Love bugs

Go down

Love bugs

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 21:22

Това е продължение на фика "Jun-eum ui bang".



    Глава 1

    „Нов дом, стари навици”





    -Уоу. – каза Мин тихо, след като вече всички стояха пет минути с отворени усти пред огромната бяла къща. И след като лудото момиче се съвзе тя започна да скаа към входната врата весело. – Хйде! – извика тя на приятелите си, които я последваха тихо.
    -Тази къща е огромна! – възкликна ДжунСу, когато влязоха. Още с влизането си, пред тях се огри невероятна гледка към задния двор на къщата, благодарение на огромния прозорец в задната част. На няколко крачки от вратата имаше стълби, водещи до втория етаж. Те тръгнаха към вратата, която беше на лявата стенаи ахнаха отново, когато влязоха. Прекрасно обзаведена бяла кухня, голяма маса, елегантни столове и всичко друго нужно в едно такова помещение се разкри пред очите им. ДжунСу и ЧангМин излязоха от кухнята и влязоха в хола, който беше близо до стълбещето, без врата, която да го крие. На стената бе заачен огромен плазмен телевизор, пред дивана имаше масичка за кафе, а от двете й страни по един фотьойл. В другия край на стаята имаше красива камина с две кресла пред нея.
    -Това е мое!!! – чу се вика на Мин от горния етаж и всички забързаха на там, за да видят каква е причината момичето да стане хипер отново.
    -Какво става? – попита Хиро, надничайки в стаята, от която се чу викът. Мин се беше разположила на огромно легло, прегръщайки една от възглавниците здраво. От двете страни на леглото имаше красиво израотени нищни шкафчета, идеално пасващи на дървените табли на леглото. На една от стените имаше двойна врата, спускаща се до земята, вероятно одвеждаща в друга стая, която ще се ползва за гардероб. От другата страна на стаята имаше шкафове със същия стил като всичко останало в стаята и едно бюро, също толкова красиво изработено. За щастие на Мин имаше рафтофе закачени на стената, които биха събрали книгите й.
    -Защо твое?? – попита разочаровано ДжеДжонг. – Не ме ли искаш при теб?
    -О-о-о, разбира се, че и ти ще си тук. Виж леглото е голямо. Има достатъчно място за теб, мен и Казу. – захили се момичето.
    -Казу. – всички се засмяха на ужасеното изражение на Хиро.
    Сея тихо се промъкна извън стаята, за да обиколи всички, които бяха на етажа и да си избере най-хубавата.
    -Това е! – извика щастливо тя, влизайки в стая с подобен дизайн на тази, която Мин си беше избрала, но тук мебелите бяха по-светли и имаше и тоалетка до една от стените. Леглото беше покрито с копринени чаршафи и на него бяха разпръснати около 15 възглавници.
    Скоро всички си бяха избрали стаи и разопаковали малкото си багаш в тях. ДжунСу и ЧангМин бяха в една стая. Защо? Защото ЧангМин искаше да спи на легло с два етажа, а на ДжунСу тази стая му хареса най-много. Ючун бе избрал стаята срещу тази на Сез, а Юно – до нейната.
    -А сега да ядем! – извика щасливо Мин, подскачайки надолу към кухнята и лицето й грейна още повече, когато видя, че хладилникът и шкафовете са пълни с храна. – Днес ще ядем... „Ориз ала Миииииинн~” – каза тя щастливо и се зае с приготвянето на ориза, за който говореше без да забелязва ужасените лица на всички зад нея.
    -Аз не съм гладна! – извика бързо Сея и се затича към задния двор.
    -Не ни брой. – набързо промърмориха Ючун, ДжунСу, ЧангМин и Юно, доверявайки се на инстинкта на Сея и я догониха бързо, бягайки от кухнята.
    -Хирооо~ - Мин погледна единствения останал с насълзени очи. Той само се засмя и разроши косата й.
    -Хайде, да сготвим нещо за тези претенциозни хора. – усмихна се ДжеДжонг и започна да помага на приятелката си да направят обяд.



    -Това е страхотно!! – извика Сея хвърляйки се на един от хамаците, които бяха в огромния заден двор. Те бяха разположени около големия басейн, обградени от няколко палми. В другия край на двора имаше барбекю и градинска маса, над които бе опъната шатра. Не далеч от всичко това имаше голям чемиширов лабиринт, обграден с всякакви прекрасни цветя. – Май аз ще си остана да живея на двора. – промърмори момичето затваряйки очи.
    След около минута силна музика загърмя от къщата. Сея веднага скочи и се засили на горния етаж където намери Мин в една стая, седнала на пода, заобиколена от много дискове, смеейки се весело,докато си играеше с огромната уредба. Очичките на Сея светнаха. След половин час уредбата, заедно с трите тонколони, бе преместена в стаята на Сея, оставяйки цупещата се Мин без музика.



avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Love bugs

Писане  the eternal kid. on Чет 22 Сеп 2011, 21:29


    Глава 2

    „Басейнът”




    -Искам да спяяя~ - размрънка се Мин, бутайки полу-заспало закуската в устата си.
    -Е, ако не беше хвърлила обичния ти Казу на пода и не се беше увила като змия около мен, можеше все още да спиш. – засмя се Хиро, а момичето нацупено продължи със закуската си. – Отивам да се преоблека и след това ще отидем да се разходим и да си потърся работа. – Мин кимна, без да взема вниманието си от храната.



    -Господи, този град е огромен! – каза отчаяно Хиро като се опитваше да намери правилни път, а Мин се смееше до него.
    -Ти сериозно не си го виждал дълго време. Хайде, аз ще ти покажа. – цял ден двамата обикаляха магазините, купувайки си дрехи и други неща. ДжеДжонг бе видял обява за сервиьор на едно табло и реши да отиде на интервю за раотата. Той си записа ден и час и двамата с Мин се върнаха в къщата, натоварени с торби.


    -Къде бяхте?!? – изкрещя Сея, когато двамата стовариха чантите до стълбите. – Нямаше ви цял ден, когато се събудихме вас ви нямаше, какво по-
    -Оставихме бележка, че излизаме, Сея. – каза Мин посочвайки листчето на хладиника и отпи от водата си.
    -Оу. – промърмори приятелката й.
    -Къде са другите, все пак? – попита Хиро.
    -О, Ючун се качи горе при пианото, а ДжунСу и ЧангМин са в басейна. Мисля, че Юно се е излегнал на един хамак, четейки защото каза, че не... – Сея спря за момент и позната самодоволна усмивка намери място на устните й. – Защото каза, че не иска да се мокри!! – с това тя избяга нагоре, за да облече банския си, крещейки „Сладко отмъщение!!!” по пътя. Не че имаше за какво да отмъщава. Мин и Хиро простенаха, заравяйки лица в ръцете си. Някой неща трудно се променяха.


    -КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ!?!? – разнесе се гласът на Юнхо из цялата къща, последван от смеха на приятелите му. Сега той стоеше изправен с книга в ръце, а от дрехите и косата му капеше вода, достатъчна да напълни цяла кофа. Сея се бе ухилила към него от басейна, а останалите ги гледаха и се смееха истерично. Да, гледката на побеснял и много мокър Юно беше наистина забавна. – Това няма да ти се размине!! – изсъска той и захвърли книгата си настрана, игнорирайки ужасеният крясък на Мин „Това е престъпление!” и опитът й да хване книгата преди да е паднала на земята. Той свали мократа си тениска и скочи в басейна, потапяйки неподготвената Сея в басейна. ДжунСу и ЧангМин решиха, че е по-безопасно, ако не са около тях и излязоха, за да си вземат нещо за ядене от кухнята. Мин беше прегърнала здраво мократа книга и тичаше към къщата, за да я изсуши, мърморейки нещо като „Книгите са свещени!”, а Хиро вървеше след нея, клатейки невярващо глава. СамоЮчун остана до басейна, гледайки двамата с нечетливо изражение. Те все още подължаваха да се борят в басейна и не изглеждаше, че ще спрат скоро.
    -Хей, Юно! – извика той накрая, печелейки вниманието им. Приятелят му го погледна учудено, а Сея се възползва, за да си поеме дъх и тихо да се промъкне зад гърба му. – Внимавай с нея, искам си е цяла! – каза шеговито Ючун, нов гласа му имаше и сериозност. Юнхо имаше време само да кимне, преди Сея да скочи върху него и отново да се потопят под водата. Ючун остана да ги гледа тъжно за още няколко секунди, след което влезе в къщата.


    -Няма да ме победиш и този път. – каза Юно, плувайки далеч от Сея.
    -О, значи признаваш, че вече съм те побеждавала. – засмя се момичето и отново скочи на гърба му. Юно се завъртя, опитвайки се да я махне от него, но момичето се бе хванала здраво за врата му и единствения изход беше той да бъде удушен. Юнхо тръгна бавно към края на басейна и там се завъртя, така че гърбът на Сея да се удари в стената и тя да го пусне. Веднага щом ръцете й се отделиха от врата му ой се обърна и сложи ръце от двете страни на момичето, оставяйки я в капан.
    -Махни се. – каза тя и понечи да се гмурне, за да изплува, но Юно я хвана бързо за кръста и не я пусна. – Какво правиш? – попита момичето, когато той затегна ръцете си около нея и се загледа в лицето й.
    -Нищо. – отговори й тихо той. Очите му скитаха по цялото й лице. Той вдигна едната си ръка, с другата все още я държеше до него, и погали лицето й. Погали очите й, носа й, бузите й и накрая ръката и очите му се спряха на устните й. Той ги погали с палеца си и започна да се приближава.
    -Юно, спри. – каза Сея тихо, когато разбра какво ще направи Юнхо. Но той не я слушаше и продължи да приближава лицето си докато устните му не докоснаха нейните. Сея се опита да го избута, знаейки, че това не трябва да става, но той беше по-силен от нея. Накрая тя се предаде и затвори очи, увивайки ръцете си около врата му.


    -Какво правиш? – попита Хиро, прегръщайки Мин през кръста. Момичето стоеше от няколко минути пред прозореца в стаята им гледайки задния двор.
    -Мисля. – отгвори просто тя, облягайки глава на рамото му, затваряйки очи.
    -За какво? – попита отново той.
    -За това, че Ючун ще бъде разбит. – тя отвори очи и погледна ДжеДжонг, който я гледаше любопитно. Момичето отново върна погледа си към прозореца, кимайки леко в посока на басейна. Хиро погледна на там и въздъхна тихо, когато видя Сея и Юно.
    -Всички знаехме, че някога ще стане. Ючун също. – каза той тихо и двамата продължха да гледат през прозореца.


avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Love bugs

Писане  the eternal kid. on Пет 23 Сеп 2011, 10:42


    Глава 3

    „Глупак"



    В следващите няколко дни настроението в къщата беше меко казано – странно. Сея и Юно никога не стояха в една и съща стая, освен на обяд и вечеря, където обичайният бой с храна и викове ги нямаше, а на масата цареше пълна тишина. Двамата се чувстваха неудобно един с друг и това не оставаше незабелязано. Ючун прекарваше голяма част от времето си на пианото. ДжунСу и ЧангМин също забелязваха промените в приятелите си, но решиха да не питат и да ги оставят да ги решат сами, защото знаеха, че те ще пострадат, ако се намесят между Юно и Сея. Мин и Хиро, които знаеха причината за всичко това, наблюдаваха тримата си приятел постоянно, но честно казано вече едва издържаха на мъртвешката тишина.


    Всички гледаха внимателно Мин, която ровеше ядосано в чинията си. Бяха седнали да вечерят, но момичето не бе изяло и хапка от храната си, което плашеше всички, тъй като обикновено тя е първата изяла всичко.
    -Ъггххх!!! – изведнъж момичето захвърли вилицата си и се хвана за главата. – Не мога да издържам повече!! – извика тя и погледна ядосао Юно и Сея. – Вие двамата! Направете нещо, моля ви. – всички можеха да се закълнат, че това прозвуча отчаяно. – Не ми пука какво! Някой от вас да обиди другия, или да го удари, или да го замери с нещо, не ми пука, просто кажете нещо!!! – крещеше Мин. – А ти!! – тя посочи ядосано към Ючун. – Излез от глупавата си депресия и остави това пиано!! И двамата знаем какво става, защо просто не оправиш нещата?!!! – с това тя се изправи и ядосано се качи горе в стаята си.
    -Тя е права. Вече полудяваме. – каза ДжеДжонг на приятелите си, след което се изправи и последва Мин нагоре, оставяйки другите петима втрещени в кухнята.


    След няколко минути мълчание, Сея се изправи от мястото си. Тя погледна лицата на всички, останали на масата, и без да каже и дума излезе от кухнята.
    -Трябва да поговорим. – обърна се Юно към Ючун, когато момичето излезе. Ючун кимна и двамата станаха от масата и се качиха в стаята на Юнхо.
    -Видях ви. – започна след минута мълчание Ючун. – Онзи ден, в басейна. Видях всичко.
    Юно погледна приятеля си и въздъхна.
    -Съжалявам. – каза той тихо и наистина го мислеше. – Не исках да става така. Просто... когато двамата излязохте хванати за ръце от стаята за наказания... не можех да го приема. Просто... не можех.
    -Знам. – кимна Ючун. – Всички знаехме, че в крайна сметка вие двамата ще свършите заедно. – Юнхо го погледна учудено. – Просто не исках да е толова скоро. – каза той искрено. – Но аз знам, че тя те обича повече от мен и не мога да променя това. Няма да я насилвам да бъде с мен, когато тя иска друго.
    Двамата мълчаха за известно време, след което Юно каза:
    -Аз няма да я нараня.
    -По добре да не. – съгласи се Ючун. – И не забравяй. – той погледна сериозно приятеля си. – Тя беше моя преди да стане твоя. Аз ще бъда този, при който тя ще отиде, ако я нараниш. Аз винаги ще я приема.
    Юно само кимна в знак на съгласие, казвайки мълчаливо на Ючун, че много добре разбира това, и излезе от стаята, за да намери Сея.


    Юно почука на вратата на Сея и леко я отвори, надничайки вътре.
    -Аз съм. – каза той и тръгна към леглото, където момичето беше легнало, следайки в тавана, затваряйки вратата след себе си. Сея се надигна и седна, а Юнхо се настани до нея на огромното легло.
    -Какво искаш? – попита момичето. – Дойде да ми кажеш, че трябва да забравя това и да продължаваме сякаш не се е случило?
    -Не, всъщност... – той я погледа. – Говорих с Ючун и решихме, той ще те отстъпи на мен.... – е, по реакцията на Сея, това не бяха най-удачните думи, с които би могъл да го каже.
    -Решили сте?! Да ме отстъпи на теб?! – разкрещя се тя. – Аз какво съм, играчката, която можете да си разменяте без да искате нейното мнение?!
    -Не, не ме разбра... – опита се да обясни той, но Сея отново се разкрещя.
    -Не мисля, че има какво да разбирам! Разберете вие, че не можете да решавате такива неща без мен! – момичето излезе от стаята, тряскайки вратата зад себе си, бягайки към градината.


    -По дяволите. – промърмори Юно и излезе от стаята на момичето. Той почука на вратата на стаята на Мин и Хиро. ДжеДжонг отвори и двамата влязоха вътре, сядайки на столовете, които бяха в най-отдалечения край от леглото. Защо? Мин беше седнала посредата на леглото, със скръстени крака и ръце, гледаща ядосано в стената пред нея. Никой от тях двамата не искаше да е близо до момичето в момента. След няолко минути тя въздъхна и погледна към Юно очаквателно. Той им разказа разговора му с Ючун и какво се е случило в стаята на Сея, при което Мин въздъхна още веднъж.
    -Ти си глупак. – каза му тя просто и стана от леглото. – Аз знам къде е тя, ще говоря с нея. Но единственото, което ще направя ще бъде да я накарам да говори с теб. Ти ще трябва да се оправиш след това. – Юнхо кимна.




________________

I'm Proud to be E.L.F.
And from now on I'll always be.
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Love bugs

Писане  the eternal kid. on Съб 24 Сеп 2011, 09:16

Глава 4

„Лабиринта”


Сея седеше в лабиринта в градината, облегнала се на една от чемиширините стени. Мин беше говорила с нея... така де, бе направила един велик монолог и бе оставила Сея в лабиринта, казвайки й да стои там и да чака. В крайна сметка, след крясъците на приятелката й, тъмнокоската реши да изслуша Юно. Мин й беше натикала в главата, че обича и него и сега Сея просто не можеше да спре да мисли за това. Това обясняваше някои неща. Като например защо последния месец в затвора не можеше да отлепи очи от лицето му и ум от тялото му.
-Хей. – чу се гласът на Юнхо и момичето погледна нагоре.
-Хей. – каза тя тихо. Юно седна пред нея и за момент двамата мълчаха, след което той пое дълбоко дъх и започна да говори, гледайки Сея в очите:
-Обичам те. – започна той. – Не ме питай, нямам представа как започна, нито как да го спра. Онзи ден, когато с Ючун излязохте хванати за ръце от стаята за наказания... исках да те дръпна далеч от него, да счупя ръката, която докосваше твоята. Исках той да стои далеч от теб. Не знаех какво е това, но ДжунСу ми се развика и всичко ми стана ясно. – той се усмихна при спомена на викащия му насреща ДжунСу. – Тогава разбрах, че те обичам. Обичам те повече от колкото някога съм обичал нещо в живота си. –замълча за момент. – И просто не мога да понеса да те виждам близо до някой друг.
Сея го гледаше шокирано за минута, след това се усмихна.
-Обичам те. – казза тя, гледайки го в очите.


След седмица

-Ъгхх! – Мин хвърли ръцете си във въздуха за стотен път тази седмица. – Няма ли да престанете вече?? Уморих се от вас. – момичето излезе от хола и се качи в стаята си, за да се цупи.
-Какво сме направили пак?! – попита невинно Сея, поглеждайки въпросително към ДжеДжонг.
-Наистина, какво ли... – промърмори той и също излезе от хола.
Сея се ухили и погледна към Юно, който беше легнал на дивана, а тя върху него. Тениската му беше излетяла на пода минута преди Мин да се разкрещи, благодарение на Сея. През изминалата седмица нещата се бяха променили доста. ДжунСу и ЧангМин избягваха Сея и Юно, когато са заедно, за да предпазят очите си от... сцеите разигравани между тях. От друга страна те двамата се ограничаваха, когато Ючун беше около тях, но той ги бе уверил, че е добре и не е нужно да се насилват само заради него, на което Сея му бе прочела дълга лекция как той не трябва да се насилва. А Мин... е, тя беше полудяла. Тя не можеше да стои и пет минути при тях без да им се разкрещи да имат малко приличие, на което те й отговаряха, че е време да направи нещо друго с ДжеДжонг освен да се увива като змия около него докато спи. След което побеснялата Мин и доматено червеният Хиро се изнасяха от стаята.
-Мисля, че ми харесваше повече, когато постояно се биеха. – промърмори нацупено Мин, влизайки в стаята с Хиро зад нея.
-Не се ядосвай толкова, те са просто... Юно и Сея. - подсмихна се той.
-Да, това обяснява всичко. – завъртя очи момичето, скачайки върху леглото. – Също и това, че вече научих тялото на Юно наизуст, благодарение на Сея, която просто не може да понесе и минута без да го съблече в средата на стаята.
Тишина.
-О-о-о, не се сърди. Знаеш какво имах в предвид. – каза момичето, прегръщайки Хиро, който сега седеше на леглото и гледаше намръщено стената. – Имам идея. – усмихна се самодоволно Мин и започна даказва плана си на ДжеДжонг.


На следващия ден

-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ??! – се чу ужасеният вик на Сея на сутринта. Момичето беше слязло в кухнята, за да си вземе някаква закуска и там откри приятелката си и ДжеДжонг. Проблемът беше, че Мин бе седнала на плота, Хиро пред нея. Момичето носеше една от неговите ризи, чиито първи няколко копчета бяха разкопчани, а тениската на Хиро тъкмо летеше към един от столовете. Какво правеха двамата с устите си дори не беше за обсъждане. Когато чуха викът на Сея те се обърнаха и я погледнаха учудено. След като й казаха по едно бързо „Добро утро!” те продължиха от където бяха спрели. – Правете това някъде другаде, не и пред очите ми!! – изкрещя отново тя и излезе от кухнята. Мин и Хиро се отделиха един от други се ухилиха.
-Сега вероятно никога повече няма да съблече Юно пред нас. – подсмихна се Хиро и тръгна към стола, на който Мин бе захвърлила тениската му, за да се облече, но момичето хвана ръката му и го издърпа пак към себе си.
-Не бързай толкова. – каза тя. - Мисията е успешна, време е да празнуваме.
След като се качиха горе, цял ден никой не ги видя.

________________

I'm Proud to be E.L.F.
And from now on I'll always be.
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Love bugs

Писане  the eternal kid. on Съб 24 Сеп 2011, 13:34

Глава 5

„Заминаване”


След месец

-Тръгваме за работа! – извикаха от вратата Юно и ЧангМин и излязоха, когато чуха по едно „Чао!” от момичетата. Двете бяха седнали в хола и Сея гледаше някаква драма, а Мин отново препрочиташе „Брулени хълмове”, когато...
-ААА! Скучно ми е!! Защо изобщо ходят на работа? Искам си Хироо~ - проплака Мин, а Сея само промърмори едно: „Защото ти доста бързо „изяждаш” парите им.” И се върна към драмата си.
Юнхо и ЧангМин си бяха намерили работа преди две седмици в един нощен клуб като бармани. Ючун, ДжунСу и ДжеДжонг от друга страна имаха голям късмет. До преди седмица те работеха в ресторант, но един от клиентите им веднъж се е оказа шеф на една от големите компании за музика (??) и, когато ги видял, той веднага се запознал с тях и им предложил да отидат на прослушване там. Казал им, че с красивите си лица могат да имат успешна кариера. Така те го обсъдиха с другите си приятели и всички решиха, че ако успеят ще бъде много добре, така че те отидоха на прослушването. Тримата имаха невероятни гласове и можеха да танцуват много добре, така че беше лесно да станат част от компанията. Единствения проблем беше, че трябва да аботят много, и макар че едва започнаха пак трябва да стоят почти дено-нощтно там, за да могат да се приспособят към работата, графиците и да се запознаят с екипа. И естествено Мин полудяваше, особено вечерта, когато и Юно и ЧангМин излязат за работа и тя и Сея останат сами в къщата. На момичето му беше ужасно скучно. Но и те не бяха останали без работа. Сея си беше намерила работа като стажант невролог, а Мин бе пуснала някои от моделите си на рокли в интернет и една от големите модни компаии ги е видяла и веднага я нае на работа. Но лудото момиче отново имаше проблем. През деня Юно и ЧангМин спяха, другите трима едва се прибираха вкъщи, а приятелката й бе на работа, докато единственото, което тя трябваше да прави бе да нарисува няколко модела и да ги изпрати по пощата. Момичето просто не можеше да си намери място от скука. Вече наистина полудяваше.
-Прибрахме се. – чуха се уморените гласове на Ючун, ДжунСу и ДжеДжонг от вратата.
-Най-сетне, побърка ме с мрънкането си! – оплака се Сея и отиде до вратата да ги посрещне. Когато Мин ги чу тя буквално прелетя от хола до вратата и се хвърли на врата на ДжеДжонг.
-Хироо~ - промърмори тя, прегръщайки го. Той се засмя и разроши косата й.
-Хей, лудо момиче. – каза той и я целуна по бузата.
-Прекалено мило изказване. – каза Сея от кухнята където приготвяше по една чаша кафе на тримата.
-Хей, чух това. – нацупи се приятелката й, когато двамата с Хиро се присъединиха към тях, а Сея й се изплези. – Кога ще ходите на работа? – попита Мин другите трима.
-Току ще се пробрахме, а ти вече не ни искаш. – каза „ранено” ДжунСу. Мин бързо скочи от стола си и прегърна врата му, викайки отчаяно.
-НЕ!! Никъде няма да ходите! И тримата! Казвам ви ще заключа вратите, но никъде няма да ходите!! Ще полудея тук! – Всички повдигнаха въпросително вежди към нея и Сея попита:
-Ще?? – Мин отново се нацупи, целуна ДжунСу по бузата и отиде да седне в скута на Хиро. Той я прегърна тихо, но продължи да гледа с нечетливо изражение в кафето си.
-Какъв е проблема? – попита го Мин. Той само я погледна и пак се върна към чашата си, мърморейки:
-Нищо.

След като всики изпиха кафетата си, без Мин, която не пиеше кафе, те се качиха по стаите си.
-Кога ще тръгвате за работа? – попита Мин, когато Хиро легна до нея.
-Утре на обед. Дадоха ни малко повече почивка, докато подготвят графика ни. – каза той. Момичето се сгуши в него и се прозя сънено. Скуката доста я изморяваше. Което беше странно. Все пак обяче не толкова колкото това, че ДжеДжонг не се държеше както обикновено.
-Какво става? – попита пак момичето, вдигайки глава, за да погледне замисленото лице на приятеля си. Сякаш изкаран от транс, той разтърси объркано глава и я погледна тихо за минута преди да каже:
-Нищо. – той я целуна леко и промърмори тихо: - Лека нощ! – преди да затвори очи. Мин го гледаше замислено още минута преди да реши, че няма да получи отговора си днес и също затвори очи.


В стаята на Сея

-Значи вие ще...? – попита момичето като гледаше Ючун и ДжунСу, които седяха на големото й легло срещу нея. Те кимнаха. – За колко време?
-Още не знаем. – каза тихо ДжунСу.
-А Мин?
-Хиро каза, че ще й каже. – Ючун беше този, който отговори. Тримата мълчаха за известно време, всеки потънал в собствените си мисли. След няколко минути ДжунСу и Ючун станаха от леглото. Сез ги погледна мълчаливо. Ючун отвори уста да каже нещо, но се разубеди и само каза „Лека нощ” преди да излезе.
-Лека нощ! – каза и ДжунСу и също излезе от стаята. Сея успя да спи само няколко часа тази нощ.


На сутринта

-Добро утроо~ - поздрави весело Мин, седнала в скута на Хиро, когато тримата им приятели влязоха в кухнята. Те погледнаха учудено момичето, което продължи да дъвчи щастливо закуската си, но един поглед към лицето на ДжеДжонг им каза, че тя все още не знаеше. Тримата въздъхнаха и си взеха по една чаша кафе, сядайки на масата в мълчание.
-Хиро, мисля, че трябва да... – започна ДжунСу, но бе прекъснат от силния трясък на входната врата и един ядосан Юно, който се появи в кухнята.
-Как така, по дволите, ще заминавате? Къде? Кога? За колко време? – викаше той побесняло срещу тримата си приятели. След секунди все пак той млъкна.
-Заминавате? – Мин се обърна към Хиро.
-Да. – промърмори той виновно, избягвайки погледа й. – Преди няколко дни ни казаха, че има вероятност ние да работим в Япония, а не в Корея. И затова трябва да отидем там за... неопределено време.
-Разбирам. – кимна Мин и сложи най-добрата си усмивка на лицето си. – Не съм гладна. – момичето остави вилицата си и стана от скута на Хиро, след което излезе в градината.
-Съжалявам. – каза виновно Юно, гледайки отчаяното изражение на приятеля си.
-Няма нищо, аз... трябваше да й кажа по-рано. – с това той стана и се качи горе в стаята си.
-Знаеш ли, има моменти, когато трябва да бъдеш малко... по-внимателен. – каза укорително ЧангМин, взимайки си чаша кафе.
-Е, след като Сея ми изпрати съобщение тази сутрин, реших, че вече всички знаеха, без нас. – намръщи се Юнхо, отпивайки от кафето си. В кухнята цареше необичайна тишина.


Мин бавно отвори вратата на стаята си и тихо седна в края на логлото, където Хиро беше легнал. Той вдигна глава от възглавницата си и я погледна.
-Съжалявам. – промърмори той.
-Знаел си от дни, Хиро, защо, по дяволите, не ми каза? – общоизвестен факт бе, че Мин не може да крие добре гнева си. ДжеДжонг не каза нищо. Какво можеше да каже? Че го беше страх да й каже? Няма начин. Мин пое дълбоко дъх и го попита вече по-спокойно. – Кога ще тръгвате?
-Утре. Днес ще ни разяснят всичко, както и до кога ще останем там. Довечера ще спим в хотел в града, и на сутринта направо ще тръгнем за летището. – обясни той.
-Утре сутринта? И кога мислеше да ми кажеш? – сега Мин се беше изправила, гледайки го ядосано, крещейки.
-Аз... – опита се да каже нещо Хиро, но се спря. Кога щеше да й каже наистина? Преди да тръгне? Сигурно и тогава нямаше да може. Може би щеше да й пише съобщение или да й се обади? Не, и така нямаше да може. Той погледна към кръстосаните си крака, вече седнал на леглото.
-Забрави, просто... забрави. – каза тихо Мин и излезе от стаята.
Следобед, когато Ючун, ДжунСу и ДжеДжонг тръгваха, Мин не ги изпрати. Тя остана затворена в стаята на Сея целия ден.


________________

I'm Proud to be E.L.F.
And from now on I'll always be.
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Love bugs

Писане  the eternal kid. on Пет 30 Сеп 2011, 17:55

Глава 6

„Екскурзията [Част 1]”




Сея се качи в стаята си и въздъхна. Мин цяла нощ не бе излезнала от там, дори не беше слязла за закуска.
-Знаеш ли, трябва да го разбереш. Точно, защото знаеше как ще реагираш, той не искаше да ти каже.
-А ти какво би направила, ако Юно изведнъж трябва да замине и не ти каже? – контрира Мин.
-Това е различно. – каза й приятелката й. – Трябваше да го разбереш, не му е лесно с теб. Освен това, това е добра възможност за всички тях. От тук нататък, ако им потръгне в тази работа, може би ще отцъстват все по-често, знаеш как е с известните. А и ако те станат много популярни, замисляш ли се, че ще има луди момичета, които няма да спрат да ги преследват, папараци, които ще следят всяка тяха стъпка? Даваш ли си сметка, че и на него му е трудно, не само на теб? Точно сега му е нужна твоята подкрепа.
Сея излезе от стаята и остави приятелката си насаме със собствените си мисли.

Юно и ЧангМин слязоха долу за обяд, след като се събудиха и откриха Сея в кухнята , надвиснала над чаша кафе.
-Говори ли с нея? – попита Юно след като си взе кафе и седна на стола до момичето.
-Да, очаквам всеки момент да слезе по стълбите, крещейки... – и точно като по поръчка гласът на Мин я прекъсна.
-Сея, отиваме на екскурзия до Япония!!! – и след това момичето се появи в кухнята.
-Тези хора са луди. – промърмори ЧангМин и излезе, за да пие кафето си в задния двор.
-Хей, защо и тя?? – Юно прегърна Сея плътно, отказващ да я пусне, а ако умът на Мин не беше зает с нещо по-важно в момента тя би му се подиграла за това, че „великят Юнг Юнхо се ЦУПИ”.
-Защото тя не престава да ми мрънка, че иска да отиде на екскурзия някъде, а и аз ще се загубя, ако съм сама. – намръщи се Мин издърпа приятелката си от ръцете на Юно, влачейки я нагоре в стаята й, за да си опакова багажа.
-Това изобщо не е честно! – извика той зад тях, но червенокоската само му се изплези и продължи нагоре.


-И кога смяташ да тръгваме? – попита Сея, когато багажът и на двете вече бе готов.
-Вече се обадих и резервирах билети за първият полет утре сутринта. В 9 часа трябва да сме на летището. – отговори й Мин.
-Ти си луда. – отбеляза отново тъмнокоската.
-Знам.


-СЕЯ, АКО НЕ ИЗЛЕЗЕШ ОТ ТАМ ДО МИНУТА, ЛИЧНО ЩЕ РАЗБИЯ ВРАТАТА!!! – викаше Мин, докато стоеше пред стаята на Юно. Снощи той не беше на работа и Сея остана вечерта в неговата стая, за да... правят, каквото си правят. Сега обаче Мин беше много ядосана, защото, ако приятелката й се забавеше още щяха да закъснеят. – Сея, веднага... – започна отново тя, но вратата се отвори.
-Добре де, добре, не викай. – опалака се тъмнокоската и влезе в стаята си, за да вземе куфарите си. След около двайсет минути мъки, Мин успя да раздели Сея и Юно, закар, че те щяха да се изядът, ако ги беше оставила още малко, залепени един за друг, двете момичета най-накрая тръгнаха за летището. Пристигнаха там тъкмо навреме, за да се качат на самолета си.


-И така, в кой хотел сте? – попита Сея Ючун, с който говореше по телефона, докато се опитваше да намери Мин в големия супермаркет, в който бяха влезли. Ючун й каза името на хотела и къде се намира той, след което затвори. Минута след това Мин... доскача до приятелката си с ръце пълни с храна.
-Защо не се сетих? – каза си тихо Сея и двете тръгнаха към касите. Да, със своята заплата Мин имаше пари да купи може би целия магазин. Подразбираше се, че няма да се спре от закупуването на огромно количество храна.
-Къде са те? – попита червенокоската, когато излязоха отвън. Сея само я погледна и спря едно такси, след което каза името на хотела на шофьора и тръгнаха натам. През целия път Мин щастливо дъвчеше вафлите си.


Хиро стана, за да отвори вратата на хотелската си стая, когато чу някой да чука. Той, Ючун, ДжунСу, както и целия екип се бяха настанили в един от най-скъпите хотели в Токио. Трите момчета имаха по отдели стаи, макар да не разбираха точно защо, тъй като те можеха да спят и в една. ДжеДжонг отвори вратата и остана залепен на мястото си, когато нещо скочи върху него, погребвайки глава във врата му. След няколко минути стана ясно, че това е малката му луда приятелка. След нея в стаята му влязоха Сея, Ючун и ДжунСу. Тъмнокоската остави торбите, които Мин буквално й бе хвърлила в лицето, върху шкафа в стаята и се обърна към Хиро.
-Не искам да виждам и двама ви докато не се нарадвате един на друг. Междувремено Ючун ще ме заведе по магазините. – с това момичето издърпа Ючун извън стаята, а ДжунСу набързо награби две от торбите с ядене и се изпари в собствената си стая.
-Какво правите тук? – попита Хиро момичето, което все още беше в ръцете му. Тя го погледна виновно.
-Сея искаше да отиде на екскурзия? – опита тя.
-Пробвай пак.
-Беше ми скучно вкъщи? – нов опит.
-Винаги ти е скучно, а и докато има храна няма да се отчаяш чак толкова.
Мин въздъхна и дръпна Хиро към леглото. Двамата легнаха и Мин се сгуши в него.
-Съжалявам. – каза тихо тя. – Не трябваше да реагирам така. Знам, че трябва да те подкрепям и искам да знаеш, че го правя. А и имам достатъчно пари, за да дойда да те видя в Япония по всяко време. Съжалявам, Хиро. – извини се пак момичето.
-Няма нищо. – каза тихо ДжеДжонг, галейки червената й коса.


________________

I'm Proud to be E.L.F.
And from now on I'll always be.
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Love bugs

Писане  the eternal kid. on Пон 02 Яну 2012, 19:52

Chapter 7
"Vacantion" (Part 2)


-До кога ще останете? - Хиро попита Мин докато обядваха в ресторанта на хотела. Приятелката му само повдигна рамене, вниманието й изцяло отдадено на огромното количество храна пред нея. ДжеДжонг само въздъхна, знаейки, че когато става дума за храна той е губещия.
---------------------------------
-Сея! - Ючун извика на момичето, което се беше запътило към един магазин за обувки, напълно забравяйки за уморения до смърт мъж зад нея, който тя бе натоварила с около двайсет торби с дрехи.
-О-о-о, стига си се оплаквал! - измрънка тъмнокоската, докато нервно потропваше с крак, чакайки Ючун да я настигне. - Погледни, в този търговски център има още магазини, все още не сме стигнали до МОЛ-а, а ти вече недоволстваш. - мъжът се спря пред нея, следайки я невярващо.
-Сея... - започна той несигурно, - купуваш нещо от всеки магазин, в който влезем. Едва ли имаш достатъчно пари и за това. И не си мисли, че аз ще плащам, защото и аз нямам толкова пари! Единствения от нас, който в момента може да си позволи такова нещо е... - Сея се усмихна самодоволно и изкара нещо от джоба си, прекъсвайки Ючун. Когато той разбра какво точно държи момичето единственото, което можеше да направи, е да простене отчаяно.
------------------------
След около пет часа непрекъснато обикаляне по магазините и мерене на дрехи и обувки, Ючун и Сея се спряха на една улична сергия за рамен, за да похапнат. Вече се стъмваше и нямаше много хора по улиците. Двамата оставиха торбите си на земята и си поръчаха по една голяма порция рамен.
-Винаги съм искала да ям рамен от улична сергия. - каза Сея, докато чакаха поръчките си.
-Наистина? - Ючун я попита. Преди той да влезе в затвора, беше идвал в Япония и бе ял много такъв рамен. За него не беше нещо специално.
-Да, още от началото, когато научих повече за японците и за културата им. Винаги съм искала да опитам. - каза момичето. Ючун кимна и се загледа в пространството пред него.
След като им сервираха рамена двамата говориха за случайни неща. Сея разказваше истории за нея и Мин, за това което са правили още докато са били в България, а Ючун я слушаше внимателно и не спираше да се смее на щуротиите, които приятелките им са правили.
Когато се наядоха и платиха, двамата взеха багажа си и тръгнаха обратно към хотела.
-----------------
Още щом стигнаха там, пред главния вход на хотела ги чакаха два буса и двама много ядосани техни приятели!
-Сея, как, по дяволите, реши, че МОЖЕШ ДА ВЗЕМЕШ МОИТЕ ПАРИ, ЗА ДА ГИ ХАРЧИШ ЗА ДРЕХИ!!?? - крещеше Мин, следвана от Хиро, който се бе обърнал ядосано към Ючун.
-А ти??! Знаеш, че имаме фотосесия в осем!! Сега е осем и половина, Ючун, И ПОЛОВИНА!!
-Боже... - започна Сея, след като двамата с приятеля й се взираха пред почервенелите хора пред тях за минута.
-...тези наистина са един за друг. - завърши Ючун и и двамата се засмяха на димящите им приятели. Мин се протегна и все всички торби от Ючун, след което хвана Сея и я задърпа към стаята на Хиро. Той от своя страна набързо избута Ючун в един от бусовете, след което потеглиха.

-----------------------------
-Махай се... - промърмори сънено Сея, когато усети някой да ляга на огромното легло до нея. Тихият смях й подсказа, че това е Ючун, но тя все още нямаше да го остави да нарушава така съня й. Момичето се обърна рязко и удари Ючун право в лицето, за което получи хленчене от него.
-Хайде, Сея, моля те. Остави ме да спя на леглото си. - помоли й се той.
-Отивай на земята. - изръмжа вече много раздразнена тя и заспа, след като бе сигурна, че е сама в леглото.
На сутринта, все пак, тя се оказа увита около Ючун, а не около една от възглавниците както обикновено.
-Добро утро... - каза тихо Ючун без да отваря очи.
-Добро утро... - отговори му и Сея, сгушвайки се повече в гърдите му, само леко отбелязвайки в съзнанието си, че сега е с Юно и не трябва да прави това. След няколко минути Ючун започна да се изправя от леглото, за което Сея не забрави да се размрънка. Мъжът се изкикоти тихо, целуна момичето бързо по бузата и, мятайки една възглавница по нея, изтича в банята.
-Ъгхх-х... - раздразненоо изпъшка тъмнокоската като също се надигна от леглото. - Хей, аз трябваше да съм първа в банята! - извика тя, отваряйки вратата на въпросното помещение. Ючун миеше зъбите си и само я погледна въпросително през огледалото. Момичето се ухили. - Душ. - каза тя, гледайки развеселено, когато Ючун набързо изплакна устата си и неуспешно се опита да покрие това, че се задави от изненада.
-Не е честно. - запротестира той. - Аз имам работа днес, а ти цял ден си тук. Освен това трябва да тръгвам след по-малко от половин час, а ти седиш в банята не по-малко от час!
Сея му се изплези.
-Можеш да се присъединиш към мен. - каза му тя и влезе под душа, хвърляйки дрехите си по пътя. Ючун се почуди малко, преди да поклати силно глава и да отиде в стаята на ДжунСу, за да си вземе душ. Трябваше да признае все пак, че предложението беше доста примамливо.

В Корея

-Добре дошли! – каза Юно на двете момичета, може би с около година-две по-малки от него, които влязоха в бара.
-Две мартинита. – каза едната, която имаше черна коса, стигаща до кръста й. Носеше потник, който не беше много дълъг и раздърпана дънкова пола, която едва докосваше бедрата й. Другото момиче беше с по-къса руса коса, и доста по-прилично облечено. Носеше, тук-там разкъсани, тесни дънки и свободна тениска. Юно даде питиетата на момичетата и погледна часовника му, след това в ЧангМин, който в момента бършеше масите в бара. Вече беше късно, бара бе празен с изключение на двете момичета, които влязоха преди минута, и скоро трябваше да затварят. Може би след като те двете си изпият питиетата, щеше да им каже, че смяната им свършва и затварят за тази вечер. Юно въздъхна. Сея я нямаше само от два дни, но малкото дяволче вече му липсваше. Къщата беше много пуста и тиха, дори страшна, без влудяващо силната музика, идваща от стаята й, или звуците на пианото, когато момичето застанеше пред него. Боже, тя го подлудяваше. Напълно си бе загубил ума заради това момиче.
-Хей! – съблазнителен глас се чу пред него и Юно се загледа в чернокоската, която се бе навела опасно близо до лицето му докато той бе потънал в мисли за приятелката си. Той погледна момичето пред него въпросително:
-Защо не дойдеш от тази страна на бара, за да пийнеш малко с нас? – попита момичето.
-Защото все още съм на работа и защото имам приятелка, която скоро ще се върне от Япония. – каза безразлично той и хвана една чаша, за да я избърше с кърпата, която бе метната на рамото му. Момичето се намръщи срещу него. Това нямаше да остане така. ЧангМин тихо наблюдаваше всяко следващо движение на приятеля му и чернокосото момиче от другия ъгъл на бара. След като се прибраха вкъщи, единственото, което можеше да прави през цялата нощ, беше да се чуди как да обясни на Сея, без момичето да подивее и да разбие тях и къщата, че приятелят й в момента е в леглото си с друго момиче.





-Ще се видим след седмица. - каза Ючун и заедно с ДжунСу прегърнаха Сея, а след това и Мин.
-Чао. - каза момичето, след като се добра отново до Хиро и го целуна леко.
-Чао. - каза той и направи същото.
-Чао. - Маги отново го направи.
-Чао. - и той.
-О-о-о, хайде! Спрете се вече. - измрънка Сея и с последно "Чао!" се качиха на самолета си.

-------------

-Какво има за ядене?! - извика Мин още от вратата. Сея само въздъхна зад нея и остави багажа си до вратата, влизайки в кухнята при Юно и ЧангМин.
-Хей. - каза тя и целуна Юно, който просто си стоеше на стола и се взираше в масата без да реагира на нищо, ставащо около него.
-Какво му има? - попита Мин, преди да натъпче една палачинка в устата си.
-Аз ще кажа на теб, но той трябва да каже на Сея. - отговори й ЧангМин и задърпа червенокоската към горния етаж, игнорирайки оплакванията й, че все още е гладна.


Когато се качиха горе в стаята на ЧангМин, момчето разказа на червенокосата си приятелка за „преживяването” на Юно докато тях ги нямаше. Мин вече пет минути се взираше в него с празен поглед.
-Мин? – попита ЧангМин тихо и я побутна по рамото леко. Веднага след като я докосна тя скочи на краката си и изкрещя силно.
-Мамка му, Сея ще- - от долният етаж се чу силен вик и звука на нещо, което се чупи. Двамата се спогледаха за секунда и веднага се затичаха надолу към кухнята.
-Какво, по дяволите, си мислеше??? – крещеше Сея. Очите й бяха зачарвени и блестяха, но никой от тях не можеше да каже дали беше от гняв или от това, че се опитваше да задържи сълзите си. – Как можа?
Тъмнокосото момиче хвърляше и чупеше всичко, изпречило се пред ръцете й и беше въпрос на време нещо да удари Юно, който продължаваше да седи на стола и да гледа виновно в масата, понасяйки заслуженото си наказание. И точно както се очакваше, когато Сея разбие една чаша в масата, няколко парчета от стъклото изхвърчаха и се забиха в ръцете на Юно. Той трепна леко от болка, но не помръдна. Заслужаваше го. Тази болка не беше нищо в сравнение с тази, която беше причинил на Сея.
-Сея, моля те, успокой се. – Мин направи крачка към приятелката си, но спря и се сви изплашено, когато тъмнокоската я погледна със зачервените си яростни очи. Тя хвърли отвратен поглед в посока на Юно и излезе от кухнята. Тримата останали слушаха звука на чупещите се предмети, които момичето хвърляше навсякъде из къщата, без да казват нищо. След няколко минути всичко утихна и последното нещо, което чуха беше трясъкът на входната врата.



________________

I'm Proud to be E.L.F.
And from now on I'll always be.
avatar
the eternal kid.
Писател

Име : Маги
Female Мнения : 630
Репутация : 10

Вижте профила на потребителя http://fanfictionbg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Love bugs

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите