Jug-eum ui bang

Go down

Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Съб 23 Юли 2011, 11:13


    Глава 1

    „Най-ужасното място на света”


    Jug-eum ui bang – Стаята на смъртта – е най-ужасното място на света. Място, на което са затворени най-опасните хора в този свят. Място, на което не можеш да се спасиш от смъртта – там тя дебне на всеки ъгъл. Място, което ще направи живота ти черен ад, от който никога няма да можеш да избягаш.
    Охраняван от стотици слуители на реда, затворът Jug-eum ui bag е място, от което никой не може да избяга, място, на което никой няма право да комуникира с външния свят.


    Вик отекна през трите етажа на затвора. Килиите и всички коридори на сградата бяха празни. Само от едно място се чуваха викове, звук от счупването на стъкло, ужасени писъци, което подсказваше, че има бой. Всичко в огромната кухня бе изпочупено, а всички затворници се бяха събрали около двама човека, които бясно хвърляха удари един към друг. Кръвта оставяше отпечатъци по пода и по дрехите на затворниците, които стояха на-близо до битката. Всички скандираха весело, когато юмрукътна някого попаднеше в челюстта на другия. Да, това беше забавлението на затворниците в този ад. Често пъти се стигаше до смърт на единия, участващ в боя, което само удължаваше доживотната присъда на другия. Виковете ставаха все по-силни и по-силни. Ударите на двамата затворници все по-слаби, макар и двамата да бяха препълнени с адреналин. Виждаше се как и двамата започват да губят съзнание, а публиката им скандираше все по-силно, отчаяно молейки за още малко забавление.
    -ТИШИНА!! – разнесе се мелодичен, но мощен глас над виковете на тълпата и цялото помещение потъна в тишина. Висок мъж, с продълговато лице, кестенява коса и зловещо тъмни очи, пристъпи напред последван от още четирима, никак не отстъпващи на красотата му.
    -Достатъчно. – каза тихо един от тях. Човек никога не би помислил, че това момче ще е опасен престъпник, с такова сладко и невинно лице, с такива меки и топли очи.
    Всички затворници в стаята погледнаха към петимата мъже и отстъпиха настрани, оставяйки им път, за да стигнат до източника на шоуто им. Кафявокосият мъж, този който проговори пръв, се приближи до двамата затворници, които вече опасно се олюляваха на краката си, заплашвайки, че всеки момент ще паднат.
    -Ючун, извикай някой от охраната, за да заведе тези двамата до болничното крило и след това да ги прати в стаята за наказания. – един от четиримата мъже зад него, с къдрава коса, леко докосваща раменето му, кимна и тихо излезе от стаята, за да намери охраната. – А вие... – продължи тъмноокия, обръщайки се към останала част от затворниците, които отстъпиха крачка назад от страх. – почистете тук и се връщайте по килиите си.
    Вратата на голямата кухня се отвори и Ючун влезе, следван от двама мъже от охраната, които веднага се запътиха към ранените, които вече се бяха сгромолясали на пода. Те ги вдигнаха и погледнаха обвинително към кафявокосия мъж, който все още стоеше пред тях.
    -Нали знаеш, че може поне веднъж да ги спреш малко по-рано, Юно. Не когато трябва да ги носим на части до болничното крило. – промърмори мрачно единият. Така нареченият Юно погледна към тях със страшният си поглед, който в следващия момент бе заместен с глупава усмивка.
    -Аз също се възползвам от това забавление, нали знаете. – отбеляза той весело и се обърна към приятелите си, които вече бяха зад него. – Да вървим. – каза той и се засмя на въздишките, напуснали устните на охраната, когато той излезе от помещението.


    И все пак има един единствен начин да останеш невредим на това място. Какъв е той? Да станеш вярно куче на най-опасните хищници там. Да станеш роб на петимата затворници, които контролират целия затвор. Там те са единствените, които могат да те защият от всичко, от смъртта. Но все пак има още един проблем – кой ще те защити от тях?


________________

I'm Proud to be E.L.F.
And from now on I'll always be.
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Нед 24 Юли 2011, 10:28


    Глава 2


    „Предизвикателство”


    -Юно, Юнооо~ -крещеше Ючун по коридора, докато вървеше към килията на приятеля си.
    -Какво искаш Ючун? – попита Юно, когато приятелят му влезе при него и седна на леглото. Погледна го за момент и се върна към играта на карти, която играеше с един от другите си приятели –ДжеДжонг.
    -Нищо, всъщност. – това му спечели раздразнен поглед от Юно. – Добре, добре. Подучух нещо... – в следващия момент ДжунСу и ЧангМин се бяха появили и залепили за Ючун като гладни кученца, чакащи най-вкусната храна. ДжеДжонг само се засмя на реакцита на приятелите си, а Юно завъртя очи, но все пак остави картите на масата и се обърна към Ючун. – Добре. Преди малко, когато се връщах от кухнята, дочух охраната да говорят за нещо тихо и...
    -И ти си бил любопитен и си се приближил, за да чуеш. – въздъхнаха всички заедно и го погледнаха очаквателно. Ючун се нацупи, но все пак продължи да говори.
    -Приближих се малко, за да ги чуя и познайте каква шокираща новина научих. – всички се наведоха към него очаквателно, жадни за малко нова информация. – Днес ще пристигнат нови затворници. –обяви той, печелейки разочарован стон от приятелите си.
    -Само това... – нацупи се ДжунСу. – Тук всяка седмица идват нови затворници. – Всички кимнаха и всеки се върна към заниманията си, игнорирайки опитите на Ючун да довърши. След минута той изкрещя:
    -НО ТЕ СА МОМИЧЕТА!!!!
    Четири чифта шокирани очи го погледнаха и вик на „КАКВО??” се разнесе из целия затвор.
    -Това не е всичко. – продължи той, доволен, че е спечелил цялото внимание на приятелите си. – Те казаха, че тези двете са били наистина опасни.
    -Но защо момичета ще идват в този затвор. – промърмори ЧангМин. Ючун го погледна ядосано за дето отново е бил прекъснат и продължи да говори.
    -Казаха, че тези момичета са били много опасни и вероятно биха били заплаха за целия затвор. – той погледна объркание лица на приятелите си и побърза да им обясни. – Идват тук, защото са убивали. А единственото останало от жертвите било сърцето.
    -Тогава може би трябва да ги научим на обноски. – каза мрачно Юно. – Тук командваме ние и ако от някой ще остава само сърцето, то това ще са те.
    Всички кимнаха и килията потъна в мълчание, всеки от петимата загубен в мислите си. Гласът на главния охранител се разнесе из целия затвор.
    „Всички веднага по килиите си, за да може новите затворници да се придвижат без проблем.”
    Ючун, ДжунСу и ЧангМин се изправиха и излязоха от килията на приятелите си, отивайки тихо в своята. След около минута се чу сблъсъкът на решетките със стените и щракване, което означаваше, че вече всички килии са заключени. За момент всичко беше потънало в тишина, а след това яростен рев, като на изгладнял хищник, се разнесе навсякъде. Покрай килиите, придружени от четирима мъже от охраната вървяха две момичета. Едното имаше тъмно кафява коса, с лек нюанс на червено в нея, спускаща се до кръста й в меки къдрици. Беше облякла светли дънки и черна тениска. Другото момиче имаше огнено червена права коса, също дълга до кръста й. Тя носеше тъмни дънки и бяла тениска. Затворниците ги освиркваха, докато те преминаваха през килиите им, викаха им да се обрнат, вероятно, за да ги огледат по-хубаво, но момичетата прсто продължаваха да вървят. Двете ходеха с високо вдигнати глави, а от тях се излъчваше убийствена аура. Нямаше дори намек, че се страхуват от това ужасяващо място и лудите мъже затворени в него. Момичетата и охраната наближаваха килиите на петимата „принца” на затвора, а когато ги стигнаха момичетата се спряха пред тях. Единствено тези пет момчета мълчаха и просто ги гледаха. Момичетата се приближиха до решетките на килията на Юно и ДжеДжонг и останаха там за малко. Момчетата се бяха втренчили в тях, момичетата – в тях. Никой не рзбра какво точно стана, но в следващия момент едно от момичетата, това с тъмната коса, бе хванато здраво от охраната, а Юно – от ДжеДжон, опитвайки се да ги спрат да си изкарат взаимно очите.
    -Вие може да сте „принцовете” тук. Вие може да оправлявате цялото място. – изсъска момичето, откъсвайки се от хватката на охраната и застана до приятелката си, която продължи вместо нея.
    -Но ние ще сме тези, които ще оправляват вас. – заяви тя спокойно и се загледа в трите момчета в съседната килия, които спокойно наблюдаваха случващото се между приятелите им и двете момичета.
    -Хайде, тръгвайте. Килиите ви са на втория етаж. – каза остро един от охранителите и побутна момичетата да вървят. С последен разменен поглед между Юно и тъмнокосото момиче, охраната ги поведе към килиите им, оставяйки след тях само отекващите викове на затворниците.



Последната промяна е направена от the eternal kid. на Чет 22 Сеп 2011, 17:34; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Нед 24 Юли 2011, 10:34

    Глава 3

    „Не сте най-добрите”


    -Какво, по дяволите, Сея? – чу се ядосан вик от единсттвената килия на втория етаж. Тъмнокосото момиче бе легнало на едно от леглата вътре и гледаше безизразно в приятелката си.
    -Ти също игра с мен. – промърмори тя.
    -А ти какво очакваше да направя? Да те оставя сама, да мразят само теб? Сея, те са опасни. Добре знаеш, че няма начин да оцелеем тук, освен ако... – Сея я прекъсна.
    -Освен, ако какво? Освен, ако не им станем верни кучета? – ядоса се тя и се изправи пред приятелкаа си. – Отказвам да падна в краката на тези глупаци, Мин. Аз няма да им се подчиня.
    -Знаеш много добре, че никога няма да направя това, Сея. Аз също никога няма да им робувам, но знам, че това е единствения начин да оцелеем тук. – каза ядосано червенокоската. Сея само я погледна за момент, след което излезе от килията.
    -Сея, къде, по дяволит, отиваш? – извика Мин и тръгна след нея. – Добре, ще играя с теб. – каза тя, когато настигна приятелката си, печелейки победоносна усмивка от нея. – Нека им покажем, че те не са най-добрите. – с това те се запътиха към кухнята.


    -Юно? – ЧангМин, Ючун и ДжунСу веднага отидоха в килията на приятелите си, след като им бе разрешено да излязат. Юно продължаваше да гледа съсредотоено в стената пред себе си и накрая проговори тихо.
    -Не са толкова опасни. Страх ги е. – каза той и най-накрая погледна приятелите си, които го гледаха объркано.
    -Не знам. – промърмори ДжунСу. – Сториха ми се толкова сериозни, когато казаха, че те ще оправляват нас. – потръпна той и тихо седна на земята, кръстосвайки крака.
    -Сериози са. – каза ДжеДжонг, печелейки изплашени погледи от ЧангМин, ДжунСу и Ючун и раздразнен от Юно. ДжеДжонг побърза да обясни. – Те са сериозни, и то много сериозни, но както каза Юно ги е страх. Те не са за тук. Те не са убивали никого, момчета. – последва тежко мълчание. Отново всички бяха изгубени в собствените си мисли. Ако тези момичета не бяха убивали никого, тогава кой е този, който е убивал и ги е натопил? Как е възможно да унищожиш някого, оставяйки само кървавото му сърце след него, и да спееш да го направиш така, че доказателствата да сочат единствено към две невинни момичета?
    -Хей, Юно. – Юно се обърна към заворника, показал глава през килията му. – Няма ли да дойдете за забавлението. Новите са в кухнята. – ухили се мръсно затворникът. Юно погледна към приятелите си и кимна леко. Петимата се изправиха и тръгнаха към кухнята. Още от стълбите те можеха да чуят дивите викове на затворниците.
    -Достатъчно! – извика Ючун, когато влязоха в голямото помещение. Всички затворници се бяха скупчили около масата на момичетата, опитвайки се да се доберат до тях през охраната, която ги пазеше. Веднага щом чуха гласа на Ючун, всички се обърнаха към него и поздравиха него и приятелите му. Юно закрачи през тълпата от развълнувани мъже и спря пред охраната, обикаляща момичетата.
    -Юно.
    -Сея.
    Прозвучаха едновременно предупредителните гласове на Хиро и Мин. За около минута в цялата кухня беше тихо. Сея и Юно се гледаха внимателно и след малко Юно се обърна раздразнено и се запъти към приятелите си.
    -О, о, о, малкият Юни си тръгва. – подигравателният глас на Сея отекна в кухнята, а Юно се спря на мястото си. – А аз очаквах да си поиграем малко. – продължи момичето с тъжен глас.
    -Сея! – изсъска Мин до нея, но приятелката й не й обърна внимание. Тя продължаваше да гледа предизвикателно в гърба на Юно, който беше стиснал юмруците си здраво. В следващия момент около Юно бяха увити два чифта силни ръце, а пред него стояха трима мъже от охраната, които бяха в готовност да го избутат, ако Ючун и ДжеДжонг го изпуснат. Сея го гледаше с насмешка, ефективно игнорирайки ядосания поглед на приятелката си.
    -Млъквай. – прошепна Юно, но думата звучеше по-скоро зловещо, излязла от стиснатите му в ярост зъби. – Повярвай ми, не си толкова силна за колкото се представяш. Ако нямах да пазя репутация, щях да те ударя без да се замисля. Но аз няма да падна толкова ниско и да ударя момиче. – на това Мин се усмихна злобно. Щом Сея можеше, защо не и тя.
    -Не мислиш ли, че вече си паднал достатъчно ниско щом си тук? – попита тя подигравателно, а Сея продължи със същия тон.
    -По какви критерии изграждаш репутацията си, щом си в това зловещо място? Тя едва ли има по-малко прах от този затвор, Юниии~
    -Вие... – яростно изръмжа Юно, опитвайки да се измъкне от вече четиримата си приятели, които го държаха все по-здраво. Момичетата се изправиха и тръгнаха към изхода, следвани от охраната, но ам се спряха и се обърнаха към Юно.
    -Повярвай ми... – започна Мин. – Вие не се най-добрите. – С това момичетата се запътиха към килията си, оставяйки смеещите се затворници в ръцете на съдбата... в ръцете на разярения Юно.


________________

I'm Proud to be E.L.F.
And from now on I'll always be.
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Сря 10 Авг 2011, 14:15

    Глава 4

    „Номера”


    -Мисля, че прекалихме. – каза Мин намръщено и се хвърли на леглото в килията си.
    -Изобщо даже не сме прекалили. Много хубаво му натрихме носа даже. – весело отговори Сея и започна да обикаля килията.
    Килиите в този затвор не бяха като в другите. Тези имаха удобни и меки легла, гардероби и шкафове за дрехите и другите вещи на затворниците, лампи и още неща, които всъщност краха килиите да приличат на стаи с решетки.
    -А-а-а, намерих го! – извика развълнувано Сея, след като тършуваше в чантата си за около пет минути. Мин погледна любопитно приятелката си и едва не падна от леглото, когато я видя да размахва във въздуха черен iPod. Сея весело се настани на леглото си и си слоши слушалките, игнорирайки останалия свят. Мин въздъхна силно и взе една от книгите, които по-рано бе поставила на рафта над леглото си. Момичето се облегна удобно на стената, разтвори книгата и започна дачете, опитвайки се да игнорира виковете, които все още се чуваха от кухнята.


    -Юно! – извикаха ДжеДжонг и Ючун на приятеля си, който продължаваше да ие наред всеки затворник, дръзнал да отвори устата си и да се разсмее на тва, което момичетата направиха с него. Повечето от затворниците успяха да избягат незабелязано и се спасиха от гнева на ядосания мъж, но някои нямаха този късмет. Юно продължаваше да бие по двамата мъже наведнъж без дори да се замисля. Юмруците му бяха целите в кръв, а вече половината от затворниците лежаха в безсъзнание на пода на кухнята.
    -ЮНО, ДОСТАТЪЧНО!!! – разнесе се ядосаният глас на ДжунСу над виковете. Юмрукът на Юно спря точно пред лицето на поредния мъж изпречил се пред очите му и той бавно обърна глава към ядосания си приятел. – ЧангМин, отиди и извикай колкото е възможно повече хора от охраната, за да отведат всички в болничното крило, Ючун и Хиро – вие ще им помогнете. Юно – ти идваш с мен. – и без да каже нищо повече ДжунСу излезе, следван от Юно, който сега беше като послушно кученце.
    -Какво ти става? – попита тихо ДжунСу, след като с Юно влязоха в неговата килия.
    -Тези малки... – започна Юно, но бе прекъснат от приятеля си.
    -Знам, че те обидиха, но те са прави. Ние сме в този затвор, следователно не можем да паднем по-ниско. Знаеш, че не трябва да реагираш така, Юно. Ти не си такъв. – ДжунСу сложи ръка на раменете на приятеля си утешително.
    -Знам, но никой никога не ми е говорил така. И изведнъж от нищото се появиха две момиченца, които претендират, че знаят всичко и могат да ме победят. Хиро сбърка като каза, че те не са за тук. Те са нищожества, точно като нас. И ще се погрижа да им го докажа. – заяви сериозно Юно. – Няма да позволя на едно момиче да ме контролира.
    Да, той нямаше да го позволи. Нямаше да позволи на тези момичета да се мислят за по-добри от него. Нямаше да им позволи да си играят с него, когато той можеше да ги контролира с конци.


    След три месеца

    -По дяволите, той пак го направи! – извика Сея, опитвайки се да увие хавлията здраво около себе си.
    След инцидента в кухнята, Юно бе „отседнал” в стаята за наказания за седмица и веднага щом излезе със Сея започнаха да си правят номера. Сега Сея стоеше ядосана в средата на бадята и единственото, което носеше беше една авлия и розова боя, оцветила тялото й. Вече чуваше развълнуваните гласове на затворниците, които чакаха пред вратата, за да се порадват на атракцията.
    –По дяволите. – промърмори тя глевно и излезе от банята, изправяйки се пред побеснелите мъже. Сред тълпата тя забеляза самодоволната усмивка на Юно и се приближи до него, избягвайки мръсните ръце, които се опитваха да я докоснат. Момичето се спря пред Юно и леко се засмя когато забеляза, че ДжунСу и ЧангМин взаимно бяха покрили очите си.
    -Знаеш ли, Юни... – започна тя, наслаждавайки се на ядосания поглед на Юно, когато чу псевдонима. – има по-добри начини да ме видиш гола вместо да крадеш дрехите ми. Не че някога бих ги свалила доброволно за теб, дори и да ме попиташ. Но явно наистина си много отчаян. – засмя се момичето, след което завърши недоволно. – И, сериозно, розова боя?
    -Но, знаеш ли... – Юно започна с обичайния си самодоволен тон. – Така няма да мога да се насладя на гледката как бягаш до килията си по хавлия, опитвайки се да избягаш от тях. – той посочи весело към изгаднялата тълпа зад Сея.
    -О, по дяволите, забравих за тях! – извика момичето и веднага побягна към килията си, следвана от крещящите затворници. Веднага щом влезе вътре, решетките бяха затворени, а полуделите мъже отблъснати от охраната, която стоеше отпред.
    -Той пак го направи, а? – попита Мин, която бе седнала на леглото си, четейки книга.
    -Да. – отговори раздразнено Сея. – Но аз също му подготвих нещо. Само трябва да отиде в килията си. Да види как ще му се отрази на него розовото. – промърмори момичето, докато се опитваше да махне боята от себе си. След като се облече, тя се обърна към приятелката си. – Какво четеш?
    Мин я погледна за момент, след което се върна към книгата си.
    -„Брулени хълмове”. – каза тя.
    -Отново. – въздъхна Сея. Приятелката й четеше тази книга поне два пъти в седмицата. – Идваш ли с мен?
    -Къде? – попита любопитно Мин.
    -Да видя изражението на лицето на Юно, когато получи новата си прическа. – захили се злобно момичето.
    -Не мислиш ли, че вече прекалявате, Сея? От три месеца не сте спрели да се нападате взаимно. – попита я приятелката й. – Сигурна съм, че Юно и приятелите му са много приятни, ако ги опознаеш. – последото бе казано много тихо, но въпреки това Сея го чу.
    -Какво? Да ги опозная? – засмя се момичето. – Та аз дори не мога да гворя с него. И няма начин те да са „приятни”. Какво те накара да мислиш така? – Сея седна до приятелката си и я погледна сякаш бе луда.
    -Ами, аз всъщност... – Мин погледна Сея и се разколеба. Може би не беше добра идея да й каже. Особено сега, когато момичето беше толкова обедено, че мрази Юно и приятелите му. – Няма значение. – продължи тя накрая. – Хайде, не искаме да изпуснем шоуто, нали? – усмихна се Мин и стана от леглото. Сез я погледна любопитно, но след малко вдигна рамене и излезе заедно с приятелката си от килията.
    Преди месец двете момичета успяха да убедят охраната да не ги следи навсякъде, а просто да пази пред килията ми. И също преди месец Мин спря да помага на Сез с номерата срещу Юно. Момичетата тръгнаха към третия етаж където беше килията на Юно и ДжеДжонг и спряха на безопасно растояние от нея, така че да не ги видят, но и те да не изпуснат веселбата. Момичетата се облегнаха на стената и заслушаха разговора на двете момчета, чакайки да чуят вече познатия вик.
    ------------------------
    -Зашо продължавате да се инатите? – чу се гласът на ДжеДжонг. – Приличате повече на деца от детската градина, отколкото на едни от най-опасните затворници тук.
    Сея погледна Мин, която се засмя тихо на определението, и се върна към разговора на момчетата.
    -Защото, Хиро, това момиче е нищо в сравнение с мен... и аз ще й го докажа. – заяви Юно.
    -Ах, този малък... – изсъска тихо Сея.
    -Но не мисля, че най-добрия начин за това е... – започна Хиро, но бешепрекъснат от силно „БУМ!” и последвалия вик:
    -КИМ ЮЛ СЕЯ!!! – при което Сея и Мин застанаха пред решетките на килията им, държейки се за коремите от смях.
    -Знаеш ли, Юни... – започна Сея, но нов пристъп на смях я завладя. След като успя да се успокои малко, каза бързо. –Розовото ти отива. – и пак започна да се смее истерично. Затворниците вече се бяха събрали, за да видят какво става и, когато разбраха, те също се присъединиха към смеха на двете момичета. Дори ДжеДжонг, ЧангМин, Ючун и ДжунСу се смееха на приятеля си.
    -Ще си платиш за това. – каза гневно Юно, оглеждайки розовата си коса в огледалото.
    -Нямам търпение. – успя да каже Сея, след което пак започна да се смее неконтролируемо.


Последната промяна е направена от the eternal kid. на Чет 22 Сеп 2011, 17:34; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 11 Авг 2011, 19:13

    Глава 5

    „Тайна”


    -О-о-о, хайде Юно, признай, че беше забавно. – каза Ючун, все още смеейки се. Юно още седеше пред огледалото, опитвайки се да премахне останалата розова боя от косата си.
    -Не, беше ужасно. Какво щеше да е, ако ти беше този с розовата коса, Ючун? – попита възмутено Юнхо, обръщайки се към подсмихващите се му приятели.
    -Не се притеснявам за това. – отговори му Ючун. – Не аз постоянно й взимам дрехите, докато се къпе.
    -Отивам... до тоалетната. – каза сковано ДжеДжонг изведнъж.
    -Доста често и за дълго ходиш напоследък. – отбеляза ДжунСу, но веднага след това добави шеговито. – Започвам да си мисля, че си открил нови приятели.
    ДжеДжонг въздъхна и се усмихна леко на приятелите си.
    -Не, просто... трябва да вървя. – с това той бързо излезе от килията и се запъти към баните на втория етаж.
    -Само на мен ли ми се струва странно, че напоследък той ходи в тоалетните на втория етаж, а не в тези тук? – попита Юнхо, който беше показал глава извън килията след приятеля си. Другите просто кимнаха и с раздразнени въздишки се заслушата в Юно, който им обясняваше следващия номер, който смята да направи на Сея.


    -Хей. – усмихна се Хиро, когато влезе в неизползваемите бани на втория етаж.
    -Здрасти. – каза му Мин, която беше седнала на земята. ДжеДжонг седна до нея и момичето опря глава на рамото му. За няколко минути те седяха в мълчание, след което Хиро се засмя тихо. Мин го погледна любопитно и той побърза да обясни.
    -Спомних си изражението на Юно, когато косата му стана розова. – Мин се засмя с него.
    -Безценно. – каза тя и погледна към ДжеДжонг вече сериозно. – Но те двамата наистина трява да престанат.
    Хиро въздъхна и се загледа в стената пред тях мрачно.
    -Юно е инат, не мога да го убедя. – Мин също въздъхна.
    -Сея също се инати. – двамата пак попаднаха в мълчание. Хиро облегна глава на главата на Мин и двамата се загледаха в стената пред тях за няколко минути.
    -Скоро ще ме разкрият. – каза тихо Хиро. Вече започват да забелязват, че изчезвам за все по-дълго и по-често. Няма да мога да издържа още дълго.
    -Е, Сея вече знае, че крия нещо от нея. Кълна се, това момиче ме чете както и аз „Брулени хълмове”. Нищо не може да й избяга от погледа. Добре, че е заета с Юно, че не намира време да ме проследи. – оплака се и Мин.
    -Все пак ми се иска да престанат вече. Дори другите затворници започнаха да се отегчават от номерата им.
    -Няма да е лесно, никога не съм успявала да убедя това момиче в нещо.
    -Е, все някога ще се оправят. – каза Хиро като разроши косата на Мин, която се нацупи обратно.
    -Да се надяваме да е скоро. – ДжеДжонг се усмихна и стана, подавайки ръка на Мин, за да й помогне да се изправи.
    -Хайде, трябва да тръгваме, иначе ще започнат да ни търсят.


    -Къде беше? – веднага попита Сея, когато приятелката й влезе в килията. Момичето стоеше в средата на килията с ръце на кръста, потропваща нервно с крак.
    -Ъ-ъ-ъ, в кухнята? – предложи Мин несигурно, гледайки Сея виновно сякаш беше дете, опитващо се да обясни на майка си защо е изяло всички бонбони.
    -Проверих, никой не те беше виждал там. – каза недоволно Сея и се приближи до приятелката си. – Нали знаеш, че не можеш да скриеш нещо за дълго от мен?
    -Наясно съм. – въздъхна Мин. – Но това не мога да ти го кажа.
    Сея изгледа приятелката си строго, след което въздъхна и седна на леглото си. Мин наведе глава виновно и отвори първата книга, която хвана и започна да чете.
    „Всички по килиите до две минути!” чу се гласа на главния охранител. Е, денят явно вече бе към края си.
    -Какво четеш пак? – попита Сея, взимайки iPod-а си от чантата. Мин се обърна към нея.
    -„Тя танцува само едно лято” – промърмори момичето и се върна към книгата си, след като подаде една и на Сея. Двете момичета четяха в тишина, само от време на време се чуваше гласа на Сея, която си припяваше. След две минути всички килии бяха заключени и след още толкова из целия затвор се разнасяше зловещото хъркане на мъжете в килиите на първия и третия етаж.
    -Лека нощ, Сея. – извика Мин на приятелката си, която само й кимна. Нямаше начин Мин да може да чете при този шум, но Сея беше забучила слушалките в ушите си и навярно дори собствените си мисли не чуваше. Момичетата заспаха, нищо не подозиращи за това, че утре вечер няма да могат да легнат на собствените си легла.

________________

I'm Proud to be E.L.F.
And from now on I'll always be.
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:09

    Глава 6

    „Разкрити”


    Сея намръщено тръгна към третия етаж. Заворниците, които подминаваше я гледаха странно, но решиха, че се е запътила да погоди поредната шега на Юно, затова не я питаха какво прави на този етаж. Но този път момичето не отиваше там, за да направи номер на Юнхо. Този път беше за нещо сериозно. Когато стигна до килията, която търсеше, Сея направо влезе, при което Юно веднага захвърли картите на масата пред Ючун и се изправи.
    -Какво правиш тук? – попита ядосано той, но Сея не му обърна внимание и се огледа. Там бяха само Юнхо, Ючун, ЧангМин и ДжунСу. Момичето въздъхна.
    -Както си и мислех. – промърмори тя и погледна Юно. – Успокой се, Юни, предлагам мир. – момичето получи скептичен поглед от четиримата мъже и побърза да добави. – Временен.
    -Какво искаш да кажеш с „временен мир”? – попита учудено ДжунСу.
    -Ще разберете. Сега искам вие тримата – тя посочи Ючун, ЧангМин и ДжунСу. – да занесете пред моята килия два маркуча от баните на втория етаж.
    Момчетата погледнаха Юно, който се бе втренчил невярващо в Сея. След няколко секунди той им кимна леко и тримата се запътиха да изпълнят задачата.
    -А ти ще дойдеш с мен. – довърши Сея и излезе от килията, следвана от все още объркания Юно. Докато слизаха надолу към втория етаж, те се разминаха с тримата приятели на Юно, които изглеждаха леко шокирани. Юнхо ги попита какъв е проблема, но те само го потупаха тихо по гърба и промърмориха нещо като: „Не му се ядосвай много.” И „Не викай прекалено силно.”, след което тръгнаха към килията си. Вече още по-объркан Юно продължи да върви надолу със Сея пред него. Кокато наближиха килията на момичетата, Сея се спря и се обърна към него.
    -Слушай внимателно. Не трябва да вдигаме никакъв шум, иначе ще разберат, че сме тук. Абсолюто никакъв, разбра ли ме! – заплашително изсъска Сея и момчето кимна тихо. – Добре. Сега дръж това и, когато ти направя знак, го пусни. – Юно пое маркуча от ръцете на момичето и кимна отново объркан. Сеа взе другия маркуч и приближи тихо килията си. Мин и Хиро бяха седнали на леглото на Мин, облегнали се на стената. Ръката на момчето беше на раменете й, а тя бе подпряла глава на рамото му. В скута й седеше „Брулени хълмове” и тя тихо четеше на глас. Сея погледна към Юно, забелязвайки яростта в очите му заради сцената пред него. Момичето умствено отбеляза да се справи и с това по-късно. –Юно. – тя го повика тихо, изкарвайки го от „транса”. – На три.. – тя започна да отброява на пръстите си, мърморейки съвсем тихо. – Едно, две... три!
    В следващия момент двата маркуча пръскаха силно право към ДжеДжонг и Мин. Двамата незабавно скочиха от леглото, опитвайки се да се спасят от водата. След около две минути гонене из килията, Сея и Юнхо ги спряха. От Хиро и Мин капеше вода, а цялото място беше наводнено. За около минута между четиримата имаше тежко мълчание, след което се чу ужасен вик.
    -КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕЯ?!! – възмутено викаше Мин и размахваше нещо мокро в лицето на приятелката си, което в последствие се оказа... – ПОГЛЕДНЕТЕ КАКВО НАПРАВИХТЕ С ЛЮБИМАТА МИ КНИГА!!!
    Момичето бе на прага на сълзите, готова да оплаче любимото си четиво. Приятелката й само извъртя очи.
    -О, я стига. Имаш още един екземпляр точно на тази книга.
    Мин се нацупи и се обърна, за да види дали приятелят й е добре, но това, което видя я ужаси. Хиро лежеше на земята, държейки се забрадичката си, където явно Юно го бе ударил преди секунди, имайки се в предвид побеснялото му изражение и стиснатите му здраво юмруци.
    -Какво си мислиш, че правиш? – попита тихо Юно. Тялото му вече започваше да се тресе.
    -Юно, това е...
    -Слушай ме внимателно, Ким ДжеДжонг. – добре, това не беше никак добре. Щом Юно го наричаше с истинското му име, то тогава му беше наистина много ядосан. – Не ме интересува какво, кога и как е станало, но защо, по дяволите, реши, че трябва да го криеш от мен? – изкрещя Юнхо и се засили отново да удари ДжеДжонг, но една ръка хвана юмрука му. Той се обърна раздразнено и срещна сериозния поглед на Ючун, след което отпусна ръката си.
    -Успокой се, Юно. – каза тихо ДжунСу зад него. – ЧангМин отиде да извика хора от охраната, – той погледна обвинително към Мин, която явно беше казала на охраната, която беше пред килията им, да се разкара. – които да оправят тази каша тук. Нека за сега да отидем в твоята килия и да ги изслушаме. Мисля, че приятелят ни има нещо за обясняване.
    Всички кимнаха неохотно. Мин помогна на Хиро да се изправи и двамата излязоха от килията, следвани от другите четирима.
    -Спокойно. – прошепна тихо Хиро. – Добре съм. – той увери Мин, която кимна тихо и се взря в земята. Двамата продължиха да вървят в тишина, съвсем наясно в четирите чифта очи зад тях, втренчени в преплетените им пръсти.



avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:12

    Глава 7

    „Приемане”


    Пътят до килията на Хиро и Юно беше тих. Никой не смееше да каже и една дума. Докато се качваха към третия етаж, ЧангМин ги настигна и и той започна да върви мълчаливо с тях. Когато влязоха в килията Ючун, ДжунСу и ЧангМин седнаха на леглото на Юно, а Сея и Юнхо дръпнаха по един стол, на който да седнат. Мин и Хиро седнаха на леглото на ДжеДжонг, все още здраво хванали се за ръце.
    -Добре. – Сея бе първата, която наруши мълчанието. Всички я погледнаха. – Как и кога стана... – тя погледна към преплетените пръсти на Хиро и приятелката й. – това.
    Всички погледи се насочиха очаквателно към тях. Те се спогледаха за няколко секунди и Хиро започна.


    Преди един месец

    Мин вървеше към кухнята, за да се възползва от ранните часове, когато все още всички спяха. Момичето почти стигна до мястото, когато се сблъска с някого и падна на пода.
    -Съжалявам. – каза мелодичен глас и Мин вдигна глава, за да види ръката на ДжеДжонг протегната към нея. Тя се поколеба за минута, знаейки, че ако Сея види това щеше да се побърка, че общува с врага, но момичето си помисли, че просто малка помощ от него, за да стане не би навредила. Тя хвана топлата ръка протегната към нея и с помощта на момчето се изправи на краката си.
    -Съжалявам, не гледах къде вървя. – извини се и тя.
    -Няма нищо. – Хиро й се усмихна. – Защо си тук толкова рано? – попита той.
    -Не обичам шума. – отговори Мин. Двамата бяха тръгнали да вървят към неизползваемите бани на етажа. Момичето продължи да говори. – Затова се възползвам от сутришните часове, когато всички спят, за да си измъкна малко храна и да я изям спокойно без ужасяващата, носеща ужасно главоболие, врява, която вдигат другите. – двамата се засмяха, докато сядаха на пода на баните, споделяйки храната, която Хиро беше взел от кухнята. – Ами ти? – попита Мин, дъвчейки парче кашкавал.
    -По същата причина. – вдигна рамене ДжеДжонг. – Не обичам шума. Освен това винаги се събуждам много рано и просто умирам от скука, докато Юно спи. – те пак се засмяха. Споменаването на името на Юно напомни на Мин, че в момента споделя храна и общува с врага, но това остана на заден план в съзнанието й.
    -Е, сега вече не е нужно да скучаеш. С удоволствие ще разнообразя сутрините си, говорейки с приятел. – усмихна се Мин и стана, следвана от Хиро.
    -Точно така. – каза той и протегна ръка към нея. Мин я пое и леко я разклати, след което двамата излязоха от банята, всеки отправяйки се към собствената си килия.


    -И така просто стана. – завърши Хиро.
    -Срещахме се там всяка сутрин, ядейки закуска заедно и разговаряйки много. – Мин продължи. – След това започнахме да се виждаме и по-често, а после-
    -Добре, мисля, че разбрахме основното, моля не ни трябват други подробности. – Ючун я прекъсна бързо, слагайки ръце на ушите на ЧангМин, който стоеше до него. Мин се нацупи, защото беше прекъсната и погледна несигурно към Юно и Сея. Двамата имаха сериозни изражения на лицата си и обмисляха новата информация.
    -Е... – започна Сея накрая. – Мисля, че нямаме право да се намесваме тук. Вие знаете най-добре какво е добре за вас. Дори и да се „съюзяваш с врага” ще го приема някак.
    Мин въздъхна свободно, но усети как до нея тялото на ДжеДжонг се втвърди в очакване на реакцията на Юнхо. И накрая, сякаш след часове, той каза победен.
    -Предполагам, че... тя е права. – той кимна леко в посока на Сея, печелейки шокирани погледи от всички. – Мога да го приема някак. – Едва сега той забеляза как го гледат всички. – Какво? – попита той.
    -Юни... – тихо каза Сея, борейки се със меха си. – Ти... просто каза, че си съгласен с мен. О, Юниии~ - момичето скочи върху Юно, който извика силно.
    -Махни си ръцете от мен, не съм казвал такова нещо!! – той избяга през вратата, следван от Сея, която крещеше „ЮНИИИ!” след него, ухилена злобно.
    В килията имаше мълчание за около минута, докато всички слушаха отекващите из етажа викове на приятелите им. След това всички започнаха да се смеят истерично.

avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:13

    Глава 8

    „Нанасяме се"

    -Хей, намали това нещо! – изкрещя Юно към Сея, държейки ръце върху ушите си, опитвайки се да заглуши силната музика. Сея само се ухили и извика обратно.
    -Виждам, че устните ти се мърдат, о не те чуваааам~ - след което се върна към книгата, която четеше, поклащайки леко глава в ритъма на музиката. Мин и Хиро се засмяха. Те бяха седнали на леглото на ДжеДжонг в същото положение, в което бяха преди приятелите им грубо да ги полеят с вода, и продължавах да четат „Брулени хълмове”. Юно изпъшка силно, хвърляйки се на леглото си и затисна възглавницата си на главата.


    Преди час

    „Юно, ДжеДжон, Су Мин и Юл Сея веднага да се съберат в килията на Юнхо и Хиро.” Гласът наглавния охранител се чу. Юно и Сея спряха да тичат из третия етаж и объркани се върнаха в килията при приятелите си.
    -Какво става? – попита Юнхо, когато видя двама мъже от охраната в килията заедно с Мин и Хиро.
    -Поради извънредни обстоятелства... – заговори единия от мъжете и хвърли обвинителен поглед към новодошлите. – Вие четиримата ще останете в тази килия, докато не успеем да приведем тяхната в ред. – завърши той и другия охранител стовари багажа на Мин и Сея на земята, след което двамата излязоха от килията.
    -Добре... – започна Мин. – Сея ще спи на свободното легло, а аз и Хиро на неговото. Юно ще спи на собственото си.
    -НЕ! – извикаха едновремнно Юно и Сез.
    -Мога да приема, че двамата сте заедно, но да спите в едно легло и то пред мен – не! – каза Юно, а Сея кимна. Другите двама лепнаха самодоволни усмивки на лицата си.
    -Тогава... – започна Мин. – Аз ще взема свободното легло, а вие двамата ще спите на едно. Последвалия вик на „НЕЕЕЕ!” се чу из целия затвор.


    -Хайде да правим нещо. – оплака се Мин и захвърли книгата си настрана – сигурен знак, че няма да спре да се оплаква. – Скучно ми е.
    Килиите вече бяха заключени и Сея беше спряла тонколоните, за щастие на тези, които искаха да поспят.
    -Какво например? – попита тъмнокосото момиче.
    -Не знам, някой има ли бутилка? – развеселено каза Мин. – Макар, че ще е по-интересно, ако сме повече хора. Хайде да играем на „истина или предизвикателство”.
    Сея и Юно я погледнаха ужасени и бързо посочиха един към друг, викайки.
    -Няма начин да играя на това с него/нея!
    -О-о-о, хайде! – включи се и Хиро. – Ще бъде забавно. Съюзихте се, за да ни измокрите, нищо няма да ви стане за една игра.
    Юнхо и Сея въздъхнаха победени и седнаха на земята пред приятелите си.
    -Да знаеш, че се „разбираме” само докато ние не се върнем в нашата си килия. – обяви Сея.
    -Добре, - започна ДжеДжонг. – ако някой откаже да отговори на въпрос или да направи предизвикателство, ще има наказание, което ще се определи от човека, който го пита. – всички кимнаха.
    -Аз започвам. – извика щастливо Мин и се обърна към Юно. – Истина или предизвикателство?
    Юно погледна внимателно момичето. Беше лепнала на лицето си усмивка, излъчваща детска невинност, но той все пак реши да не рискува. Мин от друга страна беше приготвила лесни въпроси и предизвикателства за начало.
    -Истина. – каза Юно и момичето му се усмихна.
    -Защо си тук? – попита тя. Със Сея всъщност бяха наистина любопитни защо петимата мъже са в затвора, че и едни от най-опасните там, защото те нямаха вид на престъпници. Те нямаха грубите черти на другите затворници и всъщност бяха много приятни, не че Сея щеше да го признае някога.
    -Всички причини ли? – попита Юнхо и момичето кимна. – Убих цялото си семейство и приятелите си по най-ужасният начин, за който се сещаш. Месеци наред ги сглобяваха, за да могат да ги погребат. Убих петимата полицаи, които ме разпитваха след това. Запалих полицейското управление, вероятно погубвайки всички вътре. – завърши той. ДжеДжонг вече знаеше защо Юно е в затвора, самият той беше извършил ужасни неща, но момичетата бяха шокирани. В момента Юно бе на не повече от 25 години, което значеше, че едва навършил пълнолетие той беше извършил всичко това.
    -Аз съм, нали? – попита Юнхо накрая.
    -Да. – каза Мин.
    -Добре. Сея? – момичето го погледна учудено.
    -Истина. – каза тя. Не искаше да рискува да се върже на болния мозък на Юно, казвайки предизвикателство.
    -Добре. Какъв е следващият номер, който ще ми направиш? – попита я Юнхо.
    -Какво?! – извика момичето. – Това не е честно. Не споделям поверитена информация. – тя скръсти ръце пред гърдите си и погледна ядосано момчето, което сега се хилеше срещу нея.
    -Отказваш да ми кажеш? – попита той, самодоволна усмивка пропълзявайки на устните му, когато Сея поклати яростно глава. – Тогава извикай силно навън „ЮНО Е ПО-ДОБЪР ОТ МЕН!”
    Очите на Сея се разшириха и тя бясно поклати глава.
    -Няма начин да направя това!
    -Съжалявам Сея, това или му казваш за следващия ти план. – захили се Мин.
    -Но... – тъмнокоската се замисли за момент. Определено нямаше да каже на Юно за плана си. Което значеше, че трябва да извика... това, така че целия затвор да чуе. Но от друга страна, ако го направи, ще може да му го върне тройно следващия път. – Добре, ще го направя. – въздъхна тя и се изправи, заставяйки пред решетките на килията.
    „ЮНО Е ПО-ДОБЪР ОТ МЕН!!!” извика тя силно, но вместо да се върне на мястото си тя продължи със самодоволна усмивка на лицето си. „ЮНО Е СВЕТЕЦ, АНГЕЛЧЕ, КОЕТО ДОРИ БОЯДИСВА КОСАТА СИ РОЗОВА В ИМЕТО НА ДОБРОТАТА И МИРА!!!” При това от близките килии се чу сподавен смях, а зад нея ниско ръмжене.
    -Не можеш да направиш нищо. – каза Сея, когато се върна на мястото си. – Изпълних наказанието, казах, че си по-добър от мен. За мой късмет, преди дни го доказах на всички нагледно, та сега им напомних, в случай, че някой се усъмни. – двете момичета и ДжеДжонг се засмяха на отвратеното лице на Юно.
    -Аз съм. – каза щасливо Сея и се обърна към ДжеДжонг.
    -Предизвикателство. - каза несигурно той. Момичето се ухили злобно.
    -Предизвиквам те... цяла вечер да не докосваш Мин.
    -Сея! - извика възмутено Мин, но приятелката й я игнорира. Хиро се замисли. В момента водеше вътрешна борба дали да приеме предизвикателството или да получи наказание от Сез, което едва ли щеше да е по-добре. След около минута на мислене той въздъхна.
    -Добре, ще го направя. - заяви той за ужас на Мин. Червенокоската обърна глава настрани и се нацупи.
    -Сега е мой ред. - каза ДжеДжонг, гледайки тъжно малката си приятелка, искайки единствено да я прегърне и да я накара да спре да се цупи. - Сея, истина или предизвикателство? - попита той. Момичето го погледна учудено.
    -Защо пак аз?
    -Защото никой не е казвал, че е задължително да играем под ред, мога да питам когото си поискам. - обясни Хиро.
    -Истина. - каза Сея без да се замисля.
    -Кой мразиш най-много в този затвор? - тримата знаеха отговора на този въпрос. Те търпеливо изчакаха да чуят името на Юно, за да продължат играта, но останаха шокирани, когато Сея каза:
    -ДжеДжонг. - след което стана от земята и набързо се пъхна под одеалото си, слагайки слушалките на iPod-а си, оставяйки другите трима да гледат в гърба й с широко отворени очи.



avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:14

    Глава 9

    „Бой с храна"


    -ТРЯБВАШЕ ДА СЪМ АЗ!!! - чу се викът на Юно, след като той, Мин и ДжеДжонг излязоха от шока, последван от недоволни стенания от съседните килии. Сея вече беше дълбоко заспала със слушалките в ушите си, което значеше, че тримата не можеха да я питат защо Юно не е този, който мрази най-много, до сутринта. Лека нощ. – промърмори Юнхо и бързо си легна , заспивайки за секунди. Мин и Хиро също легнаха на леглото на момчето в тишина. Хиро понечи да прегърне момичето, но тя бързо се отдръпна и поклати глава.
    -Онова нещо, чиято музика чуваме през слушалките, ще разбере веднага, ако не изпълниш предизвикателството. А повярвай ми, не искаш тя да ти мисли наказание. – Хиро погледна уплашено към леглото, на което спеше Сея. Това момиче го плашеше малко. А сега, когато обяви, че той е този, който мрази най-много, той наистина не искаше тя да го наказва. Момчето поклати бясно глава и се обърна към Мин, гледайки я тъжно. Но момичето само се засмя тихо и бързо се приближи до него, слагайки глава на гърдите му и измърмори тихо.
    -Все пак тя не каза, че аз не мога да те докосвам. – след което двамата заспаха.


    Както винаги, на сутринта Мин и Хиро бяха първите събудили се. След като се преоблякоха, те излязоха от вече отключените килии, оставяйки приятелите си да продължат със съня си. Като никога от месец насам те двамата вървяха из затвора хванати за ръце без да се притесняват за това дали някой ще ги види или не. Когато стигнаха в кухнята те си взеха храна и седнаха на една от празните маси, за да закусят. Няколкото затворници, които също се баха събудили и отишли в кухнята, ги погледнаха странно, но решиха да не им отделят голямо внимание и се върнаха към ровенето в чиниите си. След около десет минути се появиха Ючун, ЧангМин и ДжунСу, които също си взеха малко храна и седнаха при приятелите си. Те седяха там дълго, след като изядоха закуската си, ако разбира се кашата, вероятно правена преди дни, можеше да се нарече закуска. Хиро се опитваше да открадне ябълката на Мин, но момичето категорично заяви, че не споделя собствената си храна и продължаваше да отхапва от плода щастливо. Около обяд се появиха и Юно и Сея, които разбира се всеки можеше да чуе още от третия етаж. Двамата нахлуха в кухнята крещейки един на друг неразбираемо. Юно спомена нещо за възглавница в лицето, на което приятелите им се засмяха.
    -Какво има за закуска? – попита ентусиазирано Сея. Мин я погледна, отхапвайки от ябълката си.
    -Буламач. – каза тя просто, повдигайки рамене. Сея промърмори нещо несвързано и напълни една чиния от гадната каша, връщайки се на масата при другите, игнорирайки отвратеното лице на Юно, при вида на храната, но и той си беше взел все пак. Тъмнокосото момиче започна да ровичка „храната си” с лъжицата и накрая изпъшка силно, бутайки чинията настрана.
    -Не мога да ям това!!! – извика отчаяно тя.
    -Спри да се оплакваш. – каза й Юно, поглъщайки от ашата пред себе си с огромно нежелание. След като опасната мисия е завършена той продължи. – Ако не ти харесва стани и си направи сама. – той посочи вратата зад себе си, която вероятно водеше до самата кухня. Момичето повдигна вежди и стана от мястото си, карайки всички на масата да погледнат към нея учудено, когато тя се запъти към вратата, посочена й от Юнхо.
    -И аз искам! – извика Мин и заскача щастливо до приятелката си.
    Петте момчета гледаха учудео към тях. Юно не вярваше, че тя всъщност наистина ще отиде да си сготви. Но ето, че след около двайсе минути двете се пояхива, Сея, носейки една чиния в ръка, а Мин – две. Червенокосото момиче постави едната чиния пред ДжеДжонг, а другата нападна тя. Сея беше напълнила нейната с шишчета и сега вече дъвчеше щастливо обаяда си. Мин все пак не се беше престарала толкова. Тя просто направи два големи омлета. Юно взе едно парченце чушка, от тези които Сея бе оставила настрана от шишчетата, и го изяде. Момчето се учуди. Не можеше да повярва, че някой като Сея, която просто не спираше да се заяжда с хората около нея, би могъл да сготви толкова хубаво. Не че той щеше да го признае, все пак.
    -Бих ял буламача на готвачите пред това нещо. - момичето го погледна злобно, преди да лепне самодоволна усмивка а устните си.
    -Тогава... – започна тя, посягайки за лъжицата на Юнхо, която все още стовше в инията с каша пред него и загреба малко. – можеш да продължиш да я ядеш.
    С това на лицето на момчето бе залепено съдържанието на лъжицата. Сея се усмихна победоносно, когато той ядосано избърса храната от очите си. Всички затворници, които бяха там ги гледаха шокирано, вече предвиждайки какво ще стане. И тогава всичко започна много бързо. Парчетата чушка от чинията на Сея летяха към нея, някой я уцелваха, други – не. Храна прехвърчаше със светкавина скорост към всеки един от тях, но борбата се разшири, когато храна случайно попадна върху лицето на Мин. След това никой не знаеше как се стигна до напоените им с храна тела, но предположиха, че има нещо общо с Мин, която търчеше из цялата кухня, разнасяйки тенджарите с каша.

avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:14


    Глава 10

    „Стаите за наказание”


    -Кой направи това?! – извика главният охранител, влизайки в обезобразената кухня. Всички затворници мигновено посочиха към седмината приятели, седящи в средата на помещението. Сея и Юно си хвърляха ядосани погледи, както винаги, Мин се хилеше като малко дете, току що излапало купа бонбони, а Хиро гледаше приятелката си сякаш е луда, което не беше далеч от истината. ЧангМин, ДжунСу и Ючун гледаха тримата си приятели ядосано и тихо си мърмориха неща като „не съм убивал никой толкова жестоко, че да получа такова наказание”, „знаех си, че тези момичета са луди” и „няма да махна тази вуня от себе си за седмица”.
    -Вие! – продължи да говори охранителя. – Отивате под душовете и след това веднага ще отседнете в помещенията за наказания за седмица!!
    Всички изстенаха, но все пак не спориха и тръгнаха към душовете. Мин и Сея тръгнаха към неизползваемите бани, където се къпеха от както дойдоха в затвора, а момчетата влязоха в другите. След като всеки от тях беше изкъпан и що годе добре миришещ, те последваха охраната до килиите за наказания. Те всъщност представляваха десет стаи, с единствено по една врата на всяка. Вътре стаите бяха много тъмни и студени. Единствения им източник на светлина бяха малките прозорчета издълбани високо на задните стени. Наказаните затворници винаги се разделяха по двама в стая, освен ако не беше наложително да са отделно, за да се избегне смъртта на единия и удължаването на присъдата на другия. Но в този случай такава опасност нямаше, така че всички бяха разпределени по двойки, освен Юно, който не си намери другарче достатъчно бързо и остана сам. Мин и ДжеДжонг, разбира се, веднага се набутаха в една от стаите, ДжунСу и ЧангМин ги последваха в друга, а Сея издърпа Ючун в следващата, плезейки се детински на Юно. Веднага след като и той беше в стаята си, вратите се заключиха и охраната застана пред тях, за да пази. Извън помещенията не се чуваше нищо, което беше бонус за затворниците, които искаха да... отпуснат напрежението. Веднага щом нощта беше паднала Сея цялата трепереше. Навън започваше да вали и момичето вече знаеше, че не трябваше много, за да кресне и първата гръмотевица.
    -Добре ли си? – Ючун попита треперещото момиче.
    -Д-да... – заекна Сея и веднага се прокле, че показва слабост. Ючун я погледна в недоверие. Едва ли някой, чието тяло се тресеше сякаш е застанал пред най-кръвожадния убиец, беше добре.
    -Не мисля, че си – той беше прекъснат от силния грохот на първата гръмотевица и Сея подскочи от фотьойла, на който се беше свила. За щастие в стаите за наказания имаше по два удобни фотьойла и на затворниците не им се налагаше да спят на студения под. Ючун погледна в разширените от страх очи на момичето и се приближи до нея. Той я вдигна от мястото й и се настани на него, след което придърпа момичето в скута си и я прегърна. Сея се залепи за него сякаш животът й зависеше от това, но все пак продължаваше да подскача леко, когато се чуеше гръм. Утре щеше да има време да се проклина, че е толкова слаба сега, че е в прегръдките на човек от „противниковия лагер” и че изобщо не чувства, че това е погрешно по какъвто и да е начин. Скоро Сея се бе успокоила в прегръдката на Ючун и заспа мирно. Той все пак остана буден, държейки Сея плътно до себе си.


    -Сигурна съм, че Сея си умира от страх в момента. – изкикоти се Мин, опитвайки се да избяга от Хиро, който се опитваше да я укроти от както влязоха в стаята, но малката му приятелка просто беше прекалено хипер.
    -Ела тук. – ДжеДжон се отказа от гоненето и седна на фотьойла, разтваряйки ръце. Мин щастливо седна в скута му и зарови лице във врата му.
    -Но представи си само... – изкикоти се тя. – Да са я сложили в една стая с Юно и сега двамата удобно да се гушкат на един фотьойл, докато той я успокоява, за да не трепери от страх.
    -Да, те ще направят страхотна двойка. – Хиро също се засмя тихо.
    -Страхотна? По-скоро разрушителна. – ДжеДжон разроши косата на Мин и я целуна по бузата.
    -Точно така. Сега заспивай. Ще сме затворени тук цяла седмица, имаш много време за хипер дейностите си. – той се прозя. Момичето се настани по-удобно в скута на приятеля си и облегна глава на рамото му, затваряйки очи.
    -Лека нощ. – промърмори тя.
    -Лека нощ. – каза и Хиро, заравяйки лице в косата й и прегръщайки я плътно. След минута двамата заспаха дълбоко.


avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:15


    Глава 11



    „Новооткрита любов и ревнив враг”






    Мин отвори очи и ги потърка сънливо, оглеждайки се.
    -О, да, наказание. – измрънка тя и се сви пак в топлата прегръдка на ДжеДжонг. След няколко минути той се събуди и видя меки шоколадови очи да го гледат любопитно.
    -Хей. – каза той тихо, галейки косата на Мин.
    -Гладна съм. – измрънка тя детински. Хиро се засмя леко и целуна момичето по носа, отдалечавайки се бързо, за да може да види как тя замахва пред носа си с ръка, сякаш беше котенце, опитващо се да изгони нещо несъществуващо от нослето си. – Хирооо~
    Момичето все пак продължи да си иска своето и ДжеДжонг беше наясно, че тя просто няма да млъкне, ако не получи закуската си. Той бързо привикна на поздрава на момичето, след като е станало от сън. „Гладна съм” се превеждаше „Добро утро, ако не си получа храната скоро, ще се молиш за оцеляването си през оставащия ден.” Момчето се засмя на сънливия, но все още любопитен и вече гладен поглед на момичето и й каза да стане, за да може той да поиска храна от охраната. Мин неохотно се надигна от удобното си „легло” и веднага след като ДжеДжонг стана тя се хвърли във фотьойла, опитвайки се да поспи още малко преди да получи закуската си. Хиро се засмя на поведението й и се приближи до вратата на стаята, натискайки червеното копче, което беше над дръжката. След минута се чу щракване и вратата се отвори.
    -Може ли да ни донесете закуска? Ако малкото чудовище там – той посочи през рамо. – не получи храна скоро, повярвайте ми, шумоизолацията тук няма да помогне изобщо и през целия ден ще чувате виковете й. – каза ДжеДжонг на охраната. Мъжът пред него кимна сковано и тръгна към кухнята, за да вземе храна и за седмината в случай, че някой от другите се събуди и и той поиска нещо за ядене. След пет минути Мин седеше в скута на Хиро, дъвчейки щастливо от храната си.


    -Какво, по – Сея се огледа и стана като попарена, когато видя лицето на Ючун пред себе си на опасно близко растояние. – Какво стана снощи? – Запита се тихо момичето и след секунди всичко се преигра в съзнанието й. Тъмнина, треперене, гръмотевици и Ючун, който я придърпа в скута си и я държеше цяла нощ. „По дяволите!” помисли си тя мрачно.
    -О, ти си будна. – дойде сънливият глас на Ючун от фотьойла пред нея. Мъжът стана и се приближи до нея, отстранявайки един кичур коса, който беше паднал в очите й. Сея потръпна, когато топлите му пръсти леко докоснаха кожата й. Това просто не трябваше да се случва. –Добре ли си?
    О, защо проклетият му, прекрасен, неземен глас трябваше да звучи толкова загрижен? И защо невероятните му дълбоки, топли, красиви очи трябваше да я гледат така притеснено?
    -Д-да... – момичето за пореден път се прокле, че си позволява да заеква, което е признак на слабост. – Добре съм, аз... ъмм... благодаря ти.
    С това момичето бързо поиска храна от охраната и двамата мълчаливо ядоха закуската си, стоейки в двата фотьойла в двата края на стаята.


    Юно вървеше из стаята и беше потънал в мислите си. Той не можа да спи спокойно през нощта и се беше събудил по-рано от обикновено. След като изяде закуската си, той попита охраната дали другите са се събудили и , когато те му казаха, че ДжунСу и ЧангМин са единствените, които още не са станали, мислите му веднаха отлетяха към съсдната стая. Какво ставаше там сега? Какво правеха те двамата? Дали снощи, когато валеше и гърмеше и те бяха сами се е случило нещо? Защо все пак той мислеше за тях?
    -Това е защото съм притеснен за Ючун. – уверяваше се той постоянно. – Кой знае какво може да му направи този дявол докато невинния и нищо неподозиращ Ючун спи.
    И все пак Юнхо бе сигурен, че паниката и притеснението нямат нищо общо с това какво тъмнокосото момиче ще направи на приятеля му, а какво той – на нея.


    Седмицата мина наистина бавно за Юно, Сея и Ючун. ДжунСу и ЧангМин имаха собствен начин за забавление докато бяха в стаите за наказание и явно не са скучали, а Мин и Хиро... е, това са Мин и Хиро, те не могат да скучаят. И все пак това, което шокира всички бе, че когато излязоха от стаите на седмия ден Ючун и Сея бяха хванати здраво за ръце, оставяйки всички с вироко отворени очи, усти отворени до пода и... един видимо разярен Юно да стоят шокирани пред тях.
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:15


    Глава 12


    „Да се изправиш се пред себе си”





    Юно не можеше да си намери място в следващата седмица. Новината за новата връзка на врага му –Сея – и един от най-добрите му приятели – Ючун – все още го разтройваше. Меко казано. Ако това да крещиш на всеки, който дори те погледне, да удряш всеки, който ти каже „Добро утро!” и да разнасяш аура на убиец със себе си, значи че си растроен, то тогава Юно определено беше много разтроен.
    -Добре, по дяволите, какво става с теб?? – изкрещя ДжунСу, когато Юно се върна от поредното си двудневно наказание заради удар на друг затворник без причина. Той обаче просто погледна приятеля си и вдигна рамене – О, не, не, не! Не пред мен тия! Ще говориш или аз ще те накарам. – заплаши ДжунСу, а той... беше малко страшничък понякога, така че Юнхо преглътна и несигурно го погледна преди да отговори в шепот.
    -Не знам.
    ДжунСу въздъхна и седна на пода в неизползваемите, освен от момичетата, бани и дръпна приятелят си надолу с него.
    -Можеш просто да ми кажеш. – увери той нежно, знаейки, че мъжът пред него не е в най-добрата си форма. За последно той го видя така, когато... е, няма значение. Сега трябваше да помогне на приятеля си, защото той изглеждаше толкова... беззащитен, изгубен. Юно се загледа в пода и започна да говори. Той разказа на ДжунСу за странното чвство, което не го оставяше намира докато всички бяха в стаите за наказание. Каза му как не е спирал да мисли какво става в стаята на Ючун и Сея, как е продължавал да се убеждава, че се чувства така само защото е притеснен за приятеля си, но дълбоко в себе си знаеше, че не е така. И после му каза как се почувства, когато видя преплетените им пръсти, когато излязоха от стаите. Каза му и как се чувства и сега, всеки път, когато види вдяко докосване разменено между двамата... как единственото, което иска е да може да счупи ръцете на Ючун, за да не докосва никога повече тъмнокосото момиче. Когато завърши той се вгледа в ДжунСу, благодарен, че го изслуша без да го прекъсва или упреква за странните чувства, които изпитва. Но мръщене се появи на лицето му, когато видя глупавата усмивка на приятеля си.
    -Какво? – попита той объркан.
    -Нашият Юни порасна... – каза ДжунСу вече неспособен да задържи смеха си, заради глупостта на приятеля си. Това остави Юнхо още по-объркан. Какво искаше да каже той с това, че е пораснал. Все пак той не забрави да се намръщи на омразния прякор, даден му от Сея. Когато смеха на ДжунСу утихна и той си пое дълбоко дъх, обясни на Юно нещата, които той самият не можеше да разбере. – Слушай ме сега внимателно. Това се нарича ревност. Човек го изпитва, когато го е грижа наистина много за един човек. О, Боже, малкият Юни е влюбен~ - до тук със сериозния разговор. ДжунСу се превиваше на пода, а Юнхо го гледаше шокирано, започвайки да осъзнава, че приятелят му беше прав. Той... той е бил влюбен в Сея. Влюбен във врага си. Влюбен в... приятелката на най-добрия му приятел. И това му се струваше просто толкова... естествено.

avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:16


    Глава 13

    „Ежегодните спортни състезания”




    -Всяка година има какво? – попитаха за пореден път Мин и Сея.
    -Всяка година има спортни състезания. – повтори вече раздразнено Ючун. – Мисля, че вече го разбрахте, моля ви, спрете да ме питате или ще полудея.
    Момичетата се спогледаха и в следващия момент подскачаха щастливо около цяла кухня.
    „Всички да се съберат в спортната зала!” чу се вече познатия глас през високоговорителя. Момичетата веднага се затичаха към вратата, но спряха объркани, когато разбраха, че нямат никаква предства къде се намира мястото. Момчетата само поклатиха глави и се изправиха от местата си и, следвани от не толкова доволните затворници, тръгнаха към спортната зала. Когато ЧангМин отвори дървената врата, която беше на другия край на втория етаж, момичетата започнаха да оглеждат мястото. В най-далечния ъгъл на помещението имаше десет маси за тенис на маса, до тях беше разположено баскетболно игрище, а точно до него – футболно. Имаше също и волейболно игрище, а до стените на огромната зала имаше ниски пейки. До всяко игрище имаше топки за определения спорт. Момичетата писнаха щастливо и Сея бързо се затича към баскетболното игрище, а Мин – към волейболното.
    Всички останали затворници изглежда не бяха толкова въодушевени за игрите. Вероятно вече се бяха отегчили от толкова много години тук и всяка да правят едно и също нещо, вече знаейки наизуст кой къде ще спечели. Е, тази година с две хипер момичета определено щеше да е по-различо. Този път всеки затворник поклати глава на лудия ентузиазъм, който извираше от тези двете.


    -Добре, моля всички отбори да се съберат. – два дни по-късно се чу през микрифона в голямата спортна зала. Всички затворници бяха разпределени по отбори, някои щастливци избрани за резерви. – Сега нека първите отбори да заемат местата си на игрищата. – още веднъж извика гласът. За всеки спорт има по един охранител, който ще бъде съдя и ще следи движенията на всеки, за да се избегнат проблеми. – всички се засмяха, спомняйки си как после трябваше да чистят целия затвор за наказание, защото нямаше достатъчно място в стаите за наказания за всички затворници, които бяха превърнали спортните състезания в кръвопролитие. – И така! Нека игрите започнат... СЕГА!
    Три свирки се чуха едновременно и игрите започнаха. Футболистите лениво си подритваха топката и тук там подскачаха по терена, представяйки си, че всъщност бягат. Но баскетболистите и волейболистите бяха удостоени с честта Мин и Сея да са сред отборите и играта при тях беше доста по-жива.


    -О-о-о, хайде! – развика се Мин на един от затворниците в нейния отбор, който направи опит да бие сервис, но заби топката право в мрежата. – Толкова ли е трудно да удариш проклетата топка!? – крещеше тя.
    -Топка за другия отбор! – извика „съдята”, прекъсвайки Мин, която го изгледа сърдито, но се върна към играта. Беше ред на ДжеДжонг да бие сервис. Той не беше кой знае колко добър играч, но поне играеше, а останалите десет души на волейболното поле бягаха от топката сякаш е прокълната.
    -Да те видим Джонгии~ - изпя щастливо Мин и се приготви да поеме удара. Приятелят й обаче се усмихна самодоволно и й намигна игриво преди да забие топката в другия край на полето, спечелвайки още една точка за отбора си. Мин го погледна, обещавайки му лоша случка след това и се обърна към „отбора си”.
    -Ако някой от вас не се размърда в следващата минуа, кълна се, че никога повече няма да има възможност да помръдне и мускул на тялото си. – изсъска тя опасно. Десет мъже на игрището замръзнаха на място и погледнаха към ДжеДжон, който бършеше сълзите си от смях.
    -Съжалявам... – каза той, когато успя да си поеме дъх. – Но... бъдете сигурни, че тя не се шегува. – последното беше казано наистина сериозно и мъжете преглътнаха оплашено хвърляйки бегли погледи към разярените очи на Мин.
    Играта продължи с десетте мъже търчащи из полето, давайки най-доброто от себе си в играта. Мин беше много щастлива, когато отборът й спечели.


    -Какво си мислиш, че правиш?? – изсъска Сея към Юно по време на поредния тайм-аут. Юнхо за пореден път бе изблъскал Ючун, който беше от неговия отбор, за да открадне топката от ръцете му.
    -Успокой се, няма значение. – каза тихо Ючун, слагайки ръка нежно на рамото на Сея.
    -Не, има значение. – каза момичето, продължавайки да гледа гневно към Юно, който я пренабрегваше. – Той играе против собствения си отбор, по дяволите!! – тъмнокоската хвърли ръце във въздуха.
    -Какво искаш да кажеш?? – извика към нея Юно. – Печеля точки за отбора си, помагам му да победи. Моя си е работата как го правя!
    -Обратно в играта! – извика „съдята”. Всички се върнаха на игрището и играта започна отново. Но когато Юно взе топката от ръцете на Ючун за пореден път, Сея не издържа. Тя се затича към Юнхо и бързо спечели топката в ръцете си. Сега нямаше значение, че това е отборна игра и нямаше значение, че те са от един отбор. Сега те играеха един срещу друг. След около пет минути, другите играчи просто излязоха от игрището и оставиха двамата да се съревновават, докато както винаги крещяха несвързани ругатни един към друг. „Съдята” скоро излезе от спортната зала, за да си намери Аспирин.


    -Тези двамата не са ли от един отбор? – попита Мин, гледайки приятелката си, която се опитваше да избегне Юно, който продължаваше да се опитва да вземе топката от ръцете й. Хиро кимна тихо. Двамата току що завършиха игра на тенис на маса и бяга седнали на пода, Мин между краката на Хиро, облегнала се на гърдите му, а той – на стената с ръце заключени около кръста на момичето. Той кимна тихо, гледайки подозрително приятеля си. Той забеляза как ДжунСу също го гледа от футболното игрище, как поглаща глава и мърмори нещо като „идиот” под дъха си. Приятелят му знаеше нещо за Юно и той щесе да го измъкне от него по-късно.
    Скоро всички се бяха отегчили от караниците на Юно и Сея. Игрите вече бяха завършили отдавна – отборът на ДжунСу спечели срещу този на ЧангМин. Затворниците бързо излязоха от залата, когато чуха гласа на главния охранител. Единствените, които все пак останаха бяха Сея и Юнхо, които в момента не признаваха съществуването на никого другиго, и Ючун, който ги гледаше от единия ъгъл на огромната зала с тъжно лице.





avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:16


    Глава 14

    „Раят си отиде”




    Преди 7 години

    -Излизам! – извика Юно и без да чака отговор избяга през вратата. – По дяволите, ще ме убие! – промърмори си той докато тичаше към изоставения склад близо до парка.
    Юно беше съвършеното момче. Беше висок, красив, с мека кафява коса, тъмни дълбоки очи и прекрасно тяло. Беше пълен отличник, не се забъркваше в проблеми, не пиеше, не пушеше и не се дрогираше както правеха повечето на неговата възраст. Или на кратко казано – Юно е момче мечта. Или поне беше, докато ТЯ не го намери. След като тя влезе в живота му, нищо вече не беше същото.
    -Закъсня! – чу се гласът й.
    -Съжалявам, Мин А, трябваше да помогна на майка ми с-
    -О-о-о, горката мамичка не е могла да се справи сама? – от „загрижения” й глас капеше сърказъм, когато се приближи до Юно.
    Мин А беше най-богатото момиче в Корея. Богата и красива – съвършенство. Дълга права коса, топли кафеви очи, мила усмивка и нежно излъчване. Това виждаше всеки, който я срещне. Това обаче не беше така. Имаше само една дума, която може да опише това момиче и тя определено няма нищо общо с това – дявол.
    -Донесе ли ги? – тя попита Юно, когато седнаха на дивана в изоставения скад. Момчето изкара от джоба си плик и й го даде. Тя го отвори и се усмихна доволна, когато намери всичко там.
    -За какво са ти? – попита Юнхо, печелейки мръсен поглед от нея.
    -За да отстраня конкуренцията на баща ми, разбира се.
    Една от най-успешните фирми за кетерин в цяла Корея, принадлежеше на семейството на Юно. И сега Мин А искаше да ги унищожи, защото „татенцето” реши да изпълна още една от прищявките си и да издигне най-успешната фирма за кетеринг, което можеше да стае единствено, ако „конкуренцията бъде отстранена”.
    -Какво? – попита невярващо момчето. Той мислеше, че акциите на конпанията на баща му й трябват за... е, не знаеше за какво, но определено не мислеше, че е за това.
    -Чао, скъпи. – каза момичето с отвратително пискливия си глас, целуна Юно по бузата и излезе от склада.
    По-късно същата вечер, когато Юно се прибра, единственото, което намери в къщата си, беше майка му, която се бе свила на пода и плачеше неконтролируемо.


    -Как така не можете да направите нищо??!! - изкрещя Юно в лицето на полицая.
    -Не мога, господине, съжалявам. - с това униформеният се поклони леко на Юно и майка му и излезе от стаята.
    -По дяволите, ще я убия!! - изкрещя момчето, а риданията на майка му се усилиха.
    Когато Юно се прибра и намери майка си да плаче в празната къща, той веднага извика полиция. Майка му му беше казала, че след като той е излязъл, в къщата са влезли трима маскирани мъже и, насочвайки пистолети към тях, са отвели баща му и изнесли всичко от къщата. Юно веднага разбра, че Мин А е замесена и извика полиция, но те казаха, че не могат да направят нищо.
    -Спокойно, ще го намеря и ще си върнем всичко. - каза момчето на майка си и излезе от къщата, игнорирайки виковете й зад него.

    -----------------------------------

    -Пусни го веднага, Мин А или-
    -Или какво, скъпи Юно? - момичето се засмя на опитите на Юнхо да се измъкне от хватката на двамата мъже, които здраво го държаха. Бащата на момчето беше вързан за стол, в безсъзнание, с пистолет насочен към главата му. Мин А погали спусъка на пистолета, печелейки още отчаяни викове от Юно. Тя се засмя весело.
    -Спокойно, скъпи. - момичето се приближи до него и го погали по бузата. - Аз няма да го убия. Аз няма да убивам никого. Ти от друга страна...
    -Ти си луда!!! - изкрещя Юно. - Пусни ни да си вървим, пусни ни. - гласът му отслабна, след като един от мъжете, които го държаха, набута някакво хапче в устата му и той бе принуден да го глътне. - Какво беше това? - попита той, гледайки Мин А през вече замагления си поглед.
    -О, нищо, което да ти навреди. - увери го тя със самодоволна усмивка. - Просто ще те накара да изпълниш всичко, което ти наредя. - с това момчето припадна. След около минута той се съвзе и се огледа.
    -Да видим дали работи. - чу се гласът на Мин А и тя му подаде пистолет. Юно го взе и погледна в момичето безизразно. - Убий го. тя посочи мъжът, който все още бе в безсъзнание на стола. Умът на Юно бе замаглен. Не знаеше какво прави, единственото което чуваше бяха заповедите на Мин А. Той насочи пистолета към баща си и натисна спусъка.

    ------------------------------------

    След един ден

    -Моля ви, арестувайте ме. - заяви Юно, заставайки пред един от полицаите, успяли да се спасят от горящото полицейско управление. Момчето се съвзе от хапчето, което Мин А му беше дала и бе просто ужасен от извършеното от него. Спомените му от предишния ден го бяха заляли веднага, след като се събуди с телата на близките си около себе си. Полицаят го гледаше учудено.
    -Защо да те арестувам, момче? - попита той. Юно го погледна сериозно и заговори високо.
    -Защото аз убих всички тези хора, защото аз убих петимата ви колеги и защото аз запалих полицейстото управление. Арестувайте ме! - полицаят го гледаше шокирано. Той понечи да каже нещо, но думите му се загубиха, когато видя кръвта по дрехите на момчето и пистолета, който все още държеше в окървавената си ръка. Още същия ден Юно бе откаран в затвора Jug-eum ui bang.


avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:17


    Глава 15

    „Стаята за наказания”




    Ючун погледна Сея, която и тази вечер се бе свила на кълбо във фотьойла и трепереше. Навън не валеше, но стаите за наказания все още бяха тъмни. Ючун въздъхна и се приблжи до Сея, която го погледна плахо.
    -Стани. - каза той и момичето стана без да се оплаква. Веднага след като Ючун седна, я придърпа в скута си и както предната вечер тя се сви в него. След като треперенето на момичето се успокои малко тя погледна нагоре към Ючун и каза:
    -Ако кажеш на някого за това, ще направя живота ти черен!
    Ючун се засмя.
    -Аз съм в затвор, мислиш ли, че има накъде по-черен да стане животът ми??
    -Защото още не си ме предизвикал. - промърмори момичето и зарови лце в рамото на Ючун, затваряйки очи. След минута тя усети той да я целува тихо главата, навярно мислейки че е заспала. Сърцето на момичето блъскаше бясно в гърдите й и тя избра да не дава признаци, че е будна, страхувайки се, че той е усетил бързобиещото й сърце.

    Трети ден
    -Няма закуска за нас?? - крещеше Сея, когато охраната им каза, че храната, която бяха донесли е свършила. - Отворете тази врата, искам да си взема храната. - Момичето застана пред вратата където бяха Мин и ДжеДжонг.
    -Ако успееш да я накараш да спре да яде. - промърмори един от охраната и отключи вратата. Сея веднага я отвори и се разкрещя на приятелката си.
    -Ти малко, ненаситно, яжно изчадие. Веднага ми дай храна!!!! - Мин, която беше седнала на земята, заобиколена от чинии пълни с храна, погледна ядосаното момиче любопитно.
    -Сееея! - извика тя щастливо. - Искаш ли?? - попита весело и подаде една от чиниите на приятелката си, след което продължи щастливо да я игнорира и дъвче храната си.
    -А ти! - извика отново Сея, обръщайки се към Хиро, който седеше на фотьойла, гледайки любопитно приятелката си. - Защо не я спря?? Тя се тъпче непрекъснато, аз също се нуждая от храна!! - ДжеДжонг се обърна към нея и, сякаш не беше чул нищо от това което му каза, я попита:
    -Тя винаги ли яде толкова?
    -Ъххх! - Сея хвърли отчаяно ръце във въздуха и грабна две чинии от пода, след което излезе от стаята, игнорирайки хленченето на приятелката си и опитвайки се да избегне насълзените й очи.

    ---------

    -Взе ли храна? - попита Ючун, когато момичето влезе в стаята. Тя му подаде една чиния с победоносна усмивка. Двамата започнаха да ядат в тишина.
    -Знаеш ли... - започна Сея. - Никога не съм си помисляла, че някой ден ще стоя с корейци и ще ям корейска храна. - Ючун я погледна любопитно. - Аз и Мин сме от България.
    -България? - учуди се Ючун. - Не съм чувал за тази държава.
    -Не се и съмнявам. - засмя се момичето. - Още докато бях там гледах много корейски драми.
    -Наистина ли?
    -Да. - двамата вече бяха изяли храната си и сега стояха един срещу друг с кръстосани крака. - Наистина са забавни. Толкова съм се смяла с тях.
    -Да, ние корейците знаем как да снимаме. - възгордя се Ючун и Сея го погледна със самодоволна усмивка.
    -Но не знаете как да се целувате. - момичето каза предизвикателно. Ючун повдигна вежди.
    -Някога целувала ли си кореец? - попита той.
    -Не, но съм гледала достатъчно, за да знам, че корейците не могат да се целуват.
    -Нека да видим. - с това Ючун се доближи до момичето и я целуна. Бавна и нежна целувка, която продължи само няколко секунди. - Сега, корейците могат или не могат да се целуват. - прошепна Ючун тихо. Самодоволната усмивка отново се върна на лицето на Сея.
    -Не могат. - и тя издърпа Ючун към себе си, целувайки го както само българите могат. Яростно.

    "По-късно същата вечер"

    Треперещата Сея отново се бе свила в скута на Ючун.
    -Знаеш ли... - започна той и момичето вдигна глава, за да го погледне. - корейците не могат да се целуват.
    Сея се засмя на това.


avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 19:17


    Глава 16

    „На свобода”




    Ючун, ЧангМин, ДжунСу, ДжеДжон, Юно, Мин и Сея седяха в килията на момичета в мълчание. Те бяха прекалено шокирани, за да кажат нещо, никой от тях не знаеше какво става.
    -Хей. - всички погледнаха към Мин, която се беше свила в прегръдката на Хиро и стискаше здраво плюшеното си мече на име Казу. - Защо просто не приемем това без да мислим много. Може би... може би това е знак, че трябва да продължим да живеем, забравяйки за всичко, което се е случило до сега. Нещо като... ново начало.
    -Никой от нас не може да забрави за всичко, което се е случило до сега. - прошепна ДжеДжонг и с това Мин млъкна. Всички отново се върнаха към собствените си мисли.

    Преди час

    "Ючун, ЧангМин, ДжунСу, ДжеДжон, Юно, Мин и Сея да дойдат в салона." чу се гласът на главния охранител. Седмината се спогледаха учудено, но все пак станаха от масата и тръгнаха към салона.
    -Здравейте. - поздрави ги гласът на човек, който те никога не бяха виждали, когато влязоха. Те се поклониха леко на мъжът.
    -Аз съм СунгЮн. Тук съм, за да ви съобщя нещо.
    Всички го погледнаха учудено.
    -Всеки от вас е тук, защото е бил осъден за убийство, нали? - попита СунгЮн и всички кимнаха тихо. - Но не никой от вас не е бил напълно виновен, нали? - попита отново той и пак всички кимнаха. - И всеки от вас доброволно се е предал на полицията? - отново само кимване.
    Мъжът си пое дълбоко дъх и каза високо.
    -Всички вие сте свободни да напуснете този затвор, с изчистени досиета, когато съберете нещата си.
    Всички стояха замразени на местата си.

    -----------------------------

    -ТИИИ!! - извикаха всички в един глас, когато излязоха от затвора и видяха пред огромната желязна врата да стои висока жена с дълга коса.
    -Я виж ти, всичките ми играчки на едно място. - засмя се високомерно жената.
    -Млъквай и тръгвай Мин А. - каза мъжът от охраната, който я държеше. Когато тя влезе в затвора, Юно се обърна към мъжът от охраната, който ги извеждаше.
    -Как успяхте да я хванете? - попита той.
    -Един от хората, които работеха за нея е занесъл доказателства за нещата, които е извършила. Изглежда, че всички вие сте нейни жертви. Тя ви е карала да убивате по жесток начин. Не може да се отрече, че и вие не сте виновни, но в този момент никой от вас не е знаел какво прави, всички сте били под нейния контрол. А след това сте се предали доброволно, така че това доказва, че вие никога не бихте направили нищо такова. И след като ни съобщиха за всичко, което тя е направила, ние веднага извикахме СунгЮн, човекът който я предаде, и той каза, че вие сте нейни жертви. Следователно съветът се събра и решиха, че трябва да ви пуснем на свобода. - охраната се усмихна и влезе обратно в затвора, оставяйки след себе си всички зашеметени. Преди да си тръгнат, главният охранител им бе дал ключ от къщата, която са купили за тях, в която ще живеят заедно, както и пари, за да могат да живеят докато не си намерят работа. Един мъж от охраната щеше да ги закара до къщата.
    -Хайде, да тръгваме. - каза Мин, хващайки здраво ръата на ДжоДжонг.
    -Да. - каза и Сея, държейки ръката на Ючун, незабелязвайки ревнивия поглед на Юно.
    Седмината приятели влязоха в колата, която ги чакаше и потеглиха по пътя за новия си дом, за новия си живот.


    КРАЙ.

    Продължение: ТУК!


avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Jug-eum ui bang

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите