не възнамерявах да го направя.’

‘Да, но тук има неща, които винаги са те карали да искаш да се върнеш...знаеш за какво говоря.’

Саске се загледа в няколкото облака, движещи се през нощното небе.

‘Така е, но не искам да рискувам своя живот за нещо толкова глупаво. Ако старейшините решат, че трябва да ме убият, тогава няма измъкване, но ако е избягам преди делото...’

‘Ами Сакура!’

Това бе нещо, което Саске не очакваше да чуе от вътрешното си аз.

‘Какво за нея?’

‘Ако отново си тръгнеш, отново ще й причиниш болка. Искаш да я накараш да страда ли?’

Това като че ли засегна струна в сърцето на Саске. Знаеше, че вътрешното му аз имаше право, но какъв избор имаше?

‘Просто млъкни, за да спя. Сега трябва да си почина.’

‘Не избягвай темата!!!’

‘Заспивай бе, по дяволите!’

‘ДОБРЕ! Но утре ще си поговорим за това!

Саске пренебрегна последния коментар на другото му аз и започна да се унася, прочиствайки си ума от всякакви мисли.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:28

Глава 17

Сакура се събуди на следващата сутрин и се почувства все едно нещо притискаше стомаха и.'Защо се чувствам така все едно нещо ужасно ще се случи?'Тя стана и погледна през прозореца,виждайки как вятъра раздухваше червените и кафяви листа от дърветата.'Изглежда есента наближава бързо'.Въздишайки,Сакура тръгна към шкафчето си,за да вземе дрехи за обличане.За нейно удивление единственото нещо,което беше чисто беше старата и червена униформа.Благодаря на Бога,че това нещо все още ми става... е поне горе-долу ми става.'И наистина все още и ставаше,но и стоеше много по-тясно от преди (yo,Sexy ;]).От както беше порастнала,тя имаше повече извивки и беше променила плоската си фигура.Сакура не искаше да носи тази дреха навън,защото хората започваха да я зяпат,и най-вече мъжете.След като се преоблече,тя погледна часовника си.

"КYAAAAAAA!!!!! Толкова много закъснявам! Вече е девет и половина!"

Грабвайки нинджа чантата си и наколенката си (от д-р Ливайн xD),тя побягна навън,тръшвайки след себе си вратата.

---------------------------------------

Две момчета чакаха на моста и никой от тях не говореше на другия.Единия беше облечен в оранжево и черно и имаше раздразнено изражение,а другия тихо рисуваше.

"По дяволите! Къде е Какаши-сенсей? И Сакура-чан? Защо съм принуден да чакам тук сам с този тип ?!"

Наруто посочи седящия на дървения панел тийнейджър. "Защото си късметлия,малък член." - каза Сай без да го поглежда.

"САЙ!!!"

"Здравей,Наруто."

Наруто се обърна към женския глас,който достигна до ушите му. "САКУРА-ЧАН! ЗАКЪСНЯ!"

"Знам,съжалявам.Успах се."

"Хмпх.Поне е извинение,на което мога да повярвам." - каза Наруто подмятайки вечните закъснявания на Какаши.

Сакура му се усмихна леко и после забеляза тъмнокосото момче на моста.Той стана и тръгна към нея.Малко изненадана от действията му,тя повдигна вежда "Ъммм.. здравей,Сай."

Той и се усмихна и се протегна напред,увивайки ръцете си около нея в прегръдка. "Здравей,Сакура-чан."

Сакура почувства как тялото и застина от внезапното му странно посрещане.

"АА! ПУСНИ САКУРА-ЧАН! И ЗАЩО Я НАРИЧАШ "САКУРА-ЧАН"!?"

След като я стисна леко,Сай я пусна и се върна на същото място,на което рисуваше.Сакура продължи да стои на мястото си в пълен шок,несигурна в това какво да направи или каже.Наруто бързо отиде до Сай.

"КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ БЕШЕ ТОВА,САЙ!!!"

"Спри да викаш в ухото ми,малък член."

Наруто беше на път да скочи върху момчето,когато изведнъж всички погледнаха към внезапното разпръскване на листа. "Йо!"

"ЗАКЪСНЯВАШ!" - извика Наруто.Той беше изненадан,че не чу гласа на Сакура заедно с неговия и погледна към нея.Изглежда тя все още беше в лек шок от това,което и беше направил Сай. (превземки -_-)

"Съжалявам,загубих се по пътя-"

"ЛЪЖЕЦ!" - извика Наруто.

Какаши изглежда просто игнорира този коментар и погледна към тримата ученика пред себе си.Той скочи долу,приземявайки се до необичайно тихото кунойчи.

"Сакура,добре ли си?"

"Ъ? О,Какаши-сенсей,да.. добре съм."

Не съвсем сигурен в това,той кимна и се изправи. "Добре.Понеже е толкова мрачен ден и изглежда ще вали,ще тренираме докато започне дъжда."

"Но,Какаши-сенсей,а какво ако не завали изобщо?" - попита Сакура.

"Тогава ще спрем по обикновения си час.(Логикааа xD) Сега да тръгваме." - каза джуунина.

Четиримата шиноби тренираха през повечето време от деня и спряха по обикновения си час понеже така и не заваля.Сакура изглеждаше замаяна през целия ден и Наруто продължаваше да я обсипва с въпроси.Той си мислеше,че е заради прегръдката на Сай,но Сакура така и не им каза истинската причина,която я тормозеше.Тя ги остави да мислят,че времето и прегръдката са я поставили в това странно настроение.

Най-после тренировката свърши и всички се разделиха и тръгнаха по различни пътища.Наруто тръгна към мястото за рамен и почти успя да замъкне Сакура със себе си,но тя все пак отказа,обявявайки,че трябва да се срещне с Ино.Цупейки се,Наруто тръгна да си вземе рамен сам,давайки шанс на Сакура да направи това,което и беше в главата цял ден.Веднага щом излезна извън обсега на Наруто,тя хукна към кулата на Хокагето.Умът и беше препускал силно,откакто беше видяла Сасуке предната вечер.Тя искаше да поговори с него повече,да прекара малко повече време с него,но той предпочете тя да напусне. 'Той дори не знае,че Суйгетсу и Карин са мъртви и че Джууго сега е под интензивното лечение на Тсунаде,за да може тя да види дали може да намери лек за неговата болест.'

Сакура не можа да премахне това гадно чувство,което имаше през целия ден още от сутринта.То не я оставяше все едно беше някакво предупреждение,преливащо извън тялото и.Притеснена,тя набра скорост използвайки чакрата си,за да я изстреля по-бързо напред.Въпреки,че не беше толкова далече,на нея и се стори цяла вечност докато стигне до там. 'Успокой се.Нищо не се е случило.Просто е някакво стомашно разтройство или нещо подобно' (диария xDDDDDD). Тя знаеше,че не е това,но като се лъжеше,си помагаше да се успокои.Най-накрая тя стигна кулата и се засили възможно най-бързо. 'По-бързо! Защо всичко изглежда толкова бавно?!'

Щом стигна до последните стълби,тя тръгна по пътя,който познаваше много добре.Преодолявайки хората,които вървяха по коридора,тя ги игнорираше,сякаш имаше тунелно зрение. 'Само още малко.' Най-после видя вратата отпред и набра скорост.Сакура започна да диша по-тежко докато се приближаваше все по-близо и по-близо.Стигайки вратата,тя почука три пъти малко по-силно,отколкото искаше.

Тя чу гласа на Тсунаде да казва "Влез".Взимайки си дъх,престъпи в стаята,затваряйки вратата след себе си.

"Сакура,да не би да си тичала през целия път до тук?" - попита Хокагето с нотка тревога в гласа.

"Д-да." - каза тя на пресекулки.

"Не съм те извикала,така че щом си тичала значи е нещо важно.Така ли е,Сакура?" - Тсунаде изчака търпеливо дишането на момичето да се стабилизира,за да може да проговори отново.

"Тсунаде-сама,исках да узная кога ще се състои съдебното дело срещу Сасуке-кън?"

Хокагето леко повдигна вежди. "Тичала си през целия път до тук,за да ме попиташ това?" - попита тя любопитна.

"Просто искам да знам.Моля ви,кажете ми."

Тсунаде погледна лицето на ученичката си.Тя можеше да види по него тревога и притеснение.Стоейки на стола си,Тсунаде си пое дълбоко въздух преди да отговори.

"Някой е счупил бариерата на стаята му миналата нощ,а не беше разрешено на никой да го вижда.Генин няма необходимите умения да го направи,така че би трябвало да е чуунин или по-вишестоящ.Имаш ли някаква идея кой може да е бил?" - попита тя със спокоен,но и обвинителен глас.

Сакура погледна изненадана жената пред себе си,чудейки се дали да и каже истината или не. 'Трябваше да се сетя,че бариерата е средство,с което да проверяват дали някой го посещава,а не само начин,по който да държат хората далеч от там.Тя нямаше да докара въпроса до мен,ако не беше се сетила,че аз съм виновната,или ако знаех кой е ....'.Тя решително каза "Аз бях тази,която посети Сасуке-кън миналата нощ."

Тсунаде въздъхна "Сакура,никой не трябва да го вижда-"

"Знам,Тсунаде-сама,съжалявам,но...Трябваше да го видя! Трябваше да се уверя,че той е добре.Да го вида със собствените си очи."

Имаше момент на тишина между двете,докато се гледаха една друга , замислени.

"Не си казала на старейшините,нали?" - попита тя плахо.

Тсунаде поклати глава. "Не и нямам намерение да го правя,но не мога да продължавам да лъжа,заради теб,Сакура.Не трябва да го виждаш повече,ясно?"

"Но,Тсунаде-сама-"

"Не искам да слушам,Сакура.По принцип съм задължена да им съобщавам всичко незабавно,но в главата ми имаше само няколко вероятности за това кой може да е бил.За това се сдържах,докато не се уверих."

Сакура се замисли над думите и и чувство на вина я връхлетя. "Съжалявам,Тсунаде-сама..."

"Няма проблем,Сакура,но не можеш да го виждаш повече.Няма да съм способна да го запазя в тайна ако има втори път."

Сакура почувства удар в стомаха си.Тя знаеше,че вече няма начин да види Сасуке отново. "Разбирам."

Настъпи още един момент на тишина.Сакура вече не гледаше учителката си,а беше забила поглед в пода.Тсунаде наблюдаваше движенията и внимателно,изучавайки я.

"В другиден,в един следобяд."

"Ъ?!"

Сакура погледна шокирана.Тсунаде се подсмихваше на ученичката си. "Искаше да знаеш датата и часа на делото му,нали?"

Сакура почувства лека усмивка на лицето си. "Благодаря,Тсунаде-сама." Тя се обърна да си тръгва,когато Тсунаде проговори отново.

"Моля те кажи и на Наруто и Какаши."

"Ще им кажа.Благодаря,Тсунаде-сама."

Докато вървеше по улиците,Сакура погледна небето.Вече се стъмняваше,така че имаше няколко часа да вземе решение.Тя въздъхна тежко и продължи да върви бавно по улиците към дома си. 'Ако предада доверието наТсунаде-сама,тогава тя ще каже на старейшините и ако те разберат,че съм била аз,какво ли ще ми направят?'

Тя потръпна леко,докато нощта пропълзяваше все по-близо.Беше студен и мрачен ден и изглежда щеше да завали всеки момент.Сакура не се притесняваше от времето.Тя продължаваше да върви,загубена в мисли. 'Ако предада доверието на Сасуке-кън....'Тя спря на улицата,гледайки земята.Истината я удари като тонове от тухли.Дори и мисълта да предаде доверието на Сасуке изглежда и костваше болка. Не мога... той достатъчно преживя от това.Не мога да го предада,никога... не мисля,че съм способна!'

Сакура стоеше по средата на улицата,гледайки в земята,игнорирайки хората около нея.Тя почувства,че тялото и потръпва отново и започна да върви напред. Ако не мога да предада Сасуке-кън,тогава нямам избор....Тсунаде-сама,съжалявам.'Гадното чувство,което изпитваше се засилваше още повече с идването на нощта. 'Какво е това чувство?'

Най-после тя стигна вкъщи.Не беше изненадана да види къщата си отново празна.Тръгна към хладилника и застана пред него,преди да осъзнае,че не е гладна.После тръгна към стаята си и се излегна на леглото. 'Какво е това чувство в стомаха ми?' (запеккккк xDDDDD) Тя се завъртя на другата страна и се загледа в стената,поемайки си дълбок въздух.Мисълта да предаде Тсунаде или Сасуке беше много тежка за нея.Тя не искаше да предава никой,но когато ставаше въпрос за доверието на Сасуке,тогава тя знаеше,че би предала другия човек,дори и той да беше Наруто.

Вината,която чувстваше продължаваше да я яде отвътре и ставаше все по-силна. 'Тсунаде-сама,моля ви разберете..'Както си лежеше на леглото,тя почувства как клепачите и натежаха.Врътвайки се,погледна към часовника.Беше 8:32.Сакура погледна през прозореца.Вече беше тъмно.'Може би е тъмно заради лошото време.'Припомняйки си,че трябва да види Сасуке тази нощ,тя реши да си почине за малко преди да тръгне.Бавно затвори очи,позволявайки на съня да я обземе.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:29

Сасуке лежеше на леглото си,гледайки през прозореца и повтаряше в главата си какво се бе случило по-рано.

СПОМЕН

Сасуке стоеше на леглото без тениска.(You sexy motherfuckerrr xDDDD).Шизуне стоеше пред него с папка в ръцете и отбелязваше някои неща,докато го наблюдаваше.Най-после след около няколко минути,тя спря да отбелязва и направи крачка назад.

"Добре,Сасуке,можеш да си облечеш тениската. (nooooooooooooooooo >.< xDDDD).

Кимвайки,Сасуке си облече горнището.
"Оздравяваш наистина бързо.Ще излезеш от тук след един ден."

Сасуке не каза нищо,а само кимна веднъж. "Добре,еми аз имам да прегледам още няколко пациента,така че моля те продължавай да си почиваш.Ще се върна утре,за да те прегледам отново."

Усмихвайки му се,Шизуне се обърна и напусна стаята.

КРАЙ НА СПОМЕНА

'Ако ме изпишат след няколко дена,то вероятно ще бъда уведомен за деня на делото в същия ден...'

Появи се блясък от светкавица,последван от силна гръмотевица.Сасуке загледа как дъжда започна да вали.Той си нямаше идея колко е часът,понеже в стаята му нямаше часовник.Най-после стана и тръгна към тоалетната,взимайки собствените си дрехи и събличайки болничните.Щом се преоблече,той тръгна към вратата за да провери дали може да види или усети някой наоколо.Звука от познат глас достигна до ушите му и той се отдръпна от вратата.

'Това е гласът на Шизуне...'

Сасуке можеше да усети чакрата,която се движеше в коридора.Изглежда тя разговаряше с някой,най-вероятно с някоя сестра.Сасуке седна обратно на леглото си,чакайки подходящ момент да напусне.Отново проблясна светкавица и се чу силна гръмотевица.Той се обърна да погледне навън.Все още валеше и ставаше все по-зле.Нетърпеливо,той отново погледна към вратата.Не изглеждаше,че Шизуне ще напусне коридора скоро.

Сасуке беше сигурен,че тя няма да влезе в стаята му,понеже това се повтаряше от последните няколко дена.Той взимаше яденето си три пъти на ден.На всеки път някой влизаше да го провери.След това някъде между обяда и вечерята някой,най-често Шизуне,влизаше и отново проверяваше дали той има нужда от допълнително лечение.След като му донасяха вечерята,той не виждаше повече никой за остатъка на деня или нощта.

Сасуке се обърна да гледа дъжда.Капките по прозореца сякаш се усилваха все повече и ставаха все по-големи.Последваха още светкавици и гръмотевици.Обърна се да погледне вратата.Сега чувстваше чакрата на Шизуне с няколко стаи по-надалеч.Сасуке се реши и отвори прозореца като се надвисна над парапета и дъжда започна да го мокри.Най-после той скочи от парапета към най-близкия покрив и започна да бяга към изхода на Коноха.

----------------------------------------

Силен трясък от гръмотевица събуди розовокосото кунойчи от съня и.Тя почувства сърцето си да бие силно срещу гърдите и.Не беше от уплаха от гръмотевицата.Беше много повече от това,че се е събудила от силен шум.Сакура погледна през прозореца и видя проливния дъжд. 'Все пак заваля.'Тя обърна вниманието си към часовника на нощното и шкафче.Беше 10:45.

"Мисля,че е време да тръгвам."

Протягайки се тя стана и тръгна към хола,взимайки якето си преди да излезне.Тъкмо когато наближи прага на къщата си,чувството,което изпитваше цял ден,изведнъж накара стомаха и да се преобърне и адреналина и се покачи внезапно.Сакура спря на място.Тя почувства как дишането и се ускори и сърцето и започна да бие по-силно. 'Усещала съм това и преди.....'.Тя погледна през прозореца , за да види дъжда. 'Сасуке-кън ... ?Блясък от светкавица покри цялото небе,последван от силен гръм.Докато си стоеше там,чувството в стомаха и ставаше все по-зле.

Тя никога не можеше да забрави това чувство.Беше се случило онази нощ,когато живота и се преобърна така,както тя никога не бе искала.В паника,Сакура се опита да се успокои. 'Не,не е истина.Просто е заради бурята....'

Още една светкавица последвана от гръм.Тя разтърси главата си. 'Не,Сасуке-кън... не може да бъде!'Уплашена и притеснена , тя вече не издържаше на това предчувствие и излезна през вратата,забравяйки якето си вътре.

Сакура бягаше възможно най-бързо,без да обръща внимание на бурята и на препускащото си сърце.Гръмотевиците бяха толкова силни,че започнаха леко да я стряскат.Когато стигна главната улица на Коноха,Сакура вече беше вир вода,но не и пукаше.Единственото,за което можеше да мисли беше Сасуке.Тя бягаше през мокрите,кални улици и не се интересуваше от факта,че беше сама и наоколо нямаше никой.Всички светлини в къщите бяха светнати.Всяка изглеждаше топла и гостоприемна.Сакура дишаше все по-тежко и по-тежко докато наближаваше целта си.

Тя бършеше водата от лицето си докато тичаше,за да може да вижда.Косата и бе полепнала по лицето и врата и,а дрехите и бяха още по-полепнали по студеното и и мокро тяло.Шума от гръмотевиците и падащия дъжд оглушаваше звука на биещото и сърце в ушите и. 'Още малко,още малко!'

Сакура мина през Нинджа Академията и продължи да тича силно.Завивайки по съвсем познатия и ъгъл,тя се спря изведнъж,подхлъзвайки се на мократа паважена улица.Тя спря,гледайки към пейката,която беше напред от едната страна на пътя.Усещаше дъжда,който падаше върху мократа и глава и студеното и тяло.Задъхвайки се,тя тръгна напред,държайки погледа си на пейката и на изхода отпред.Чувството на ужас беше притиснало стомаха и и не искаше да го пуска.Тя продължи да върви напред към пейката.Отново светкавица и видение,изникнало в главата и,което тя не очакваше.

СПОМЕН

"Не си тръгвай! Ако го направиш,ще крещя!"

Момчето,което беше там преди момент,изчезна и след секунда се озова зад нея.Сакура стоеше изправена,несигурна в това какво да направи или каже.Момчето,в което беше толкова дълбоко влюбена,стоеше толкова близо зад нея.

"Сакура..."

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:30

Тя усещаше сърцето и да бие силно срещу гърдите и.Чувството в стомаха и така беше ударило вътрешностите и,че не искаше да я напуска.

"Аригато." (превод:"Благодаря" ъъ ако има някой,който не знае...)

Тя не можеше да повярва.Той беше изказал малко признание към нея.

ТКЪАК!

Тя отвори очите си широко в шок,знаейки точно какво и е направил той. 'Сасуке-кън....'

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура премига,учудена от внезапния и спомен.Тогава осъзна,че беше свила юмруците си.Тя стоеше точно пред пейката,на която се събуди следващата сутрин.

"Сакура."

Очите и се отвориха в шок и дъхът и за малко да спре.Адреналинът,който се спускаше по вените и накара стомаха и да се преобърне няколко пъти.Тя познаваше този глас перфектно и сега разбра.Точно като миналия път чувството беше заради него.Беше защото той отново искаше да напусне.Преглътвайки,тя бавно се обърна към гласа,който изрече името и.Дъждът не спираше,нито пък светкавиците и гърмежите.Най-после тя накара замръзналите си и кални крака да се обърнат и видя момчето,което очакваше.Тя почувства сърцето и да се преобръща.Той също беше вир вода,но краката му бяха чисти,което я подсети,че е прескачал от покрив на покрив.

Най-после тя изчисти гърлото си. "С-Сасуке-кън."

Сасуке не можеше да повярва докато гледаше розовокосото кунойчи,което носеше същото червено облекло.Тя отново стоеше пред него на същото място.Той не разбираше защо.Това се случваше за втори път.Беше планувал да напусне и изведнъж тя се бе появила,но и двата пъти никой не знаеше за напускането му. 'От къде тя е - '

"Напускаш отново,а Сасуке-кън?" - попита Сакура чернокосия тийнейджър пред нея.Тя почувства как очите и започнаха да парят,заради сълзите,които се насъбираха в очите и.

Този път Сасуке не знаеше какво да и каже.Тя отново стоеше на пътя му,преди той да напусне Коноха,но този път обстоятелствата бяха по-различни.

"Сакура,не мога да остана."

Тя опита да запре сълзите си,но нямаше полза.Те започнаха да падат както миналия път.Без значение колко искаше те да спрат,не помагаше.

"Уплашен си от съдебното дело ли? За това ли напускаш?"

Те се гледаха в очите.Сасуке можеше да види болката в очите и и този път за сравнение от предишния път,това го нарани някъде вътре в него.

"Или има друга причина ,поради която напускаш?"

"Няма друга причина.Просто не мога да остана тук."

Този коментар накара цялото и тяло да потрепери и по кожата и пропълзяха тръпки.Сълзите,които тя усилено се опитваше да задържи,сега падаха свободно.

"ИСКАШ ДА КАЖЕШ,ЧЕ НЯМАШ НИЩО,ЗА КОЕТО ДА ОСТАНЕШ ТУК?!"

Той направи крачка напред (смел е ! Аз бих направила крачка назад при това xDDDD) и се приближи към нея.Сакура не помръдна,а го гледаше как все повече се приближава ,докато накрая се озова точно пред нея.Сега той виждаше по-ясно,че тя плаче.Сълзите и се смесваха с дъжда,но все пак си личаха заради зачервеното около очите и.

"Не съм казал това." - каза той с мек глас. (със селски акцент на мйеко xDDD)

"Ако има нещо,за което да останеш,тогава моля те,Сасуке-кън,остани! Не тръгвай! Не и пак!" 'Няма да преживея да те видя да напускаш отново...'

Той погледна тъжното и лице внимателно,преди да отговори.Сакура се беше съсредоточила на очите му,за да не изпусне очния им контакт.След секунда той беше изчезнал от полезрението и.В паника тя се обърна и с изненада видя,че той не беше точно зад нея,а на няколко крачки по-далеч,гледайки към нея.

"Трябва да тръгвам,Сакура-"

"НАКЪДЕ? ЕКИПЪТ ТИ Е МЪРТЪВ И ДЖУУГО Е В КОНОХА!"

"Не се нуждая от тях.Тe бяха с мен ,защото се нуждаех от способностите им да открия Итачи (бла-бла-бляяя xD)."

"ДА! Е? ТИ ГО УБИ! А СЕГА ЗАЩО НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ВЪРНЕШ ВКЪЩИ?!!" - гласът и се пукна от отчаяние.

Тя можеше да види дъха си пред себе си всеки път,когато проговореше.Игнорирайки въпроса и , Сасуке се обърна и тръгна.Задъхана Сакура побягна към него.

"САСУКЕ-КЪН!! НЕ СИ ТРЪГВАЙ!"

Той спря изведнъж.Още обърнат с гръб към нея,той проговори. "Каква причина имам да остана? Веднъж щом се произнесе присъдата,аз ще бъда наказан или екзекутиран."

"Не знаеш какво ще стане!"

"Сакура,старейшините искат само справедливост за това,което направих преди три години."

"И КАКВО ТЕ КАРА ДА МИСЛИШ,ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ АКО НАПУСНЕШ ОТНОВО??"

Той почувства как ръката му потрепери леко.Вече беше мислил за това,така че знаеше,че тя е права,но гордостта му не му позволяваше да промени решението си и да се върне просто заради една жена. (За една женааа продадох си душатааа - Тони Стораро бейби xDDDDDDD).

"Вече помислих за това,но истината е,че просто не искам да се връщам тук."

'ЛЪЖЕЦ!' - извика вътрешния му глас.Сасуке го игнорира. (шизофрения бейби xD)

Сакура почувства как коленете и започнаха да омекват.Изведнъж отново проблесна светкавица,която освети цялата ареа и за момент тя го видя да стои там без да помръдва. 'Какво трябва да направя за да го накарам да остане?'

"Не го мислиш." - каза тя с прегракнал глас.

Той обърна главата си леко,за да я погледне. "От къде знаеш?"

"Защото ако наистина искаше да си тръгнеш,вече щеше да си го направил!"

Сасуке знаеше,че тя е права.Ако бе искал да напусне,той можеше да я накара да изпадне в безсъзнание като миналия път и да си тръгне,но вместо това той реши да остане.Той реши да я слуша как тя се опитва да го убеди да остане.Сасуке продължи да стои там,несигурен в това какво да каже на единственото момиче , към което някога е изпитвал романтични чувства.

Изведнъж в главата на Сакура проблясна спомен на това какво се бе случило предишната вечер преди да отидат в замъка.

СПОМЕН

"Саске-кън мислих си за теб.”

Той пак я погледна, този път погледите им се срещнаха. "И какво е това нещо за мен, дето те кара да стоиш будна?"

Toй виждаше, как бузите й се изчервяват. "Мислех си за...аз... ." Тя отново извърна погледа си, засрамена да каже каквото искаше. Той сложи палеца и показалеца си под брадичката й, обръщайки лицето й към себе си.

"Какво, Сакура?" попита той нежно.

"С-Сасуке-кън...Аз.." Тя пое дълбоко дъх и продължи, не искам да заминаваш. Искам да съм с теб и искам да се върнеш вкъщи." Тя сложи ръка на ризата му, сграбчвайки я, не искайки да го пусне.

Сасуке гледаше към нея със сериозно изражение на лицето. Мислеше за това, което току-що му беше казала. След момент се наведе напред и притисна нежно устните си към нейните. Беше нежна целувка, която накара стомаха и да стане на топка. Сакура не очакваше той да я целуне, въпреки това нямаше нищо против. Те се отдръпнаха след няколко секунди, взирайки се в очите на другия.

"Сакура, кажи ми същото нещо след като Итачи е мъртъв."

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура преглътна,гледайки към единственото момче,което някога е обичала,стоящ там точно както преди три години. 'Може да го изгубя пак.'

Мисълта да го изгуби отново изгради нова решителност в нея. 'Не мога да го изгубя пак! Няма!'

"Сасуке-кън,не искам да напускаш.Искам да бъда с теб и да се върнеш вкъщи."

Споменът за предишната нощ пред замъка проблясна в ума му,карайки го да си спомни думите си.Тогава си спомни какво я помоли да направи в замяна (blowjob xDDDD).Сасуке преглътна (xDDDDD).

"Сасуке-кън,все още те обичам и искам да бъда с теб.Моля те върни се вкъщи." - помоли тя.

Той я погледна в удивление.След цялото това време,тя наистина все още го обичаше.След като той я отхвърли многократно,след като я накара да изпадне в безсъзнание и я изостави върху пейка,след като измъчи живота и,след цялата болка,която преживя заради него... тя все още го обичаше.Сега той знаеше къде трябва да е и какво трябва да прави.Беше време да спре да се бори с вътрешното си Аз и вътрешните си желания.Взимайки си дълбок дъх той се обърна,поглеждайки към момичето,което отново плачеше.Тя също го погледна с решителност зад притеснените и очи.Сасуке тръгна към нея,гледайки я право в очите.

В този момент на Сакура и се стори сякаш времето бе спряло.Движенията му бяха бавни,а дъждът беше станал на малки кристалчета,които падат от небето.Тя се загледа в очите му от страх да не ги изпусне пак.Гледаше как той се приближаваше все повече и повече и накрая вече беше точно пред нея.Тя задържа дъха си докато гледаше в красивите му очи.Стори и се ,че се гледаха цяла вечност преди той да отговори.

Сасуке можеше да види тревогата в очите и,но когато тя беше проговорила тези думи,това беше новооткрита решителност. 'Това момиче.. толкова упорито...'

Тя го погледна с горчиво чувство на очакване.Той и отнемаше сладкото време в отговор на въпроса и.Точно когато тя си помисли,че няма да може да издържи повече в мълчание,той най-после и отговори.

"Добре,Сакура,ще се прибера вкъщи... и ще бъда с теб."

Сакура беше толкова успокоена и щастлива на тези думи,че и отне момент да разбере какво точно бе казал той.Тя продължи да го гледа неподвижно на дъжда.Сасуке изчака търпеливо за реакцията и и накрая тя се усмихна и скочи върху него като го повали на земята в прегръдка. (Yataaaaa ^.^)

Те се претърколиха на студената и мокра земя заедно.Сасуке изглежда беше доволен от реакцията и.Сакура го притисна по-близо,молейки се никога повече да не го пусне. 'Сасуке-кън... толкова много те обичам!'

Сасуке хвана здраво момичето в ръцете си и по лицето му се появи усмивка.

'КАЗАХ ТИ,ЧЕ ИСКАШ ДА ОСТАНЕШ.'

'.... знам.'

Той беше доволен,че най-после реши да остане в Коноха.Сега единствения проблем,който оставаше,беше съдебното дело.
_________________



________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 14:31

Глава 18

На следващата сутрин Сакура се събуди със спокойно и хармонично чувство, което никога преди не бе изпитвала. Тя беше щастлива, независимо от факта, че Акатсуки все още действаха накъде там, независимо от предстоящото дело на Сасуке. Не можеше да бъде по-щастлива. Ставайки от леглото, тя се облече бавно, въпреки че вече беше 9:45. 'Така и така Какаши-сенсей отново ще закъснее... '. Сакура изяде закуската си на спокойствие, гледайки навън през кухненския си прозорец. За сравнение от бурята предишната нощ, сутринта беше красива. Слънцето сияеше, дърветата бяха малко по-зелени и на листата им все още имаше капки от дъжда. Сакура се усмихна докато си слагаше сандалите и щом престъпи навън, си пое дълбок въздух от свежата сутрин. Радвайки се на красивата сутрин, тя тръгна към моста ( xDDDD ) , усмихвайки се през целия път.

----------------------------

"По дяволите! Защо отново трябва да съм тук с този тип... ." - изръмжа Наруто по-скоро на себе си. Все пак чернокосото момче , седящо до него, го чу.

"Защото Сакура не иска да те вижда повече, все пак това си е мъчение."

Наруто обърна главата си към Сай. "Наистина ще те убия в тези дни! Може би трябва да изчакам докато стана Хокаге и после ще те пратя на самоубийствена мисия. Тогава няма да съм обвинен за нищо!"

"Все едно някога ще станеш Хокаге. Повечето Хокагета са нинджи с талант, който на теб ти липсва."

Наруто стисна юмруци. "САЙ!"

"Здравей, Наруто-кън."

Наруто спря атаката си срещу Сай. Той замръзна на място щом чу познатия глас да го поздравява, но този път беше различно. 'Н-наистина ли тя каза Наруто-КЪН??'

И двамата Наруто и Сай бяха шокирани от странния поздрав. Наруто все още не беше мръднал, а Сай я зяпаше.

"Наруто-кън? Какво има?"

Той почувства как ушите му започнаха да почервеняват.Наруто преглътна без да мърда.

"Какво става с теб, че го поздравяваш толкова приятелски? Какво е това кън? - попита Сай обвинително.

"Ъ? .. Казала съм му "-кън" ?" - попита Сакура без да усети какво е направила.

Сай повдигна вежди, после стана и фрасна Наруто. Най-после Наруто се осъзна и върна удара на Сай, но не каза нищо. Той се обърна да към Сакура с червено лице.
"Здравей, Сакура-чан."

Тя се усмихна на русокосия си приятел и се зачуди дали отново да го нарече "-кън", при положение,че лицето му беше толкова червено. Изведнъж Сай блокира гледката й към Наруто като направи крачка към нея. Когато се приближи още повече , Сакура разбра какво е на път да направи.

"Спри!" - тя протегна ръката си напред и я притисна към гърдите му, уверявайки се,че той няма да дойде по-близо. Сай погледна към нея объркан.

"Няма да позволя повече да ме прегръщаш току-тъй. Не е прилично." - каза Сакура, гледайки го право в очите. Сай не направи нищо, с което да покаже, че я е чул и разбрал. Вместо това той просто се обърна и седна обратно на моста без да каже и дума.

Наруто се обърна усмихнат към Сакура.
"Правилно му каза, Сакура-чан."

Тя му се усмихна и се облегна на парапета на моста до него и на разстояние от Сай.

"Сакура-чан, как така закъсня?"

Споменът за това,което беше станало миналата вечер, проблясна в главата й. Най-вече дългата страстна целувка, която си споделиха преди да се разделят. Сакура почувства как бузите й леко започнаха да горят.

"Н-нищо .. просто отново се успах.Това е."

Наруто погледна към нея по-внимателно и повдигна вежди. "Сакура-чан,използваш това извинение за втори път и .. чакай! Защо си се изчервила?!"

Тя моментално повдигна раменте си "Н-няма причина! Искам да кажа.. не съм се изчервила!"

"Напротив! Ааа! Какво кара Сакура-чан да се черви?!" - попита Наруто. Сега вече Сай беше обърнал внимание на разговора им.

"Не се червя, Наруто!"

"А! СТАВАШ ОЩЕ ПО-ЧЕРВЕНА!" - извика той (по - идиотски -_-)

"А сега и Наруто." - каза Сай по-скоро на себе си и това остана нечуто от спорещите шиноби.

"НЕ СЕ ЧЕРВЯ!" - извика тя.

"НАПРОТИВ! КАКВО Е СТАНАЛО?"

"Yo."

Тримата се обърнаха към учителя си, който се беше появил изневиделица на другия парапет на моста. Наруто и Сакура го посочиха, “ЗАКЪСНЯ!”

“Ah, извинявайте. Опитвах се да сваля котката на едни деца от едно дърво и-“

“ЛЪЖЕЦ!” Извикаха те в един глас.

Игнорирайки виковете им, той погледна учениците си, “Добре, днес- чакайте… Наруто, защо ушите ти са червени? И защо Сакура се е изчервила?”

“НЕ СЪМ СЕ ИЗЧЕРВИЛА!”

“УШИТЕ МИ НЕ СА ЧЕРВЕНИ!”

“Добре тогава…” Какаши почеса тила си, несигурен какво точно става. Повдигна рамене и продължи, “Днес ще тренираме.”

“ИСКАМ ДА ОТИДЕМ НА МИСИЯ!” Провикна се Наруто.

“Съжалявам Наруто, но днес няма никакви мисии.”

“Как е възможно? Тренираме всеки ден откакто се върнахме! Сакура-чан напълно се възстанови. Защо поне не можем да идем на някаква малка мисия?”

“Виж сега Наруто, истината е че за известно време няма да получаваме никакви мисии.”

“КАКВО! Защо не?!”

“Какаши-сенсей, заради делото на Саске-кун ли е?” Попита Сакура.

Наруто се натъжи. Спомни си какво му казаха за делото, но избягваше да мисли за това, защото знаеше какво можеше да стане със Саске.

Какаши кимна, “Aa.”

“Знаеш ли кога е, Какаши-сенсей?” Попита Наруто.

Той поклати главата си, “Казаха ми че ще резбера когато разберат кога може да е, но още не съм разбрал.”

“Ano, Какаши-сенсей? Аз знам кога е.”

Всички очи гледаха към Сакура, “Откъде знаеш това, Сакура-чан?”

“Вчера, след тренировката отидох при Тсунаде-сама и ми каза. Тогава ме помоли да ви кажа.”

“Е кога е?” Попита нетърпеливо Наруто.

“Утре в един след обяд.” Отговори тя.

И двамата кимнаха. Сай слушаше, но изглежда не го интересуваше много, много.

“Утре в един а?” Той заби поглед в земята. Сакура го погледна. Забеляза свитите му юмруци и решителния му поглед. ‘Наруто…’

Тя се приближи към него и сложи ръката си на рамото му, “Всичко ще бъде наред, помниш ли?”

Тогава момчето си спомни какво й каза в болницата. Той кимна и се усмихна. “Да!”

Сакура се усмихна на приятеля си и се обърна към Какаши за подкрепа. Той им се усмихна и кимна веднъж. Това го ободри, изведнъж Наруто посочи Сай.

“Е време е да тренираме. Днеш ще ти сритам задника!”

Сай прибра книгата си и се изправи, “Ако можеш.”

“Хa, ще видим какво можеш!” Обяви Наруто.

Те тръгнаха към мястото за тренировки. Почти през цялото време Наруто и Сай спореха, а Сакура тренираше с Какаши. От както Итачи я тренира й беше по-лесно да се бие срещу съотборниците си, но знаеше че има още много време преди да достигне нивото на Какаши.

Тренираха половин ден без да спират. Изглежда след като разбраха датата и часа на съдебното дело, и Наруто и Сакура като че ли бяха по-тихи от обикновенно, но изглеждаха все по решителни. Накрая на вечерта спряха. Какаши видя, че започваха да се уморяват.

“Е добре, днес потренирахме добре. Преди да ви освободя искам да ви кажа нещо. Заради делото на Саске утре няма да тренираме. Така че може да починете. И още нещо очаквам утре поне Наруто и Сакура да дойдете на делото, а колкото до теб Сай оставам те да решаваш, все пак не познаваш добре Саске.”

Тримата кимнаха и Какаши се обърна, но си спомни нещо, “А и Наруто.”

Той се обърна към учителя си, “Кажи?”

“Гледай утре по време на делото да си мълчиш, независимо от това какво кажат.”

“Какаши-сенсей, защо казваш това само на мен?!” Попита Наруто.

“Защото имаш голяма уста.”

“САЙ!”

Двете момчета се караха толкова много, че не разбраха кога учителя им изчезна в дим, а Сакура вече беше тръгнала.

“А,Сакура-чан,чакай!”

Наруто тръгна към розовокосото кунойчи, оставяйки Сай назад. Чернокосото момче изглежда не го интересуваше, понеже след малко изчезна в облак от пушек. Наруто стигна Сакура и тръгна с нея.

“Сакура-чан, ще дойдеш ли да ядеш рамен с мен?”

Тя помисли за момент за стомаха си и осъзна,че последно бе яла сутринта и за това всъщност беше доста гладна.

“Добре,Наруто.Ще дойда с теб.”

“ДОБРЕ! Хайде!” - той я хвана за ръката и тичайки я завлече към мястото за рамен.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 15:53

...

Сакура винаги оставаше изненадана от броя купи рамен, които изяждаше Наруто. Тя беше преполовила първата си и вероятно последна, а той ядеше третата си купа.

“Наруто,не мислиш ли,че трябва да понамалиш темпото малко?”

“Не,Сакуа-чн,аз обиам уамен.” - каза той с уста пълна с юфка.

Сакура поклати глава,усмихвайки се на приятеля си. Изсмуквайки това,което имаше в устата му,той се обърна към нея.

“Сакура-чан,защо тази сутрин ме нарече 'Наруто-кън'?”

Сакура погледна към него за момент. “Наистина не го мислех, Наруто. Предполагам, че просто съм била в много добро настроение."

“O.”

Той остана малко разочарован от този отговор и тя не знаеше какво да каже , за да го развесели. За щастие той проговори пръв.

“Добре тогава. Защо беше в толкова добро настроение?”

Сакура погледна купата с рамен преди да отговори. (Сасукето го няма там,да знаеш! xDDD) Тя не беше сигурна дали да му каже, че Сасуке искаше да напусне предната вечер. Тя погледна към приятеля си и осъзна,че ако ще казва на някой какво се е случило, то това ще бъде само той. Тя си пое дълбоко въздух.

“Ще ти кажа,Наруто, ако обещаеш,че никога няма да говориш за това пред никой, освен мен и Сасуке-кън.”

Наруто остана изненадан от този отговор,но кимна. “Добре,обещавам.”

Оглеждайки се наоколо,за да се увери,че няма никой, Сакура се приближи до Наруто и прошепна. “Сасуке-кън беше на път отново да напусне селото миналата нощ.”

“КАКВО!?” - извика той в ухото й. (и напръска всички от радиус 200 м. с рамен. -_- xDDD)

“АУ! НАРУТО!” - каза Сакура отдръпвайки се и покривайки ушите си. (и почиствайки косата си от полепнала юфка xDDDD)

“О,съжалявам,Сакура-чан,не исках да извикам в ухото ти,но той-“

“Да,той е все още тук” (в купата с рамен xDDDD) - каза тя шепнешком,но все още отдръпната от страх той отново да не се извика в ухото й. (и да я изпръска с остатъци от риба xDD) Наруто се почувства успокоен, но това само доведе до още въпроси.

“От къде знаеше,че той планира да си тръгне? Какво направи,за да го спреш? (blowjob xDDD) Би ли се с него? (да,в креватно джудо.)”

“О,Наруто! Все едно някога бих се изправила срещу него.”

“Еми тогава?” - попита той нетърпеливо.

“Не мога точно да обясня от къде знаех,че той ще напуска. Просто имах това подтискащо чувство и го последвах. А относно това как го накарах да остане... беше нещо като миналия път. (It was double blowjob xDDDD) - каза тя тихо.

Наруто знаеше какво бе станало миналия път,когато тя се бе опитала да го спре. Сакура му беше казала една нощ,когато бяха на мисия. Това бе след като се беше завърнал от трениране с Джирая. Беше я намерил да стои на дънер посред нощ и да плаче. Тогава тя му бе казала всичко за вечерта,когато се опита да го накара да остане.Наруто му беше станало мъчно за нея.Все пак тя бе разтворила цялото си сърце ( and legs xDD) за него,а той я беше зарязал на пейка,изоставяйки нея и чувствата й. От онази нощ насам,Наруто вече не я преследваше толкова много (само 6 пъти в седмицата xDDD) Той бе започнал да разбира колко голяма е любовта й към Сасуке и бе осъзнал нищожните си шансове.

Наруто погледна към нея , искайки да зададе въпроса,но избра внимателно следващите си думи.“Е,какво стана после?”

Усмивката,която се оформи на устните й, накара сърцето му да прескочи. ‘Теме,наистина ли-‘

“Наруто, той прие! Той каза че ще остане тук с мен!” Тя едва не подскочи от вълнение когато изрече това. Всеки път когато чуеше това й се струваше като чудо. Наруто не можеше да повярва. Усмихна се й я прегърна. “Сакура-чан, радвам се за теб.”

“Благодаря, Наруто!”

Той я пусна и я погледна в красивите й, щастливи очи. “О, и затова ли каза на Сай да не те прегръща вече?”

Тя кимна, “Да, а и без това е гадно.”

Наруто кимна в знак на съгласие. Той си пое въздух, чувстваше се сякаш огромен товар ще падне на плещите му. “Е сега със Саске Теме сте двойка, а?”

“Предполагам. Мисля че всичко ще се изясни когато делото привърши и когато ще може да живее както желае.”

Момчето кимна. Обърна се към купата си с рамен с тъжен поглед. Сакура забеляза внезапната промяна в настроението му.

“Наруто? Какво има?”

“Винаги съм знаел, че те е грижа за Саске и от както ми каза какво е станало онази нощ разбрах че нямам шанс да бъда с теб, но…”

Сакура разбра за какво става дума и се почувства виновна. Той я погледна; изражението му беше тъжно, но в същото време щастливо. Сакура не можеше да определи точно.

“Предполагам че сега когато си със Саске няма да имам никакъв шанс.”

Сакра погледна в дълбоките, сини очи на най-добрия си приятел, брат и съотборник. “Наруто, винаги съм гледала на теб като брат. Съжалявам че не мога да отвърна на чувствата ти, но знаеш че …” Тя го погледна дяволито.

С последната част от разговора тя го отхвърли, но той не очакваше този поглед.

“Има и някои други риби в морето.”

“Huh??” Отвърна неразбиращо той, “Не, Сакура-чан, за какво точно е това "някои"?”

Тя се подсмихна и се изправи, сложи пари на масата, за да плати рамена си. “Наруто, сладък си, но мисленето не е по твоята част. Може би някой ден ще разбереш.” Тя остави шокирания Наруто, който си разрошваше косата, и си тръгна. Тръгна надолу по улицата като все още се подсмихваше. Вече беше доста по-далеч когато чу Наруто да вика, “МИСЛИШ ЧЕ СЪМ СЛАДЪК?!”

Сакура се засмя и продължи по пътя си. Слабо движение на близо я разсея. ‘Това какво …?’ Любопитна Сакура се насочи към тясната уличка и се огледа. Чу някакво тихо скърцане.

“Знаех си че те видях, Хината-чан.” Тя погледна към плахото притиснато до стената момиче.

“Ano… Какво правиш тук?”

“А-аз-аз-…Аз само….” Сакура забеляза как лицето й почервенява. Усмихна се и се обърна. Бутката за рамена се виждаше перфектно и по-точно мястото където седеше Наруто. Тя се обърна към наследницата на Хюуга. “Хината-чан, минаха години. Защо не отидеш да хапнете по един рамен.”

Сакура я гледаше в очите й, изпълнени със страх и ужас, “К-какво? Н-не, н-не бих могла…”

“Оу хайде, Хината-чан. Наруто ще се радва на компания, а и как ще се омъжиш за него ако през цялото време се криеш във сенките?”

Сакура можеше да се закълне че момичето щеше да припадне. Беша започнала да се поти като луда, да диша трудно и да трепери.

“Съжалявам, Хината-чан, не исках да те пришпорвам…ъм… ще дойдеш ли с мен за момент?”

Младата наследница погледна изплашено ръката която я грабна.

“Моля те, Хината-чан?” Попита Сакура като се усмихваше мило.

Бавно я извеждаше от уличката, като държеше ръката на тъмнокосото момиче. После Сакура й прошепна, “Всичко ще бъде наред, обещавам.”

Бавно, стъпка по стъпка Сакура се приближаваше към магазина за рамен. Беше изненадана че Наруто още не ги е забелязал. Тя усещаше как Хината се дърпа леко назад. Обърна се, за да даде на приятелката си окуражителна усмивка и продължи. Накрая бяха точно отпред, пред висящия надпис и Наруто който все още се хранеше. Сакура се усмихна дяволито на себе си, като че ли имаше план. Дръпна Хината към себе си и удари Наруто по главата.

Наруто се обърна и Сакура блъсна Хината към него. Сакура се скри и наблюдаваше докато ядосания Наруто, вече изненадан, хвана падащата Хината. Не мина много време и тя припадна в ръцете му.

“Хината? Хината?! ХИНАТА?!”

Той сложи парите в ъгъла на масата, вдигна я като булка и я понесе на ръце към болницата. Кикотещата се Сакура излезе от мястото където се криеше и се запъти към вкъщи доволна от плана си.

Веднага щом се прибра, Сакура се отпусна върху кушетката и се вгледа в тавана. 'Утре е делото на Сасуке-кън...'. Тя захапа устна загрижено. Сакура почувства как корема й къркори, стана и тръгна към кухнята. Явно половим купа рамен не задоволи глада й. След като си направи малка вечеря, тя седна отново в кушетката си и грабна книжката, която седеше на масичката.

Сакура трудно се съсредоточаваше докато четеше понеже единственото нещо в главата й бе Сасуке и делото му. (и още нещо xDDD) Тя искаше да го види, но знаеше, че това би било лоша идея след това,което обеща на Тсунаде.

СПОМЕН

Все още валеше дъжд, а двамата шиноби вървяха по тъмните и мокри улици на Коноха. Новата двойка вървеше с хванати ръце и близо един до друг. Въпреки че беше мръсна, кална и премръзнала, Сакура беше по-щастлива от всякога. Тя видя голямата тъмна сянка отпред и разбра,че това е къщата й и че трябва да се разделят.

Те спряха пред вратата й, гледайки се един-друг. Сакура се усмихна на това,че въпреки че стоеше на по-горното стъпало, той все пак беше малко по-висок от нея.

"Сасуке-кън, май отново трябва да се изкачиш през прозореца или бариерата отново ще се задейства."

Той я погледна така все едно искаше да й зададе въпрос,но преди да го направи, тя проговори.

"Днес бях при Тсунаде-сама и тя ми се скара за това,че снощи дойдох да те видя. Разбрах,че използват бариерата по-скоро като алармираща система,за да проверят дали някой ще мине да те посети."

"Значи казваш,че ако мина през вратата,те ще си помислят, че си била ти и ще имаш проблеми?"

Тя кимна. "Да и за това утре няма да мога да те посетя."

Сасуке кимна разбиращо. Сакура го погледна със сериозно изражение.

"Делото е в други ден в един след обяд."

"Знаех си, че ще е скоро."

Сакура кимна. "Е, аз трябва да си лягам или ситринта ще закъснея за срещата с Наруто и Сай."

Сасуке кимна, за да я увери, че я е чул. След момент той се захили,когато забеляза, че тя не е мръднала и дори не е пуснала ръката си, въпреки че бе казала, че трябва да си ляга. Тя го погледна с полу усмивка.

"Нали щеше да си лягаш?" - попита той.

Сакура почувства как бузите й започнаха да горят. Тя се бе загледа в очите му и без да иска се бе изгубила в тях. "А-аз, т-такова .. аз си .. тръгвам...". Тя захапа устната си, гледайки към земята и усещайки как лицето й става червено.

Сасуке се захили отново и направи крачка напред. Сакура преглътна, срещайки погледа му отново. Той малко по-малко приближаваше към нея, докато накрая устните им се сляха. Тя почувства биенето на сърцето си и уви ръцете си силно около него. За изненада на Сасуке, този път беше тя тази, която облиза устната му,молейки за пространство. Леко усмихнат, той отвърна на молбата й. Сакура почувства как ръцете му се увиват около малката й и мокра фигура.

Те се целуваха доста време, но след това нещо се промени. Изведнъж скоростта, с която се целуваха (натискаха xD) се ускори. Сасуке настъпваше все повече към нея и тя трябваше да направи крачка назад. След това той направи още една крачка към нея,така че гърба й беше залепен за вратата. Сакура изпъшка леко, когато почувства как ръцете му изведнъж започнаха да блуждаят нагоре-надолу, след което се отправиха по гърба й и надолу по дупето й. (Мръсниккккккккккк >.<) Целувката им стана по-страстна и сладостна. Сакура леко отвори очи,когато почувства ръцете му леко да се мърдат около дупето й и после към бедрата й. Тя изстена в устата му, когато той се притисна по-силно към тялото й. Но това,което се случи после, тя не го очакваше. Сасуке грабна бедрата й и я повдигна,притискайки я към вратата. Сакура изпъшка силно (и свърши xDDD). Очите й се отвориха широко, когато осъзна, че телата им бяха притиснати едно към друго (//не точно "телата", ама нали разбирате,че няма как да го напиша "половите им органи" .. на бг няма такава художествена дума xDDD или поне аз не се сещам //) и краката й бяха разделени и увити около гърба му. Без желание да прекратява срещата, но осъзнавайки,че това беше точното място,за да го направи, понеже от тук нататък щеше да става още по-зле, Сакура се отдръпна и прекрати целувката, дишайки тежко.

“Сасуке-кън.”

“Хм?”

“А-аз наистина трябва да тръгвам.”

Гледайки в очите й за момент, той отхлаби хватката си около нея и направи крачка назад, пускайки я нежно на земята. И двамата дишаха по-тежко от обикновеното.Сакура му се усмихна, с тази усмивка, която пазеше само за него и отключи вратата си "Лека нощ, Сасуке-кън." (мноооого ще е лека след това xDDDD)

“Лека.”

Той продължи да стои на мястото си, докато тя не влезе вътре и не затвори вратата си. Веднага щом се увери, че тя е в безопастност (демек,че Итачи не е някъде в храстите наблизо xDDD) , той направи крачка назад и тръгна към болницата.

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура гледаше в тавана усмихната и със зачервено лице. ‘ОМГ! Той е толкова добър в целуването! …От къде идва това.? (по наследствена линия от бате Итачи xDDD) Той попринцип е студен и отчужден, а сега изведнъж стана толкова страстен ..’ Тя се усети как се изчервява още повече,докато мисли за това.

‘Чудя се какво ли щеше да стане, ако не бяхме спряли там…’ (бебеее xDDD) Тя захапа устна и фантазиите, които имаше преди време, отново пробляснаха в главата й. (И после Какаши бил perverted xDDD) Сакура усети как сърцето й се ускори при тези мисли.

“AХ!”

Както си стоеше и гледаше в пространството, изведнъж осъзна какво прави отново. ‘Аз наистина СЪМ перверзна.’ (ми то 3 години в самота... не е лесно xDDD)

Грабвайки възглавницата от кушетката , тя покри лицето си,за да се скрие (от своите сасусаку фенове xDDD) от някой или от нещо, което и тя самата не знаеше какво е. Облягайки се отново,все още с възглавница на лицето си , тя остави ума си да се рее. ‘Чудя се какво ли прави Сасуке-кън сега?’ (xDDDDDD)

Тя въздъхна и отново грабна книжката си (Icha Icha Paradise - новото издание xDDD) ‘Утре е делото му... надявам се, че всичко ще мине добре.’ Отваряйки книгата си, Сакура се нагласи, опитвайки се да се почувста по-удобно в кушетката. Тя започна да чете, решавайки да отиде да спи, когато се умори, така че да може да е добре отпочинала за следващия ден.

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 15:54

Глава 19


Сасуке се събуди при шума от отварянето и затварянето на вратата. Той добре знаеше, че това бе сестрата, която носеше закуската му и за това не си направи труда да стане.

"Ставай, Сасуке! Имам да ти казвам нещо важно."

Сасуке отвори очи и погледна настрани. Той познаваше този глас. Беше гласът на Тсунаде, Хокагето. Гледайки в кафевите й очи, той тихо се изправи. Внезапно забеляза сестрата, която се появи зад Хокагето, която носеше храна. Слагайки я на масата, тя се поклони пред двамата и напусна стаята.

"Сасуке, старейшините решиха да те поставят под съдебно дело, за да обсъдят какво ще е наказанието ти, за това, че напусна Коноха преди три години."

"Аа."

"Понеже си напълно излекуван, делото ти ще бъде днес в един часа следобяд. Понеже сега е девет и половина, имаш три часа и половина до тогава. В 12:45 ще дойде екип от АНБУ, които да те придружат до съдебната зала."

Той кимна, за да покаже, че е разбрал. Тсунаде въздъхна, гледайки момчето пред себе си. Той също я погледна с безизразна физиономия.

"Слушай, Сасуке, нещата, които си направил за Коноха ще натежат и ще ти помогнат срещу предателството. Разбира се, говоря за това, че си убил Орочимару и Учиха Итачи. Това ще бъде използвано в твоя полза.

"Хн."

"Няма да има много хора в залата, така че не се притеснявай за това. От това, което знам Сакура, Наруто и Какаши ще бъдат там. За други, не съм сигурна. Опитахме се да задържим това дело в тайна, така че малко хора знаят за него. Мисля, че казах всичко, така че ще тръгвам."

Тя се обърна и се запъти към вратата.

"Изчакайте, Хокаге-сама."

Изненадана да го чуе да я назовава така, Тсунаде се обърна към него. "Да, Сасуке?"

"Какво мислите, че ще е наказанието?" - попита той със спокойни лице и глас.

Тя погледна към единствения оцелял от Учиха клана и му дари малка усмивка "Честно казано не знам, но ако трябва да сравняваме това, което направи с това, което си направил преди, не би трябвало да е някакво непоносимо наказание. Не се притеснявай."

"Не се притеснявам. Просто съм любопитен."

'Лъжец!'

Тсунаде му се усмихна, обърна се и напусна стаята без повече думи.

Сасуке оправи леглото си, така че да му е удобно и се изправи, облягайки се назад.

'Прекалено си притеснен.'

"Малко, но нямаше начин да й го кажа."

'... Правилно.'

Сасуке погледна през прозореца и се взря в улиците с хора. 'Може би все пак трябваше да напусна...'

'И каква щеше да е ползата от това? Освен това трябва да възстановиш клана, а за тази цел ти трябва момиче.'

"И предполагам, че имаш предвид Сакура?"

'Коя друга? Тя е силна, умна, има перфектен контрол над чакрата си, медик нинджа е и вероятно е единствената, която би се занимавала с леденото ти държание. А да не споменаваме,че тя всъщност те обича, за разлика от всичките тези луди фенки... а пък и... ти я искаш.'

Сасуке за малко да падне от леглото си. "АЗ КАКВО?"

'Чу ме! Искаш я толкоооова много.'

"НЕ Е ВЯРНО!"

'Вярно е.'

"НЕ Е!"

'Вярно е.'

"Докажи го тогава!"

'О това е лесно. Помниш ли снощи, когато я целуна?'

"...."

'ДА! ТОЧНО ЗА ТОВА ГОВОРЕХ! Щеше да го направиш точно там и точно тогава, ако тя не беше те спряла.'

"МАХАЙ СЕ ОТ ГЛАВАТА МИ!!"

Сасуке се изненада, че все пак вътрешното му Аз спря с коментарите. Доволен от това, той грабна подноса и започна да яде закуската си, игнорирайки разговора, който току-що проведе със себе си.

Беше 12:15 и Сакура вече не можеше да издържа. Тя напусна къщата си и се запъти към мястото на Наруто, ходейки възможно най-бавно. В този ден улиците на Коноха бяха заляти с хора. Сакура се опитваше да ходи бавно, но не издържаше на това. До пет минути тя вече бе стигнала при Наруто. 'По дяволите! Мислех, че ще се забавя поне малко повече.' Протягайки ръка, за да чукне на вратата, тя се изненада когато Наруто я отвори преди тя да успее да почука.

"Сакура-чан?"

"Наруто?"

"Какво правиш тук толкова рано? Мислех, че срещата ни е в един без двайсет?"

"Знам, но не издържах."

Той кимна. "Да, аз също."

Сакура го погледна и се засмя, но не беше весело, а по-скоро нервно. Наруто излезе и заключи вратата.

"Е, поне можем да отидем до магазина за Рамен, докато чакаме." - каза той усмихнат.

Сакура кимна и тръгна с Наруто. В главата й изскочи добра идея и избърсвайки захилването от лицето си, тя се обърна и попита:
"Хей, Наруто."

"Да?"

"Какво стана след като се разделихме вчера? Видях те да бягаш по улицата с Хината-чан на ръце?"

"О това ли. Да ти кажа честно и аз не съм сигурен какво стана. Просто си седях и ядях Рамен и изведнъж нещо ме удари силно по главата. Обърнах се, готов да пребия човека, който ме удари и видях как Хината пада на земята. Не можех да я оставя да падне и за това я хванах. След като я попитах дали е добре, тя припадна и аз я закарах в болницата."

"Така ли?" - възкликна Сакура, опитвайки се да прозвучи така все едно си няма идея какво се е случило.

"Да. После аз изчаках, за да ми кажат какво й е станало и Тсунаде-но-баа-чан (демек Дъртата Тсунаде xD) ми каза, че просто е припаднала. Беше странно, но аз останах с нея, докато се събуди, за да се уверя, че е добре."

Сакура изпадна в шок. 'О боже! Ако Хината-чан се е събудила и Наруто е бил до нея....'

"Наруто какво стана след като тя се събуди?"

"Ето това е най-странното! След като се събуди и ме видя, аз я попитах как е, а тя отново припадна. Не знаех какво да правя и извиках Тсунаде-но-баа-чан пак да я погледне, но тя ми каза просто да я закарам в тях."

"Носил си я през целия път до тях?!" - попита Сакура малко развълнувано.

"Да, Хизаши се зарадва, че видя дъщеря си. Както и да е. Казах му да й каже, че искам да я видя по някое време днес, за да проверя как е. След делото на Сасуке ще отида до тях."

'Горката Хината-чан. Мисля, че ще припадне, когато Хизаши й каже това... а да не говорим какво ще стане, когато Наруто се появи на вратата й.'

Най-после двамата пристигнаха до магазина за Рамен и си поръчаха по една купа. Сакура се радваше, че Наруто изглежда поне малко заинтересован от Хината.

"Сакура-чан?"

"Да?"

"Какво да правя ако тя продължава да припада? (TEST! TEST! TEST SURE CHECK! xDDDD) Имам предвид.. ами ако й има нещо?!"

Сакура трябваше да преодолее изблика на смях. "Наруто, Хината е срамежливо момиче, за това може би трябва да седиш с гръб към нея, когато си върне самообладанието. Разбираш ме, дай й малко въздух и пространство."

"Предполагам, че си права. Благодаря, Сакура-чан!"

Те приключиха с обяда си и напуснаха магазина, като все още имаха няколко свободни минути. Сакура предположи,че вървят бавно към кулата на Хокагето само за да убият времето. Тя и Наруто вървяха в тишина. Чувстваха се притеснени за делото на Сасуке и бяха потънали в мисли. Въпреки, че вървяха бавно, стигнаха кулата няколко минути преди началото на делото. Наруто и Сакура стояха пред вратата без да говорят и без да мърдат. Най-накрая Сакура се обърна към Наруто "Наруто, мислиш ли,че-"

"Всичко ще бъде наред, Сакура-чан. Определено няма да го екзекутират, защото той е последния оцелял от известния и силен клан Учиха от Коноха. Така, че не се притеснявай."

Тя все още изглеждаше разколебана и го погледна с умоляващи очи. Преди да успее да каже нещо, той продължи "Слушай. Най-лошото, което могат да му направят е да го изпратят в затвор за малко, но все пак не мисля, че това ще се случи. Окей?"

Сакура кимна като се почувства малко по-добре. "Окей."

Преди да отвори вратата, той й даде малка усмивка. След това двамата влязоха, като Сакура следваше Наруто. Тя усещаше колко силно туптеше сърцето й. Щом влезнаха в стаята, те осъзнаха, че тя е доста малка. Беше като малък двор с няколко столове. Накрая на столовете имаше две маси, но след това беше различно. Най-отзад имаше платформа, където седеше подсъдимият. Сакура видя Тсунаде и Шизуне да седят на масата от дясната страна, а старейшините - от лявата. Те разговаряха един с друг.

"А! Какаши-сенсей!"

Сакура така се беше заогледала из стаята,че не забеляза единствения човек, който бе там освен тях, старейшините, Тсунаде и Шизуне.

"Йо."

Двамата удивени ученика тръгнаха към учителя си, сядайки до него.

"Не мога да повярвам!" (Believe it dattebayo! xD) - възкликна Наруто.

"Е, Наруто, мисля, че ти много добре знаеше за това дело още преди няколко дена-"

"Не за делото! Не мога да повярвам, че си тук рано! Даже преди нас!"

"Мога да се появявам навреме стига да искам."

Наруто ококори очи и стисна зъби. "Искаш да кажеш, че закъсняваш, защото така ти се иска?!" Той се помъчи да не губи контрол.

Какаши осъзна какво бе казал и започна да се смее неудобно. "Ахаха хаха хаха, нямах предвид това ахах ахаха."

"ТОГАВА КАКВО ИМАШЕ ПРЕДВИД, СЕНСЕЙ?!"

Сакура леко бутна рамото на Наруто "Наруто, Какаши-сенсей."

"А?"

"Какво?"

Момичето обърна глава към отварящата се врата. "Сасуке-кън е тук. Започва се."

И двамата Какаши и Наруто веднага забравиха за малкия си спор и се обърнаха да видят гарваново-чернокосото момче, придружавано от четирима АНБУ. Сърцето на Сакура биеше толкова силно, че за миг тя си помисли, че Какаши и Наруто могат да го чуят. 'Сасуке-кън...'

Сасуке се зарадва, че стаята бе празна и че там бяха само тримата човека, които той искаше да види. Той се обърна на ляво и погледна всеки от тях в очите. (Ша съ мре ;( xD) И тримата имаха загрижени физиономии. Сасуке задържа погледа си над Сакура малко повече, от колкото над другите и после пак се обърна напред. (I believe I can flyyyyy, I believe I can touch the skyyyy xDDDDD) Той мина през две ниски врати, отминавайки Тсунаде и Шизуне от едната страна и старейшините - от другата. Без да поглежда никой, той продължи да върви докато стигна мястото, което му бе посочено. Сасуке седна на стола, а четиримата АНБУ застанаха на всяка една от страните на платформата.

Той се чувстваше малко притеснен. Не беше свикнал на това усещане. До сега той никога не бе се чувствал изнервен, уплашен, засрамен или ревнив. Освен няколкото пъти, в които почувства ревност заради Сакура (I believe I can flyyyyyy xD), но това не го броеше. След дълга тишина, жената от старейшините се изправи.

"Учиха Фугаку Сасуке, разбираш ли защо си тук днес?"

"Да." - каза Сасуке с монотонен глас и стоично изражение.

"Тогава разбираш, че си доведен тук днес, за да обсъдим наказанието ти за предателството ти над Коноха преди три години?"



________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 15:55

"Да."

И тримата Сакура, Наруто и Какаши бяха изненадани, че той не отговаряшв с редовното си 'Аа' или 'Хн'. Всички знаеха, че причината бе в това, че той бе изправен пред официални лица, които щяха да решават съдбата му.

След момент жената, която говореше, седна. Мъжът старейшина, който седеше до нея се изправи с книга в ръцете и започна да чете високо.

"Наказанието, което шиноби получава ако изостави селото си, е екзекуция от Хънтър нинджа (втф?) или десет солидни години в затвор."

Сакура остана без дъх. Наруто изглежда забеляза, че тя започна да трепери, защото хвана ръката й и я стисна леко за подкрепа. Тя също стисна ръката му, задържайки вниманието си на това какво ставаше в стаята. На Сакура Сасуке й се стори напълно спокоен, дори и след като чу, че може да бъде осъден на смърт.


Мъжът седна, свършвайки с четенето си. Жената отново се изправи. "Учиха Сасуке, това са обвиненията срещу теб. Сега ще чуем причините и оправданията по случая ти."

Жената седна и Тсунаде се изправи.

"Първо искам да започна с това, че Учиха Сасуке е единственият оцелял от Учиха клана. Това е един от най-старите, най-силните и най-престижните кланове в Коноха. С това искам да помоля да запазим живота му.

Старата жена не се изправи, вместо това остана седнала и попита. "Причини?"

Старият мъж изглежда се бе заровил в парче хартия и пишеше какво става и какво се казва.

"Той е, разбира се, от мъжки пол, което значи, че може да възстанови клана и така да даде повече нинджи и мощ на Коноха."

Сакура почувства как бузите й порозовяха. Тя никога не бе очаквала, че ще използват това, че е способен да възстанови клана, за да го оставят жив. Сакура погледна към Сасуке и забеляза, че въпреки безизразната си физиономия, той също леко се бе изчервил. 'Изглежда и Сасуке-кън не е очаквал това.'

Причината изглежда бе задоволителна за старейшините. Те бяха потънали в мисли. След дълга пауза, жената най-после проговори пак. "Следващото."

Тсунаде кимна веднъж и продължи. "Искам да обърна вниманието Ви към нещата, които Сасуке направи за Коноха през последните няколко месеца. Убил е Орочимару - най-голямата заплаха за Коноха. С това искам да помоля да не го пращаме в затвор за десет години. (А само за 9 г. и 11 месеца xDDDDD)

Старата жена кимна. "Причини?"

Тсунаде продължи "Орочимару беше най-голямата заплаха за Коноха и както знаем е един от легендарните Санини. Той искаше да превземе и унищожи Коноха, като организираше армия за тази цел. Той планираше да привлече повечето големи страни срещу Коноха и да ни нападне. Орочимару беше причината за войната срещу Коноха преди три години на изпита за Чуунини. Той е отговорен за щетите, причинени на селото по това време и за всичките убити нинджи, включително Третия Хокаге - Сарутоби."

Имаше още една пауза, но този път беше по-кратка. Жената отново кимна. "Следващото."

Сасуке се чувстваше неудобно. Изглежда единствената причина, поради която го искаха жив, беше за да прави Учиха бебета. Сакура, Наруто и Какаши стояха в тишина, гледайки внимателно всичко, което се случваше.

Тсунаде отново кимна. "Искам да обърна вниманието Ви към задачата, която Сасуке изпълни преди две седмици. Той успя да убие Учиха Итачи - член на Акатсуки, заплаха за Коноха и единствения убиец на целия Учиха клан. С това моля да не го подлагаме на пробен период."

"Причини?"

Тсунаде се поклони и продължи "Учиха Итачи унищожи един от нй-силните кланове на Коноха, които участваха в създаването на полицията на селото и също така в АНБУ. Той беше заплаха за Коноха и се опита да убие много наши нинджи, както и да отвлече Узумаки Наруто, за да вземе силата на Кюби и да я използва срещу всички шинобита на света. Неговото Дойджутсу ни ни създаде много проблеми и стрес. Той уби няколко пазачи на портите на Коноха. Вкара Хатаке Какаши в кома за месец, а също така и самия Учиха Сасуке преди да напусне селото.Той беше изключително голяма заплаха за селото ни и поради Учиха Сасуке, вече не е."

Старейшините кимнаха. Мъжът все още пишеше, а жената изглежда обмисляше казаното. След още един момент на тишина, тя проговори. "Следващото."

Тсунаде се поклони отново. "Следващото и последното оправдание по случая. Учиха Сасуке се завърна по свое собствено желание и докато го нямаше през тези три години, той никога не заплаши и не уби нито един шиноби на Коноха. С това моля всички обвинения да бъдат свалени.

"Причини?"

Тсунаде продължи. "Всички нинджи в историята на Коноха, които са предали селото си, никога не са се завърнали по собствено желание. Правейки това, Учиха Сасуке ни показва своята лоялност. След като бе ученик на Орочимару - човекът, който искаше да унищожи Коноха, Сасуке нито веднъж не нарани, не отвлече и не уби никого от нинджите на селото. Той стоеше настрана от Коноха и никога не предизвика нашия гняв към себе си."

Тсунаде се поклони и седна. Старата жена се изправи "Учиха Сасуке, дадохме на Хокагето възможността да те защитава. Сега трябва да обсъдим каква ще е присъдата ти." Обръщайки се, жената тръгна към вратата. Тя бе последвана от мъжа, Тсунаде и Шизуне. Сакура погледна Хокагето в очите, преди тя да напусне. Тсунаде й намигна и излезна. После и тримата погледнаха към мястото, където стоеше Сасуке преди момент. Сега той също излизаше от стаята, придружаван от АНБУ.

Наруто се опита да му каже нещо, но Какаши сложи ръката си на устата му, за да млъкне. Без да се каже и дума повече, Сасуке и четиримата АНБУ напуснаха стаята. Какаши най-после пусна Наруто, който се обърна към него. "Защо го направи?!"

"Защото в момента не ти е позволено да му говориш."

"Какаши-сенсей, колко дълго според теб ще обсъждат?" - попита Сакура, прекъсвайки Наруто.

И двамата се обърнаха към нея. Тя изглеждаше притеснена и измъчена. Наруто реши да престане да спори с учителя си. Какаши въздъхна. "Не знам колко дълго ще го обсъждат. Може би час, или седем часа, нямам идея."

"Знаеш ли къде държат Сасуке-кън?" - попита тя.

"Държат го в една стая надолу по коридора. Ще бъде наглеждан там, докато не бъде извикан отново, за да може старейшините да кажат решението си."

Тримата шинобита стояха в тишина и обмисляха какво се бе случило.

"Какаши-сенсей, мислиш ли, че е възможно да свалят всичките обвинения?" - попита Наруто.

"Не знам. До сега не е имало съдени нинджи, които да са оправдавани напълно. Плюс това повечето нинджи предатели са получавали присъда - една година в затвор, една година пробен период, като през това време се изпълняват само C и D ранк мисии и чак тогава ако старейшините решат, че на подсъдимия може да му се има доверие, му разрешават да изпълнява и B ранк мисии. Нинджите трябва да спечелят доверие, за да могат да изпълняват по-висок ранк мисии."

"Преди колко време беше това, Какаши-сенсей?" - попита Сакура.

"Преди около петнайсет години."

Отново нинджите затихнаха в мълчание, докато Наруто отново не го наруши.

"Мисля, че Тсунаде-но-баа-чан се справи добре със защитата."

Какаши и Сакура кимнаха като показаха съгласието си с него.

"Сега всичко, което ни остава, е да чакаме присъдата." - каза Какаши.

Наруто и Сакура кимнаха. Сега те отново седяха в тишина и преповтаряха в главите си всичко, което се бе случило. И тримата бяха нервни и притеснени. Изглеждаше като цяла вечност чакането за завръщането на старейшините. Сакура забрави за гладния си стомах. Единственото нещо, за което можеше да мисли и върху, което да се концентрира сега, бе присъдата на Сасуке. Тя хвърли поглед към Наруто и Какаши. Наруто се беше протегнал напред с ръце, облегнати на стола пред него и с глава, почиваща върху ръцете му. Той се бе вгледал в средата на стаята, потънал дълбоко в мисли. Гледайки към него, тя видя и Какаши. Той също бе изгубен в мисли и дори не четеше книгата си.

Сакура въздъхна и се размърда на мястото си. Тя не знаеше колко време е минало, от както всички напуснаха стаята. Нямаше часовник в стаята, а пък и да бъдеш толкова замислен за нещо, не ти разрешаваше да имаш представа за времето. Тя погледна през прозореца, за да разбере по времето, но слънцето го нямаше. Сакура не можеше да спре да повтаря едно и също в главата си. 'Той може да възстанови клана... той уби Орочимару - една от най-големите заплахи за Коноха... той уби Учиха Итачи - член на Акатсуки и убиец на целия Учиха клан... Учиха Сасуке се върна по свое собствено желание...'

Тя имаше тежко усещане в стомаха (ЗАПЕККК xD) и това я караше да се чувства некомфортно. 'Дали това ще е достатъчно, за да накара старейшините да го оправдаят по всички обвинения? .. Изглежда няма да го екзекутират, защото искат той да възстанови клана, но за другото наистина не знам. Мисля, че убийствата на Итачи и Орочимару може да са достатъчни, за да го освободят от всичко, а пък и Тсунаде-сама е права. Той се върна по свое собствено желание...'

Сакура обърна главата си, за да погледне през прозореца. Тя видя две птици да кръжат една около друга, без да се бият. По-скоро флиртуваха. Сакура въздъхна отново. 'Сасуке-кън... какво ще ти се случи... '

Изведнъж се чу силен шум зад тях и всички се обърнаха да погледнат. Всеки беше разделен от мислите си от четиримата души, които влезнаха. Сакура почувства сърцето си да бие по-силно, когато видя как двамата старейшини, Тсунаде и Шизуне се връщат в стаята и сядат на местата си. Тя се опита да разчете по лицето на Тсунаде какво ще стане, но и двете тя и Шизуне не я поглеждаха и стояха с изражение, което не можеше да се разчете. Момичето се обърна към Наруто и Какаши - и двамата изглеждаха точно така, както тя се чувстваше - разтревожени и нервни. Наруто изглеждаше по-притеснен, но въпреки това Сакура можеше да прочете неопределеност, изписана по лицето на обикновено безизразно изглеждащия й сенсей.

Имаше още един звук от отварянето на врата и тримата отново се обърнаха да погледнат. Сакура почувства как дъхът й спира и сърцето й се ускорява. Сасуке мина през тях и ги погледна, след което тихо продължи да върви към центъра на стаята, придружаван от АНБУ. Щом всички седнаха и в стаята възцари пълна тишина, жената старейшина се изправи.

Сакура задържа дъха си и усещаше как ръцете й трепереха, но се опита да не обръща внимание на това. Почувства как Наруто отново грабна ръката й. Инстинктивно тя стисна ръката му малко по-силно, от колкото искаше, но той не се възпротиви, нито си дръпна ръката. Най-после жената проговори.

"Учиха Фугаку Сасуке, след като обсъдхме проблема, стигнахме до заключението."

Сакура стисна ръката на Наруто още по-силно. 'Това е.... Съдбата на Сасуке-кън ще бъде решена...'. Сакура преглътна, чакайки старата жена да продължи.

"Разбираш обвиненията срещу теб. Това, че си изоставил селото си и си станал търсен престъпник. Наказанието, както е написано, беше или екзекуция или десет години в затвор."

Имаше малка пауза преди жената да продължи. На Сакура й се преиска да можеше да вижда лицето й, но понеже старейшината беше обърната към Сасуке, това нямаше как да стане. Тя погледна към Сасуке. Той си беше с нормалното безизразно лице и изглеждаше спокоен. Малката пауза, която изглеждаше като цяла вечност измъчи Сакура толкова много, че тя вече не издържаше.

"След като чухме защитата на Хокагето по твоя случай, след дълга дискусия, ние решихме какво ще е наказанието."

Сакура почувства капка пот да се претълкулва по лицето й. Тази пауза изглеждаше много по-дълга от миналата. 'Моля ви, кажете какво е наказанието! КАЖЕТЕ КАКВО Е НАКАЗАНИЕТО!'

Старата жена изчисти гърлото си и най-накрая проговори отново. "Наказанието е следното. Ще бъдеш пощаден от екзекуцията в името на възстановяването на клана ти."

Сакура почувства голяма тежест да пада от гърдите й, но все пак знаеше, че това не е всичко. Преглътвайки тежко, тя продължи да слуша.

"Ще бъдеш пощаден от десетте години затвор в името на това, че си убил Орочимару и Учиха Итачи и факта, че си се завърнал в Коноха по своя воля."

Сакура беше в шок. 'Тогава това означава...'

"Наказанието ти е изпитателен срок за една година. След като го преминеш успешно, можеш да изпълняваш B ранк мисии, докато усетим, че можем да ти имаме достатъчно доверие, за да те пуснем на A и S ранк мисии. Колко дълго ще е това зависи от теб."

Сасуке усети как ускореното му сърце се успокоява. Той не беше притеснен от факта, че щеше да бъде на изпитателен срок година или две. Стана това, което искаше. Нямаше да ходи в затвор и нямаше да го екзекутират.

"Все пак знай това, Учиха Сасуке."

Сасуке погледна към жената, стояща пред него и малко се обезпокои.

"Ако някога отново напуснеш Коноха, наказанието със сигурност ще бъде смърт."

Той разбра това. Беше единственото нещо, което знаеше със сигурност. Сасуке кимна "Да."

"За останалите детайли от изпитателния ти срок ще говориш с Тсунаде в нейния офис. Вече не е нужно АНБУ да те следят. Делото е приключено."

Сасуке почувства как му се иска да се усмихне, но от страх старейшините да не помислят, че са подходили с мекота към него, не го направи. Той погледна към Тсунаде и Шизуне, които усмихнати напускаха стаята. Четиримата АНБУ, които го пазеха изчезнаха на секундата. Най-после Сасуке се усмихна 'Позволено ми е да се върна у дома...' Той погледна към Сакура, Наруто и Какаши, които изскочиха от местата си и се затичаха към него. 'Чудя се как ли ще премине изпитателният ми срок...?'

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Leeteuk~ on Сря 26 Яну 2011, 15:56

Глава 20

Наруто, Сакура и Саске стояха в офиса на Хокагето.Тсунаде ги погледна изподвежди.

" Казах, че искам да видя само Саске."

"Тсунаде-но-баа-чан-"

"Ние искахме да разберем детайлите по-добре."-каза Сакура , като довърши изречението на Наруто.

Усмихвайки се на тримата тинейджъри, тя стана от бюрото и кимна:
"Добре тогава, няма да споря, така или иначе Саске ще ви разкаже всичко след това. Нямам нищо против да го кажа пред всички ви. Тя им се усмихна "Първо искам да попитам.Саске доволен ли си от условията, който ти бяха поставени?"

"Аа".

"Добре сага за условията на изпитателния ти срок.Просто знай, че те са малко стриктни.

Трите шинобита и кимнаха, всички бяха усмихнати с изключение на Саске, който се подхилкваше.

"Ти не трябва да напускаш Коноха за една цяла година, като междувременно ще изпълняваш всички C и D ранк мисии, които ще ти бъдат поставени. Не ти е позволено да изпълняваш мисии с по-висок от C ранк, както не можеш и да участваш в никакви изпити за Чуунин, Джоунин или АНБУ." Те кимнаха отново, като продъляваха да се усмихват.

"Имаш право да тренираш, когато пожелаеш, но още веднъж - нямаш право да излизаш от пределите на Коноха. От време на време ще ти давам задачи, които не са свързани с шиноби или с мисии. Трябва да правиш тези неща независимо дали ти харесва или не. Разбра ли?"

Саске кимна - "Аа."

"Старейшините искаха да знаеш, че владенията на Учиха[не знаех как да го напиша] са затворени. Но ако поискаш да се върнеш да живееш в стария си дом, те ще се зарадват.”

Тсунаде се подпря на бюрото си. Трите шинобита я гледаха с любопитни изражения.

"Тсунаде - сама" - каза Сакура.

"Всичко е наред Сакура, не исках аз да съм тази която трябва да ви го каже , но старейшините настояха, така че нямам избор."

Двамата - Наруто и Сакура стояха чакайки я да продължи.

"Това са условията на изпитателния ти срок, но има едно условие, с което старейшините искат да са сигурни."

"Какво е то ?"- попита Саске спокоино.

Тсунаде започна трудно, като гледаше чернокосия младеж пред нея."Това може би ще бъде малък шок за вас тъй като сте едва на 16 но.."- Тсунаде въздъхна отново, с което ги накара да стнат още по любопитни.

"Старейшините искат да бъдат сигурни, че ще започнеш да възтановяваш клана си.. скоро."

Сакура почти падна, а устата на Наруто се отвори широко, Саске почувства как очите му се разширяват, но после се подхили и изражението му придоби предишния си вид.

"Шегувате ли се?"-попита Наруто шокиран.

Тсунаде поклати глава - "Не!"

Сакура почувства лицето и да става толкова червено, че дори неможеше да повярва, че това е възможно. Тя не знаеше какво да каже и не искаше и да говори. Наруто внезапно се обърна към Саске:

"Теме ти какво - чакай ЗАЩТО СЕ ПОДСМИХВАШ!?"-извика той.

Саске се обърна към Наруто и вдигна рамене, след това се обърна към Тсунаде - "Това ли е всичко?"

Гледайки учудено Тсунаде кимна - "Да това е всичко."

Покланяйки се леко Саске се завъртя на пета и излезе от стаята, следван от Наруто и Сакура. Сакура се извърна към Тсунаде и си размениха погледи, но не казаха нищо. Сакура продължи след Саске и Наруто, който междувремено крещеше на чернокосия шиноби докато вървяха.

"КАКВО СИ МИСЛИШ!? Не можеш да създадеш семейство. ТВЪРДЕ СИ МЛАД!"

"Наруто тя каза скоро, не точно тази секунда."

"Е-и?! Дори да е скоро ти ще си само на 17 и това все още е твърда рано!"

"Добе."

"Какво?"

"Млъкни."

"Не първо ми кажи къде ще намериш момиче, което ще иска да се омъжи за теб толкова млада. Защото ще те убия, ако разбера че си направил бебе на някое момиче без да сте женени."

Сакура ги настигна, но продължи да върви зад тях. Тя стоеше на страна, защото не искаше да бъде замесена в разговора.А и за да не гледат почервенялото и като домат лице.

"Наруто това не е твоя грижа."

"Какво! Ако някога си помислиш да имаш деца с момиче на твоята възраст без да сте женени ще те кастрирам собстваноръчно! И това наистина ще бъде края на клана Учиха!"

Саске не можеше да спре да се подхилква само при вида на лицето му. Като остави настрана безмислената заплаха, която Наруто му отправи, той намери за забавно, това че те се държаха като едно време, сякаш той никога не бе напускал.

"ЗАЩО СЕ ПОДСМИХВАШ ОТНОВО!? ПОДЯВОЛИТЕ! "- Наруто се обърна за да види лицето на Сакура.

"Сакура-чан не мислиш ли, че съм прав?! Не мислиш ли, че той е твърде млад за да започне семейство?"

Саске спря да върви и се обърна за да вижда лицето на Сакура добре. Неговата усмивка стана още по голяма като видя, че лицето и бе станало червено като домат, шаваше с ръце и раменете и бяха напрегнати. Сакура преглътна. Тя не знаеше какво да каже на Наруто, понеже беше в неловко положение по очевидни причини, но тя знаеше че не може да му отговори особено когато Саске стоеше точно там.

"Амм... аз.."

"Е?" - Наруто я притискаше. Усмивката на Саске се засили.

"Оо, боже! О, боже!!! Не мога да... защо.. АРГХ!"

"Наруто аз... виж Гаара! "- извика тя сочейки зад тях.

"Гаара?!" - Наруто се обърна за да види червенокосото Казакаге, но беше объркан когато не видя никой - "Сакура-чан не виждам-" той се обърна към нея, но на мястото кадето стоеше тя, сега нямаше нищо. Наруто се обърна и видя розовокосото кунойчи да скача от покрив на покрив с невероятна скорост.

"САКУРА-ЧАН !!!"

Двете момчета гледаха как кунойчито се отдалечава бързо. Очевидно тя не искаше да говори за това. Наруто се обърна към Саске пуфтейки -"Наи-добре се ожени за момичето, с което искаш да имаш деца Саске."

Саске и Наруто проведоха мълчалив разговор. Саске знаеше, че той има право.Той кимна и отговори-"Аа."

Саске скочи от мястото, на което седеше и излетя скачайки от покрив на покрив със спокоино темпо.

Наруто стоеше на мястото, кадето го остави той и гледаше как най-добрия му приятел и брат се отдалечаваше."Направи я щастлива Саске."Наруто се усмихна на себе си знаейки много добре, че има само едно момиче, към което Саске може да изпитва романтични чувства. Слагайки ръцете си в джобовете си той продължи да слиза по стълбите спокоино докато не се сети, че има да прави нещо."О бях казал на Хиаши, че днес ще отида да видя Хината. Трябва да тръгвам!" Усмихнат Наруто започна да тича по стълбите, щастлив че одавна загубения му брат най-накрая си беше в къщи.

Сакура беше седнала да пие чай с най-добрата си приятелка Ино, която не спираше да говори за момчетата, които харесва. Сакура вече имаше главоболие.

"Ино."

"Да?"-каза блондинката след като беше прекъсната посредата на изречението.

"Мислех, че харесваш Саске-кън?"

"Хаиде Сакура, разбира се, че харесвам Саске-кън, но още не съм го виждала откакто се завърна, затова не мога да прокламирам моята любов към него, но после разбира се ще го приема. Тогава ще се оженим и ще имаме много малки бебета.

Сакура почувства как бузите и започнаха леко да горят. 'Защо днес всички говорят за бебета...?'

"Е сега, когато той се върна, от това, което разбрах аз, той ще трябва да си избере жена и да започне семейство."

"Да."

"Предполагам, че той ще избере мен и най-накрая ще бъдем заедно. Учиха Ино. Харесва ми как звучи.

Тя погледана най-добрата си приятелка. Тя не и каза за това, което се случи между нея и Саске.Не че се опитваше да го скрие от нея, просто не знаеше как да и го каже. Сакура въздъхна.

"Немога да повярвам, че не каза на Наруто, че си съгласна с него. Честно казано тъпата глава трябваше да знае какво изпитваш към Саске-кън.”

"Първо аз не го наричам тъпата глава, и второ не можех да кажа нещо такова когато Саске-кън стоеше точно там."

"Виждаш ли затова ти казах, че той ще избере мен, защото ти се страхуваш, че той ще разбере че искаш да родиш всичките му Учиха бебета както и останалата част от селото.[в смисъл че и те ще разберат]

"ИНО!" Сакура усети как лицето и става по-червено.

"Е, не е ли така? Саске може да има всяка жена, която поиска от този град, както и от всеки друг. Всичко, което трябва да направи е да попита."

Звукът от званеца накара Ино да подскочи."-О,клиент извини ме за момент Сакура."

Ино стана и отиде в другата стая.Сакура продължи да стой в задната стайчка чувствайки се още малко засрамена отпивайки последната глътка от чая си, тя стана и отиде в другата стая.

"Трябва да тръгвам вече Ино. Родителите ми трябва да се върнат днес или утре и ще поразчистя."

Ино спря да помага на клиента и и отговори:

"Добре тогава.Ела да ме видиш отново скоро."

"Добре, чао Ино."

Сакура напусна магазина за цветя и тръгна надоло по улицата към дома си. ' Това е вярно, Саске-кън може да има всяка, която си поиска...'

Сакура погледна нагоре към небето.Тя не се интересуваше от времето, защото беше седнала в една бесетка. Поглеждайки към небето, тя предположи, че е около 6 вечерта. Изведнъж почувства болка в стомаха и реши да се прибере в къщи.`Чудя се, каде ли е Саске-кън сега?`

Когато се прибра в къщи, си направи вечеря и седна на дивана. Тя беше щастлива и спокоина, че Саске не отиде в затвора, но сега той трябваше да създаде семейство. Въпреки нещата, които се бяха случили между тях те технически бяха двойка, въпреки че никой не знаеше за това, тя беше притеснена за цялото това нещо със семейството.
`Аз искам да се омъжа за него и да нося децата му, и прекарам остатъка от живота си с него, но той дали наистина ще избере мен?` Тя не искаше да бъде твърде горда и да каже` Кой друг ще изберете?` или`Разбира се той ще избере мен.`Тя знаеше,че Ино беше права, когато каза, че той може да има всяка жена, която искаше.Сакура легна на дивана.`Той може да има силно кунойчи, ако поиска, или красиво кунойчи...чакай...ами ако не иска кунойчи, а обикновено селско момиче,което може да роди децата му и винаги да бъде с тях, без да рискува да изчезне в мисии...`
ЧУК ЧУК ЧУК
Тя стана и отиде до вратата.Тя не очакваше никого.`Може ви е Саске-кън?`
Чувстваики как сърцето и бие по силно, тя хвана дръжката на вратата. Пое дълбоко въздух и отвори.
"Здравей Сакура-чан."
"Наруто?"Тя бе малко разочарована, че не беше Саске. `Очевидно той не би....`
"Какво правиш Сакура-чан?"
"О,ам....нищо"Тя знаеше , че родителите и няма да се върнат толкова скоро.Тя използва това за извинение за да бъде сама с мислите си.
"Ще дойдиш ли да хапнеш Рамен с мен?"
"Всъщност токущо ядох."
"О, хайде една купа не е толкова много!Хайде,ще ми правиш компания!"Наруто я грабна за ръката и я издърпа от къщата,замъкваики я до бутката за Рамен.
"Наруто в добро настроение си, да не се е случило нещо?" Попита го Сакура докато вървяха надоло по улицата.
"Да ходих да видя Хината."
Сакура не можа да спре усмивката си, " О наистина?И какво се случи?"
"Е тя не припадна и затова се зарадвах.Помислих , че може би и беше прималяло понеже не е яла и затова я поканих да хапне Рамен с мен утре.Попитах я ако иска днес,но тя каза че вече е яла."
Сакура повдигна вежда 'Значи ако тя е яла - добре , но ако аз съм - няма значение...'
Накрая те стигнаха до магазина и си поръчаха по една купа.Сакура си поръча малка порция за да не преяде.Наруто надигна своята и я изсърба просташки.
“I’m fretty ‘appy dat dsuke idn’t get jiled.” [убиите ме не знам как да го направа като него! иначе значи - Много се радвам че Саске не отида в затвора! ] Каза Наруто с пълна уста.
Сакура се усмихна и разклати глава"Аз също , но Наруто не трябва да говориш с пълна уста."
Той се усмихна глупаво"Извинявай Сакура-чан."
Сакура започна да яде малката си порция.А Наруто си взе още една голяма и я изяде толкова бързо колкото и първата.
"Всъщност исках да те поптам нещо Сакура-чан, виждала ли си Саске след като напуснахме кулата на Хокагето?"
Сакура поклати глава"Не,защо?"
"Просто по рано го търсих ,но не можах да го открия и реших да те попитам."
"Сигурно е отишъл в района на Учиха."каза Сакура докато взимаше хапка от юфката си.
"Да, сигурно си права."
Малко любопитна, чудейки се къде може да бъде Саске, реши да го потърси по-късно.Тя се обърна към русокосия си приятел."Значи Хината-чан прие предложението ти да хапнете Рамен утре?"
"Да , прие!Мислех си, след като хапнем да я попитам дали би искала да потренираме заедно.Тъй като тя използва Бякоган, би било добра подготовка за мен и за нея."
Сакура се усмихна"Мисля , че това е добра идея."
Тя го гледаше отхапваики още веднъж, когато и нрумна нещо "Хей , Наруто мислиш ли , че Хината-чан е хубава?"
"Хъх?" отвърна той с пълна уста.
"Мислиш ли, че Хината-чан е хубава?"попита тя отново.
След като сдъвка храната си , Наруто я погледна."Мисля , че никога не съм се замеслял за това, защо питаш?"
"Защото мисля , че та е наистина много хубава и исках да чуя мнението ти."
"О."
Сакура го погледна с края на очите си. Тя може да видите, че ушите му бяха леко по-червени от обикновено.
"След като я видя утре , ще та кажа какво мисля."
Тя се подсмихна"Добре"
Вътрешното и аз я потупа по гърба .Тя най-накрая успя да накара Наруто да се замисли относно Хината , и беше доволна от себе си.Довършвайки купата си, тя взе пари от джоба си, и ги постави на плота.
"Сакура-чан , каде отиваш?"
"Аз приключих и мисля да се поразходя , преди слънцето напълно да се е скрило."
"Но ти току що дойде!"
"Знам , но вече изядох порцията си."
Той погледна към малката купа и посочи в нея" Винаги, когато сме се тук от сега нататък, ще трябва да си поръчваш по-голяма купа, в противен случай ще я изяждаш твърде бързо!"
Тя се засмя" Добре, съгласна съм. Ще се видим утре Наруто."
"Довиждане Сакура-чан." той и помаха с ръка и продължи да яде.Сакура слизаше надоло по улицата,но незнаеше на къде отива.Погледна към небето.Слънцето почти бе залязло и по улиците на Коноха беше тихо.Сакура се замисла за това което Наруто каза по рано.
`Дали Саске-кън е в района на Учиха?`

Сакура не искаше да ходи там по няколко причини.Първо ако Саске не беше там тя щеше да разбие или отвори преди него.Второ ако той беше там , щеше да е при гробовете на семейството си и сигурно иска да бъде сам.И трето тя не искаше да ходи там , защото това беше страшно място.По стените на някои сгради още имаше кръв.И никой не бе живял там от 8 години.
Вместо това тя реши да иде на езерото е да погледа звездите.Отне и няколко минути, за да стигне до там, но тя нямаше нищо против защото вечерта беше прекрасна.Когато пристигна , тя погледна към езерото и видя в него отражението на луната и звездите. Намери си хубаво място, и легна на тревата с ръце зад главата и се вгледа в звездите.Сакура лежеше в тревата и мислеше за това коте се бе случило през този ден.Тя все още беше щастлива , че Саске не отиде в затвора.Тя въздъхна мислейки за условието ,което му поставиха. `Дали той ще избере мен? Иска ли той да прекара остатъка от живота си с мен?`
`Ами ти искаш да прекараш остатъка от живота си с него.`
`Ами аз знам какво искам, но искам да знам дали и той иска това.`
`Ами няма начин, той да избере Ино.`
`Както и да е , незнам дали е вярно или не , Ино никога не е обичала Саске-кън по този начин, който би я направил щастлива до края на живота и. Аз мисля, че точно както и всяко друго момиче, включително и аз, че го е харесвала,заради лицето му.`
`Ами тя харесва Сай все пак.`
`Да, Господ знае защо все пак.`
`Вероятно, защото той и каза че е красива още когато се запозна с нея.`
`Дори, момчето да е ... Сай , това е достатъчно обяснение.` Нейното вътрешно аз се съгласи с нея и тя се усмихна леко като мислеше:" Чудя се каде е Саске - кън точно сега?"
" - Тук съм."
"КЪААА!!!"
Сакура скочи инстинктивно на земята, взимайки кунай.В същото време Саске отскочи назад, отбягваики нейното тайджцу комбо.
"Сакура, аз съм."
Спирайки атаката си тя си отвори очите, за да се фокосира върху момчето на няколко метра пред нея. "Саске-кун?"
"Хн."
"Защо продължавш да ме плашиш така ?" Тя попита, поставяйки куная си обратно и опитвайки се да забави ритъма на биещото си сърце.
"За да видя колко са добри уменията ти".- каза той самодовлоно.
Сакура измрънка нещо под носа си и легна отново на тревата с ръце зад главата си. Саске се приближи и си намери местенце до нея, присъединявайки се към гледането на звездите.
"Таа .. отново си си мислила за мен?" - попита той, гледайки към звездите.
Сакура почувства как лицето и порозовя, "Не, аз всъщност си мислех за Ино."
"Тогава защо си питала къде бях?
Тя почувства как лицето и изгаряше, "З-защото моите мисли за нея ме водят при теб".
Това явно накара Саске да се обърка.. "Какво си си мислила за Ино, че да води мислите ти към мен?"
Сакура обърна главата си към лицето му. "Отидох да я видя по-рано и тя ми каза , че все още те харесва.
Саске не каза нищо и продължи да гледа към звездите.Сакура беше убедена ,че той няма да отговори, тя обърна главата си към небето.
"Казах и за условието и как ще останеш в Коноха."
"Хн"
:Да, тя беше доста развълнувана,казвайки,че ще се омъжи за теб."
Саске изглежда обмисляше чутото и след това игнорира напълно този коментар.
"Саске-кун, съгласен ли си с това, което стареишините искат от теб, въпреки твоята възраст."
"Казах ти преди доста вереме, че имам две мечти, помниш ли ?"
Тя знаеше какво има предвид той, мечтата да възстанови клана си. "Да."
"Е заради това нямам нищо против условието след като така или иначе възнамерявах да го направя.Може би е по-скоро от колкото планирах, но няма значение."
"Оо.." Сакура почувства как бузите и порозовяват леко.
" За какво друго говорихте с Ино? "
Сакура присви очите си леко, гледайки към небето. Тя си спомни какво и бе казала Ино по-рано, след като тя мислеше за това цяла нощ.Взимайки дълга, бавна въздишка тя отговори, "Тя каза, че ти можеш да имаш всяка жена, която пожелаеш в Коноха и навсякаде само ако ги попиташ."
Саске помисли за момент, без да го вземе на сериозно.Той никога не бе мислил много за жени дори и да има възможност да има която пожелае. Това беше първия път, когато мисълта мина през ума му.
"Не."
"Хъх ? " - каза Сакура объркана.Тя обърна главата си, за да го погледне и збръчка вежди.Саске обърна главата си много леко за да я погледне, "Не мога да имам Хината."
" О, Саске-кън, освен Хината - чан."
Тя обърна главата си нагоре , гледайки отново към звездите. Саске обърна главата си още повече, за да я погледне.Сакура можеше да почувства очите му върху нея, което я накара да се изчерви.Обръщайки главата си леко, тя го погледна несигурна какво да каже.
Тя не очакваше той да направи това.Той се наведе леко и я целуна нежно.Сакура почувства как бузите и започват да стават по-червени.След малко той се дръпна назад, гледайки я самодоволно.
"Защо се изчервяваш всеки път когато те целуна ?"
Тя мигна невярвайки на това, което я попита. "Не исках." каза тя развълнувана: " Имам предвид, че не мога да се справя, ясно ? " Погледът му я накара да се чувства неловко и я направи уязвима.Чувстваики се засрамена тя погледна на далеч от него.Нейното държние явно го накара на се забавлява.
"Сакура.." - каза той със спокоен глас.
"Да ? "- каза тя, гледайки далеч от него.
"Погледни ме."
Молейки се той да не каже нещо,което беше унизително, тя обърна главата си бавно, за да го погледне.
" Не искам всички жени на света, искам и се нуждая само от една."
Изведнъж гърлото и пресъхна. Тя искаше да преглътне, но нямаше слюнка.Сърцето и започна по-бързо и по-бързо да бие в гърдите и.Тя не можеше да мигне, докато се вглеждаше в очите му. Тя знаеше, че ако проговори, гласът и ще бъде дрезгав. Не знаеше какво да му каже, искаше да го попита коя, но не можеше заради гласа си.
Саске я изчакваше да го пита коя бе тази, която искаше. След дълга тишина, вглеждайки се един в друг, Сакура се опита да прочисти гърлото си, за да каже, "Коя жена би могла да бъде?"
Саске продължи да я гледа, без да говори.Беше сякаш той се наслаждаваше на нейната уязвимост.
"Сакура"
Тя задържа дъха си в гърлото, но шока не трая дълго.
" Може ли да те попитам нещо ?"
Разочарованието я обля, тя сведе глава.
"Ако можеше да се справиш, мислиш ли, че би могла да се омъжиш за мен и да родиш децата ми?"
Тя почувства как тялото и се втвърдява, а очите и се разширяват.Саске наблюдава как тялото и се промени от шока.Беше шокирана , но не трепереше.Сакура почувства как мисълта отмина и дишането и спря.Чувство на щастие започна да прелита през нея.Тя почувства как очите и започват да се навлажняват и се задъха.
" С-Саске-кън"
Подсмихвайки се той отговори."Да?"
"Т-Ти току що ме п-попита дали ще се о-омъжа за теб?"
Подсмихвайки се още повече , той добави- "Аа."
Сакура преглътна,тя почувства как сълзи се стичаха по лицето и от радост. Най-накрая затваряйки очите си тя успя да си поеме малко въздух. Гледайки към неговите тъмни очи , тя бързо добави : "Да , ще се омъжа за теб!" Тя скочи от тревата и го притисна в силна прегръдка.Сакура се разплака от радост докъто продължаваше да го притиска към себе си.Саске бе щастлив , че тя прие неговото предложение.Сега той можеше да живее живот , изпълнен с щастие , и може би смях и любов - емоция към която все още се приспособяваше.Той знаеше че Сакура винаги го е обичала и сега той можеше да отвърне на любовта и с любов. Сакура продължи да плаче , колко дълго - тя вече не знаеше, но и не се интересуваше.Най-голямата и мечта се бе збъднала, и тя нямаше да я пусне да си отиде, не и сега или някога отново.


КРАЙ![/

________________

Eventually you’ll be saying "A-CHa"...
00000.gif
"A-cha".But it’ll be too late....

*** “A-Cha” can be used for many different expressions. Some substituions include “oh my gosh,” “oh dear,” “oh my,” “damn it”.
avatar
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ^sasusaku^

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите