So Young and So Old [ mine ]

Go down

So Young and So Old [ mine ]

Писане  Cocoa_girl on Пет 03 Фев 2012, 09:44

This is mine!

Глава 1 *от името на Сакура*

- Ох, най-сетне смяната ми свърши! - протегнах се аз. Облякох си розовото палтенце, сложих си шапчицата, ръкавичките и излязох. - Ух, че духа... - точно в този момент пред фирмата паркира черна лимузина. Побързах да се дръпна в страни. Знаех, чия е тази кола и ако не се пречкам на пътя на човека в нея щеше да е най-добре..
От колата излезе висок, чаровен мъж. Косата му бе в гарвановочерно, а очите му черни като нощта и винаги потъваш в тях. Да.. Това е Саске Учиха - синът на президента. Но по някаква случайност президента не иска да завещае фирмата на него...
Всъщност аз представих ли се? Мисля, че се сещате - Сакура Харуно. Имам дълга розова коса и нефритенозелени очи. Стройно тяло - нито съм много слаба, нито много дебела. Имам нормални цици и слабо дупе. И съм на 30 години.. Много съм, стара, а? Така де да не се отплесвам.. Да довърша за фирмата и синчето.
Саске Учиха е на 26.. Всички жени във фирмата си падат по него, но аз не.. Не харесвам такива глезени момченца.. А и си имам годеник!!!
- Добър ден, господин Учиха! - поздравих го и му се поклоних. Той отмина игнорирайки ме.. Проследих го с поглед.
- Не си заслужава, Сакура! Спокойно! - опитах се да си вдъхна кураж аз и тръгнах към черното си Пежо 306. Качих се в автомобила си, запалих и тръгнах.
- Отново задръстване! - вбесих се аз на бавната колона пред мен. Изкарах телефона си и звънах на Сора.
- Ало? - се чу от другата страна.
- Аз съм, мили. Ще закъснея, отново заради тези задръствания!
- Ми слизай от колата и си идвай пешачка! - засмя се той. - Спокойно, аз съм си вкъщи и ако трябва милион години ще те чакам, но ще те чакам! Обичам те!
- И аз теб! Обичам те повече от всичко! - той ми затвори и докато оставях телефона някой наду свирката отзад. Подскокнах и видях, че опашката е тръгнала. Тръгнах и аз. - Но въпреки тези задръствания обичам този град!
Прибрах се вкъщи скапана. Пътуването от фирмата до домът ми ми отне цели ТРИ ЧАСА!!!! |( И това ако не се
нарича световен апокалипсис... :X Сора бе отишъл на работа така, че оставах сама.. Взех си душ,
преоблякох се и седнах на лаптопа.. Мечтата ми беше от една проста служителка във фирмата да стана главен дизайнер на колите. И на всяка цена щях да го постигна!!! Когато си наумях нещо винаги го правех до самия край! На следващия съвет щях да се докажа!
На другата сутрин се успах... Будилникът ми звънна в 8 без 15!
- МАЙКО, ЗАКЪСНЯВАМ!!! - изтрелях се от кревата, облякох си набързо един сексапилно червен костюм, сресах се, обух си токовете, грабнах набързо чантата и газ към колата. - Боже, ако шефът види, че ме няма ще ме уволни!!! - вайках се аз докато шофирах към фирмата.
Слязох и си счупих тока.. Е, по-лошо от това не може да бъде! :X Събух обувките и боса заприпках към
офиса.
- Добро утро Рок Лий. - поздравих портиера и му се поклоних.
- Добро утро и на теб Сакура. - усмихна ми се той. - Защо си боса? О.О"
- Счупих си тока докато слизах от автомобила. Нищо сериозно! - затичах се към асансьора и влязох. Натиснах на 13-тия етаж и асансьора бавно тръгна нагоре. - Дано не съм закъсняла, дано не съм закъсняла, дано не съм закъсняла.. - молех се аз.
Изведнъж асансьора спря на 5-тия етаж. В него влезе разглезеното синче на президента.
- Добро утро. - поздравих аз. Той само ме погледна.
- Пхх.. - издаде звук той и мрачно се загледа пред себе си. Единствено асансьора издаваше някакви звуци..
- Дано не съм закъсняла, дано не съм закъсняла.. - продължих да се моля тихо аз. Най-сетне спря на 13-тия етаж и побягнах към офиса. Дори не забелязах, че Саске също слезе на етажа и тръгна след мен.
Успях да вляза в офиса точно в 08:00. За няколко секунди бях на бюрото си и разглеждах документите. Шефът влезе с 10 минути закъснение, както винаги.. Защо той може да закъснява, а ние служителите не?!? :@
- Добро утро, колеги. Представям ви новият ни колега - директор Саске Учиха. - каза той триунфално. - Директоре, тук работим по екипи. Единственият свободен човек за екип е Сакура Харуно..
Саске започна да ме търси с поглед. Аз въздъхнах и пристъпих напред.
- Аз съм Сакура Харуно, директоре.. - Саске не изглеждаше особено впечатлен и застана до мен.

________________

You are so beautiful.. Nae gaseume miryeowa seumyeowa dagawa beonjin ne sangchodo. (Forever you) You are so wonderful sirin ne sarangdo ne nunmuldo nae appeum sangchorul juijyo. Neol saranghada neol saranghada... Ne gieokuro shipda..

avatar
Cocoa_girl
Модератор

Име : Светлозара
Female Мнения : 137
Репутация : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: So Young and So Old [ mine ]

Писане  Cocoa_girl on Пет 03 Фев 2012, 09:46

Глава 2 *от името на Саске*

Вървях бесен по коридора. Как можа собственият ми баща да ми го причини?!? Знам, че не ме обича, но чак пък толкова.. О, боже какви ги мисля само.. --.--
Влязох в кабинета на баща ми и хвърлих купчина документи на бюрото му.
- Защо не чукаш? - попита с насмешка той.
- Защо ми го причини?!? Добре знаеш, че не мога да работя като служител!!!
- Ами като какво можеш?!? По цял ден мързелуваш или ако не мързелуваш ходиш да ч****ш горките момиченца, а ако не ходиш по момичетата мислиш как да ме убиеш!
- Това не са момичета, а курви и не стават за друго!
- Млъкни!!! Трябва да си заслужиш мястото на президент!!! - татко метна по мен документите. - Излизай и отивай да работиш!!!
- Върви по дяволите..
- Да, благодаря! А СЕГА ИЗЛИЗАЙ!!! -истеряса той и побързах да излезна.
- Идиот!! Та аз съм толкова надарен.. Ще ме кара да работя.. ОМГ!! - но все пак тръгнах към проклетият офис.
Седнах на стола срещу този на розовокосата ми колежка.
- Какво имаме да правим? - попитах я без особен интерес.
- Имаме да подписваме тези документи и да пренапишем тези! - тя бутна пред мен две ОГРОМНИ ама ОГРОМНИ купчина листи.
Помислих си, че тя е от служителките, които ме харесват и мислех, че номерът ще мине.. Ама не мина!!!
- Директоре, аз не ви харесвам! - каза ми категорично тя. - А сега, ако благоволи Ваше Мързеличество, започвайте да работите!
Колежката стана от стола си и отиде за кафе.
- Може би трябва да я убия.. - почесах се по главата и започнах с подписването. Ама то не било толкова лесно, бе!!!
:| Как може хората с часове да го правят.. ТОВА НЕ СА ХОРА, ТОВА СА КИБОРГИ!!!!
:o
Все пак накрая свърших с това.. Розовокосата ( така и не й запомних името.. -.- ) седеше срещу мен и правеше нещо на компютъра. Пратих поглед набързо по гърдите й и тялото й.. Ами имаше хубаво тяло, но цици.. Липсваха!!!
И все пак махнах поглед от нея и продължих да бачкам.. Аааа, не това не е живот!!!
Все пак накрая свърших и си дигнах прекрасните задни части от столеца.. В този момент Бонбон ( така реших да наричам колежката ) пусна некви корейски мастии..
- Махни ги тия! - наредих.
- А ако не искам?
- Ще те уволня!
- Докато Вие работите тук нямате никаква власт! - усмихна ми се лъчезарно тя и отиде при шефа.
- Ще видиш ти.. Ще видиш!!! - заканих й се аз.
Бонбончето влезе в кабинета носеща кафе. Докато идваше към мен да ми го даде се спъна на някакъв кабел и разля кафето по УНИКАЛНО, ЧИСТО НОВАТА МИ БЯЛА РИЗА!!!
- ТИИИИ.. КАКВО НАПРАВИ С НОВАТА МИ РИЗА?!?!? - развиках се.
- Съ-съ-съжалявам! - оправда се тя. - Ако искате ми я дайте да я изпера! - притесни се.
- ТАЗИ РИЗА НЕ СЕ ПЕРЕ, А СЕ НОСИ НА ХИМИЧЕСКО!!!!! - продължих крещейки.
В кабинета влетяха секретарите ( на мен и на татко ми ) и баща ми..
- Какво си се развикал, глупако?!? - удари ме зад врата той. - Изведете, синът ми, навън!
Излязохме от офиса и се отправихме към асансьора.
- Глупак си и такъв ще си останеш! - започна да ми се кара той.
- Вече не съм на 6, а на 26, татко!!!!
- Ще видиш ти на колко си, сега! - вече знаех какво предстой.
Влязохме в асансьора и татко започна да ме бие по главата с някакви документи. Секретарят на татко едва удържаше бащицата ми, а моят секретар криеше със сакото си камерата на асансьора. От 13-тия до 30-тия етаж имаше доста време... Но все пак всичко има край!
- След малко сме на 30-тия! - изкудкудяка секретарят ми и веднага спряхме.. Оправихме си прическите, вратовръзките ала-бала и като "цивилизовани хора" слязохме на етажа..
- Татко.. вече знам как ще те убия! ^w^ - заявих щастлив аз.
- И как ще ме убиеш? - направи се на заинтересован дъртия.
- Докато спиш ще те залея с бензин и ще те запаля!
- Чудесна смърт! - ухили се тате и влязохме в бърлогата на лъва.. От тук скоро няя има излизане...
Тъйййй, улезнахме у кабинетчето и двамата секретаря закриха камерите..
- Иииии сегаааа започва КЕЧ МАНИЯ!!!! - изкрещях и си махнах сакото и вратовръзката. Татко като ме видя започна да се хили.. - К`во се хилиш...? - не чатвах яз.
- Ризата ти.. - едвам каза той през смях..
- Пффф.. -нахвърлих се върху него и започнахме да се бием или по точно боричкаме.
- Ама и все пак някой ден ще те убия! - заклех се и се скрих под бюрото му.
- Излизай мижитурко!!! - изкряка тати.
- Я яко язе нье сякам? - отговорих му на цигански "О.о
- Щуе засьокаш! - рече старецът ми и ме откри. - Жомай ти!
Завлякох се някак до ъгъла и забройх до 10..
- 1..2..3..4..5..6...7...8...9...10! Ще те открия, където и да си! - открих го зад някъв шкаф. - И не се научи! - казах разочаровано и седнах на стола пред бюрото му.
Тати си настани ОГРОМНИТЕ задни части на горкия столец.
- Саске Учиха, ти си позор за фамилията Учиха! Докато не се научиш да бачкаш няма да ти завещая фирмата! - заплаши ме той с дебелия си показалец.
- Ще е много по-лесно като те убия! - извадих запалка, цигарка и запалих.
- На ти пепелник! - извади той от чекмеджетата.
- Няма нужда! - станах и излезнах кат ПИЧ или кат Бат Бойко.
Слязох на 13-тия етаж и отидох при Бонбон да се извиня.
- Хей, бонбон извинявай, че ти се развиках преди.. - погледнах си часовника - ... преди 2 часа.. ^^"
- Разбирам Ви.. Все пак ризата е много скъпа. Съблечете я! Ще я занеса на химическо.. - усмихна се притеснено тя.
- Не, няма нужда. И без това работното време свърши.. - намигнах и а тя лелеееее.. Къв мигач ми удари.. xDDDD - Да те закарам?
- Не, благодаря.. - бонбон си облече палтенцето и излезе.
- О..к.. - останах сам самичък в офисчето и реших да се изнасям.
Хванах си мешката и айде в цитроенчето..
Прибрах се, взех си едно душче, преоблякохме се с черна тениска, която прилепваше плътно по мускулите ми, черен панталон с верига и черни кецки. 8-) Накривих си на една страна рапърската шапка кат Том Каулитз и
излезнах с френд-четата.
- К`во стана, бе, Саске? Що закъсня? - ухили ми се насреща с педераска усмивка Гаара.
- Щот така ми беше кеф! - извадих цигара и запалих.
- Ейййй, мно`о яки курви намерихме докат тебе те няяше, брат ми! - изплези ми се Наруто.
- Чшшш.. Къде са? - заинтересовах се живо.
- Тук сме... - "пропяха ангелски гласове" и зникнаха пред нас две блондинки и една брюнетка. - Аз съм Темари, а това са Ино и Матсури. - изкудкудяка едната блондинка и ни затанцуваха на скут на Андреа и Илиян - Не ги прави тия работи.
На другата сутрин с пичовете се събудихме яко мъхмурлясали, а мацките ги няяше.. Станах кат първия пич и влезнах в банята да си зема душ, че да миришеш на твърд алкохол не е за траене! :D
Излязох от банята и тръгнах към нас, че ако закъснея за работа ще ме утепат..
Излязох аз от къщата на Гаара само по хавлия на задника и към нас.. Мацките ми хвърляха едни погледиии..
Прибрах си се аз и се барнах като за работа в офис. Взех си ключовете за ситроенчето и се качих в него.
- ПЪЛНА ГАЗ КЪМ РАБОТА С 300 В ЧАС!!! Я това имало ритъм "О_о - изкрясках победоносно и газ към работа, че закъснявам..
Влязох в офиса малко преди шефа и се заех да сканирам документите за новият автомобил. Бонбон вече беше там и чаткаше нещо на компютъра. Тя само ми хвърли един бърз поглед, но го игнорирах.. И без това нещо не бях в много добро настроение.. Сигурно заради лошия секс снощи.. Тия проститутки ли са или кухи дървета?!? :| Е, въпреки всичко си останах незадоволен.. ; ((
Свърших със сканирането и дойде секретарят на татко.
- Добро утро г-ин Учиха, г-це Харуно.. Президент Учиха ми каза да ви кажа, че ви кани на басейн да поплувате. Следвайте ме!
- Добре, секретар Инузука. - скокнахме двамата и го последвахме. Той ни даде бански и влязохме в стаята с басейна.
Да в шибаната фирма има БАСЕЙН!!!
Преоблякохме се и си туриме по един бански на дупарките. Заплувахме в басейнчето и както си плувахме стана.. ЧЕЛЕН УДАР! Глава в Глава.. При това и двамата запотъвахме надолу. Розовокоска се хвана за раменете ми опитвайки се да излезе, но ръцете й се изхлузиха от раменете ми и се хвана за банския ми.. Блъскахме се двамата в басейна 30 минути докато татко не дойде и трябваше да излезем. На мен ми липсваше един бански на дупето, а на Бонбон едно горнище на малките й цици.
Тя се изчерви, а аз се ухилих като дърт прелъстител ( или поне аз така си представях прелъстителя ;дд )
- Саске и нея ли вече сваляш?
- Не! - отвърнах му твърдо и студено. - Защо ни повика? Имаме работа ако ти е известно, старчок!
- Първо си сложете липсващите части на банския! - тогава се усетихме и се оправихме.
- Казвайте, шефе.. - промълви едвам розовокоска.
- Пращам ви и двамата в Барбадос! - обяви триумфално стареца.
- КАКВО, НАИСТИНА ЛИ?!?!? - изкудкудяка Бонбон радостно.
- Да, Сакура.. И това ще е единственият ти шанс да се докажеш като дизайнер на коли! А ти Саске, ще е единственият ти шанс да се докажеш като достоен наследник на "Учиха".
- Ами, че аз съм си достоен.. - отговорих със самочувствие и надут като пуяк преди да се пукне...

________________

You are so beautiful.. Nae gaseume miryeowa seumyeowa dagawa beonjin ne sangchodo. (Forever you) You are so wonderful sirin ne sarangdo ne nunmuldo nae appeum sangchorul juijyo. Neol saranghada neol saranghada... Ne gieokuro shipda..

avatar
Cocoa_girl
Модератор

Име : Светлозара
Female Мнения : 137
Репутация : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: So Young and So Old [ mine ]

Писане  Cocoa_girl on Пет 03 Фев 2012, 09:49

Глава 3 *от името на Сакура*

- КАКВО СЕРИОЗНО ЛИ?!? БАРБАДОС?!? ТОВА НЕ МОЖЕ ДА Е ИСТИНА! - изкрещях аз.
- Не ми крещи в ухото.. - каза студено глезльото и се гмурна във водата.
Да ви кажа ли защо така се развълнувах?!? Защото Барбадос е световният център за дизайн на коли! Това е единственият ми шанс да се докажа!!! И НЯМА ДА ГО ИЗПУСНА!!!
След краят на работния ден се метнах в колата и газ към вкъщи. Заприготвих си нещата в розовият ми куфар и тогава Сора изникна на вратата.
- Да не би да късаш с мен? - засмя се той и ме прегърна през кръста като започна да целува шията ми.
- Не. Изпращат ме с новият ми колега в Барбадос! Това е единственият ми шанс да се докажа като дизазйнер! - обърнах се към него и го целунах.
- Ясно.. Аз пък си помислих друго. Кога заминаваш?
- Днес вечерта.
- Значи нямаш много време. - въздъхна той и излезе.
- Да нямам.. въздъхнах аз и забих поглед в пода.
Към 18 часа тръгнах към летището. Бяхме се разбрали със Сасуке и баща му да се срещнем пред летището.
Когато паркирах те вече бяха там.
- За колко часът е полетът? - попитах, а дъхът ми излизаше на пара.
- къде ще отседнем? - попита след мен Саске.
- полетът ви е след час и ще отстеднете в 7-звездният хотел "Rainbow". - отговори таткото. - Аз тръгвам. Имам среща с Мадара. - той се качи на колата си и тръгна.
Със Саске влязохме в летището, мълчейки, всеки дърпайки своя куфар и седнахме.. Времето се нижеше бавно като пролетен сняг.. Едвам издържах на напрежението.. Хората около нас ни поглеждаха сякаш сме идеалната двойка. Мда, наистина изглеждахме като двойка.. -.- Зад нас две влюбени гълъбчета си бърбореха нещо.. Чух да споменават "Сладураната с розовата коса и красавецът с черните очи". Обърнах се рязко към тях.
- Може ли да не ни обсъждате? Ние не сме двойка! - исумтях бясно и се обърнах, а те се смутиха.
Момичето имаше дълга руса коса, вързана на опашка и светлосини очи. Момчето имаше къса черна коса, бяла кожа и готина усмивка. Мда, бяха идеални един за друг!
- Моля, всички които ще пътуват за Барбадос да се явят! -обади се дружелюбен глас и тръгнахме. Оказа се, че и двойката зад нас са за Барбадос.
Провериха куфарите и т.н. и се качихме в самолета. Очакваше ни 2 дневно пътуване с една смяна на самолета. МАЙКО ЩЕ ОТКАЧА~!!! БАРБАДОС, НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ!!!
Е, дойде смяната на полета. Имахме ден докато вземем смяната. Така де. Бяхме кацнали в България, град неизвестен! :D Всъщност за първи път чувам за тази държава, но е много красива!
Слънчице, моренце, планинка, рекички, абе всичко в 1! Бас държа, че това е единствената държава в света, в която има от всичко по-малко или много!
Със Сасуке си оставихме нещата в някакъв хотел. Този пич на рецепцията се оказа готино парче!
Излязохме да се разходим из града. Ама то било много хубаво, бе! Нищо, че е зима и има сняг! Изарах фотоапарата и не спрях да снимам. Саске видимо се изнерви и го снимах неподготвен, след което 20 минути ме гони из центъра, за да се докопа до розовото ми фотоапаратче и да изтрие адската снимка!
Докато се гонихме хората ни гледаха странно сякаш са видели извънземни ОwO" ..
Скоро на Ссаке му омръзна и си намери по приятно занимание - да ме дразни! Игнорирах го и на него му омръзна.
По едно време пък реши да ме замеря със снежни топки. Прибрах веднага фотоапарата и се приготвих за стрелба. Човека разбра, че е направил груба грешка и го бомбандирах. Той скочи върху мен и се завъргаляхме в снега. И така докато не попаднахме в доста неудобна поза.. Изчервих се като Хината, след като Наруто я целуна. Чернокосият пък видимо се кефеше на реакцията ми и го фраснах с крак по главата. После двамата така се захилихме.. Просто не беше за вярване, че този човек може да се смее! ;х Но и какъв е красавец.. Абе аз как мога да мисля такива неща?!?
И докато си разсъждавах така група момичета ни заобиколиха..
- САСУСАКУ В БЪЛГАРИЯ!!! - крещяха те и се бориха, коя първа да се здрависа с нас и да вземе афтограф.
- Аз съм Жана, а това са Дари, Зара, Люба и Цвети! - представи ги едното момиче. Раздадохме афтографчета и снимки и се измъкнахме едвам..
- Какво по дяволите беше това?!? О_О" - попитахме в един глас двамата на мм един от друг и се обърнахме с гръб един към друг изчервени.
- Амм.. такова.. Да се прибираме в хотела? - попита той.
- Да.. Да тръгваме! - отговорих аз и тръгнахме към хотела.
На сутринта се събудих от едо мило обаждане.. =_=..
-Ало?
- Добро утро. Съжаляваме ако съм Ви събудил, но полетът ви до Барбадос е отменен заради силните ветрове и силният дъжд! - избърбори набързо някой и затвори.
- КАКВО?!?!? - изпищях и подскокнах от леглото.
- К`во си се разкряскала, ма? - попита ме сънено Саске и потърка сладко очките си.
- Полетът ни е отменен.. - едвам не се разплаках аз.
- По-добре.. Можем да останем още тук! - рече той щастливо и отиде в банята.
Докато той се къпеше аз се облякох, обух си ботушките и излязох навън. Брей, тука хората били доста ранобудни, въпреки студеното утро! Влязох в първата книжарница, която мернах и заизбирах картичка - за всеки от приятелите ми по една. Избрах най-щурите и платих.
След книжарницата се отправих към Супермаркет-а. Купих рамен само за МЕН! Полях си го с водичка и започнах да тъпча. След хубавата закуска тръгнах на разходка из парка. В едно езерце имаше двойка лебеди. Щракнах ги и ги загледах замечтано.. х33 Както ги гледах телефонът ми бясно зазвъня. Вдигнах, оказа се Саске.
- Къде си, бе?!?
- В парка! - изчуруликах миличко и затворих. След около 20-на минути и директорчето довтаса.
- Що така избяга, бе, ей? - изгледах го тъпо.
- Бе я беги! - пернах го по носа и хукнах докато той се усети какво направих.
- Ти какво направи току що?!? - вбеси се той и започнахме да се мерим със снежни топки. По едно време се появиха онези момичета от вчера дето ни искаха афтографи и се спуснаха и те в битката..
Целите в сняг ( от косите до краката ), мокри, но щастливи се прибрахме в хотела. Слънцето тъкмо залязваше зад небосклона.. Прекрасна гледка. Снимах я с фотоапарата и се тръшнах на леглото. Преоблякох се и както си ровех из куфара намерих една моя стара скица на кола от бъдещето. Беше много смешна. Обърнах я отзад: Художник: Харуно Сакура, години: 9 , клас 3 "б" .
Нечия хищна ръка грабна скицата от ръцете ми.
- Страхотна е, Бонбон! - усмихна ми се директорчето.
- Благодаря.. - усмихнах му се смутено и прибрах скицата. Щом той казва това, то тогава какво ми остава освен да стана Велик Дизайнер! Просто трябва да грабна Шанса в МОЩНИТЕ СИ РЪЦЕ!!!
На другата сутрин се успахме.. Ама наистина се успахме! За по-малко от две минути бяхме облечени, сресани, обути, приготвили си багажа и пътуващи към летището! Егати бързаците!
В последният момент слязохме на летището и поехме към самолета. Не беше тръгнал още Настанихме си дупарките удобно на последният ред, закопчахме се и самолетчето потеглиии...
Летяхме, летяхме, летяхме.. Не знам колко време и самолетът кацна на Барбадорското Летище. Мале, умрех си!
Пред летището ни чакаше лимузинка. Секси парчетата ни взеха багажерките и ги сложиха в багажника. Качихме се отзад и те до нас и тръгнахме към хотела.
Докато шофьорът караше президентът ни се обади.
- Ало? - попита без скрита досада Саске.
- Пристигнахте ли? - попита президента.
- Да, татко пристигнахме.. Казвал ли съм ти, че си досаден?
- Да, милион пъти! - отвърна със сърказъм директорът. - Помнете, че това е единственият и последният ви шанс!
- Помним, президенте! - изгукахме в дует двамцата и затворихме.
И двамата си мислехме едно и също: Трябва да се докажа! Е, какво да кажа освен, че Великите Мислят Еднакво?

________________

You are so beautiful.. Nae gaseume miryeowa seumyeowa dagawa beonjin ne sangchodo. (Forever you) You are so wonderful sirin ne sarangdo ne nunmuldo nae appeum sangchorul juijyo. Neol saranghada neol saranghada... Ne gieokuro shipda..

avatar
Cocoa_girl
Модератор

Име : Светлозара
Female Мнения : 137
Репутация : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: So Young and So Old [ mine ]

Писане  Cocoa_girl on Пет 03 Фев 2012, 09:51

Глава 4 *от името на Саске*

И така пристигнахме в хотелчето.. Яз слезнах на плажа.. Макоййй кви мацки самооооооо(nosebleed) . Да ти иде да ги
опънеш едно хубаво на предна и задна! Фанахме си едно белокожо с дълга русичка косичка и едни сини
оченца и във водата. Събух й банските и се наместих по средата. То едно крещене беше, то едно пъшкане.. Ама пак не ме накара да свърша!!!
Ми какво? И аз съм човек, и аз имам нужди! От както открих богатството на женките спрях ръчната и празненето! Сега ще ви споделя нещо на ушенце ама да не кажете на някой, особено на Бонбон! Метнал
съм й око! Ама да не кажете на някого, ей, иначе ши ва спукам!
Пуснах русокосото маце, което си тръгна разкрачена, едва вървяща! Какво пък сега? Ми какво да направя като съм надарен, по вина на дедо ми Мадарник и дедо ми Козунак ( Изуна ) .
Излезнахме от морето и гледам фр-ендчетата ми - Гаара, Наруто, Неджи и Шикамару.
- Оооо, мараба еви, пичове! - поздравих аз.
- Мараба, копеУе! - поздрави Шика. - Това е толкова пробУемно, защо тряяше да се домъкваме чак до тук заради него?
- Защото ни е френд, тъпак! - удари го Неджи.
- Носим ти малко щастие, Саскей! - изквича Наруто. - Гаара..
- Да ето, ето! - той извади от раницата, която мъкнеше цигари, алкохол и трева!
- Аууу, бич ва! - хъгнах ги и изтичахме в най-скришното място на парка, където се напихме, напушихме и надрогирахме, след което припаднахме..
Към 2 през нощта някой ме побутна с крак. Отворих леко очки и видях.. ЧЕНГЕ!!! ФЪК, ФЪК, ФЪК!!!
- Ставайте, господине! Арестуван сте заедно с вашите приятели! - изпелтечи той бавно с неприкрита досада на енглиш. Чакай ся да преведем...
- Заради наркотиците, цигарите и алкохола ли? - отвърнах на леееееееко развален английски.
- Не, но сега и заради това! Това тук е оранжерия с редки цветя и вие сте ги наранили! - ясно.. бях загазил и няяше да получа фирмата на май фадър..
Метнаха ни в килията ( като по чудо управлението беше на една пресечка от оранжерията ) и зачаках Бонбон да ме освободи и ето, че щастието ме огря, но не беше Бунбон, а онова русокосо пиче от плажа. Плати ни гаранцията и излезнахме.
- Мерси, сладур! - благодариха в един глас приятелчетата ми и я заведоха някъде, а аз реших да се върна в хотела, за да нямам повече неприятности. МАМКА МУ!!! Настъпах нещо.. Беше.. кактус.. ;( Горкичкото ми краче!
Заскачах насам натам като ужилен от скорпион към хотела.. Е, все пак се добрах някак до него и стаята.
Бонбончето още беше будно и изкара игличките от краченцето ми.
На другата сутрин дойде един от хората на Козунака и Мадарника и Бащата. С Бонбон се облякохме набързо и слязохме долу, където ни чакаше лимузина. Качихме се в нея и оня се настани баш до розовокоска и като почна да й се натиска.. Лелеееееее, тоя й обарва баджака.. Ша го взривя, само да намина до Дейдара да зема малко експлозиви.. ;х
Направих се, че ми е все тая, че я обарва обаче тая като се разкикоти едно.. Малеее, заби ми стрела в сърцето! По средата на пътя мутрата спря с обарванията и стана сериозен.
- Като за начало имате нова самоличност. Сакура Харуно вие се казвате Утау Хошина, а вие Саске Учиха сте Икуто Тсукьоми! Щастливо женени сте от 2 години и имате син и дъщеря - близнаци. - двамата се оцъклихме и тоя допълни. - Спокойно, сега отиваме да ви осиновим едни близнета и след тази процедура ще Ви намерим апартамент, където ще живеете. И накрая ще заведа Саске в Гимназия "Оуран", а вас г-це Сакура ще ви заведа в един от участъците, където ще работите в проекта "Защита на Федералните Свидетели". Това са нещата, които г-ин Учиха, г-ин Учиха и г-н Учиха.
- Якоооооо - въодушиви се Бунбон. Поне един от двамата ни да е щастлив.
- И какво ще работя в тази гимназия "Оуран" - попитах тип "Ий, ся ша отворя вратата и ш`та блъсна от колата и ш`та застрелям!".
- Ще работите като учител по Сексология.
- СЕРИОЗНО!?!? О.О" - това вече започва да ми харесва.. (smirk)
- Да, сериозно. - в този момент колата спря и слязохме пред сиропиталище.
Влязохме вътре.. Ама то само малки деца бе.. ; (( Заоглеждахме близначетата и си избархме едни много сладурести. Агентите на дядовците ми и татко щяха да се погрижат за осиновяването.
Качихме се пак в колата и оставихме Сакура ( брей, най-сетне и запомни тоя името :D ) пред участъка, а
после аз тряяше да бъда изритан пред гимназията..
Така де, изритаха ме.. А бях облечен с маркова тениска на Evanescence, дънки като на Джъстин Тимбърлейк и кецове Супра за 2 милиона долара! :@ И така да се върнем на първоначалната идея... Момичетата от
гимназията като ме видяха се изчервиха и разкикотиха. Влязох в сградата и направо в кабинета на директора.
- Влезте.. - отговори един глас от кабинета. - О, здравейте, вие трябва да сте новия учител по Сексология?
- Да аз съм. - отговорих полугласно.
- Нека ви разведа из училището и естествено до вашия кабинет.. - излязохме от кабинета и ме разведе из цялото училище.
- Така, Вие имате първи час с 12 "Б". Пожелавам ви късмет! - смигна ми той и офейка. Е, не трябва да е чак толкова лошо.
Влязох в стаята и там ме чакаха 29 пичове и пички.
- Здравейте, пичове и пички. Аз съм вашия нов учител по Сексология - Икуто Тсукьоми. - казах аз с дяволска усмивка.
- Здрастиииииииииии.. - изграчиха в хор те.
- Ся, неска няя учим, ама и то по Сексология ко се учи? Тряя само П-Р-А-К-Т-И-К-А!!! А, вие имате ли я?
- ДАААА!!!! - изкрещяха те.
- Може да ми викате по име - Икуто! - казах им аз, настаних се на столеца и извадих цигара.
- Икуто, разкажете ни за вас! - каза едно момиче с дълга черна коса и зелени очи като на Сакура.
- Ами, вече знаете как се казвам. На 26 съм, женен съм от 2 години за Утау Хошина, имам 2 деца - близнаци, момче и момиче. Момичето се казва Моргос, а момчето Кукай. - казах замечтано, пушейки.
- Интересно.. - промърмори момичето.
- Я, сега ми се представете! Почваме с теб, да ти, зеленооката!
- Ами... аз съм Сунако Киришики. - каза чернокоската.
- Аз съм Хаку Йоване. - обади се едно сивокосо момиче с червени очи.
- Аз пък съм Лен Кагамине, а това е Рин - близнаци сме! - обади се едно русокосо момче посочвайки едно русокосо момиче.
- Аз пък съм Таюя. - рече срамежливо момичето до прозореца.
- Моя светлост - Изая Орихара.
- Просто Шизуо..
- Акира!
"-Хммм.. Тези деца са доста интересни..." - помислих си дяволито аз.. "- Особено Сунако!"
Часовете свършиха и понечих да си ходя и Сунако дотърча при мен.
- Икуто какво точно ще правим следващия час?
- Хм.. Свир, свир - ухилих се като дърт прелъстител аз ( или поне той така си представя прелъстителя хД ) . Тя се обърна да си ходи, но аз я хванах през циците и я бутнах с гръб към мен.
- Какво правиш..? - попита ме тя, но аз й запуших устата и й направих знак да мълчи. Изчаках докато всички си тръгнат и я поведох към класната й стая.
Бутнах момичето на учителската катедра.
- Ммм.. Сунако знаеш ли колко ме възбуждаш..? - подсмихна се мое величество и плъзна ръка по раменете й докато стигне до областа на циците й. Със замах й махнах блузката и сутиена. След тази "сложна" процедура спуснах най-нахално ръчичка надолу, разкопчах й дънките й и ги махнах. Горката, остана само по прашки.
- Икуто.. - каза едвам тя, но не й позволих да продължи понеже й запуших устата със страстна целувка с език..
Сунако направо полудя. Махна ми тениската и дънките и останах по боксерки на, които ясно си личаха големите ми размери.. Ми какво да направя като съм надарен? Момичето си захапа долната устна и без да
мисля какво правя й захапах грубо едното зърно. Сунако започна да вика, но виковете се превърнаха в стенания. Замачках й гърдите, след което й махнах прашките и си събух боксерките. Ужаси се от размерите, но не й оставих начин да избяга, бутнах я да легне на катедрата и й го вкарах най-грубо. Момичето се оказа недевствено, което беше още по-добре за мен. Изчерви се и тихо запъшка. Бавно увеличавах скороста. Направо я подлудявах. Лепнах си една евил смайл и й го вкарах на задна и си пъхнах едната ръка, цялата, ин хър пуси. Тя се загърчи на катедрата от удоволствие, докато не се превърнах в дявол. Зашибах я бясно, ( мда... представям си го, като знам на какво е способен в моите фантазии.. ;Д ) а тя се разкрещя на спра, но не можех да спра. Бях на сухо от няколко дена за бога, как да спра като не мога да започна? (what)
Изведнъж от пусито й затече кръв.. Бях прекалил. Спрях веднага и чак тогава разбрах какво точно съм направил.. Бях я изнасилил! Видях стичащите се сълзи по двете й страни.. О, боже какво направих! ( а, така! гузната ти съвест най-сетне се обади! ) Но не ми пукаше!!!!
- О, Саске не трябваше да го правиш! - каза Ангел, моят ангел пазител.
- Продължи, бе, Саске! Няма да слушаш тоя мухльо! - обади се Дамян, дяволът в мен. Винаги съм слушал Дамян и пак ще го послушам!
Тъкмо понечих да започна пак и онези изумрудено зелени очи срещнаха моите.. Сякаш гръм мина през мен. Сетих се за Сакура.
- Сунако аз.. съжалявам, не знам какво ми стана.. - сведах поглед надолу, но тя не каза нищо.. Само ме гледаше. Изведнъж осъзнах - тя спокойно можеше да мине за моя и на Сакура дъщеря.. УАТ ДЪ ФЪК?!?!? О_О"

________________

You are so beautiful.. Nae gaseume miryeowa seumyeowa dagawa beonjin ne sangchodo. (Forever you) You are so wonderful sirin ne sarangdo ne nunmuldo nae appeum sangchorul juijyo. Neol saranghada neol saranghada... Ne gieokuro shipda..

avatar
Cocoa_girl
Модератор

Име : Светлозара
Female Мнения : 137
Репутация : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: So Young and So Old [ mine ]

Писане  Cocoa_girl on Пет 03 Фев 2012, 09:53

Глава 5 *от името на Сакура*

Слязох пред управлението, а там ме чакаха двама мъже. Единия имаше коса тип "купичка" като на Джъстин Бийбър, само че черна и с гъсти вежди, а другия имаше червена коса и татуировка на челото.
- Здравей, ти трябва да си Утау Хошина, нали? - попита ме тоя с гъстите вежди. Бавно кимнах. - Аз съм Гай, шеф на отдела и програмата!
- Аз съм Гаара, партньорът ти. Нека те разведа из управлението и да ти разкажа за програмата.. - с Гаара тръгнахме из управлението като най-подробно ми обясняваше всяка част от него, докато не стигнахме офиса ни.
- Кое е моето бюро..? - без да се усетя истърсих.
- Това до прозореща, а сега да ти обясня за програмата. - той се покашля и започна - Още през 1994 е задействана тази програма за защита на Федералните Свидетели, от които някои за кражби, други за наркотици, а някои даже за убииство. Всеки от тях има нещо необикновенно отличаващо ги от другите - това, че някой иска да ги премахне!
Изръкоплясках иронично, а той ме погледна тъпо.
- Вече имаме случай. Жена на 23 години, бивша мафиотка, свидетел на убийството на хора от семейството й! Сега с теб отиваме в дома й, водим я тук, сменяме й името, правим й нови документи, намираме и нов дом и трябва да я защитаваме до делото!
- Слушам шефе! - въздъхнах и излязохме с Гаара. Качихме се на един джип, който до колкото разбрах е за нас двамата, за да стигаме до случейте си, а не да ползваме автомобилите ни.
Пристигнахме у жената и я заведохме в отдела ни.
- Как се казваш? - започнах направо разпит ;д .
- Теруми Мей.. - отговори ми тихо тя.
- Е, Мей вече се казваш Сосоно Кимину, ето ти и новите документи. - подадох й ги. - Също ще трябва и да свидетелстваш по делото срещу Босът на Мафията. - Мей кимна, което приех за Да.
- Ще свидетелствам.. - въздъхна тя. - А сега ще ме отведете ли в новия ми дом?
- Да, естествено. - излязохме, качихме се в джипа и отидохме в новия й дом.
- Не трябва да излизаш от тук! Не кани никого, а ако има проблем ми звънни! Имаш ми номерът в новия си телефон! - подадох й един нов телефон.
- А как се казваш? - при този въпрос ми беше на върха на езика да кажа "Сакура"... =.=
- Утау.. Утау Хошина.
- Като известната певица Утау.. - тя ми се ухили и влезе като заключи. Да се надявам, че ме е послушала и да го изпълни!
И точно преди да се кача в джипа ми светна.. Тя беше казала "като известната певица Утау".. Замръзнах на място. Да не би да беше разбрала моята "малка" тайна..? Е, вече с вас сме достатъчно близки та за това ще ви я кажа - да, аз съм тази певица! Аз съм певицата Утау! Идеалът на момичетата и мечтата на момчетата!
- Ехооо, Утау добре ли си? - попита ме Гаара.
А? Какво? Явно бях стояла прекалено дълго на едно място. Качих се в джипа и тръгнахме към управлението.. Но ако знаехме какво ни очакваше изобщо нямаше да ходим там.
Очакваха ни.. мафията. х3
- Очаквахме ви... - ухили се Босът и ни показа колегите ни, които бяха със запушени усти и завързани с въжета.
- Какво искате?!? - извиках.
- Мангизи? - повдигна една вежда Босът. - Теб?
- Защо мен?!?
- Защото имаш нещо, което ни трябва. Момчета.. - щракна с пръсти той. Обърнах се назад, но беше късно. Вързаха ръцете ми и ми запушиха устата. Последното нещо, което видях преди да припадна беше биещият се Гаара..
Свестих се в някаква килия... Погледнах навън. Отсреща в килията беше Гаара.. Целият окървавен със счупен секси нос. Мале, ако са го убили щях да ги ВЗРИВЯ!!! Сърцето ми бясно запрепуска.. Аз съм ченге или по точно федерален агент. Абе, някой да ми е виждал пистолета? Неее... Трябва да измисля как да се измъкна от тук. Ох, сега като огледах няма никакъв начин да изляза навън.. Да не надявам, че Саске ще забележи, че ме няма и да ме измъкне =). Пу, напразни надежди.. Той даже не е виждал пистолет пък ще се надявам да ме измъква.. ( Абе, ти не бъди толкова сигурна, че не е виждал пистолет.. ;Д Щом се занимава с наркотици.. :D ) .
И както си размишлявах онези отрепки влязоха в помещението. Отвориха килията и с ритник ме измъкнаха навън.
- Можех и сама, тъпак! -.-
- Мери си приказките госпожичке! - отвърна ми безразлично шефчето и аз само изсъсках.
- Само ако си й сторил нещо ще те заколя, утрепко! - едвам рече Гаара и пак изпадна в несвяст.
- Какво искаш от мен? - присвих очи злобно и го загледах.
- Нещо, което ТИ имаш и, което ми трябва!
- Ако поясниш какво е може и да разбера какво искаш..
- Искаме това, което виси на врата ти.. - ухили ми се мазно мафиотчето.
- Бе я си заври желанието отзад! Този медалион ми е подарък от мама и е единствения ми спомен за нея! - изрева Сак и го ритна с токчето си по мазната му мутра.
- ДРЪЖТЕ Я!!! - извика Босът и мутрите от своя страна толкова бавно реаргираха, че Черешка успя да избяга... ама се изгуби...
- Това тук е като лабиринт, мамка му! - залута се тя, но с вързани ръце отзад не става. Тя намери остър предмет и отряза въжетата. - Мамичко от това ще ми останат белези за доста дълго време.. - нацупи се тя и усети, че я настигат и отново хукна през глава докато не се изгуби още повече.
- Къде е? Намерихте ли я? - попита един глас като на Годзила.
- Не, шефе. Не може да е стигнала надалеч! - отвърна му друг и отново тръгнаха да я търсят.
- Най-добре да се скрия.. - прошепна си тихо тя и влезе в един от съндъците, които бяха около нея. - Дано някой скоро да дойде да спаси мен и Гаара.... - и заплака тихичко, но докато беше тичала медалионът й се беше отвързал и бе паднал по пътя, а тя все още не осъзнаваше това...

________________

You are so beautiful.. Nae gaseume miryeowa seumyeowa dagawa beonjin ne sangchodo. (Forever you) You are so wonderful sirin ne sarangdo ne nunmuldo nae appeum sangchorul juijyo. Neol saranghada neol saranghada... Ne gieokuro shipda..

avatar
Cocoa_girl
Модератор

Име : Светлозара
Female Мнения : 137
Репутация : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: So Young and So Old [ mine ]

Писане  Cocoa_girl on Пет 03 Фев 2012, 09:55

Глава 6 *от името на Саске*

Прибрах се целият разтреперан. Часът беше 22:10. Сакура.. по-точно Утау все още я нямаше, а можеше и до сутринта да я няма. Влязох в банята да си взема душ. Беше доста освежително.
Докато се къпех си мислех за това, което сторих на ученичката си. Какъв идиот съм.. Но размислите ми за нея бързо се изпариха от бесен звън на телефона ми.
Убих си хавлия около долните си части, избърсах си ръцете и излязох. Вдигнах телефона.
- Кажете, моля. - казах мазно аз.
- Ако искаш да видиш женичката си ела в старата Платформа за Добив на Нефт . - отвърна ми от другата страна и затвори.
- КАКВО?!? - изкрещях аз.. Боже, какъв съм тъпак. Ще събудя бебетата. Облякох се набързо и понечих да тръгна, когато едно от тях зарева. Нямаше как, трябваше да ги взема. Хванах под мишница бебоците и се качих в колата. Сложих ги на задната седалка, закопчах им коланите и газ към пристанището.
Наех лодка и тръгнах към старата Платформа. Естествено не забравих бебчетата.
Качих се с тях и започнах да обикалям насам натам. Мале, това нещо е като лабиринт, бе, бацка... -.-
Тръгнах на разузнаване из лабиринта. Добре, че бебчетата кротко спинкаха и както си тичках открих килиите. В едната килия имаше цял чувал розови коси.
- Утау... - прошепнах тихо аз и тогава чух от другата страна нечий хлип. Обърнах се рязко и видях червенокос гей с тату на челото. Имаше разбит кървящ нос.
- Кой си ти? ;Д
- Партньорът на Утау.. - прошепна едва той. - Моля те, освободи ме..
Разбих ключалката с крак и той излезе.
- Знаеш ли на къде тръгнаха? - попитах го притеснено и той само успя да ми посочи на дясно.
- Добре, благодаря. Ако обичаш, би ли ги пазил? - усмихнах се, а той едвам кимна. Оставих ги при него и хукнах по следите им.
Успях да се ориентирам по счупените тръби докато не останах на кръстопът. От някъде се чуваше тих хлип.. Тръгнах натам.
Озовах се в стая пълна със съндъци. От единия се чуваше хлипът. Намерих го и го отворих. Вътре беше Бунбон.
- Хей, мила.. - усмихнах й се аз, а тя изскочи и ме прегърна разревавайки се на глас. - По-тихо, по-тихо.. - замолих й се ама тя - НЕ!
По коридора се чуха нечий приближаващи стъпки и в следващия миг се озовах лице в лице с 3 мутри и 1 горила хД .
- Охоооо, ти ли си мъжлето на тая кучка? - изгърмя като пистолет горилата.
- Да, аз съм.. - подсмихнах се аз.
- Убийте го! - нареди той и мутрите ми налетяха. Сложих си една тайнствена усмивка и отскочих нагоре при, което нокаутирах една мутра в слабините и използвах синджира, за да я удуша. Оставаха двама.
За единия взех някаква метална част и я набучих в гърлото му при, което му прекъснах въздуха. Оставаше последния- най-страшният. Той си пукна пръстите и врата и хукна към мене като сумист О_О" . Дръпнах се встрани, взех му пищова и го застрелях докато бягаше напред ;Д.
Остана само горилата.
- Теб ще те оставя жив, защото съм в добро настроение и само още един път да сте взели нещо, което е скъпо за мен сте.. МЪРТВИ!!! - взех Черешка на ръце като булка и тръгнах по обратния път.
Червенокосият гей ни чакаше дундуркайки на бебенцата.
- Гаара ти си жив! - оживи се Сак, скочи от обиятията ми и го прегърна, целувайки го по бузата.. Не знам дали да ревнувам или не О_о .
-Ами за мен целувка няма ли?! Та аз те спасих! - чух се да казвам.
- Не, на теб няма целувка! - намигна ми тя.. Как може да ме наранява така? ;(
Изсумтях презрително, взех си доведените деца и с гордо вдигната глава тръгнах към автомобила. Закопчах им коланчетата и потеглих..
- Как можа да ми го причиниш Сакура? - заоплаквах съдбата си, а после се ядосах на себе си. - За какво ми беше да ходя да я спасявам?! Сама да се оправя!!! - в този момент докато завивах пред мен се изпречи някакъв камион. Набих бясно спирачки, но не можах да спра.. Единственото, което помня сблъсъкът и вика на близначетата..
Събудих се в болницата облечен като травестит.. До мен на столче седеше бащичко ми и ме гледаше.
- Децата, как са? - надигнах се, но не успях.
- Те са добре, но ти не си! - усмихна ми се той.
- Радвам се... А кой..
- Сакура.. - отговори ми той преди да е чул въпроса.
- Как така?
- Прибирала се и видяла всичко.
- Какво ми се е случило?
- Имаше мозъчно сътресение, няколко счупени ребра и вътрешни кръвоизливи. Беше в кома..
- Колко време? - сведох глава.
- 3 години.. Щяха да ти спират кранчето, защото имаше съмнения, че няма да се събудиш, но аз настоях да го оставят, защото знаех, че ще се събудиш. Всъщност, имаш посетител!
- Кой..? - погледнах към вратата. В стаята нахлу мирисът на череша, толкова познат и толкова далечен. - Сакура.. - прошепнах тихо.
- Как се чувстваш? - седна тя до мен.
- Не знам.. - сведох поглед. Тя ме погледна и ми заби такава плесница.. - Ама защо..?!
- Защото си безотговорен! Как можа?! Застраши живота на Изая и Кида?!
- Защото ТИ БЕШЕ ВИНОВНА!!!! - изкрещях й в лицето аз и се хванах за сърцето..
- Пха! Защо аз?! - беше станала едно надменно същество...
- ЗАЩОТО АЗ ТЕ СПАСИХ, А НЕ ОНОВА ЧЕРВЕНОКОСО ПЕДАЛЧЕ!!!! - гледах я на "революция". Затворих леко очи и се загърчих... Чух "Червения Код".. В стаята се чуха гласовете на всички лекари, санитари и мед. сестри..
Събудих се потен и крещящ през нощта. Бях получил гърчове и заради това чак сега се събуждам. Седнах в леглото си и се замислих..
- Защо си толкова лоша Сакура? Не помниш ли какво преживяхме в България? Също и онези момичета.. Как се казвахааааа... - опитах се да си спомня. - А, да. Цвети, Дари, Неси, Веси и Зара. Как ли са децата сега.. - загледах се навън.
Тъмносиньото нощно небе бе огряно от милиярд звездици, а до тях беше Луната, а в нея виждах нежното лице, зелените очи и розовите коси на Сакура. Ох, защо е толкова жестока към мен? : ((

________________

You are so beautiful.. Nae gaseume miryeowa seumyeowa dagawa beonjin ne sangchodo. (Forever you) You are so wonderful sirin ne sarangdo ne nunmuldo nae appeum sangchorul juijyo. Neol saranghada neol saranghada... Ne gieokuro shipda..

avatar
Cocoa_girl
Модератор

Име : Светлозара
Female Мнения : 137
Репутация : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: So Young and So Old [ mine ]

Писане  Cocoa_girl on Пет 03 Фев 2012, 09:57

Глава 7 *от мое име*

- Сакура, защо се държиш така с бившия си съпруг? - попита я Гаара вечерта и сложи ръка на рамото й ( погледнете внимателно думата "бившия" ) .
- Защото той е само едно разглезено богаташче, което не обичах.. Нали ти разказах как стана всичко и как дойдох тук? Намерих теб, обич моя. - целуна го тя и влезе вътре понеже бебетата зареваха.
- Да, но той те спаси, докато аз не можех да се измъкна.. - вметна червенокосия травестит.
- Не ме интересува! Обичам само и единствено теб! - подвикна от стаята на децата
Черешка.
- Щом казваш... - въздъхна Гаара и реши да посети Саске в болницата.

*през това време в болницата при Саске*

- Г-ин Учиха, утре можем да ви изпишем. - усмихна се мило мед.сестра, която по вид изглеждаше като едно от момичетата в България... Хм..
- Радвам се.. - отвърна на усмивката й той и пак се замисли за Саку.
- Какъв е смисълът да страдам за нея, след като на нея даже не й пука за мен? Я, да си фащам едно медицинско сестриче и да не ми дреме.. :D - ухили се при мисълта той, но сърцето го присви..
- Медицинска сестра, да имате хапчета за любовни болки?
- Все още не са произведени, господине. - засмя се тя и леко се изчерви..
- Ех, жалко...
- Господин Учиха, имате посетител. Ще го приемете ли?
- Нека влезе.. - облегна се на възглавницата си той и в стаята влезе Гаара.
- Здравей, Саске. - седна той на стола.
- Здравей, "приятелю".. - погледна го студено човека с разбито сърце. - Какво искаш? Да злорадстваш,
че притежаваш Сакура, а аз не?!
- Не, не дойдох за това.. Саске, тя те мрази и твърди, че обичала само и единствено мое величие..
- Разбирам.. - наведе поглед Саске. - Искам да ми обещаеш нещо!
- Какво да ти обещая?
- Че ще пазиш Бонбон с цената на живота си! Ако й се случи нещо.. си мъртъв! Ясно?! И, че ще я обичаш докато смъртта ви раздели! А сега, моля, искам да ме убиеш..
- Обещавам ти, но.. защо да те убивам?! - ококори се Гаара.
- Не ми се живее... Осъзнах, че без нея животът ми няма смисъл.. - сведе поглед той. - А, сега го направи! Спринцовката с отрова е там.. - посочи му той. Гаара неуверено взе спринцовката и промълви:
- Щом го искаш.. Сбогом, Саске... - наби му я във вените на ръката и Саске мигом издъхна.. - Съжалявам, съжалявам.. - заплака той...

КРАЙ!!!!

________________

You are so beautiful.. Nae gaseume miryeowa seumyeowa dagawa beonjin ne sangchodo. (Forever you) You are so wonderful sirin ne sarangdo ne nunmuldo nae appeum sangchorul juijyo. Neol saranghada neol saranghada... Ne gieokuro shipda..

avatar
Cocoa_girl
Модератор

Име : Светлозара
Female Мнения : 137
Репутация : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: So Young and So Old [ mine ]

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите