Your place
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

{~^Sasusaku^~}

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

{~^Sasusaku^~} - Page 2 Empty Re: {~^Sasusaku^~}

Писане  Leeteuk~ Сря 26 Яну 2011, 16:14

Глава 24: Моят кошмар

Сасуке беше на път да отключи вратата,когато осъзна,че тя бе открехната.Той отвори вратата.Апартамента му изглеждаше някак тъмен.Той хвърли бърз поглед към часовника си.Беше около девет часа.Сасуке беше изненадан,че тя вече си е легнала.Той събу обувките си и остави чантата си до вратата.

Сасуке усети странна миризма.Беше необикновено студено в стаята все едно някой беше оставил прозорец отворен.Когато затвори вратата,той видя тъмно петно до дръжката.Тогава разпозна миризмата.Въздухът миришеше на кръв.Сасуке замръзна.

"Сакура?" - чу се той да пита.С треперещи пръсти той се опита да светне лампата,но тя си остана загасена.Сасуке направи крачка към стаята.Нещо необикновено лежеше на земята в центъра на стаята.Не,не нещо,а някой.Той искаше да отиде и да провери кой е неподвижния човек,но краката му не можеха да мръднат.Той беше замръзнал в шок.

Беше точно както тогава.Когато се беше прибрал и бе намерил мъртвите тела на родителите си.Тогава въздухът също миришеше на кръв.Той дишаше тежко и ръцете му трепереха.Не.Не можеше да бъде.Историята се повтаряше.Всичко беше точно както тогава.Все едно бе попаднал в най-лошия си кошмар.С единствената разлика,че това беше реалност.

Той събра кураж,за да накара краката си да се движат.Сасуке не си направи труда да бъде предпазлив,когато приближи човека на пода.Беше жена.Бавно той коленичи,протегна се и обърна тялото по гръб.Беше лицето на непознат.Не на Сакура.

Веднага той си отдръпна ръката и стана.Сасуке погледна към прозореца.Стъклото беше счупено и студен въздух навлизаше отвън в стаята.Сасуке се опита , но не успя да се успокои.Той се тресеше неконтролиуемо.Насили се да изкара куная си и приближи спалнята.Знаеше какво да очаква.Знаеше,защото го беше преживял и преди.Сакура беше мъртва и тази ужасяваща мисъл го даваше.Той не искаше да го види.Искаше да избяга... не искаше отново да преживява този абсолютен ужас.

Все пак Сасуке сложи ръка на дръжката на вратата и я отвори болезнено бавно.В спалнята миризмата на кръв беше още по-силна.Той се почувства замаян,почувства се все едно щеше да повърне.Друго тяло лежеше на леглото. Не...не,не може да бъде! Той се протегна за лампата , но тя и тук не светна.

Като че ли от много далеч той чу звук,но дори не го осъзна.Единственото,което виждаше бе мъртвото тяло и той знаеше,че трябва да провери дали това е Сакура.Той отиде към леглото и се протегна към тялото.Очите му бяха широко отворени,пот изби по челото му.Тя не можеше да е мъртва.Не можеше да се случи отново.

Той грабна тялото и го обърна по гръб.Сини очи го погледнаха и той отстъпи назад ужасен.Не беше тя.Мъртвото тяло беше на непознат,не беше на Сакура.Леглото беше покрито с кръв.На пода имаше разкъсани дрехи на Сакура. Спокойно ! Движи се ! - казваше си той отново и отново - Потърси я! Успокой се вече !

Още веднъж той чу звука и този път забеляза.Беше тихо хлипане идващо от най-тъмния ъгъл в стаята.Сасуке се обърна и видя някой скрит под масата,плачещ тихо.Той направи крачка към тази посока и попита дрезгаво: "Са..Сакура?"

Тя повдигна главата си,за да го погледне и прошепна: "Сасуке?" И гледката от кошмара му се пръсна на парчета.

Куная падна на земята.Сакура все още беше жива.Той падна на коленете си.Сълзи от облекчение се спуснаха по лицето му.Тя не беше мъртва.Все едно се бе събудил от ужасен кошмар.Тя го погледна с уплашени очи и захлипа: "Аз...аз ги убих... Те се появиха изведнъж и аз.. аз... "

Той забеляза стичащата се кръв по дрехите и. "Ти си ранена! Сакура,не мърдай!" Той я издърпа от под масата и я сложи да лежи по гръб.Внимателно повдигна тениската и и откри тежко кървяща рана на корема и.Тя се нуждаеше от помощ,но той не посмя да я остави сама. "Не се тревожи" - каза той - "Не мърдай,ще се оправиш!"

"Сасуке..." - тя се тресеше - "Съжалявам...не бях достатъчно силна..."

"Шшш пази си силите" - каза той тихо - "Не мърдай,ще отида да потърся помощ." Той не искаше да я оставя така,но тя тежко се нуждаеше от лекар.Той стана и се завтече към телефона да се обади за помощ.

Когато се върна,тя беше сложила ръце на корема си,мърморейки нещо неразбираемо.Той беше донесъл кърпа да притисне раната,за да спре кървенето някак.Сасуке я взе в ръцете си и я прегърна силно. "Сакура..."

"Сасуке..." - прошепна тя - "Ти плачеш..."

Той я целуна по челото и каза тихо: "Обичам те,Сакура.Обичам те." Той беше уплашен,ужасен,че това беше последния шанс да и каже тези думи.Никога не бе имал възможността да ги каже на родителите си.Той я държеше в ръцете си и минутите докато Тсунаде и медик-нинджата дойдат,изглеждаха като цяла вечност за него.Тя беше отнета от прегръдката му и Тсунаде пое грижата за нея.Сасуке коленичи до тях и хвана ръката на жена си.

Преди да изгуби съзнание,тя стисна ръката му и каза: "Обещай ми,че ще бъдеш тук....обещай,че няма да търсиш отмъщение...моля те!"

"Обещавам." - беше всичко,което каза той.

---------------------------------------

Два часа след като бяха пристигнали в болницата,Тсунаде излезе от болничната стая.Сасуке бе чакал навън през цялото време без да знае дали тя ще се оправи.Когато Тсунаде излезе,той попита: "Как е тя? Добре ли е? " Когато Хокагето го погледна тъжно,той се почувства все едно щеше да припадне.Не.Не можеше да бъде....

"Тя е добре предвид обстоятелствата" - увери го Тсунаде,но той можеше да усети,че тя задържа нещо в себе си. - "Изгуби доста кръв,но за щастие ти си я намерил бързо.Ако се беше забавил още малко, тя щеше да умре от загуба на кръв.

Сасуке не можеше да се успокои.Той знаеше,че нещо не е наред.Тсунаде беше твърде сериозна. "Но има още нещо,нали? Какво става?"

"Тя ще се събуди скоро.Ти трябва да си до нея.Нуждае от теб сега." Факта,че тя не отговори на въпроса му потвърди,че нещо не е наред.Но на-важното сега бе,че Сакура беше добре.Той сложи ръка на дръжката на вратата,когато усети ръката на Тсунаде на рамото си. "Сасуке" - каза тя колебливо - "Сакура.... тя беше бременна."
Leeteuk~
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Върнете се в началото Go down

{~^Sasusaku^~} - Page 2 Empty Re: {~^Sasusaku^~}

Писане  Leeteuk~ Сря 26 Яну 2011, 16:15

Глава 25: Лоши новини

"Сакура...тя беше бременна." - каза Тсунаде тъжно.

Коленете на Сасуке омекнаха и той трябваше да се хване за дръжката на вратата,за да не падне. "Беше?" - повтори той дрезгаво.

Тсунаде просто кимна и той разбра.Да знае колко близо е бил до осъществяването на мечтата си беше за него като плесница по лицето.Хокагето каза тихо: "Не вини нея.Не е било по вина на Сакура. Знам,че си се държал студено с нея,но сега тя се нуждае от теб."

"Кой и е сторил това?" - попита той помрачен - "Кои бяха тези хора?"

"Все още не сме сигурни.В началото помислихме,че са от селото на Пясъка.Но сега мислим,че са хора на Орочимару.Но все пак не сме 100 процента сигурни.Ще ти кажа веднага щом разузнаването ни приключи."

Без да отговори,той отвори вратата.Трима медик-нинджи бяха все още в стаята и той ги изгони безцеремонно навън (ahahahha xD Sasuke rocks xD) . Сасуке приближи леглото на Сакура и седна близо до нея.Колебливо той повдигна завивките и видя превръзките покриващи корема и.Тя е била бременна.Защо не му е казала?Дали е знаела?Дори и да е знаела,сега детето го нямаше.Шанса му да възстанови клана си още веднъж се бе изплъзнал от ръцете му.

Когато я погледна в лицето,той почувства стягащо чувство в гърдите си.Тя беше бледа и имаше синина около едното си око,вероятно от удар в лицето.Той си спомни как я намери и я взе в ръце,а тя кървеше и бе толкова близо до смъртта.Беше най-ужасния момент в живота му.Сакура беше жива и сега това беше най-важното.Той се протегна да докосне бузата и и да усети кожата и.Бавно тя отвори очите си и го погледна "Сасуке..." - прошепна тя немощно.Тя се огледа в болничната стая и попита: "Какво се случи?"

"Ти беше атакувана вкъщи."

"Да.Да,спомних си." - гласът и едва се чуваше - "Опитах се да се бия,но той беше толкова бърз... Не можах.... не можах да го спра... " Тя се опита да се изправи,но падна обратно назад и лицето и се обля в болка.Явно преживяваща страхотна агония,тя притисна ръцете си към раната на корема си.

Сасуке искаше да направи нещо,каквото и да е,но не знаеше какво.Тя се успокои и каза: "Тсунаде каза,че съм била..."

"Знам" - прекъсна я той - "Била си бременна."

Сакура обърна главата си на другата страна.Сасуке искаше да каже нещо,за да я накара да се почувства по-добре,но той нямаше думи да изкаже това,което беше в главата му.Мина малко време и той я чу да плаче тихо.Беше поразително и цялото му същество искаше да избяга от стаята.

"Сакура" - каза той на сила и беше изненадан от това,че гласа му прозвуча толкова различно.Той трябваше да се махне от тук.Тишината беше непоносима.Можеше само да се надява,че тя ще разбере.Бавно той стана.Тя се обърна да го погледне.Той се наклони към леглото и сложи ръка на брадичката и.Внимателно повдигна главата и и я целуна по устните. "Прости ми.Не бях способен да те защитя." Той отдръпна погледа си от нея и тръгна към вратата.

"Сасуке!" - тя настойчиво извика след него - "Не си тръгвай!"

Той спря,наклони си главата и после напусна стаята.Когато вратата се затвори след него,той започна да тича.Мина покрай Тсунаде без да реагира на възраженията и и излезна от сградата.Той тичаше през селото и излезна през главния вход.Не спря докато не се намери посред гората,където даде изблик на яростта си.

С буен вик той събра чакра и направи гигантски огнени кълба,които запалиха близките дървета.Не помогна.Той изкрещя огорчението си във въздуха и падна на коленете си.Ръцете му трепереха.Той искаше да напусне селото още сега,за да потърси Орочимару и да убие това змийско копеле (bastard snake xD ) със собствените си ръце. Но и бе обещал,че ще остане.

Той се блъсна в едно дърво и докато клоните над него горяха,той повтори действията си и се опита да се справи с болката и вината по свой собствен начин.А през това време в Коноха неговата жена лежеше в леглото си и плачеше с разбито сърце,нуждаеща се от него повече от всякога.

------------------------------------

Сасуке отвори вратата и влезе в апартамента след жена си.Бяха минали шест дена от както той я бе намерил полу-жива на пода в спалнята им.Сакура беше изписана от болницата днес.Той се радваше,че може да си я закара вкъщи,където тя щеше да е вече в безопастност.Последните дни Сасуке беше прекарал обикаляйки около болницата и наблюдавайки за евентуални нападатели.

Сакура отиде до прозореца,който беше поправен, и погледна навън.Сасуке стоеше на вратата с чантата и в ръка и чакаше тя да каже нещо.От както бяха тръгнали,тя не беше казала нищо.Беше толкова необичайно за нея.Той беше очаквал тя да търси удобство в него,но от както той я бе оставил плачеща в болницата,тя не бе опитала да поговори с него за това,което се бе случило.

Понеже тя не казваше нищо,той отиде до спалнята да остави чантата и.Когато се върна тя все още стоеше пред прозореца.Тишината в стаята беше непоносима.

Както много пъти преди,неговия инстинкт го караше да избяга от тази тишината,но този път той го преодоля.Спомни си как я бе взел на ръце и как и бе казал,че я обича.Беше истина.Вече нямаше смисъл да бяга от нея.Не можеше да се залъгва повече.Той я обичаше толкова много,че чак болеше и искаше просто тя да е щастлива.Защо все нещо трябваше да разваля шанса му за щастие?

Не всичко бе загубено.С тежки стъпки той я приближи и се притисна зад нея,слагайки ръка нежно на кръстта и.Тя се облегна назад към него и попита: "Мразиш ли ме сега?"

"Защо да те мразя?"

"Бях бременна.Ако бях по-силна,детето можеше да оживее."

Ръцете му обвиха тялото и и той наклони главата си и я зарови в нейната коса. "ТИ си все още жива."

"Но това не е достатъчно." - каза тя съжалително.Очите и все още бяха загледани навънка. - "Знаеш ли защо останах с теб въпреки всичко,което се случи,Сасуке? Исках да ти помогна да осъществиш мечтата си. Ти искаше да възстановиш клана,знам това.Ти си ме защитавал толкова много пъти и аз исках да ти дам нещо в замяна.Ти беше студен към мен и с времето чувствата ми отслабнаха.Въпреки това останах,защото знаех,че само при положение,че забременея,ти можеш да си щастлив."

Той я слушаше тихо без да знае какво да каже.

"Защо трябваше това да се случва сега?" - попита тя тъжно - "Когато бяхме навън,там в гората,когато имаше буря и ти беше толкова различен.Аз наистина се почувствах...обичана.Бях достатъчно глупава отново да се влюбя в теб." Тя трепереше леко. Плачеше ли? Той сложи ръка на рамото и и я накара да се обърне.Тя имеше сълзи в очите си.Когато тя го издърпа напред , за да го целуне, той почувства нещо подобно на болка в стомаха си. И сега,най-накрая, той беше способен да сложи име на тази болка: любов.

Но тогава тя се пусна и направи крачка назад. "Тсунаде каза,че има минимална възможност да забременея някога пак.Най-вероятно никога няма да имам деца." Тя го каза толкова спокойно,но за него беше като плесница по лицето.

Преди той да може да реагира по какъвто и да е начин,тя каза решително: "Аз съм само пречка за теб. Ще се върна при родителите си. Говори с Тсунаде,ще се съглася на развод и няма да оспорвам."

Тя наклони главата си и се обърна на другата страна.Безмълвен той я гледаше как отива да си взема багажа от спалнята и после го отмина,за да отиде към вратата.Тя дори не изчака той да я върне обратно.Тя го напусна,просто така.Сасуке искаше да каже нещо,но не можеше.Все пак тя беше права.Ако тя не можеше да има деца,този брак щеше да е не друго,а пречка,нали? Сакура си сложи обувките и напусна. Вратата се затвори и Сасуке отново беше сам.
_________________
Leeteuk~
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Върнете се в началото Go down

{~^Sasusaku^~} - Page 2 Empty Re: {~^Sasusaku^~}

Писане  Leeteuk~ Сря 26 Яну 2011, 16:16

Глава 26: Копнеж

Сакура стоеше на малко легло с ръце здраво увити около възглавница.Тя бе плакала цял ден и Ино беше решила да я остави сама до сега.Часове минаха и Ино започна да се тревожи и за това отиде до стаята и седна до тъжната си приятелка.

"Сакура,спри да се измъчваш.Не можеш да продължаваш така." - каза тя внимателно.

"Остави ме сама." - захлипа Сакура и зарови главата си във възгавницата.

"Вече беше сама за доста дълго време." - отговори Ино и сложи ръка около приятелката си. - "Моля те.Кажи ми какво стана."

Сакура поклати глава и избърса лицето си с ръка.После каза: "Не мога... да имам деца...казах му."

"Той те е изгонил?" - извика Ино.Тя никога не беше си помисляла,било то и студен като Сасуке,може да направи нещо толкова жестоко.

Ино вече замисляше кой да наеме,за да убие Сасуке,когато Сакура проговори: "Не.Аз напуснах."

"Какво?!"

"Аз съм му ненужна.Вече не мога да му помогна."

"Какви ги говориш?"

Сакура извика в ярост: "Той се ожени за мен,защото искаше да има деца , за да възстанови Учиха клана! "

Ино беше шокирана. "Аз...аз не знаех..." Цялото село знаеше колко студено Сасуке третираше жена си,но тя никога не беше си помисляла,че това е била единствената причина поради която са се оженили.Това беше .... толкова жестоко.Сасуке беше студеносърдечно копеле. Сакура не заслужаваше това. "Той не те заслужава! Добре е ,че си се измъкнала от него!"

"И аз така си помислих" - изхлипа Сакура и после разказа на Ино необикновената история за мисията,в която Сасуке и Сакура бяха разделени от екипа и бяха прекарали заедно нощта сами в една стая. "Той беше толкова грижлив и сладък.Наистина си помислих,че се интересува от мен.И бях достатъчно глупава да се влюбя в него ОТНОВО!"

"Ако все още си влюбена в него,тогава защо го напусна?Даде ли му шанс поне да каже нещо по въпроса?"

"Не.Не исках да ме изгони." - изхлипа Сакура - "Исках да го напусна преди той да ме напусне." Тя притисна челото си върху възглавницата и каза: "Толкова боли."

"Сакура...обещавам ти всичко ще бъде наред.Някак си всичко ще се оправи." - каза Ино и прегърна приятелката си.

-----------------------------------

От около пет минути някой чукаше на вратата на Сасуке,но той не отвори.Сасуке стоеше на парапета на прозореца и гледаше навън,дълбоко замислен.Наруто беше вън и викаше: "ОТВОРИ ВРАТАТА ВЕДНАГА,САСУКЕ!" На него не му се говореше с никой в момента,най-малко с Наруто.

Сасуке не намери време да помисли за това,което се бе случило.Той не беше спал цяла нощ и от както изгря слънцето стоеше на прозореца и все още не беше намерил никакво решение.Потънал в мисли,той си играеше със сребърна брачна халка,подобна на тази,която носеше на сребърна нишка на врата си.Това беше халката на Сакура.Той беше намерил брачния и пръстен в пощенската кутия тази сутрин.Заболя го,когато го видя без никаква бележка от нея.

Всичко беше поразително.Това,което Сакура му каза беше трагедия.Ако тя наистина не можеше да има деца,то тогава имаше само едно решение и това беше да намери друга жена.Не го интересуваше какво ще си помислят хората за него.Това,което искаше беше да възстанови клана.Но имаше и нещо друго.Сакура.Той не можеше да си представи да се събуди до някоя друга освен нея.Той я обичаше.Но беше ли достатъчно това,за да се откаже от мечтата си? Ако останеше с нея,клана можеше да умре с него.Той трябваше да избере между клана и Сакура.Как можеше да направи такова решение?

От часове Сасуке си напрягаше ума,но не можа да намери отговор.

Освен това имаше и още нещо.Тсунаде го беше посетила вчера.Както подозираше,телата на нападателите в апартамента му бяха хора на Орочимару.Те носеха типични дрехи и протектори за нинджите от Пясъка и ако Сакура не беше ги убила всичко щеше да изглежда като атака от Селото на Пясъка.Сасуке знаеше защо Орочимару е направил това.Ако бяха успели да убият Сакура,Сасуке отново щеше да има цел на омразата си.И понеже не подозираше съвсем това да е Орочимару,това директно щеше да го изпрати при Санина,за да потърси повече сила.Точно както тогава.

Орочимару,това копеле, беше отговорен за всичко това.Сасуке го мразеше толкова,колкото мразеше брат си.Ноктите му се забиха дълбоко в плътта му и болката и обещанието,което бе дал на Сакура, го пазеха от това да напусне селото веднага и да убие Санина със собствените си ръце.

Но той дори не можеше да отмъсти ако искаше да запази обещанието си към нея.Орочимару беше разрушил всичко и сега всичко,което Сасуке можеше да направи беше да стои там и да мисли за случилото се.Сакура все още беше в опастност,както и той.

Нервното тропане по вратата беше спряло и Сасуке отпусна челото си върху прозореца.Сега какво? Какво трябваше да направи?

-----------------------------------

"Прости ми" - каза дрезгав глас и после тя усети невероятната болка удрящо тялото и.Сакура се опита да извика,но не можа.Тя падна на земята,притискайки ръцете към корема си.Тя усети кръвта да изниква между пръстите и.Защо...защо това и се случваше?

Тя чу стъпки и когато вдигна главата си,една жена я гледаше със студени очи.Сакура осъзна,че жената е на път да я убие.Двама човека,помисли си тя,жена и мъж зад мен.Тя видя как жената запрати към нея кунай.Ако не направеше нещо,щеше да бъде убита.

Сасуке!

Не! Тя нямаше да умре тук! Тя скочи,преодолявайки болката,която усещаше все едно вътрешностите и се разкъсваха и грабна куная на жената.Противничката и беше твърде изненадана за да реагира.Сакура усети студения метал в пръстите си и без да мисли го забоде направо в гърдите на жената.Тя чу мъжа зад себе си да вика и после жената падна на земятa.

Сакура се обърна и побягна към спалнята.Беше тъмно и тя беше в такава болка,че се почувства сякаш ще припадне.Той я следеше,тя можеше да чуе стъпките му и в следващия момент той беше в стаята,опитвайки се да я хване и да я нарани.Тя се опита да извика,но не можа.Измъкна ръката си от хватката му,но падна назад срещу стената.Куная му все още изцеждаше кръвта и,а той идваше по-близо.Не мога да оставя Сасуке сам! Не мога да умра тук! И тогава тя извика и всичко беше размазано.Дори и не осъзна,че беше използвала джутсу,преди да види мъжа да лети назад към леглото.Не знаеше дали той е мъртъв или не и панирайки се тя се отдръпна назад,докато не стигна ъгъла зад масата.Той не помръдна.Сакура почувства сълзи да се стичат по лицето и.Тя беше толкова уплашена и болеше толкова много.....

Изведнъж Сасуке беше там.Той я измъкваше от под масата.Сълзи се стичаха по лицето му.Той плачеше....

Сакура се събуди със сепване.Проклети сънища.Тя имаше този кошмар всяка нощ и той винаги я плашеше дълбоко.Тя се протегна за възглавницата и я прегърна здраво.Сасуке...болеше да си мисли за него,но тя не можеше да продължава да плаче завинаги.Трябваше да приеме,че вече го е загубила.Защото беше твърде слаба,за да се защити.

Ино не си беше вкъщи.Тя беше споменала,че отива да вземе нещо от магазина за цветя,а Шикамару беше на мисия.Сакура разполагаше с малкия апартамент целия за себе си.Въпреки това в този момент тя не се чувстваше сама.Сасуке....наистина ли няма друг начин? Тсунаде беше казала , че все още има малък шанс според който може да зачене.Но това наистина нямаше значение.Тя си бе помислила,че чувствата на Сасуке към нея са се променили.Когато я беше намерил,кървяща и плачейки я беше взел на ръце и и беше казал,че я обича....Това лъжа ли беше или просто любовта на Сасуке не беше достатъчно силна да преодолее желанието му да възстанови клана? Сакура въздъхна дълбоко.Тя не искаше да се залъгва.Ако той я искаше обратно,щеше да се появи пред нея още преди много време.Той сигурно се радваше,че тя направи решение преди той да успее да го направи.

Ядосана,тя захвърли възглавницата и стана.Не искаше да плаче повече.Той не го заслужава-каза си тя.Сакура отвори прозореца и се загледа навън.Погледът и се вдигна нагоре,за да погледне към звездите.Този път тя можеше да се сети за хиляди причини,поради които е обичала Сасуке толкова много,но също така хиляди причини,поради които не се е получило.Защо те двамата никога нямаха късмет.

------------------------------------

"Свобода....Сасуке....Исках да бъда свободен...."

Сасуке отвори очи и се намери в леглото си.По дяволите,пак кошмар.Но нещо беше различно.Когато ръката му се протегна да почувства другата страна на леглото,той осъзна че я пропусна.

Той стана и погледна часовника си.Беше десет часа.Не беше спал от три дена.Част от него се надяваше,че тя ще промени решението си и ще се върне.Разбира се,това беше глупаво.Сакура трябва да е толкова глупава....

Погледът му попадна върху снимката с рамка на нощното му шкафче и той се протегна и я взе.Сакура я беше сложила там.Беше единствената им снимка.Направена бе преди много време.Тогава те все още бяха ученици на Какаши и тя го беше накарала да се снимат.Сега той се радваше , че снимката съществува.Апартаментът беше отново празен.Той отново беше сам,точно както тогава.В същото време той често бе желал това,когато тя се бе преместила при него.

С палеца си той погали снимката.Тогава тя беше способна да се усмихва толкова широко.Точно като онази сутрин,когато се бе събудил след температурата.Нейната усмивка...нещо в стомаха му го заболя и той за пръв път осъзна,че от любовта също може да боли.

Той сложи снимката обратно и потръпна.Беше студено тук.Защо не беше го забелязал преди? Той обмисли дали да опита да заспи пак,но после си спомни съня,който имаше.Не искаше да рискува той да се повтори.Какво беше това,което брат му казваше? Свобода....Исках да бъда свободен....

"Свобода" - повтори Сасуке замислено.Той се чудеше на тези думи от много време.Свободен от какво? Свободен от правата и задълженията на родителите си? Свободен от вина? Или свободен от това да бъдеш Учиха? Сасуке спря. "Да бъдеш свободен...да не си вече Учиха...." И изведнъж той осъзна какво е имал в предвид Итачи. Свободата да прави свои собствени решения.Итачи е искал тази свобода и за брат си.А все още Сасуке се свързваше с клана.Това беше единствената причина поради която не бе опитал да върне Сакура обратно.Имаше задължение към целта да възстанови клана.

Той въздъхна дълбоко.Свобода.Кланът беше затвор.А Тя беше свобода.Може би за пръв път през живота си Сасуке направи решение,което беше изцяло за него си.Той скочи и махна фанелката си със знака на Учиха... Разтърси се из дрехите си и измъкна обикновена черна тениска.Сложи си я.Изведнъж се почувства освободен.Сигурен в решението си,Сасуке напусна апартамента си и тръгна към къщата на нейните родители.
_________________
Leeteuk~
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Върнете се в началото Go down

{~^Sasusaku^~} - Page 2 Empty Re: {~^Sasusaku^~}

Писане  Leeteuk~ Сря 26 Яну 2011, 16:16

Глава 27: Сняг

Сасуке се вгледа в майката на Сакура в изумение. "Какво искате да кажете,че я няма тук?"

Жената просто сви рамене. "Мислих,че е при теб.Да не би вие двамате да сте се спречкали?"

"Искате да кажете,че тя НЕ е била тук през последните три дена?"

Майката на Сакура не изглеждаше особено загрижена за дъщеря си. "Сигурно много си се разтревожил щом я няма от толкова дълго време.Ние бяхме на бизнес екскурзия до вчера и не сме чули нищо за нея от както заминахме преди две седмици.Съжалявам." С това тя затвори вратата и Сасуке осъзна,че семейството на Сакура също не е идеално. Явно те не бяха даже забелязали,че дъщеря им беше нападната и ранена преди няколко дена.

Той я мразеше за това,че има идеално семейство,но сега разбра,че родителите и бяха далеч от идеала.Зачуди се дали те изобщо се интересуваха от дъщеря си.Като се замислеше,те сигурно го бяха видяли как се отнася с нея,но въпреки това не направиха никакви усилия да и помогнат.

Той сви рамене при мисълта и се зачуди къде другаде да я потърси.Това бяха единствените хора,които му дойдоха на ум.Изведнъж чертите на лицето му помръкнаха.Какаши.Ако този перверзник се е възползвал отново от нея,този път Сасуке щеше да го убие със сигурност.

Ставаше студено и той започна да съжалява,че не беше си взел яке.Сасуке бягаше в нощта към апартамента на бившия си учител.Там той почука на вратата и отне около минута докато сънения Какаши отключи. "Сасуке..." - прозя се той - "Късно е и имам мисия утре...какво става?"

"Тя тук ли е?" - изръмжа Сасуке

"Кой?"

"Жена ми!" - подметна той нетърпеливо.

"Не..." - каза Какаши и изведнъж стана сериозен. - "Нещо и се е случило ли? Чух,че е била нападната във вашия апартамент преди няколко дена.Не е трябвало да я оставяш сама."

Страхотно.Сега Сасуке започна да се притеснява.Но разбира се, не можеше да го покаже. "Предполагам,че тя е добре.Аз просто... не знам къде е.И трябва да я намеря."

"А! Еми,тя не е тук.Опитай при Наруто.Или при родителите и."

"Мхм." Той се обърна.Всичко вървеше на криво днес.Когато усети,че нещо студено докосна ръката му,той осъзна,че вали сняг.Просто страхотно.Ядосан,той продължи да върви към апартамента на Наруто,който беше разбира се на другия край на селото.Сасуке опита да не се притеснява.Но беше странно,че я нямаше при родителите и или при Какаши.А ако нещо и се беше случило? А ако Орочимару беше изпратил някой друг да я убие?

-----------------------------------

Ядосан и треперещ от студа,Сасуке се изкачи по стълбите на апартамента на Наруто.Това тъпо време и този тъп Наруто и това тъпо село! Къде беше жена му? Сякаш беше изчезнала. Все пак Тсунаде не позволяваше на никой да напуска селото. Може би Какаши го излъга? При него ли беше тя?

Той се опита да помисли за някой друг , при който може да е тя.Сасуке никога не беше се опитал да разбере кои са приятелите и.След като веднъж бе изгонил родителите и от апартамента си,тя никога повече не доведе никой.На Сасуке никога не му беше пукало за приятелите и.

Разярен той се опита да отключи вратата,но после осъзна,че тя вече е отворена.Може би Наруто беше забравил да заключи. Сасуке влезе в апартамента треперещ и светна лампата. Това беше момента,в който разбра,че нещо не беше наред.Някой беше вътре.Той се огледа наоколо и някой седеше на парапета на прозореца. "Кой...?" Човека стана и той я разпозна. "Ино? Какво по дяволите правиш тук?"

Тя го погледна хладно. "Къде беше? Исках да поговоря с теб."

"Това не ти влиза в работата."

"Чух,че вие двамата сте скъсали." - каза Ино бавно - "И също така знам защо." Той понече да и отговори,но тя продължи: "Ти си глупав задник,Сасуке! (oo yaa xD) Ако знаех,че си се оженил за нея само за да възстановиш Учиха клана,щях да я измъкна от това още преди дълго време.Но предполагам,че сега вече е твърде късно.Тя те обича." Ино извади нещо от джоба си и тръгна към него,за да задържи нещото пред очите му.Беше ключ. "Тя е в моя апартамент. Мястото близо до магазина за цветя Йаманака.Ако искаш да поговориш с нея-тогава отивай.Но не смей да я нараняваш.Или ще съжаляваш за това!"

Той погледна в очите и.Никога не бе подозирал,че тя може да е при нея.С тихо кимване на признателност,той взе ключа и напусна апартамента.

------------------------------------


Сакура въздъхна.Навън беше започнало да вали сняг. Някак това и се отрази на настроението.Ставаше студено в стаята,така че тя стана и затвори наполовина прозореца.Тя нямаше нищо против студеното време,защото в момента така или иначе не беше в настроение за изгрев.Сасуке и липсваше.Но този път не можеше да се върне отново при него.Тя очакваше Тсунаде да се свърже с нея за развода всеки момент,но все пак още нищо не бе чула от Хокагето.Сакура се зачуди Сасуке коя ли ще избере сега; може би някоя от сегашните му обожателки. Ако той наистина искаше,можеше да има много момичета и тя беше наясно с това.От тази мисъл я заболя,но тя не можеше да я пренебрегне.

Сакура се заслуша,когато чу шум по стълбите.Най-после Ино се беше прибрала.Тя напусна стаята и светна лампата,но преди да може да извика към Ино,тя спря.Изненадана,Сакура погледна към неочаквания посетител,който стоеше на стълбите. "Сасуке..."

Когато го видя,една надежда се събуди в нея.Може би той бе дошъл да я вземе обратно? Веднага тя премахна от главата си тези мисли.Само щеше да я заболи повече ако оставаше място на надеждите си.

Той я погледна и каза: "Най-после те намерих."

"Какво искаш?" - попита тя грубо.Този път той не трябваше да я вижда да плаче. - "Казах ти , че няма да ти преча.Няма проблем ако искаш развод.Ще събера останалото от нещата си веднага щом намеря място където да живея.Не мисля,че има за какво още да говорим."

Преди той да може да каже нещо,тя се обърна и се върна в стаята,тръшкайки вратата след себе си.Тя не искаше да го вижда,болеше толкова много.Сакура загаси лампата и седна на леглото. Тя не искаше да плаче,но очите и бяха пълни със сълзи. Този глупав Сасуке! Защо той беше тук? Защо трябваше да и причинява това? Това беше даже по-лошо от това,което чувстваше през последните дни.Нищожната надежда,че той е дошъл да я вземе обратно , беше още по-болезнена.Тя знаеше,че той пак ще я разочарова.Той винаги го правеше.

Вратата се отвори.Сакура седна с гръб към вратата,така че да не се налага да го вижда.Тя не смееше да се обърне. "Махай се вече!"

"Това ли е твоя начин да ми го върнеш за това,че се държах лошо с теб?" - чу го тя да пита. - "Трябва да поговорим,Сакура."

"Тогава говори." - каза тя кратко.Всъщност тя дори и не искаше да го чуе.Единственото нещо,което искаше да чуе беше,че той я иска обратно.Но той нямаше да каже това. - "Но бъди кратък.Изморена съм."

За момент имаше тишина в стаята.Тя гледаше упорито в стената,а той стоеше пред вратата.Най-после той каза: "Искам да бъда свободен,Сакура."

Тя наклони главата си.Не,тя нямаше да заплаче.Не и пред него. "Знам.Няма да те спирам."

"Не,ти не разбираш..." Тя чу стъпките му да приближават зад нея. - "Не искам повече да живея така.Не искам кланът да решава за живота ми.Мислех,че ще бъда щастлив ако възстановя клана.Но намерих нещо,което ме направи наистина щастлив."

Сакура задържа дъха си. Възможно ли е? Той седна до нея на леглото и я прегърна отзад. Сърцето и биеше толкова силно. Това наистина ли беше Сасуке? В началото не посмя да помръдне,уплашена,че това е просто жестока шега или е просто сън и тя ще се събуди всеки момент.Той я издърпа по-близо към гърдите си и тя се отпусна в ръцете му.

Тихо той каза: "Не ме интересува дали ще имаме деца или не.Не искам никоя друга.Искам само теб."

"Наистина ли?"

"Да.Съжалавам,че се държах лошо с теб.Отне ми дълго време да осъзная,че ти означаваш повече за мен, от колкото клана."

"Сасуке....Обичам те..." Тя се облегна в него и затвори очи.Това,беше нещото,което и липсваше през цялото това време.Да знае,че той наистина се интересува от нея,да бъде прегърната,да получи знак за привличане.Отново тя беше напът да заплаче.

"Сакура?" - чу го тя да казва - "Искам да се прибереш вкъщи."

"Аз също." - промълви тя и се сгуши по-близо към него.Той взе завивка и я уви около тях двамата.Това не беше сън.Сасуке никога нямаше да бъде идеалния съпруг.Винаги щеше да има определена дистанция,защото той беше от този тип хора,които не се доверяваха.Но той се бе променил.За нея.Сасуке бе отворил сърцето си за нея и това беше повече,от колкото тя някога бе очаквала.Заради това,тя го заобича още повече.Навън падаше първия сняг,а тя стоеше тук,увита със завивка заедно със Сасуке. Какво по-хубаво от това? Щастие.

"Сасуке...?" - промълви тя - "Имаш ли нещо против ако... ако просто заспя в ръцете ти?"

Той се засмя вместо да отговори.Сакура се прозя и почувства,че той също се отпусна.Придружавана от биенето на сърцето му,тя най-после заспа.

-----------------------------------

Когато Ино се прибра вкъщи много по-късно и хвърли разтревожен поглед към гостната стая,тя не можа да преодолее усмивката си.Сасуке и Сакура лежаха на леглото в здрава прегръдка,увити със завивка.И двамата бяха дълбоко заспали.Тя бяха просто толкова... сладки ! Тя устоя на изкушението да тръгне по стълбите,да вземе камера и да снима двойката.

Беше хладно в стаята и Ино се промъкна към прозореца,за да го затвори.Когато понече да напусне стаята,Сасуке вдигна главата си и я погледна първо сънливо,а после очудено. Тя просто се захили и сложи пръст на устните си,за да му каже,че може да заспи отново.Преди Сасуке да може да каже нещо и да събуди Сакура,Ино изпълзя от стаята и затвори вратата след себе си.

Тя не можеше да изчака да каже на Шикамару,че Сасуке и Сакура са отново заедно.И всичко беше благодарение на нея,реши Ино.
_________________
Leeteuk~
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Върнете се в началото Go down

{~^Sasusaku^~} - Page 2 Empty Re: {~^Sasusaku^~}

Писане  Leeteuk~ Сря 26 Яну 2011, 16:17

Глава 28: Змия в храста

Безстрашно,Сасуке отвори тежката врата и влезе в огромната стая.Изражението му пребледня,когато видя огромния стол в центъра на стаята.Изглеждаше все едно това е трофейна зала.Близо до трона имаше ръка,издялана от камък,на чиито пръст стоеше същия пръстен,който Итачи носеше приживе.Беше пръстен на Акатсуки.

Вратата се затвори и Сасуке направи няколко стъпки към трона.

"Не очаквах да дойдеш тук толкова рано,Сасуке-кън" - каза съскащ глас,който проехтя в стаята.Орочимару определено харесваше големите помещения.Той се появи в тънкия въздух и пристъпи към Сасуке.

"Не се страхувам от теб,Оричимару."

Зелените очи на Саннина се вгледаха в него ядосано за момент,но после той възвърна самообладанието си и каза спокойно: "Идваш за да приемеш предложението ми ли?"

"За едно определено време предложението ти наистина ме интересуваше.Но сега,ще трябва да го откажа.Дойдох тук,за да ти кажа,че никога няма да дойда при теб по своя собствена воля."

"Няма да те пусна да си отидеш."

Сасуке се усмихна. "Да,ще ме пуснеш.Знам,че ти беше този,който изпрати нинджите от Звука за да убият Сакура.И също така знам,че планираш да го направиш отново,дори и след като вече знам,че ти стоиш зад това."

"Е,бих предпочел да дойдеш,за да ме убиеш,от колкото да не дойдеш въобще." - отговори Орочимару.

"Не съм дошъл,за да отмъстя за нея." - каза Сасуке - "Тя оцеля.Просто дойдох да ти кажа,че никога няма да ме имаш (wtf ?! o.O) , независимо какво правиш.Ако убиеш Сакура,аз ще убия ТЕБ."

Орочимару се засмя. "Това исках да чуя."

Със спокойствие,което изглежда обърка Саннина,Сасуке вдигна десния си ръкав,за да открие татуировка на китката си.Орочимару го погледна в невяра,а Сасуке се усмихна. "Разпознаваш това,нали? Все пак ти си човекът,който е изобретил това забранено джутсу." Орочимару разпозна татуировката на джутсуто,което беше научил на Анко преди години.Сигурно тя му бе показала тази забранена техника.

Легендарния Саннин беше в шок. "Ти-ти не би направил това!"

Сасуке кимна триумфално. "О,да бих го направил.Знаеш какво означава този знак.Никой не може да го изтрие.Прости знаци с ръце и малко чакра са достатъчни,за да го активират."

"Ако направиш това,ти също ще умреш!"

"Знам.И Шаринганът ще изчезне завинаги.Само с един знак с ръце мога да разруша всичко в радиус от няколко километра,но ти знаеш това по-добре и от мен,нали? Все пак,има причина поради която тази техника е забранена."

Лицето на Оричимару помръкна за секунда,но после се насили да възвърне изкривената усмивка на устните си. "Значи си дошъл да жертваш живота си,за да ме убиеш?"

"Не." Сасуке погледна Орочимару,за да го увери,че е сериозен. - "Просто дойдох да ти покажа,че съм сериозен.Ако убиеш Сакура,ще те намеря и ще се самоубия,за да те разруша веднъж и завинаги." Омразата в гласа му уплаши дори и Орочимару,който до тогава вярваше че Учиха блъфира. - "Без значение какво ще направиш,това е гаранцията,че няма да получиш тялото ми или Шарингана.И съм готов да умра тук,за да защитя Сакура от теб.Разбираш ли?"

Саннина не каза и дума.Той просто го гледаше в шок.Сасуке се обърна и понечи да напусне стаята.Бързо Орочимару се появи пред него и Сасуке спря.Той бе очаквал това.Орочимару се нуждаеше от още малко доказателства,че той е абсолютно сериозен.

"Ти не можеш да напуснеш,Сасуке-кън! Чаках твърде много време,за да се откажа точно сега!" - изсъска Орочимару.

"Опитваш се да тестваш решителността ми ли? Ако не се махнеш от пътя ми,ще използвам кинджитсуто и ще убия и двама ни."

Орочимари не помръдна.

Все още напълно спокоен,Сасуке направи няколко знаци с ръце.И двамата стояха тихи.Орочимару можеше да вярва,че Сасуке блъфира,но той беше решен да мине през това,щом се отнасяше за безопастността на Сакура. Саннина осъзна,че беше загубен.Ако не пуснеше Сасуке да си отиде,младия мъж щеше да убие и двама им.А ако го пуснеше,щеше да го загуби за винаги. (wtf? o.O xD) Ако убиеше Сакура,Сасуке щеше да се върне и при всички случаи щеше да се самоубие и да отнесе тайната на Шарингана в гроба и най-лошото бе,че той-Орочимару също щеше да загуби живота си.

След като обмисли сценария,Орочимару отстъпи и се предаде. Той направи крачка настрана. "Ти печелиш,Сасуке-кън.Това беше ясна стъпка."

Без да поглежда назад,Сасуке напусна трофейната зала на Орочимару,сигурен,че той и Сакура ще бъдат в безопастност от сега нататък.Той бе победил Легендарния Саннин.

-----------------------------------

Изтощен,Сасуке затвори вратата след себе си и захвърли чантата си в ъгъла,докато събуваше обувките си.Любящ глас каза: "Добре дошъл у дома!" Той погледна към жена си,която стоеше пред спалнята,гледайки сънливо.Тя тръгна към него и го прегърна. "Къде беше?"

"Уплаши ли се,че няма да се върна?" - попита той вместо да отговори.

"Не." - Сакура го пусна и го придружи до спалнята.Той се съблече и тя забеляза татуировката на китката му. "Какво е това?" - попита тя очудено.

Той седна на леглото до нея и тя хвана ръката му.Сакура докосна татуировката с пръстите си. "Това е гаранцията за твоята безопастност." - отговори той.

"Ходил си при Орочимару,нали?"

Той кимна. "Уверих се,че ще те остави на спокойствие от сега нататък."

"Тсунаде ще те убие." - каза тя - "Беше много ядосана,че си напуснал селото без разрешение отново." Сасуке сви рамене и легна на леглото.Сакура направи същото и сложи главата си на гърдите му.Той затвори очите си и я чу да казва: "Ще останеш с мен завинаги,нали?"

Бавно той отвори очи.Тя го гледаше изпитателно. "Да." Той сложи ръка на бузата и. - "Ако ти все още го искаш."

С почти тъжна усмивка , Сакура отговори: "Как мислиш? Не ме оставяй никога повече.Това искам."

Сасуке веднага си спомни как се бе отнасял с нея , от както се ожениха.Той е бе наранил толкова много пъти,а тя бе приела всичко и все още го обичаше.Защо той бе толкова глупав да не забележи колко прекрасна жена е тя?

"Сакура?" - каза той.Любопитно тя се изправи и го погледна.Той измъкна верижката през главата си.В момента на нея имаше два пръстена.Той не бе намерил до сега възможност да и върне брачната халка обратно.Сасуке откопча верижката и измъкна по-малкия пръстен.Взе ръката и и понечи просто да и го сложи на пръста,когато се сети,че би трябвало да каже нещо. "Знаеш...не съм добър с обясненията.Нямам много да кажа.Но искам да знаеш,че съжалявам за всичко,което ти пречиних.Дадох ти този пръстен поради грешни причини." Той сложи халката на пръста и и въпреки,че това беше тривиален жест,за да реваншира загубения им брак и безчувственото му предложение,тя все пак имаше сълзи в очите си. - "Нека да започнем отначало,Сакура."

Тя просто кимна,неспособна да каже нищо.Това беше неспецифично за нея.Сасуке с времето беше разбрал,че жена му обикновено имаше отговор.Главата и се наклони и неочаквано сълзи се стекоха по завивките.

Сасуке не знаеше,че хората плачат също и когато са щастливи.Разтревожен,той грабна раменете и и попита: "Сакура? Добре ли си?"

Тя избърса лицето си и се опита да се усмихне. "Просто съм щастлива."

Успокоен,той я прегърна и каза: "Отново те накарах да плачеш." Все още беше странно да я има толкова близо до себе си,но беше хубаво да я държи в ръцете си.Тя беше истинската му слабост,но той беше готов да приеме тази слабост щом щеше да се чувства толкова.... топло и комфортно.

"Сасуке?" - чу я той да казва.

"Хм?"

"Ще го кажеш ли пак?"

"Да кажа какво?"

"Ти само веднъж ми каза,че ме обичаш." - отговори тя - "Когато ме намери тук в апартамента ни."

"Помислих,че ще умреш в ръцете ми" - каза той. Той дори не знаеше защо,но да каже 'Обичам те' беше все още трудно за него.

Тя въздъхна. "Добре.Няма проблем.Радвам се,че го каза веднъж."

Той не отговори.Много неща се бяха случили и тя го бе променила,независимо дали той искаше да го признае или не.Но Сасуке все още не можеше да го направи.Не беше използвал думата 'любов' от години.Тази дума оставяше лош вкус в устата му.Той щеше да го каже пак,но не точно сега.

-------------------------------------

Внимателно,Сасуке провери униформата и оръжията,които смяташе да вземе със себе си.Днес той носеше типичната АНБУ униформа.Сакура го харесваше с тази стегната до кожата униформа,макар той да се чувстваше глупаво в нея,но все пак не искаше да противоречи на Тсунаде точно в този момент.Той не беше много понравен от Хокагето заради 'екскурзията си' до Орочимару и за това не беше допуснат до мисия през последните три седмици.Но сега,АНБУ не можеше вече без него,предположи той. (хехехе xD) Усмихвайки се,той се протегна към маската.

Вратата на спалнята се отвори и жена му влезе в стаята.Тя носеше само тениска (оуууу йееаа xD).По-точно НЕГОВАТА тениска (оууу йеааааааааааааааа xD) и след като Сасуке я видя му се приискаха онези три седмици,които бяха като ваканция и за двамата. ('vacation' or 'restoration' xDDDD) Сакура се усмихна "Напускаш толкова рано? Предполагам,че е важна мисия."

"Точно така."

"И ти вероятно ще рискуваш живота си още веднъж,а?"

Той кимна "Предполагам,така че да."

Тя тръгна към него и го прегърна. "Без значение колко мисии изпълниш,аз няма да спра да се тревожа за теб.Грижи се за себе си и се върни невредим."

Той я целуна и отговори: "Не се притеснявай." Колебливо,тя го пусна и той тръгна към вратата.Както винаги,тя отиде да застане на прозореца,за да може да го види на улицата преди да напусне.Сасуке почувства неочаквана топлина при мисълта за жена си.Беше хубаво да имаш някой,който да се тревожи за теб и да желае невредимото ти завръщане.Той се усмихна.Това беше свободата,която Итачи искаше за него.Беше толкова хубаво.Той напусна апартамента и преди да затвори вратата,Сасуке каза тихо: "Обичам те..."


:) КРАЙ :)
Leeteuk~
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Върнете се в началото Go down

{~^Sasusaku^~} - Page 2 Empty Re: {~^Sasusaku^~}

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите